СМЯХ

[Big^Fish]

http://gpsite.tk/

На някои хора ще им хареса,сигурен съм.Особено аудиото.

[Mitak]

спомени, спомениии...

Дядо не чува и затова като пърди последен разбира. Баба разказва, че на младини бил царят на магариите, аз го гледам, представям си го и не вярвам. Например, преди месец ме заведе на женска баня, за да гледаме. Не разбрах, къде тук е магарията – тия в банята нямаха пишки, а това някак го забавляваше.
- Дядо, защо се крием – попитах аз.
Скучно и тясно ми беше върху двете поставени една върху друга маси в женската съблекалнята, стоях съвсем притиснат към тавана и все по-унило се взирах през вентилатора на отдушника, който гледаше право в банята.
- За да виждаме по-добре, момчето ми – отвърна дядо и притули устата ми с длан.
Не издържах, оплаках се, че ми е досада, а дядо рече, че е така, защото съм на пет. И преди да кажа, че аргументите му куцат, тъй както магариите, дядо взе, че пръдна.
Признавам, рядко съм бил свидетел на по-голяма олелия. Аз самия, който повече от двеста пъти съм се насирал, само в два или три случая успях да доведе нещата до "ах, това е апокалипсисът на Йоан, божке" или "мале, мале, детето счупи нещо". Но само от едно пърдене, нито веднъж не съм довеждал нещата дотам, дето ги докара дядо.
Едва ли друг път ще видя толкова голи жени да крещят, заради едно пърдене, пък било то и дядовото. Той често ми е показвал как като пръдне, разклаща чая в чашата на баба. Но досега не бях виждал баба да бяга в толкова безброй посоки, както тия жени. В един момент дядо се намръщи, взря се още по-напрегнато през вентилатора, помисли, а накрая се обърна към мен и подозрително запита:
- Пръднах ли?
Потвърдих. Дядо пребледня. Но изведнъж бляскава жилка просветна в очите му. Засмя се и мъжки ми рече:
- Да се омитаме!
Хванаха ни, докато слизахме от масите. Охраната потриваше ръце, една ококорена жена ни нарече воайори, дядо се оправда, казвайки "изгубих детето, търсих го, пък то… тука". Друга жена, вече облечена, но затова пък възмутена, подхвърли някъде изотзад "стар перверзник, защо масите са една върху друга". На това дядо отвърна доста уверено "то, на детето му е хрумнало, сигурно нещо от тетрикса".
Размина ни се. Началникът на банята обяви – "вижте ги, и двамата са недееспособни". Така отговорност никаква не понесохме. Но аз се обидих, какво значи това – недееспособен. Въртя го, суча го, не може да означава друго, освен – магариите им не са магарии.
- На майка си няма да казваш – предупреди ме дядо, докато се прибирахме у дома.
Срам го е. А толкова го хвалеха.
- А на баба мога ли да кажа? – попитах аз.
Такъв е моят опит, даже кьопавата магария трябва да се обнародва, щото анонимниците единствено по гробовете ги отбелязват.
Дядо ме погледна кръвнишки:
- И на баба си нищо няма да казваш.
О-о, разочарован съм! Дядо наистина е вече недееспособен. Завлече ме да ми показва това, което "само Нерон, Калигула и може би Луи XIV са виждали", а вместо това ме накара да вдигам оная тежка маса, да се катеря по нея, поиска да се пуля през отдушника, и то за какво – да гледам голи майки! Кой ли не ги е виждал!? Да слушам сплетни! Кой ли не ги е слушал? И накрая да ме хванат – мен! апологетът на магариите – без да имам никаква вина и без да схващам обвинението.
- Ако си мълчиш, ще има награда – добави накрая дядо.
Е, на това се вика наивник! Аз след никоя магария, пък било тя и като-магария, не бих наградил някого. Твърде непрофесионално е.
- Искам на сладкарница.
- Имаш я – веднага отвърна дядо.
И така, двама недееспособни се договориха.
Когато вечерта тате се поинтересува как е минала разходката с дядо, аз попитах:
- Какво е воайор?
Аз имам баща на място, той всичко знае, по-силен от него няма, не отвръща на въпросите ми с въпроси, нещо, което мама и баба правят винаги – сигурно защото малко знаят – и най-вече, моят баща обяснява като на пет годишен!
- Това е мъж, който вижда, какво си мисли жената, без самата тя да знае какво мисли.
- Аха. А какво е перверзник?
- Ама ти много неща си научил днес – засмя се тате. – Перверзник е мъж, който не само вижда женските мисли, но й ги казва.
- А защо му е на мъжа да прави това на жената?
- За да отнеме дяволската й воля и да й дари своята! Това се нарича "Камшика на Ницше".
- А пърди ли мъжът, докато казва на жената нейните мисли?
- Обикновено точно така звучат в ушите на жената скритите й женски мисли.
Тогава разказах на тати, какво сме вършили с дядо. Той се смя дълго. Тъй както се смее, когато ми чете от "Параграф 22".
- Ето виждаш ли – рече ми той, – жените са се уплашили от недоизказаните мисли в сплетните си и се почувствали голи изпод горещите мъжки очи.
Да, във всичко, което тати ми казва, има логика, и то не логика отгоре-отгоре, а голяма логика, логика от дъната.
Тати ме тупна по рамото и каза:
- Но ти май точно сега си твърде голям, за да разбереш тия неща.
А така, ново двайсет. Малък, голям, иди ги разбери понякога възрастните. Само за онзи грозния буквар са таман. Тати отново се засмя, оказа се, че понеже съм на пет, вече съм в латентен период и Едип безвъзвратно го няма в мен, или поне докато не стана на осем.
----------------

Неделя е. Мама и баба са за нафора в църквата, а аз и дядо сме за торти в сладкарница "Неделя". Кой каквото го влече!
Избрах голямата маса до прозореца, оттам слънцето силно огряваше гладното ми сърце, а то поръча втората и трета страница от менюто.
- Да не ти се пукне стомахчето, малкия – подметна пъпчивият сервитьор.
Нека кажа – тоя пубертет го мразя, откакто съм редовен клиент в сладкарница "Неделя". И не веднъж съм му виждал сметката. Но този път обещавам: ще плаща, заради цялото тийнейджърство на света.
- Стомахчето ми ще се пукне миг, след като ти цъфнат циреите, красавецо.
Недораслякът подскочи:
- Хей, малкият, за такива думи или плесник – показа гладката си длан, – или бакшиш – и гнусно потри кривите си пръсти.
В същото време една лелка от съседната маса, която явно беше гримирана от Салвадор Дали, свъсено заговори моя дядо:
- Господине, вашият внук е твърде груб, не го ли възпитавате вкъщи?
Дядо не чу лелката, но щом видя начумерения й вид, се наведе над мен и попита:
- Пръднах ли?
- Не. Аз ще ти кажа кога.
Сервитьорът си отиде доволен от малката победа, но горкият, не разбираше, че днес войната щеше да свърши. С удоволствие щях да нарисувам капитулиращата му физиономия.
Шестото парче торта не беше толкова хубаво като четвъртото, но със сигурност надминаваше третото. И щом наченах седмото, дядо махна на недорасляка да донесе сметката, а оная сюрреалистична лелка от съседната маса ми рече с мазен, разбирай, педагожки глас:
- Момченце, май доста торти си хапна? Ще имаш ли парички да си платиш сметката?
Представяте ли си, такава да ходиш да я гледаш в женската баня? Пфу! Ще ми разбие акомодацията.
Недораслякът се опита да постави сметката в липсващото пространство измежду празните чинийки, а аз с пълна и омацана уста, издърпах сметката от ръката му, обърнах се към лелката с боядисаните бръчки и наплювайки я неволно, най-невинно запитах:
- Извинете, ще ми платите ли сметката?
Все едно ядрен удар бе! Лицето й се изкриви така, че всяка ругатня щеше да изглежда по-прилично от нейния образ. Но "Красавеца" я изпревари и с възмутителните си седемнадесет-осемнадесет години се провикна:
- Как така друг ще ти плаща сметката?
- Ами защото нямам пари – спокойно отвърнах аз.
- Като нямаш пари, няма да поръчваш – силогизира "Красавеца".
- Бях гладен – не отстъпвах аз, защото магарията добре знае: обществената логика е плитка и след две ненадейни крошета и един ъперкут се свлича като маска от глава с отрязани уши и нос.
- Гладен бил, чувате ли го, гладен! – развика се "Красавеца", за да чуят наистина всички; и нищо чудно, този пубер имаше инстинкт на говедо. – Ами като беше гладен, не се ли сети, че нямаш пари?
- Сетих се. Но кое мислиш е по-силно в мен – моят глад или моето съзнание, че нямам пари? – уверен бях, че при тоя недорасляк нещата стояха наопаки и той често страдаше от липсата на пари и никога от чувството за глад.
- Виж го, той бил философ! – ревна "Красавеца" в опит да е ироничен, а акнетата му станаха ярки като калинки.
- Е, не съм сервитьор – намигнах му аз.
Побесня.
- Аз уча за адвокат и не понасям някой да ми се държи тъй нахално, да ограничава… моите права.
- Е, пък аз уча за психогалактик и знам, защо някой не понася да му се държат нахално и да ограничават правата му.
Пуберът запелтечи. Опитваше се да схване, но умът му се просваше в опита да разбере, кое е причина и кое следствие – да имаш пари и след това да си гладен или да си гладен и затова да имаш пари; както и се чудеше, дали имаш права, щото се досещаш, че нямаш нищо друго, или правата ти са, за да утвърждаваш това, което имаш. Тати казва, че Ницше и за това е говорил, но то се отнасяло само за мъжете, които бързо объркват второто с първото, задното с предното, наричал го "Сократовия декаданс".
И точно тогава посъвзела, се намеси лелката, чието лице страдаше, вече съм убеден, от Пикасовия син период.
- Момченце, аз съм учителка от двадесет години и никога досега не бях виждала толкова ужасно дете като теб.
Тати веднъж ми даде съвет, че докато съм предучилищна трябва да не съм палав, щото учителките обичат момченцата да са като момиченца и затова, ако счупя нещо или не си науча урока, ще ме вземат за женомразец. Дядо поклати глава и добави "жените всичко приемат много лично".
Но тая сутрин и в тая неделя, учителката, която стоеше пред мен, не си даваше сметка, че вече съм мъж, та вчера бях в женската баня, и затова съм въоръжен с "Камшика на Ницше". Една провинциална даскалица щеше да стане жертва на моята магарийна и воайорска маневра.
- Извинете, госпожа учителко, защо обличате лицето си с боя, да не би да криете иззад своята "педагогика", колко петимна е душата ви за сплетни?
Явно репликата ми се оказа твърде сложна за нагиздения учителски ум, та устата на лелката зина, като разкъсана кофичка от кисело мляко.
- Моята педагогика… моята педагогика – не смогваше да се доизкаже анимационното лице на лелката, – ми казва, зло момченце, че ти си за специално училище, училище за немирници.
- А моята психогалактика – веднага отвърнах аз – ми казва, че си позволявате да сте общителна с непознатите момченца в сладкарниците, защото изпитвате ужас от всички мъже по света.
Погледнах дядо, той нищо не чуваше, но виждаше толкова много напрегнати лица – това на недорасляка, педофилката, и поне на още десет заинтересовани посетители в сладкарница "Неделя", които бяха готови всеки момент да изкажат своята гражданска позиция. Милият дядо, сигурно си мислеше, че се е насрал.
Тогава, пуберът отново реши да се прояви като кавалер, почти застана пред лелката и размаха ръце:
- Плащайте и веднага напуснете сладкарницата!
Тогава се усмихнах, изправих се, приближих се плътно до дядо и му приложих магарията на "Сократовия декаданс", като му изкрещях в ухото:
- СЕГА!
И дядо така пръдна, че сам се чу. Чаят на лелката се плисна в лицето й, а усилията на Салвадор Дали се размазаха по дебелите й страни. Циреите на пубера наистина се пукнаха, а обичайния му самодоволен и предадвокатски вид доби такова сащисано изражение, все едно го бяха скъсали на изпит асистентките по кинезитерапия.
Дядо скочи от стола си, хвана ме за ревера и извика:
- Да се омитаме.
Вечерта, когато разказвах историята от сладкарница "Неделя", мама се смя тихо, а баба с глас. Дядо, който де факто беше свидетел само на последната част от събитията, ме помоли да повторя края няколко пъти. Да, все още беше дееспособен. По-късно, след като мама ме приспа с "Аз сам си избрах тази съдба…" на "Ахат", тати намина, за да обобщим психогалактичните ми умения.
- Как си, Йосаряне? – смееше се той.
Вдигнах вяло рамене.
- Добре, защо? – аз не съм от скромните, но ако ще проявявам скромност, в разговор с бащата е най-добре да я проявявам.
- Научих, че днес си играл с думите и с хорските души.
- Нищо особено. Но втората торта от третата страница на менюто в сладкарница "Неделя" бих ял повторно. Дори бих те почерпил с крайчеца от нея.
- Аха. А какво ще кажеш за воайорската маневра?
- Говори им, тъй все едно душиш плътта им, и те ще те намразят толкова много, че сам дяволът ще излезе от тях и ще настане волята ти.
Тати ме разроши, стана и преди да затвори вратата на стаята ми, се обърна и попита:
- Ти наистина ли си на пет?
- На пет съм – отвърнах аз. – Но на магарии съм на хиляда и пет.

[Big^Fish]

Мечо Пух и Прасчо си вървят в гората и гледат две буренца с мед.
- Прасчо, сега ще ги ядем, обаче нямаме лъжици - що не идеш и не вземеш от вкъщи, а аз ще пазя меда?
- Добре - съгласил се Прасчо и тръгнал.
Връща се след време Прасчо и гледа - Мечо Пух лежи на земята, и около него се въргалят празните буренца.
- Ама Мечо Пух, ти си изял всичкия мед - разплакан казал Прасчо.
- Млъквай бе, свиня! Не виждаш ли, че ми е лошо!

[sapuna]

МОЛОДЕЦ

Ако случайно Ви иска регистрация,то може да го видите ТУК

[Big^Fish]

Баааа,Сапунеееее,тъкмо ядях докато го гледах

[ULtRA^CsKa]

Като говорим за последиците от водката http://vbox7.com/play:6a6829df
Но водката може и да спасява http://vbox7.com/play:d7efad28

[наблюдател]

Един габровец отива до съседа и му казва:
- Комшу, голям проблем. Имам 15 гости ама само 10 стола, ти имаш ли свободни столове.
- Да.
- Идеално, значи ще ти ги пратя ония петимата.


Седят мъж и жена вкъщи и виждат през прозореца съседа, който влиза в двора им.
Мъжът се обръща към жената:
- Гле`й го тоя - със сигурност идва нещо да иска.
Влиза съседът и пита:
- Комши, ще ти трябва ли бормашината днес?
- Да, ще ми трябва. Цял ден ще работя с нея.
- А, идеално, тогава можеш ли да ми дадеш назаем въдицата си?


Двама електротехници висят на един стълб и поправят нещо. По едно време минава една баба. Единият и подвиква :
- Бабе, ще ми подадеш ли онзи кабел там?
Подала му бабата кабела, отминала, а другият техник се ухилва:
- Казах ли ти бе говедо! Казах ли ти, че това не е фазата?

[Ivak]

Дошъл края на света и животните в гората решили да се организират масова оргия като за последно.

Всеки опъва всеки , охкане пъшкане и т. н.
Слона взел да опъва жирафката и по едно време тя се обръща и му вика:
-Абе що си сложил презерватив нали и без това е края на света и ще умрем.
- Къф презерватив ма , смока ми прави свирка!

[наблюдател]

Седи чукча в лодка и лови риба. До него изплува американска подводница. На мостика излиза офицер:
- Ей, чукча, покажи, къде се намира съветската база за подводници.
Чукчата сочи с ръка:
- Ей там!
Офицерът засича курса и скача в люка с думите:
- Курс 210!
Подводницата се потапя и заминава. След един час на същото място изплува руска подводница.
От люка се показва офицер:
- Чукча, видя ли накъде замина американската подводница?
- Курс 210 пое!
- Чукча, не се ебавай с мене! Покажи с ръка...


Първият съвет към току-що проходило ескимосче:
- И запомни един път завинаги - жълт сняг не се яде!


Пращат Иванчо в първи клас. Още първия ден обаче той отива при учителката и казва:
- Госпожо, аз съм много умен, не съм за първи клас - пратете ме направо в трети!
Учителката се объркала и го води при директора.
- Господин директор, Иванчо иска направо от трети клас да започне да учи!
- Ами добре, изпитай го да видим.
Почнала учителката:
- Колко е 3 по 3?
- 9.
- Правилно. А 6 по 6?
- 36.
- Добре. А какво е това - кравата ги има четири, а аз - две?
- Крака.
- А какво е това - ти го имаш в панталоните, а аз го нямам?
- Джоб.
- Правилно! Ставаш за трети клас! А директорът се обадил:
- Направо в пети да го пратим, много е напред с материала! Я как отговори на всичко, а последните два въпроса даже и аз ги обърках!

[stoqn90]

http://www.vbox7.com/play:0fefeba1

[imb_bg]

Днес това дойде от приятел . Става, ако не сте го чели вече! Една приказка по цигански:

Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дащеря. Ма толку грозен - смрът. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал. Обачи, имало един добро фея, и той каза:

- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун, мерси! - казал кралицата.
Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.
- Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето - кво апне или пийне - венага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин, некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос.

И ляга и почна да хърка. Ама хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така. И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:

- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. Толку ного и бил мъка за щерката.
- Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дееба и киликанзера истръпнал.
- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка, ма?
- Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери.

Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин. И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар - да си ебе мамата. Ебало какво добара - живо и умряло. И некои му викали “Некрофил”, ама него му било през… нали, щот и без тва не са родило ного умен, апа и сас времето, по-прос станало. Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де!

Слиза от транспорта, свалил каската - слуша: “Рррррръъъъмх - хъъъъъърф!”. Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща - тва под земята нещо хърка.

- Абе кой заспал тука бе? - вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи.
И го фанал яко некро… тва, любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:

- Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели, бе? Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда - веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той - долу. Комоцио. И принцесата вика:

- Адеее, раздават принцове! - и му са фърля отгоре, и докат още не са опраил го… така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по-грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа - некаф кофчег и един жаба. “Ебагомайката, колко пих фчера бе?” И си мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! И тоа вика убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? - и тоа като са ядосва, и траааас - набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува - пак красиф принцеса - аре пак го напънал, после пак - траааас тукатите - пак жаба. А! Аре трето път - пак така. И принца мисли, мисли и вика: - Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. - и прибра жабата ф джоба. И оттогава са опрай. И така…

[Nedeltcho Delev]

КРАСУТА

Ништу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са звера:
Бря,чи красута!

Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисъм
и са нагласа!

Тъй по нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.

Дрямах начи и вартях са,
цъках със език,
плюх са дан са уручасам-
тъй са възхитих.

Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект?
Тъй са съм разхубавяла...
Със сигурен ефект!

Са умислих утведнъшки-
как навън шъ вървя?
Момцити ку са натръшкат
кату ма съзрят?

С модна фуста чи забрадка,
с китка у ръка,
с тоз акъл зер за три патки,
кату заблеста...

И къту койт ма срешни-
пламна,изгуря
ф разни помисли пугрешни...
пък ни съм таквас!

Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присанила
буйна красута.

Скуркузъбел съм,мий ясну-
ич дан ма съзреш,
щот ут толкова прикраснус,
мой да пубулейш.

Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
някой тряа да ма ущипи!
(Пу въйзможнус мъж!)

[Бат Мирче-5кила]

http://gpsite.tk/

На някои хора ще им хареса,сигурен съм.Особено аудиото.

евала брато... много се смях НА АУДИОТО неам думи-нека джи пи говори:)а най потресаещото е,че има ДВА АЛБУМА

все сьм си мислел,че от мишо (хаха)шамара по голем ГАНГСТА нема,ама я глей подрастващата варненска концентрция на ГАНГСТАри как се развива лавинообразно:))))))най ме кефи на бьлгарските УЛТРАСИ как се кефят на НЕГРИ в левски и цска и на бьлгарските РАПЪРИ,как само псуват МАНГАЛИТЕ,а всьщност бая се НЕГРЕЯТ,чак едва ли не сьжаляват,че дейба и живото,не са се родили НЕГРИ по случайност такава ни е ЦЯЛАТА работа и хич не е смешно,тьжно и обречено ми се види всичко това

[Big^Fish]

http://gpsite.tk/

На някои хора ще им хареса,сигурен съм.Особено аудиото.

евала брато... много се смях НА АУДИОТО неам думи-нека джи пи говори:)а най потресаещото е,че има ДВА АЛБУМА

Най-потресаващото е,че тези 2 албума ги имам от 2 години и още ги преслушвам редовно.Така е маа факаааа

[Big^Fish]

Ми то цялата ситуация в наща родинка е все едно един freestyle изпълнен от GP.Ама важното да не се даваме.