История на язовирите в България.

[Joro_PZ]

Яз. Тополница. Построен е през 1963г. Потопено е село Мухово, което се е намирало по брега на река Тополница, но не е заличено тъй като жителите му са построили къщите си по високите части на западния склон на язовира. Под вода остават къщи и църква, на която при маловодие до преди години се е показвал кръста и, но след това е паднал. Аз лично не съм го виждал, но пазарджиклий го знаем този залив, като "Кръста" и се намира срещу стената на язовира.

[djokoriboloveca]

Наистина хубава тема се заформи и информация потече,но ако има и някоя легенда или нещо интересно за някое потопено село ще стане още по-интересно.Намерих информация за селото на чолак Димо(Димо мечкадарина)

Димо Терфенлията Канатлъ, е реална историческа личност. От родословието на Димо произлизат видни борци – Кара Диньо Пехливан (1878-1902 прибл.), Грозьо Грозев Оглу (1902-1987г.) и Диньо Грозев (1938-2006 г.).
Неговото родословие е изключително интересно. Борческата слава е наследена от далечния прапрапрадядо Кара Димо Гитанлъ (1660-1740 прибл.) по това време коджабашия на село Козмуш. Малко се знае за Кара Димо (наричан още Кара Дима), за неговите синове Стоян и Запрян. На негово име е кръстено селището което са създали - Карадимата, по-късно прераснало и трансформирало се в Дълбок извор. Заради постоянните набези на диви анадолски преселници синът на Запрян - Грозьо (около 1744 – 1806) се мести в Терфенлии.

Той е родоначалникът на родът Грозеви в Терфенлии, по-късно изселели се в с. Маца и с.Полски Градец. Следват две поколения ковачи.
Видният пехливанин, прославил се дванадесет пъти на Къркпараските борби - Димо Канатлъ Терфенлията Куйруклу – Димо Грозев Димов (1823-1861 прибл.) е роден в с. Терфенли и е син на Грозьо Димов Грозьов (1790-1846 прибл.).
Канатлъ Димо, Куйруклу са го наричали. Канатлъ значи крилат, а Куйруклу - опашат.
Кой е този, който в народните вярвания е и крилат, и опашат? Змеят / Драконът /. Героят в песента е наистина хиперболизиран. По-точно - сравнен е с змей. Като в приказките. Но това е направено с определена цел. Така се е повдигало самочувствието на един смачкан от робията народ. За това песента е толкова „цветна”. Толкова завладяваща със сравненията, метафорите и епитетите. За да се помни и пее, предизвиквайки гордост.
В село Терфилий (наричано още Терфели) по турско време живеeли заедно българи и турци. В околията имало много терфил-детелина и оттам е дошло името на селото. С годините се оформят две махали: Българско Терфели (по-късно наречено с.Голяма Детелина) и Турско Терфели (с.Малка Детелина). Двете села са се намирали между Раднево и Нова Загора. С появата на ТЕЦ „Марица-Изток” през 70-те години селата са били изселени и заличени от картата на България.
Този род е с доста разклонения, поради факта че в онези години са се стремели да имат много деца, така се запазва основната ядка на родът Грозеви. Въпреки трудните години, много от децата са умирали или при раждането, или по-късно от различни болести, носителите на фамилията мъжки чада са успели да продължат рода. Основен наследник на дядо си е Кара Диньо Пехливан, станал виден пехливанин, прославил се и той на Къркпараските борби.
Неговият син Грозьо Грозев има тежък живот. Роден в с. Маца, остава сирак още по време на раждането си и отгледан от чичо си. Поема по пътя на баща си – ковач и пехливанин. Заедно с братовчед си-Димо-тренират пехливанлък. Три пъти печели Къркпанарските борби, участва във всички войни, а междувременно участва дейно в създаването на организирано трениране на борба в Стара Загора. Заради майсторството си в борбата го наричат „Оглу“. Един е от създателите на 2 .X.1932 г. в София първи „Клуб на борците аматьори“, заедно с Е. Георгиев, Д.Стойчев, П.Въжаров, М.Машалов, и други. Но клубът се разпада и Грозьо продължава да популяризира „Сухата борба“ и професионален кеч по циркове в чужбина. След 1945 г. помага на ентусиаста Никола Илчев в школата по борба в Стара Загора. Двамата откриват множество таланти и създават основите на „старозагорската школа“ в борбата. Грозьо Оглу открива в селото на съпругата си – Полски градец един от уникалните по онова време време борци-Еньо Вълчев. Грозьо тренира и предава опита си на Еньо. Еньо Вълчев печели световното първенство свободен стил в Толедо – 1962 г. , става олимпийски шампион през 1964 в Токио , печели две европейски титли в Скопие – 1968 г. и 1969 г. в София.
Синът на Грозьо Оглу – Диньо също тренирал борба. Успява да стане неколкократен републикански шампион, и многократно се явява на европейски първенства, но не успявя да спечели медал. Но пък открива за борбата Никола Динев. Двамата сина на Диньо Грозев – Гроздан и Диян поемат по друг път. Гроздан Грозев (1967-2000г.) тренира вдигане на тежести към ЦСКА, постига много успехи от местно и международно значение, но за съжаление почива твърде млад. Диян Грозев (последният представител от мъжки пол на рода) тренира борба, самбо и джудо, но по-късно се насочва към Окинава Карате Годжо-рю. Многократен републикански шампион и двукратен европейски по фул-контактно карате. Справка за него може да се намери в енциклопедичното издание "Кой кой е в бойните изкуства в България".
Днес всяка година се провежда Национален турнир по свободна борба „Крилат Димо“ в град Раднево в памет на легендарния юнак.
Да знаеш откъде идваш, значи да знаеш, къде отиваш. Сега вече имаме достъп до много, много информация. Не е възможно да се потули това, че ние, българите сме древен народ с култура, носеща в себе си познанието на вековете. Всичко, което четем за историята на България, е само мъничка прашинка от истината за предците ни. Нашите предци са знаели и помнели. Затова са ни разказвали. Ние днес също се опитахме накратко да ви разкажем една позабравена история, да я възкресим, да я изтръскаме от забвението на годините Винаги трябва да се връщаме назад и да помним. Не от носталгия. А от чувство за принадлежност и гордост. За родовата си памет. За да знаем и за да дадем на бъдещето името БЪЛГАРИН!

http://borisslav.blogspot.com/2012/05/3.html

http://vbox7.com/play:d60f7b84

[stoilkatastz]

Селата Голяма и Малка детелина не са между Раднево и Нова Загора http://wikimapia.org/13445788/bg/%D0%93 ... 0%BD%D0%B0

[djokoriboloveca]

Ами къде са бе колега ,защото от линка не ми стана ясно.

[stoilkatastz]

Ами според мен са на югоизток от Раднево посока Полски Градец ако това те ориентира.А Нова Загора е на север от Раднево.

[djokoriboloveca]

Не споря колега защото не съм ходил точно по тези места,така са го написали , така и го публикувам.Може и да си прав, не знам.Наслука.

[djokoriboloveca]

Поразрових се по-подробно по сателитните снимки и наистина отбелязват селата Голяма и Малка Детелина там където казваш колега.Прав си,този който е писал статията е в заблуждение.

[JettroniX]

Колега виж също и за яз. Езерово От един мой приятел бях чул, че са го преместили май заради чумата....
Под яз. Тракиец имало останки от тракийско и старобългарско селище - не знам дали това се вписва в тематиката ти
Успех със събирането на историята

[zampo]

Язовир Огоста до Монтана

Строителството на язовира трае 20 години и завършва през 1986 година. Под водите му остават две села, чиито жители са изселени в Монтана и Берковица — село Живовци, където са родени писателят и художник Иван Давидков и поетът, писател и журналист Анастас Стоянов и Калиманица, родното село на писателя Йордан Радичков.

[Боев]

Поразрових се по-подробно по сателитните снимки и наистина отбелязват селата Голяма и Малка Детелина там където казваш колега.Прав си,този който е писал статията е в заблуждение.

Селата Голяма и Малка Детелина не съществуват отдавна- там сега е "Мини Марица - Изток".
Землищата им са изкопани вече.

[JettroniX]

Как е колега, написа ли историята вече
Откриха крепостна стена на 7 000 години в язовир Тича. Сега нивото му било ниско и могилата се проучвала.

Ето и цитат от материала на БНТ :

Крепостната стена на 7 000 години „изплува" при понижаване на нивото на язовир Тича край шуменското село Сушина. В могилата, която се проучва от преподавателя от великотърновския университет доц. Стефан Чохаджиев и студенти ангажирани по проект „Студентски практики" на Министерството на образованието, се открива селище съществувало няколко века.
Отбранителната стена с бойница е толкова впечатляваща, че надминава представите ни за строителните умения на хората от тази епоха. Нуждата да се отблъскват постоянно вражеските нападения вероятно е причината да се замени крепостният ров с масивна каменна преграда с височина близо 5 метра. Сред подредените един върху друг камъни, скрепени с глина, се забелязва голяма пукнатина.
Земетресение разрушава стената и тя се срутва навътре и затрупва няколко жилища ... Явно не е бил фатален този земетръс, те продължават и възстановяват стената, обясни доц. Стефан Чохаджиев.
По южния склон са направени каменни прегради на три нива, за да затруднят максимално нападателите. Любопитен щрих в откритието е и мястото на укрепеното селище, което вероятно е било на владетеля на долината. Намерените над 1 200 предмета, сред които луксозни битови и военни предмети, подкрепят тезата за йерархичното му надмощие.
Това са мраморни мъниста, нефритени изделия... медни сечива, един мраморен боздуган, коментира доц. Чохаджиев.
Отбранителната каменна стена може да стане туристически обект, смята доц. Чохаджиев. Толкова добре запазена крепостна стена от този период няма в Югоизточна Европа.

Тука е и видеоматериала = > http://bnt.bg/bg/news/view/107628/otkri ... 000_godini

[angel81]

като се сетя че съм ял кебапчета на дъното на Пясъка на събор на Елешница, но сигурно е било 80 и някоя година 3,4,5 та .. цялото село е било потопено явно, гюрчовия мост и беседката ..
някои знае ли откога е Пясъчник ? Тааам най-много съм ходил за риба и наай-малко съм хващал . хахах

[alankulu1987]

като се сетя че съм ял кебапчета на дъното на Пясъка на събор на Елешница, но сигурно е било 80 и някоя година 3,4,5 та .. цялото село е било потопено явно, гюрчовия мост и беседката ..
някои знае ли откога е Пясъчник ? Тааам най-много съм ходил за риба и наай-малко съм хващал . хахах

Аз до колкото знам е от 70-те години някъде, като хората от село Елешница са преселини в Северна България, по голямата част. Баща ми е от с. Ново Железаре и ми е разказвал за язовира. Там съм научен да ловя, като на времето се правеше невероятен риболов, който няма да видим никога повече според мен. Спомням си бяла риба на контра стената, на свечеряване. Държиш пръчката и като дръпне засичаш и вадиш Голямо шоу беше. До краварниците пък имаше един ръкав с чешмичка в който няма вода от както взеха да точат водата яком има няма 10 години. Та в него съм хващал каракуди по близо кило,а костурите бяха по 500-600 грама. Шараните не бяха рядкост, говоря за от 3 кила на горе. Но тогава го пазеха воените, които си го мрежиха, но в пъти по-малко от сегашните бракониери. Те го пазиха от чужди нарушители и сами си мрежиха, като не нанасяха такива поражения,каквито се нанасят в момента. Спомням си момента в който ходихме да ловим риба в гората до Елешница, до орехите. При пълен язовир там са най-прекрасните шаранджийски места. Дълбочината е около 1-1.5 м. Навсякъде пред теб са дебели дървета потопени във водата. Неземна красота. Сега е една голотия с останали перки и каракуди, които минават през окото на мрежите и успяват да се спасят. За жалост това е грозната гледка. Ако стана един ИАРА-джия ще съм там през ден и ще лепкам глоби на ред. Няма дърто, няма черни, няма бели. Много ми става криво да гледам как продължава да се съсипва единствения язовир в Пловдивска област и цялата област от има няма 50 000 души рибари да си мълчи. Може да са и повече. Истинско безобразие !!

[djokoriboloveca]

Благодаря ви колеги за допълненията,продължавам да събирам информация.Може да публикувате истории и легенди за местата където са язовирите.