Глобалното затопляне/размисъл на една Българка/

[ribarq]

И тук идва на ред въпросът:

Какво става при 451 градуса по Фаренхайт/Fahrenheit 451?

"а бре на теб не ти ли е ясно какво става ... Става това чИ избиват се и животните и хората ,и всичко лошо което може да се случи се случва абЕ за Всичко е виновен комунизма..."

[Mitak]

абе не че нещо, ама това го гледах по телевизията тая като го изръси първо се смях а после се замислих и да ви кажа има логика все пак комунистите са виновни за индустриализацията на половината свят даже и на България всички заводи тук са строени от комунистите ами СССР ами Китай е на едно от първите места по бълване на вредни емисии и все още е комунистическа държава

[nasco2]

100% си е боядисала косата черна, ама комунистите са виновни, че и при тая маневра не и е дошъл акълът.

[Bai Xristo]

Свят като цвят Пази боже Ами замислил ли се е някой, колко бели е направил,,Чичо Сам,, с тези бомбени атаки дори и в съседна Сърбия, инамесата му в суверенитета на чужди държави и т
ези бомби със уж обеднен уран

[Ivkou]

Глобалното затопляне е разработка на комунистите ! Те искат да ударят българския производител и да сринат бизнеса ни ! И да копуваме все китайски стоки по 1 лев !

[sapuna]

Да,ама тя таз китайската стока е произведена преди две години и тогава е струвала 0,15$,а сега в БГ е 1лев.А де...
И аз бях в Китай!

[vladoto]

При темперетура 451 градуса -всичко живо се топи!!Дръжте оръжието напред за да не ви капе по краката.......

[docenta]

Да веева аз - всичките вие сте куманисти отчаяни, тъпи и фанатични, жената си е просто интелигентен представител на своето поколение, познавам я лично и е "продукт" на пропагандата по време на властването на господина Ивана Костова, който сега е от ДСБ, а той е гений, християнин, чист като непорочна сълза и планински кристал, особено буля му. Искам тоя "продукт" да го цуна в устата с кожения си микрофон, а после да иде в УСА да види що е комунизъм и има ли той почва у тях

[barutchiata ©]

И тук идва на ред въпросът:

Какво става при 451 градуса по Фаренхайт/Fahrenheit 451?

Хартията се самозапалва.А Fahrenheit 451 е името на филма където книгите бяха забранени и ги горяха, то мисля и роман има.
Ама ако питате мен комунистите са виновни

[Краси_поборника]

А имат ли нещо общо комунистите да не ни кълве рибата

[sapuna]

И тук идва на ред въпросът:

Какво става при 451 градуса по Фаренхайт/Fahrenheit 451?

Хартията се самозапалва.А Fahrenheit 451 е името на филма където книгите бяха забранени и ги горяха, то мисля и роман има

Имаме участник,познал точните резултати!

Името на романа идва от химическото свойство на хартията да се самозапалва при температура 451 градуса по Фаренхайт (233 градуса по Целзий).Романът описва тоталитарно общество, което насърчава масовата култура и потребителското мислене, а книгите са забранени и подлежат на изгаряне.
„Гай Монтаг, американски пожарникар от ХХI век, трябва не да гаси, а да разпалва пожари. Законът забранява не само четенето на книги, но и притежаването им, защото те учат човека да мисли. Гай е изгорил стотици книги, но в душата му расте семето на съмнението…“


"Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмее, но и никога нищо няма да научиш."

Дали момата е попадала някога на книгите на Бредбъри!?!?!?

[Nedeltcho Delev]

А имат ли нещо общо комунистите да не ни кълве рибата

Поборников,точно тук не позна,при комунистите рибата кълвеше най много и тогава имаше най много риба,ама дали са те виновни за сегашното некълване,абе да ги набедим пак тях...

[Mitak]

Дали момата е попадала някога на книгите на Бредбъри!?!?!?

Въпроса ти е риторичен предполагам но аз бих задал така:

Дали момата изобщо е чела книга през живота си????

имам и още един:

Защо в България четенето на книги се смята за отживелица и защо мислим, че когато едно дете може да си включи компютъра и да си пусне една игра е много напред, а тези деца които нямат компютри, а четат книги са много назад и даже им се подиграват ???????

[Mitak]

А имат ли нещо общо комунистите да не ни кълве рибата

Поборников,точно тук не позна,при комунистите рибата кълвеше най много и тогава имаше най много риба,ама дали са те виновни за сегашното некълване,абе да ги набедим пак тях...

Неделчо и за това са виновни комунистите ако не се бяха предали 1989 нямаше да дойде анархията... това важо е да има виновен а според сависи можем пряко или косвено да обвиним всеки и да го докажем

[sapuna]

Митак,харесва ми начинът ти на мислене.Този въпрос е бил винаги актуален за подрастващото поколение на България,като в последните години се откроява и като болен!
Когато говорим за интелигентност, нямаме предвид умението да постигнеш добър резултат в някакъв тест, нито дори способността да се справяш отлично в училище,в най-добрия случай това са само показатели за нещо по-голямо, по-дълбоко и далеч по-важно. Под интелигентност разбираме начин на живот и начин на поведение в различни ситуации – особено в нови, непознати и смущаващи. Истинската интелигентност се мери не с това колко много неща знаем и как се правят, а с това как се държим, когато не знаем какво да правим.По какъв начин ние вредим на децата си-Джон Холт го е написал много точно:/цитат от книгата му "Как се провалят децата ни!"

Будното дете е любопитно към живота и реалността, иска да влезе в контакт с нея, да се свърже с нея. Между него и живота няма бариера, няма стена. Другият тип деца са много по-малко любопитни, много по-слабо се интересуват какво става, много по-склонни са да живеят във фантазмени светове. Умното дете обича да експериментира, да опитва едно или друго. То се уповава на принципа, че има много начини да се свърши една работа. Ако по един начин не се получи, ще опита друг. По-слабо интелигентното дете обичайно въобще се страхува да пробва. Трябва доста да го подтикваш, за да опита поне веднъж; ако опитът се провали, то зарязва идеята.

Умното дете е търпеливо. То може да толерира несигурността и провала и неспирно да се опитва, докато не получи отговор. Когато всички експерименти се провалят, може дори да признае на себе си и на другите, че за момента няма да получи отговор. Може да се подразни, но ще чака. Много често не иска да му казват как да се справи с проблема или да реши загадката, над която си е блъскало главата, защото не иска да му отнемат шанса да я реши само. Глупавото дете не постъпва така. То не търпи несигурност или провал. За него всеки въпрос без отговор не е предизвикателство или възможност, а заплаха. Ако не може да намери отговора бързо, то трябва да го получи отвън, при това незабавно; трябва да получи отговор на всичко. Такива бяха второкласниците, чиято учителка каза: ?Но моите деца обичат въпроси, които имат само един отговор?. Наистина ги обичаха; по загадъчно съвпадение, тя също.

Умното дете е готово да върви напред на базата на непълно разбиране и информация. Да поема рискове, да плава из непознати морета, да изследва там, където пейзажът е неясен, ориентирите - малко, светлината – мъждива. То нерядко чете неразбираеми за него книги с надеждата, че след време ще ги проумее достатъчно, за да има смисъл да продължава нататък. В този дух част от моите петокласници се опитаха да четат ?Моби Дик?. Глупавото дете обаче ще продължи само когато знае точно къде е в момента и какво предстои. Ако не чувства, че знае какво точно го чака, и ако то не е точно същото като всичко познато, то не иска да се занимава с това. Докато умното дете чувства, че вселената като цяло е смислено, разумно и вдъхващо доверие място, то глупавото дете я възприема като безсмислена, непредсказуема и измамна. То чувства, че никога не може да предскаже какво ще се случи, особено в нова ситуация, ала сигурно ще е нещо лошо.

Никой не се ражда глупав. Наблюдавайте бебетата и децата в предучилищна възраст, замислете се какво учат и правят и ще видите, че (като изключим съвсем бавноразвиващите се) те показват един стил на живот, хъс и способност за учене, които у възрастен бихме нарекли гениални. По-малко от един възрастен на хиляда или на десет хиляди би могъл за три години да израсне толкова много в разбирането си за околния свят, колкото израства детето през първите три години от живота си. Какво се случва с тази необикновена способност за учене и интелектуален растеж, когато порастваме?

Ето това: тя бива разрушена преди всичко от процеса, който наричаме образование – процеса, който тече в повечето домове и училища. Ние, възрастните, разрушаваме по-голямата част от интелектуалния и творческия капацитет на децата чрез начина, по който се държим с тях или чрез начина, по който ги караме да се държат. Разрушаваме този капацитет преди всичко, като ги караме да се страхуват - да се страхуват, че няма да изпълнят желанията на другите, че няма да се харесат, че ще допуснат грешка, че ще се провалят, че ще сбъркат. Така ги караме да се страхуват да рискуват, да експериментират, да опитат трудното и непознатото. Дори когато не създаваме детските страхове, когато те идват готови и вродени, ние ги използваме като лостове, чрез които да манипулираме децата и да получим каквото искаме. Вместо да се опитваме да успокояваме страховете им, ние ги уголемяваме, често до чудовищни размери. Защото ние харесваме деца, които малко се страхуват от нас – кротки, послушни дечица