За всички агрономи, животновъди и майстори на зимнина..

[Христо Рангелов]

Ок, мерси много ще се работи по въпроса

[chirusa_bg]

Здравейте!

Орехчетата ми се хванаха и изглеждат много щастливи и рошави , но забелязах, че са завъдили въшки.
Дайте акъл, с какво да ги напръскам, за да се избавиме от гадините.
Сапунена вода ще свърши ли работа?

[dantho.mihov]

Браво !
Добре си се справил със засаждането им.
А на въпроса ти - сапунената вода е малко слаба за това освен ако не е от домашен сапун. Но верото е идеално средство.Колкото повече ПАВ съдържа верото, толкова по-добре.Веро Новекс например съдържа повече ПАВ. Те извличат телесната влага от въшките и така изсъхват.

[chirusa_bg]

Благодаря ти!

Ще ги напръскам през почивните дни

[КИРО]

Тоя номер ще върши ли работа и при доматите ?
Дават го днес да вали,ама след 2 дена ще се наложи да хвана машината,
и всичко да пръскам.Въшки само по доматите виждам де.

[dantho.mihov]

Верото се използва най-вече при цветята, стайните цветя. Идеята е да не се третира вътре у дома с химически препарати. Листата се намазват с домакинска гъба потопени в разтвор от веро.
На полето успеха е променлив, защото в масовите случаи въшките се намират от долната страна на листата. А да си свърши работата, верото трябва диктно да попадне върху въшката. Зависи от тяхната плътност и от наличието на калинки. Калинките се хранят с яйцата на въшката и се явяват полезна ентомофлора. Ако веднага се третира с химически препарат, то той убива въшките, но и Калинките.
Ако има неизлюпени яйца, след третиране с веро въшките ще продължават да се излюпват и това ще ви насочи към грешен извод, че верото не действа. Химическите препарати също не унищожават неизлюпените яйца. Ще ги видите като малки бели точици от долната страна на листата закрепени за някоя жилка на листото.
Успех !

[Диканаров]

Братлета, аз имах накъдрени листа на една миналогодишно засадена бяла череша от някакви снесени яйца. Комшия ми рече да ги напръскам с вода в която са киснати един ден цигарени фасове! Направих го, като после измих листата с гъба напоена с тютюневата вода, както предлага Данчо и нещата се оправиха. Клонките наново продължиха да се развиват, а новите листа са нормални. Само старите останаха малко накъдрени на са си с нормален цвят. Имах дори и 35-40 череши и внуците ги опитаха. Не знам от каква пеперуда бяха яйцата, но по черешките нямаше и плоден червей!
Данчо, мога ли догодина да направя на дивачки черешка или вишна присадка с калем от тази бяла чарешка? Нали трябва да и оформям короната и мисля да използвам такива отрязани клонки за калеми! Благодаря предварително!
Вече на село имаме интернет клуб в Културният дом и ще мога да ви чета поне един- два пъти седмично и да споделям моите наблюдения или постижения!

[dantho.mihov]

Даа, може. Черешата се присажда или върху дива Череша или върху Махалебка. В последните години предпочитанията са за подложка да се използва Махалебка, защото има по-тих растеж и оформя по-малка корона и улеснява брането на плодовете. Върху нея се присажда и Вишнята. У нас се среща по Черноморието, Североизточна България, Предбалкана като малък храст. Може и върху дива Череша, но дървото ще се оформи с по-голяма корона.
А дали ще има успех за подложка да се използва Вишна, не мога да кажа. Нямам в практиката си такъв случай, а пък теорията я позабравих вече от годините. Дано не забравя да погледна в стария учебник, защото важното в случая е статистически какъв е успеха от тази комбинация.

[КИРО]

Тука два дни яко дъжд,и вятър от порядъка на 15-25м/с,
от което пипера и чушките ми доста се наклониха.
Сутринта беше много кално,но след малко ще опитам да ги изправя,
и да отъпча пръста около корените им.
Май догодина и на тях колчета ще слагам.

[КИРО]

Пак да питам:
– защо лютите ми чушки не лютят ?
Кът пипера са да ги е.....
Уж пак са от собствено семе,амааааа

[dantho.mihov]

Защото хората имат лошия навик да садят лютите чушлета точно накрая до лехите на пипера. Опрашването им става от вятъра и се случва нещо като нов сорт чушлета.
Другата причина е, че със всяко следващо поколение признаците се разпадат и част от характеристиките на сорта вече не са така ясно изразени. Обикновените сортове се използват до второ поколение. А хибридните се използват еднократно.
Климатичните условия в случая не са съществения фактор. Той влияе минимално върху натрупването на веществата предизвикващи лютевината.

[КИРО]

Данто,лютите ми са засяти преди доматите,а след домата е пипера.
Само да не почне домата да люти.....
Явно по втората точка се получава нещо.
Обаче пък,братчеда от когото си ги завъдих преди 3г,още с тях си кара.
Ще видя следващите завръзи как ще се получат.

[deso_bg]

Тук не съм съгласен с Данчо-точно сухото и горещо време, минималните поливки и минимално торене синтезират повече капсаицин в плодовете От тук идва и метода воден стрес при който се получават чилитата дето трошат скалата на Сковил

[dantho.mihov]

По принцип си прав ! Не го отричам но има някои особености :
- В България са създадени още от около 1960 год. типично български сортове. При селекцията си те изгубват връзката си със своите американски родоначалници и при специфичните условия на нашата страна се оформят като ендемични форми с високоспециализирани качества.
- Алкалоида Капсаицин не се разтваря във водата и варира в зависимост от сорта и условията на отглеждане - при засушаване лютевината се засилва. Но при засушаване цветовете му окапват преждевременно. Поради това техниката на краткотрайно засушаване е неприемлива.
- Пиперът е факултативно самоопрашваща се култура с голямо вариране на естествено кръстосано опрашване. То зависи от генотипа, условията на външната среда и морфологията на цвета. При нашите условия кръстосаното опрашване е в размер от 0 до 75%. При дребноплодните пипери кръстосаното опрашване обикновено е в по-голям размер, групата на широките пипери е с подчертано самоопрашване, а на дългите заема междинно положение. Това е свързано с морфологията на цвета - положението на близалцето спрямо тичинките.
Високите размери на естественото кръстосано опрашване налага строго спазване на пространствената изолация (500-700м) при производството на търговски семена от различни сортове пипер или използване на изолатори и оранжерии.
- С по-малко Азот в почвата добива е нисък. При недостиг пипера остава без листа, а излишъка само забавя образуването на плодовете, прираста на вегетативните органи се забавя.
Тъй като много фактори влияят и върху добива и върху качеството, целесъобразно е използването на балансирания български сорт "Пловдивска шипка" с потенциален добив от 1 до 3 тона от декар.

[chirusa_bg]

Тъй както чета последните постове стигнах до заключението, че на Киро са му рехави доматите. Не са успяли да спрат разгонените големи чушки и те са блудствали с малките люти чушчици , което ги е увредило за цял живот и за другата година ще му трябват нови семена.