Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?

[Teo 62]

Бай Стояне,
Друго обяснение освен - "злостна инсинуация"

Имаше една позабравена тема http://www.nariba.com/forum/viewtopic.php?f=25&t=13111" onclick="window.open(this.href);return false;

[G.Petkov]

...За такива ли?...

Ангеле,
Тези чак есента,
Иначе при вас ги има, ама е по-прохладно !

Ще се пробвам утре за някоя щукичка на рибка, ако въобще намеря място !

[Ачо ♣]

...Ангеле,
Тези чак есента,........

Значи имаме време!
Жоре,
ако имаш"прилично"поведение в темата може да ти спретна едно клипче от днешния ми риболов с цел образователна!!!

[G.Petkov]

...Имаше една позабравена тема http://www.nariba.com/forum/viewtopic.php?f=25&t=13111" onclick="window.open(this.href);return false;

Да,
Чел съм я - готина е !
Жалко, че Сапуна ни "отши" темичката,
Можеше да даде и той принос в лакърдиите !

[G.Petkov]

Ама Агеле .......
Приличен съм отвсякъде,
Само понякога се отпускам, ама малко,
То на тези години - вече и не може по много !

Така, че пускай клипчето,
Ама ще го гледам утре, щото днес един банкет започна в 12.00 часа и вече ми е трудно да оцелвамбуквитенаклавиатурата,
Както пише Киро !
А съм станал в 5.00 щото ходих и за гъби и .......
Вече възглавницата ме зове !

[Teo 62]

Май ша трябва да се отскочи до Царево - там на един убавец ша му разясня едни негови писания - ша му кажа кой пише простотии - ша го АНАЛизирам здраво............. ........................................................................................................
Смешно заглавие – нали?:)

Някъде нагоре/назад или там някъде в темата, бях споменал за съществуването на целият филм, цялата книга или целият ни живот на едно и също място, в едно и също време.

За да можем да ги “прочетем” ни е нужен “четец”. Оказва се, че Четеца в нашият случай е Време. Независимо от “техническото устройство”, което спомага за процеса, Времето е абсолютно необходимо за целта.
Дори (по свидетелства на изпитали го) когато са пред лицето на смъртта, на четящите целият си живот (като на лента) им е необходим поне миг – пак някакъв отрязък от време. А, ако живеем живота си по класическият начин, то са ни необходими десетки или стотици години, за да видим края му.

Ако можехме да “четем”цялата тази информация без помощта на времето, просто нямаше да сме тук, на този свят.
Ще припомня един от примерите, които бях дал.
В ръката си държите CD. На него е записан филм, история или нещо друго. В ръката си държим цял един живот, цяла приказка или резултата от десетки години научен труд, записан под формата на книга или програма.
ДА, държите CD-то, но не можете да видите или прочетете какво има на него. А дори и да сложите диска в устройството – пак ви е необходимо време, за да го разгледате или”прочетете” от начало до край.

В ръката си имате цялата информация(диска), но ви е нужен четец, за да я разгледате, получите. Информацията е Тук и Сега в ръката ви, но е нужно Време, за да я осъзнаете, разгърнете, разгледате, разучите.
“Държите в ръцете” си целия си живот, но е необходимо време, за да го изживеете.

По същият, аналогичен начин, страхът от каквото и да било, съществува в живота ни във всеки един момент. Тук и сега – тоест – от началото до края на “филма”. В един и същ момент, винаги, записан на диска.
Естествено, заедно с него съществуват и всичките останали елементи на историята – взаимодействия, радости, решения, разочарования, успехи, неуспехи и т.н.

Но тъй като не сме научени да се страхуваме от радостта и успеха, те не ни касаят. Приемаме ги като нещо заслужено – и е точно така. Хепи енд-а е нещо “естествено” за нас – нали?:)

Научени сме да се страхуваме от грешките си, неуспехите, несигурността, промените, неудовлетвореността, болката икакво ли още не.
Научени сме да се страхуваме от самите себе си, тъй като ние сме променящи се същества, а промяната винаги е нещо непознато, несигурно – чааак докато не я “опитаме”.
Затова мама учи дъщерята – хвани си мъж, роди му дете и всичко ще е наред!
Тати учи синът – стани като мен и всичко ще е наред!

Едва ли не – Страхът е наше изконно “право” - дотам сме я докарали.

Същият тоз “мамун”- страхът, е винаги в живота ни. Тук и сега. Записан е на диска (живота ни)и няма никакво значение, точно кога ще се появи – той е Тук и Сега.

Да, обаче, когато осъзнаем причината, ще се досетим и за следствието.
Илюзорният балон, който представлява страхът се пука в момента на осъзнаването му.

Както след края на напрегнато театрално действие, злодеите и жертвите се кланят на разтърсените от “драмата” зрители, така и страхът очаква своите овации и поклони.
След това се оттегля, като всеки артист – в гримьорната си, за да дочака новата си роля.


Съществува ли наистина страхът?:) - Ша уточним тоз въпрос с другаря Красимир Яков

[Христо Рангелов]

Доста истина има в тези писания и предполагам на кого са

[Teo 62]

Доста истина има в тези писания и предполагам на кого са

Кат стигна Синеморец ша разбереш на коя са Много ма ядоса - или ша му иде ракията,или ша му хвръкне пипирудата ............................

Но, преди да продължим нататък, нека ви разкажа малко за „разхлабването”. По тази причина бих искал да въведа едно ново понятие, за да развия темата до край. „Адреси”.
Какво са „адреси” ли?
Буквално такива! Зацапвания, отлагания, затлачвания, петна по енергийното, лъчисто тяло или аурата на човека. „Места”, на които бихме могли да бъдем „намерени”, докоснати – буквално - като адресите на които живеем. Слаби места, недостатъци, които на енергийно ниво имат съвсем ясен и изразен характер, дори и текстура понякога. „Места”, през/чрез които може да ни бъде въздействано по някакъв начин. Един вид енергийна рана. Или – рана в енергийното тяло. Еквивалент на физическите рани или психическите травми.


Някога, в неизбродните дълбини на времето и пространството са съществували съвършенни личности. Съществуват и сега, но не са толкова съвършенни. Това сме самите ние!

Кълба от енергия, в пространства и измерения, нямащи почти нищо общо с нашето освен, че са такива - в смисъл, че материалността им е неизмеримо по - финна и ефирна. Това ще да е било Началото! Предполагам, че и Края, ако има нещо подобно, ще е такъв. Естественно, със съществена разлика в осъзнаването на изминатия път!
Много от нас са сънували или „виждали” подобни неща, изпадайки в необичайни за нашето измерение състояния. Тези цялостни и съвършенни личности сме били ние. Били сме, сме, и ще бъдем ние, независимо до къде ще стигнем с изблиците си на безсмислие и тъй очарователно демонстрирана дезориентираност. Но както и да е, независимо каква е причината да поемем на това “образователно” пътешествие, целящо да възстанови целостта на райската ябълка ние пътуваме, най – безотговорно, към себе си, към неизвестността, „щадейки безмилостно” всичко по пътя си. Погледнете назад в историята ни и помислете, не е ли така?
Във всяка една сфера на живота – имам пред вид – навсякъде, където са общували поне двама човека, се е получил контакт, триене между енергиите и се е отделила някаква енергийна дисхармония. Получил се е „адрес”.
Нямам пред вид общуването на хора, които хармонират помежду си и изпълняват по този начин предназначението си. Те действително контактуват, но умножават и преподреждат енергията си един на друг, подобрявайки своята компактност, което съвсем естественно се изразява и външно чрез резултатите от съвместната им дейност.
Това, за съжаление, е по-неразпространения вариант.
Нека видим по-разпространения.
При всяко едно отношение на подчиненост, изпълващо почти цялата гама на човешкото общуване, нечия енергия оказва натиск върху нечия друга и причинявайки `и пробойна, „адрес”, намира слабото място и изсмуква съвсем реален енергиен потенциал, пропускайки обаче, да отбележи факта, че не може да я задържи във и за себе си. Нито за кратко, нито за дълго, нито никак! Не става, тъй като на практика действа ефикасна и резултатна система, за прибиране на вересиите. Какво представлява тя?
Спомняте ли си филма “Тъмбстоун” или както се произнася правилно, момента, гдето Вал Килмър говореше на голямата, стреляща гад, малко преди да го прати обратно, там отгдето беше дошъл?
Не бих могъл да цитирам, но си спомням, че Килмър спомена Голямата Празнота или Дупка, в гърдите на противника му, която не може да бъде запълнена със никакви убийства, изнасилвания и изобщо престъпления,– може би, поради факта, че няма дъно - (или основа). Насилието, Натискът и Пречупването не могат да запълнят нито една яма, дупка или клоака, защото се оказва, че тези актове на пълно безсилие, винаги използват чужда, но не взета назаем, а НАСИЛА, енергия. Взетото назаем, предполага, че ИМА със какво да се върне, в смисъл, че съществува собствен и то разработен потенциал, за опериране с него. Просто, едно приятелско рамо и то само за момент. Обаче, взетото с насилие не предполага, а Означава, че НЯМА собствен потенциал, дори и неразработен. Никакъв. Тъй като мястото,(местата, където се събира насила взетата енергия) няма собствен, жив потенциал, а даже е създадена от друг - не принадлежащ `и такъв - то принципът му на действие е само един, единствен - насилието и натискът върху места, откъдето би могло да се открадне насила.
И така се образуват „пробойните”, „адресите”.
Дали ще си представите Аура или Лъчисто енергийно тяло, отлаганията на дисхармония – тоест – „адресите” се случват върху тях.
Един от начините да се изчистват тези петна-адреси, причинени от човешкото общуване, е разхлабването.
Какво прави болния човек – рано или късно( в зависимост от обстоятелствата) пада в леглото и релаксира, разхлабва, докато оздравее.
Какво прави уморения човек? Разхлабва – естествено.
Какво прави рибаря – пада на водоема и „забравя” – разхлабва тотално.
Във всичките тези случаи релаксирането на мускулатурата съпровожда процеса на разхлабването.
Самото разхлабване – дали физическо или психическо – позволява на здравата и силна енергия да навлезе в нас и да очисти и оздрави тялото. И физическото и енергийното.
Бихте могли да тълкувате, осъзнавате сферата, за която ви говоря, като енергийна метла, която измита телата отвътре и изчиства „адресите”.
Всъщност е точно така – воденето на сферата вътре в тялото ви(и физическото и енергийното) на практика изчиства отлаганията и „адресите” – колкото и невероятно да ви се струва на пръв поглед.
Със всичко това коментирам единствено съзнателното премахване на вътрешната стагнация/стягане, при воденето на сферата. Не бъркайте това със пълна мускулна релаксация. Един верен критерий за "правилно" изпълнение на споменатата техника е удовлетворението, бликащо отвътре. Усещате ли друго - та дори да е някакъв вид енергизиране, несъпроводено с удовлетворение - зарежете!
Всъщност - няма как да ви кажа какво точно да изберете. Изборът винаги е бил Ваш:)

Нека продължим нататък.

Рано или късно - естествено, ако отделяте някакво време за практика - ще усетите "пълненето" на торса ви, предизвикано от раздуването на сферата. Не гонете обем - гонете движение - което само по себе си ще доведе до обем.

Една от следващите техники е да започнете да "пълните" крайниците с нарастващото енергийно налягане. Но преди това искам да ви спомена нещо друго.

Освен 24 - те основни (акупунктурни)меридиана, по които тече енергията в тялото, съществуват така наречените Кожно-Мускулни меридиани. Сами по себе си те обхващат цялото тяло и са подобни на големия и малкия кръг на течене на енергията по Ман-Так-Чиа.
Но! - те Не са тези кръгове! Не се бъркайте излишно.
При кожно мускулните меридиани енергията не следва строго определен път, а може да бъде водена свободно в зависимост от вашето желание.

Има много малко - да не кажа почти никакви материали в нета за тези меридиани. А и не е интересно колко са и какви са. Интересното е, че те позволяват на енергията да влиза или излиза навътре-навън в тялото.
И точно това им свойство ви позволява да водите, въртите, уголемявате и насочвате сферата - накъдето и как си искате.
Заставайки прав или легнал, събудете сферата - просто като се концентрирате във нея, ще усетите леко задвижване при събуждането и - и я "пуснете" последователно да изпълва крайниците си. Или пък "пуснете" налягането, породено от сферата да свърши същото.
Не мога да ви препоръчам ритъм или честота на упражнението - намерете вашите такива.

Ако сте легнал - вие усещате буквално движението на сферата (или налягането от нея) от тялото към крайника и обратно - на връщане.

Ако сте прав, можете да опитате преместване на тежестта на тялото - от единия - на другия крак. В началото - пълните единия крак, тонуса му се променя и създалото се налягане буквално избутва тежестта ви към другия крак. Връщате сферата към торса, пускате я в натоварения крак и така - докато ви писне или се уморите или се разконцентрирате:)

Пускайки сферата в ръката - например - ще усетите "олекване" на ръката, а понякога тя може да се самозадвижи в някаква посока, водена от това олекване.

Редувайте воденето на сферата в краката - независимо колко време ще ви отнеме - седмици или години - и в един момент ( в началото бавно, след това все по-бързо) ще можете да ходите дълго по този начин. Тоест - един от практическите ефекти е постигнат.

Тайната - ако има такава - е във вътрешното разхлабване (но не отпускане, защото ще се строполите на земята).
Воденето на сферата и вътрешното разхлабване са взаимосвързани - едното причинява другото и обратно.

Няма как да продължите нататък, ако поне малко не раздвижите сферата или налягането и, по цялото тяло - не само в торса.
Всъщност - няма и смисъл:)

[Христо Рангелов]

Я дай линк , това форум ли е , сайт ли е ,, просветли ни и нас..

[Teo 62]

Я дай линк , това форум ли е , сайт ли е ,, просветли ни и нас..

Много ти малка пишуната за таз наука бре младши http://stonetales.blog.bg/izkustvo/2012 ... eto.892424" onclick="window.open(this.href);return false;

[Христо Рангелов]

Аз даже и у форума го намерих това.. споко

[Teo 62]

Аз даже и у форума го намерих това.. споко

http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=& ... 8099,d.Yms" onclick="window.open(this.href);return false;

[Митев]

Тео, Тео , пак са вкарваш брат в некви филми ако познаваше Краси надали щеше да приказваш така

[Teo 62]

Тео, Тео , пак са вкарваш брат в некви филми ако познаваше Краси надали щеше да приказваш така

Бе нещо ма ядоса тоз Краси,ма светът е малък Нали знаеш както писах,че съм леко чалдисан след БАНАНА,па и много го обожествявате та се ядосвам,излиза ми пяна по устата,очите ми кървясват,хващам един от многото ножове,привижда ми се той с чалма и ............отивам да пия едно лексотанче и му удрям един кючек само препасан с един чаршаф като се омазвам целия с черна боя за обувки докато задейства лекарството
http://www.youtube.com/watch?v=evYVt_6J6xg" onclick="window.open(this.href);return false;

[G.Petkov]

...Та утре съм се "налютил" да ходя за хищно, ама да е по-голямо от 20 см

...Ще се пробвам утре за някоя щукичка на рибка, ако въобще намеря място !

И верно - стана, / а бай Стоян се бъзикаше, а / - ето / ама бях си забравил фотоапарата, та трябваше жената да ми направи "месарска" снимка в кухнята, за което се извинявам /,







Тази е с "добра перспектива", нали !

Ама рибката си е истински 56 см, 1.3 кг, даже си счупих и рулетката, докота я измеря, утре ще купя нова, щото винаги си меря рибите, дали са мерни или не !

И една, по така, достоверна снимка, да не си помислите, че съм някакав голям лъжец ,






И я изядохме, разбира се !
Тук "релиз" има само в тигана !
"Хвани и изпръжи форевър" !

Толкова се бях ентусиазирал, че направих и вечерен риболов на един гьол, дето миналата година ги "убих" белите риби, ама както пише Бат Стан - кур !!!
Само костурета и то недостатъчно.


Абе, щом и жена ми се научи да ги прави пинизчийски снимките , правете сметка какво е в списанията !