Къде се намирам:
Риболов
Сладководен раздел
Излети
Моят риболовен излет
naRiba.com

Форум




Тунджа - моя любов!
Тунджа - моя любов!
В последния момент ми се отвори възможност да отскоча до Ямбол за празниците.
Знаех, че ямболските колеги спинингисти, се събират някъде по реката, та затова метнах два спининга в колата. В последния момент, попътно, грабнах и половинка бял червей от един магазин. За всеки случай.
Стигайки едва до Пловдив обаче, се счупи скоростната кутия на колата. Оттам до Ямбол пътуването се превърна в кошмар. Ясно бе, че и риболова се отдалечава в небитието. Някак си се добрахме до Ямбол и колата замина при монтьор.
Чух се с Васко и се разбрахме , ако оправя колата, да им се обадя, да ме упътят къде да ги търся.
Е, ремонта отне два дни, тъй че сбирката отпадна.
А реката тече ли тече...
... посреди града,
само на сто метра
от къщата на тъщата.
(Баси стихотворението дето й посветих
)
Спинингите бяха останали в колата, там нейде при монтьора.
Добре, че болото бе свалено предварително, а и имаше малко червей за мятане..
В късния следобяд, почти надвечер, се явявам на реката. Спирам се на тъй нареченото "съоръжение" , около което вече са се наредили порядъчно количество сомаджии и замислено гледат непотрепващите върхове на мощните телескопи.
Реката, укротена от летните горещини, тече ленива и малка, едва едва поклаща нагазилите в нея шавари. Цветът й е в тон с тях, зеленикав и почти прозрачен. Идеална за изтичане.
Само, че навсякъде, където поглед стига, стърчат въдици, чадъри или шапки, покрили запотени глави.
Тръгвам надолу,провирайки се из джунглата от храсти, камъш, папури, коприва и треволяци, в която се е превърнало коритото след последното, както разбрах, почистване на речното корито.
Скоро намирам свободно място.. Реката се забързва около колоните на моста, след което следва видимо изплитняване и дълбок бързей.
Отсреща се е настанил колега, който унило гледа почиващата току до брега плувка. Набързо изстрелвам няколко прашки червей в средата на течението и се заемам с направата на такъма. Основно 0.16, повод 0.10, плувка два грама и верижка от пропорционално наредени сачми. Още първото изтичане ми носи кефал. Поглеждам в устата му, пълна е с червей. Още една прашка червеи полита към водата и респективно няколко кефалчета към ръката ми.
Колегата отсреща вече е започнал да изтича. Огромната му плувка морков, периодично започва да пляска във водата, а аз си вадя кефалчета. Скоро обаче му писва и събира багажа. Вече мога да се заема с риболова. Рибите искат тишина и да не се мърда много. Започвам да стрелям червеи по-начесто. Ето че и първия морунаж е вече налице:

Заниманията ми не остават в тайна за стоящите наоколо и скоро срещу мен се настанява стоящия допреди малко на двадесетина метра нагоре дядо. Той е въоръжен с директен телескоп и веднага ме пита кълват ли червеноперките. В следващия момент кепа ми влиза в употреба и вадя сносен кефал:

Дядото е искрено изненадан от големината на рибата, но отдава улова ми на случайност.
Невъзмутимо го поглеждам и протягам кепа за следващия морунаж.
Дядото също започва да се опитва да изтича с директния и плувката от половин грам. Реката не е много широка и такъма му е в обсега на действие на болото ми, тъй че неминуемо бихме се оплели.
Решавам да сменя тактиката. Слагам на куката троха и отпускам по-надолу. Така плувката ми е извън обхвата на директния. Скоро закачам голяма риба, но се откачва почти веднага. Повече удари обаче няма. Явно съм уплашил ятото.
Дядото вече се е отказал от изтичанията и мога да се върна на предната дистанция. Няколкото прашки бял ми носят още няколко морунажа в кратките минути до свечеряването.
Тъй като малките риби си заминаваха веднага след хващането, за финалната снимка позират само трофеите:


Нямятквам рибите обратно, пред ужасения поглед на дядото и поемам към чакащата ме маса.
Голямата риба, която изпуснах, обаче не ми дава мира и на следващия следобяд съм на същото място. Подозирам каква е била и съм се въоръжил с един хляб, с който смятам да храня. Започвам методично да мятам топки хляб пред себе си, напълно игнорирал белите червей. Стръвта ми естествено също е хляб.
Скоро се появява и дядото от снощи. Този път се е въоръжил с телескоп с макара и кеп. Ще търси големите риби!
Захранването ми обаче не му прави никакво впечатление. Невъзмутимо замята на бял червей и се опитва да изтича. Естествено безрезултатно. Затова и първата ми риба го хвърля в потрес.
След порядъчно сгъване на болото и скърцане на аванса в кепа ми поляга скобар около килото:

Днес не нося живарник и рибата директно поема обратно във водата. В оставащия един час до здрачаване още четири скобара успяват да изцапат ръцете ми. Доволен се оттеглям на заслужена почивка.
Най накрая, на следващия ден, колата ми е готова. Вече мога да покрия и по голяма дистанция. Лошото е, че вече е обяд, аз съм пил две бири, а вечерта трябва да пътуваме обратно към София.
Решавам да дремна два -три часа и после каквото сабя покаже.
Събуждам се към три следобяд и решавам, че е време да поемам нанякъде. Мятам се в колата и тръгвам. Минавайки покрай мястото на предните ми подвизи, от пътя забелязвам дядото в компанията на няколко авери, окупирали и двата бряга на реката. С усмивка подминавам и се отправям далеч от града.
Местата които знам на Тунджа са Коневец и Елхово. Дотолкова се простират познанията ми за реката.
Първо се спирам на Коневец. Избирам си място под моста. Сенчесто и с забавено течение. В багажника на колата намирам кой знае откога забравен половин пакет със захранка. Набързо мятам в кофата пръста от намиращите се наблизо две къртичини и половината от захранката. Шепа бял завършва микса ми. Няколко топки и започвам на всяко изтичане да ловя средни кефали. За половин час улавям десетина и кълването спира.
Слънцето се е изместило и сега мястото където изтичам е огряно пряко от лъчите му. Оказва се, че е дълбоко около половин метър и отдолу не се вижда нито една риба. Явно слънцето ги е прогонило.
Поглеждам часовника, вече е четири следобед.
Имам време да отскоча и до Елхово. Набързо релийзвам рибите, събирам пръста от още две къртичини в кофата и отпрашвам. След половин час вече влизам в града. Колебая се къде да отида, но цъкащия часовник ме насочва към най близкото място - Парка.
С учудване забелязвам, че пустеещите предната година площи сега са се превърнали в китни игрища, по-които играят деца. Има даже и малък паркинг току до реката. Паркирам на него и вадя болото. Няма време да търся място по реката, тъй че се настанявам току под паркинга. Поне колата ми е близко. Набързо забърквам храната и шест топки портокалки политат към водата.
Не бързам да замятам, плясъкът на храната вероятно е изплашил рибите и ще им трябва време да се успокоят. Стоя си на брега, любувам се на синьо-зелените води на реката, на обрамчилите я отвсякъде върби, надвесили клони над водата, сякаш за да се огледат в нея и от време навреме стрелям по някоя прашка бели червеи.
Заинтересувани от лудия с въдицата, към мен се приближават няколко човека, които компетентно ме осведомяват, че рибата не кълве и затова нямало никой по реката. Да съм дойдел зимата да видя какво е риболов.
Изчаквам ги да ме оставят на мира и замятам. Слагам произволна дълбочина на такъма, с цел да премеря дълбочината. Не минала и метър плувката ми се скрива. След засечката върхът на болото приятно се свива и кефал около половинка влиза в кепа. Следващите две изтичания ми носят още два подобни кефала. Следва ги и първия морунаж:

Рибата е нагълтала червейте дълбоко и се налага да използвам кукоизваждача. Намалям дълбочината с 5 сантиметра и следващия морунаж вече е закопчан за средата на горната устна.
Започвам да подавам начесто малки стиски храна, а след всяка извадена риба и по прашка бял червей. Рибите пощуряха. Следват морунаж след морунаж, от борбени по борбени. Решавам да отпусна по-надолу и вадя няколко кефала. Както и предполагах, стоят по надолу и обират минаващите с течението червей. Още по-надолу и ме изненадват три поредни мрени.
Морунажите обаче са пред мен и решавам да се съсредоточа върху тях. В седем и половина трябва да съм в Ямбол.
Зачесвам ги в добро темпо и двата ми часа за риболов изтичат неусетно. Време е за финални снимки. Вадейки живарника, дори и аз съм изумен колко риби има вътре. Май съм се олял:


Насипвам ги в 24 литровата си кофа и тя се изпълва почти до ръба:

Изсипвам с усмивка рибите обратно в реката и удовлетворен поемам обратния път към Ямбол и София с обещанието пак да дойда!
Ех защо ли Тунджа ми е толкова далече.
Но при мене старата максима, "Далече от очите, далече от сърцето" не важи.
Тунджа е заела подобаващо място в него и ще направя всичко възможно скоро да се видим отново, и на това ми решение няма да повлияе даже и близостта на тъщата!
Знаех, че ямболските колеги спинингисти, се събират някъде по реката, та затова метнах два спининга в колата. В последния момент, попътно, грабнах и половинка бял червей от един магазин. За всеки случай.
Стигайки едва до Пловдив обаче, се счупи скоростната кутия на колата. Оттам до Ямбол пътуването се превърна в кошмар. Ясно бе, че и риболова се отдалечава в небитието. Някак си се добрахме до Ямбол и колата замина при монтьор.
Чух се с Васко и се разбрахме , ако оправя колата, да им се обадя, да ме упътят къде да ги търся.
Е, ремонта отне два дни, тъй че сбирката отпадна.
А реката тече ли тече...
... посреди града,
само на сто метра
от къщата на тъщата.
(Баси стихотворението дето й посветих

Спинингите бяха останали в колата, там нейде при монтьора.
Добре, че болото бе свалено предварително, а и имаше малко червей за мятане..
В късния следобяд, почти надвечер, се явявам на реката. Спирам се на тъй нареченото "съоръжение" , около което вече са се наредили порядъчно количество сомаджии и замислено гледат непотрепващите върхове на мощните телескопи.
Реката, укротена от летните горещини, тече ленива и малка, едва едва поклаща нагазилите в нея шавари. Цветът й е в тон с тях, зеленикав и почти прозрачен. Идеална за изтичане.
Само, че навсякъде, където поглед стига, стърчат въдици, чадъри или шапки, покрили запотени глави.
Тръгвам надолу,провирайки се из джунглата от храсти, камъш, папури, коприва и треволяци, в която се е превърнало коритото след последното, както разбрах, почистване на речното корито.
Скоро намирам свободно място.. Реката се забързва около колоните на моста, след което следва видимо изплитняване и дълбок бързей.
Отсреща се е настанил колега, който унило гледа почиващата току до брега плувка. Набързо изстрелвам няколко прашки червей в средата на течението и се заемам с направата на такъма. Основно 0.16, повод 0.10, плувка два грама и верижка от пропорционално наредени сачми. Още първото изтичане ми носи кефал. Поглеждам в устата му, пълна е с червей. Още една прашка червеи полита към водата и респективно няколко кефалчета към ръката ми.
Колегата отсреща вече е започнал да изтича. Огромната му плувка морков, периодично започва да пляска във водата, а аз си вадя кефалчета. Скоро обаче му писва и събира багажа. Вече мога да се заема с риболова. Рибите искат тишина и да не се мърда много. Започвам да стрелям червеи по-начесто. Ето че и първия морунаж е вече налице:

Заниманията ми не остават в тайна за стоящите наоколо и скоро срещу мен се настанява стоящия допреди малко на двадесетина метра нагоре дядо. Той е въоръжен с директен телескоп и веднага ме пита кълват ли червеноперките. В следващия момент кепа ми влиза в употреба и вадя сносен кефал:

Дядото е искрено изненадан от големината на рибата, но отдава улова ми на случайност.
Невъзмутимо го поглеждам и протягам кепа за следващия морунаж.
Дядото също започва да се опитва да изтича с директния и плувката от половин грам. Реката не е много широка и такъма му е в обсега на действие на болото ми, тъй че неминуемо бихме се оплели.
Решавам да сменя тактиката. Слагам на куката троха и отпускам по-надолу. Така плувката ми е извън обхвата на директния. Скоро закачам голяма риба, но се откачва почти веднага. Повече удари обаче няма. Явно съм уплашил ятото.
Дядото вече се е отказал от изтичанията и мога да се върна на предната дистанция. Няколкото прашки бял ми носят още няколко морунажа в кратките минути до свечеряването.
Тъй като малките риби си заминаваха веднага след хващането, за финалната снимка позират само трофеите:


Нямятквам рибите обратно, пред ужасения поглед на дядото и поемам към чакащата ме маса.
Голямата риба, която изпуснах, обаче не ми дава мира и на следващия следобяд съм на същото място. Подозирам каква е била и съм се въоръжил с един хляб, с който смятам да храня. Започвам методично да мятам топки хляб пред себе си, напълно игнорирал белите червей. Стръвта ми естествено също е хляб.
Скоро се появява и дядото от снощи. Този път се е въоръжил с телескоп с макара и кеп. Ще търси големите риби!
Захранването ми обаче не му прави никакво впечатление. Невъзмутимо замята на бял червей и се опитва да изтича. Естествено безрезултатно. Затова и първата ми риба го хвърля в потрес.
След порядъчно сгъване на болото и скърцане на аванса в кепа ми поляга скобар около килото:

Днес не нося живарник и рибата директно поема обратно във водата. В оставащия един час до здрачаване още четири скобара успяват да изцапат ръцете ми. Доволен се оттеглям на заслужена почивка.
Най накрая, на следващия ден, колата ми е готова. Вече мога да покрия и по голяма дистанция. Лошото е, че вече е обяд, аз съм пил две бири, а вечерта трябва да пътуваме обратно към София.
Решавам да дремна два -три часа и после каквото сабя покаже.
Събуждам се към три следобяд и решавам, че е време да поемам нанякъде. Мятам се в колата и тръгвам. Минавайки покрай мястото на предните ми подвизи, от пътя забелязвам дядото в компанията на няколко авери, окупирали и двата бряга на реката. С усмивка подминавам и се отправям далеч от града.
Местата които знам на Тунджа са Коневец и Елхово. Дотолкова се простират познанията ми за реката.
Първо се спирам на Коневец. Избирам си място под моста. Сенчесто и с забавено течение. В багажника на колата намирам кой знае откога забравен половин пакет със захранка. Набързо мятам в кофата пръста от намиращите се наблизо две къртичини и половината от захранката. Шепа бял завършва микса ми. Няколко топки и започвам на всяко изтичане да ловя средни кефали. За половин час улавям десетина и кълването спира.
Слънцето се е изместило и сега мястото където изтичам е огряно пряко от лъчите му. Оказва се, че е дълбоко около половин метър и отдолу не се вижда нито една риба. Явно слънцето ги е прогонило.
Поглеждам часовника, вече е четири следобед.
Имам време да отскоча и до Елхово. Набързо релийзвам рибите, събирам пръста от още две къртичини в кофата и отпрашвам. След половин час вече влизам в града. Колебая се къде да отида, но цъкащия часовник ме насочва към най близкото място - Парка.
С учудване забелязвам, че пустеещите предната година площи сега са се превърнали в китни игрища, по-които играят деца. Има даже и малък паркинг току до реката. Паркирам на него и вадя болото. Няма време да търся място по реката, тъй че се настанявам току под паркинга. Поне колата ми е близко. Набързо забърквам храната и шест топки портокалки политат към водата.
Не бързам да замятам, плясъкът на храната вероятно е изплашил рибите и ще им трябва време да се успокоят. Стоя си на брега, любувам се на синьо-зелените води на реката, на обрамчилите я отвсякъде върби, надвесили клони над водата, сякаш за да се огледат в нея и от време навреме стрелям по някоя прашка бели червеи.
Заинтересувани от лудия с въдицата, към мен се приближават няколко човека, които компетентно ме осведомяват, че рибата не кълве и затова нямало никой по реката. Да съм дойдел зимата да видя какво е риболов.
Изчаквам ги да ме оставят на мира и замятам. Слагам произволна дълбочина на такъма, с цел да премеря дълбочината. Не минала и метър плувката ми се скрива. След засечката върхът на болото приятно се свива и кефал около половинка влиза в кепа. Следващите две изтичания ми носят още два подобни кефала. Следва ги и първия морунаж:

Рибата е нагълтала червейте дълбоко и се налага да използвам кукоизваждача. Намалям дълбочината с 5 сантиметра и следващия морунаж вече е закопчан за средата на горната устна.
Започвам да подавам начесто малки стиски храна, а след всяка извадена риба и по прашка бял червей. Рибите пощуряха. Следват морунаж след морунаж, от борбени по борбени. Решавам да отпусна по-надолу и вадя няколко кефала. Както и предполагах, стоят по надолу и обират минаващите с течението червей. Още по-надолу и ме изненадват три поредни мрени.
Морунажите обаче са пред мен и решавам да се съсредоточа върху тях. В седем и половина трябва да съм в Ямбол.
Зачесвам ги в добро темпо и двата ми часа за риболов изтичат неусетно. Време е за финални снимки. Вадейки живарника, дори и аз съм изумен колко риби има вътре. Май съм се олял:


Насипвам ги в 24 литровата си кофа и тя се изпълва почти до ръба:

Изсипвам с усмивка рибите обратно в реката и удовлетворен поемам обратния път към Ямбол и София с обещанието пак да дойда!
Ех защо ли Тунджа ми е толкова далече.
Но при мене старата максима, "Далече от очите, далече от сърцето" не важи.
Тунджа е заела подобаващо място в него и ще направя всичко възможно скоро да се видим отново, и на това ми решение няма да повлияе даже и близостта на тъщата!
само русалки НЕ ловя и то защото не им знам мезето
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=25&t=18972- ПАК ЩЕ ДОЙДЕМ!!!!!!!!!
http://standartparket.com/
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=25&t=18972- ПАК ЩЕ ДОЙДЕМ!!!!!!!!!
http://standartparket.com/
Re: Тунджа - моя любов!
Някой е случил на тъща 

Нещата трябва да са възможно най-прости, но не и повече от това! - А. Айнщайн
- nikolaiiliew
- сериозен играч
- Мнения: 1228
- Регистриран на: Нед Юни 17, 2012 9:07 pm
- Местоположение: Русе
Re: Тунджа - моя любов!


Късаш, вържеш и продължаваш. Упоритост и търпение му е майката!
- Батко Емо
- разбира нещата
- Мнения: 1089
- Регистриран на: Пон Мар 02, 2009 1:25 pm
- Местоположение: гр.Перник
Re: Тунджа - моя любов!
Майсторо си е майстор насекъде!Евала за споделеното! 

-
- разбира нещата
- Мнения: 1101
- Регистриран на: Пет Май 07, 2010 8:35 pm
Re: Тунджа - моя любов!
Супер риболов и разказ Кърца
Поздрави !

-
- сериозен играч
- Мнения: 1580
- Регистриран на: Вто Май 24, 2011 5:04 pm
- Местоположение: Бургас
Re: Тунджа - моя любов!
Браво!!! Страхотен риболов... 

Re: Тунджа - моя любов!
Свободното време е така добре уплътнено с риболов. Добра тактика на риболов и страхотен репортаж.
- GODzillata
- и господ не е толокова добър
- Мнения: 16393
- Регистриран на: Сря Сеп 13, 2006 11:12 am
- Местоположение: Outta space
Re: Тунджа - моя любов!
Ех, Кърци - в отговор на предишната ти тема дали е до късмет или майсторлък - при теб определено е второто! 

На риба - като на война! Fish'n'chicks!
Кеч & Рилийс...в тиганааа-аха-ха-хаааа...

Кеч & Рилийс...в тиганааа-аха-ха-хаааа...

- butnik
- рибар фанатик
- Мнения: 8262
- Регистриран на: Съб Сеп 30, 2006 7:35 pm
- Местоположение: Франкфурт на Майн
- Обратна връзка:
Re: Тунджа - моя любов!
+1GODzillata написа:Ех, Кърци - в отговор на предишната ти тема дали е до късмет или майсторлък - при теб определено е второто!
Винаги прощавайте на враговете си-за тях няма нищо по-дразнещо от това.....
Re: Тунджа - моя любов!



И дари ни с много сила
кога хванем много риба
да преборим алчноста
да я пуснем по вода
кога хванем много риба
да преборим алчноста
да я пуснем по вода
- Menkata
- фен клуб-скобар
- Мнения: 512
- Регистриран на: Пон Юни 26, 2006 12:57 pm
- Местоположение: Тетевен
Re: Тунджа - моя любов!
Кърца страшен фен съм ти.Просто няма като теб
Дано някои ден се засечем да се запознаем по някой водоем 




По-добре с жена на риба, отколкото сам на работа.
- Redimido
- разбира нещата
- Мнения: 1139
- Регистриран на: Сря Май 16, 2012 4:29 pm
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
Re: Тунджа - моя любов!
Чудесен репортаж...все едно ми беше пред очите! Поздрави!
-
- научил се да хвърля
- Мнения: 126
- Регистриран на: Нед Юни 01, 2008 7:11 pm