Къде се намирам:
Риболов
Сладководен раздел
Излети
Моят риболовен излет
naRiba.com

Форум




Есенни опити
Есенни опити
Захладня, заваля, тук-там пожълтяха листата. Есен е. Време е да се опитам да излъжа един от любимите ми противници - костурът!
Първият опит започна в мъгливите минути на зазоряването, в онази тиха минута, в която плисването на примамката в нереално тихите води на язовира, отеква на стотици метри, повторен от скритите зад мъглата скали и склонове.
Минутата беше толкова магическа, че осен двамата ранобудни брадати чудаци на брега, дори и костурът беше занемял! До толкова , че можех да се закълна, че в това омагьосано езеро, костур никога е нямало...
Нито в песъчлиеия плиткаж, нито в дълбокото, нито пред водораслите.
Нито на зелен силикон, нито на жълт, ни на блесно, камо ли на воблер...
Едва към девет баща ми възкликна и на другия край на въдицата висеше раирания хитрец. На следващото замяатане и втори!
И!...
Толкова!
Отново настъпиха онези странни мигове, в които приглушената светлина, тежките сиви облаци, скрили всяко по-високо чело на околните хълмове, карат костурите да занемеят и да съзерцават ярките цветове на гората.
Последва 40 минутен дъжд, за който поне се бяхме подготвили. В един момент дори и аз се съмнявах в реалността на околното пространство, потънало в мъглите и тихото шумолне на щедрите капки. Ароматът на топлото кафе от термуса допълваше с нежни щрихи уюта на "Коджа" Балкана.
Към "сега" ме върна сянката на едно 30 сантиметрово щукле, което елегантно се плъзгаше зад блесничката ми.
Дъждът спря. Мъглата се вдигна, но слънце така и не проби похлупакът над нас. Цветовете бяха чисти и ярки.
До момнетът аз имах само един костур на зален туистер, а баща ми - 3 на червен, както и по няколко вяли и нерешителни атаки в плиткото.
Решихме да сменим мястото.
Преместихме се.
Село Аспарухово беше фрашкано с всякакви автомобили, огласено от гласовете на скритите зад тежките дувари туристи и почиващи.
Затътрихме се към "Мечи дол".
И тук положените беше същото. Разликата беше само в по-тъмното и постлано с килим от водорасли дъно.
Но все пак... на ръба на водораслите, на около 10-12м навърте. се въждаха епизодични подгонвания на дребосъка.
Обут в пвц гащиризонът си, смело застъпвах по твърдото и обрасло дъно.
На около 2 метра преди ръба на водната растителност, водата ми стигаше до... Абе 4-5 прсъта преди пъпа.
Закачих едно strike pro, плуващо, с форма на уклека, и зацапах с него.
Водех го на къси отсечки с паузи. Точно в една такава пауза някой се опита да ми вземе прътаот ръцете. Раиран красавец около 20-ях сантимерта.
Продължих да упорствам с тази тактика, но повече нямах късмет.
Заложих на класиката - бяла моска N2, с червени точки.
Оставях я да потъне до дъното /около 3-4м дълбочина/, като я водех към мен почти на 45 градуса. Така успях да надхитря три рибки, но все закачени около устата или на самия ръб на устната. Имах и няколко празни удара.
Положението беше ясно - налиташе на примамките само по инстинкт и то само, когато той благоволеше...
Докато аз се пробвах с блесничката, баща ми облавяше от брега с печелившото strike-pro. При поредното ми обръщане към него, да видя как върви, виждам върха му силно огънат. Поредната порция "салата", си казвам. Но тази салата тресеше въдицата и правеше джуруми. Оказа се зъбата салатка, от рода на щуките, малко над 40-тях сантиметра.
Това беше изненадващ и дота весел завършек на излета ни. Дръпнах още едно костурче и с разведрени сърца и поизморени кръстове, малко след два по пладне се залутахме по мокрите есенни пътища към дома.
И понеже съм доста разсеян и малко мързелив, почти не се сещах да снимам...






Първият опит започна в мъгливите минути на зазоряването, в онази тиха минута, в която плисването на примамката в нереално тихите води на язовира, отеква на стотици метри, повторен от скритите зад мъглата скали и склонове.
Минутата беше толкова магическа, че осен двамата ранобудни брадати чудаци на брега, дори и костурът беше занемял! До толкова , че можех да се закълна, че в това омагьосано езеро, костур никога е нямало...
Нито в песъчлиеия плиткаж, нито в дълбокото, нито пред водораслите.
Нито на зелен силикон, нито на жълт, ни на блесно, камо ли на воблер...
Едва към девет баща ми възкликна и на другия край на въдицата висеше раирания хитрец. На следващото замяатане и втори!
И!...
Толкова!
Отново настъпиха онези странни мигове, в които приглушената светлина, тежките сиви облаци, скрили всяко по-високо чело на околните хълмове, карат костурите да занемеят и да съзерцават ярките цветове на гората.
Последва 40 минутен дъжд, за който поне се бяхме подготвили. В един момент дори и аз се съмнявах в реалността на околното пространство, потънало в мъглите и тихото шумолне на щедрите капки. Ароматът на топлото кафе от термуса допълваше с нежни щрихи уюта на "Коджа" Балкана.
Към "сега" ме върна сянката на едно 30 сантиметрово щукле, което елегантно се плъзгаше зад блесничката ми.
Дъждът спря. Мъглата се вдигна, но слънце така и не проби похлупакът над нас. Цветовете бяха чисти и ярки.
До момнетът аз имах само един костур на зален туистер, а баща ми - 3 на червен, както и по няколко вяли и нерешителни атаки в плиткото.
Решихме да сменим мястото.
Преместихме се.
Село Аспарухово беше фрашкано с всякакви автомобили, огласено от гласовете на скритите зад тежките дувари туристи и почиващи.
Затътрихме се към "Мечи дол".
И тук положените беше същото. Разликата беше само в по-тъмното и постлано с килим от водорасли дъно.
Но все пак... на ръба на водораслите, на около 10-12м навърте. се въждаха епизодични подгонвания на дребосъка.
Обут в пвц гащиризонът си, смело застъпвах по твърдото и обрасло дъно.
На около 2 метра преди ръба на водната растителност, водата ми стигаше до... Абе 4-5 прсъта преди пъпа.
Закачих едно strike pro, плуващо, с форма на уклека, и зацапах с него.
Водех го на къси отсечки с паузи. Точно в една такава пауза някой се опита да ми вземе прътаот ръцете. Раиран красавец около 20-ях сантимерта.
Продължих да упорствам с тази тактика, но повече нямах късмет.
Заложих на класиката - бяла моска N2, с червени точки.
Оставях я да потъне до дъното /около 3-4м дълбочина/, като я водех към мен почти на 45 градуса. Така успях да надхитря три рибки, но все закачени около устата или на самия ръб на устната. Имах и няколко празни удара.
Положението беше ясно - налиташе на примамките само по инстинкт и то само, когато той благоволеше...
Докато аз се пробвах с блесничката, баща ми облавяше от брега с печелившото strike-pro. При поредното ми обръщане към него, да видя как върви, виждам върха му силно огънат. Поредната порция "салата", си казвам. Но тази салата тресеше въдицата и правеше джуруми. Оказа се зъбата салатка, от рода на щуките, малко над 40-тях сантиметра.
Това беше изненадващ и дота весел завършек на излета ни. Дръпнах още едно костурче и с разведрени сърца и поизморени кръстове, малко след два по пладне се залутахме по мокрите есенни пътища към дома.
И понеже съм доста разсеян и малко мързелив, почти не се сещах да снимам...
Аматьорски Спининг Клуб "С Брат ми"
- anton jambol
- фен клуб-скобар
- Мнения: 366
- Регистриран на: Вто Май 08, 2012 5:02 pm
- Местоположение: ямбол
Re: Есенни опити
Като няма риби има чудесни снимки и това си е нещо
другият път да ги наскубиш 



Хвани и пусни не бъди алчен
Re: Есенни опити
Важното е да сме на вода и далеч от бетонната и асфалтова джунгла!
Уловените риби допълнително внасят спокойствие при самия излет на водоема.
Поздрави за споделения излет
Дърпате си ги на силикони рибките и това си е

Уловените риби допълнително внасят спокойствие при самия излет на водоема.
Поздрави за споделения излет

Дърпате си ги на силикони рибките и това си е



Re: Есенни опити
Сродни души сме ние с теб колега!Златев написа:...... Есен е. Време е да се опитам да излъжа един от любимите ми противници - костурът!

Комплименти за репортажа!

Не можеш да отложиш неизбежното. Защото рано, или късно стигаш до мястото, където неизбежното просто седи и чака.!!!
Re: Есенни опити
Дойде и вторият есенен опит. Дойде с мразовитите си -1 градуса по Целзий на развиделяване.
Днес отборът беше от трима брадати участника. Брат ми реши да се включи и да разнообрази костурските ни излети.
А този започна както винаги – с бърз костур на джиг от баща ми на първото замятане. Но се оказа само един. Минаха около 20 минути в шляпане във всевъзможни посоки, преди да дръпне още един.
Илизаха в плиткото пред носа на Дебелец.
И отново пауза.
Успях да намеря рибите на ръба на водораслите откъм брега. Атакуваха силикончето още докато пропадаше. Реализирахме по две три риби и пак стана трудно.
Слънцето вече се опитваше да разкъса млечните къдели над водата. На места успяваше, като стопляше понамръзналите ни лица.
Упорствахме на силикони, блесни, воблери, но освен епизодични почуквания, друг резултат не постигахме.
Малко след осем сутринта към нас се присъедини и четвъртият член на днешния отбор – Наско.
Той се включи активно в безцелното замеряне на идеалното водно огледало, но до нови попадения не се достигна.
Слънцето се вдигна, ветрецът разсея завесите на утринната мъгла. Настана тихо и топло утро. Топло само на слънце, де, и то само с яке. На сянка лекият, едва доловим ветрец смразяваше всяко открито местенце по ръцете и лицето.
Време беше за кафе и вафла.
Хубав костур от брат ми разбуни духовете, но друга риба дори не се и обади...
Търсихме го в плиткото, в дълбокото, във водораслите, пред тях, на какво ли и как ли не! Сякаш тук никога не е имало костур и никога нямаше да има.
Единодушно решихме да се пренесем към с. Аспарухово, както вече бяхме свикнали да правим с баща ми.
Там язовирът ни посрещна слънчев и абсолютно спокоен. Имаше само един колега, който търсеше мирни риби на дъно и плувка, но без успех.
Стотици уклеи играеха на ръба на водораслите, на около 30-ина метра от брега.
Започнахме с тактиката от миналта седмица. Като цяло падна голямо мятане и проби, които наградиха брат ми за упорството с още един костур.
Навлизащият в сладнокодния спининг Наско упорстваше на бяла Моска N4, която му донесе неочаквано щукле. То силно подобри общото настроение.
Последва изреждане на почти всичко от кутийките, включително поперче и клатушчици, но хищникът повече не ни обърна внимание.
В приятни приказки и шеги, не усетихме как ни налегна умората в този ясен октомврийски ден.
Малко преди 15:00 се натоварихме по возилата и отпрашихме към вкъщи, където да правим разбори и да градим тактиката за следващите опити.
Дали е още рано за „есенния бяс” или ние грешим в подхода? Само следващите опити ще покажат...











Днес отборът беше от трима брадати участника. Брат ми реши да се включи и да разнообрази костурските ни излети.
А този започна както винаги – с бърз костур на джиг от баща ми на първото замятане. Но се оказа само един. Минаха около 20 минути в шляпане във всевъзможни посоки, преди да дръпне още един.
Илизаха в плиткото пред носа на Дебелец.
И отново пауза.
Успях да намеря рибите на ръба на водораслите откъм брега. Атакуваха силикончето още докато пропадаше. Реализирахме по две три риби и пак стана трудно.
Слънцето вече се опитваше да разкъса млечните къдели над водата. На места успяваше, като стопляше понамръзналите ни лица.
Упорствахме на силикони, блесни, воблери, но освен епизодични почуквания, друг резултат не постигахме.
Малко след осем сутринта към нас се присъедини и четвъртият член на днешния отбор – Наско.
Той се включи активно в безцелното замеряне на идеалното водно огледало, но до нови попадения не се достигна.
Слънцето се вдигна, ветрецът разсея завесите на утринната мъгла. Настана тихо и топло утро. Топло само на слънце, де, и то само с яке. На сянка лекият, едва доловим ветрец смразяваше всяко открито местенце по ръцете и лицето.
Време беше за кафе и вафла.
Хубав костур от брат ми разбуни духовете, но друга риба дори не се и обади...
Търсихме го в плиткото, в дълбокото, във водораслите, пред тях, на какво ли и как ли не! Сякаш тук никога не е имало костур и никога нямаше да има.
Единодушно решихме да се пренесем към с. Аспарухово, както вече бяхме свикнали да правим с баща ми.
Там язовирът ни посрещна слънчев и абсолютно спокоен. Имаше само един колега, който търсеше мирни риби на дъно и плувка, но без успех.
Стотици уклеи играеха на ръба на водораслите, на около 30-ина метра от брега.
Започнахме с тактиката от миналта седмица. Като цяло падна голямо мятане и проби, които наградиха брат ми за упорството с още един костур.
Навлизащият в сладнокодния спининг Наско упорстваше на бяла Моска N4, която му донесе неочаквано щукле. То силно подобри общото настроение.
Последва изреждане на почти всичко от кутийките, включително поперче и клатушчици, но хищникът повече не ни обърна внимание.
В приятни приказки и шеги, не усетихме как ни налегна умората в този ясен октомврийски ден.
Малко преди 15:00 се натоварихме по возилата и отпрашихме към вкъщи, където да правим разбори и да градим тактиката за следващите опити.
Дали е още рано за „есенния бяс” или ние грешим в подхода? Само следващите опити ще покажат...
Аматьорски Спининг Клуб "С Брат ми"
Re: Есенни опити
Дойде ред и за третия опит.
Прекрасно есенно утро.
По пътят на запад ни поведе залязващата пълна луна, свенливо криещата се зад редките облаци на хоризонта.
Позицията за днешния съботен риболов беше вдъхновена от репортажа на колегата RAAZIEl, а именно – стръмните брегове преди мостовете на яз. Цонево.
Пристигнахме в ранните мигове на изгрева. Райко процеждаше щедри лъчи над гористите зъбери. Хладен, тънък ветрец се спускаше надолу по дефилето. Очертаваше се чудесен есенен ден.
А ние го започнахме по добра стара традиция с червен туистер. И по добра стара традиция баща ми зареди костур след костур, и то здрави „простаци” по длан и „канче”. Аз си бях само зрител. Бях заложил на 5гр чебурашка, офсетна кука, номерът не го помня, но на око – колко осми номер и 5cm червен туистер с брокат, жилото „скрито” в слинокона. Баща ми беше със същия туистер, но на 4-ри грамова класическа джиг глава. Дълбочината – примамката потъваше около 10-15 секунди.
Смених типа на монтажа с класическа джиг-глава и последваха моментални атаки, от които реализирах само един мъник.
Смених тактиката с бяла Моска 3-ка, със сини точки, бърза проводка по дъното. Нови три малчугана увиснаха над водата.
Слънцето се разпиляваше навсякъде край нас. Бистрите води на язовира се губеха в зеленикавите бездни отпред. Изгуби се и костурът. Изредих още няколко примамки – цикада, клатушка, пак силикон – без реакция от другата страна.
Или сутрешният заход беше приключил или ние трябваше да променим нещо.
Отзовахме спинингите и въоръжихме телескопите. Ситните слънчаци край брега бяха идеална стръв.
Часът клонеше към 10. Излизаха хубави котури, борбени и стръвни.
Реших да проверя съседно заливче, което изглеждаше перспективно, но на спининг нямах успех по-рано. На плувка също нямах – след 15-ина минути липса на кълване, се завърнах в „лагера”.
От високия бряг видях в зелените сенки на бистрата вода силует на меран шука, а силуетът беше в живарника на баща ми. „Аз поразнообразих улова!” каза ми с усмивка и още се виждаще вълнението в очите му след тази неочавакна слука. Кепът – далеч, поводът – монофил 0.2, майсторлъкът и късметът на старши рибаря, обаче, са докарали рибата до брега.
Застанали един до друг, периодични си скубехме костури на рибе, като от-време-на-време проверяхме със спинингите дали рибите няма да проявят интерес към железа и други, но уви – искаха статична „мръвка”.
След поредното моментно разсейване, някой ми беше отвял плувката. Засичане, върхът се огъна, но рибата от другата страна не поддаде нито сантиметър, само изпращаше мощни тласъци към ръката ми. След кратка борба над водата изскочи зъбата зелена уста, а почни целият монофилен повод се губеше в зиналата паст. Тайфун, пяна, пръски, зъби, два опита за кепчосване и най-накрай с голяма доза късмет, чудесна щука се озова в ръцете ми. Е, по-хубаво развитие на деня нямаше как да има! Костури на спининг, костури на плувка и по една щука на гола 7-ца!
Кълването постепенно намаля. Към пладне съвсем приключи.
Беше време за кафе, сандвичи и любуване на прекрасния ден.
Към два и половина костурът отново се активизира, но вече налитаха само дребосъци, които към три и половина също се покриха.
Е, решихме да се покрием и ние.
Под коментара на вечното дерби отброявахме километрите до дома.
Изкарахме един перфектен излет!
... А денят завърши около 03:00 на няколко Стели в един клуб под мощните звуци на китари и барабани.














Прекрасно есенно утро.
По пътят на запад ни поведе залязващата пълна луна, свенливо криещата се зад редките облаци на хоризонта.
Позицията за днешния съботен риболов беше вдъхновена от репортажа на колегата RAAZIEl, а именно – стръмните брегове преди мостовете на яз. Цонево.
Пристигнахме в ранните мигове на изгрева. Райко процеждаше щедри лъчи над гористите зъбери. Хладен, тънък ветрец се спускаше надолу по дефилето. Очертаваше се чудесен есенен ден.
А ние го започнахме по добра стара традиция с червен туистер. И по добра стара традиция баща ми зареди костур след костур, и то здрави „простаци” по длан и „канче”. Аз си бях само зрител. Бях заложил на 5гр чебурашка, офсетна кука, номерът не го помня, но на око – колко осми номер и 5cm червен туистер с брокат, жилото „скрито” в слинокона. Баща ми беше със същия туистер, но на 4-ри грамова класическа джиг глава. Дълбочината – примамката потъваше около 10-15 секунди.
Смених типа на монтажа с класическа джиг-глава и последваха моментални атаки, от които реализирах само един мъник.
Смених тактиката с бяла Моска 3-ка, със сини точки, бърза проводка по дъното. Нови три малчугана увиснаха над водата.
Слънцето се разпиляваше навсякъде край нас. Бистрите води на язовира се губеха в зеленикавите бездни отпред. Изгуби се и костурът. Изредих още няколко примамки – цикада, клатушка, пак силикон – без реакция от другата страна.
Или сутрешният заход беше приключил или ние трябваше да променим нещо.
Отзовахме спинингите и въоръжихме телескопите. Ситните слънчаци край брега бяха идеална стръв.
Часът клонеше към 10. Излизаха хубави котури, борбени и стръвни.
Реших да проверя съседно заливче, което изглеждаше перспективно, но на спининг нямах успех по-рано. На плувка също нямах – след 15-ина минути липса на кълване, се завърнах в „лагера”.
От високия бряг видях в зелените сенки на бистрата вода силует на меран шука, а силуетът беше в живарника на баща ми. „Аз поразнообразих улова!” каза ми с усмивка и още се виждаще вълнението в очите му след тази неочавакна слука. Кепът – далеч, поводът – монофил 0.2, майсторлъкът и късметът на старши рибаря, обаче, са докарали рибата до брега.
Застанали един до друг, периодични си скубехме костури на рибе, като от-време-на-време проверяхме със спинингите дали рибите няма да проявят интерес към железа и други, но уви – искаха статична „мръвка”.
След поредното моментно разсейване, някой ми беше отвял плувката. Засичане, върхът се огъна, но рибата от другата страна не поддаде нито сантиметър, само изпращаше мощни тласъци към ръката ми. След кратка борба над водата изскочи зъбата зелена уста, а почни целият монофилен повод се губеше в зиналата паст. Тайфун, пяна, пръски, зъби, два опита за кепчосване и най-накрай с голяма доза късмет, чудесна щука се озова в ръцете ми. Е, по-хубаво развитие на деня нямаше как да има! Костури на спининг, костури на плувка и по една щука на гола 7-ца!
Кълването постепенно намаля. Към пладне съвсем приключи.
Беше време за кафе, сандвичи и любуване на прекрасния ден.
Към два и половина костурът отново се активизира, но вече налитаха само дребосъци, които към три и половина също се покриха.
Е, решихме да се покрием и ние.
Под коментара на вечното дерби отброявахме километрите до дома.
Изкарахме един перфектен излет!
... А денят завърши около 03:00 на няколко Стели в един клуб под мощните звуци на китари и барабани.
Аматьорски Спининг Клуб "С Брат ми"
- Sleepwalker_
- разбира нещата
- Мнения: 686
- Регистриран на: Вто Апр 26, 2011 10:34 am
- Местоположение: Шумен
Re: Есенни опити
Хубави костури! И щуките не лъжат! 
А как се справяш със пояса водорасли около брега при проводката със силикона?

А как се справяш със пояса водорасли около брега при проводката със силикона?
Re: Есенни опити
Именно заради тях заложих на скрит монтаж с чебурашка и офсетна кука, но нещо не го скалъпих като хората и костурите не го харесаха. Другият вариант е да си намериш пролука между "храстите" и да прекараш проводката оттам, като обикновено точно преди водораслите или в коридора между тях са атаките. По рядко кълве навътре, но пък тогава крайбрежните водорасли не са особен проблем. А и аз съм малко нахален и се предоверявам на плетеняка, че ще ме спаси при закачане.Sleepwalker_ написа:...
А как се справяш със пояса водорасли около брега при проводката със силикона?
Вдясно от нашета позиция изплитняхваше и "яката" ставаше до 8-10м широка. В ляво - само около 50см ивица на около 3-4 метра от брега, като по-наляво съвсем изчезваха.
ПП
Вкусен аватар.

Аматьорски Спининг Клуб "С Брат ми"
- Sleepwalker_
- разбира нещата
- Мнения: 686
- Регистриран на: Вто Апр 26, 2011 10:34 am
- Местоположение: Шумен
Re: Есенни опити
Хаха, мерси! 

-
- учете се от него
- Мнения: 6494
- Регистриран на: Вто Май 09, 2006 9:49 pm
- Местоположение: sofia
- Обратна връзка:
Re: Есенни опити
Златев,за мен и други костураджии 90% от риболова на тази риба зависи от мястото,където са групирани или ако са наблизо,да ги привлечеш!
Като ти гледам снимките и анализирам,стигам до извода че мястото на което ги търсиш не е добро за този момент от годината,която е по-топла от нормалното за сезона!През последните две седмици лових костури на Жребеца и Батак,като и на двата гьола рибите бяха на около 6 метра,това е перфектната дълбочина в момента!Предполагам,че и на твоя язовир/може би Цонево/ костурите се държат на тая дълбочина и би трябвало да има костураджии точно на такива места в които са групирани,иначе се получават инцидентни кълванета на скитащи костури!За мен,не сте на правилното място за костури на този гьол и бих потърсил скали и дълбочини около 6-тяхто метра!Най-добрата индикация за костур е,ако видиш покрай брега големи пасажи от малки рибки и бъди сигурен,че костурягите ги дебнат от дълбокото 24часа в денонощието и в определен момент от деня ги пресират и настава сеч,просто треа да си там и да им знаеш местата!На този язовир не ги знам и съответно,само мога да гадая!
Но като теория се надявам да съм ти полезен,щот най-голямата тръпка е в намирането на рибите,после е бройка и рутина!
Накратко,смяна на мястото!
Ше те дебнем за резултатите с интерес! 






-
- учете се от него
- Мнения: 6494
- Регистриран на: Вто Май 09, 2006 9:49 pm
- Местоположение: sofia
- Обратна връзка:
Re: Есенни опити
Брат ми,това место с тия водорасли е ИДЕАЛНО за щуки,но не и за костур съответно щот той праи пас,кога се завърти друг хищник около него!



Re: Есенни опити
Много благодаря за съветите, Троли!
Самото място, на което бяхме, беше краят на "храсталака". Брегът беше каменист, светла глина между по-едрите камъни. Стръмният бряг пред нас продължава така и под водата, като на едно нормално замятане дистанция, 5гр джиг потъваше около 15 секунди,но дори и там нямаше активност. Брегът гъмжеше от пасажи ситни костурчета и слънчаци, а в тихите моменти на деня, пред водораслите кипваше от уклей.
Правилно позна язовира.
Според мен не можем да му нацелим момента, не толквоа местата, защото тези места са ни носили успехи в предишни есенни излети. Времето ще си покаже.
Самото място, на което бяхме, беше краят на "храсталака". Брегът беше каменист, светла глина между по-едрите камъни. Стръмният бряг пред нас продължава така и под водата, като на едно нормално замятане дистанция, 5гр джиг потъваше около 15 секунди,но дори и там нямаше активност. Брегът гъмжеше от пасажи ситни костурчета и слънчаци, а в тихите моменти на деня, пред водораслите кипваше от уклей.
Правилно позна язовира.
Според мен не можем да му нацелим момента, не толквоа местата, защото тези места са ни носили успехи в предишни есенни излети. Времето ще си покаже.

Аматьорски Спининг Клуб "С Брат ми"
-
- учете се от него
- Мнения: 6494
- Регистриран на: Вто Май 09, 2006 9:49 pm
- Местоположение: sofia
- Обратна връзка:
Re: Есенни опити
Ясно ми е,че щом сте точно "там" не е случайно,но щом не се получава значи нещо е различно!
Имаше няколко екстремни дни с ниски температури,но като цяло е много топла тая есен и нещата са малко забавени спрямо предишната година за всеки язовир!15градуса е топла вода за рибите и дребаците все още играят отгоре,като през лятото!
Почнат ли сланите и костурите ще откачат,като за последно!
Намаляването на малките рибки е голямата тайна за кълването,щот га ги има в изобилие и нашите примамки се представят зле!Но като нема папане и ние сме на ход и нема лабаво!
Действайте,много ми допадат твоите репортажи и чекам "риболовно избухване" на мах от към риби и емоции,че ви е убав и голем гьола!Дано се пробвам некога и там! 





Re: Есенни опити
Тук наистина имаш право. Минаката година по това време през деня ловях с ръкавици, а тази есен макар и с -1 по целзий едната сутрин, по обяд съм бил и по тениска 
Колкото до дребните рибки - замислихме се над това. При това изобилие от храна няма смисъл да се мори животинката да гони железа и силикони. Добрите резултати на жива стръв го потвърдиха.
Ами... значи чакаме сланите!

Колкото до дребните рибки - замислихме се над това. При това изобилие от храна няма смисъл да се мори животинката да гони железа и силикони. Добрите резултати на жива стръв го потвърдиха.
Ами... значи чакаме сланите!

Аматьорски Спининг Клуб "С Брат ми"