ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

[INCUBUS]

От 5 годишен-тогава живеехме в Маджарово /миньорско градче на р.Арда/.Триетажното блокче,в което се намираше дома ми,бе на 200 метра от реката.По -големите хлапета ни правеха въдиците - не знам откъде намираха парчетата корда,кукичките се купуваха за по 5 стотинки от една сергия,а за плувки използваха пера от кокошка,закрепваха се с маркучета.Реката вреше от риба -като заметнеш,си виждаш стръвта /земен червей или омесен хляб/и въртящите се наоколо риби /уклеи,на които им казваха хамсии и мрени,които наричаха платини /.Магия, мисля че нямаше-просто беше общо забавление.
През 1970 се преместихме в Харманли-продължих риболова пак с "хенд мейд" въдица на Харманлийската река /Олу дере /.През 1974 год.баща ми се пенсионира и насилствено ме преселиха в Ловеч.Имам няколко риболова на р.Осъм - вече с макара "Делфин" и прът от вибростъкло "Гермина".Риболовствахме и на село-на едно текезесарско поливно язовирче,където неизвестен добър човек бе пуснал таранки /каракуди/.През повечето време ловяхме обаче раци в крайселските потоци по много интересен метод/с корда и парче от жаба,но това е разказ за друга тема/.Но все още не бях омагьосан.
След това не съм се сещал за риболов през целия период 1978г.-2003г.В края на 2003-та,посред зима в Смолян,без да съм гледал ,без да съм агитиран,като по вълшебство ме връхлетя мисълта за риболов.За първи път в живота си се сдобих с билет-за 2004г.,купих прът "Фишерман"и макара "ДАМ"и от пролетта на посочената година безвъзвратно потънах "в киреча"до ушите.До степен на пълно зашеметяване,със сънуване на плувки,заплетени корди,хитри откачащи се риби,постоянно купуване на такъми и прочие.Чиста болест,братя,и както правилно отбелязахте-доживотна,поне за този живот,макар да се надявам и на живот след смъртта /щото съм зъл демон /.Благодаря на автора на темата и на всички вас,че ми помогнахте да се върна толкова назад в спомените си,когато в реките имаше много риба и малко рибари.

[КИРО]

Natrii,не бързай да събираш спомени.Аз като съм събрал много,изведнъж осъзнах че вече остарявам.Не бързай да остаряваш.Те така или иначе се събират /спомените/.
А един път хванеш ли сопата,няма изпускане.

[bkd]

Къде съм гледал до сега за тази тема Мойта история е по-особена и то за това ,че случката се случи вече когато бях на 23 год. Как да не съжалява човек за пропуснатото време
Едно знойно соц-лято в компанията на настоящата ми съпруга,сме на море по точно -стария Несебър.В мъртвото време около 17 ч. двамката в желанието си да забием в някоя кръчма се чудим какво .....какво и оп на морската гара ....какво .....цаца с картофки и бира До тук добре ама къде ще ги хапнеш и в съседство на кея група от 10-ина рибари един върху друг Викам брей ,я беж натам да видим кво става Гледка прекрасна :всички хвърлят на мида и буквално в сектор с диаметър около 2 метра Да ама само един старец ги скубе .....абе здраво ги скубе Асистира му едно лапе/явно внука /само да откача рибоците и да ги прибира в една кофа Всечки около него вече издайнически нервничеха ,докато нашия само подканваше лапето да помага откачайки рибата Тоя човек ги смля
Прибирам се в София И силно впечатлен споделям видяното с един приятел и от там се започна Нашият бивш кастинг-състезател това и чакаше :появи се болната компания Колкото и странно да ви звучи ,аз си извадих билет без да знам да си вържа кука
И се започна :съдбата още с първият излет ме "хвърли" на другия /гадния/полюс С мойта кола подкарах 4-ма приятели на Арката /в силните и години беше/.Набързо ми спретнаха някакъв такъм и ...........мъка и срам Всички извадиха втори живарник ...,а аз си останах капо
Така се започна мойта риболовна Одисея Това се казва магия двете крайности :Несебър един човек/риболовец/ и много рибари ,после Арката всички риболовци и един човек /аз/рибар
Това беше мойта философско - риболовна закваска
Точно тази емоционална риболовна синусоида ,винаги ще ни тласка към ПРИРОДАТА

[chirusa_bg]

При мен е било неизбежно. Още от бебе са ме мъкнали по реките и най-вече Струма. Пътувал съм на кората над задната седалка на семейния трабант.
Страхотна снимка имам, как спокойно си спинкам в кошчето насред храстите на брега, край Жаблено.
Първата пъстърва я хванах на Боянска река, ранната демокрация вече ни мореше, но и без пари, баща ми ме водеше, пък първия шаран дойде на я. Студена, казват, че съм го наричал „мама слънчевка”.

[natrii]

Natrii,не бързай да събираш спомени.Аз като съм събрал много,изведнъж осъзнах че вече остарявам.Не бързай да остаряваш.Те така или иначе се събират /спомените/.
А един път хванеш ли сопата,няма изпускане.

Да ама времената преди са били много по хубави от сега!!! Сега живота е...компютри,пиене,пушене,наркомани и сякви гадости които преди не са били толкова,даже повечето ги е нямало.! Днешните времена просто са ужасни вече,поне за мене.Като гледам колко са мътни и мръсни водите и бреговете ми става лошо

[Тони 72]

Първият ми билет ми изкара дядо ми през далечната 1978г.,когато съм бил само на 6 годинки.Детството ми премина из Смолянските езера.Спомням си времето когато те бяха пълни с риба и имам много хубави спомени от там.После дядо ми си отиде,но аз бях безвъзвратно "зарибен" и така до ден днешен обикалям по водоемите.

[gogolisec]

Мен не имало кой да ме зарибява като малък, щото нито баща ми, нито дядо ми са имали каквото и да било понятие от риболов. Някъде 12-13 годишен си спомням, че ходихме до близкото село Баховица на язовира и ловихме костурчета на парче от рибе (ние му викаме баришник). Въдиците - абсолютно примитивни - пръчка от леска, струно, каквото намерим от тук там, плувка паче перо, гайки за тежест, куките ни ги даде един стар рибар. След това сме ходили в местността ялията - тази река е приток на вита. Беше пресъхнала тотално при поредното засушаване и имаше тук-там останали вирове с кленчета - нямало е кой да ни каже, че не е редно да ги ловим, но какво да се прави! По-късно на 16-17 бяхме на почивка в с. Шипково. Там има скромна рекичка с много бистра вода - кленчетата се виждаха. Само гледах кога ще налапат червейчето, без да гледам плувката - бяха маломерни, но аз от къде да знам.
Истинското "зарибяване" стана след казармата. С един колега и негов приятел отидохме на яз. Морун за 4 дена. Аз бях само шофьор-нямах дори билет тогава. Вкараха с лодка 3-4 въдици на рибе, на жабе, на царевица и трябваше нощем да се редуваме да ги следим да не "опъне" на някоя и да я вкара във водата. Да, ама не - не ще. И аз от скука направих капан с 4 куки, парче ластик и олово. Монтажа беше на шише от бира, а за стръв сложих кора от хляб и набих куките в нея. Хвърлих го сякаш хвърлям камък - не повече от 15-на метра. Не щеш ли след не повече от половин час дрънна звънчето и за мое голямо учудване извадих (тогава ми се стори, че е шаран) около кило каракуда. Отивам да събудя един от разбирачите и му показвам какъв "шаран" съм хванал, а той вика - това не е шаран, ами е таранка. Последва смяна на тактиката. Захранване на мястото на другия ден, смяна на монтажите. Аз си направих още едно шише. Интересното е, че кълвеше само нощем от 23:00 до към 4:30 сутринта. Спомням си, че имаше пълнолуние. Денем не пипаше, ама грам!
Като се прибрахме от там последва закупуване на въдица - пръчка с макара и така се започна. Сега не им знам бройката вече, но какво от това - то вече я няма едновремешната риба. Привърженик съм на многодневните излети със всичките му салтанати - йедене, пиене, музика и приятна компания, пък ако имаме късмет и риба да хванем....!

[GODzillata]

Хубава тема, особено за зимните месеци.

Като малък, може би между 4 и 6-ти клас, ходих от време на време с приятелчета да ловим таранки, линове и др. малки риби.
Какво да се прави, ние бяхме малки - с малки мераци.

След това нещо ми писна, мързеше ме да ставам рано и да въртя педалите на колелото.

...Минаха години. Срам, не срам, че живея на Дунава - не ходех за риба.
Чо'Милчо, някои от вас го познават лично, други - задочно, живееше в Прага и всяко лято си идваше с братовчедите ми.
Аз много се радвах, защото винаги ми носеха подаръци, но ме беше яд, когато вместо да си играем с брат'чедите, чо'Милчо ги помъкваше за риба, а аз скучаех.

Минаха още години....
В края на миналото лято си купих лодка - за разходка по реката.
Един ден се засякох с един комшия пред блока, който ме попита дали не искам да си купя риба - бял амур.
Аз по принцип не бях голям фен на рибата, защото преди време ми се бяха забивали кости в гърлото, но от любопитство рекох да надникна в джипа му и да видя този бял амур (каквато и да беше тази риба ).
Комшията отвори багажника и вътре се белееше една голяма бяла риба - около метър и нещо.
Аз се ококорих , невярвайки, че такова животно може да се хване на въдица.

Веднага изявих желание комшията да ме вземе някой ден с него, за да видя как се лови такава риба, а той пък веднага се съгласи, вкарвайки ми оферта да идем с лодката на един остров.

Купих си една въдичка втора употреба за 12 лева и някаква убита макара, натоварихме някакви непонятни дотогава за мен джаджи - няк'ви баки с няк'ва варена царевица и какво ли не още оборудване.

Отидохме на острова и захранихме.
Сутринта към 9 часа имаше един удар и комшията изкара един амур 15 кила.
До следобеда - нищо.
Към 4 часа комшо трябваше да скокне до града и аз го закарах с лодката до брега и после се върнах сам на острова.
Започнах да си меся едно качамаче, когато ИЗВЕДНЪЖ едно звънче започна да дрънка, а пръчката да се навежда да пие вода.
Рипнах аз, гепих въдицата, засякох и започнах да навивам, а напред, а назад, борбата беше безмилостна, жестока, но след около 15 минути успях да докарам до брега една голяма риба.
Грабнах харпуна и отстрелях рибока. Изкарах го на брега и какво да видя - бял амур 15 кила.

Ето така започна риболовната ми кариера - с голямата лъжица и късмета на начинаещия.
Между другото, щуката от галерията ми е пак от първи риболов за щука.

Сега вече имам над 10 нови въдици и всякакви такъми. Ако сметна парите, които съм дал, ще се окаже, че бих могъл с тях да си купя цял фризер пълен с риба.
Но не там е въпроса, а е в тръпката.
Тръпка, която няма измерение и която те прави веднъж рибар - за цял живот!

[shelby]

Мен баща ми преди около 5 години ме заведе за риба на Дунава на село ! Толкова много ми хареса ,че почнах да ходя за риба на село всяка сутрин ! НО като се връщах в Варна ме ходех .Се извозвах старите телескопи на баща ми ама това лято реших да си купя нова въдица , но за жалост след около 4 5 месеца тъпия приятел на сестра ми меко казано умишлено седна върху пръчката и макарата и ги счупи до неузнаваемост . Та пак у мен се изгуби тръпката за риболова и съм събрал 21о лв. за въдица , но кат почни сезона ще съм 1ви на буните в Варна !

[asenovpk]

и аз да напиша нешто по тази тема сега съм на 16 първият ми излет се е провел на около 2 годинки (но нищо не помня ) и така от тогава на сам имам ли възможност сам на някоя рекичка или язовирче и си ловя рибката

[Джамбазов]

От много малък съм запален по риболов, и може да ви се стори смешно и майка и баща ходят за риба ,обаче мен на първият ми риболов ма заведе майка. Тя ми купи първата сопа и тя ме научи да боравя с нея ,поради причината ,че баща ми постоянно нямаше време от работа!

[Иван Григоров]

Аз пък се запалих много странно.Един колега на баща ми си сменявал такъмите с нови и подарил старите на баща ми а той не е рибар,но ги взел и ги донесе в къщи.Аз бях 3ти клас значи на 10 годинки,а сетете се кой получи въдиците и от тогава 20 години рибарче.

[tazy]

Много хубава тема. Благодаря.
Аз не съм сигурен ама мен майче никой не ме е запалвал така както повечето от вас. Като бяхме малки имаше момчета от махалата които ходеха редовно на смолянските езера . Тка и аз един ден помолих баща ми да ми услужи с неговите такъми иаз да отида с момчетата на риба. След като ходих няколко пъти с тях на риба татко видя че имам желание и започна да ме води с него за риба. Той никога не е бил запален рибар който непременно да ходи всеки възможен момент. Но с мен се случи това - "разболях" се и така до ден днешен болста си взема своето.

[toshko]

Много сантиментална тема. Наистина се разчуствах защото и моите първи излети бяха с баща ми на река Рейн, но съдбата не бе благосклонна към него. После започнах да се уча сам, щот заразата ме хвана. Ако започна да разказвам, най-вероятно ще повторя вече казани неща, но ще пусна две-три снимчици, които ме правят горд:

балканка

един следобед на искъра, да проверя тръгнала ли е платиката. Хапнахме и разпънах мача, а жена ми се занимаваше с детето, тук е на 1г. Тамън захраних и се почна 0,3 до 0,5 гол след гол, а жената взе да и писва. Единствения вариант беше да го взема при мен.

Дъщеря ми позагуби интерес, но синът ми е вече заразен. Всяка втора книга е за рибите, а ако пусна риболовно филмче забравя и за картуун и за джетикс.

Дано един ден да напише нещо в тая тема.

[sapuna]

Бъди сигурен,че ще го дочакаме този момент приятелю!
Блазе ти!!!