Лекция 2.

[чуруликпенчо]

Поради безрибието по морското крайбрежие , но верен на принципа”За лудо работи,за лудо не стой”,продължавам т.нар лекции.Все пак се надявам,че първата тема вече е влизала в употреба за справки.

„Ъ” е една съвсем тревиална буква,но тя дава един почти ужасяващ звук.Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ. Забелязвам доста голяма част от политиците ни да я използват при кофти въпроси или при незнание.С една дума,човек като гледа в тавана и вика ъ-ъ-ъ-ъ-ъ,или не знае ,или шикалкави нещо.
Думата ми обаче, е да се научим как се проверява дали една дума се пише с Ъ или А .
Ако се съмнявате дали едно прилагателно се пише с А или с Ъ, можете да си кажете същата дума, но в женски род или в множествено число.
Ако проблемният звук се ИЗПАРИ във въздуха, значи беглецът е Ъ и вие спокойно пишете Ъ, а не А
Примерчета, за да онагледим правилото:
топЪл – топли
кръгЪл – кръгли
крехЪк - крехки
сладЪк - сладки
близЪк - близки
И обратното – ако звукът си ОСТАНЕ, значи е А
И отново примерчета:
хубАв- хубави
сладникАв -сладникави
шантАв- шантави
смотАн-смотани
гъвкАв-гъвкави
Същото става и с миналите деятелни причастия – отишъл, сякъл, рекъл и т.н.т.
Ако се чудите дали го е сякЪл или сякАл в гората, можете да проверите с мн.число:
сякЪл-секли => проблемният звук ИЗЧЕЗВА, значи е Ъ
Следват малко примерчета:
рекЪл - рекли
донесЪл - донесли
дошЪл- дошли
отишЪл -отишли
Ако пък НЕ ИЗЧЕЗНЕ звукът, като в писАл-писАли, значи е А
Примерчета:
писАл - писали
казАл- казали
рисувАл- рисували
плакАл -плакали
Има и разни други окончания на думи, за които няма лесна проверка, но пък не пречи да се запомнят наизуст. Все пак ако се зачудите, можете да прескочите тук и да проверите кое как се пише:
Наставките –ЪК, -ЪЛ, -ЪЧЕН, -ИЗЪМ винаги се пишат с Ъ
Хайде пак малко примерчета:
- ЪК – дан ЪК, придат ЪК, упад ЪК, напред ЪК, отряз ЪК, потом ЪК, помин ЪК беднич ЪК,, кам ЪК, плам ЪК, оттен ЪК, отлом ЪК, отпад ЪК;
- ЪЛ – цик ЪЛ, размис ЪЛ, доморас ЪЛ, ансамб ЪЛ, спектак ЪЛ, отрас ЪЛ, ъг ЪЛ;
-ОВЪЧЕН или – ЪЧЕН – командирОВЪЧЕН, маркирОВЪЧЕН, облицОВЪЧЕН, оцен ЪЧЕН, застраховЪЧЕН, опаковЪЧЕН, тренировЪЧЕН, нормировЪЧЕН, полировЪЧЕН, клетЪЧЕН;
- ИЗЪМ – турИЗЪМ, меркантилИЗЪМ, академИЗЪМ, икономИЗЪМ, парламентарИЗЪМ.
Следните наставки се пишат с А:
-АВ – бляскАВ, блудкАВ, гъвкАВ, трескАВ, рунтАВ, хлъзгАВ;
-ИКАВ/-ИЧАВ– назаднИЧАВ, напреднИЧАВ, натрапнИЧАВ, сладнИКАВ, червенИКАВ.
Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ , нали се разбрахме за А-то и Ъ-то?

Очаквайте „Лекционе трез”

[Dedy]

[Джамбазов]

чуруликпенчо , цяла книга можеш да напишеш! Отново поздравления за добрата тема. Дано някой се заслуша в правилата Успех!

[d_bozhkov]

Че то било много сложно . Ази си го казувах 3 пъти , ама нищо не вдянъх.Той българския език много сложна работа бил !?
ЛЕЛЕ язък ми за висшето образувание !

Чекам малкия да почне училище па да изклася пак ,че всичко съм заборавил !

Invece... Sono d'accordo con te . Pero la lingua bulgara non e facile per imparare.Sto aspetando la lezione tree !

[Local]

Прекрасна тема! Чурулик, ако се чудиш наистина какво да правиш, нека ти пратя около 300-400 страници по Морфология и Синтаксис на СБЕ ( съвремения български език). Само да не те линчуват съфорумците.

[VGS]

Хйде сега, който не пише правилно след тези лекции- БАН
Ей , ще притесниш сумати народ така и ще спрът да пишат.
В този момент даже се зачудвам дали пиша правилно и аз
Брех

[sapuna]

Пунктуация в простото изречение

Просто изречение:
Изречение, което съдържа само едно сказуемо:
Пунктуация:
* В простите изречения поради наличието на едно единствено сказуемо не се поместват запетаи:
Луиза и Жанет са сестри.
Луиза заведе сестра си до площада.
Жанет не беше виждала до днес толкова много хора на едно място.

Вметнатите думи и изрази:
* не са части на изречението, т.е. не са свързани синтактично с никоя дума в изречението;
* представят коментара на говорещия за текстовата ситуация.
Пунктуация:
* Ограждат се със запетая следните вметнатите думи и изрази: напротив, разбира се, струва ми се, изглежда, мисля, да кажем, от една страна, от друга страна, първо, второ, трето и др.:
Разбира се, аз бях твърде малка тогава.
Аз, разбира се, бях твърде малка тогава.
Аз бях твърде малка тогава, разбира се.
!!! Без запетая се въвеждат долу изброените вметнатите думите и изрази: например, всъщност, значи, според мене, по мое мнение, може би, за съжаление, следователно, вероятно, по всяка вероятност, очевидно, обаче, сякаш, навярно, по такъв начин, като че ли:
Всъщност не отидох на сбирката на класа.
Аз обаче не отидох на сбирката на класа.
Не можах да отида на сбирката на класа за съжаление.

Еднородните части в изречението:
* са от една и съща част на речта (съществителни, прилагателни);
* свързани са със съчитнителна връзка (най-често запетая, съюзите и, или, ту-ту, нито-нито, дали-или и др.);
* са една и съща част на изречението (подлози, допълнения, обстоятелствени пояснения, определения).
!!! Няма еднородни сказуеми! Когато в изречението има две или повече сказуеми, които са свързани съчинително, те са част от сложното съчинено изречение.
Пунктуация:
* Еднородните части се отделят със запетая:
Вчера ходих на гости при Дима, Богдан, Дейзи.
!!! Но не се пише запетая между нееднородни определения, които поясняват по различен начин определяемото:
Лили погледна дългата червена коса на събеседничката си. – “червена” е прилагателно име, което пояснява съществителното име “коса”, “Дългата” е прилагателно име, което пояснява цялото словосъчетание “червена коса”.
* Свързване със съеднинителни съюзи. Не се пише запетая пред съюзите и, или, употребени еднократно:
Родители и деца тръгнаха заедно да покоряват връх Ботев.
И родители, и деца тръгнаха заедно да покоряват връх Ботев.
* Ако еднородните части се свързват със съюзите ту-ту, нито-нито, дали-или и т.н., запетаята се поставя пред втория от двойката съюзи:
Не нося нито химикалка, нито молив в чантата си.

Обособените части в изречението:
* са второстепенни части, които се отделят смислово от останалите части на изречението;
* чрез тях се отделят признаци и обстоятелства, които са по-важни за говорещия.
Пунктуация:
* Обособените части се ограждат със запетаи:
Хлапетата, шумни и доста развеселени, се заиграха в парка.
Хлапетата се заиграха в парка, на катерушките.
* Ако искаме по-силно да изразим обособяването, за ограждането се използват големи тирета или скоби:
Хлапетата – шумни и доста развеселени – се заиграха в парка.
Хлапетата се заиграха в парка – на катерушките.
Хлапетата (шумни и доста развеселени) се заиграха в парка.
Хлапетата се заиграха в парка (на катерушките).
!!! Обстоятелствените пояснения се обособяват само по желание на говорещия. Ако не се акцентира върху тях, те не се отделят със запетая:
Хлапетата се заиграха в парка на катерушките.



Пунктуация в сложното съчинено изречение

Сложно съчинено изречение:
Вид сложно изречение, съставено от две или повече прости изречения, които са самостойни по смисъл, т.е. независими от останалите изречения в състава на сложното и са свързани със съчинителна връзка – съюзно или безсъюзно.

Свързване със запетая:
* Безсъюзно свързване:
Катя и Митко отидоха до площада, купиха си сладолед от магазинчето на ъгъла, седнаха на една пейка в парка, разговориха се.
* Съюзно свързване:
- със съединителните съюзи па, та:
“Защо не се свестиш и ти един ден, па да издухаш този вятър от главата си, па да тръгнеш и ти наред с хората.” (Из “Разни хора, разни идеали”, Алеко Константинов);
"Та ще те молим, дай некоя хартия да му носим на тоя обирник, та да куртулишеме селото..." (Из “Меракът на чичо Денчо”, Михалаки Георгиев).
- с противопоставителните съюзи а, ама, ала, но, пък, обаче, хем:
Жани и Лизи се катерят по дърветата редовно, а не са маймунки.
Жани и Лизи се катерят по дърветата редовно, ама не са маймунки.
Жани и Лизи се катерят по дърветата редовно, ала не са маймунки.
Жани и Лизи се катерят по дърветата редовно, но не са маймунки.
Жани и Лизи се катерят по дърветата редовно, пък не са маймунки.
Жани и Лизи се катерят по дърветата редовно, обаче не са маймунки.
Жани и Лизи се катерят по дърветата редовно, хем не са маймунки.

Изключения:
* Запетая не се пише пред съеднинителния съюз и и пред разделителния съюз или, употребени еднократно:
Калина едновременно и гледаше филм, и си подсушаваше косата.
Калина едновременно гледаше филм и си подсушаваше косата.
Или оставаш тук, или се връщаш с нас.
Осатваш тук или се връщаш с нас?
* Запетая поставяме само пред втория от двойката съединителни съюзи ни-ни, нито-нито и пред втория от двойката разделителни съюзи ту-ту:
На Любчо нито му се гледаше телевизия, нито му се играеше шах.
На Любчо ни му се гледаше телевизия, ни му се играеше шах.
На Любчо ту му се гледаше телевизия, ту му се играеше шах.
* Не поставяме запетая пред нито един от двойката разделителни съюзи: дали-или, ли-или:
Дали да отидем на планина или да отскочим до морето това лято?
Ще отидем ли довечера на кино или ще се разходим в парка?
Пунктуация в сложното съставно изречение

Сложно съставно изречение:
Вид сложно изречение, в което изграждащите го прости изречения са граматически неравноправни (едното изречение е подчинено на другото). В сложното съставно изречение се различават главно и подчинено изречение.

Свързване със запетая:
* Винаги, когато подчиненото изречение е на първа позиция пред главното, отделяме простите изречения в рамките на сложното със запетая:
Който се присъедни към нас, ще вземе участие в състезанието.
Да отидем на пикник, е добра идея.
Кой беше дошъл, Лизи и Жани не видяха.
На кого да предаде домашното, Рая не знаеше.
* Запетая се поставя пред подчинителния съюз че:
Вярвам, че ще преминеш изпита отлично!
Маргарита каза, че очаква гости довечера.
* Пред подчинителните съюзи ако, за да, въпреки че, тъй като и др. се пише запетая:
Ще отида до сладкарницата, за да похапна.
Диана нямаше да отиде на театър, ако не искаше.
* Пред относителните местоимения който (когото), която, което, които, чийто, чиято, чието, чиито, какъвто, каквато, каквото, каквито и др. се пише запетая:
Запознахме се с децата, чиято вила е срещу нашата.
На нас ни купиха компютър, какъвто още никой в класа ни няма.
Това е момичето, за което ти разказвах.
* Пред относителните местоименни наречия където, когато, както се пише запетая:
Кристиян дойде, когато другите вече си тръгваха.
Ще отидем там, където ни е приятно!
* Пред относителните наречия когато, където, защото се пише запетая:
Не влязох в час, защото закъснях.
Срещнах Кристиян, когато отидох на спирката.
* Простото изречение в състава на сложното се огражда със запетаи, ако е включено в друго просто изречение:
Човекът, който живее до нас, е преподавател по история.
Това, което се случи днес, вероятно ще се повтори и утре.
Съседката, с която те запознах миналия месец, обича също да танцува.

Свързване без запетая:
* Когато подчиненото изречение е след главното, то не се въвежда със запетая, ако започва със съюза да:
Обичам да играя навън.
* Ако подчиненото изречение е след главното и започва с въпросителна дума (кой, какво, какъв, как, защо, на кого, на какво, за кого, за какво и т.н.), пред въпросителните думи не се пише запетая:
Без значение е кой ще дойде на съвещанието.
Интересно ми е защо той няма да дойде на прослушването.
Идея нямам за кого става въпрос.
Не мога да разбера какво целиш в момента!

Изключения:
* Когато подчиненото изречение е след главното, то се отделя със запетая, когато са изпуснати съюзите да, че:
Помниш ли, (че) на улицата ни спряха двама непознати.
* Главното и подчиненото подложно изречение не се отделят със запетая, ако подчиненото изречение следва след главното и започва с една от частиците само, едва, тъкмо, именно, чак, даже:
Спечели наградата именно който най-много я заслужаваше.
Отидох на доктор само за да ме прегледа профилактично.
Разхождах се в квартала тъкмо когато го срещнах.
* Главното и подчиненото изречение не се отделят със запетая, ако подчиненото изречение започва с отрицателната частица не:
Най-големия риск поемаш не когато тръгваш по опасен път.
Най-големия риск поемаш не когато решаваш да тръгнеш.
Най-голямия риск поемаш не когато избираш тоя път.
Най-големия риск поемаш, когато се раждаш на този свят човек.
(Из “Лавина”, Блага Димитрова)



Пунктуация в сложното смесено изречение

Сложно смесено изречение:
Вид сложно изречение, което е съставено от поне три прости изречения, свързани едновременно помежду си със:
- съчинителни връзки (безсъюзно свързване; съюзите и, а, но, обаче и т.н.);
- подчинителни връзки (че, да, без да, защото, когато, когото, който, които и т.н.).
Препинателните знаци се поставят съгласно пунктуационните норми, характерни за сложните съчинени и сложните съставни изречения:
Разбрах от Калина, че си болен, нося ти плодове и се надявам, че скоро ще оздравееш.
До Пловдив ще пътуваме във вторник, после продължаваме веднага към морето, защото мама ни чака там.
Не се пише запетая между съчинителен и подчинителен съюз, които са непосредствено един след друг:
Сигурна съм също така и че Веселин ще дойде на празненството, което Ния организира.
Мъжът се стресна от шума и без да иска, бутна чашата на масата.
Бих искал да спечеля състезанието, но за да си шампион, е необходимо да караш най-подходящата кола в най-подходящия момент.
Втората ограждаща запетая на подчиненото изречение може да се намира пред съюза и и в сложното смесено изречение:
Разбрах, че няма да мога да довърша проекта до 23. април, и помолих за отсрочка.
Правопис на отрицателната частица не

Слято писане:
1. Отрицателната частица не се пише слято с думата или формата, когато тя не се употребява самостоятелно: нехая (няма глагол “хая”), невръстен (няма прилагателно име “връстен”).
2. Слято се пишат съществителните имена, които образуват с отрицателната частица не нова дума с противоположно значение: приятел – неприятел, сигурност – несигурност.
3. Слято се пишат прилагателните имена, които образуват с отрицателната частица не нова дума с противоположно значение: внимателен – невнимателен, здравословен – нездравословен.
4. Слято се пишат наречията, които образуват с отрицателната частица не нова дума с противоположно значение: отдавна – неотдавна, винаги – невинаги.
5. Слято се пишат сегашните деятелни причастия, които образуват с отрицателната частица не нова дума с противоположно значение: невиждащ, нечуващ.
6. Слято се пишат миналите свършени деятелни причастия, които образуват с отрицателната частица не нова дума с противоположно значение и се употребяват като съгласувани определения в изреченията:
Храниш се като невиждал!
7. Слято се пишат миналите страдателни причастия, които образуват с отрицателната частица не нова дума с противоположно значение: невиждан, нечуван.
8. Когато думата е глагол и отрицателната частица не е включена в състава на представката недо-, се пише слято: недовиждам, недочувам.

Разделно писане:
1. Отрицателната частица не се пише винаги отделно от глаголите: не желая, не вкусвам.
2. Когато миналото свършено деятелно причастие е употребено като сказуемо в изречението, частицата не се пише отделно: Приятелите не пристигнали точно в уречения час.
3. Отрицателната частица не се пише отделно от деепричастията: не желаейки, не вкусвайки.
4. Отрицателната частица не се пише отделно от миналите несвършени деятелни причастия: не желаел, не вкусвал.
5. Ако ударението пада на отрицателната частица не, тя се пише отделно: не много, не малко.
Удвояване на съгласни: -нн-

При прилагателните имена, които в м.р., ед.ч. завършват на -нен, във формите за ж.р., ср.р. и мн.ч. е от наставката изпада и пишем -нн-: пламенен – пламенна.

При прилагателните имена, които в м.р., ед.ч. завършват на -ен, във формите за ж.р., ср.р. и мн.ч. в наставката пишем едно -н-: особен – особена.

!!! Изключение: Имен ден – именния ден, именни дни и т.н.
Но: Рожден ден – рожденият ден, рождените дни и т.н.
Правопис на морфеми

Морфемите се делят на представки, корени, наставки, окончания и определителни членове. Морфологичният принцип изисква едни и същи морфеми да се пишат по еднакъв начин (независимо от изговора им).

Представката е морфема, която се поставя пред корена и служи за образуване на нови думи. Представките се пишат по един и същ начин, въпреки че в устната реч понякога настъпват промени в крайната им съгласна:
без-, в-, въз-, до-, из-, на-, над-, о-, об-, от-, по-, под-, пре-, пред-, при-, про-, раз-, с-, у-:
вход / възход / доход / изход / обход / подход / поход / приход / проход / разход

Коренът е задължителна морфема за всяка дума, която е основен носител на лексикалното значение на думата. За да се провери правописът на крайната съгласна на корена, се търсят сродни думи: лъв, лъвски – лъвове.

Наставката е морфема, която стои след корена и служи за образуване на нови думи. Наставките се пишат по един и същ начин, въпреки че в устната реч понякога настъпват промени в крайната им съгласна. За да се провери правописа на крайната им съгласна, се търсят сродни думи: гроздов – гроздовият.

Окончанието е морфема, която се прибавя към корена или наставката на думата, за да се изрази граматическото й значение. Окончанието се променя, когато образуваме различните форми на думата:
- съществително име: жена (ж.р., ед.ч.), жени (ж.р., мн.ч.);
- прилагетелно име: красива (ж.р., ед.ч.), красиво (ср.р., ед.ч.), красиви (мн.ч.);
- глагол: пееш (2.л., ед.ч., сег. време), пееше (2./3.л/, ед.ч., мин. несв. вр.).

При глаголи от I и II спрежение в 3л., мн.ч. пишем окончание –м:
I спрежение (основата – в 3 л., ед.ч. – завършва на -е): аз играя – той / тя / то играе – ние играем, аз пея – той / тя / то пее – ние пеем;
II спрежение (основата – в 3 л., ед.ч. – завършва на -и): аз летя – той / тя / то лети – ние летим, аз гоня – той / тя / то гони – ние гоним;
При глаголи от III спрежение в 3л., мн.ч. пишем окончание –ме:
III спрежение (основата – в 3 л., ед.ч. – завършва на –а, -я): аз пътувам – той / тя / то пътува – ние пътуваме, аз потеглям – той / тя / то потегля – ние потегляме.

Определителният член е морфема, която се прибавя към окончанието, наставката или корена, за да покаже, че обектът ни е вече известен, бил е вече назован. За правописа на опредлителния член вижте Членуване, м.р. и Членуване, ж.р.

Ако се съмнявате в правописа на дадена дума, правете справка в правописен речник.
Членуване на съществителните имена, ж.р., ед.ч.

Формата за членуване на съществителни имена в ж.р. ед.ч. е –та (напр. любов - любовта).

В случай, че думата завършва на –т, съгласната се удвоява (напр. вест – вестта).

Ако думата завършва на –щ, членната морфема -та се пише след съгласната –щ (напр. нощ – нощта).
Членуване на имената, м.р., ед.ч.

Пълната членна форма (-ът, -ят) се използва, когато съществителното или прилагателното име в м.р. ед.ч. е подлог или сказуемно определение в изречението и може да се замества с личното местоимение той.
Кратката членна форма (-а, -я) се употребява, ако съществителното или прилагателното име не изпълнява роля на подлог и може да се замести с личното местоимение него.
При съществителните имена мекият вариант на членната форма -я/-ят се използва:
а) при членуване на имената ден (деня, денят), зет (зетя, зетят), кон (конят, коня), лакът (лакътя, лакътят), нокът (нокътя, нокътят), огън (огъня, огънят), път (пътят, пътя), сън (сънят, съня), цар (царят, царя);
б) ако се членува съществителното име с наставка за деятел -ар,-яр,-тел (напр. юбилярят, юбиляря, а не юбилярът, юбиляра).

• Подлог – кой? – замества се с ТОЙ – Пълен член:
Учителят постави учебника върху рафта до сивия шкаф. = Той постави учебника върху рафта до сивия шкаф. (А не: Него постави учебника върху рафта до сивия шкаф. – Изречението губи смисъл.)

• Пряко допълнение – кого? – замества се с НЕГО – Кратък член:
Учителят постави учебника върху рафта до сивия шкаф. = Учителят постави него върху рафта до сивия шкаф. (А не: Учителят постави той върху рафта до сивия шкаф. – Изречението губи смисъл.)

• Непряко допълнения – предлог + кого? – замества се с НЕГО – Кратък член:
Учителят постави учебника върху рафта до сивия шкаф. = Учителят постави учебника върху него до сивия шкаф. (А не: Учителят постави учебника върху той до сивия шкаф. – Изречението губи смисъл.)
Учителят постави учебника върху рафта до сивия шкаф. = Учителят постави учебника върху рафта до него. (А не: Учителят постави учебника върху рафта до той. – Изречението губи смисъл.)

Обобщено:
!!! Пишем пълен член там, където можем да заместим съответната дума с местоимението той:
Планинарят подаде термоса на съмишленика си.
!!! Пишем кратък член там, където можем да заместим съответното име с местоимението него:
Планинарят подаде термоса на съмишленика си.
!!! След предлог (на, до, през, покрай, върху, около и т.н.) винаги пишем кратък член:
Планинарят се изкачи до заслона.
Правопис на подвижно и непостоянно ъ

Подвижно ъ:
В едносрични думи ъ обикновено е след р, л: връх, гръб; глъч, плът.
Изключения: дублетните форми бърз и бръз, стрък и стърк; щърб, щърк; вълк, дълг, стълб.
В многосрични думи положението на ъ в съчетанията ЪР и ЪЛ между съгласни се определя от броя на съгласните звукове, които следват след Р и Л.
Ако следва един съгласен, ъ запазва мястото си, т.е. групата е ЪР и ЪЛ (вържа, кърпя).
Когато след такова съчетание следват два или три съгласни звука, Ъ се премества след Р, Л, т.е. съчетанията стават РЪ, ЛЪ (връзвам, кръпка).

Звукът ъ в наставката –ИЗЪМ изпада при членуването на името: феодализъм, но феодализма, феодализмът.

Непостоянно ъ:
Неударено А и Ъ са с еднакво произношение, но имат различен правопис. Звукът ъ се пише в последната сричка, ако изпада при промяна на формата: рекъл – рекли, мъртъв – мъртви, но казал – казали, карал – карали.
Правопис на променливо я

Променливо я се пише и изговаря като Я, когато са спазени и трите условия:
- я да е под ударение (бягал, дясна, бряг);
- я да е пред сричка с гласните а, о, у, ъ или в сричка в края на думата (бягал, дясна, бряг);
- след я да не следва ж, ч, ш или щ (бягал, дясна, бряг).

Променливо я се пише и изговаря като Е при едно от следните условия:
- когато се намира в неударена сричка (беглец, десняк, брегове);
- когато гласната в следващата сричка е е, и, ю, я (беглец, десняк, безбрежен);
- когато следващата съгласна е ж, ч, ш или щ (бежанци, безбрежен).

[sapuna]

http://softvisia.com/forums/lofiversion ... ?t451.html

[Бай Гого- Сиромаха]

Абе аз имах съмнение, че от някъде се преписваааааа!!!

(слаб 2)

[Dedy]

Абе Marco, не требаше ли у форума да се пише само на нашенски, само с нашенски букви!?

[Моряка]

Е тук му е мястото да питам моряк1= moriak1 ли е .Имаше БДС за изписване на бг думи и доколкото си спомням примерно от табелите на улиците,улица Боряна беше Boriana.В този ред правилно ли съм се изтипосал или не.И дали мога да се преименувам на моряк1 или навово да се регистрирам?

[d_bozhkov]

Да в форума трябва да се пише на български.
просто това беше закачка от мен към автора на темите ,защото ги бе изтипосал на латински (май на френски) .По правилно беше да се пише УРОК 1,2 и т.н.

С италианския спирам до тук (и без това писмено не го умея чак до там) .Радвам се че намерих съмишленник в лицето на МАРКО ПОЛО .

А за писането из форума мислям,че е позволено малко жаргон,пиянски изцепки и прочие стига да е разбираемо , а който не го разбира може и да не го чете.

И още нещо свързано с темата...
В играта РУСКАЯ РИБАЛКА има чат ,в който може да коприспондираш с останалите играчи.Но просто там друг език освен Руския не търпят,започват едни игнори и баннове , че покрай играта много си задобрих Руския ( неволята учи ) .Просто играта се нарича РУСКАЯ РИБАЛКА и не търпят братушките друг език ,колко пъти влизах в дискусия по този въпрос ,ама не вдяват пусти му руснаци и играчи от бивши ОНД републики.

[ivkata]

колега VGS прав си и аз направо се уплаших да не съм направил много грешки като прочетох това а иначе за чуруликпенчо мога само да го поздравя а и сега като се замисля те в училище така не ни учат

[Джамбазов]

Invece... Sono d'accordo con te . Pero la lingua bulgara non e facile per imparare.Sto aspetando la lezione tree !

Колега я само ми кажи,какво означава това изречение?

[чуруликпенчо]

Луиза и Жанет са сестри.
Луиза заведе сестра си до площада.
Жанет не беше виждала до днес толкова много хора на едно място.

Драга ми,Жанет .......и Луиза, информацията / според мен/ се поднася бавно и постепенно /с думи прости/. Преди да стигнете до площада,трябваше да почнете от крайните квартали ,за да свикнете с притока на хора. Пък вие-бам-направо на площада. Сега Жанет е стресирана /в шах с пешката/ ,а Луиза се чуди к'во пак стана.