За касапницата и Гроздето - част 15

[patrona86]

Този разказ не е художествена измислица... или всъщност, като се замисля, може и да е?

За всички прилики и разлики с действителни лица знаете.....
.

Време се мина'
и на Миленчо самочувствието му порасна'.
На съзтезание Той уж отива
а пък само се успива .
Повече ракийка снощи сипа
и днеска в 9 без 15 се разхлипа.
На Джон Райзън се обади
бързо пег задочно да му пази
че е той сила важна
в таз държавица прокажна

трябва плик и днес на вземе
ма по бързичко само, да не се одереме !

Както всички знаете, тегленето на жребият е в 9. Би трябвало и аз да го знам.
Защо тогава в Неделя,21 Април се събудих в



и аз точно незнам.

Стихотворението описва точно приключението на лиричния герой в този ден,
както и предхождащата го нощ.

Пил си – Пил си! Ходи си лягай !

Ама кой да чуе.........

Звъннах на Джон, казаха му, че идвам 100%, само че малко ще закъснея, да ми тегли служебно и без чай с мляко хукнах към гаража.
Такъмите са all set, просто ги натоварих и тръгнах. Не е далече, а пък и сутринта в 9 през
този Съботен ден не се и избиваха да правят голямо задръстване.

Слънцето пече и на мене ми е гот!

Карам си колата, това е супер живот !

Спрях пред кафето около 9 и 10, оставих двигателя да работи и вратата отворена и
влязох вътре. Бяха останали двама съзтезатели без изтеглен пег, аз се явявах трети.
Питах Джон дали ми е изтеглил, каза ми, че за мен било, каквото останело. Двамцата си
#] дръпнаха каквото късмета им беше отредил и дойде моят ред. Въпреки че имаше
само един пул в шампаниерата, той ми я подаде да си тегля сам. Бръкнах и извадих:


Напълно съм наясно, че има дни, в които от чувал с женски репродуктивни органи
някои индивиди успяват да извадят мъжки полов член, но понякога същият този
карък може да работи и в обратна посока, както може да се види от днешния
прецедент .

Защо обръщам такова голямо внимание на жребия днес ли? Ами защото, ако не си
спомяте, по-предният езпизод, който написах преди два месеца всъщност
отразяваше мача, провел се в Сряда, 17-ти Април, тоест преди 4 дни виртуално
време и отразяваше лютата битка за 1-во, 2-ро и 3-то място, провела се
между Батю, Малкото Патронче а.к.а Lil’Gun Cartridge и Пемб точно там!

Картата на събитието беше :




където и днес заемам пега отбелязан с “X” .

Доволен се качвам в колата и тръгвам. По пътя виждам в главата си заветният
плик с надпис „1-st” на него. Сигурен съм, че днес Аз съм човекът! Тук съм за победа.
# На самото място съм. В рибата съм. Знам как да ловя. Знам какво да правя. Няма как нещо да се обърка !!!!

Спирам и започвам с настаняването. Отнема ми два курса, за да пренеса всичко. Струпвам
го и започвам подготовката. Нагласям стола, таблите, прикачните и разтягам точно две въдици. Един метод с 30 грамова хранилка и още един метод с 30
грамова хранилка.

Биват заклипени до въжето, като всичките им възли биват превързани, куките сменени. Приготвям малко
2мм пелети, които да накисна преди старта, отелям 8 милиметрови за стръв, забърквам 2 шепи захранка и ставам и си заминавам!

Правя го с цел да не се разконцентрирам, защото през останалия един час до старта мога
да възприема някоя порочна практика от обкръжаващите ме риболовци и да
разпъна още 893 въдици . А приположение, че съм бил там и знам какво иска рибата,
не би трябвало да правя защото ще е чиста загуба на време. Предполагам на всички
ви се е случвало - опъвате сергията и някой до вас разпъва нещо, за което сте си
мислили цяла вечер. И кво става ? Айде сега и вие, нова линия, още едо кило захранка,
че няма да стигне и тем подобни щуротии.........

Местните риболовци казват “Keep it simple!“ - това решавам да направя и аз !

Оставам си с двете въдици и тръгвам към кафето, да си наваксам с кофеина за деня, че
нали пропуснах сутринта. Хвърлям по едно око на съседите по пег. Те пък все едно на
съзтезание са отишли. Едни въдици като опъват, едно чудо, подготовка с пълна сила.
Щеки, мачове, фидери, захранки, палят свещи, молят се на Бога за сили и съвет, все пак
# до Lil’Gun Cartridge са изтеглили. То като се замисля и аз така щях да правя, ако бях на
тяхно място .


Преценям ги на око, левия го познавам - Алекс, на 18 години, младежки национал на
Англия и член на отбора на мъжете на Мило Бордон, а десния не съм го виждал досега.
Решавам, че съм поне толкова добър, колкото тях и няма защо да се притеснявам.
Прекарвам си останалите 45 минути с топло кафенце, количка, тур в магазина и разходка около паткарника.

В 11 без 15 кацам на седалката. Намокрям пелетите, пускам живарниците във водата. Докато ги наместя да не ми пречат на въдицата, пелетите са попили. Изцеждам ги и две минути преди старта ги смесвам с храната, разбърквам, правя първата хранилка с 8мм на куката и със старта замятам.
Хвърлям както и където трябва, обирам корема и чакането започва. Колегите започват по-различно от мен. И в ляво и дясно започват на бомб, като хранят с по-няколко пелети отгоре с прашката.
На 15-тата минута получавам индиакция, която преминава в шаранско кълване и засичам първата риба за деня. Пръчката се сгъва в дъга и кефът е неописуем. Шаранът се бори, за да се освободи, което утроява удоволствието и го прави на макс! Много е интересно какво се случва с поведението на рибата след само един ден, изпълнен със слънце. Все едно не ловиш същите риби!

След прилична борба прибирам в кепа хубав шаран около 3-те кила. После го плъзвам тихо
в жабарника и хвърлям за втори такъв. Лека усмивка се появява на лицето ми. Все пак
знаех къде отивам и знаех какво да правя, което на 15-тата минута даде и резултат. Водя с
едно на нула пред всички останали. Усмивката ми расте.......и в един момент така съм се
нахилил, че от отражението на слънцето в зъбите ми, температурата се покачва с
допълнителни 3 градуса и стига поне 17 градуса, което води до първото ми събличане по
тениска за сезона. Учудващо обаче не води до второ кълване. Вече минават 15 минути,
откакто съм прехвърлил, а следи от риба няма. Все още не е притеснително, сравнително
рано е да се каже, но някак си ми се иска вече риба. И тя идва, само че при съседа вдясно.
След още половин час пак идва, само че пак при него. След още двайсет минути идва и
при съседа в ляво, а след още 10 пак при този вдясно. Започват да ловят пичовете, а аз
май започвам да гледам. Минал е час и половина от началото, аз имам една риба, Алекс
вляво има 2, а колегата вдясно - три. В началото на третия час и двамата преминават от
бомб към пелет ваглер, който замятат в същият участък и веднага започват да получават
идикации от риба. Кой лови, кой прави гелета, на кой му късат не е видимо, вижда се само
, че всички навиват ваглера обратно със скоростта на центрофуга на пералня и стрелбата с
прашката се е превърнала в нещо като битката за Сталинград. Пелетите валят като
трасиращи куршуми, обсипват областта около ваглерите, точно и сбито, след което следва
неизменното навиване и прехвърляне, придружено от фученето на пръчката. То идва от
всички страни и е толкова силно, че съм сигурен, че всички коне в радиус от 10 мили са
дали резултат поне с 3 секунди по добър от обичайният им , защото са си мислили, че с тея
камшици ще ги претрепят.



Миленчо, моето момче, хубаво гледаш, да вземеш да хванеш ли?

Някак си инстиктивно вадя прашката от сака и започвам да храня с 8мм пелети. По 5-6
и на всеки 10 секунди. Все пак имам да наваксвам. Всичките ми налични знания за риболов
на шаран с пелет ваглер се свеждат до малко теоритична подготовка в Ютуб и никаква
практична, но както сме се разбрали тука, се учим в движение и няма време за глупости
. Поддържам си петното на метода с чести прехвърляния, а междувременно храня с
прашката с пелети почти постоянно на около 25 метра пред себе си. Незнам дали привличам
шарани по тази си схема, но след около 5 минути пред себе си вече имам 5 ишила, на който
всеки средностатистически водолаз просто може да завиди. Не само че пресрещат пелетите
във въздуха, но ако случайно пропуснат някоя, се гмуркат да я догонят във водата.



се малко по въпроса: 5 патки, 5 пелети? 5 патки, 5 пелети?

Ми май май нищо не стига до дъното. Увеличавам броя на пелетите в джобчето на прашката на колкото се съберaт. Тогава обаче започвам да не мога да ги изстрелвам на мястото, до което храних до сега.

Пак малко творческа мисъл и започвам да опъвам ластика доста по-силно. Това довежда до желания резултат, обаче след себе си води и един разкървен палец. Много боли, като те перне батка, мноого!

15 минути след увеличаване на картечния огън се получава следващото нещастие за деня, а именно от претоварването на джоба на прашката, се къса ластика. С ножицата скъсявам по-дългият край, нахлузвам джобчето обратно и продължавам да храня. Установявам че със скъсен ластик е къде –къде по-лесно да се храни и започвам да изпитвам истинско удоволствие от самия процес на храненето.

40 минути след началото на цялата галимация решавам, че е време да изкарам тайното оръжие от ръкава, а именно въдицата, която купих заедно с платформата си и незнаех какво да правя.



Drennan Puddle Chucker Series 7 Pellet Waggler, снабден с единствения ваглер, който имам - 10 грамов Multy Tip на Daiwa. Гледал съм малко клипчета и съм направил монтажа по тях, преди 2-3 седмици в гаража. Въдицата съм я пъхнал в кaлъфа, да е барабар Петко с мъжете. Сега обаче и дойде времето и на нея, дойде ми и на мен !

Времето ми дойде, простаци! Времето, нееее... тва дето си мислите за него !

Трябваше да приложа теорията на практика. Загледах съседите, ловяха на 30 сантиметра дълбочина. Имаше логика, втори ден поред печеше сериозно, беше си напълно възможно рибите да са качени на повърхността и да се препичат в доста по-топлия горен слой. Обаче някак си не ми се виждаше реално да ги ловя тези риби на толкова плитко. Все пак имам ваглер на линията и той донякъде се гмурка под повърхността при приводняването. Представих си шарана - кротко се препича на пролетното слънце и си къцка пелтки. От някъде се появява бледа сянка, която става все по контрастна и се уголемява, докато накрая не завършва с цопване, ваглерът потъва 20 сантиметра под повърхността, с шайбите удря шарана по главата и той вирва перките и обръща корема. След това с елементи на търмък го изваждам от водата и го плъзвам в кепа. Мне, някакси не ме кефи тоя филм. Премествам силиконовите стопери на 1 метър над куката и застопорявам ваглера там. Това ще ми е дълбочината днес. Слагам пелета в бандчето, изстрелвам един джоб пелети и един час след началото на операция захранване, замятам ваглера в петното хранещи се юрдеци, които междувременно са викнали и съседите си.



Много ми се иска да кажа, че го засякох аз, обаче ще е долна рибарска ЛЪЖА! Някак си късметът на начинаещият е винаги с прохождащите в дадена област и си работи, както си трябва. Спрял съм влакното с ръка и линията пада перфектно изпъната. Шаранът веднага захапва пелетата и явно се отдалечава от мен по права линия, защото първо ми дръпва пръчката от ръката и едва тогава ми потъва плувката .

Дръпване си означава дръпване, маняци! Пръчката си полита към водата и само фактът, че използвам гребен за топсети вместо прикачно за фидер, ме спасява от срама да плувам в средата на Април след мача си. Протягам се и го хващам за последните 5 сантиметра от дръжката с два пръста. Бавно,но славно си я връщам цялата в ръцете и започвам да се боря с Добрата Ламя Спаска.



На 5-тата минута вече съм сигурен, че се боря с извънбрачното дете на някой черен марлин, защото си ходи, където си иска и си прави, каквото си иска. Аванси, сгънати пръчки, водовъртежи, както си му е редът! Когато наближава брега, се залепя за дъното и ме обикаля в полукръг с радиус дължината на пръчката и не иска да се показва. Направо очаквам вече да се подаде някой тюлен или морска крава!

Битката продължава още 2-3 астрономически минути (около 25 съзтезателни) и някъде там пред мен легна съперникът ми - грозен, дебел, люспест 8-10 килограмов шаран, носещ папионка зад хрилете и лула под левия гръден плавник. Докато обитавах районите, избиращи се с +359, бях чувал (слушал легенди), че съществуват такива риби, сега обаче видях, че и хванх !

Или почти хванах.....

Плъзнах кепа към него, обаче не е много лесно да вкараш толкова голяма риба в толкова малък обръч!

Той ритна два пъти с опашка,

Миленчо почна да са шашка

Линията се натегна

И шарнът скъса и забегна!

Стоях като малко дете и клепах неразбиращо. Имах кеп в лявата и въдица в дясната ръка. От въдицата обаче висеше едно парче влакно метър и половина и се полюшкваше по вятъра. Шарана ми скъса! Как ше ми скъса бе?

Всъщност не много трудно, тапир такъв, мачът дойде с макaра, нали?

Да.

Макарата дойде с навито влакно, нали ?

Да.

Ти смени ли влакното ?

Не. Само прекарах пръсти по първите 5 метра, видя ми се гладко и без изтриване и го оставих, пък и никога не съм си мислил, че ще ми се наложи да ловя на пелет ваглер през живота ми!

Оставих кепа, бутнах мача настрана, подпрях си левия лакът на бедрото, а главата на лявата си длан и взех да гледам Алекс как храни и какво лови. Погледах го 1-2 минути и реших да се връщам на метод, защото нямаше какво друго да правя. Хвърлих въдицата във водата и докато натягах върха, забелязах връхчето на вaглера ми да се клати с вълничките отпред. Ваглерът беше стопиран с гумен стопер отгоре, вирбел и още три гумени стопера отдолу. Скъсването е станало точно между тях и рибата е заминала с куката, повода, метър от основното и долните 3 стопера, а ваглерът е паднал точно пред мен. Шашнал съм се и не съм го видял в първият момент.

Лекичко си придърпах кепа, гребах си плувката, посегнах към резервното фидерче, играх му едно зъбче над хранилката и нанизах ваглера директно на влакното, без вирбела. След това го придвижих на 1 метър по нагоре, оформих двоен бабешки клуп, през който прекарах и самия ваглер и го стегнах.

Ела ми скъсай сега грозньо!

За капак в долния край монтирах клуп в клуп едно 10 сантиметрово поводче 0.21 от кутийката с поводите за метод и реших, че съм готов.

„Храната прави борбата!“ - е казал народът, което ми напомни да цвъкна още две-три прашки пелети преди да хвърля. Това озвери още повече храниничетата ми и те отново заеха поза „Говори ми на ....!“ , която изглежда точно така :



Изправям се, отпускам още 60-70 сантиметра от върха до ваглера, залюлявам го напред-назад и го изстрелвам към хранещата се сган, между която се надявам да се е сврял и някой друг шаран. Малко преди приводняването спирам плувката, линията се опъва, ваглерът пада и ....................................................... точно както са казали умните хора, доброто побеждава злото винаги, освен по новините в 8 часа вечерта.

Погледене това красиво оранжево краче на снимката по-горе в ляво. Погледнете прекрасния ъгъл, под който е огънат спрямо тялото на притежателя си. Не е ли това най-красивото нещо което можете да наблюдавате по време на риболовният си излет?

Е Не! Не е!

Ваглерът пада на 80 сантиметра пред един такъв хранещ се и далдисал мъжкар с водоравно изпънати крачета, естествено поводът с пелетата следват прогреса на линията и падат точно през краката му, а всички вие знаете какво значи това.

Повод 0.21мм Престън Пауър Рефло, закачен на основно 0.26 мм Дайва Сенсор, перва през крака патока, превива се около 10 пъти около него и за по сигурно куката захваща и тя основното.

Патока се стресва и литва, мъчи се да набере височина, обаче аз му прая сечено и се мъча да го издърпам към мен, при което той се пльосва от 3 метра във водата. Пак се мъчи да излети, пак набира 3-4 метра и аз пак го пльосвам във водата.

На третия път той разбра, че няма да може да се отскубне и да литне и започна да се мъчи да отплува надалеч от мен, пляскайки с крила по водата.

На третия път аз разбрах, че тоя паток няма да може да ми скъса зверския такъм, че друг ваглер нямам и май-май ще се наложи да го вадя.

Колкото повече набирах с макрата, толкова повече той пляскаше с крила. Водата около него побеляваше изпълнена с мехурчета и започнах да си мисля, че ако продължавам с тая простотия, кьорава риба пред мен няма да остане.И не само пред мен ами пред колегите в ляво и дясно, защото той като не можеше да отиде навътре се мъчеше да се отскубне пляскайки наляво или надясно.

При един от поредните пориви на патока на ляво му отпуснах малко влакно и той се устреми към близкият бряг. Реших да го оставя да излезе на сушата, където да отида и аз и там да се разправяме двамата по мъжки. Отворих шпулата, изчаках го да изниже и с мек аванс започнах да го следвам. Станах от стола и се затичах зад гърбовете на двамата колеги в ляво с високо вдигната над главата пръчка и едновременно навивайки влакното. Патокът стигна брега и малко поспря бяга си, почти едновременно

стигнах до ъгъла и аз. Сега и двамата бяхме на сушата, само на 40 метра един от друг. Завих аванса до край и започнах да го приближавам навивайки. Като стопих на 15 метра, тоя явно разпозна балканското чедо в мен (сигурно е правил прелет досега поне веднъж-дваж около нащо село и съм го гърмял) и реши, че го глася за тава пълна с кисело зеле и чартоса обратно във водата. Време за губене нямаше и запознах да го придърпвам с плавни тласъци към мен, на което той отговори с още по-ожесточено пляскане с крила по водната повърхност и крака, махащи като водно колело.

Водата завря,

на колегите, заемащи двата крайни пега мамата им се ***

Рибата от там навек избяга

И гледам единия с брадва в ръката към мен се задава

............

Докарах го на два метра и го изкарах от водата.Той направи последен опит да хвръкне и това се оказа печелившият му ход, защото му помогна по някакъв начин да се освободи от повода и да отлети нанякъде да си лее куршум (или да обере един два от някой местен авджия на кана вино)

Наистина се поогледах наляво и надясно, бях разбутал пега и на колегата от моята страна на водоема и на този отсреща. Разположението е такова, че крайните пегове винаги ловят на 30 сантиметра от брега, а аз бях решил точно там да си ИЗВАДЯ ПАТКАТА!

Върнах се на пега си, като по пътя получих няколко погледа, от които някой по-лабилен можеше да получи удар и се приготвих за последния ми останал час от мача. Поради липсата на храна и голямата гюролтия сем. Патъркови се бяха изнесли и пред мене беше чисто. Смених повода, вкарах пелетки и хвърлих.

В първия момент водовъртежът до плувката ми не ми направи никакво впечатление, обаче когато пръчката ми пак тръгна към средата на паткарника, вече се усетих. Рибата беше борбена и в комбинация с много по-меката въдица която използвах в момента, кефът беше неописуем.

Второто хвърляне ми донесе втора риба, а третото - трета. Съседите изсъхнаха и започнаха да гледат как калитко ги попилява.

Четвъртото хвърляне ми донесе четвърта риба, при което просто не издържах. Станах от стола и започнах да се смея истерично. Държах пръчката ниско долу, напълно сгъната на „С“, усещах тласаците на рибата и просто си правих кефа! Съседите и двамата ме загледаха учудено и не знаеха какво ми става. Алекс ме пита добре ли съм, аз му казах, че никога през живота си не съм изпитвал толкова огромно удоволствие, както в момента, а зa капак е първият път в живота ми, в който ловя на пелет ваглер при това на съзтезание и най-важното Успешно !

Едно е да закачиш риба на дъното, а съвсем друго преживяване е да получаваш кълванета на 1 см дълбочина, водата завира ,прави водовъртежи, влакното се изпъва над повърхността и пръска ситни капчици, който прилчат на дим. Зрителният момент на кълването увеличава удовоствието поне няколко пъти !!!

Продължих да ловя с много добро темпо, обаче и съседите не спяха, пипнаха си въдиците малко и си възвърнаха донякъде упеваемостта. Не ловяха толкова често, колкото мен, но преднината от по 4-5 риби не си беше за подценяване.

Дойде номер 5, след него 6. Две-три празни хвърляния, дойде номер 7, последван от номер 8, който извадих 1 минута преди края. В Англия важи правилото за 15-те минути след края и много се надявах през оставащите 40 секунди да реализирам още една риба. Визуализирах си как хвърлям и запъвам и бях толкова сигурен, че ще имам кълване, че дори и ми се получи!

При падането на пелетата във водата, 2-3 концентрични кръга малко поназад ми подсказаха, че и на наща улица ще изгрее слънце !

Изчаках още секунда да примърда влакното по водата и запънах. Приятната тежест отсреща ме накара пак да се изправя и пак да започна да се смея. В този момент прозвуча тромбата,а с нея и моя вик :

“Fish ON!”

Важно е да извикаш със тромбата,ако имаш риба, за да няма ама той я закачи на търмък като изваждаше накрая или нещо подобно.

Поведението на рибата беше много близо до това на първият грозник за деня, за това и дадох време да си пообиколи малко и да се поумори. Все пак е само въпрос на време да извадиш вързано куче, а във въпросният случай имах цели 15 минути. Подържах я десет, все пак не исках да си насилвам късмета и най-накрая я кепнах. Оказа се най-значимата риба за деня ,15 паунда и няколко унций, което ще рече 6.8-7 килограма.

Започнах да събирам багажа и да чакам кантара. Докато чаках, си викам, чакай да си направя една фотка



И така нелепо докато го държах шарана за снимка, без да искам го изтървах в сака, той си удари главата и загуби съзнание. Викам си, ако го пусна такъв заспал във водата, ше земи да се удави, я да го закарам у дома да го излекувам ? Оставих го да си почива и продължих да си разсъждавам......

За пръв път бях доволен от деня. Чувствах че имам много килограми, обаче ще няма да ми сигнат за плик, обаче пак си ми беше кеф.

Докато прибирах Алекс дойде да ми каже Браво, при което изпозвах възможността да разпитам как е ловил. Започнал на бомб и хранил с пелети отгоре, на често и по малко за да качи рибата. И когато това станало бой с пелет ваглера.После като секнал да лови, а аз съм започнал, прегледал внимателно моя такъм, пооправил си дълбочината и си ги подкарал пак.

Както си и мислех, по-голямото разстояние от ваглера до куката дава повече мегдан за пропадане във водата, може да стигаш рибата когато е и на метър под повърхността, а освен това плясъка е на метър от стъвта и рибата е много по уверена.
След него намина крйният пег.
Погледна ме и каза :

„Слушай приятел, аз съм начинаещ и нямам големи амбиций в момента, обаче с тва цопуркане и тая простотия дето я направи, изгони всичката риба. Аз нищо няма да кажа, обаче ако се беше паднал тука някой от големите , щеше да има панаири!“

Благодарих му любезно, и записах съвета му под „Английски извод номер 5“ в тефтера си, 7
а именно :

„Като си за риба, недей да ловиш патки !“

Дойде кантара, изтеглиха улова, както и предполагах късичко от плика, но достатчно близо до него. Все пак ако и днес се беше случило нещо такова ,би трябвало да ме пребият с пръчки.

„Българчето спечели мача/секцията на Голд с брилянтен риболов на пелет ваглер !“

Малко несериозно ми звучи на мен като заглавие в Англинг Таймс...незнам за вас.....

Доволен си натварих багажа в колата, и си тръгнах към нас. По пътя минах през
магазина , купих си малко пелет ваглери и прашки да има


и звъннах на жената да сипе една ракия с бира, че не съм кусвал скоро



За съжаление обаче, шарана не можа да преживее тежката травма от падането и се наложи да го кремирам.Това отзаде, зад бирата са кремираните му филенца.
Айде
Останете си с здраве и до следващият епизод....
Една продукция на 13meters.co.uk
Всички права Запазени.

Предишната част 14 можете да намерите ТУК

За да прочетете всички предишни 14 разказа , моля кликнете ТУК

А за всичко това и мноого повече проверете ТУК

[refab]

Поздравления за риболовните успехи, за разказа и за снимките!

П.п. Според мен, все пак, би трябвало да се ориентираш към значително по-къси белетристични форми и не чак толкова виртуозен и динамичен стил, при публикуване, тук.

[pano64]

То бяха патки то шарани то пак патки после бира после гроздова е печен си Милене нема тва онова.

[Holly]

Добра си ни е машината Днес го чета вече в трети сайт Браво и само успехи!

[piam70]

Наша гордост!!!

[larybalky]

Браво Миленски,само тва с патката ми идва фантастично.Защо взе да ги публикуваш в отделни теми,така ще изтървем някоя.Недей така с лошо .

[antivik]

Страотен разказ, голям кеф да го чете човек, те сега от тези снимки разбрах на какво му се вика истински паткарник , а това антично шише с порцелановата тапа от къде го изрови да се чуди човек

[anton jambol]

уникален

[SammY]

Страотен разказ, голям кеф да го чете човек, те сега от тези снимки разбрах на какво му се вика истински паткарник , а това антично шише с порцелановата тапа от къде го изрови да се чуди човек

Като го гледам как се е изпотило , сигурно ще е от хладилника
... ловец съм и рибар съм и патка за кракът хващал съм

[patrona86]

Страотен разказ, голям кеф да го чете човек, те сега от тези снимки разбрах на какво му се вика истински паткарник , а това антично шише с порцелановата тапа от къде го изрови да се чуди човек

Всъщност от магазина, продават ги във всеки по-голям. Стана ми едно такова яко един ден и си купих специално тертиплийско за ракия !

Като го гледам как се е изпотило , сигурно ще е от хладилника
... ловец съм и рибар съм и патка за кракът хващал съм

От фризера, от фризера ! По като зехтин се лее от там. А между другото скоро ще стигнем и до разказа със гмуреца на щека , ама има още малко време !

[pano1964]

[Skellington]

Страшна история, браво ! Аз това лято се борих с един корморан така, само че той не беше закачен за крака, ами баш за клюна

[butnik]

Препрочитайки разказите по няколко пъти и всеки път оставам със затаен дъх.

Вече е рамкиран и закачен на стената в хола заедно с една препарирана патица

[azareus]

Колега, разказите ти са много завладяващи. Благородно ти завиждам, че имаш възможността да си на един и същи водоем с хора, които ние само гледаме в youtube. Поздрави и успехи за напред по английските паткарници.

[мурджо]

колега тук и баба може да хване риба?ела на антона и друго ЕСЕ ЩЕ НАПИШЕШ.20-дни валат на 21 ден едно кълване,и после -КЪСАНЕ тук рибата е риба и доста опъва.и трудно кълве?нее за всеки.на такива рибарнци се учат децата. готовата баница за всиички е сладка.това лято бях свидетел как се ловят шарани на доспат,-маисторлък е това.темата ти е добра и изчерпателна,но аз живея в бг,за това и несе влияя от зарибени язовири ирибарници