Емоции на Etang de Vaumigny - Март 2014 г.

[allfisher]

Зравейте, колеги.
За мен е особено удоволствие да ви представя разказа на моя приятел Иван Цветков, в чиято компания и още на 7 човека изкарахме невероятен излет във Франция от 22 до 29 Март 2014 г. Да не празнословя - ето и самия разказ:

След миналогодишния частичен успех на Вомини и последвалата от собственика покана да направим едно приятелско състезание едни срещу други тази година, плановете се развиха светкавично още наесен. Препоръката на Франк бе да посетим езерото в началото на сезона, непосредствено след неговото отваряне за риболов, поради ред изтъкнати от него причини. Според нас - май си търсеше да си уплътни свободните места, макар и да имаше логика в твърденията му че рибите щели да бъдат активни защото не са хранени цяла зима...
Вомини винаги е оставял специално в мен много смесени чувства - изключително борбени, красиви и големи риби, голямо разнообразие и голяма популация на видовете, но много влияещ се от метреорологичните промени водоем - закучи ли се, като нищо може да останеш без нерви за една седмица...
В началото кандидати за мероприятието бяхме само обичайните заподозрени - аз и Станислав, но в процеса на подготовка, благодаряние най-вече на медения глас на Станислав, компанията се увеличи значително - все пак трябваше да натрием носа на Франк на 'приятелското' състезание на собственият му водоем.
Първоначално се присъедини новия ни партньор в Richworth Bulgaria - Димитър Илков - с цел да отметнем графата 'късмета на новобранеца'. Почти никакво убеждаване не бе нужно за да се включи и представителя на дунавската школа и родоначалник на идеята 'Richworth Bulgaria', големият лебед Люси Григоров. И за да бъде чергата шарена, след съвсем леко подхлъзване, се включи и представителя за България на Starbaits и Sensas, и собственик на CarpFocus, и дългогодишен състезател - Влади Владимиров. Последният участник, но не и последно място, представителя на английския тертип, по известният като 'Малкият корморан', 'фотографа' на събитието - Васил Кирков.
След като нашият отбор бе окомплектован, Франк раздаде постовете, или по скоро си избра пост за него. Ние ще ловим на 1,3 и 4ти, а той на 2ри.
Така няколко месеца преди мероприятието, всичко бе ясно.
На заветната събота - 22 Март 2014, към 8 сутринта аз и Васил безпроблемно (като изключим сместването на багажа) успяхме да се паркираме на Вомини. Групата пътуваща от България беше пристигнала няколко часа преди нас, и сладко сладко похъркваше - да се чете - окачването на колата се тресеше видимо. Стъклата на крайслера бяха така запотени, групата вътре така сладко се бяха нагушкали, че първоначално решихме, че по пътя са вдигнали няколко френски селянки.... за съжаление кадрите по късно бяха извзети и унищожени безвъзвратно...
След извесно време и няколко кафета, се пръстнахме за да преслушаме останалите посетители на Вомини.
Франк ни заяви че си е променил решението и щял да си лови пред бараката си с неговия приятел/парньор на техните супер специални и секретни топчета (бил видял риби там), а ние може да се разположим спокойно от 1ви до 4ти пост. Други посетители щяло да има на 15 пост - уж англичанин, и на 7ми - едно франсе с приятелката си. Имаше и обитатели на 11ти пост, които щели да си тръгнат в понеделник.
Справка с прогнозата за времето: през изтеклите две седмици, средни температури около 17-18 през деня, около 7-8 през ноща, температрура на водата 12-13 градуса. За нас - събота и неделя дъжд - температури около 10 градуса през деня, през ноща около 3-4. Понеделник до четвъртък - облачно, през деня 7-8 градуса, през ноща -2-3. Температура на водата - около 7 градуса. Петък - подобряване на времето, преобладаващо облачно, събота - деня на заминаване - 20 градуса, слънце. Седмицата след нас - предимно слънчево, средни температури - 18-20 градуса през деня.
Рзпънахме лагера колкото може по бързо, и след посещение до магазина за попълване на хранителните запаси, въдиците бяха във водата.

Нашият лагер:



Лагера на Митко:

Момчето беше дошло със съвсем малко стръв - дори и след като прехрани всички патки по гьола, че и рибите в него, пак му останаха около 50кила да си върне в къщи.

Общите помещения и лагера на Владо и Люси:



На нашият пост 1ви му се носеше славата за уж най-добрият пост на езерото - с достатъчно място за палатки, и много водно пространство. Централно пред нас, на около 110м се падаше едиственият остров в езерото, в ляво от поста беше единият необлавян бряг на езерото, с повече от достатъчно клонаци и паднали във водата дървета, а в дясно от поста се окриваше пряка видимост към другия основен атрибут на на езерото - метална клетка в средата на езерото.
Малкият корморан беше ловил вече веднъж на 1ви пост и затова си избра да лови в дясно на острова. Стойките ги раположихме по следния начин:
- най в ляво - моята - ще облявам недостъпният ъгъл и бряг на езерото и левият бряг на острова.
- в стреда - на Васко - ще облавя носа и десният бряг на острова и малко от водното пространство към клетката
- най в дясно - Станислав - ще облавя окритите води към и около клетката

Въдиците бяха подготвени и разположени. Това се виждаше пред моите:




А това пред Васил и Станислав:




Подготовка на линиите:
- лично аз доста бях поумувал как да си подготвя моите след миналогодишните премеждия. Затова се спрях на Ultima Red Ice 12lb - изключително много ми допадна цветът и, и колко добре се вижда през ноща дори и само с челника. Шок лидер - Asso Protector 15м конусен 15-60lb, оранжев. Заради наличието на много потопени клони и дървета пред мен, предпочетох да не използвам ледкор. Повод - Fox Camotex Soft 20lb Dark Camo. Куки - Nash Fang Twister 4ти номер - досега използвах най вече Korda Kurv Shank, но на първи впечатления този модел на Nash е дори по-остър и от тях. Тежест - 4оз (115гр) Attractalead с 30см предпазен шлаух над него.



Стръв и захранки:
- от предишните ни посещения знаехме, че предпочитаните аромати са рибните, затова заложихме на N-V, K-G-1, Ultra-plex, S-core
- захранване - поради все още ниските температури заложихме на ситна захранка, с натрошени топчета, малко коноп и малко паста от мляна сладка царевица, и напълнихме достатъчно PVA торбички
- тактиката - по често прехвърляне на въдиците, с по 1 торбичка, без прехранване с цел откриване на рибата - заради проблеми с обема на багажа бяхме без никакъв сонар. В последствие се оказа грешна, ама кой би ти предположил...

Останали доволни от свършената работа, се понесохме в галоп към останалите за да открием подобаващо състезанието.

Може би донякъде си оказваше влияние и 3то килограма пържоли + 2кг наденици всяка вечер.



Малко по-късно към групата се присъединиха и най-успешният български баскетболист - Васил Евтимов и приятелката му - невероятно добрудушни и отворени хора, изключително удоволствие бе за мен да се запозная с тях.



Васко, колкото и да беше сърдечен и добрудушен, буквално си ни гледаше отгоре....




Ето я и цялата българска група накуп:



Около десерта, някъде между първият и вторият коняк дойде и първата риба за излета - както и бяхме заложили - късметата на новобранеца...
Ентусиазиран Митко бързо и безпроблемно се справи, и за учудване на всички в кепа се оказа 10килограмово сомче.



Отдавайки го на напористият му характер, Митко получи усмивки и потупвания от всички.... а всъщност той напълно самоцелно и подривно, през цялото време доразвиваше тактиката и стратегията си...
След още много шеги и наздравици, някъде след 2, Корморанът леко на пърхащ с едното крило се понесе към нашият лагер да си ляга... само за да чуем викове от там малко след това...
Пристигащ в лагара, преди да се засили в палатката си, решил да погледне всичките (в неговия случай към 18) въдици. Оказало се, че една от шпулите леко се развивала, а алармата била изключена... Засякъл красиво, със замах и усетил рибата от другата страна и без да губи време надал глас за помощник по кепа...
Естествено цялата група беше на въдицата няколко секунди след това, е се почна... ха сега опъни, сега отпусни, я приклекни, напред, назад, аванст тук, аванс там.... и така 20мин. А резултата никакъв.... По едно време се усетихме, че май опъваме някой клон.
Понеже въдицата се оказа на Станислав, негова се оказа честа да влезне с голямата лодка да провери, а за помощник назначихме най-трезвия в групата - Митко. Понесоха се те по линията, и не след дълго се загубиха в тъмнината. Малко по късно дочухме и видяхме топурдия в лагера на пост 11 на другия бряг. Оказа се, рибата е подминала клетката и се установила в заливчето вдясно от пост 11. То не бяха викове, красъци, но гирултията беше мигновено потушена само от вида на големия Васко и повече и гък не се чу. А нашите момчета се прибраха със скъсана линия...
По късно, поупокоили старстите, направили качествен разбор на изминалите събития, решихме да полегнем. Тъкмо се бях настанил в спалния чувал и се бях стоплил - благодарение на допълнително одеало, 2 чифта панталони, две дебели блузи и шапка + завит през глава, когато най лявата ми въдица реши да се обади.. Колкото и да ми се искаше да тествам новите ми въдици, добре, че Станислав беше все още навън и поливаше околните дръвчета. След последвалата от него засечка не се усети никаква тежест от другата страна на линията.
Някъде около 4:30 плах рън на средната ми въдица, сънен сънен успях да засека успешно - малко по късно Станислав кепна и първият шаран. За мое съжаление излезе като пълен парцал и не даде никакъв отпор.
През ноща имаше и доста единични пиукания от на Васко въдиците и още едно ставане заради въдица на Станислав - но повече успешно извадени риби нямаше.
Неделя сутрин започна така...
Неделя сутрин дойде при мен със звън на камбани.
Убеден съм, че за това бе виновен Митко с неговите ДЕБЕЛИ кубински пури, ръчно свити на черен женски баджак...
Явно без хапчета за глава нямаше да се мине, няколко френски крооасаа (ни), даже и кафе, и няколко години по-късно след като хапчетата за глава подействаха, се заехме с разбора на предишната нощ.
- нашият лагер - освен извадения шаран, доста пиулкания от въдиците на васил, няколко от на Станислав
- Митко - една извадена есетра, идвал да тропа по палатките в нашия лагер, ама кой да чуе... добре че Влади се притекъл на помощ

- Влади - няколко индикации от алармините и ставания, но без извадена риба
Значително по свежи решихме да се пробваме с една фотосесия на снощния рибок:





Интересно защо същия тоз рибок снощи излезе без капка съпротивление, а днес реши че целият свят му е крив. Та и затова гледам толкова лошо на първата снимки - вир вода мокър от горе до долу съм...
Въпреки цялата гирултия малкия корморан продължаваше да спи сладко сладко. За да не му пречим, че е особено крив недоспал, се отправихме за нещо средно между обяд и следобедна закуска - все пак часът май беше към 2 вече.
По пътя ни направи впечатление, че Митко много насериозно се е заел с курумпиране и вербуване на местните обитатели за неговата стратегия...


В последствие 3-4 патки постояно бяха на разположение пред неговата палатка, за получаване на инструкции коя купа със захранка къде да изсипят, и на кой въдицата да оплетат и отнесат.
Тъкмо похапнахме, и на Митко стратегията започна да дава резултати.


Не че не се постарах с асистенцията, но все пак бяхме на 'приятелско' състезание.... малко след като му върнах въдицата есетрата се откачи.
Без да е особено впечатлен и емоционален, Митко набързо прехвърли всички въдици, хранейки мощно с около кило и половина - две, на вкарване на въдица.
Прихванали малко от ентусиазмът му, събудихме нежно Васко, и се заехме да прехвърлим и нашите продължавайки да се придържаме към стратегията за намиране на рибата.
След като се разсъни, Васко разказа че май цяла нощ неговите въдици пиукали, но нещо му било студено да излезе да ги види. Като решихме да ги извадим и преземетнем - 2 от трите бяха оплетени в дърветата около острова.
Понеже почваше и да притъмнява, се заехме с подготовка на вечерята. Тук вече забелявахме оформянето на тандемът Големият Лебед - Малкият Корморан - Васко демострира завидно умеене на ножа и ни гости със салата заслужаваща място на изложба.
Вечерта мина с достойно хапване, много лакърдии и разтегнати лукуми, докато на една от на Влади въдиците не започна да подава сигнали. След много пипкания и отпускания, Влади закова нов личен рекорд...


Макар и не точно това, на което той се надяваше....
По късно изпратихме по-живо, по-здраво Васко и половинката му, който на другият ден имаше тренировки. Малко след това и ние се хоризонтирахме.

Понеделник:
През ноща Митко извадил още една есетра - 22кг и нещо си - негов личен рекорд.



Останалите - май най вече спахме. Васко ставал да засича два пъти - хванал клони.
Деня започна с разходка до магазина за попълване на свършилите хранителни запаси, а и чакахме Франк и партньора му да ни гостуват за гала обяд.
Като му почнахме с обяда..... някъде около 6 прехвърлихме въдиците които стояха извадени от сутринта (поне нашите) и преминахме на гала вечеря.
Най-обнадеждаващото бе, че Франк нямат дори и удар на техните специални рецепти, заради което бяха решили да се преместят на освободения от франсето 7ми пост.

Вторник:
През ноща имах едно изкарано сомче около 7-8кг, останалите ми е нещо мъгливо кой какво имаше извадено.
Рано рано, Васко ни вдигна под тревога:


След което решихме да че е крайно време сериозно да обърнем внимание на риболова.
Захванахме се да проучим и поставим маркери пред нас - нещо което още в събота трябваше да свършим. Митко да не остане по назад, издебна момента и той да свърши таз работа.
Направили карта на водата пред нас, тоз път захранихме малко по стабилно на набелязаните места.
Докато да приключим с всички наши въдици и от лагера на Митко дочу оживление.
Тоз път придвидливо не ме допусна да 'асистирам'.







Няма как, отново получи заслужени поздравления.
Заради голямата скука, Влади реши да смени местоположението на една от въдицата си, и я закара в залива в дясно на пост 11 - от другата страна на езертото.
Няма и 30мин по късно - първият рън на тази въдица бе факт.
След много дърпане и борба, рибока най накрая бе докаран до нашият бряг. Дори видяхме и гърбът му - според мен определено беше по голяма риба от рекорда на Митко (по надолу в темата).

За съжаление шарко се оказа по хитър от нас.
Малко след това, отново рън на същата въдица.

Голямо дърпане, голяма борба, чак ни заболяха краката и поседнахме да изчакаме края на борбата.

За съжаление, в посленият момент се оплете в дървета в дясно и се наложи екстремни намеси.

Въпреки саможертвата на Митко, рибока избяга дори без да го видим.
При толкова емоционален ден, вечерта омитах масата с плашеща скорот, и докато останалите още бяха на салата, аз вече пийвах десертно коняче.
След като ушитеми бяха спряли да плющат, дочух една от алармите на Митко да надава странен звук. И понеже другите все още набиваха стабилно, успях да стигна първи до въдицата.
Успешна засечка, и малко след това предадох въдицата на дотичалия Митко.
Не след дълго рибока беше кепнат, и за наша най голяма радост шарана иззглеждаше доста голям.



Нов личен рекорд 24.1кг!
Все още страстите не се бяха уталожили и съвместната работа в екип на дуо Дунавски прелетни птици даде резултат.
Борбата тук беше значително по-уплетена, наложи се влизане с лодката за откачане първо от едно дърво, после от второ, но въпреки всичко първата риба в актива на Люси бе факт:


А изненадите не сприха до тук. В раните часове още два рибока бяха успешно кепнати.
Първо Митко с един много рядък екземпляр.



А малко след това и Васко се разписа успешно:


Не след дълго зората обагри хоризонта...
Сутринта естествено започна със фотосесия на среднощните риби. Всички очаквахме с нетърпение да видим огромния шарко на светло.
По традиция, извадилият рибата има 'честа' да се снима първи с нея - с други думи казано да я умори пак отново.
Започнахме с Васко и неговия рибок. След прилична борба, Васко заряза шарана и отиде да се преоблича, останал без желание за снимка с него.

Аз и Влади, някакви успяхме да го поукротим.






Звярът на Митко, изобщо и не искаше да чуе за фотографии и автографи, но Митко се оказа по-големият инат от двамата.













Митко провяви истински героизъм при пускането на великана обратно, заради температурата на водата, някой части от тялото му се смалиха многократно.




Късният следобяд донесе огромна усмивка на лицето на Люси - неговата мечта бе сбъдната - въпреки няколкото закачания в околните дървета, успя за първи път да хване есетра, кантара показа над 20кг.





Температурите през ноща паднаха драстично, и се задъжаха ниски целият четвъртък.
Активноста на рибоците спадна много, и с изключение на няколкото празни ръна при Митко и Влади, групата наблегна предимно на загряването и мамбото.

Следващото раздвижване дойде чак в петък рано сутринта - вече ветеран в укротяването на опърничавите есетри, Станислав се справи относително лесно.



Горе долу по същото време Люси извадил още едно сом.
Малко след това и една от моите въдици се обади. Борбата не беше кой знае какво, но като докарах рибока отпред линията ми се кръстоса с другата въдица, и докато ги оправя рибока използва момента да се мушне в близките храсти и не се запознахме лице в лице с него.
Виждаше се, че затоплянето и стабилизирането на времето определено влияе положително на хранителния процес на рибите.
През деня Митко отново имаше няколко празни ръна и късания.



Петък вечер Влади за малко отново да подобри рекорда си.



Митко успя да запише още един рибок в актива си:


Въпреки че смятахме да извадим въдиците в петък вечерта с цел по бързо оправяне на катуна на следващият ден, заради раздвижването на рибите въдиците останаха до последно във водата.
Синоптиците наистина предсказаха коректно времето, сутринта беше разхошна. Топлото се усещаше още от зори.



Малко по късно въдиците се обадиха:


Тоз път рибока беше борбен.





Малко по късно Васко отново в действие, но този път с платика.



Имаше и пипания и на въдиците на Станислав, за съжаление без резулататни.
Много бурна нощ имаше и в другите два лагера. Люси извадил голяма платика.
Най плашещо беше при Влади. Предната вечер забелязъл, че има разкачена жичка на станцията на алармите - уж я оправил. А нали е голям добряк и за да не пречи на останалите вечер си намаля алармите до край, сутринта стойката му беше грозна гледка. Две от въдиците на земата, като единствено задния държач ги е спасил да не са във водоема. Едната въдица със скъсана линия, на другата барабана на дайвата чисто празен - колкото и да умувахме и да се почесвахме, мистерията остана неразрешена.
Така и този прекрасен излет завърши.
Една малко студена седмица, но с уникални хора и страхотно настроение - от сърце благодаря на всеки един от вас за чудесния излет!
Не на последно място - МИТЕ, шапка ти сваляме, сложи ни в малкия си джоб! Но следващия път като тръгна на излет, щеш-не щеш ще си утъркам въдиците в Антония.

П.С. Франки-бой и помощник, със специалните сектретни топчета завършиха с 3 изкарани шарана, най големия 21кг.

[jivko.uzunov]

Супер!!!
Страхотен репортаж и ....е.аси и рибоците

[gochev86]

Не го четох цялото че имам гости но....

[Holly]

Брао, що и тука не е така от към рибоци. Тия есетрите при нас не може ли да се развъдят?

[(bubsa)]

Страхотен репортаж

[preparatos]

Ехааа, ей това се казва репортаж. Адмирации за споделянето......

[jakuto]

Нямам думи просто ..............

[мурджо]

браво колегии,страхотен репортаж.и добри риби.да по европа всеки може да хваща?но едвали щее интересно ако ида на един платен наш рибарник и направя и аз една фото сесия и коментар?и тук си имаме платени язовири с трофеини риби?аз харесвам дивите и не култивирани от човека язовири.това за мен нее риболов а приятелска збирка за компания.все едно да ида на срелци и да хвана 30- тина броя за снимка?или на ряховски ливади да се снимам с трофеите?това нее интересно .на иваиловград за 20 дни сме с 5 класни риби от порядъка на 4-6 кг. това е то

[alco]

Два пъти прочетох разказа !Благодарности на колегата ,че ни направи съпричастни ,като е отделил немалко време за този репортаж !

[Баш Щукар]

ВЕЛИКО !!!

[pano64]

[kutinchev]

Чудесна книга за съботен следобяд си написал Напълни ми се и душата и окото.
Излети мечти за почти всеки риболовец.
Браво! Смазали сте ги франсетата

[bobolinzer]

браво колегии,страхотен репортаж.и добри риби.да по европа всеки може да хваща?но едвали щее интересно ако ......на иваиловград за 20 дни сме с 5 класни риби от порядъка на 4-6 кг. това е то

Ти колко си нелеп...

[Бацката]

Само едно мога да кажа ...
ЕВАЛА!

[Красимир Атанасов]

Тук се усеща магията на риболова.