Къде се намирам:
Относно Сайта
Разни
naRiba.com
Форум
Относно Сайта
Разни
Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
Модератор: dantho.mihov
- G.Petkov
- и господ не е толокова добър

- Мнения: 15231
- Регистриран на: Чет Сеп 18, 2008 8:00 am
- Местоположение: София
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
Ай, стига бре
!
Виртуални връзки, някой на някого му липсва и проч. измишльотини !
И Митев бил виновен
!
Не, не и пак не,
Докато не видя - не вярвам
!
Алоуууууу,
Ако някой иска - пуска си една тема "В ляво ..........." и чака да види какво ще стане !
Докато в "Прехода" сме се разбрали - хортуваме си за риболов,разходки, пиене, ядене и твърдо, но хетеросексуално е..не
!
Виртуални връзки, някой на някого му липсва и проч. измишльотини !
И Митев бил виновен
Не, не и пак не,
Докато не видя - не вярвам
Алоуууууу,
Ако някой иска - пуска си една тема "В ляво ..........." и чака да види какво ще стане !
Докато в "Прехода" сме се разбрали - хортуваме си за риболов,разходки, пиене, ядене и твърдо, но хетеросексуално е..не
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
Чакай малко бре Горка !Въобще не става дума за педерастия . Ми просто казано на мен ми липсват аватарите на някои колеги ...да речем само примерно,на колегата Павел Иванов или па на колегата Тео 62 ,Тигреску ли беше ?
Водя си лични записки и хронология на събитията специално по темата

Водя си лични записки и хронология на събитията специално по темата
- G.Petkov
- и господ не е толокова добър

- Мнения: 15231
- Регистриран на: Чет Сеп 18, 2008 8:00 am
- Местоположение: София
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
Сега се зачетох пак в темата
!
Та някъде от към 23,24-та страница сме успели да обърнем руслото от философията на Краси към ежедневните радости и горчивини на живота
!
И автора, какво да направи човека
, просто се е примирил с нашето, малко елементарно възприятие на "Прехода" и вече по-нарядко е пускал от "дългите постове"!
А Ицо-Инкубус-а, също като д-р Тео влезе "резко" в "Прехода" - пък после му стана върл почитател и апологет
!
Много и интересни постове сме писали!
Скоро ще дойде пак зимата и ще пробвам да намеря време и да изчета цялата тема!
Та някъде от към 23,24-та страница сме успели да обърнем руслото от философията на Краси към ежедневните радости и горчивини на живота
И автора, какво да направи човека
А Ицо-Инкубус-а, също като д-р Тео влезе "резко" в "Прехода" - пък после му стана върл почитател и апологет
Много и интересни постове сме писали!
Скоро ще дойде пак зимата и ще пробвам да намеря време и да изчета цялата тема!
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
Г*н Петков, ще имаш ли време за подледен ?Много страници има за четене ,а нали пишеш от време на време.
Късмет.Всичко е до късмет. 
- G.Petkov
- и господ не е толокова добър

- Мнения: 15231
- Регистриран на: Чет Сеп 18, 2008 8:00 am
- Местоположение: София
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
Павле Три,
Идването на зимата не означава, че ще замръзне веднага!
Напротив, в най-добрите случаи стабилен лед се образува едва към Коледа!
Да не говорим за ицидента с миналата зима, когато успях едва два пъти да се кача на леда
!
Така, че ще има дълги зимни месеци със слаб риболов, но подходящи за четене
!
Въпреки, че риболов на платеното има и занимавка има,
Та човек като има желание, може да си достави удоволствие!
Което е и целта, разбра се
!
Идването на зимата не означава, че ще замръзне веднага!
Напротив, в най-добрите случаи стабилен лед се образува едва към Коледа!
Да не говорим за ицидента с миналата зима, когато успях едва два пъти да се кача на леда
Така, че ще има дълги зимни месеци със слаб риболов, но подходящи за четене
Въпреки, че риболов на платеното има и занимавка има,
Та човек като има желание, може да си достави удоволствие!
Което е и целта, разбра се
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
Да ама Киро-от най голям писател изпадна напоследък-Няма репортажи,а какъв як беше написал за
Северните страни,за Офроуда,за Сръбските скари и нашите курорти-посетени от него-много сигурно му е омръзнало вече,да споделя.
Митев и той не прави вече ножове,или поне не показва и той нищо.
Павел 1 -той не ми липсва,щото нека да си работи по неговите работи-и без това нищо не показваше.
Та остава Павел 3-да се научи да показва.
Северните страни,за Офроуда,за Сръбските скари и нашите курорти-посетени от него-много сигурно му е омръзнало вече,да споделя.
Митев и той не прави вече ножове,или поне не показва и той нищо.
Павел 1 -той не ми липсва,щото нека да си работи по неговите работи-и без това нищо не показваше.
Та остава Павел 3-да се научи да показва.
Риболовци.
- GODzillata
- и господ не е толокова добър

- Мнения: 16393
- Регистриран на: Сря Сеп 13, 2006 11:12 am
- Местоположение: Outta space
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
lusienn написа:Да ама Киро-от най голям писател изпадна напоследък-Няма репортажи,а какъв як беше написал за
Северните страни,за Офроуда,за Сръбските скари и нашите курорти-посетени от него-много сигурно му е омръзнало вече,да споделя.
Митев и той не прави вече ножове,или поне не показва и той нищо.
Павел 1 -той не ми липсва,щото нека да си работи по неговите работи-и без това нищо не показваше.
Та остава Павел 3-да се научи да показва.
Забрави да споменеш Ачката.........и той нещо не е активен тук напоследък, само за костури ходи и прави клипове
Аз пък съм зает напоследък, но ви чета де, чакам да идеш на морето и да качиш 1ТБ снимки.
На риба - като на война! Fish'n'chicks!
Кеч & Рилийс...в тиганааа-аха-ха-хаааа...
Кеч & Рилийс...в тиганааа-аха-ха-хаааа...

Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
Ех, г-н Лусиен,той Павел Три няма с какво да показва.Фотото е в дъщеря ми ,но като опитва да качва снимки се появява проблем с големината им.Ако може малко помощ от професионалист-на Л.С. Благодаря предварително.И по нашенско има какво да се показва и за това и аз искам да мога де.
Късмет.Всичко е до късмет. 
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
То и аз си нямам фото, пък и да имам и идея си нямам как да качвам снимки, та затова ше ви пускам от време на време по някой виц, че и аз да се чувствам съпричастен в развитието на темата. Следващата историйка звучи като виц, ама май си е баш случка от реалният живот:
История с гардероб
Една млада женица си имала тригодишно момиченце – енергично и бясно за десет момчета. Което се научило да се пъхва в гардероба и да устройва там бъркотия,за която думи не стигат да я опишат.
След няколко дни подреждане на гардероб по цял ден и безрезултатни караници отчаяната майка най-сетне решава да прибегне до изпитаното от поколенията средство:
- Да не си посмяла да влизаш в гардероба повече! Там има един страшен чичко с голяма торба! Ще те грабне, ще те пъхне в торбата, ще те отнесе и няма да те видим повече!
Цял ден хлапето не смее да припари до гардероба, за радост на мама. Когато обаче вечерта тя и татко сядат да гледат телевизия, малката се осмелява. Отива предпазливо до гардероба, лепва на него ухо и започва да слуша под недоумяващия поглед на таткото. След което се обръща и пита:
- Мамо, оня чичко от гардероба тръгна ли си?…
История с гардероб
Една млада женица си имала тригодишно момиченце – енергично и бясно за десет момчета. Което се научило да се пъхва в гардероба и да устройва там бъркотия,за която думи не стигат да я опишат.
След няколко дни подреждане на гардероб по цял ден и безрезултатни караници отчаяната майка най-сетне решава да прибегне до изпитаното от поколенията средство:
- Да не си посмяла да влизаш в гардероба повече! Там има един страшен чичко с голяма торба! Ще те грабне, ще те пъхне в торбата, ще те отнесе и няма да те видим повече!
Цял ден хлапето не смее да припари до гардероба, за радост на мама. Когато обаче вечерта тя и татко сядат да гледат телевизия, малката се осмелява. Отива предпазливо до гардероба, лепва на него ухо и започва да слуша под недоумяващия поглед на таткото. След което се обръща и пита:
- Мамо, оня чичко от гардероба тръгна ли си?…
Никоя риба не е по - важна от живота !
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
Моя фотоапарат е настроен,да прави снимки в размер 1200-800.Павел Три написа:Ех, г-н Лусиен,той Павел Три няма с какво да показва.Фотото е в дъщеря ми ,но като опитва да качва снимки се появява проблем с големината им.Ако може малко помощ от професионалист-на Л.С. Благодаря предварително.И по нашенско има какво да се показва и за това и аз искам да мога де.
Сайтове за качване на снимки,ги намаляват автоматично на 1024,КАТО ПРИКАЧИ например.
Ако някой професионалист,ти е обяснил вече добре.
ТА най добре-пипни настройките на фотоапарата-ТАКА ЩЕ ИМАШ И МНОГО ПОВЕЧЕ МЯСТО В КАРТАТА памет,
защото понякога може да снимаш и клипове и да ти се запълни много бързо.
1 ГВ-ВИДЕО Е-6 МИНУТИ.
АКО картата ти е 2 Гигабайта-И ти се случи да снимаш,как вадиш голяма риба повече време-може да не хванеш-важния момент-На мен ми се е случвало та така.
Риболовци.
- G.Petkov
- и господ не е толокова добър

- Мнения: 15231
- Регистриран на: Чет Сеп 18, 2008 8:00 am
- Местоположение: София
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
Павле Три,
Като прочетох поста на Люси,
Си помислих, че може би имаш нужда от съвет на непрофесионалист
!
Аз поне нищо не разбрах от горния пост, ама щото пускам снимки ще те светна за моят опит
!
1. Използвай прост фотоапарат тип "съпунерка", както ги нарича Люси
!
2. Някой с елементарна компютърна грамотност да ти покаже как се свалят снимки от фотото в папки на твоя р.с. и като прочете в подфорума "Фотография" няколко теми, да ти покаже как снимките се преместват от папката в твоя албум в галерията.
3 От галерията се качват в темата вече лесно.
Аз поне така действам и за сега нямам проблеми.
Верно, че имам и по-хубави фотоапарати, ама докато работи "съпунерката" хич няма и да се затруднавям с нова и непозната за мен техника
!
Като прочетох поста на Люси,
Си помислих, че може би имаш нужда от съвет на непрофесионалист
Аз поне нищо не разбрах от горния пост, ама щото пускам снимки ще те светна за моят опит
1. Използвай прост фотоапарат тип "съпунерка", както ги нарича Люси
2. Някой с елементарна компютърна грамотност да ти покаже как се свалят снимки от фотото в папки на твоя р.с. и като прочете в подфорума "Фотография" няколко теми, да ти покаже как снимките се преместват от папката в твоя албум в галерията.
3 От галерията се качват в темата вече лесно.
Аз поне така действам и за сега нямам проблеми.
Верно, че имам и по-хубави фотоапарати, ама докато работи "съпунерката" хич няма и да се затруднавям с нова и непозната за мен техника
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
Исках да му кажа да си настрои сапунерката-да прави малки като размер снимки.
Това се прави от настройките на фотоапарата,който използва-няма значение какъв е-всички имат опция за намаляване.
Настройките са в менюто на всяко фото.
После го свързва към компютъра-чрез кабел да си прехвърли снимките.
И чак тогава се качват в нета.
От Новите телефони-директно децата качват директно у фейса-по форуми не пишат.
Ама то трябва конкретно да казва какво му е трудно-иначе аз откъде да знам как да му обясня.
Това се прави от настройките на фотоапарата,който използва-няма значение какъв е-всички имат опция за намаляване.
Настройките са в менюто на всяко фото.
После го свързва към компютъра-чрез кабел да си прехвърли снимките.
И чак тогава се качват в нета.
От Новите телефони-директно децата качват директно у фейса-по форуми не пишат.
Ама то трябва конкретно да казва какво му е трудно-иначе аз откъде да знам как да му обясня.
Риболовци.
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
Айде време е за малко снимки
Тая не знам дали съм я пускал.
Ама да подмамя Кирето.
А тая я правих сега за вечеря-наздраве.

Тая не знам дали съм я пускал.
Ама да подмамя Кирето.
А тая я правих сега за вечеря-наздраве.

Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.
Риболовци.
- Христо Рангелов
- разбира нещата

- Мнения: 1136
- Регистриран на: Съб Сеп 04, 2010 10:19 pm
- Местоположение: Търговище
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
Има и друг вариант- като ги качиш на компютъра снимките, качваш ги в Пейнт и даваш преоразмеряване. за 10 секунди работа е на снимка 
"The more you know, the less you carry"
- GODzillata
- и господ не е толокова добър

- Мнения: 16393
- Регистриран на: Сря Сеп 13, 2006 11:12 am
- Местоположение: Outta space
Re: Пътеводител за прехода. На себе си ли служим?
Очерк на един англичанин за България: „Няма по-прост народ от българския“
Огромна популярност сред англичаните придоби очеркът на техния сънародник Едуард Стърнс, касаещ България. Под заглавието “Няма по-прост народ от българския” той публикува своите впечатления, опит и разочарование от грешката да си купи имот в нашата страна:
”Напоследък сред нас, британците, стана мода да си купуваме имоти в България. От една страна, наистина красивата природа, за каквато ние тук можем само да мечтаем, и от друга, ниските цени на селските къщи, както и примамливите оферти на имоти в затворени комплекси накланяха
Очерк на един англичанин за България : „Няма по-прост народ от българския“
везните в полза на решението за една такава – на пръв поглед изгодна – сделка. Но, приятели, не правете тази грешка, която аз направих, не си купувайте имот в България, не стъпвайте там, не правете бизнес и избягвайте каквито и да е контакти с българи. Защото от другата страна на везната натежава неумолимо простотията на българския народ. Простотия убийствена, отчайваща, неизмерима, ужасяваща, всеобхватна, опасна , неумолима, потресаваща!…
Българите, аз смея да твърдя, са най-простият народ на земята. Няма по-прост народ от българския и тук аз бих искал да направя едно разяснение. Под „прост народ” аз нямам предвид народ неграмотен, неук и необразован. Не! Те са грамотни, но са тъпанари. Те са образовани, но са кухи. Те са интелигентни, но са прости. Защото неук е народ, който не е имал възможност да се ползва от съвременното образование, от достъпа до информация и от възможността да обменя идеи с народите от целия свят. Но тези народи аз не бих нарекъл прости, защото те живеят в някакво, макар и примитивно, общество, поддържат се и търсят път да се развият. А българите, напротив: те имат огромни възможности, образовани са и осведомени, природата им е прекрасна, географското положение – стратегическо, но всичко това те пропиляват, продават, затриват, унищожават, защото са прости.
Те даже не са народ, а сбирщина от прости хора, защото народността не е просто принадлежност към дадена географска територия, а съвкупност от общи цели, идеи и ценности, съвкупност от общи действия, целящи развитие на цялото общество, общи действия за реализиране на идеите и опазване на ценностите. Но това при българите не съществува. Аз използвам думата „народ” в техния случай, воден единствено от някакво благоприличие, но ако трябва да съм откровен, бих ги нарекъл сбирщина от идиоти – идиоти в гръцкият смисъл на думата. Аз дори се съмнявам, че българският народ днес съществува. За мен българите са изчезнали и на тяхно място е останала някаква тълпа. Но не, това е неточно, защото тълпата има някаква обща цел, а те нямат такава, не, те дори не са тълпа. Те са случайно попаднали на едно място различни хора, с различни цели, впримчени в географското положение, което по една случайност населяват, и обременени с историята на хората, населявали някога това място, за чиито наследници по незнайно каква логика се смятат.
Какви българи са те? Как тази сбирщина си позволява да петни името на този древен и велик народ? Нима е възможно това, което те творят днес като история, да бъде вписано в историческата сметка на народ като българския? Долу лапите, простаци, от името „българи”. Вие не сте и не бихте могли да бъдете българи. Защото за да се наричаш българин, не е достатъчно само да се облягаш на гени, а да имаш дух, воля, сила. Не само да каканижеш имена на исторически личности и герои, а да подражаваш на постъпките им, да следваш идеите им, да осъществяваш мечтите им за България.
„Но как така” – ще попитате вие, – „нима няма нещо, което да обединява тези хора, населяващи тази територия, наречена България?” Има, разбира се, те имат общи черти, но те не ги правят общност, не ги правят народ – те са продажници, завистници и крадци. Те не се стремят да подобрят своето житие – на тях им е достатъчно да се радват на нещастието на другите около тях, а ако случайно не виждат по-нещастен от себе си, то това ги прави нещастни. Те не се радват на постиженията на другите , а търсят начин да ги развалят, окалят и съсипят. Ако някой реши да направи нещо за обща полза, те го смятат за глупак, присмиват му се и му се подиграват. Парите за тях са водеща сила, за пари са готови да направят всичко – тук понятията чест, законност, морал са просто празни думи.
„Но защо казваш, че са прости?” – ще попитате вие. Защото те имат всичко, което е необходимо на един човек за да осъзнае къде греши. Цялата необходима информация относно собственото си положение като нация, относно причините да са в това незавидно положение, относно мерките, които трябва и могат да предприемат, за да се измъкнат от това положение, но въпреки това те се надяват да ги оправят именно тези, които са ги докарали до същото положение. Те протестират срещу тези, които ги мамят, грабят, използват и потискат, и в същото време оставят бъдещето си в техни ръце. Те недоволстват, когато станат обект на измама, но злорадстват, когато измаменият е някой друг.
Българите смятат себе си за тарикати – това е дума която трудно бих могъл да преведа на нашия език. Най-общо казано тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение.
Какъв, ако не прост, трябва да си, за да се радваш на чуждото нещастие, а не да се бориш срещу него. Как може да злорадстваш, че този или онзи чужденец го обрали, измамили и пребили в собствената ти държава и да очакваш да печелиш от него. Трябва да си много прост, за да се гордееш с изобретателността на своите престъпници, чиято жертва утре може да си ти самият. Трябва да си много прост, за да се гордееш, че познаваш престъпници и да заплашваш други с тези свои познанства, вместо да съдействаш те да бъдат разобличени и осъдени. Трябва да си много прост и безгръбначен, щом виждаш беззаконията, но не се съпротивляваш. Трябва да си много прост, за да вярваш, че тези, на които си гласувал доверие да те управляват, да те съдят, да чертаят бъдещето ти – че те ще въведат законност, защото точно те са, които нарушават закона.
Трябва да си много прост, за да се радваш, че гърците щели да станат толкова зле колкото теб и да не разбираш, че ти продължаваш безропотно да потъваш, докато те продължават неумолимо да се борят. Да не виждаш, че те дори и фалирали като държава, като общество са на светлинни години пред теб. Че дори заплатите им, по които ти мериш всичко, са пъти по-големи от твоите нищожни подаяния.
Трябва да си много прост да работиш за хора, които смятат, че са над закона, да им позволяваш да трупат тлъсти печалби за твоя сметка, да наблюдаваш ежедневно тяхната подигравка с държавността и със самият тебе. И ако някой страничен наблюдател вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на които ти си ежедневен свидетел, мислейки, че ги не виждаш, ти просто да свиеш рамене и да кажеш: “Ми аз какво мога да направя?”
Трябва да си много прост, за да разчиташ, че точно ти ще минеш между капките, когато наоколо ти вали дъжд от неправди. Че точно ти ще оцелееш от всички около тебе, които като теб се мъчат да оцелеят. Че някой друг трябва да поведе някои други, за да оправят твоя живот. Трябва да си много прост, много страхлив, много безгръбначен.
Трябва да си много прост, за да вярваш, че държавата ти ще се оправи, докато ти си на хиляди километри от нея, в търсене на сигурност и щастие там, където го е извоювал някой друг. Трябва да си много прост, за да мислиш, че бъдещето на държавата ти зависи не от твоите действия, а от действията на останалите, докато в същото време по някаква абсурдна логика имаш огромно мнение за себе си и своите нереализирани и неоценени способности. Трябва да си много прост.
Трябва да си много прост да живееш в земен рай и да го унищожаваш. Трябва да си много прост, за да вярваш на телевизора, да мислиш с телевизора, да слушаш телевизора, да възприемаш света чрез телевизора, а не чрез собствената си преценка за случващото се около теб.
Не правете бизнес с тези хора, не общувайте с тях, унищожете ги. Те сами ще се предават един друг и ще съдействат за собственото си унищожение. Толкова са прости.“
Огромна популярност сред англичаните придоби очеркът на техния сънародник Едуард Стърнс, касаещ България. Под заглавието “Няма по-прост народ от българския” той публикува своите впечатления, опит и разочарование от грешката да си купи имот в нашата страна:
”Напоследък сред нас, британците, стана мода да си купуваме имоти в България. От една страна, наистина красивата природа, за каквато ние тук можем само да мечтаем, и от друга, ниските цени на селските къщи, както и примамливите оферти на имоти в затворени комплекси накланяха
Очерк на един англичанин за България : „Няма по-прост народ от българския“
везните в полза на решението за една такава – на пръв поглед изгодна – сделка. Но, приятели, не правете тази грешка, която аз направих, не си купувайте имот в България, не стъпвайте там, не правете бизнес и избягвайте каквито и да е контакти с българи. Защото от другата страна на везната натежава неумолимо простотията на българския народ. Простотия убийствена, отчайваща, неизмерима, ужасяваща, всеобхватна, опасна , неумолима, потресаваща!…
Българите, аз смея да твърдя, са най-простият народ на земята. Няма по-прост народ от българския и тук аз бих искал да направя едно разяснение. Под „прост народ” аз нямам предвид народ неграмотен, неук и необразован. Не! Те са грамотни, но са тъпанари. Те са образовани, но са кухи. Те са интелигентни, но са прости. Защото неук е народ, който не е имал възможност да се ползва от съвременното образование, от достъпа до информация и от възможността да обменя идеи с народите от целия свят. Но тези народи аз не бих нарекъл прости, защото те живеят в някакво, макар и примитивно, общество, поддържат се и търсят път да се развият. А българите, напротив: те имат огромни възможности, образовани са и осведомени, природата им е прекрасна, географското положение – стратегическо, но всичко това те пропиляват, продават, затриват, унищожават, защото са прости.
Те даже не са народ, а сбирщина от прости хора, защото народността не е просто принадлежност към дадена географска територия, а съвкупност от общи цели, идеи и ценности, съвкупност от общи действия, целящи развитие на цялото общество, общи действия за реализиране на идеите и опазване на ценностите. Но това при българите не съществува. Аз използвам думата „народ” в техния случай, воден единствено от някакво благоприличие, но ако трябва да съм откровен, бих ги нарекъл сбирщина от идиоти – идиоти в гръцкият смисъл на думата. Аз дори се съмнявам, че българският народ днес съществува. За мен българите са изчезнали и на тяхно място е останала някаква тълпа. Но не, това е неточно, защото тълпата има някаква обща цел, а те нямат такава, не, те дори не са тълпа. Те са случайно попаднали на едно място различни хора, с различни цели, впримчени в географското положение, което по една случайност населяват, и обременени с историята на хората, населявали някога това място, за чиито наследници по незнайно каква логика се смятат.
Какви българи са те? Как тази сбирщина си позволява да петни името на този древен и велик народ? Нима е възможно това, което те творят днес като история, да бъде вписано в историческата сметка на народ като българския? Долу лапите, простаци, от името „българи”. Вие не сте и не бихте могли да бъдете българи. Защото за да се наричаш българин, не е достатъчно само да се облягаш на гени, а да имаш дух, воля, сила. Не само да каканижеш имена на исторически личности и герои, а да подражаваш на постъпките им, да следваш идеите им, да осъществяваш мечтите им за България.
„Но как така” – ще попитате вие, – „нима няма нещо, което да обединява тези хора, населяващи тази територия, наречена България?” Има, разбира се, те имат общи черти, но те не ги правят общност, не ги правят народ – те са продажници, завистници и крадци. Те не се стремят да подобрят своето житие – на тях им е достатъчно да се радват на нещастието на другите около тях, а ако случайно не виждат по-нещастен от себе си, то това ги прави нещастни. Те не се радват на постиженията на другите , а търсят начин да ги развалят, окалят и съсипят. Ако някой реши да направи нещо за обща полза, те го смятат за глупак, присмиват му се и му се подиграват. Парите за тях са водеща сила, за пари са готови да направят всичко – тук понятията чест, законност, морал са просто празни думи.
„Но защо казваш, че са прости?” – ще попитате вие. Защото те имат всичко, което е необходимо на един човек за да осъзнае къде греши. Цялата необходима информация относно собственото си положение като нация, относно причините да са в това незавидно положение, относно мерките, които трябва и могат да предприемат, за да се измъкнат от това положение, но въпреки това те се надяват да ги оправят именно тези, които са ги докарали до същото положение. Те протестират срещу тези, които ги мамят, грабят, използват и потискат, и в същото време оставят бъдещето си в техни ръце. Те недоволстват, когато станат обект на измама, но злорадстват, когато измаменият е някой друг.
Българите смятат себе си за тарикати – това е дума която трудно бих могъл да преведа на нашия език. Най-общо казано тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение.
Какъв, ако не прост, трябва да си, за да се радваш на чуждото нещастие, а не да се бориш срещу него. Как може да злорадстваш, че този или онзи чужденец го обрали, измамили и пребили в собствената ти държава и да очакваш да печелиш от него. Трябва да си много прост, за да се гордееш с изобретателността на своите престъпници, чиято жертва утре може да си ти самият. Трябва да си много прост, за да се гордееш, че познаваш престъпници и да заплашваш други с тези свои познанства, вместо да съдействаш те да бъдат разобличени и осъдени. Трябва да си много прост и безгръбначен, щом виждаш беззаконията, но не се съпротивляваш. Трябва да си много прост, за да вярваш, че тези, на които си гласувал доверие да те управляват, да те съдят, да чертаят бъдещето ти – че те ще въведат законност, защото точно те са, които нарушават закона.
Трябва да си много прост, за да се радваш, че гърците щели да станат толкова зле колкото теб и да не разбираш, че ти продължаваш безропотно да потъваш, докато те продължават неумолимо да се борят. Да не виждаш, че те дори и фалирали като държава, като общество са на светлинни години пред теб. Че дори заплатите им, по които ти мериш всичко, са пъти по-големи от твоите нищожни подаяния.
Трябва да си много прост да работиш за хора, които смятат, че са над закона, да им позволяваш да трупат тлъсти печалби за твоя сметка, да наблюдаваш ежедневно тяхната подигравка с държавността и със самият тебе. И ако някой страничен наблюдател вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на които ти си ежедневен свидетел, мислейки, че ги не виждаш, ти просто да свиеш рамене и да кажеш: “Ми аз какво мога да направя?”
Трябва да си много прост, за да разчиташ, че точно ти ще минеш между капките, когато наоколо ти вали дъжд от неправди. Че точно ти ще оцелееш от всички около тебе, които като теб се мъчат да оцелеят. Че някой друг трябва да поведе някои други, за да оправят твоя живот. Трябва да си много прост, много страхлив, много безгръбначен.
Трябва да си много прост, за да вярваш, че държавата ти ще се оправи, докато ти си на хиляди километри от нея, в търсене на сигурност и щастие там, където го е извоювал някой друг. Трябва да си много прост, за да мислиш, че бъдещето на държавата ти зависи не от твоите действия, а от действията на останалите, докато в същото време по някаква абсурдна логика имаш огромно мнение за себе си и своите нереализирани и неоценени способности. Трябва да си много прост.
Трябва да си много прост да живееш в земен рай и да го унищожаваш. Трябва да си много прост, за да вярваш на телевизора, да мислиш с телевизора, да слушаш телевизора, да възприемаш света чрез телевизора, а не чрез собствената си преценка за случващото се около теб.
Не правете бизнес с тези хора, не общувайте с тях, унищожете ги. Те сами ще се предават един друг и ще съдействат за собственото си унищожение. Толкова са прости.“
На риба - като на война! Fish'n'chicks!
Кеч & Рилийс...в тиганааа-аха-ха-хаааа...
Кеч & Рилийс...в тиганааа-аха-ха-хаааа...



