Нещо прекрасно!

[chirusa_bg]

Вапцаров хич не ми е любим, но след последното ще се включа с удоволствие.


Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.

[naskobo]

Христо Смирненски



0 0 0


Студено, дявол да го вземе!
Студът те реже като ножици!
Човек за да се посъвземе
са нужни барем две госпожици!

Поспрете сочнобуза Катя,
да си побъбриме за зимата!
В такова време сал сърцата
променят съвършено климата.

Смехът на твоите устни али
ще ме съгрее, без съмнение:
той двеста печки ще запали
за мое лично отопление...

Студено, дявол да го вземе!
От студ обръщаш се на мумия!
И при това проклето време
иди, че не върши безумия!

[кирил великий]

ДОБРЕ ДОШЛА...

Добре дошла. Седни. Какво те носи?
Защо ме гледаш толкоз любопитно
и ми задаваш същите въпроси —
обичам ли те още ненаситно?

О, не, макар че искам, но не мога.
Сега по здрач сърцето ми самичко
припомня си безцелната тревога
когато бях за теб готов на всичко,
когато в толкоз дни незабравими
на тебе беззаветно се обричах.

Сега — ела при мен. Седни. Кажи ми —
защо така дълбоко те обичах…

Йордан Стубел

[Patera]

Ехааааааа, раздвижи се темата!

Ето един линк за изтегляне, невероятен сборник! Наистина е многолик

http://chitanka.info/book/4662-grymna-grym" onclick="window.open(this.href);return false;

Поздрави!

[кирил великий]

И зимата ще ни затвори скоро.

Ще падне сняг на нашите балкони.

Напразно в пустотата бяла взорът

картините на лятото ще гони.



Тогаз, уединени, ще си спомним

и таз разходка сетня в планината,

това великолепие огромно

от багри и от есенна позлата.



И като гледаме в снега трохите

и стъпките на бедните врачета,

ще виждаме стената на елите

и на брезите златните кубета.



Мъглите зад прозореца ни зимен

тогаз ще ни напомнят мълчаливи

за въздуха мъглив и сякаш димен

под буките оголени и сиви.



Разравяйки червената жарава,

ще бдим в нощта и паметта огреял,

тоз огън шумата ще възкресява

и стъпките ни шушнещи из нея.



И нищо, че огнището ще стине

и зиматта ще ни обгражда пуста,

ще населиме нейните пустини

със наште спомени и наште чувства.



1965 г. Атанас Далчев

ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА НОВАТА 2014 ГОДИНА на всички риболовци и гъбари в nariba.com!

[chirusa_bg]

Със поглед от ракия светнал,
Като хамалин псува той.
Иди че го рисувай сетне
И го превръщай във герой!
Лустросвай го и в свойте книги
Му слагай ангелски черти…
… А нему все не му достигат
два лева, да си доплати
ракията, която пие…
Но инак — работлив за сто.
И думите му са магия.
Човек от нашенско тесто:
Каквото пипне, му приляга,
Печели повече от мен.
Добряк. Красавец. Юначага.
И за приятел е роден.
И ризата си даже дал би,
Ако те види, че си гол.
Запее ли, долавяш жалба
В гласа му. Жалба по кого?
Навярно жалба по онази
До днес несрещната жена,
Която той в сърцето пази
Като далечна светлина,
Която всяка нощ го стряска
С протегнатите си ръце…
О, недокоснато от ласка
Човешко грапаво сърце!
Сърце объркано, но гордо,
В теб раната не хвана ръб.
Отгоре ти закачам орден,
Да скрия с него твойта скръб!

[poryazov]

ПРИКАЗКА

Дамян Дамянов

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

[lomsky]

Ето, под нас градът е, като че на маса, в небето
един балон се люшка у дома си, нишки
отвред към всичко се протягат, мишки
в главите, в стаите ни бягат. Хора,
като билярдни топки се срещат, говорят
за филми и коли,пари и срещи, падат
една след друга в доминото плочки,страдат
и същевременно печелят точки.Черньо
се крие в пушещи комини, наверно
през тревата на тегел е попреминал, люспи
лъщят, но рибите ги мият, дузпи! -
по рефера вратари бият.Нерви от много щастие се скъсват,
Консерви, когато ги препълниш, пръсват,тъй че,
макар че може би е трудно : вълче
нима е сборището чудно ?! Сливи
обичат и отглеждат по привичка, красиви
и здрави засега сме всички, краста
си е и как да не начешем, баста,
а пък компотът е чудесен.
Д.Константинов

[Patera]

http://www.rulit.me/books/kozelt-read-183900-1.html" rel="nofollow" onclick="window.open(this.href);return false;

[chirusa_bg]

http://chitanka.info/text/5807-zavryshtane" rel="nofollow" onclick="window.open(this.href);return false;

[кирил великий]

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!

Николай Лилиев - 1918