Околовеликденски търмък :D

[Д.Граховски]

Са преди да ме налазите, убаво изчетете, не беше нарочно .

От мноооого много време не бях писал в тоя раздел, та ми е малко трудно, ама па и се чувствам завидно добре. Малко позакъснял ще ви споделя емоциите, които изпитах през великденските празници. Цяла седмица мислех как, къде, на какво, а и след месец и половина на един риболов на платено, ми беше едно такова приповдигнато още в Понеделник, че идват едни такива дъълги почивки и поне за четири дни ще се избавя от хорските мъки, споделяни с мен ежедневно. Та четвъртък свърших късно работа, а и бях доста изморен за пътуване, та петъка рано рано излетях с пълна газ към Бриколаж ( да оставя жената на работа естествено) и после посока на два пръста от Сливница . Отивам аз у родното градче, а там едни ветрове, урагани, тайфуни, цифуни, абе яко дува. Та не ми трябваше много време да се досетя, че на джиг няма да станат нещата, та реших да се отправя на втория си спинингов риболов за балканки у, естествено, балкано. На по път вече в мен се надигаха купища въпроси, ами сега, къде да спра, от къде да почна, на какво да ловя, по течението ли да водя, срещу течението ли да водя. Абе всекакви глупости от тоя сорт, присъщи на един напълно бос у спинингарството на пъстърва. Най-важния въпрос обаче беше, абе целия тоя сняг напечен от слънцето, сега като се изсипе у реката, дали нема да съм си капо, не че без него таях някакви големи надежди, ама все пак. Та карайки реших да пощракам заснежените върхове.



Има и още снимки, ама са подобни, па и вие придобихте представа за какво става въпрос . Запачетах планината в снимки и не след дълго паркирах до едно младо семейство, а майката учеше малкото си дете как се ака непосредствено до пътя в едно водопадче. Разбира се от морална, а и гнуслива гледна точка извърнах леко глава и най-нахално слязох и почнах да се обличам и да приготвям тъкъма. Детето бързо си свърши работата, а аз скоро се пуснах или за да бъдем по-точни търкулнах по склона към коритото на реката. А тя, поне на ниво, незасегната от снега.



Поогледах се почнах шляпане с всякакви блесни, воблери, силикони ама йок, риба нема. Разбира се доволен от това, че не слушам бабите у 111 и далеч от хорската простотия, освен акащото дете ама то е малко и не разбира, продължих нагоре по течението на поточето. Шляп тук, цоп там и бам атака, някаква черна сянка наподобяваща надървена котешка пишка се стрелна към блесната ми, ама май ѝ се стори голяма хапка и се отказа. При мен обаче се пробуди, туй чувство на увереност, което се пробужда у студент спомнил си по случайност за какво трябва да пише на изпита (или успял да препише) и продължих. Да ама скоро закачих блесната на един висок клон след като се опитах да избегна един по-нисък и както се очаква надеждата ми пак си отиде, толкова бързо, колкото и дойде. Все пак успях да мерна още две рибки със същия размер, бягащи панически от тромаво поклащащата ми се и пързаляща сянка из мокрите камъни. Накрая вече позиморен и позапарен от ПВЦ гащеризона ми ( Павле вече, че те слушам и че си купя СИММС ) стигнах на около километър преди водохващането, където реката изглеждаше по-скоро не като река, а като множество оградени от камъни гьолчета.



Подскачайки весело по камъните, не щото съм хванал риба (то стана ви стана ясно вече, че съм се капотирал жестоко), а защото съм сред природата, па макар и пооакана на около 7-8 километра надолу по течението, реших че е време да сгъвам такъма и да се прибирам.

Отидох да забера родителските тела от село а там- това спомняте ли си го



Само че пораснало с около 8 месеца и носещо името Аглия ( Щото Струма ми се стори странно )



И разбира се не стоеше така мирно като ме видя, снимката я направи след като синджира беше скъсен с около 10 см. Такава радост не бях виждал, а и такава енергия. В момента в който ме видя и ме позна на третия опит скъса синджира ( първите два бяха съпроводени с падания) и като ми се метна, абе кеф голям, не мога цела вечер да ви опиша чувството да видиш спасената животинка как ти се радва. Випреки голямата радост реших да не го взимам с мене за риба следващите дни, защото просто не може да се спре и кой знае колко време ще ми се наложи да го търся из гората.

Ден втори

Съботата цифунио беше спрел да кърши клони, да мета разни торбички и разни други субстанции из територията на Дупница, та викам ще направя един костурски риболов на местното гьолче, където началото на Март имах две почуквания . Обнадежден от позитивните прогнози и слънцето предния ден, още по тъмно бех кацнал на гьолчето и трескаво избирах силикони, глави, дроп шот монтажи и като вече имаше някаква възможност да си видя влакното заметнах. Заметнах и се почна, какво мислите? Риба ли? Почна се едно мръзнене на водачите и през 5 минути дувах да сваля леда, та даже наденах и ръкавиците, че ми умре кутрето. Да ама до 9 часа ни чукване, ни пипане, само няколко водорасъла и толкова. Към 9 дойдоха едни колеги, заредени със щипоци от София и те като мене едни усмихнати, готови да бухат яки костури. Както очаквате и те не успяха да хванат ни един раиран, в първите две хвърляния извадиха две щучета с колосалните размери от около 15 см. ама ги пуснаха, нещо рядко срещано из нашите водоеми. Почнахме един разговор, как, къде, на какво и стигнахме до извода, че добър риболов на свободен водоем, чак след забраната. Въпреки, че виждах как завъртам второ капо за два поредни дни, реших да се натоваря в колата и да се изтреса на Дяково, където съм ловил доста костур. Така и направих, ама по пътя за Дяково реших, че ще е по-добре да се отбия до платения гьол на Дрен, та барем некоя пъстървичка да хвана. Речено сторено в 12 кацнах на язовирчето и тъй като ми беше за първи път първо пообиколих. Видях колегите понатъпкали живарниците и след разговор с арендатора за митичните щуки, шарани, пъстърви платих и почнах да пляскам между въдиците на колегите . Обиколих гьола, видях една пъстърва, помятах ѝ и пак нищо. Викам баси мамата и тука ли беееее. По едно време се установих до един веселяк и се заговорихме, говорим си и си ловим ( в смисъл говорим си и само метаме ). Чух от местните корифеи, че сега от жегата пъстървата не иска и привече щяло да има, по всяка вероятност, някаква активност на пъстървите, за това реших, че ще съм там до тъмно. Смених целия арсенал от примамки и О, чудо , по едно време закачих риба. Извадих пъстървичката, ама тя една пъстървичка, около 135 грама и една четвърт. Малиии, викам, абе колега тука такива ли са рибите и се осмелих да надникна в живарника, а там само пишлета. Разбира се не оказах честта на рибата да биде снимана с бъгавия ми телефон и си продължих, пляс, пляс, пляс и нищо. Пихме бира, хапнах и по едно време хората почнаха да се разотиват кой с 5, кой 10, кой с повече риба, а аз си седях с 135 грамовата пъстървичка прилежно увита в пликче и оставена на сянка да не се вмирише . Хората си тръгнаха, а аз останах с охраната и с едната пъстървичка да си шляпаме и гьола, е тя вече не беше способна да шляпа където и да било, но аз продължавах, с прегорели от слънцето ръце и врат. Към 19 часа вече бях на път да се откажа и да си тръгна и правех последни опити да хвана поооне още една. След малко ми звънна жената да ме види какво правя и тъкмо когато ѝ казвах, че хвърлям "за последно" закачих нещо което тръгна и с един такъв спокоен тон, викам "А закачих рибка", като очаквах малко рибенце увиснало на блесната. Да ама като взех да дърпам и малкото рибенце взе да взима яко аванс, хвърлих телефона, изкрещях ѝ че съм закачил голяма риба и затварям и тръгнах по брега с цел да не ми вземе цялото влакно. Да ама говедото ми взе плетеняка и аз с ужас гледах как продължава да развива от подложката, която е с неустановен произход, дебелина, здравина и най-вече възраст. По време на взимането осъзнах, че по линията имам 3 възела, един на флуорото и карабинката, един на флуорото и плетеняка и един на плетеното и подложката. Ужас! Само се молех да успея поне плетеното, или част от него да запазя, па блесничка ще си купя, после през главата ми мина мисълта, че товарния влак съм го закачил със сертчето, което на кефал килограм се гъне като преварен спагет и почнах да отписвам плетеняка и да се моля тихо за въдичката . Охраната като ме видя, вика малеее ти закачи щуката. Да ама животното не се държеше като щука, само усещах, някаква тласъци на другия край на линията и осъзнах, че съм затърмичил я шаран, я толстолоб. Питам го абе тука има ли толстолоби и той ми вика, па има, малките са по 13-15 кила, големите 18-20. Напрегнах всичките си знания за молитва това да е от малките. По едно време след 20 минути седене на едно място, почнах лека полека да придърпвам рибата към мен, аз 20 см, рибата метър и така още половин час . По едно време забелязах първите признаци на плетено влакно и леко си отдъхнах, ама за кратко, щото пак ми взе около 20 метра влакно . След около час борба рибата почна леко да се уморява и вече го видях за пръв път, огромен толуп закачен за опашката с пантер мартин номер 6. Охранат и той го видя и почна да се вайка как нямал кеп. Хубавото беше, че човека е креативен и домъкна садката та след още половин час успях да укротя звяра, докарах го до брега и в момента, в който рибата обърна корема, човека кепчоса главата (само това се събираше у кепа) и със садката го загради и успяхме да го извадим. Не мога да ви опиша как се почувствах (както каза един колега у фейса, 80-ти левел бог ). За съжаление, вече беше тъмно и снимките станаха малко тъмни, ама колкото да добиете представа ще стане работата.




И нали съм хаймана, па и ръката ми беше окапала, едва дигнах пузалящия се толуп, ама снимка стана. После човека го взе, натовари го в два черни чувала, дадох му пъстървичката и доволен с усмивка тип Жокера се прибрах. Показах на нашите малко снимки, хапнах агнешко и легнах уморен, доволен и когато майка ми дръпна дистанционното от ръката ми, аз у просъница почнах да сецам втори толуп Посмяхме се малко и вече се отнесох.

В неделята пък реших, че вече е време да посетя Дяково. Кацнах към един и почнах, силикони, клатушки, воблери па вървех към капото, когато набарах пасажче и се почна едно причукване, ама толкова леко та едва се усещаше. По едно време закачих едно дребно, полупрозрачно костурче, което се откачи в краката ми и после още едно по същия начин и толкова. Все пак имах надежди, па и нали Емо Чолаков беше казал, че неделята ще една такава, топла с тук таме преминаващи пухкави или пувкави облачета, та викам си, риболов ще има споко Мите. Пообиколих из ръкавите и по едно време почнаха да се показват едни пувкави облачета, ама не от ония дето Емо говореше за тях, а едни, черни, бързи и както всички знаем-мокри. За това избързах и тъкмо се прибрах у нас и аййдеееее, дъжд, ветър, цифунь. Важното беше, че не бях капо, ама в сравнения с предния ден - нещо не ме кефеше обстановката

И така дните един по един преминаха и дойде понеделник. Отидох на едни гьолчета из Благоевград, където съм ловил костур, ама и там раирания не се бе раздвижил, само някакви щучета атакуваха силикона, ама до колкото успях да видя само го миришеха, не го апеха . Прекарах и там почти цял ден, чудейки се на коя страна да се завъртя и къде да се завра, само и само да спре слънцето да ми пече у изгорелите ръце. Е, естествено такова място не успях да намеря и за това се оставих на съдбата, която се оказа благосклонна и в момента в който не можеше да се издържа ми донесе от на Емо пухкавите облачета, които прикриха усмихнатото слънчице. Вече ядосан че не мога да хвана и една риба си тръгнах към село и познайте - задръстване, ама не у София, не на бул. България или на Малинов, а на Е79 малко след Благоевград . Тътрих се до отбивката за селото ми на 1-ва и 2-ра и там за момент спрях да видя едни колеги, които се опитваха да хванат някои и друг скобар в придошлата, но вече с приятен цвят река. Поседях, поговорихме и колегата тресна един хубав скобар. Изведнъж в мене се появи една такава носталгия към плувкарските ми периоди и почнах да мисля, как и аз да зашия някой скобар. Мислех да му поискам една кука и плувка и със късия ми серт да ги почна. А те скачаха въртеха се и кълвяха. По едно време се сетих че имам една джиг глава 1 грам с малка кукичка и взех, че приготвих един измислен такъм с джиг глава и бели червей . Заметнах и след няколко минути, като ме взе с едно мощно притрисане та право у най-бързото Естествено не успях само да извадя изправената ми кука и след лека манипулация, пак бях готов за бой. Хвърлих зачаках и пак, бум, аванс, и айде вънка. Така успях да изкарам три скобара, всички на чудатия ми импровизиран монтаж и всички пъпчасали, надути и хвърлящи разни бели субстанции. Всичките риби са си заминали успешно обратно от където съм ги взел. Ама до колкото знам сутринта е било сеч и пълнене на багажници ....









За по неверващите има и клипчета на рилийза




Така завърши моята почивка и си обещах по-често да ходя за риба, защото като се прибрах се чувствах отпочинал, лек, зареден, абе знаете как е

Айде стига, че май много изписах и че земете да се отегчите.

[Баш Щукар]

Евала и тука за толупа!
И благодаря за страхотния репортаж!

[гуслар]

Няма случайни неща колега ! Преди години на ТЕЦ-2 на Рапала , изкрах за двадесет минути два толупа по 25 килограма , като и двата бяха лапнали воблера доста добре . Ако беше един да кажеш че е случайно , но при втория съмненията паднаха на сто процента !

[Д.Граховски]

Ама моя явно се е нервирал на блесната или се е помислил за смок и я беше ударил с опашката

[dancho.danev]

Страхотен репортаж и импровизация за скобарите Опитвам се да си представя колко е било сгънато Сертчето но не мога. Този толуп си го закачил на възможно най лошото място, но ти си майстор и си се справил. БРАВО!

[pike13]

Хей човече,това с микро джига и скобара кърти
Ще се пробва ,благодарско за споделеното

Поздрави

[Hills]

Браво ,много хубаво куче имаш интересна книга си написал !
Този микро джиг ма кефи .

[desi]

Супер репортаж. В тази тема ти си представил повече излети от колкото всички ние в този форум от началото на годината.

[falco2]

Добър разказвач си колега, книга не съм чел с такъв интерес. Адмирации за релийза и находчивостта. А срещата с товарния влак е незабравимо преживяване.

[Д.Граховски]

Страхотен репортаж и импровизация за скобарите Опитвам се да си представя колко е било сгънато Сертчето но не мога. Този толуп си го закачил на възможно най лошото място, но ти си майстор и си се справил. БРАВО!

Охраната ме засне и чакам да ми ги прати, ама дало ще ги прати не знам. Там се вижда как е сгъната пръчката, ама се оказа бая жилава гегичка.

[antivik]

Страхотен разказ, има го всичкото от пълното капо до голяма тупалка плюс риболовни импровизации , сал де писваш рядко и рядко може да се изкефи човек на споделени разкази....

[Ivan Zagorski]

Браво майсторе.

[G.Petkov]

Много хубави истории разказани от Митко.
Голямо удоволствие ми достави темата, написана с чувство за хумор и с много и добри снимки !
Наистина е като книга, явно е писана под напора на адреналина, а той е бил в изобилие !