СЕЗОН 2016

[Silent Bob]

Бояне, вземи един малък ъглошлайф с диск шкурка, така с пилата както си пробвал е много бавно и трудно. Намери си хубава снимка на кефал от нета, увеличи го колкото искаш да ти е рибата, сложи един бял лист на монитора и леко с молив си очертай рибата.Изрежи я с ножицата. После я наложи върху дървото и очертай и от двете страни. С ъглошлайфа става много лесно отнемането на материала. Като го отнемеш странично очертай с молив отдолу и отгоре и пак отнемай. Ще видиш колко добре ще се получй.По-нататък има още доста операции но да не спамя темата все пак е за улов.

[boqn_belchev]

Здравей!
Благодаря за съветите. Хич не се притеснявай да спамиш. После Златко ако прецени ща го премести.
Видях и твоите неща изглеждат много добре.
Ъглошлайф нямах, и вярно доста се узорих така. заглеждах се по някои мултишлайф, но за сега само се оглеждам.
Кефалът е 700гр. Чертах го на вестник. После повторих върху дървото и нарисувах от двете страни и от горе. Играта продължи към 4 часа. дори си мислех да се откажа. Сега имам едно копие на вестник на 900гр. и се оглеждам за инснрументи.
Ще ти бъда благодарен ако споделиш тук останалите операции. Може да ми бъдат полезни.
Може и нова тема да отвориш или да пишеш в някоя, която ти хареса.
Питанията ми са за дървото. Трябва ли някакъв лак да му сложа или епоксидна смола. Не искам да се подуе, че толкова труд съм и вложил.
От епоксидните гледам има половинки за около 8лв. българска. Благодаря ти предварително.
ЕЙ МАЙМУНИ ДА СИ НАМЕРИТЕ ТЕМАТАМ ЧЕ ДА НЕ ТРИЯ.

[rikitikitavi]

Днеска рибен е деня,
Който може под водата
Да навира си главата

[baretata]

Записахме се и днес, рибата беше рядка , но качествена.

[Silent Bob]

Браво Златко добре си ги наредил.От кога ги чаках тия снимки Да има човек с какво да се надъхва.

[rikitikitavi]

[rikitikitavi]

Понеже сега пека на скарата едни кефалови ташаци на рояци

и с три салати си сръбвам от охладена на -24 градуса мастика та... сетих се че един момък ма помоли учтиво за снимка от вчера. Па му ударих още една матика и реших да му изпълня молбата.

[baretata]

От днес

[rikitikitavi]

Днес видях мурмури на буната. ( морски овчици). Бяха две риби в пасаж от половин килограмови платерини. Дойдоха на щракалката. Взех едната да я покажа. Малка е ама за първи път виждам(250гр.).



Да си призная на вкус не беше нещо особено. Определено повече очаквах.

За статистиката взех и осем дози кефали и платерини.

[pepo1]

В събота и аз ги напипах големите , а в неделя по скромно

[boqn_belchev]

22.jpg (172.12 KiB) Преглеждано 4861 пъти

11.jpg (238.99 KiB) Преглеждано 4861 пъти

Браво на Пепо и на Златко!
Ники той си зная майстор е голям рибка хваща си различни и показва ги на всички.

Трети открит урок

Водата в морето вече се беше стоплила. Заредиха се няколко добри дни за гмуркане. Дъщерята е на балкан, жената си взе колело а моите задачи след работа бяха почти намалели.
Бяхме се чули с Ники и той споделяше впечатления, които ме зареждаха с оптимизъм. В службата също бях наваксал със задачите и така в четвъртък си пуснах отпуска за един ден.
Обадих се на Ники да се разберем. Той както обикновено е прегледал прогнозите, чертал е карти и подредил пъзелите. Разбрахме се влизане сутрин рано. Нещата ми почти бяха подредени от предният ден . Само бях свалил неопреновите неща да минат през сладка вода и дори не ги бях прострял да съхнат. Нагласих си телефона да звъни час преди уреченото време.
Видях, че нямам много ток и го сложих да се зарежда, както обикновено в хола. Легна си малко късно, но се надявах да се събудя на време. Да ама не.
Жената ме буди и вика телефона звъни. Гледам Ники.
-Здравей ще закъснея малко.
-И аз също. Отговарям и бягам към банята хвърлям две шепи вода и бързо се обличам. Вземам чантата с неопрените и потеглям. Добре, че е рано и няма много движение. Не нарушавам правилата и в уреченото допълнително време съм на буната. Само не бях изпълнил уговорката да съм облечен.
Ники ме подканя да побързам. Аз още не съм се събудил и гледам да съм бърз. Та в бързината съм забравил и кукана в къщи, че вчера имаше една интересна рибка на него. Имам и материал за друг в колата, но Ники ми предложи неговият за буй- с метална проволка.
Ники погледна Кефка и каза, че трябва да е по-голяма.
После се правихме на козли и след минутка бяхме във водата. Ники разположи постовете и даде наставления. Да не цопам много, харпуна да не стърчи да почуквам по камъните.
Слънцето се беше вече подало над дърветата и радостно ни приветстваше. Усетих мига на топлота и му се полюбувах. Какво по добро да си във водата слънцето да те подканя да я погалиш, както то те гали и то и да благодариш за възможността да се насладиш на мига.
Ники вече се беше потопил. Не след дълго дочух и изстрел и и после едно
Юююхууу!
Ники вече имаше рибка. Едно хубаво кефалче.
Време е и аз да се заема да видя какво се случва при Кефка.
Водата си е топла, на дъното е малко мътничко, но все пак има някаква видимост.
Направих няколко гмуркания. Нещо в апнеята ми куца. Никаква я няма. Дали съм я забравил накъде в предният сезон или пък неспортуването и цигарите са си я задели. Нещо не усещам така, както трябва да бъде напрегнат съм. Нещо ми тежи.

След малко Ники пак се появява. Гледам на кръста вече не е една риба. Не са и две а три хубави кефала. Пък аз още не съм видял рибки.
Ники пита дали почуквам казвам му, че го правя, но той отговаря, че не чувал. Значи не го правя както трябва. Опитвам се да наблегна на чукането. Различни видове. Чуч, чук пауза чук, чук пауза. Друг вид -Чук пауза чук пауза. Трети Чук, чук, чук пауза чук, чук.
После се усетих, че само чукам пък все пак съм в морето, нещо не му е тук мястото и още на съм видял хубава рибка, като изключим Кефка. Да не вземе някоя русалка да дойде.
Излизам да раздишвам в камъните. Гледам на куката има платерина, явно Ники иска да ми даде малко късмет. Отивам да го потърся. Да оставя малко Кефка на мира да и се полюбуват. Правя няколко гмуркания на познатите места. Дори и платеринки не виждам а само чучоринки.
Връщам се на позиция и гледам Ники си свалил кукана. Завързал един камък и го сложил за тежест. Такова прелест. Слънцето е огряло четири хубави кефала и лъчите му играят по блестящите им сребристи тела.
Ники ме вика на неговата позиция. Показва ми къде е легнал как стои, къде е разположен харпуна. но на мен апнеята ми пак е някъде забегнала. На излизане махам здраво с плавници така хубаво, че му замътвам позицията. Правим разбор.
Ники вика имало ги и аз виждам, че ги има по кукана. Знам, че ги има, но не ги виждам.
Ники ляга и на моята позиция и взема кефал. Подарява ми го. Казва, че така се прави.
Знам, че иска да ме накара да се отпусна и да се представя добре и най вече да се насладя на преживяването. Благодаря Ники за отношението. Знаеш, че рибата не ми е толкова важна. Най-цена приятелството.
Нали сме мъже винаги между нас от както свят светува има съревнования. Винаги е имало добри ловци и не толкова добри. Това зависи от много неща от подготовката, опита умението да се анализира, обстановката състоянието на ловеца от това колко сме отдадени на нещата.
За да увеличат своят улов мъжете са започнали да се събират в групи и да ловуват заедно. Така придобивали повече опит и си споделяли уменията. Сред тях винаги е имало такива, които са се отличавали със своите знания или умения. Всички в групата са се поучавали от тях и са ги правили свои предводители или учители. Били са им благодарни за споделените неща и научените знания. Това дали ще придобият техните умения зависи само от тях. Учителите пък за да подържат нивото трябва да намерят начин да придобият нови познания и да разширят възможностите за улов. Благодаря Ники, както за споделеният улов, най-вече за споделените неща и това, че продължаваш напред към висините на дълбините!
В този така наречен напредък днес човекът е станал върховният хищник на нашата планета.
Преминал е през много перипети и е успял да постигне това, което сме сега. Тази ни възможност трябва да ни прави много по отговорни за опазването на всичко около нас.
Тогава, когото при индианците са се появили билите ловци и са започнали да избиват голяма част от животните и да използват техните ресурси се е получило така, че в началото е имало огромни трофей а после популацията на почти всички видове е намаляла.
Въпреки това човек никога няма да се откаже да ловува. Новите възможности и открития само ще ни дадат повече възможности. Това е така и с уменията, колкото повече умения имаме толкова по-добри ловци ставаме. Колкото по-добри ловци ставаме толкова повече почваме да се замисляме за това, което ловуваме, как да го опазим и накараме да се увеличава.
Ловците през зимата слагат храна за да може дивечът да оцелее и по-голяма част да има поколение.

Та при разбора Ники каза, че съм държал много на пред харпуна и ги плаша.
Знаех, че не ми е рибно, нещо във бързината и умората и мисленето и нещо не е наред.
Оставих харпуна. Да преценя дали от него не ги виждам.
Варно, че видях един, но беше на стрелата на Ники. Малко преди това чух изстрел и в първият момент появата на Кефал със стрела, не ми беше толкова странна.
Пробвах и на други места без харпун е все същата работа. Не виждам риба.
Беше ми станало и студено. Недоспиването ставането рано, дупките в ботите и ръкавиците, както и не виждането на риби за покачване на адреналина и пренебрегването на студа ми подсказа да изляза. Дори обиколих буната а Ники мина направо през тетраподите. Дори и при обиколката пак не ги видях.

Изводи

Относно Мюретата-работят. Колкото повече старание и умения са вложени толкова, по-добре работят.
При близо едно до друго мюре отиват повече към по-голямото.
Ако имаш и цигулка резултата е още по изразен.
Всичко това работи ако се гмуркаш правилко, ако си тих, имаш достатъчно време да изчакаш и да излезеш и си настроен положително. ,,Аз мога“, както казва Лагутин намерено пак от Ники.


Ники каза, че е важна музиката. Само трябва си настроиш инструмента на честотата на публиката.

Днес видях, колко много грешки могат да се направят и как , ,,като няма риби пак има и като има риба пак няма“-Ники
Блогодара!
Да знаеш, че то не за всеки урок ми за всяко споделено умение ти благодаря!

Да но денят не приключи така.
Тръгнах да се прибирам и да посвърша някоя друга задачка. Малко преди обяд се усетих доста изморен и прецених, че имам нужда от час почивка. Легнах и си починах добре усетих как мислите пак ме поведоха към морето. Точно взех да хапна нещо и телефона звънни.
Ники
-А що не вземеш да влезеш и след обяд, но не там където бяхме а на другото място. Да постреляш малко рибки, но по старият начин.
Като добър учител, след като видя че не съм подготвен за материала е мислел и за домашно, като ми каза и мястото на което да го напиша.

Този път мислите ми бяха на една вълна.
Изчаках още час два и си отправих към мястото за домашно.
Паркирам колата и гледам идват едни младоженци да си правят фото сесия. Изчаках ги малко да не им развалям снимките, дори предложих да преместя колата, но те не пожелаха. Изчаках ги да се отдалечат все пак аз за никъде не бързах. Облякох се спокойно взех и новият буй.
В морето бяха почнали да се образуват зайчета. Там където бях решил да гмуркам имаше и доста пяна. За въже на буя съм сложи два метра ластик. Исках да пробвам как ще се държи на вълни. Бях прочел от Явор, че сега имало някакъв силиконов и много добре се е държал. Та реших да пробвам първо с обикновен от строителен магазин.
Нарамих нещата и към водата. Преди да се потопя също усетих една свобода и едно спокойствие. Със първото гмуркане нещо спокойствието намаля.
Идват рибки
Не са големи, но минават. Първи поздравителен изстрел да им кажа, че съм тук.
Зареждам и гледам пак минават. Един хубав дълъг пасаж с платерини. На бързо слагам и вторият ластик и успявам да прицеля една от последните. Малко далечен изстрел, но първата рибка е уцелена, дори и леко подръпна. След кратка борба в която успя да навие линията на въжето вече е на кукана.
Минават още два три пасажа. Трети изстрел и втората рибка е факт. Поглеждам не са минали и 10 мин от както съм във водата. Поглеждам към буя доста добре се държи ластика го държи на разстояние от камъните и от буната. На него е и кутийката с ключа. И тя е над водата. Колата и тя се вижда.
Продължавам да виждам рибки, но нещо вече си имам две и искам по-добро, като знам че ги има въпреки че ги няма. Така по едно време съм легнал в посока та от която идват платерините и от към гъбря ми идва на един хубав кефал. Успях да го стрелям, но само няколко люспи му опадаха, беше далечен.
Почнах да ги търся малко по на долу. Там и поведението на платерините ,като през лятото
Идват направо към теб и те обикалят. Та при една такава обиколка в края гледам и една кефска опашка да се помятва, като байрак, ма как се стреля по байрак Той толкова бързо се повява.
Чувам едно ПАЙСЕ оглеждам се и гледем един сърфист да повява платното на сърфа.
-Има ли кефали.
Казвам, че видях един.
Той вика аз вчера 12парчета но ей там.
Ти ги можеш викам.
Последва раздишване в камъните. Гледам от посоката на платерините минава и една хубава рибка не с двеста, но към деветдесет и пет дава газ към Каварна. Далечен изстрел и го гледам на стрелата.
Улучен е в гърба. Стрелата е преминала на половина и рибката почти не помръдва.
Адреналина се покачи рибката е добра Кефал с добри размери. Вадя я над водата извиквам едно Юху. Както се покачи адреналина така и нещо умората се покачва или нее точно умора а една тежест. Почнах да се опитвам да помисля, какво е. Не можех да се сетя от какво е това напрежение освен да сваля жилетката с тежестите. Тази свобода съм чакал. Дали от товара или от свободата на дишането усетих как следващите гмуркания апнеята почваше да се подобрява, а и не само апнеята. Настроението също. Рибите и те усетили промяната и започнаха да ме наобикалят.
Гледам някакъв голям силует. Колега е дошъл. Изплувам и чакам да излезе подвиквам да се знаем. Гледам го без буй предлагам да се гмуркаме подред да не си пречим. Той се похвалва с новите си карбонови плавници били не толкова леке, колкото давали едно бързо плуване направо бил учуден. Казвал се Иван и влизал от брега.
Малко след това си тръгна.
Аз доволен от споделеното. Поглеждам вече съм от два часа във водата още час и ще тръгвам.
Ма като тръгна една риба едни платерини водата се избистри съзнанието също, сърцето спокойно и дори намирам част от двете с апнеята от предният сезон.
Дишам спокойно и бавно поемам последните глъдки въздух. Правя китово салто два три маха и плавно пикирам на долу. Помагам си с ръка да се понеса към позицията. Усещам музиката и почуквам нежно по камъка чук, чук.
Идват платеринка после още една и после десетина. Не ги закачам и след малко се появява една по-голяма рибка плува право срещу стрелата. Вече е на две педи от нея. Не чакам да се обърне и стрелям право в главата. Рибата почти не помръдва. Изплувам бавно и издърпвам стрелата в камъните. Да не плаша другите. Държа кефала здраво. Вече съм по-спокоен при обработването на рибата. Бях благодарен и на една, но две е още по добре.
Следващите гмуркания са в реки от платерини идват и си отиват.
При едно направо стават стена от риба до повърхността. Гледката е красива почти забравям, че съм там и идват едни хубави кефали появяват се зад сцената и повдигат завесата от платерини.
Успявам да поведа тази която си избирам. Стрелям и последва здраво дърпане. Те това дърпане чакам. Виждам рибата е уцелена добре и се наслаждавам на дърпането . После я пускам да полегне колкото да хвана стрелата, както каза Юли. И накрая събирам двата края и придърпвам. Трети хубав кефал слагам на кукана. Вече не мога да се позная. Изравнявам постижението от предният сезон на три кефала. Продължавам и пак същата картина само дето съм на няколко метра настрани и дори и там минават. Тук вече си е рутина и емоцията е намаляла. Усещам, че трябва да спра. Няма смисъл. Оставям хърпуна и почиствам няколко камъка от рапаните. Дори май доста нетежаха, че да видим новият буй дали ще ги издържи. Буят се справи доста добре и с тази задача. Излязох доволен.
Бях си направил домашното. Сега остава само да го напиша и Учителя да го провери и да напише два три реда за забележки.

Благодаря Ники за подкрепата и знанията, които споделяш!

[rikitikitavi]

Днес след снощната буря морето беше кофти. Мъртвак дето дърпа на вътре и то здраво. Вълната над метър и спокойно те търкаля навсякъде. Видимост към метър. За капак ми се изхлузи въжето на новия ластик(добре носих резервни в колата и с една разходка се оправиха нещата). В тази ситуация и апнея никаква нямах. Седя по 30 секунди. Рибите плуваха основно на повърхността. Голям зор видях да сваля няколко на дъното, че и да улуча някоя от тях. Крайният резултат беше труден за носене.

[baretata]

Браво Ники, трепете ги още малко, че в събота или още в петък след обед съм на нашето място. После ще сменяме водата.

[rikitikitavi]

Знаеш,че щом е за тебе от морето даже излизам. Давам инфото да се знае,че днес не става за гмуркане. Предполагам петъка ще се кротне морето и дай Боже да се позабистри. Ние много не искаме де. Два метра да виждаме ни стига(като има риба).

[pepo1]

Отдавна се каних на това Шкорпиловци ,и днес се накефих