Казармаааааа

[BZI]

поделение 72350 Кърджали ; 72360 Джебел / това е грод до Момчилград ама не ще да го изпише/; 72365 Нови Пазар; 72375 Пловдив- опознай родината да я обикнеш- 1997-1999 Размисли и страсти от Вътрешни войски

[grandal_331]

ДЖЕБЕЛ Какви са тия ваши комп. дето само за е-----не мислят Сигурно са прихванали нещо от 5 кила

[Nedeltcho Delev]

Баси мамата аз кво да пиша кат не съм ходил в казарма,пет години под земята да мога да си гледам благоверната с чилятта,то тогава така ми се че се ожених преди да ми дадът повиквателна,не че сега неми се ама тогава беше по-интересно

[svil]

36860 Атия, период III.1995 - IX. 1996
Където свършваше устава, там почваше службата. Безкраен купон. Алкохолизъм и рускини. В базата можеше ТИР да скриеш без да го намерят.
Само добри спомени. Риба, миди, рапани и Карнобатска- това беше ежедневното меню. ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕх, сега да ме вземат пак там със същите хора, зарязвам жена и деца и отлитам (за кратко де). За 18 месеца обух най-много 5 пъти кубинки и пак толкова долу-горе си видях оръжието.

[INCUBUS]

Много ги мразя тез спомени-още повече,че българската армия вече не съществува /вместо нея има натовски полицейско-репресивни силички/.На много от вас спомените за казармените години изглеждат като безкраен купон.Обаче има и друга картина -две години затъпяваща действителност,през ден наряд /или караул,или дневален или дежурен по рота/;никакви уставни почивки-като не си наряд,си в строителната дейност-изливане на бетон;носене и разтоварване на тухли,цимент,железа на непрекъснато застрояващото се с обори,складове,гаражи и пр.летище Каменец ,Плевенска обл. Първа отпуска-след 8 месеца служба,често преспиване в ареста,под.22740 охр.рота Каменец.Господ да убие цялата военщина по целия свят / да ме прощават съфорумците,вадили си хляба като военнослужещи,но е редно да знаят,че има немалко и такива гледни точки /.

[Моряка]

Всичко отвратително в казармата на повечето от нас след време ни е скъп и мил спомен.Случки от младоста ,които не се забравят.Аз и боя дет съм го ял там ми е най сладкия и любим бой.

[КИРО]

А,Иване гледам си я метнал темата.Че и доста набъбнала.Ходих да си пускам документите за пенсия,та се забавих.

Имам 31 г и кусур в 26800-Варна,знаят като свързочния.Сигурно и Долна трака я знаят някои от вас,та.
Навремето - 76-79г,се правиха лагери,абе 20 дена на палатки,ама не като вашите дето са из форума,а едни бризенти,дано само да не вали.И лавка имаше,културна работа значи.Отивам на лавката-Панчо дай една кола,отваря ми я,пия си аз,ама по едно време идва един морски-Панчо дай една кола и му дава 2 лв,колата направи фъсссс,ама Панчо ресто не връща.Минаха 3-4 ма така,по едно време идва ротния / Лилян Райчев /, дай кола,хвърля му двата лева,ресто пак нъц.Останахме насаме -Абе Панчо да от тази специалната бе,на ти 2 та лева.Отваря колата и 30% кола,останалото коняк.-Що не казваш бре,сега ще те изпея на Павката/той му беше н-к на станцията/.Ааа,Павката пий тоник.Та пак му намерихме колая.Добре,че командира не се светна.На него най-чистата кола му се даваше.

[Митев]

Бе тя мойта е кажи речи същата като на Любо , само ,че без дисципа , отървах се за малко. влязох 90г. в ШЗО Шумен изкарах 11м. и нещо направих едни побоища... и от там или Плевен дисципа или Елхово и за мое щастие бе второто. Там си искарах страхотно /вече имах дете/ през седмица отпуски, гарнизони , общо взето не смятам като някои , че е загубено време щото вече съм на няколко уискита

[laplandeca]

Много ги мразя тез спомени-още повече,че българската армия вече не съществува /вместо нея има натовски полицейско-репресивни силички/.На много от вас спомените за казармените години изглеждат като безкраен купон.Обаче има и друга картина -две години затъпяваща действителност,през ден наряд /или караул,или дневален или дежурен по рота/;никакви уставни почивки-като не си наряд,си в строителната дейност-изливане на бетон;носене и разтоварване на тухли,цимент,железа на непрекъснато застрояващото се с обори,складове,гаражи и пр.летище Каменец ,Плевенска обл. Първа отпуска-след 8 месеца служба,често преспиване в ареста,под.22740 охр.рота Каменец.Господ да убие цялата военщина по целия свят / да ме прощават съфорумците,вадили си хляба като военнослужещи,но е редно да знаят,че има немалко и такива гледни точки /.

Ние сме против военщината, егати и казармата, щях да си ида от тоя свят ,разврат и алкохол,месени в големи количества ,покрай поделението имаше и бая мургави девойки но неми са по вкуса,след 2 месеца служба си докарах проблеми с черния дроб, както и многократно/трипер .Мъка.Кадровия състав, повечето от тях ме харесваха, щото си правехме весело,имаше и няколко мъдри леитенанта,капитани, та майтапа удряше по тяхното самучувствие .Ако имах 6 мес. в повече казарма можеше и да не оцелея,оръжията и армиите са лошо нещо,вместо ред водят до пълна опадъчност и изпростяване.

[GODzillata]

...нямам толкова служба,колкото отпуски,ОВС и карцери...

хахаха...и аз така!
Бях войникът с най-много награди и най-много наказания.
10 дни арест за ОВС и 2 дни за пушене в спалното.
Дните, които прекарах в гарнизонния арест в Младост-3, бяха най-купонджийските!
Първият ден измихме басейна, вторият го напълнихме и после 8 дни ежедневен плаж, карти, табла и шах.
Другите два дена бях през зимата и бях на "бригада", разтоварвахме кашони с банани...не е истина какво преяждане беше.

Наборите ми се уволниха, а аз останах да си дослужа тези 12 дни...мани това, ама за малко да ми лепнат още 10!
Имахме учение, всички разпъват шлангове, правят линии, набират се, а аз и още един (абе, остават ни няколко дни и после "УВО!"), се шляем и си пушим, а те дошли дежурните по град и като ни скиваха и рипнаха да ни вкарват в ареста и т.н., едва се отървахме.

[Mitak]

под.46680 Първа ремонтна база гр. София.... егати казармата искарах 6 войника половината от работещите там бяха цивилни (невоенни)в цялото поделение единстената работа беше веднъж седмично евентуално ако се сетят за нас може и да се пробват да ни накарат да свършим нещо... събуждаха ни не с грубо звучащото "Станииии" а с думите " айде момчета вече е 7.00 ч и време е за закуска, пък и не е приятно подполковника като дойде вие да спите "...

[КИРО]

Лежах 4 дни в ареста.Давах дежурство като деж.по военно комендантство.78г май беше.Комендант полк.Гевезов,между другото точен пич,но който не го познаваше,има друго мнение,та аз,гл.ст. тогава,неженен още,застъпих в дежурство 1600ч,мина прегледа на караула в ареста,минаха и другите проверки,да ама на село се заформя голям купон,новобранска.Случи се единия от караулите да е мой съученик,взехме джипа и на купона.Как да е мина всичко,прибрахме се,нямаше нарушения в гарнизона.
На сутринта усещам,че някой ми бърка под възглавницата,и ми взема пищова /ТТ тогава/,докато отпъдя мухичките,докато стана,Гевеза стои над мен и крещи.Това в 6.30 сабалян.Кво търси там после разбрах,дошъл сина му на гости,и той слязъл до гарата за банички,та навръщане проверил и службата.Та от него ми е ареста.А там друга случка.ама по-нататък.

[Моряка]

Като направих една издънка и едвам ма отърваха от военен съд ,в Илиенци Комбата и другите шефчета много се дразнеха ,като ма видят и ме качиха в ротата.Направиха ма телефонист и параджия ,когато не съм на дежурство.С две думи живот.Че не мога да се сетя кой сериал следях с интерес тогава,ма взводния трябваше да е на телефона по график,а той ми вика ела ма замести да пикая.Е хубо ама филма почва той го няма.Викам на караула иди го търси.Идва новобранеца и вика чул го в класното.Филма ще гледа.Пак го пращам горе и му викам да му каже да си слиза на стойката.Връща се и капитана му казал да си гледам пулта.Ааааааа викам я му кажи да идва че се обаждам на дежурните по град.Не идва.Обаждам се в централата,ама и те гледат филм ,че аверчето телефонист отсреща обеща да им каже.И викам на новобранеца а сега му кажи,че съм се обадил,и хоп след 2минути взводния цъфна и реве МАРШ ДА ГЛЕДАШ ФИЛМА,е фанах го от половината и като свърши с пълно бойно бегом по плаца всички.Таман почнаха да ма псуват аскерлиите гледам кото мина до прозореца червения бутон му свети на взводния Ха като се опъна и взе да козирува пред пулта се осрахме да му се смеем.Е веднага на освободи да си лягаме и до уволнението ми беше сърдит и не ми приказваше.Като се уволнявах ми вика.Аиде Димитров довиждане и да знаеш,че не ти се сърдя вече

[КИРО]

Преди малко четох в "пикаете ли в мивката",та ми дойде един.

На голямо учение,вечерта не знам кво ядохме,но на сутринта опашка пред кенефите.Ама единия само за адмиралите.На един морски му стига до шията вече,и оня бух в адмиралския.Да,ама точно тогава идва адм.Добрев /Странджата/,и отваря,и хъц.-Ааааа сери морски,сери.Остави го човека,по-късно се върна.

Мойта станция точно на носа / няма да го споменавам/,та ходех на брега за тази работа,че после си правех и сутрешната морска баня,ама 50 м височина,по една козя пътека,за да не паднеш,се хващаш за едни тревички,доста здрави бяха тревите.Кат ме напъна една сутрин,като бобслей слязох до водата,даже колегата не можа да разбере кога съм стигнал долу,препика се от смях тогава,ама като го напъна и него,дай по пътеката.Аз вече го гледам от морето и се хиля,но малко след средата на пътеката оня отърва тревата,и кат се търкулна по камънака,едва не се утрепа,ама не се насра,даже му мина напъна.Тръгна да се връща нагоре и тъкмо стигна до средата,кръгом и беж надолу.Втория път не падна.

[Диканаров]

А да разпъна и аз една лакардия. Беше 1966г. Млад командир на танков взвод съм и съм на първо бригадно занятие. Поставена ми е задача да съм странична стражева застава. Действието е старозагорско. Та съм на едно малко обрасло с нисък дъбак хълмче само с моя танк. Маскирал съм се и водим наблюдение за движението на противниковите сили. Имаме строга заповед да спазваме радиомълчание, да отговаряме само при повикване и да докладваме само в определените минути на определения час. Никой не ни търс! Време до рапорта много. Доскуча ни и почнах да се заглеждам по картата. Наблизо на 300м в една падина-микроязовир. Не се вижда от танка. Мръкна никой не ни търси и идва време да докладваме. Но на позивните никой. На резервната дължина пак никой. Ние с храна за един ден защото задачата ни бе за един ден и след това влизаме в строя на ротата. Да ама през деня се случили много драматични обрати в бойната обстановка. Едни настъпления, едни отбрани, едни ядрени удари, командири убити, други ги заместват. И ни забравили! Някъде към 3ч посреди нощ ни се обаждат, ама едва се разбира. Оказва се ,че сме дълбоко в тила на противника и на следващият ден щели да ни освобождават. Та да се криеме и да чакаме. Добре на другият ден се оглеждаме за освободителите или поробителите и мислим как да преживеем. Манджата бе свършила още предния ден. В танкът си имах своя мешка в която имах куки, тапа и ролка с 0.2 българско влакно. От последния хляб омесих тесто колкото едно яйце и на язовирчето. Оставих пълнача да е на средата на растоянието да танка до мен и да има визуален и звуков контакт. Четири замятания. Четири голи шарана по 1.5-2кг. и обратно в шубрака. Има няма половин час всичко. След това огън без пушек и шаран в жарава. Вкусотия на вкусотиите, но без хляб. Цигари - цяла мешка Арда ІІ, вино- осем бутилки "Карловски мискет" в дулото на оръдието. Сол и вакса за цяло зимуване на Пимпирев в Антарктида, но нищо повече. Вечерта изпращам пълнача и мерача до близкото село Еленово да проведат разузнаване в нармага и да пленят хляб.Ние с механикводача водим наблюдение и чакаме радиовръзката. След час, час и нещо нашите солдати идват от селото и освен хляб носят и разни армагани от хората там. Като разбрали, че сме дез храна дали домати, краставици , лук, яйца, сирене, домашни наденици, шише домашна ракийка. Абе страшна работа. На рацията обаче никой! Пак някъде около 2-3ч. ни се обаждат и ни успокояват, че едната контраатака не успяля ама утре с подкрепления ще отхвърлим агресора и ще ни освободят. И пак мълчание. На другия ден гледаме две редици от бели забратки настъпва към нашата могила. Едните са от едната страна на шосето, другите от другата страна на шосето, което ние наблюдавахме за вражеското движение. По обяд двете селски бригади сключиха плътен обръч около нас и се почна такова народно веселие и побратимяване, че не ви е дума. Вечерта се пуснал слуха за нас и нали във всяка къща е поне по един минал през казармата та ела да видиш. То варени пилета, то баници, то чудесии. Като мина обедната им почивка хората с нежелание ни оставиха и отидоха да си гледат работата, а ние едва оживяхме от преяждане. През третата нощ вече нашите успешно отхвърлили агресора и ни пращат с джип консерви русенско варено от 1.5кг и хляб. Хората се наистина шашкали как ще оцелеем три дни без храна и когато разбраха, че сме си били като на курорт и че и на тях пращаме пилета щяха да ни накажат за нарушение на маскировката и издаване на позицията. Голям майтап беше. Защото когато излязохме от позицията за да се включим в победния марш на ротната колона, дойде каруца и ни изсипа 20 дини и две щайги от първото им грозде. Такова отношение на съвсем непознати хора към българската армия и войници. Направо да заплачеш от умиление, а ротният ми викаше, че щял да пише рапорт да ме правят командир на интендантски взвод. На шега де! Друг път ще ви разправя за едни паметни ротни стрелби на Корен. То едно време си беше най-дълбока тайна де това място, но сега мириканчетата си правят "оф роуд" там.