Оптимизъм и песимизъм

[камен]

Пролет,ранно утро.Още е тъмно и е леко хладно,но от тръпката за престоящият излет не усещам студът .Товаря рибарските такъми,доста са но все някак ще се вместя.Пътят тих и спокоен тук –там ще се срещне някоя кола.Пристигане на язовира,над него се стеле мъгла-невероятна призрачна гледка.Пристигнали и по ранобудни колеги и разпъват своето снаряжение.Заставам до една голяма топола разпъвам и нанасям въдиците.Опъвам се на шезлонга сипвам кафето и се отдавам на насладата от тишината и спокойствието.След 2часа слънцето почва да припича приятно,презаредил съм въдиците,макар че е нямало пипване.След още час и нещо резултата е същият, но за сметка на това райчо вече грее с пълна сила и така ме е напекло че започвам леко да задрямвам.Чува се силен плясък,и се вижда на 50-60м достолепен тъмен гръб на шаран.Така часовете се изнизват неусетно,премина още един приятен ден сред природата,нищо че днес рибоците бяха решили,че еден за пости.Може би следващият път.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Пролет,ранно утро. Още е тъмно и е доста хладно,егати суда няма да се стопли. Товаря рибарските такъми,доста са-няма край това мъкнени и все нещо стърчи и се пречи.По пътя сякаш са се наговорели да ми светят в очите,направо изтекоха. Пристигане на язовира,над него се стеле мъгла,студ ще кажеш че с бръснач реже,ужас направо не е истина.О ужас,некви навлеци са ме изпреварели и са заели най-дащното място,че и на всичко отгоре –‘’Добро утро,колега-Как е?’’.Добро,смотолявам,ан ум си викам кое му е доброто,и как да е не виждаш че съм се натоварел кат магаре а пък и ти си ми заел натурално завереното място.Засядам до една топола,остана тъпия кавк да почне да ръсе памук и после върви чисти месини кат си нямаш работа.Почвам да разпъвам,естествено всичко пак уплетено,замятам късам,тоя такъм колко пари струваше направо ме прерязва стомаха.Най накрая сядам на неудобния стол.След 2часа слънцето най-сетне благоволи да се покаже,ама за какво ли същият студ,а и няма никакъв удар.В тоя гьол сигурно не останало никаква риба.Въобще не презареждам,само ще си хабя храната за тая скапана риба.Към обяд взе да пече,направо изгаря , а тая топола толкоз плешива,че грам сянка не пази.Чува се силен плясък и една тъпа риба скача на 50-60м-Кво скачаш там ма?Ила са нанижи на куката,че да вийш довечера-ква плакия ша станеш.След час не издържам и сбирам багажа.Повече няма да стъпя тук.

[Николай Неделков]

[Божидар]

Супер Камене Наслука

[Dedy]

Камене, истината винаги е някъде по средата!

[Nedeltcho Delev]

Их ма значиии,поне второто да имаше хубав край,еемаа Камене успя да ме ядосаш и мене,пууу и аз няма да стъпя на тоя гьол

[Sme6NIKa]

И двата варианта са много яки!!!!, но ти пожелавам лично да изпиташ третия - за рубриката "Успешни"

[камен]

но ти пожелавам лично да изпиташ третия - за рубриката "Успешни"

А благодаря,ще се пробвам