Новите приключения на "баш_майстора"

[баш_майстора]

Петък вечер пътуваме след работа към плевенско. Аз се прибирам от "конференция" в Старосел и положението е "очи тъмнеят, глава се люшка, уста проклина цяла вселена..." Пийнах по ракия с тъста и в леглото. Събота сутрин, 6.30 ч. - заход! Да де, ама аз захождам, ама белките - не! Некви плахи почуквания по силиконя, ама на куката доде само тва.

Лошо нема, ама ние не сме дошли за влюбен таран! Сбрах сергията и бегом с госпожата да подсигурим базовото изхранване - кладници, лапад и коприва за чорба. Даде!

Втори заход, събота вечер - пак съм сааааааам....
Неделя сутрин... Хазарта го е обяснил доста по-добре... Обръщаме мача!

Новия такъм успешно е обезсолен! Тая вечер заведох тъста да му покажа къде се "бие едрия таран", че и хванах още една белка.

Закрих! Доволен!

[баш_майстора]

Вчера нещо се замотах и така и не стигнах до риболова. Снощи тежко гости, сутринта се наспах, после помогнах на браговерната да ликвидираме щетите от снощи, обядвах и към 1 ч. скочих в колата с намерението да преслушам околософийските басове. Пристигам на мястото - вятър, едвам се стои. Двама плувкаджии се свряли на единственото място що-годе на завет и псуват каракудите, че от сутринта нямали бутване. Застанах до тях и почнах да преравям едно място с рехави водорасли. При една от проводките усетих леко почукване, инстинктивно засякох и усетих приятно потреперване на другия край на линията. Преди да успея да го вдигна от дъното, противникът се навря в най-гъстия треволяк и не иска да излиза. Викам си - ще да е приличен басляк, но като го понапънах да излезе от тревите забелязвам, вместо очакваните зеленикави нюанси, нещо златисто. Чичаците, като видяха какво съм хванал, щяха да припаднат. На 15-тата минута от престоя ми хванах това, за което те са висяли цял ден.

[G.Petkov]

Този е много хищен таран !

Виж го как гледа накриво !
Таранка стръвница, дейба !

[баш_майстора]

Тая година явно ще ми върви на странни улови. Реших най-после да възпосетя модерната софийска пъстървова дестинация. В 7 ч. наджапвам в барата, а пред мен вече са се строили половин автобус натокани младежи, 50:50 мухари и спинингисти, че и двама стръвари измежду тях. Реката приятна и за газене и за ходете по брега. И като се почна едно надбягване... Седнах на един път да си изям сандвича и да им дам малко преднина, че риболов тип "уединена разходка по Витошка" нещо не ми е по вкуса. Младежта дръпна напред и останах сам, само един мухар-набор се виждаше наоколо. На поредния вир виждам пъстърва да събира насекоми на повърхността. Две-три подавания в същата посока и Хексана УЛ се сгъна до дръжката. След кратка борба успях да кепна прилична балканка около 40-те санта.

В кепа воблера се откачи сам и без да я докосна, обърнах кепа и рибата отплува. Поздравихме се с кимване с мухара за добре свършената работа и тръгнах надолу. В долния край на същия вир, сякаш някой ме накара да се обърна и да хвърля пак. Първа проводка - някакво странно почукване в средния воден слой. Повтарям - удар и риба. Нещо дребно но упорито. В първия мовент с помислих да не е кефалче. Оказа се 30-сантиметрово щукле. Снимах го и с не особено голяма охота го пуснах.

Чувал съм, че в долното течение на Панега се ловят успоредно пъстърви и щуки, но в горен Искър...

[баш_майстора]

Новото пръчле е разровено! Без малко да пийна вода, че пуснаха ВЕЦ-а, но слава Богу, излязох "сух" от ситуацията.

[баш_майстора]

Отдавна не съм качвал нищо тук, та ще взема да се отчета с няколко снимки от гръцко от миналата седмица. Покрай празниците решихме да понадим с още два дни и да отскочим към Лефкада. Пътьом спряхме да позяпаме тук-там, та в четвъртъка пристигнахме чак на свечеряване. Заслужена почивка и в петък преди разсъмване бях нарамил сечивата. Заговорих се с няколко нашенци, принципно се ловяли лефери, лавраци и баракуди, ама сега какво им става... Първия ден се капотирах и аз, но на втората сутрин забелязах, че под една лампа се въртят някакви прилични риби, предположих кефали и се наврях в тъмното да търся луцосите. Малко пред да съмне, все пак реших да проверя под лампата и на първото подаване ме изпра един лаврак. Ти да видиш... В следващите няколко минути преди да просветне имах още няколко удара, но успях да извадя само една баракуда и тя като лаврака на силикон. Прибрах се в квартирата, монтирах де що носех силикони и... следващите два дена - нищо. В деня на тръгването към България бая се позачудих дали да ставам рано, но все пак станах и отидох да помятам. Първо ми се откачи един коджа баят лаврак, но след малко зачесах баракудите. Нямах пипване на нищо друго, освен на силикони. Извинявам се за последната снимка, но не ми остана впеме да я режисирам, че трябваше да бързам да товаря багаж...

[Диканаров]

Браво на Баш майстора! Похвално си се проявил и на наша и на гръцка територия! В Либия на пристанището на Триполи между спрялите риболовни кораби ловяхме баракудите на чепаре с черно перо или от токачка пъстро, като имаше вързана и ивица от сребристо фолио от закуските! Беше много резултатно! А когато се закачат две става истински екшън! Е това беше преди 25-6 години де, но морето си е едно. Разбира се, че има разлика между южно и северно крайбрежие, особено при духане на пасатите, но не пречи да се пробва! Чипаретата си ги правехме сами, като бидемите бяха с различна дължина и не ги строявахме в една линия. Черно перо търсехме от щанда за разни екзотични животни на триполските хали! Имаше един огромен орел с черни пера по опашката и крилата и често по земята се намираха пера от него. Благодаря, че събуди спомени от отминали години!

[баш_майстора]

Благодаря, мастър Диканаров!
Покрай морските воаяжи, не остана време да сефтосам наскоро придобитите обувки за газене от скромния дюкян на др. Росен Велев. В неделя направих неуспешен сутрешен набег към едни пънчета с кладници, ударих една куркудена чорба за обяд и търтих към Искъра да си накисна новия чепик. На "паркинга" няма нито една кола. Сглобих такъма, облякох се и нагазих в реката. По пътя срещнах няколко спинингисти и всички ми казаха едно и също - не кълве, но настоявай на силикон! Пробвах всякакви примамки, верно не ще! Започна да се свечерява и тръгнах обратно към колата. Пътьом спирах да метна по 2-3 пъти на по-перспективните места. Отебах всякакви модерни изгъзни и заложих на изпитан бияч - 5-сантиметров сребрист воблер с оранжев корем и зелен гръб. Първо подаване м/у едни дървета и "солетката" стана на геврек. Кратка битка и на камъните полегна за снимка една 57-сантиметрова красавица. От кадемлийските обувки на Росен ще да е!

[Диканаров]

Малей, че красота! Майсторът си е майстор! А за обувките си абсолютно прав! Пази ги внимателно! Да не ги отмъкне някой мераклия за гадже!

[баш_майстора]

Наскоро направихме един заход към гръцко. Всичко си беше наред, с изключение на апетита на рибите. Хванахме по някое рибе, но нищо интересно и запомнящо се.