Платика мутант или болест някаква

[Skorpi]

Колеги, вчера ходих на Жребчево и улових платика малко над 1кг . Коремът и беше се надул като на гупа за първи път виждам такова нещо колегата дето беше с мен я уби и продупчи стомаха и .
От там изтече вода с кръв и вътре като че ли липсваха червата
Жалко че нямям фото за да я покажа

[rimohit]

Здрасти
Ами нямаше ли едини червеи вътр дълги плоски и широки около 1см вътр
.Последния път взех червеноперките и 2 от тях имаха такова нещо.В една книга видях, че може би е някакъв вид рибешка тебия но след пепържване нямало опастност.Предавала се по птиците.

[ricono]

Може да е било асцитна форма на Червенка, а това за което говори колегата е Лигулоза или Ботриоцефалоза. И трите заболявания не са опасни за човека.

[lifestyle_987]

А и за червеноперката.... абсолютно всяка червеноперка има тения ли е ? кво е? некво бяло и се движи баси гадното като го разбрах това и видях повече не ловя червеноперки

[rimohit]

да ..така се казваше.А за червеноперката не е навсякъде.Зависи си от водоема.

[ricono]

Най-разпространената тения при рибата в Б-я е Лигулозата. При нея рибата е допълнителен гостоприемник (носител на ларвната форма-в случея-плероцеркоид). Ларвата се развива в тънките черва на рибата, но понякога, особено когато са повече, разкъсва чревната стена и попада в телесната празнина. Опаразитената риба има твърд и издут корем, постепенно отслабва и става лесна плячка на рибоядните птици, който както спомена колегата rimohit са краен гостоприемник. В техните тънки черва погълнатата ларва достига полова зрелост и започва да отделя яица, който с изпражненията попадат във водата и се поглъщат от зоопланктона (междинен гостоприемник) в него от яйцето се развива първия ларвен стадий-процеркоид. В планктоноядните риби от процеркоида се образува плероцеркоида.
Както вече писах по-горе, тази тения не е опасна за човека, стига да не се изяде (неизкормен уклей) или да се сбърка със семенници (дробчета). Звучи доста гнусно и за много от хората посещаващи този и подобни форуми почти невероятно да направят подобна грешка, но в литературата има описани случай на отравяне с ларвата на тази тения.

[ricono]

Така е само в случай на тежко и продължително опаразитяване.
Принципно изтощена (кахектична) риба не трябва да се яде, независимо от причината предизвикала кахектичното състояние.
Но случайте на улавяне на такива риби са редки, защото те са с влошено общо състояние и променено поведение.
Много по-често уловените риби не са изтощени и както вече писах единствените външни признаци са подутия и твърд корем. След изкормване, измиване и термична обработка няма проблем да бъде консумирана.
Тия дни ще се опитам да понапиша някой несрещани в този и други форуми съображения защо НЕ трябва да се ядат трофейни (особенно дънни хищни) риби, свързани с натрупването на ДДТ в тях.

[Skorpi]

Платиката не беше отслабнала освен ако не е била още по голяма на щеката като че ли не ми даде много отпор ама си беше надута се едно беше гльтнала детска топка ,а в нея /встомаха /освен вода и кръв не се видя ни червеи ни черва . Има ли такава тения дето да е малка и по трудно да се забелязва

[ricono]

Колега Skorpi, тази платика най-вероятно е била болна от асцитна форма на Червенка. Това, което ме кара да мисля, че се касае за това заболяване е описаната от теб картина, сезона и вида на рибата. Не е била отслабнала защото това е остра форма на протичане, отслабват риби, които боледуват хронично.
Принципно крайна диагноза (особено при инфекциозните заболявания) се поставя само след лабораторно изследване, тъй като при рибите различни болестотворни причинители предизвикват сходни клинични прояви и патоанатомични изменения.
За тенията - има такава, която е по-малка, това е Дифилоботриозата (рибята тения), но тя не се локaлизира в червата, а в мускулатурата на рибата, и не предизвиква описаните от теб признаци.

[Skorpi]

ricono, благодаря за пояснението
Щеше ми се да попитам дали въобще има организация която да следи за популацияата и здравословното състояние на рибата у нас
и съответно при болести или епидемии да се взимат някакви мерки и дали има заболявания които да са опасни за човека

[ricono]

Има такава организация, това е Националната ветеринарномедицинска служба. Съвместно с ИАРА те би следвало да контролират здравния статус във водоемите. Това е част от законовата база:
(2) Министърът на земеделието и горите съгласувано с министъра на околната среда и водите въз основа на становище от НТСРА (научно технически съвет по рибарство и аквакултури) определя:
2. условия и срокове за забрана за ползване на обекти по чл.3, ал.1, т.3 при заболявания по отглежданите в тях риби и други водни организми и мерки за ограничаване разпространението на заболяванията в други обекти по чл.3;

Чл.3. (1) Рибностопански обекти са:
1. естествени води и водни обекти - по смисъла на Закона за водите; вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталният шелф и изключителната икономическа зона на Черно море и българският участък на р. Дунав - по смисъла на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България; всички останали реки и стари речни корита, крайморските, крайдунавските и вътрешните езера и блата;
2. изкуствени водни обекти - язовирите, бентовете и изравнителите, каналите, баластриерните водоеми, хидропарковете, технологичните водоеми на електрическите централи и на други индустриални предприятия или земеделски стопанства;
3. специализирани обекти за стопански риболов, рибовъдство и аквакултури - даляни, воли, тони, басейни и други съоръжения, изградени за тази цел.

Чл.27. Лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми, са длъжни:
2. да следят здравословното състояние на рибите и другите водни организми; при наличието на признаци за заболявания са длъжни незабавно да уведомяват регионалните ветеринарномедицински служби и териториалните звена на ИАРА.

(2) Средствата, набрани по реда на ал.1, се разходват за финансиране дейността на ИАРА за:
9. мероприятия за борба с болестите по рибите и другите водни организми, за предотвратяване на тяхното разпространение в обекти по чл.3, ал.1 и за наблюдение и контрол на здравния статус на обектите за рибовъдство и аквакултури.

Има и наредба за борба с болестите по рибите към Закона за ветеринарномедицинската дейност, в която е описано какви мерки се предприемат при възникване на някое от включените в нея заболявания. Наредбата се отнася само за особено опасни (за рибата)вирусни заболявания.
На практика обаче никой не провежда никакви ветеринарномедицински мероприятия в естествените водоеми и изкуствените такива, които не се стопанисват. Причина е, че това е много сложно, скъпо и неефективно. В зависимост от заболяването мерките са различни, но най-общо се свеждат до: третитране с различни лекарствени препарати на целия водоем или пресушаване и обработка на дъното. Представете си това да бъде направено примерно в Жребчево!
Истина е и, че при естествени условия заразните болести възникват по-рядко. Причина за това е малката гъстота на рибните популации (особено напоследък) и естествения имунитет придобит след преболедуване от различни заболявания. По този повод ще направя едно отклонение- най-общо казано имунитета, който имат рибите е специфичен за водоема, който обитават, в зависимост от възниквалите в миналото заболявания. При внасяне на ново опасно заболяване (примерно със зарибяване) то предизвиква масова заболеваемост и висока смъртност. Това е и една от причините да не е позволено да се правят произволни зарибявания.
По отношение на възможностите за борба при паразитните болести случая е подобен. Примерно при Лигулозата, за да прекъснем цикъла на развитие на паразита трябва да избием рибоядните птици (по едно време бракониерите доста ги бяха намалили), или зоопланктона, или възприемчивите видове риба или да ги обезпаразитим, и то не само в един водоем, а във всички. Това би довело до сериозно нарушаване на екологичното равновесие, и в крайна сметка не си струва заради бълхата да изгаряме юргана. Съществуват биологични закони, които регулират степента на разпространение на паразитните заболявания и е по-добре човека да не се намесва, или да го прави само в краен случай след ясна оценка на евентуалните негативни последствия.

Има паразитни заболявания по рибата при които човека е част от биологичния цикъл. Едно от тях е Дирофилариозата (рибята тения), при нея човека е носител на половозрялата форма, локализира се в тънките черва. Отделените от нея яйца с изпражненията попадат във водата, където ги поема зоопланктона, планктоноядните риби са следващото звено. Ларвата, която се образува в тях се локализира в мускулатурата. Ако опаразитените риби бъдат изядени от хищник ларвите преминават в неговата мускулатура. Човек се заразява при консумация на не добре термично обработена заразена риба (планктоноядна или хищна). В България заболяването се среща около Дунав.
Има и други паразитни болести по рибата които са опасни за човека. Примерно това са Описторхозата и Клонорхозата, за щастие те не се срещат в България. Разпространени са в Русия, и в някои райони са огромен здравен проблем (особено първото). Ако някои се интересува по-подробно от споменатите заболявания бих могъл да ги опиша.
За съжаление не съм запознат със законите свързани със здравеопазването и не знам какви мерки са предвидени при възникване на заболяване при хората, предизвикано от консумация на риба.

[Skorpi]

Тенкс

[jultopepi]

А ако червеноперката е заразена с тения след почистване и изпържване в тиган ще има ли последствия върху здравето на човека

[jporlando]

Абе, Жълтопепи ,не виждаш ли коя е датата?!???!
къф е тоя отговор след пет години???

Мнениеот Skorpi » 30 Сеп 2005 21:02
Тенкс

[jultopepi]

не е важна датата това не ме интересува важен е отговора колега ТИ що го четеш бре