СМЯХ

[Светльо-toxin34]

Какво трябва да направите когато пътувате със самолет, а до вас стои човек, който сериозно се притеснява?

1. отворете внимателно чантата с лаптопа
2. изкарайте лаптопа си много бавно
3. стартирайте лаптопа
4. бъдете сигурни, че човека, който седи до вас може да види екрана
5. затворете очи и погледнете нагоре към небето
6. и кликнете следния линк:
http://tinyurl.com/e8efm

[asenovpk]

[Камбата]

Ту наляво,ту на дясно,цоп в ляйното прясно!

[ULtRA^CsKa]

2 часа през нощта, бар, всичко е затворено.
От дупката се показва немската мишка, оглежда се - няма котка, тичка към бара,
налива си бира, изпива я на екс и с всичка сила тича обратно към дупката.
След минута се показва френската мишка, оглежда се - няма котка, тича към бара,
налива си вино, изпива го и бяга към дупката.
Мексиканската мишка - показва се, няма котка, бар, текила, дупка.
Показва се българската мишка - няма котка,
тича към бара,налива си 100 грама,
изпива, оглежда се, няма котка, налива си втора,
пие - няма котка, трета - няма котка, четвърта, пета... след петата сяда, оглежда се -
все още няма котка, започва да разгрява мускулите и злобничко така си мърмори:

"Ми че го чекаме, деба маа му.. "

[Бачо Илия]

Старата акула учи малкото акулче как се яде човек:
- Първо правиш един голям кръг около него, ама много бавничко. След това един по-малък, по-бързо. Най-накрая един много малък кръг, много бързо. След това го изяждаш.
Малкото акулче нетърпеливо прекъсва:
- А не може ли направо да го изям?
- Може, ама ще трябва да го ядеш с лайната…

[predator]

http://www.vbox7.com/play:3ea69b3d

[Бай Гого- Сиромаха]

Паднах ха ха ха... Тук

[Светльо-toxin34]

Човек = ядене + спане +работа +
забавления

Магаре = ядене + спанe
следователно
човек = магаре + работа +
забавления


следователно
човек - забавления = магаре
+работа
или казано по друг начин:
Човек, които не се забавлява,е
магаре, което работи

[strijok]

За разлика от мъжа :
Жената през съзнателният си живот трябва направи три неща: - да изкорени едно дърво, да разруши поне един дом и да роди дъщеря....

[stoka]

Инженер, счетоводител, химик и държавен служител започнали спор чий котарак е най-умен. Инжiнерът повикал своя котарак:
- Хикс на квадрат, демонстрирай!.
Хикс на квадрат се качил на масата, взел хартия и молив и нарисувал кръг, квадрат и триъгълник. Всички се съгласили, че котаракът е много як. Счетоводителят казал на своя котарак:
- ДДС, демонстрирай!.
ДДС отишъл в кухнята и се върнал с 12 кюфтета, които подредил в 4 купички по 3 кюфтета в купа. На другите им харесал номерът. Химикът се обърнал към своя любимец:
- Епруветка, давай!.
Епруветка донесъл кутия мляко от хладилника и отсипал точно 150 милилитра в една чаша. И другите се впечатлили от тази точна лапа. Накрая дошъл ред на държавния служител. Попитали го:
- А твоят котарак какво умее?.
Държавният служител казал:
- Хрантутник, демонстрация!.
Хрантутник изял кюфтетата, изпил млякото, препикал чертежа, изнасилил другите три котарака, оплакал се, че го боли гърба, написал жалба срещу лошите условия на труд, изпратил я в службата за предотвратяване на епидемии и си взел болнични за един месец.

[drat]

Скъпа моя Лили!

Получих писмото ти – много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана – та за трамвай или такси нямаме…

Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта – май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла – е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла – и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга.

Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и – баси майтапа – уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа. Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай – аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите.

Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва – не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрoфугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ – та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето. Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното – сега има прогорена дупка.

А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.

Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ – да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба – нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.

Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по ташаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа.

Чакай, че се звъни на вратата... Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров плазмен телевизор – ще гледаме мача.

Чао и с любов,
Твоето мишленце Стамат

[Бачо Илия]

http://www.bgcrime.com/history-read.php?id=28

[predator]

Скъпа моя Лили!

Получих писмото ти – много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана – та за трамвай или такси нямаме…

Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта – май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла – е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла – и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга.

Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и – баси майтапа – уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа. Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай – аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите.

Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва – не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрoфугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ – та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето. Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното – сега има прогорена дупка.

А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.

Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ – да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба – нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.

Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по ташаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа.

Чакай, че се звъни на вратата... Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров плазмен телевизор – ще гледаме мача.

Чао и с любов,
Твоето мишленце Стамат

малиии

[predator]

Как се снима порно филм


Гладни години. Няма хляб. Ровя из в-к Позвънете. Обяви. "Кастинг за млади жребци. Добро заплащане. Еротичен филм за чужбина. Тел..."

Обадих се с идеята, че щом искат коне трябва да им трябват и ездачи, а аз преди да се науча да доя магарицата на село съм я яздил и веднъж кон съм яздил. Ама за малко.Нарекоха ме шегаджия, но ме поканиха за кастинга. Коне не видях. А и не разбирам как може да се пъхне кон в този апартамент. Оставих си BMX-а в коридора.

- Одобрен си за филма. Утре снимаме. 300 лв на ден. Здрав ли си?

- Хремав съм, щото тоз грип....

- Ок, ставаш. До утре..

Малий, толкоз пари!? Голям кеф.



На следващия ден ходих на баня и се курдисах първи. Иде режисьора.



- Ясно ти е, че ще снимаме порно?

- Но?

- Какво "но"?

- Не, нали вие казахте "Ясно ти е, че ще снимаме пор, но...?" и аз чакам за "но". А защо писахте коне, а сега пор?

- Моля? Ще снимаме ПОРНО..

- Но?

- Ще снимаме порнографски филм!

- "пор, но графски филм"?! Графски щото сме царско време? - недоумявам аз пропит от девствената ми същност



Тук той ме заряза, грабнаха ме едни със слушалки в ушите, дадоха ме на едни дето ми пудриха всико, съблякоха ме и бам...пъхнаха ме в една стая с голи жени и мъже, които правеха какво ли не. Абе срам, не срам - ще ви кажа. Секс!

Омърлуших се. Кървави пари са тези 300 лв на ден. Нямаше как. Казаха ми -влизаш и почваш да я ближеш онази там долу?

Фон. Музика на Мънго Джери "Ин дъ самъртайм" Сещате ли се? Чип чи чип , а....

Отивам аз, тя се разкрачва. Навеждам се аз. Camera! Action!



- Ъ...може ли само да...?

CUT! - крещи режисьора - Какво има бе?!

- Ами тя мирише на пишано долу - вдигам раменца, а останалите се споглеждат и се ухилват.

- А на какво да мирише бе, чобан? На чубрица ли? Айдееее...



Camera! Action!

Навеждам се аз и ...ближа. А носа ми тече. Едни зелени сополи текат от мен и се сливат с нейните течности. Не мога да дишам. От опитите ми да дишам се образуваха балони в сополите ми. Закашлях се. Повдигна ми се.



- CUT! - крещи режисьора - какво стана пак?!?!

- Косъм - и изпружих врат, след като се бях затичал към него да погледне в гърлото ми.

- Какъв косъм бе? От къде се извъди ти бе? От Марс ли?

- От Трошево съм. Да не познавате някой там?

- Връщай се и повече без изцепки!!!



Camera! Action!!!!!!!!!

Нещо хич не ми хареса отношението. Тези хора не са хубави. Ближа аз, а си мисля за мои неща. Въй?! Колелото?!



- Ъъъ..може ли пак? - вдигнах ръка като за изпит аз

- CUT! CUT! Какво пак бе, говедо?

- Може ли да отида до коридора за да си заключа BMX-a, че да не ми изчезне. Имам си и катинар

- КОЕ ДА ЗАКЛЮЧИШ?!

- ВМХ-а, колелото, като от филма...

- И сега ли се сети? Какво прави досега? Защо не го заключи? Какво прави?

- Ми...близах...

- Преди това бе, чвор?! Бягай и се връщай!!!!!



Отидох в коридора, после в тоалетната, вдигнах капака, пъхнах си главата, пуснах капака и ..изревах с всичка сила. Не обичам да ме наричат "дърво". Върнах се.

И пак...

Camera! Action!

Сега мен ще ме ближат. Легнах аз по гръб и ...



- Кхххниии... - изгърчотих се при първия допир още



CUT!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!



- Кажи бе, делиорманецо - режисьора пак ме обижда и доби цвят на козе виме след двудневно нонстоп доене - какво пак? Косъм? Мирише? Колелото? Забравил си да си платиш тока?

- Много ме е гъдел...а и тя ми пипа дупето...ама вътре...с пръст



След увещания, кандърми и обещания от моя страна продължихме. За да не ме е гъдел тя си завря пръста в дупето ми. Заболя ме и очите ми почти сълзяха. Камерата не ме снимаше в лицето. Тези 300 лв ще ми излязат през....дупето.

И воистина возкресе. Онази си дръпна рязко пръста и аз ....се нааках.

То после не беше CUT!!!, не беше чудо...Караха ми се, търсеха хавлии, бърсаха някакви плаки, проветряваха, а беше зима....



Изгониха ме. От 300 лв ми отписаха хавлии, пропиляна лента, декори...

Останаха ми 0.80 лв...

Качих се на ВМХ-а и газ към нас. Със стотинките си купих две рогчета. Разкошни соленки. Най-хубавото нещо в този ден за мен. Затова пиша и в клуб "Любов" - за любовта ми към рогчетата. Обичам рогчета!

[bradata]

Един мъж, пътувал из България от град на град, от село на село,по едно време гледа табела село”ПЕДЕРАСОВО”, спрял се и си помислил “чакай да попитам някой, що се казва туй село “ПЕДЕРАСОВО”.Разходил се и гледа един селянин копае една градина.
-Абе,що се казва тъй туй село? Много педераси ли има?
-Аааа, незнам , трябва да питам жената. Иванееее…..