Къде се намирам:
Риболов
Подводен раздел
Подводен риболов
Подводен риболов
naRiba.com

Форум




случки и спомени под водата
Модератор: nkolev66
Re: случки и спомени под водата
Браво
Но искам по-често да пишеш в тази тема










- Диканаров
- кандидат преподавател
- Мнения: 2605
- Регистриран на: Пет Мар 17, 2006 6:01 pm
- Местоположение: софия
Re: случки и спомени под водата
Ще ви напиша, как научих дъщерята да плува, като издиша под вода и за първите си сепии! Но по-късно , че нямам сега време! 

Няма малки и голями, има хванати и изтървани!
- Диканаров
- кандидат преподавател
- Мнения: 2605
- Регистриран на: Пет Мар 17, 2006 6:01 pm
- Местоположение: софия
Re: случки и спомени под водата
Щерката правеше по 3-4 замаха с ръце и бързаше да стъпи на дъното, защото с две ръце си бършеше очите и дишаше през уста. Синът вече плуваше по стотина метра, а тя не. Чудех се как да я накарам да се преодолее и и купих детска маска и шнорхел с малки плавници. Казах и да ме хване за лявата ръка с нейната дясна и да плуваме на една педя вода. Така ще може да пипа с лявата си ръка пясъка и опирайки се на него да си повдига главата за да гледа. Нямаше нужда да си трие очите и малко по малко привикна да диша през шнорхела. Аз и посочвам разни интересни и красиви неща и по този начин я отвличам от мисълта и за вода, въздух и дишане. Плацикаме се така на 20-30 см. вода и гледаме скаридки, малки рибета, раци пустинници, анемонии , които и показвам с върха на стрелата, а после обяснявам. Тя се поотпусна. Спокойна, че е плитко и може да се опре и изправи главата и да си диша през шнорхела, че ме държи и ми дава знак, като ми разтърсва ръката и аз реагирам веднага, започна да и става интересно и да се заглежда и в страни от нас. По едно време ме дърпа и сочи на ляво. Гледам там дето сочи, нищо ! И изведнъж виждам очи, които ме гледат. Просто пясък и втренчени малки очи. И те гледат. Полека приближих до тях върха на стрелата и очите направиха скок от половин метър в страни. Тогава различих очертаниетона малка сепия. Голяма колкото детската и длан. Приела цветът на пясъка и имах чувството че е станала прозрачна. Само черното на очите и си беше черно. Наистина шокираща мимикрия. Така тръгнахме след нея и щерката забрави за дълбочината . На дълбочина от 2м. я загубихме. Тогава предадох следващият урок на щерката. Свий си пръстчетата на кръг, около въжето на буя. Така и без да ме държиш имаш контакт с мен. Стискаш въжето , аз усещам подръпването и веднага поглеждам към теб. Тя знаеше знаците за посока, ОК и др. За проба гмурнах се на 2м., тя стиска, аз поглеждам към нея, тя се смее и прави ОК. Така два-три пъти с учебна цел на дълбочина 3-4м. Тя вече ме следи от горе с интерес, какво правя. А после на брега , коментираше с майка си как съм криво стрелял, как съм изтървал рибата, как съм втори път зареждал и все в този дух критики. Да това и бе второто раждане във водна среда. Сега плува като видра и има същите проблеми с внуците.
А сега да ви разкажа за първите си простреляни сепии. Беше есента на 1984г в триполският залив. Хубав вятър изток-запад. Заливът бистър и тих. Влизам и на дълбочина 3м. гледам на дъното два предмета, като чехли или домашно плетени вълнени чорапи на една педя един от друг. Сякаш, някой се е събул и пуснал на пода чорапите си с ходилото на горе. Ако бе един, щях да отмина, но това ме заинтригува. Един може да е паднал, може да е изхвърлен, но два акуратно положени, като чехлите ми пред телевизора. Това не е възможно. Гмуркам се и втренчен разбирам, че са две едри сепии. Телата им от горе изглеждат като табаните на чорапите, а главата и пипалата изглеждат , катокрачола на чорапите. Прострелях едната, другата избяга. Като я свалях от стрелата се поизтормозих, защото главата и е на много подвижна част, като шия и се опитва да хапе с човката си. Тогава разбрах и как стои в тялото и шуплестата, подобно на стиродур плочка. Такива се срещат по пясъка на плажа, но нямах представа, че тази издължена елипсовидна плочка е в същност скелета на сепията. Сепията е мигриращ вид и плуването на далечни разстояния се облекчава от тази плочка осигуряваща аеродинамичност на тялото. След като вече знаех как изглеждат на дъното и как да ги отличавам от камъни и други боклуци започнах да ги търся целенасочено. И на 30-40м. видях или втората или друга сама сепия. Вече с натрупания опит я прострелях и прибрах. Пообиколих още час и ударих още две. После в къщи като извадих "стиропорените" плочки и ги изчистих от вътрешностите им станаха бели хубави филета. Жена ми първо ги свари, както октоподите, после от пипалата и главите направи обичайната салатка с лук , лимон и чер пипер, а от филетата направи направо фамозни панета. От този момент започнах и тях да ги бия и прибирам отделно в камерата, защото не се винаги срещат. Понякога, когато има пасаж можеш да настреляш десетина, но после маже и три месеца да не срещнеш една. А колегите, които идваха в командировка знаеха и си питаха за тези мезенца. Нямаше как, трябваше да съм подготвен за изненади.
А сега да ви разкажа за първите си простреляни сепии. Беше есента на 1984г в триполският залив. Хубав вятър изток-запад. Заливът бистър и тих. Влизам и на дълбочина 3м. гледам на дъното два предмета, като чехли или домашно плетени вълнени чорапи на една педя един от друг. Сякаш, някой се е събул и пуснал на пода чорапите си с ходилото на горе. Ако бе един, щях да отмина, но това ме заинтригува. Един може да е паднал, може да е изхвърлен, но два акуратно положени, като чехлите ми пред телевизора. Това не е възможно. Гмуркам се и втренчен разбирам, че са две едри сепии. Телата им от горе изглеждат като табаните на чорапите, а главата и пипалата изглеждат , катокрачола на чорапите. Прострелях едната, другата избяга. Като я свалях от стрелата се поизтормозих, защото главата и е на много подвижна част, като шия и се опитва да хапе с човката си. Тогава разбрах и как стои в тялото и шуплестата, подобно на стиродур плочка. Такива се срещат по пясъка на плажа, но нямах представа, че тази издължена елипсовидна плочка е в същност скелета на сепията. Сепията е мигриращ вид и плуването на далечни разстояния се облекчава от тази плочка осигуряваща аеродинамичност на тялото. След като вече знаех как изглеждат на дъното и как да ги отличавам от камъни и други боклуци започнах да ги търся целенасочено. И на 30-40м. видях или втората или друга сама сепия. Вече с натрупания опит я прострелях и прибрах. Пообиколих още час и ударих още две. После в къщи като извадих "стиропорените" плочки и ги изчистих от вътрешностите им станаха бели хубави филета. Жена ми първо ги свари, както октоподите, после от пипалата и главите направи обичайната салатка с лук , лимон и чер пипер, а от филетата направи направо фамозни панета. От този момент започнах и тях да ги бия и прибирам отделно в камерата, защото не се винаги срещат. Понякога, когато има пасаж можеш да настреляш десетина, но после маже и три месеца да не срещнеш една. А колегите, които идваха в командировка знаеха и си питаха за тези мезенца. Нямаше как, трябваше да съм подготвен за изненади.

Няма малки и голями, има хванати и изтървани!
Re: случки и спомени под водата



Последно промяна от windo на Пет Мар 13, 2009 4:33 am, променено общо 1 път.
наслука
- Светльо-toxin34
- разбира нещата
- Мнения: 849
- Регистриран на: Чет Юни 05, 2008 9:12 am
- Местоположение: Светльо Радославов гр.София
Re: случки и спомени под водата
използването на харпуни в сладководни водоеми е забранено.използването на леководолазна екипировка за подводен риболов е забранено.и НЛО да беше намерил не Война и Мир,нов Толкин щеше да станеш ако полицията се беше сетила и за това
Бракониерииии,оставете рибата да се размножавааа
- Диканаров
- кандидат преподавател
- Мнения: 2605
- Регистриран на: Пет Мар 17, 2006 6:01 pm
- Местоположение: софия
Re: случки и спомени под водата
Да ви разкажа за единствената си акула "нъмър" или петниста акула. Арабите са я кръстили - "пантерена". Тази акула си е с типичното акулско тяло. Торпедовидна и с впечатляваща паст. Зъбите и са в няколко реда, като първият ред зъби са на челюстите, а следващите са в устата, но подредени на кожни гънки. Зъбите са триъгълни и са си остри. Челюстта на акулата има четири стави. Две са от страни и две са по оста на рибата на горната и долната челюст. Така горната и долната челюст се мърдат , като на шарнири и четвъртинките са много подвижни. Допрете си показалците и палците на дланите си, като между показалците да се образува ъгъл от 60 градуса, а между палец и показалец-30 градуса. Така съадинените ви пръсти дават достатъчно ясно представа за четирите части на акулската уста. Фактически това са единствените кости на рибата, всичко друго е хрущял. Бях по работа в Завия, - град на запад от Триполи, свърших си ангажиментите и понеже ме знаеха, че съм запалянко, местни хора ме заведоха да ми покажат морето преди града . Там се хващали много и голями риби.Те били виждали ей-такива, ей-онакива! Та плувам над едно еднообразно дъно, като подводно плато. Нищо интересно! Много редки рибенца, колкото един пръст и ниски водорасли върху каменистата повърхност на платото. На едно място видях една ярко червена петлъчева звезда и си я прибрах. После я изсуших и сега ми е в колекцията. Плувам и си мисля, че арабските ми приятели са решили да си правят гаргара с мен! Почнах да се ядосвам , оглеждам се и гледам на 0.5-1 км . съм навътре и на 2 от колите. Мислех си да обръщам и да излизам, но нещо ме караше още малко да поплувам. И пред мен се прояви една цепнатина на скалата с дълбочина до 3м, а и широчината на цепнатината не бе повече от 3м. Цепнатината започваше близо до брега и навлизаше навътре в морето, като леко криволичеше. От мен до скалистото плато я имаше 3м. я нямаше. Поглеждам какво има в цепнатината и гледам доста интензивен живот. Риби си плуват, мушкат се в някакви дупки, или се движат по отвесните стени на цепнатината, като рибешки алпинисти. Това, което ми привлече обаче вниманието бе силует на прилична риба на разстояние над 30м. от мен. Цветовете там бяха изчезнали и рибата се очертаваше в сиво като силует. Плуваше бавно по средата на цепнатината, като трамвай по Дондуков. Аз я виждам от горе и отзад. Нямам представа каква е! Само я прецених, че е над метър. Околното рибешко население си бе спокойно, нямаше паническо бягство и щуркане. Идилия на дъното. Дръпнах от страни на цепнатината, да не изплаша рибата и си правех сметката да я изпреваря и изчакам в засада. Но като надникнах над цепката рибата си бе под мен и бавно си продължаваще разходката. Нямах никакво време и стрелях от движение. Хубаво, че не почнах да преценявам ситуацията, да избирам къде да стрелям и т.н. Сигурно, щях да я изтърва или да избяга. Стрелях и стрелата от 2м. от почти от горе с много малък наклон прониза животното зад гръбната перка.Сигурен изстрел, стрелата я прониза, но не засегнах никакви важни органи. Рибата се замята, стрелна се напред, но не бе много голяма и я сравнетелно лесно удържах на въжето. Като се замята видях, че е акула и нямах проблем с нея. Набрах се по въжето и шнура на харпуна и я сбарах за стрелата Имах опит с акулската кожа и смело докопах опашката и. Хваната за опашката и стрелата тя се предаде, а може и да е била в шок. Не знам! Тресе се десетина- петнайсет минути в ръцете и после каталяса. Излязох горд на брега, а приятелите се смеят и ми казват, че това не се ядяло. После разбрах защо са ме закарали на това място с "многото" риба. Защото професионалните рибари там си залагали мрежите и пасажите с риба се набивали без проблем, а и ваденето е било без проблем, защото няма по дъното закачки. Нали е равно! Но харпунджия си търси съвсем друго дъно! Какво да правим , хората имали доброто желание, като гледали уловът от лодките. За акулата разбрах после защо не се ядяла! Не от морални помисли, че може да е похапнала човешко, а от друга причина! Рибата при пърженето миришеше на амоняк! Изхвърлихме я. Но направих от челюстите трофей. С хитринка си стана впечатляваща паст. Става като корона за главите на внучките сега. Като я гледаш имаш чувството , че може да ти лапне ръката от рамото. Разпънах челюстите, тогава с пръчки , така че те се разчекнаха до почти правилна окръжност. Осолих ги и ги изсуших Сега са твърди, се едно е единна челюст. Байцвани и лакирани са ми добър трофей. Амонячен дъх да има рибата ми се е случвало няколко пъти и с котки и лисици и скатове. Мисля, че това е само по време на брачният период, защото повечето скатови риби и пясъчните акули, които съм извадил имаха вкусно, приятно месо , без какъвто и да е мирис на морска риба. Акуловите са живораждащи, а яйцата им са подобни на твърди, четвъртити, плоски дамски портмоненца. Като ги пробиеш с нож от вътре изтиче жълтък. А малките рибки се раждат - е за това ще ви разкажа друг път! 

Няма малки и голями, има хванати и изтървани!
Re: случки и спомени под водата
а пак аз да ви разкажа как извадих НАИ РЯДКАТА РИБА НА СВЕТА
сега на 1 ходих на julay morning с компаниата всичко беше ОК на сутринта хората се разотидоха и ние решихме да отидем малко да половим риба. Впрочем изсторята се случи на камен брчг. та така влязохме с лодката малко на вътре но гледахме брегът да ни е в полезрението и моите приатели метнаха въдиците а аз разбирасе се гмурнах е нищо не хванах още по малко и видях общо взето скука реших че рибата ме мрази,излязох на лотката и метнах и аз една прчка да си губя времето бях метнал на дънна нямаше и пет минути и закачих но кордата явно нямаше да издържи силата упорството и издръжливоста на рибата нахлузих акваланга подадох пръчката на приятелят ми и се гмурнах по кордата навърха и имаше пасаж от цаца които незабавно се изнесе а на кукичката седеше фар от лада като го изнесох на лодката установихме че тожа е наи рядката риба и наи трудно уловимата . които има такав невероятен късмет да вдигне ръка. та така ние ПАК си тргнахме с празни ръце и фар от лада жалко че не можем да хванем едно богати на въдицата. но така е прво от малко се започва следващия път ще ходим за двигатела
сега на 1 ходих на julay morning с компаниата всичко беше ОК на сутринта хората се разотидоха и ние решихме да отидем малко да половим риба. Впрочем изсторята се случи на камен брчг. та така влязохме с лодката малко на вътре но гледахме брегът да ни е в полезрението и моите приатели метнаха въдиците а аз разбирасе се гмурнах е нищо не хванах още по малко и видях общо взето скука реших че рибата ме мрази,излязох на лотката и метнах и аз една прчка да си губя времето бях метнал на дънна нямаше и пет минути и закачих но кордата явно нямаше да издържи силата упорството и издръжливоста на рибата нахлузих акваланга подадох пръчката на приятелят ми и се гмурнах по кордата навърха и имаше пасаж от цаца които незабавно се изнесе а на кукичката седеше фар от лада като го изнесох на лодката установихме че тожа е наи рядката риба и наи трудно уловимата . които има такав невероятен късмет да вдигне ръка. та така ние ПАК си тргнахме с празни ръце и фар от лада жалко че не можем да хванем едно богати на въдицата. но така е прво от малко се започва следващия път ще ходим за двигатела

наслука
Re: случки и спомени под водата
Аз също съм хващал още по рядка риба, само че на язовир Любен Каравелово което се намира близо до Варна. Преди около 4 години отидохме със жена ми за риба на този язовир. Отидохме около 14.00 часа може би. Хвърлих около 7-8 дънни въдици и зачаках. Там обикновенно се лови таранка. Хванах няколко и по късно взе да се смрачава. Реших да прибирам, прибрах 3-4 дънни които бяха навити на шише. Обаче както си прибирам усетих че нещо се закачи. Сложих мисината на гръб и тръгнах да изкачвам баира. Срещу мен един циганин държи едно бебе и до него една циганка. Мангото вика << Ей какво вадиш бе>> Обръщам се към язовира и какво да видя КОЖУХА НА ЕДИН БОИЛЕР, като отпуснах мисината а бях с 0.40 боилера леко потъна и се откачи . И това беше най голямата ми и странна риба. С ПОЗДРАВЛЕНИЯ КЪМ ГОСПОДИН ДИКАНАРОВ.
Пашата обича смелите.
- КИРО
- и господ не е толокова добър
- Мнения: 11636
- Регистриран на: Пон Авг 20, 2007 7:12 am
- Местоположение: Кичево до ВАРНА
- Обратна връзка:
Re: случки и спомени под водата
Диканаров,кефиш с историите,поздравления,и се чакат следващите серии.
Кулинарията също е превъзходна.
windo,не може да си такъв голям карък,ама както пишеш...я вземи запали една голяма свещ в църквата.Пък Баретата май ще яде табаните

Кулинарията също е превъзходна.
windo,не може да си такъв голям карък,ама както пишеш...я вземи запали една голяма свещ в църквата.Пък Баретата май ще яде табаните


В МОРЕТО МИ Е ПО-ДОБРЕ,ОТКОЛКОТО НА БРЕГА
- Диканаров
- кандидат преподавател
- Мнения: 2605
- Регистриран на: Пет Мар 17, 2006 6:01 pm
- Местоположение: софия
Re: случки и спомени под водата
Бях обещал да разкажаза раждането намалки котки и скатове, та почвам. Като плуваш и забележиш зарита котка или скат не си в състояние да познаеш това мъжка или женска риба е. Та така ми се е случвало на два пъти да вадя от багажника на колата освен простреляния скат и родени малки скатчета. За съжаление единия път едно, а втарият път две. Малките бяха мъртви. Едното бе и недоразвито. Явно инстинктът за съхранение на вида е проработил и в смъртната си агония скатът е раждал, пък каквото стане. Това, че са били малко на брой ме кара да мисля, че те са раждали и във водата без да ги забележа. При чистене на скат съм вадил по седем-осем яйца. Бях ви писал преди, че приличат на твърди, черно-кафеви, четвъртити , дамски портмоненца. Аз като съм ги теглил с двата си харпуна, съм бил над тях и преди рибата, така че е напълно възможно отзад да са раждали и да не съм забелязал. Сега да ви разкажа за това как разраждах котка. Бяхме десетина семейства от търговското, посолството и от инженеринговите организации, работещи тогава в Либия на един плаж, не далеко от камповете на Булгаргеомин и БОКО. Това е след гр. Тажура. На един хубав, голям залив от източната страна бе разрешено да се плажува, а от западната бе забранено , защото горе на брега имаше стрелкови полигон на либийската армия. Брегът на полигона бе над морето около 50м. Бе отвесен и на самият ръб имаше голям насипан бруствер. От мястото на плажуване понякога се чуваха изстрели или притичване на войници, но това бе на 2-3км. пряко по въздуха в страни от нас и не бе опасно. Пред бруствера на полигона имаше далеко на вътре в морето бакени-маяци , указващи опасната зона и никога не видях там някой да е ловил с трал или залагал мрежи. Никога не са спирали лодки да ловят на място. Та този ден бях влязал и полека полека съм минал под отвесната стена на полигона. На 50м от брега дълбочината бе 7-8м. Дъното пъстро-камък и пясък. И риба, риба. Там понеже никога не е била притеснявана си беше направо рай. Настрелях петнайсетина и повече котки от 2.5 до 5-6кг. Абе доло си бе като на рибешки митинг. На буя дизгията се бе натъпкала. Плувам към буя с поредната котка и гледам под дизгията се спуска с клатене към дъното, като есенно листо, рибе от големината начаена чинийка. От тази пачка от котки, нанизани една след друга, неможех да определя коя е родила и реших да излизам. Бях настрелял достатъчно за да има за всяко семейство от колегите и за скарата. Излизам, децата припкат и цирикат! Гледат, броят, мерят и въобще олелия. По едно време идва щерката и ме пита:-Татко, защо на една котка си оставил опашките? Отивам да видя и гледам от аналното отверстие на една котка се подават навити, като палачинки , една в друга малки котки. Така с опашките напред. И аз започнах с лек натиск на корема да помагамна изхвърлянето на рибетата. Веднага след изкачането на едно излизаше следващото и пак се подаваше миниатюрна опашле.Щом изкокнеше някое, то се разгъваше и го гребвах с пясъка и го пусках в прибоя. Вълничките бяха по-скоро символични. Първата го връщаше педя-две към брега, но отдръпването на вълната го ориентираше и то бързо се обръщаше по корем и хващаше към дълбокото. Така изродих пет-шест котета и нито едно не изкочи на брега. Какво велико нещо е природата. Никой не ги е учил, а отлично знаеха как да плуват и на къде. И си бяхя съвсем развити, имаха си и миниатюрно шипче. Раздадох всичките риби и от тези, които пекохме на плажа не можах да ям. Отщя ми се. Нали за първи път ставах рибен акушер!Но след няколко дни ми мина и пак ги почнах. То друг такъв случай на рибешко израждане не съм и имал де! 

Няма малки и голями, има хванати и изтървани!
- КИРО
- и господ не е толокова добър
- Мнения: 11636
- Регистриран на: Пон Авг 20, 2007 7:12 am
- Местоположение: Кичево до ВАРНА
- Обратна връзка:
Re: случки и спомени под водата
Правил си спомени Батка,евалла.
Ама моя или твоя.baretata написа:Ако лъжа да умре кварталния.
В МОРЕТО МИ Е ПО-ДОБРЕ,ОТКОЛКОТО НА БРЕГА
- FiSheRMaN_
- вече хвърля и на тежко
- Мнения: 210
- Регистриран на: Вто Авг 29, 2006 7:33 pm
Re: случки и спомени под водата
Тази случка за скатчетата ми беше много интересна само едно не ми стана ясно как така един пат рибата ражда живи скатчета а друг път снася яица ?
- Светльо-toxin34
- разбира нещата
- Мнения: 849
- Регистриран на: Чет Юни 05, 2008 9:12 am
- Местоположение: Светльо Радославов гр.София
Re: случки и спомени под водата
ами защото единия път е скат а другия морска котка е те затва.FiSheRMaN_ написа:Тази случка за скатчетата ми беше много интересна само едно не ми стана ясно как така един пат рибата ражда живи скатчета а друг път снася яица ?


Бракониерииии,оставете рибата да се размножавааа
- Диканаров
- кандидат преподавател
- Мнения: 2605
- Регистриран на: Пет Мар 17, 2006 6:01 pm
- Местоположение: софия
Re: случки и спомени под водата
Скатовете, а и морските котки са от семейството на акулите. Те са живораждащи. Не снасят яйца! В коремната кухина на рибата има нещо като старите патрондаши за пачки от по пет патрона. Сигурно сте ги виждали по старите филми дето ги носят преметнати през рамо. Тези четвъртити , тъмни , твърди яйца с форма на портмоненца са в този "патрондаш". Той изглежда играе ролята на матка. Тези яйца са свързани с патрондашът чрез нещо подобно на мрежеста ципа.Много не съм се заглеждал в тези детайли. Аз при чистене на риба съм виждал тези яйца или неразвити рибки във вътрешностите. Направи ми обаче впечатление, че очите на зародишите бяха несъразмерно голями и на местото на хрилните отвори имаха тъмни подутини. Вероятно после се оформят хрилете и хрилните отвори. 

Няма малки и голями, има хванати и изтървани!