Къде се намирам:
Риболов
Сладководен раздел
Излети
Моят риболовен излет
naRiba.com

Форум




Ах тези взривове......
Ах тези взривове......
Провали ми се запланувания излет на Чепинци поради гърмежите и загадката с десетките неуловими сомове остана неразгадана.
Но сърце рибарско нетрае и съботното утро ме заварва дълбоко в планината, далеч от гърмежи, коли, хора и всякакви такива развалящи спокойствието и душевната нирвана дразнители.
А развиделяването в планината е такова:

тихо, влажно и супер спокойно. В този момент вече не съжалявах за митичните сомове.
Малко по късно пред мен се показа и реката. Малка, бистра, провираща се като змия между ридовете и криеща съкровища в прозрачните си води

Не бързам да вадя въдицата опт калъфа. Присядам на брега и с тихо обожание слушам ромона на водите.
От унеса ме изважда топуркането на неиндифицирано животно, което подплашено от присъствието ми с ядно топуркане и плясъци се отдалечава през папурите. По пухтенето и тропота решавам че това е някой самотен стар ( защо ли стар???) глиган , чиито владения съм нарушил.
Решавам че е крайно време да се заема с целта на пътешествието - риболова.
Разгъвам въдицата и дълго се ровя в кутията с примамки, неможейки да реша на коя да заложа. Все пак спомена от предишния ми риболов се налага и слагам любимия с МЕПС ХД1. Провирам се през шубраците и внимателно и отдалеч замятам на по-дълбоките места и перспективните подмоли покраи отсрещния бряг.
Скоро виждам стрелкащата се след блесната сянка и една прекрасна планинска принцеса се озовава на брега след няколко божествени пируета в плитката вода.
Внимателно я откачам и я полагам върху мокрия кеп за фотосесия

след което естественно и се случи това.

За жялост явно много бързаше и измивайки ми очите се шмугва във водата миг преди фотоапарата да запечата тръгването й.
Решавам да сменя примамката.
Слагам воблер , имитация на пъстърва, собствена изработка и продължавам нагоре по течението.
Скоро , в дулбок бързей усещам леко почукване. Не можа да се закачи, но и явно не усети измамата. Замятам пак там и водя воблера с леки придръпвания. Течението върши своята работа и отчетливо усещам играта на примамката под напора на водните струи. Пак леко причукване и в следващия момент пръта се свива. Рибата държи в течението , но и аз не бързам да я вадя. Искам изцяло да се насласдя на този миг на сливане. Всичко е едно : Аз , огънатата въдица в ръката ми и напиращата в дълбокото риба.
В крайна сметка скоро се умаря и леко я придърпвам. До брега пак се опитва да бушува , но вече е твърде уморена и бързо се предава.

Заслужена фотосесия и тя също заминава обратно във водата.
Уморен от преживяните емоции присядам да почина край водата и позвам времето да направя няколко снимки на събудилата се вече река:

След заслужената почивка сменам примамката и продължавам своя поход.
Но слънцето вече се е издигнало и лъчите му пробиват през надвисналите клони, правейки игриви зайчета по водната повърхност. Това за жалост се отрази зле на кълването. Рибите се покриха по сенките и не искаха да налитат на примамките. Смених доста блесни и воблери в опити да улуча подходящата примамка, но напразно. Накрая , отчаян, слагам и вездесъщия МЕПС ХД1. ЗА жалост положението с него е идентично, явно с напредването на деня рибите станаха по предпазливи не рискуваха да се спускат след порещите водата примамки.
Докато се провирах нещо черно встрани от пътеката привлече вниманието ми. Оказа се нож в кожена кания. Стабилен, кован, стар нож с кокалена дръжка. Оглеждам се пак и погледа ми е привлечен от търкаляща се на земята кутиика от стръв.
Ядосан от немарливоста на миналия пред мен я вдигам за да я прибера и изхвърля по-късно. За мое учудване обаче тя се оказа пълна с жизнерадостно мърдащи бели червей. Явно немарливеца я е изхвърлил тук предния ден, приключвайки риболова.
Идеята бързо се прокрадва в главата ми. Щом неще на спининг нека я пробвам на стръв. Заравям се в бездънните с джобове и скоро намирам това което ми трябва: плувка, кука и няколко сачми. Набързо преправям и с котешка походка, превид надве се приближавам към водата. подавам в течението и отпускам надолу. Едва изминала няколко метра плувкатъа елегантно се гмурка и засичам. Приятната тежест отсреща ме изпълва с блаженство. Оказва се обаче маломерно кленче, риба рядка в тази река.
Снимам го и го пускам пак във водата:

Минавам в по-горния вир и отново замятам. Рибата не чака втора покана и се отзовава бързо. Този път вече е пъстърва. Малка, стройна красавица, която потреперва в ръката ми:

Снимка и обратно:

Следващата риба е още по-малка:

Това ме кара да се замисля и след кратко ровене из добовете успявам да открия по-голяма кука и премонтирам. Сега вече на малчуганите ще им е по-трудно да налапат стръвта ми.
Логично следващото кълване е след доста време. Все пак големите пъстърви не са във всеки вир , а и са доста по мнителни и предпазливи.
Все пак дочаках и този миг. плувката бе преминала бавно и спокойно през почти целия вир и тъкмо се канех да обера, когато заби. Рязко и мощно, типично за голяма риба. Веднага след засечката скочи над водата, сякаш за да ми покаже с какъв противник си имам работа . Не можа да ме уплаши
Опита се да се спусне надолу по течението , но затегнах аванса и я спрях. Разходих я из целия вир преди да я гребна с кепа. Борбата си заслужаваше всеки миг. В обръча лежеше прекрасна женска балканка. малко останаха вече рибите като тази в Реката, много тормоз видяха през последните години. Набързо я снимах и веднага и подарих живота:

Зареден с положителни емоции продължих. Настроението ми не можа да помрачи даже и изсипалия се ненадейно проливен дъжд. Наметнах наметалото и продължих с риболова.
На рибите дъжда явно им хареса , защото кълванетата зачестиха. За жалост не снимах всички риби, поради леещите се от небето струй, на които подозирах че новата ми дигиталка няма да се опре и много бързо ще се повреди , но все пак щракнах няколко снимки:



А ето я тук и последната, уловена след спирането на дъжда:

Скоро след това , при замятането улучих едно дърво на отсрещния бряг и единствената ми плувка остана в плен на клоните
Но нищо. И без това деня вече преваляше и умореното слънце бързаше да се скрие зад надвисналите чуки. Аз бях взел това за което бях дошъл в планината, бях гребал с пълни шепи от очарованието на пустошта, бях се наплискал доволно с прозрачните планински води, бях заредил биологичния си акумулатор за още една седмица пред компютъра, в офиса и претъпкания град.
Само как ли ще издържа до другата събота....




Но сърце рибарско нетрае и съботното утро ме заварва дълбоко в планината, далеч от гърмежи, коли, хора и всякакви такива развалящи спокойствието и душевната нирвана дразнители.
А развиделяването в планината е такова:

тихо, влажно и супер спокойно. В този момент вече не съжалявах за митичните сомове.
Малко по късно пред мен се показа и реката. Малка, бистра, провираща се като змия между ридовете и криеща съкровища в прозрачните си води

Не бързам да вадя въдицата опт калъфа. Присядам на брега и с тихо обожание слушам ромона на водите.
От унеса ме изважда топуркането на неиндифицирано животно, което подплашено от присъствието ми с ядно топуркане и плясъци се отдалечава през папурите. По пухтенето и тропота решавам че това е някой самотен стар ( защо ли стар???) глиган , чиито владения съм нарушил.
Решавам че е крайно време да се заема с целта на пътешествието - риболова.
Разгъвам въдицата и дълго се ровя в кутията с примамки, неможейки да реша на коя да заложа. Все пак спомена от предишния ми риболов се налага и слагам любимия с МЕПС ХД1. Провирам се през шубраците и внимателно и отдалеч замятам на по-дълбоките места и перспективните подмоли покраи отсрещния бряг.
Скоро виждам стрелкащата се след блесната сянка и една прекрасна планинска принцеса се озовава на брега след няколко божествени пируета в плитката вода.
Внимателно я откачам и я полагам върху мокрия кеп за фотосесия

след което естественно и се случи това.

За жялост явно много бързаше и измивайки ми очите се шмугва във водата миг преди фотоапарата да запечата тръгването й.
Решавам да сменя примамката.
Слагам воблер , имитация на пъстърва, собствена изработка и продължавам нагоре по течението.
Скоро , в дулбок бързей усещам леко почукване. Не можа да се закачи, но и явно не усети измамата. Замятам пак там и водя воблера с леки придръпвания. Течението върши своята работа и отчетливо усещам играта на примамката под напора на водните струи. Пак леко причукване и в следващия момент пръта се свива. Рибата държи в течението , но и аз не бързам да я вадя. Искам изцяло да се насласдя на този миг на сливане. Всичко е едно : Аз , огънатата въдица в ръката ми и напиращата в дълбокото риба.
В крайна сметка скоро се умаря и леко я придърпвам. До брега пак се опитва да бушува , но вече е твърде уморена и бързо се предава.

Заслужена фотосесия и тя също заминава обратно във водата.
Уморен от преживяните емоции присядам да почина край водата и позвам времето да направя няколко снимки на събудилата се вече река:

След заслужената почивка сменам примамката и продължавам своя поход.
Но слънцето вече се е издигнало и лъчите му пробиват през надвисналите клони, правейки игриви зайчета по водната повърхност. Това за жалост се отрази зле на кълването. Рибите се покриха по сенките и не искаха да налитат на примамките. Смених доста блесни и воблери в опити да улуча подходящата примамка, но напразно. Накрая , отчаян, слагам и вездесъщия МЕПС ХД1. ЗА жалост положението с него е идентично, явно с напредването на деня рибите станаха по предпазливи не рискуваха да се спускат след порещите водата примамки.
Докато се провирах нещо черно встрани от пътеката привлече вниманието ми. Оказа се нож в кожена кания. Стабилен, кован, стар нож с кокалена дръжка. Оглеждам се пак и погледа ми е привлечен от търкаляща се на земята кутиика от стръв.
Ядосан от немарливоста на миналия пред мен я вдигам за да я прибера и изхвърля по-късно. За мое учудване обаче тя се оказа пълна с жизнерадостно мърдащи бели червей. Явно немарливеца я е изхвърлил тук предния ден, приключвайки риболова.
Идеята бързо се прокрадва в главата ми. Щом неще на спининг нека я пробвам на стръв. Заравям се в бездънните с джобове и скоро намирам това което ми трябва: плувка, кука и няколко сачми. Набързо преправям и с котешка походка, превид надве се приближавам към водата. подавам в течението и отпускам надолу. Едва изминала няколко метра плувкатъа елегантно се гмурка и засичам. Приятната тежест отсреща ме изпълва с блаженство. Оказва се обаче маломерно кленче, риба рядка в тази река.
Снимам го и го пускам пак във водата:

Минавам в по-горния вир и отново замятам. Рибата не чака втора покана и се отзовава бързо. Този път вече е пъстърва. Малка, стройна красавица, която потреперва в ръката ми:

Снимка и обратно:

Следващата риба е още по-малка:

Това ме кара да се замисля и след кратко ровене из добовете успявам да открия по-голяма кука и премонтирам. Сега вече на малчуганите ще им е по-трудно да налапат стръвта ми.
Логично следващото кълване е след доста време. Все пак големите пъстърви не са във всеки вир , а и са доста по мнителни и предпазливи.
Все пак дочаках и този миг. плувката бе преминала бавно и спокойно през почти целия вир и тъкмо се канех да обера, когато заби. Рязко и мощно, типично за голяма риба. Веднага след засечката скочи над водата, сякаш за да ми покаже с какъв противник си имам работа . Не можа да ме уплаши

Опита се да се спусне надолу по течението , но затегнах аванса и я спрях. Разходих я из целия вир преди да я гребна с кепа. Борбата си заслужаваше всеки миг. В обръча лежеше прекрасна женска балканка. малко останаха вече рибите като тази в Реката, много тормоз видяха през последните години. Набързо я снимах и веднага и подарих живота:

Зареден с положителни емоции продължих. Настроението ми не можа да помрачи даже и изсипалия се ненадейно проливен дъжд. Наметнах наметалото и продължих с риболова.
На рибите дъжда явно им хареса , защото кълванетата зачестиха. За жалост не снимах всички риби, поради леещите се от небето струй, на които подозирах че новата ми дигиталка няма да се опре и много бързо ще се повреди , но все пак щракнах няколко снимки:



А ето я тук и последната, уловена след спирането на дъжда:

Скоро след това , при замятането улучих едно дърво на отсрещния бряг и единствената ми плувка остана в плен на клоните


Но нищо. И без това деня вече преваляше и умореното слънце бързаше да се скрие зад надвисналите чуки. Аз бях взел това за което бях дошъл в планината, бях гребал с пълни шепи от очарованието на пустошта, бях се наплискал доволно с прозрачните планински води, бях заредил биологичния си акумулатор за още една седмица пред компютъра, в офиса и претъпкания град.
Само как ли ще издържа до другата събота....
само русалки НЕ ловя и то защото не им знам мезето
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=25&t=18972- ПАК ЩЕ ДОЙДЕМ!!!!!!!!!
http://standartparket.com/
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=25&t=18972- ПАК ЩЕ ДОЙДЕМ!!!!!!!!!
http://standartparket.com/
- d_bozhkov
- сериозен играч
- Мнения: 1415
- Регистриран на: Чет Юни 22, 2006 9:28 am
- Местоположение: Сливен
- Обратна връзка:
Re: Ах тези взривове......
БРАВО !
СТРАХОТЕН РЕПОРТАЖ !
Добре си си изкарал .
Добре ,че бяха взривовете да помещ Балкана .

СТРАХОТЕН РЕПОРТАЖ !
Добре си си изкарал .
Добре ,че бяха взривовете да помещ Балкана .


Насакото Яката:ма странен човек си...като кажа "да ВИ *ба ***ката майна" сьм се ЗАЯЖДАЛ..като кажа нещо по деликатно-не се разбира..бе цел живот ли така ще си прекарам-НЕРАЗБРАН
- Paublo_Eskobar
- Модератор
- Мнения: 3794
- Регистриран на: Вто Ное 20, 2007 8:05 pm
- Местоположение: София
Re: Ах тези взривове......
Много готин репортаж и красиви риби
!

Този който никога не е грешил, никога не е опитвал нещо ново!
Алберт Айнщайн
Алберт Айнщайн
- felippemassa
- сериозен играч
- Мнения: 1365
- Регистриран на: Пон Юли 30, 2007 11:28 am
- Местоположение: Варна, морето сините вълни
- Обратна връзка:
Re: Ах тези взривове......
Ехееееее, ти си ги разбил бре...Браво
Много са красиви

- fish slavi
- разбира нещата
- Мнения: 685
- Регистриран на: Съб Ное 17, 2007 7:06 pm
- Местоположение: София-Надежда
Re: Ах тези взривове......
Стахотно.Докато четях репортажа ,замятах заедно с теб.
-
- вече хвърля и на тежко
- Мнения: 258
- Регистриран на: Вто Окт 23, 2007 8:27 am
- Местоположение: Ruse
Re: Ах тези взривове......
Браво. Да не си снимал една и съща риба от различни ъгли
не мога да повярвам толкова пъстърва на едно място.

Колкото обичаме, толкова и мразим пороците си.
Re: Ах тези взривове......
Страхотен излет и репортаж,както винаги
.

Никога на колене пред когото и да е.
- SILVESTER
- ще става разбирач
- Мнения: 410
- Регистриран на: Сря Юни 21, 2006 1:05 pm
- Местоположение: Варна
Re: Ах тези взривове......
Брово Кърца,страшен си!Страхотен излет и репортаж. 

... Изобщо не ме интересува кой е баща ти! Докато аз ловя риба, никой няма да ходи по водата.
Re: Ах тези взривове......
едно място??????nicki4 написа:Браво. Да не си снимал една и съща риба от различни ъглине мога да повярвам толкова пъстърва на едно място.
Преход от няколко километра през шубраците....
малко е рибата, за съжаление... хич не е много





само русалки НЕ ловя и то защото не им знам мезето
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=25&t=18972- ПАК ЩЕ ДОЙДЕМ!!!!!!!!!
http://standartparket.com/
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=25&t=18972- ПАК ЩЕ ДОЙДЕМ!!!!!!!!!
http://standartparket.com/
- muerter
- сериозен играч
- Мнения: 1519
- Регистриран на: Пет Яну 04, 2008 4:54 pm
- Местоположение: габрово
- Обратна връзка:
Re: Ах тези взривове......
Всичко е толкова перфектно.
Коментара е излишен.

Коментара е излишен.


На някои хора не им е нужен акт за раждане , а писмено извинение от производителя на контрацептиви !!
Re: Ах тези взривове......
Кърца, браво батка, другият път да има някоя над кило 

Забавлявам се и си живея, а за теб оставам само Фикс идея!
- Vaneto_99
- ще става разбирач
- Мнения: 426
- Регистриран на: Вто Юли 31, 2007 11:25 pm
- Местоположение: Сандански
Re: Ах тези взривове......
страхотен излет,страхотен репортаж просто нямам думи
дръгия път по-големи 


Наслука Колеги!!!
- MITKO70
- кандидат преподавател
- Мнения: 2830
- Регистриран на: Съб Мар 24, 2007 10:37 pm
- Местоположение: София
Re: Ах тези взривове......
Евала Кърца ,аз и преди съм го писал няма празно при теб.Но всичко се постига с постоянство ,упоритост и майсторлък
Страхотен риболов и добре си направил ,че не споменаваш реката 


Всичко може,но не всеки го можe.

