...И рибите по света!

[Paublo_Eskobar]

В Малайзия я наричат "пла-суя" една рибка,оцветена в сребристосиво и жълтозелено ,с шест тъмни напречни линии. Името си е получава заради уникалната си способност да улавя дребни насекоми,кацнали по надводните предмети,с помощта на изстреляни капки вода.

Наричана още "тигрова",тази риба има вроден мерник - правилно се прицелва в плячката си въпреки различният ъгъл на пречупване на лъчите във водната среда.Рибата стрелец прекарва всекидневието си в бавни движения в повърхностния воден слой,откъдето търпеливо дебне.Ако забележи някое пълзящо или пърхащо във въздуха ниско над водата насекомо, в същия миг към него с голяма сила се отправя тънка струя вода,изстреляна от устата на рибата,която с изненадваща точност уцелва нищо неподозиращата жертва,която пада и моментално бива погълната от рибата.

Тази своеобразна рибка снайперист е особено стръвен ловец,която почти винаги успява безпогрешно да порази "целта" с първия залп на водната струя. На небцето си рибите стрелци имат тънко каналче,което от долната си страна се затваря от дългия език и по такъв хитроумен начин се образува тънка тръбичка - цев,с диаметър 0,15 мм,която има добра тяга,за да изстрелва капки.





Клип

[Светльо-toxin34]

южноамериканската конкуренция на сома


Арапаймата (още гигантска арапайма или пираруку, точно класификационно наименование на биологичния вид: Arapaima gigas) е южноамериканска риба, среща се в Бразилия, Перу и Гвиана. Заради ценните си вкусови качества и трофейната си стойност в спортния риболов, вече се развъжда изкуствено и на други места в света - най-често като обект на тематичен туризъм.А дано и тук я пуснат,не само пирани да пускат

[felippemassa]

Китовите акули (Rhincodon typus), които са най-големите риби в света, се смаляват, установили изследователи.

Преди едно десетилетие средната дължина на екземплярите край бреговете на Австралия е бил 7 м, а днес - едва 5 м.

В някои азиатски държави видът е деликатес и затова обект на агресивен улов, което вероятно е довело до неговия упадък, отбелязва Би Би Си.

Първите сигнали били подадени от фирми за екотуризъм, които организират наблюдения на акулите и дори позволяват на клиентите си да поплуват край тях.


Макар че не е бозайник, китовата акула е по-близка до кита, отколкото до хищните акули, защото се храни с миниатюрни скаридоподобни организми (крил), които филтрира от водата.

Продължителността на живота им е до 150 години, дължината на възрастните екземпляри достига 20 м, а сексуалната им зрелост настъпва чак на 30 години.

Освен за месо, убитите екземпляри намират различно приложение - огромните им перки се окачат като реклами пред ресторанти, сервиращисупа с перки от акула, от черния дроб се добива мас, а хрущялите се използват в традиционната китайска медицина.

В големите показни аквариуми (над 500 литра) често се отглеждат риби от семейство Цихлиди, които произхождат от Новия свят – Южна, Централна и Северна Америка. Тук спадат много популярните сред акваристите семейства: Aequidens, Astronotus, Cichlasoma, Nandopsis, Vieja, както и доста по-дребните видове – Apistogramma. Южноамерикански са и дискусите, които са представени в отделна галерия. Цихлидите от този регион са голяма група риби, които, макар и различни, имат някои общи много характерни белези. Познаването на тези особености е ръководещо при формирането на американски биотоп в аквариума.
Представяме някои от особеностите на едрите американски цихлиди, които са включени в тази галерия:

* Максимални размери на някои видове до 70 см., което задължава аквариумът да е минимум 500 литра (в по-малки аквариуми могат да се отглеждат единични риби или формирани чифтове);
* Агресивност, базираща се на териториалност, и особено силно проявяваща се в аквариуми с размножаващи се риби;
* Макар че са сравнително непретенциозни и издръжливи, тези риби се хранят много активно и изискват мощна филтрация – външни или касетъчни филтри;
* Окраската на американските цихлиди включва много ярки цветове, подчертаването на които става чрез подходящо подбрано по качество и интензивност осветление;
* Декорацията на аквариума разделя съда на зони, заемащи се от различни риби според йерархията им;
* Тези едри риби са много лакоми и непретенциозни към храната, но винаги се забелязва кога са хранени с качествена и разнообразна храна – гранули, люспи, скариди, филе от риба, както и живи рибки.




Липанът

от Hans van Klinken

Липанът или Thymallus thumallus, както е определен научно, е една от най- красивите, най-почитаните, най- обичаните и също желани за риболов сладководни риби в северното полукълбо.

Има няколко вида липан, които живеят в сладките води на Европа, Азия и Северна Америка между 400 и 700 градуса северна ширина. Те са без съмнение от семейството на сьомговите риби, без да се взима предвид тлъстата перка, това е непотребния израстък на гърба на рибата близо до опашката, намираща се при всички видове от семейството на сьомгата – отличителна черта е голямата гръбна перка, по-едрите люспи в сравнение с пъстървата, малката уста и очите с крушовидна форма.

Разпространение

Липани се срещат и в езерата, в частност в северните страни, а в Обединеното кралство се намират обикновено в бавните реки. Много на север, липаните издържат и на солена вода и се намират и в морето, въпреки че смятам, че количеството на солта в Арктика е по-малко от това в моретата от южните ширини.

Липани не се срещат в южните географски ширини, или поне не “нашия” липан, въпреки, че има риба, която наричат липан в Австралия, но тя няма връзка с Thymallus thumallus.

Най-ранните сведения за липан идват от югоизточна Европа през Миоцена и са преди около 20 милиона години. Изкопаеми на липани с подобна античност не са били открити другаде.

Тогава какви са били условията за разселяването на рибата толкова на широко? През последната ледена епоха, когато ледниците се резпрострели далеч на юг в Европа и Северна Америка, много от растенията и животните от северното полукълбо са измрели. Но са оцелели липани в части на Северна Америка и в басейна на р. Дунав, и от там, през следващите векове са се разселили отново в Канада, в по-голямата част от Европа и Азия.

Изкопаеми от липани и техните роднини пъстърви, сьомги, сивени са открити много трудно, защото техния хабитат не е толкова спомагащ за образуването на изкопаеми. Малко популации в южна Азия са оцелели през ледената епоха и те сега са достатъчно различни, за да бъдат определени като отделни видове.

Въпреки че, разпределението на липана на юг е случайно, там го има в голямо изобилие.

Както пише Lee Berg през 1948 година за риболова на липан в Русия: “Липанът е много разпространен в “Anadyr”, близо до “Markov”: на един риболов, един рибар може да хване до 800 бр. на вечер от дупки, пробити в леда”. Липанът от останалата част от света, включително и нашия - европейския липан, а също и арктическия липан се приемат на днешно време за един вид, или два вида, но много близки.

Биология

Като част от сьомговото семейство, липанът хвърля хайвер през пролетта. Яйцата на рибите се разполагат в пясъка по дъното, по сходен начин, като този на пъстървата и сьомгата. По време на хвърлянето на хайвера, мъжкия извива издължената гръбна перка върху женската, все едно, че я прегръща, и след енергични движения, яйцата и млякото се освобождават и се покриват с материала, който се разбърква от дъното в следствие на тези движения. Женската може да снесе само веднъж или няколко пъти на различни места. Липаните не хвърлят хайвер вечер. По-естественото време за хвърляне е през по-топлите температури на водата през деня.

Окраска

Липанът е една от най-удивителните оцветени риби и неговата красота винаги изумява риболовеца, който го хваща за първи път. Гръбната част на рибата е тъмно лилава, или синкава, докато страните са сребристосиви или тъмносини с розов ирис, често покрити със златна странична линия и маркирани с различен брой V- образни или диамантени петънца. Коремната част е светлосива до бяла. Главата е маслинено зелена с бледоморав ирис, а очите са тъмнозелени и златисти със зеници като капки.

Гръбната перка е най-характерната черта на липана и е огромна! Обикновено е тъмно окрасена с тесен бледоморав връх, често с по-широк синкав пръстен отдолу, с вертикални редици от оранжевочервени или бледоморави до смарагдовозелени петънца. Мъжките притежават по-големи гръбни перки, и както е по природа, са по-силно окрасени от женските.

Младите липани са по-тъмни в тялото в сравнение с повечето сьомгови риби, със зеленикав гръб с голяма гръбна перка и десетина до двадесет петънца около страничната линия.

[VGS]

Pangasius (Pangasianodon hypophthalmus, Syn.: Pangasius hypophthalmus, Pangasius sutchi)

Това е сладководна риба от семеството на сома.
Отгежда се успешно във Виетнам , Китай , Кореа ... , естественно родината на рибате са съответните странаи.
За осем месеца достига тегло от 1,5 до 2кг , нараства до повече от 40кг.
Има подвид който достига повече от 300кг.
Бих желал само поне в някои от нашите водоеми да имаше от тези рибки

[SONY]

Ето и кратка информация за пираните , така и така стана популярна последно време у нас.Пираните се хранят основно с други риби, насекоми и растения. От своя страна пираните са вкусен деликатес за много други хищници: по-големи риби, каймани и речни делфини.Обитава големите реки на Южна Америка - Амазонка и притоците и.Обикновенно пираните се движат на пасажи от няколко риби - от двойка до над 20-30 риби. Груповите им атаки им позволяват да убиват по-едри от тях животни. Отлично умеят да надушват кръвта и това привлича към нападната жертва множество други пирани. Така върху плячката се нахвърля непрекъснато растящата "орда" от пирани, които могат да станат стотици. Тези страховити хищници са способни за 30 минути да изядат животно с размерите на кон, което ги прави едни от най-хищните същества на планетата.Пираните са сравнително едри риби. Достигат на дължина 20-30 см., някои видове - 40 см., а най-едрите достигат над 60 см. Женските риби обикновено са по-едри от мъжките. Размножават се чрез хайвер, който самите снасят в добре защитени места.


Видео линкове:
http://www.youtube.com/watch?v=J88yNTrUjbg
http://www.youtube.com/watch?v=0Th_XTej ... re=related

[SONY]

РИБА ТОН
Кратка история на рибата тон

Рибите тон (повечето от видовете) са едри и силни риби. Някои от тях са големи почти колкото делфин. Плуващи с голяма скорост и мигриращи често, те са били труден улов за рибарите в миналото. Големият бум в риболова на туна настъпва през 40-те години на миналия век, когато настъпила своеобразна революция в риболова. Тогава популацията й е била три пъти по-голяма от днес, а месото, считано за луксозна храна, започнало все по-често да се появява в чиниите на средната класа американски и европейски жители. Тогава наричали туните "антилопи на океана".

Сега, близо седемдесет години по-късно, туната е консумирана в цял свят и се лови в такъв мащаб (легално и нелегално), че популацията й e реално застрашена. Причината е в невероятно вкусното й месо, при което отсъства характерният за рибите с бели меса аромат. Краят на евтината риба тон е съвсем близо, предвиждат се глобални забрани за улова й. Днес наричат туната "застрашен от изчезване вид". Причината за това е, че бъдещето й е в ръцете на нас хората, а изчезналият вид Сребърна пъстърва подсказва, че сме лоши стопани.

Интересен факт за оцеляването на вида е, че тунците живеят около стада на делфини. Делфините отблъскват акулите и така дават възможност на рибите тон да растат и да се размножават при по-ниски популационни загуби. Както знаем обаче, делфините също изчезват.
Какво представляват рибите тон?

Името "туна" или "тон" се отнася за няколко океански вида риби от семейство Скумриеви риби. Повечето видове са от рода Тунци. Подобно на далечните си братовчеди скумриите и някои видове риба туна могат да навлизат в сладководни води. Рибата тон е една от най-бързо плуващите риби в океана, засечени са екземпляри, движещи се с 77 км./час! За такава бързина се иска много мощна мускулатура. Притежанието на такава у тунците е причина диетолозите да ги наричат "плуващ протеин" и "морско месо" (до 25% от теглото!). Може да се изненадате от това, но някои видове туна всъщност са топлокръвни животни. Освен това месото на много от видовете риба тон е червено, а не бяло като на другите риби. Цветът му се дължи на наличието на това, че то съдържа миоглобин - молекула, която разнася кислород в мускулите на бозайниците. Веднага следва да направим заключението, че протеините, които се съдържат в месото на тези представители на туните са с биологична стойност и аминокиселинен профил близък до типичните диетични меса: пуешко, пилешко, телешко и др. Това прави рибата тон достоен техен конкурент, когато стане дума за фитнес диета.

В зоологията туните са разделени в две основни направления: туноподобни риби и тунци (същинска риба тон е в род тунци или малки тунци). Всички те са в рибното семейство Скумриеви риби.
Видове риби тон

Синьолюспеста риба тон. Това е най-големият представител сред тунците. Размерите й варират между един и два и половина метра, а теглото и е между 100 и 180 кг. Съобщавано е за уловени екземпляри с размер до 4 метра и 58 сантиметра и тегло до 679 кг. Месото им е със силно червеникав цвят, което говори за превъзходните качества на протеина му. То е и е по-мазно от това на другите видове, които ще разгледаме. Съдържа около 5% животинска мазнина.

Жълтолюспеста риба тон. Жълтеникавите люспи на средно дългите 60 до 150 см. екземпляри от вида ги отличават лесно от останалите риби тон. Теглото им е средно 100-130 кг. Максималната измерена дължина е два и половина метра при маса от 200 кг. По-лесната и обработка и по-голямата численост на популациите и в световния океан подсказват, че тя ще замени сегашния лидер по консумация - синьолюспестата риба тон.

Бяла туна. С дължина до 140 см. и тегло до 60 кг, този вид риба тон е в златната среда по размери сред туните. Бялата туна не е част от род същински тунци и има бяло месо без миоглобин. Протеинът й е с по-ниска биологична ценност от този на видовете с червено месо. Съдържа умерено ниво на животински мазнини (3%). В месото на някои популации на бяла туна са измерени високи нива на метилживак. Не се препоръчва консумация на бяла туна на бременни и кърмещи жени и малки деца.

Туна "Скипджак" известна още като Гола туна, а на места наричана не съвсем правилно и "Лефер". Това е туна джудже извън рода на същинските тунци. Средно около половин метър дълга, тя тежи 2 до 4 кг. Месото й е богато на миоглобин, в това то превъзхожда месото на бялата туна.
Видове продукти от риба тон

Рибата тон се предлага най-вече във вид на консервирани в мазнина или в солена вода, месни филета или месни смеси. Може да намерите консерви в растително масло, консерви в собствен сос с или без осоляване, както и готови рибни блюда с туна.

[SONY]

ЛАТИМЕРИЯ.Латимерията (Latimeria chalumnae), наричана още „колекант“ е един загадъчен и интересен биологичен вид. Той е един от двата открити досега живи представители на рибите „ръкоперки“ (Coelacanthiformes) (другият е Latimeria menadoensis). Първият екземпляр е открит 1938 по бреговете на Южна Африка. Най-големите популации са наблюдавани край Коморовите острови които лежат между континентална Африка и остров Мадагаскар.
Латимерията може да достигне дължина от близо 2 метра и тегло до 100 килограма, но обикновено е по-малка, особено мъжките екземпляри, които достигат до около 165 сантиметра дължина.
Латимерията е тъмносиня на цвят с ярко открояващи се бели петна. Именно по петната различните екземпляри се идентифицират и описват от изследователите. Има единичен, удължен псевдо-бял дроб, изпълнен с мазнина, издължено сърце, рибо-характерни черва със спираловидна форма и осов скелет, състоящ се от куха хрущялна тръба, наречена нотохорда (notocord). Костите на черепа имат шарнирни връзки, позволяващи им да поглъщат едра плячка. Тялото ѝ е слузесто. Не само люспите ѝ отделят слуз, но екстретира през тялото си голямо количество мазнина.
Георгафско разпространение : Водите на Индийския океан, предимно бреговете на Южна Африка южно от Мадагаскар.
Биологичен ареал на обитаване:
Латимерията живее в дълбоки (около 400 метра), студени (15-17 градуса по Целзий), солени морски води. Обитава предимно вулканични пещери и дупки в застиналата лава.
Размножаване:
Един от най-забележителните аспекти на тяхната биология е, че те са вътрешнораждащи. Раждат от яйца до 26 малки, които продължават развитието си от голяма жълтъчна торбичка в корема на майката. Бременността е дълга, около 13 месеца и комбинирана с късното полово съзряване води до много ниско ниво на репродуктивни възможности и голям риск за вида от изчезване. През размножителния период рибите се откриват и разграничават по пол с помощта на рецептори за електричество разположени в носовата част на главата.
Поведение:
Те не са активни ловци-хищници, очакват плячката им да мине наблизо покрай тях. Хранят се с малки рибки и безгръбначни които живеят в дълбоките рифове и вулканични склонове.
Латимерята стои на главата си, може да плува назад с корема обърнат нагоре. Тези необичайни методи са свързани с начина и на откриване на храна, благодарение на носовите си рецептори. Забележителна способност на която може би се дължи и съхраняването на вида им през хилядолетията е възможността им да забавят метаболизма си по всяко време и гмуркайки се на огромна дълбочина за да минимизират хранителните си нужди
Хранителни навици:
Месоядни, хранят се предимно с риба и мекотели. Имат носов орган отпред на върха на черепа,който излъчва електромагнитни вълни използвани за засичане на плячката.

[SONY]

МУРЕНА.Преди да дам информация за рибата , искам да кажа , че имах удоволствието да закача такава риба на въдица в Малта в Средиземно море на стръв скарида.Наистина доста борбена и хаплива риба.Налиташе да ме хапе и на сухото.Захапа ме през обувката и доста силно почуствах зъбите и.Ето и малко информация за тази наистина интересна риба.
Лошата репутация на мурените идва от древните времена. Някои гастрономи в стария Рим толкова обичали месото им, че рибарниците им били постоянни с тях. Разказват дори, че за храна на мурените хвърляли роби. Тези гръбначни риби имат характерна издължена форма, която напомня тялото на змия; те нямат коремни перки, а главата им е триъгълна. Устата им е въоръжена със здрави зъби, особено в предната част на небцето, където се намират няколко леко извити конични зъба. Отровата на морските змиорки (конгри) и на мурените се съдържа в кръвта им: 0,5куб.см от тази кръв е достатъчна, за да умъртви заек. Раните от ухапване на мурена са особено опасни и поради вторичните усложнения: ако се инфектират, те зарастват много бавно. При все това мурените съвсем не изглеждат толкова жестоки, колкото се говори.

Мурена и морска змиорка (конгра)

Лошата репутация на мурените идва от древните времена. Някои гастрономи в стария Рим толкова обичали месото им, че рибарниците им били постоянни с тях. Разказват дори, че за храна на мурените хвърляли роби. Тези гръбначни риби имат характерна издължена форма, която напомня тялото на змия; те нямат коремни перки, а главата им е триъгълна. Устата им е въоръжена със здрави зъби, особено в предната част на небцето, където се намират няколко леко извити конични зъба. Отровата на морските змиорки (конгри) и на мурените се съдържа в кръвта им: 0,5куб.см от тази кръв е достатъчна, за да умъртви заек. Раните от ухапване на мурена са особено опасни и поради вторичните усложнения: ако се инфектират, те зарастват много бавно. При все това мурените съвсем не изглеждат толкова жестоки, колкото се говори.
Тези риби обитават преди всичко топлите морета. Съществуват редица тропични видове. По европейските брегове е позната само средиземноморската мурена.
Нощни ловци. Мурените, а също и морските змиорки се крият предимно в цепнатините на скалите или между отломките на потънали кораби. Денем морската змиорка обикновено се крие, а на лов тръгва през нощта. Този хищник напада както ракообразни, така и риби.
Размножителният им период е през лятото, когато мигрират към точно определени области – например между Азорските острови и Гибралтар в Атлантическия океан и в някои участъци на Средиземно море. Количеството хайвер от една женска е между 3 и 8 млн. яйца. Една – две години са необходими за ларвите, за да достигнат съвсем близо до брега, където претърпяват последното си превръщане, след което придобиват окончателната си форма. Оттук нататък младата морска змиорка расте бързо: за 5 години става 40кг. Морските змиорки хвърлят хайвер един път в живота си. След като това стане, те са така невъзвратимо изтощени, че умират.
Средиземноморска мурена: дължина на тялото – 1,5м, маса – 8 –10кг, продължителност на живота – над 7 години.
Морска змиорка (конгра) – дължина на тялот – 1,2м, маса – 5 – 6 кг.
Ларвите на конгрите и мурените са прозрачни, както и ларвите на змиорките. Главата е мъничка, тялото е с форма на върбов лист, белязан от зародишните мускули, миомерите. По техния брой се съди за видовата принадлежност на дадена ларва.
Морската змиорка дебне в засада, добре прикрита в своето скално леговище, навън се подава само главата. Тя бързо се хвърля към всичко живо, което минава наблизо. Храната й се състои предимно от риби, но не се отказва и от ракообразни. Напада с удоволствие раците например кръглите раци, но не пренебрегва нито октоподите, нито омарите.
Снимков материал:




Видео материал:
http://www.youtube.com/watch?v=Na3ca6Td4RQ
http://www.youtube.com/watch?v=3_TsKqKo ... re=related

[xoxo]

Джон Дори :
JOHN DORY:
Sci: Zeus faber
тази не голяма риба - до 3-4кг са мен е наи вкусната риба в света/въпрос на вкус/ рядка и интерсна за риболов. на Japan маркета килограма се продава над 150$/кг и то ако се намери защото не се лови промишлено.обитава тихия океан около островите Тонга,Раротонга ,Тувалу,около някои острови в Japan и бариерня риф на Austarlia и Нова Зеландия. рибата като всяка океанска е хишник и се лови на парче риба,калмар.интересното е че устата е голяма и прилича на кофа - почти 1/4 от дължината на рибата като се отвори. много е нежна и лесно се раскъсва от куката- шанса е на 10 закачени 1 да се извади.
Аз за почти 20 год риболов успявам да хвана не повече от 4-5 JD в годината и е голям празник
http://gallery.nariba.com/showphoto.php?photo=30565
http://gallery.nariba.com/showphoto.php ... um&cat=500
http://gallery.nariba.com/showphoto.php ... um&cat=500

[SONY]

Puffer Fish или казано Издуваема риба в буквален превод или на японски " Fugu ".Силно отровна, но и доста консумирана риба.Отровата и засяга мускулите и води до парализа.Среща се в Тихия океан.В Япония и Кореа се консумира много от местните.Рибата се радва и на собствен музей в Осака.

[barutchiata ©]

Ветроход - Istiophorus platypterus





Ветроходите

От Хайди Шулц

Ветроходите принадлежат към семейство Марлинови и са членове на таксономичния подразред Xiphiodei. Марлиновите включват рибите меч, Xiphias, черните и сините марлини, Makaira, късоперите прилепала, атлантическия бял копиеносец и ивичестия копиеносец - Tetrapturus. Доскоро ветроходите бяха класифицирани като два вида - тихоокеански ветроход, Istiophorus platypterus, и атлантически ветроход, Istiophorus albicans, -но съвременните генетични изследвания показват, че всички са от един вид - Istiophorus platypterus.

Характерен за марлиновите е израстъкът на горната челюст, подобен на меч (с плоско сечение) или копие (с кръгло сечение). Те използват израстъка си предимно за да нападат плячка. Марлиновите са върховни хищници, които се хранят предимно с пасажни риби като сардини, аншоа, макрели и каранкси. Бидейки на върха на хранителната верига в своя океан, марлиновите не са застрашени често от хищници, но понякога, особено като малки, биват изяждани от други едри риби като тунците, бодливите паламуди и делфиновите.

"Платното" на ветроходите е силно изразена гръбна перка, която е по-висока от най-голямото сечение на рибата. Платното се сгъва на гърба и може да се отваря за миг. Ветроходите често разтварят платната си, докато ловуват, може би за да стреснат плячката.

Край п-в Юкатан в Мексиканския залив през зимните и пролетните месеци ветроходите се хранят с пасажни риби. Те действат в синхрон, за да подгонят жертвите си, като например сардините, и да ги съберат в гъсти кълбовидни пасажи, а после се стрелкат в пасажите, използвайки израстъците си, за да разкъсат голямата маса на малки, по-уязвими групи. Те размахват израстъците си, за да зашеметят плячката, ловувайки рибките, докато ги изядат до една.



Материала е взет от http://www.nationalgeographic.bg/?new_issue_id=0
Можете да си вземете и новия брой на nationalgeographic България

[Paublo_Eskobar]

Летящи риби (Exocoetidae) са семейство риби от разред зарганоподобни!

Рибите членове на семейство Exocoetidae, което е едно от семействата известни ни като “летящи риби” притежават уголемени гръдни перки. Изстрелвайки се от водата с голяма сила те разперват тези перки подобно на криле, за да планират във въздуха понякога до няколко десетки метра.

Дарвинистите разглеждат тази невероятна способност като нещо, което е резултат от случайно развитие на нещата. Те вярват, че някога риба подобна на тази, но с обикновени перки (и без способност да планира) е имала в потомството си индивид, при който в резултат от случайна генетична грешка гръдните перки са били само с няколко милиметра по-дълги от нормалното. Това трябва да и е дало предимство при оцеляването, защото, когато е била преследвана от хищници, тя е можела да планира малко повече след като се е изстрелвала от водата.

Тези, които са можели да планират по-малко е било по-вероятно да бъдат изядени. От тук се приема на вяра и се преподава, че летящите риби постепенно са еволюирали до сегашното си състояние да имат много големи гръдни перки.

За щастие на тези, които са скептични по отношение на тази еволюционна теория има вкаменелости на такива “летящи риби”, които са намерени в скалите и ни позволяват на подложим тази теория на проверка!

Примерът, който виждаме на снимката е от скала в Ливан от Кратацеоса и ни показва, че “най-ранната” риба Exocoetidae, която ни е позната е имала гръдни перки, които са били точно толкова големи, колкото на тези в наши дни. Не са ни известни никакви образци, които да демонстрират “частично уголемени” перки, както еволюционистите биха очаквали. Има и други вкаменени риби със също толкова уголемени гръдни перки в скали от така нареченият период Триас, който ако бихме вярвали в еволюционният начин за датиране трябва да е бил със 100 милиона години по-рано. Това със сигурност е добавка към лошите новини, за тези, които вярват в еволюционният произход на тези летящи риби.


Клип
Матерялът е взет от http://www.answersingenesis.org !!!

Има и други риби с тази способност да се извисяват за определено време над водата!

Тава е Скат. От същия вид риба умря и ловеца на крокодили Стив Ъруин. Рядко се случва това и по принцип тези риби не нападат хора. Ето няколко снимки показващи,че и тази риба има летателни способности!










Дано ви е било интересно!
Матерялът е взет от http://lafim.com !!!

[babushka]

Семейство Делфинови.
Косатките - Orcinus orca.
Най-големият представител на семейство Делфинови. Среща се почти във всички океани и в някои морета - Арабско и Средиземно. Косатката е хищник и се храни с риба, костенурки, малки акули, китове -бебета, птици и тюлени. Косатката се различава от делфините със своята красива окраска - бели гърди и страни и бяло петно над и под окото. Тялото и е черно с бели, различни по големина петна. Има тежко и набито тяло с голяма гръбна перка. Достига до 10 метра и тежина до 5-6 тона, че и повече.
Женските раждат на всеки 6 години по едно малко. Достигат зрялост едва на 40 год. Мъжките стават полово зрели след 15-та си година.
Косатките са стадни животни и живеят с роднините си по майчина линия. Когато убиват жертвите си са много изобретателни. Първо след като си набележат жертвата я атакуват, с муцуната си я подмятат, докато жертвата се зашемети достатъчно и след това я убиват, поглъщат я на парчета, ако е по-голяма или малките ги ядът едно по едно.
Косатките издават звуци подобни като тези при делфините, но само когато си играят, при лов мълчат, за да не ги усетят другите животни/риби/. Имат също летателни способности. Подскачат във водата, като изваждат цялото си тяло над водата и се пльоскат със всичките си 6 тона във водата, като правят огромни пръски около себе си.
Също, както делфините, подлежат на дресировка, трудно, но могат да се тренират и да служат,като развлечение на посетителите на аквариума.


Малко помощ за колежката barutchiata

[babushka]

Най-малката риба в света е открита от Британското Кралско общество във водите на торфено блато на Индонезийския о-в Суматра. Рибката се казва Paedocypris genus и е по-малка от 1 см., само 7,9мм.
Живее в киселинна среда и се храни с планктон на повърхността на блатото. Месото и не е вкусно и не става за ядене. Местните рибари не я ловят, а ако случайно попадне в мрежите им, те я пускат обратно.
Характерно за рибката е, че мозъкът няма костно покритие. Женските носят ограничено количество хайвер, а мъжките го оплождат яйце по яйце.
Рибката е застрашена от изчезване, поради това, че местните пресушават блатата, за да отворят място за плантации за палмово масло.

Ето и снимката:
http://gallery.nariba.com/showphoto.php ... 069&page=1

[sapuna]