Отново Сом - със спининг по Реката

[sestrata]

9 СЕПТЕМВРИ
Когато най-после завали есенният дъжд се събуждаш в ново измерение. Като след дълъг сън, тишината звъни и усещаш всичко, което още не се е случило. Разбира се още е силен летният мускул, притиска настъпващата неизбежност и така се раждат тези неповторими тихи есенни дни. Спокойствието преминава постепенно и във водата, която е непривично чиста и гали сетивата като тропическа лагуна.

Тази прозрачност ми напомня за необятния космос в който водните обитатели като електрони хаотично сноват насам-натам с едничката цел да напомнят за присъствието си. Красотата толкова натежава, че решавам да възстановя равновесието с някой груб антипод. Бъркам дълбоко в забравените кутийки и изваждам "Грозното Пате". Пазителите на Водния дух със сигурност не го харесват и подгонват неканения гост.

Опитвам се да бъда любезен и показвам, че не съм дошъл с лоши намерения.

Продължавам разходката си, като си пробивам път през препятствия, сякаш нарочно поставени за да не ме допуснат до сърцето на Реката.
Малко са дните в една цяла година, когато е възможно такова придвижване - иначе пътят минава през джунгла и облаци комари.

Тук отново се опитват да прогонят патето.

Добре де, разбрах! Чао, гудбай, адиос!

Стъпвам върху истинското дъно на Реката и усещането за стабилност и опора е неповторимо - твърдо от хилядолетия и съвсем различно от крайбрежната тиня в която течението изхвърля всички утайки на цивилизацията.

Брегът се оттегля уморен и вече спокойно крача към края на пътя си.
За пореден път ме спират за проверка, но с блага дума за сбогом продължавам.

И така неусетно денят угасва, красотата със сетни сили напомня за себе си и отстъпва място на мрака.

А с него нахлуват злите сили - тъмни и безполезни като мислите на кубински революционер. Сетивата се изострят, страхът се загнездва в гърлото и Човекът се превръща в Хищник. Също като този, който ме издебва и напада "патока". Добър противник - след няколко резки потегляния разбирам, че не е обикновен "милиционер". Борбата започва.

ЦЪК

Брегът е почти отвесен, нямам под ръка нищо, което да ми помогне да измъкна противника си от водата и единственото което ми остава е да чакам да се предаде. Поемам го с ръце за да му покажа превъзходството си.

86 см, 4.7 кг

Това беше последният страж. След него пътят към Духа на Реката е открит.

[flyester]

Браво колега хубави риби си хванал поздравления.

[Димо Генчев]

Ааа, пак шедьовър на разказваческото (и риболовното) изкуство!

Какво може да се добави, освен поклон и пожелания за още повече успехи!

[vlado-fidera]

Много красив риболов както винаги!

[nas]

Уникален си колега, няма друг като тебе. Човек като гледа репортажите ти и си мисли 2 неща.
1. То риболова било фасулска работа, мяташ напред назад някви примамки с въдицата, и щуки, и сомове, и распери излизат, абе кво му е.
2. Кой каза, че в България няма риба?
Успех и за напред.

[Митев]

Браво Павка, страоотни риби

[krokibg]

Павка,браво приятел и да ходиш по-често за да извадиш и дядото на брега.Браво,много готен излет

[zapalen_92]

Който ходи за риба хваща който не гледа.Скоро и аз не съм ходил пък така ми се ходи ама се стягам за даскало.Браво много добри риби!!!

[RoSeN_94]

хубав репортаж а още по хубав риболов браво колега

[Камбата]

Сестрата е уникален!Поздравления!

[malkia_joro]

Прекрасен репортаж,представен по един невероятен начин
Ако всички вестници и списания ги списваха по този начин,тиражите им щеше да са двойни!
Благодарности и поклон

[mitakahristov]

Браво.....поетично,емоционално и величествено.....Благородно ти завиждам....

[nikidilov]

Евала и репортаж и риба,това е !

[grizzly]

бравоооо мннн си ги подлудил можиж да направиш курсове по спининг

[MiTaKa™]

Eдин от най-хубавите репортажи който съм прочитал за последната една година евалааааа