Козлодуй

[Stefko]

Още утре ще съм там, а в понеделник ще рапортувам за резултатите Очертава се доста труден риболов: водата качва бързо, местата са заляти, ще е пълно с народ, нямам живи рибки за стръв... Но няма отказване - ще се опитам да се пригодя криво-ляво и да прилъжа някоя рибка в суматохата

[ribaria1]

ДА ГИ РАЗБИЕШ ДАНО....

[Stefko]

ДА ГИ РАЗБИЕШ ДАНО....

Е да ама не Ще разкажа какви ги свърших, ама 'айде най-напред да се опитам да ви покажа със закъснение бялата рибка, за която разказвах по-нагоре в темата:



Я, то се получи бе Е не е кой знае какъв трофей, ама аз й се зарадвах тогава...
А сега за изминалия уикенд: Още в петък получихме достоверни информации за бързо покачващо се ниво на водата в Дунав и за слаби риболови на канала, което значително ни разколеба. Решихме, че няма смисъл да ставаме в 4.30 сутринта, само за да стигнем до местата и да разберем, че те са под вода и са недостъпни Преценихме, че е за предпочитане да се наспим и да направим една бърза проверка следобяд и да вземем окончателно решение за неделята. Отидохме към 14.00 ч. помъкнали единствено няколкото рибки-стръв и по 2 въдици на човек. Водата бе наистина отчайващо висока, а колегите - отчайващо малко на брой. Очевидно риболовът не вървеше... Единствено един колега до паркинга бе измъкнал хубава щука малко над 3 кг. След лутане по стръмните брегове на канала през храсталаци, шубраци, камъни и кал се установихме в края на канала, където заметнахме въдици и запушихме доволни от себе си - поне бяхме успяли да намерим места и се бяхме измъкнали от дома Разбира се не се надявахме на някакъв улов, но ни се щеше да видим поне 1-2 клъввания И верно имахме - даже цели 3, от които обаче нито едно не се улови. По всичко личеше че "желаещите" бяха дребни сулчици, които така и не успяха да налапат стръвта (и по-добре, че иначе налапват силно и умират при откачване). Понамръзнахме се до 17.00 ч. и се прибрахме - аз твърдо решен да се пробвам отново на следващия ден, а колегата - с нежелание да мръзне нови 6-7 часа в неделята
В неделя отидох рано сутринта и се настаних на същото място (този път го открих светкавично, въпреки тъмнината и го заех пръв ). Водата бе спаднала с 10-15 см, което бе обнадеждаващо...Нахвърлях въдиците и зачаках... Първото раздвижване бе на зазоряване: заливчето в което бях буквално закипя от риба. Навсякъде около мен се мятаха примамливи морунаши и мъздруги (по мои преценки), а аз вече съжалявах, че не помъкнах със себе си и телескопчето Но иначе гледката си заслужаваше -голяма красота Спектакъла продължи около час - час и половина, след което всичко замря... Въдиците ми все още не помръдваха, но аз не губех кураж - знаех, че ще има кълване, но се надявах да не е някой дребосък, а да е по-дъртичък Як-балък.
И клъвна разбира се - към 9.30 ч. регистрирах първото потегляне - отнесе рибката ми и ме остави единствено с една тлъста попръжня на устата Отново се успокоих с мисълта, че е дребосък... След 20-тина минути историята се повтори Явно пак дребосък След още 15 мин. вече нямаше прошка - първия тинейджър за деня увисна на куката Не успях да го спася, тъй като при откачването на куката му отиде цялата глътка (не знам как го правят тоя номер - или не се закачват въобще или гълтат куката чак до г*за си ).
В това време около мен колегите по- смело заложиха на плувкаджийство и определено не сгрешиха - задърпаха добри морунаши, разреждани от време на време от някоя дребна платичка.
Аз продължих да се взирам в моите дънарки и да чакам нови опити на белите разбойници. В 11 ч отново бях удостоен с внимание - хубав удар и силно изпъване на конеца. Изчаках малко и засякох. Усетих нещо тежко и реших: "Това е..!!" Почти веднага след това разбрах, че не мога да завъртя макарата, което означаваше само едно - закачка Ядосах се, но я оставих с надежда, че сама ще се откачи и че ще успея в последствие да си я придърпам. Откачи се, но когато продължих борбата, рабрах, че противника далеч не е с размерите, които първоначално предположих. Леко и без напъни до мен се довлече един 35 см. юноша, който по подобие на роднината си от преди час бе налапал куката неспасяемо.
Към 11.30 изгря слънце, вдървените ми крайници малко се поотпуснаха и някак около мен стана още по-приятно... Толкова приятно, че ми се доспа и ми се дощя да оставя рибките на спокойствие, да се прибера у дома и да си почина за идващия работен ден. Така и направих