Никога сам

[emilios]

22 ептември слънчево време събота сутрин и отпуска 5 дена, невероятно ще мога да се отдам на любимото ми занимание *да се отпусна и да усетя онази тръпка при натискането на спусъка.
Отдавна не се бях гмуркал и апнеата ми не бе в отлична форма,може би 10 дена или повече,едно малко възелче ме беше притиснало мислейки и за лодката двигателя иска нова свещ,но няма кой да я смени ха ха лека усмивка .....МЪРЗЕЛ.
Със бързи движения намазах тялото ми със шампоан и се шмугнах в неопреновия костюм ,неразделният ми приятел със когото винаги ходим заедно за риба бе вече готов и чакаше в лодката мърморейки,–БАБА МИ Е ПО БАРЗА ОТ ТЕБ
–идвам Ари ,отговорих.
Лодката се плъзгаше цепейки спокойното море,никой не говореше дори и лодкаря чиято уста не спираше дори и сас заплахи,често ни побъркваше –сега обаче....................като че ли не искаше да развали хармонията,красотата.
Леко потръпване на тялото от усета на хладката морска вода ,протегнах ръце напред и пречупих кръст оставяйки тежеста на тялото да свърши останалото. Към набраната енерция прибавих няколко нервни тласъка на плавниците и заклучвайки тялото/нищо не мърда–заклучване/ потъвах бавно като есенен лист оглеждайки почти вече виждащото се дъно,разхвърлени безразборно камъни върхо ситен пясък ,образуваха идеални скривалища за големи риби.Протегнах ръка и докосвайки внимателно ситния пясък ,леко пречупвайки отново кръст убих енерцията притискайки тялото ми към огромния камък за няколко секунди.Няколко метра пред мен национална филхармония изнасяше концерт малки рибки като,че ли танцуваха във ритъм на непозната музика,придърпах тялото ми бавно напреб наближавах към малкте рибета който изведнъж се пръснаха и на мястото на което допреди малко танцуваха, се появи огромна и грозна глава.... ОРФОС..... най после,но рибата ми се струваше доста уплашена а и придърпването на тялото ми продължаваше,огромната риба със всяко мое движение напред като че ли падаше по ниско и се отдръпваше леко назад привично за този вид.Промяна на тактиката, замръзнах на едно място и рибата също замръзна наведох лицето към дъното и избутах тялото ми леко назад по този начин огромната риба ме загуби за миг от очи а и по движенията ми орфоса съдеше,че ме е страх– очакванията ми се оправдаха, рибока се издигна почти метър от дъното, протегнах бавно ръка насочвайки харпуна кам челюстите
а не към мозъка, растоянието което ни разделяше бе към 7 метра /би било грешка да целиш мозъка от това растояние/. Макарата на харпуна докосна дъното и скръцна – рибата се завъртя със страшна скорост, нямах време за мислене просто натиснах отчаяно спусъка 8 мм–та стрела уцели рибата в гърба и +?”%%=%%” камъни пясък водорасли всичко стана на едно,като че ли падна бомба.Разстоянието което ме делеше от повърхноста бе 31 метра краката ми работеха бавно но сигорно,макарата се развиваше със бесен ритъм рибата дърпаше бясно–точно тогава усетих силни ръце /мойте вече не бяха силни 2;30 сек траеше гмуркането/да поемат тялото ми прегращайки ме и отбласквайки силно нагоре.Следващото гмуркане Ари измъкна рибата която бе паднала на дъното на една страна,но още жива въпреки КРЪВОИЗЛИВА.

[КИРО]

Браво Емиле.Хареса ми разказа,а сигурно и това е рибето.



Чакаме нови подвизи.Булти ще се зарадва,пък и другите.

[emilios]

Да Киро това е рибата,радвам се,че споделяте с мен радоста от успеха

[sandista]

Страхотен разказ ... Ех, да имаше снимки на тази риба и ние малко да й се порадваме ..

[emilios]

Страхотен разказ ... Ех, да имаше снимки на тази риба и ние малко да й се порадваме ..

вече има благодарение на Киро

[SILVESTER]

Страхотен разказ

[preskata]

Страхотен разказ един комплимент от мен.Ставаш за поет.

[mirocomm]

Не разбрах само дали си загубил съзнание или почти? Иначе страхотен разказ пък и евала за тия дълбочини и добрия улов!

[Диканаров]

Прекрасно меру! Невероятен разказ и приключение! Къде бе случката? Дано да ни радваш по-често с такива успехи и разкази! Благодаря!

[emilios]

Не разбрах само дали си загубил съзнание или почти? Иначе страхотен разказ пък и евала за тия дълбочини и добрия улов!

Не колега,но ме боцна съвсем слабо бях на границата АНОКСИЯ приятеля ми помогна да се искача без да изгарям ненужен кислород със излишни и паникьосани движения,никога не ходя за риба сам а и не е правилно да се гмуркаш сам

[emilios]

Прекрасно меру! Невероятен разказ и приключение! Къде бе случката? Дано да ни радваш по-често с такива успехи и разкази! Благодаря!

Благодаря колега Диканаров ,случката бе на южната част на о–в Крит местноста се казва Кала Лиманя.

[FiSheRMaN_]

много правилно ,лошото е че аз ходя предимно сам,затова попринцип съм предпазлив и не чакам последния момент да потегля към повърхноста ами малко по рано но имам една подобна случка-първия път когато видях и стрелях врана.Ще разкажа накратко.Случката се развива пред нос Агалина това лято.Далдисвах на дълбочина 9-10м с надеждата да мине някои лефер но нищо не минаваше и реших да направя няколко гмуркания малко по надълбоко.Изтеглих се малко по навътре раздишах и трагнах към дъното без да го виждам (за колегата Емил да припомня че видимоста далеч не е като тази в другите морета тои предполагам добре знае)стигнах и легнах на една скала на около 10 метра и зачаках.Вече в края на апнеата реших да се огледам и да потеглям нагоре но когато си завъртях главата на ляво забелязах на ръба на скалата две риби непознати до момента за мен които се спуснаха надолу зад ръба и се скриха от погледа ми след секунда две осазнах че това бяха врани.Въздуха ми беше на привършване ,трябваше вече да излизам но любопитството ми надделя ,казах си само ще надникна каде са и излизам отидох до ръба вече с доста нервни движения породени от кислородниа глад и като погледнах надолу скалата падаше до пясъчно дъно може би още 1-2 метра надолу а в основата на скалата ясно си личеще че има дупка и тук направих поредната глупост казах си барзо ще надникна в дупката и излизам слязох по наи бързия начин и пред мен се разкри голяма ,дълбока и тъмна дупка.Наврях се до половината вътре и нищо не виждах но след няколко секунди очите ми свикнаха с тъмнината и различих ясно силуетите на 7-8 а може и повече врани те седяха почти неподвижни и от мен се искаше само да си харесам една и да я зема.Около 10 секунди се чудих и накрая избрах една която седеше точно пред мен напълно неподвижна адреналина ми беше на max насочих към нея харпуна и я гръмнах почти от упор и чак тогава се сетих че трябва да дишам ,може би от адреналина просто бях изключил че трябваше отдавна да съм излязал,с паникьосани движения трагнах на горе с всички сили и в последните метри осетих как почвам да се замаивам може би само няколко секунди ме деляха от загуба на съзнание.Все пак успях да изляза и да си поема дъх.
Мисля че бях писал някаде за тази моя случка но както и да е

[КИРО]

Амо любопитството е погубило много народ,но и теб те разбирам.Врани не се срещат често.

[emilios]

Много интересна случка колега и хубаво расказана.
Да за видимимоста на черно море знам и съм запознат много добре първите ми стъпки като харпунджия започнаха на вълнолома точно до морска гара ловях със хавайка попчета и много рядко кая,що псувни съм ял от рибарите на вълнома не бих могъл да опиша защото културата не ми позволява.
Аноксията ме боцна не защото прекалих със престоя а защото апниата ми не беше подготвена,не може ей така със първото гмуркане да стигнеш времето което достигнах аз.Въпреки бавните движения на краката ми скороста със която се искачвах надминаваше нормата и границата 1/2метра в сек ,поради простата причина че на колана имах само 3 кила.Винаги първите няколко гмуркания са за свикване на тялото и психиката ,моята грешка бе,че аз не подготвих тялото със едно или две гмуркания.
Когато някой го боцне аноксия колега,той не испитва глад за кислород напротив тя е сладка умайна и имаш чувството че летиш,но не го бъркай със бляк аут там испитваш жажда за кислород.
Да почертая Аноксията за който не знаят наподобява на бляк аут ,но разликата е,че при бляк аут губиш съзнание а при аноксията получаваш парализиране на крайниците остра болка над коляното като бодлички не си загубил съзнание ,но просто не можеш да контролираш тялото.
Човешкия мозък е разделен на центрове един от тези много центтрове се грижи за за прекратяване на апнията,но когато се гмуркаме постоянно без почивки на повърхноста от едното гмуркане до другото гмуркане този център се опиянява и не предупреждава тялото за края на апнията,точно тогава ни създава фалшивата илюзия,че имаме много въздух в пневмона и става аноксия,това е една от причините а другата е скороста с която се искачваме от дълбочини.Добрия гмуркач се искачва бавно и красиво,не като стрела това е грешно.

[FiSheRMaN_]

Перфектно обеснено браво