LEE JACKSON'S CARP CLINIC- практ. курс по риболов на шаран

[Бачо Илия]

В темата ще допреведа и поетапно ще постна всички части от книгата на Лий Джаксън. Една голяма част е преведена и публикувана в сп." На плувка и дъно" от където ще ползвам и част от материалите, за съжаление без повечето от снимките и с доста големи съкращения, което ще довършя и допълня. Надявам се четивото да бъде интересно и от полза за феновете на модерния шаранджийски риболов

Из историята на риболова на шаран в Англия

До колкото ми е известно, шарана се е появил в нашата страна (Англия) в древни времена, тогава, когато са го донесли и развъдили от Европа; първоначално пуснат в разни водоеми на манастири, от монасите с предполагаема цел да се ползва за храна .
Първите шарани са ги хващали, без никакви съмнения, с много грубо оборутване и монтажи, предполага, се че с бамбукови пръчки като въдици, за храна а не от някакъв спортен интерес.
Но аз предполагам че още тогава, в зората на риболова на шарани, монасите са обърнали внимание на сериозните борбени качества на този вид риби.
Позовавайки се на някои ранни източници, в които се упоменават големи шарани, може да се твърди че шарана вече е бил популярен, не по-късно от 1739 г, когато е е бил зарегистриран улов от 13 фунта(около 5.500кг) на река Темза, в района Хемтон Кор. Но истинския "бум"към риболова на шаран , несъмнено се е случил през 1907г. , когато рибар по фамилия Локсмит, хваща в канала Вейбридж шаран с тегло 19.5 фунта ( около 8.500кг). Този шаран е бил обявен за "най голямата риба", което някога е хващана на територията на Англия !!!
В последващите години, водещите риболовци-шаранджии, самостоятелно са развивали науката за ловенето на тези риби.......

/по- нататък, пропускам един не малък абзац от книгата, изпъстрен с имена и кой-какво е правил през последвалите петдесетина години, това което е съществено за този перод е че основно са се ползвали теста и и разни други варианти от храни за кучета и котки!!!/

Основоположника на шаранджийския риболов

Един човек се отделя от тълпата, за да стане истинския пионер на риболова на шаран! Казвал се е Ричард Стюарт Уолкер. Роден е 1918 година в град Хитчин, графство Хэрфордшир. На него му е отсъдено да изиграе значителна роля за установяването на науката за ловене на шарани, както до тогава, така и след това- на 12.09 1952г. той хваща шаран с рекордното тегло от 44фунта( около 20кг) в Редмайър Пул. Уолкер поставя мостовете върху пътя за сегашните риболовци-шаранджии, със своите разбираеми за тях идеи.....

От историята за риболов на шарани

Едно откритие е било направено, редом с феноменалните улови.Започват да ловят шарани и зимно време, в което по-рано са се съмнявали много риболовци, предполагайки че зимата шараните се заравят в тинята и изпадат в летаргия( зимен сън), до пролетта.

В началото на 70-те години произтича поредния мощен пробив- създават се протеиновите топчета ( бойли).Аз сега се затруднявам да кажа точно, кой е бил " бащата" на топчетата, но мога да предположа че тяхното появяване е в резултат на мащабните експерименти със стръв за шарани на Фред Уилтон. Разработената от Фред теория, се състои в това че, ако стръвта за риболов на шаран съдържа всички необходими за пулноценното хранене компоненти, концентрирани в малък обем, то при условия на правилно захранване- шарана ще ги предпочете пред каквато и да е друга храна. .


Съдейки по уловите на Фред на различни водоеми, неговата теория имала повсеместно потвърждение, една от важните характеристики на тази примамка била нейната способност да не привкича по-дребни риби като платики, червеноперки и т.н.Стига се и до там, топчетата да се кипват във вряща вода за 1-2 минути, за да образуват твърда коричка.... .

Всички примамки са се изготвяли от сухи смеси, с високо съдържание на протеин, а вместо вода са се ползвали яйца; яйцата правели топчетата жилави, а при варене на повърхноста се образувала жилава коричка.
В последствие значително се усъвършенстват техниките за риболов на шаран, най-вече по отношение на линии, монтажи , пръти, макари и куки....
/тука пак пропускам една част, на какъв Мичел и кога се минава, как се почва да се заточват куки, химически и т.н./

Тук ще направя едно малко отклонение за да подчертая: каквито и да са усъвършенстванията, без значение за такъмите, монтажа или стръвта, успен ще има само тогава, когато всичкотова е правилно направено практически.

И така до къде стигнахме, до последната част от линията- монтажа!!! Вкрая на 70-те години, напредничави риболовци стигат до извода че е възможно хитрите шарани да засмукват стръвта, а след това да я изплюват.... така се ражда монтажа "на косъм"! Изобретението за риболов на шаран "на косъм" става най значителния скок и пробив в техниката за риболов на този вид риби .Главната причина за "уловистоста" на тези монтажи се заключава в това, че куката е открита и не се възпрепятства от нишо; рибата с лекота се засича или се самозасича.Някои риболовци отчитат това като "неетично по отношение на рибите", но аз смятам тази хитрост за за напълно оправдана , в не леката битка със шараните . Новите монтажи дават мощен тласък за развитието на шаранджийския риболов, като влакна монтажи, такъми, стръв, оборудване и аксцесоари от типа на "род-под" сигнализатори, специално разработени палатки и екипировки и т.н., а готовите протеинови топчета се появиха на щандовете на всеки магазин...

ПРЪТИ, МАКАРИ И СИГНАЛИЗАТОРИ

Правилните навици са по-важни и от най-скъпите такъми!


Когато стане дума за риболов на големи шарани, повечето риболовци си представят човек, облечен в камуфлажни дрехи, седящ на шезлонг пред ултрамодерна техника. Или пък на риболовец, който пуска във водата огромна риба. Подобни идилични пейзажи могат да ви накарат да купите маса риболовно оборудване, въпреки че на шараните им е все едно как изглеждате вие отстрани.

Едно от основните неща за успешния риболов е правилната организация на мястото, което сте подбрали. Сред основните фактори е удобството на избраното от вас място за замятане в набелязаната точка и ваденето на рибата от водата.
В тази глава искам да разкажа за оборудването, което смятам за “правилно” при риболов на големи шарани. Въз основа на обзора, който ще се опитам да направя, вие ще можете да подберете своето оборудване, когато тръгвате за шарани. Преди всичко искам да поясня, че по-скъпото оборудване предполага по-високо качество и че в производството му са били използвани по-скъпи материали. Но в никакъв случай скъпото оборудване не е гаранция, че с него ще хванете повече риба. Вашият успех зависи от комплекса: такъми, стръв и място на риболов.
На пръв поглед можете да останете с впечатлението, че шаранът може да бъде изваден с мач, щека и даже на мухарка. Но нито една от тези пръчки не е годна за риболов на шарани със съвременни такъми, още по-малко за риболов във водоеми с треви или трофейни екземпляри.
В момента на пазара има голям диапазон от шарански пръчки. Повечето от тях добре работят в умели ръце. Идеалната дължина на шаранската пръчка е 11-12 фута (12-футовите са по-подходящи за далечно замятане). Всяка пръчка има обозначена изхвърляща тежест. Това не означава, че пръчката не може да изхвърля по-голяма или по-малка от обозначената тежест. Просто при посочения грамаж тя ще работи най-добре. За да ловите успешно шарани, вие трябва да имате възможност да замятате стръвта там, където има най-голяма вероятност да хванете риба. На големите водоеми тези места се намират на разстояние от 20 до 80 метра от брега.

Възможността да замятате стръвта в определена точка е по-важна от цялото ви риболовно оборудване.
На пръв поглед може да ви се стори, че е по-удачно да си купите пръчка с максимална изхвърляща тежест, за да замятате по-навътре. Това обаче не е така, тъй като има опасност твърдата пръчка да къса вашите влакна или шараните да се откачват от куките, тъй като пръчката ще е прекалено твърда.
И така, какво определя цената на шаранската пръчка.
Стъклопластът се използва за по-евтините серии шарански пръчки. Малко по-скъпи са композитите от карбон и стъклопласт. Чистите карбонови пръчки са най-скъпи и качествени, те са по-леки и по-надеждни. Следващите пръчки са карбоновите кевлари. Кевларът е материал, който се използва при правенето на болидите от Формула 1 и в космонавтиката. Пръчките от кевлар много добре понасят напреженията от удар. Те са особено подходящи за напъване на едри риби.
Водачите и макародържачът също влияят на качеството и цената на пръчката. Лидер в тази област е японската фирма Fuji.

Оборудването на Lee Jakson

Риби могат да се ловят и с пръчки за 30-40 лева, но Jakson ползва Century Composite NG, всяка от които струва 450 лв. Тези пръчки са по 12 фута и имат изхвърляща тежест 2.75 фута. Той ползва тези пръчки, тъй като замята доста навътре. Освен това човек трябва да бъде 100% сигурен, че голямата риба няма да се откачи или да скъса влакното заради лоши такъми.
Кълването на големия шаран се характеризира с рязък и мощен удар, затова е много важно авансът на макарата да бъде регулиран да отпуска по-малко влакно. В противен случай цялата пръчка може да излети във водата заедно с макарата и целия такъм. Това обаче не е най-подходящият вариант, тъй като при взимане на аванс може да се образува клуп и влакното да се оплете и скъса. Именно затова най-подходящи са макарите от типа “байтрънър”. Тези макари позволяват да се отпуска плавно влакното, докато не превключите байтрънъра и не продължите с макарата да вадите рибата. Безусловно лидери в технологията “байтрънър” са японските фирми Shimano è Daiwa. Най-добрите модели на Shimano са Nexus 6000 è 8000 models, а на Daiwa - Regal-X 4050 BRT Bite 'n' Run. Двете компании предлагат и по-скъпи модели: GTE 6000 èëè 8000 è Emblem-X 4550 BRIT. Тяхното преимущество е в по-големия брой лагери. Колкото повече лагери има макарата, толкова “по-меко” работи тя.
Друга важна част от риболовното оборудване е поставката за пръчки. Най-разпространени са поставките “rod pod”, които са изключително устойчиви и удобни на неравни брегове. И така, какво е необходимо за правилното разполагане на пръчките? Най-важно е пръчките да са разположени паралелно на водната повърхност. Така влакното ще се развива при кълване най-безпрепятствено. Съществуват десетки видове стойки, но по-добри са тези, които са с регулируеми крака.

Така неизбежно стигаме до сигнализаторите за кълване, които са неделима част от риболовното оборудване на всеки шаранджия.
Повечето от съвременните електрически сигнализатори работят перфектно, а не като първите модели, които често сигнализираха при влажно време. За момента най-популярни и качествени са сигнализаторите на фирмите Fox International è Delkim. Единственият им недостатък е високата цена. Сигнализаторът представлява акустично средство за уведомяване, че рибата е поела стръвта и се движи. Те са със светлинни батерии, като освен звуков, подават и светлинен сигнал

В ТЪРСЕНЕ НА РИБАТА

Не бързайте. Първо намерете добро място и едва тогава пристъпвайте към риболова. Без всякакво съмнение най-важното нещо при пристигането на водоема е откриването на подходящо място за риболов. Ако вие ще ловите за първи път на даден водоем, вашите представи могат да се окажат грешни. Без да бързате, огледайте водоема, за да откриете евентуално някакви следи от риби – пляскане, движение около повърхността, мътилка в бистрата вода, ровене по дъното. Обърнете особено внимание на водната растителност, ако има такава. Ако шаранът се крие там, при внимателно наблюдение той може да бъде открит по поклащането на стеблата на тръстиките. Добре е да гледате с поляризационни очила - те идеално премахват блика от водата.

И така, вие вече сте си избрали място. Първото нещо, което трябва да направите, е да разпънете кепчето, тъй като може да последва удар моментално след първото замятане. Това може да се случи на всеки. След като определите мястото за риболов, не бързайте да замятате. Огледайте се наоколо, докато разпъвате кепчето, то може да ви потрябва всеки момент.


Търсенето на подходящо място никога не е излишно.
Всъщност за риболов на големи шарани кепът трябва да бъде значително по-голям. В противен случай има вероятност да загубите битката с шарана, особено ако сте сам. Следващият етап е подготвянето на пръчките. По принцип такъмите си ги подготвям вкъщи, тъй като повечето калъфи за пръчки днес позволяват те да бъдат транспортирани заедно с такъмите. Първоначално аз не монтирам стойката за пръчки, тъй като при огледа може да реша да се преместя от това място. Затова е много важно да подберете правилното място, както и това, къде точно ще заметнете вашата стръв.

Едва след като се убедя, че съм избрал правилното място, аз нагласям пръчките и сигнализаторите. След това веднага регулирайте аванса, за да няма неприятни инциденти. Но повтарям: аз никога не замятам, преди да открия признаци за наличие на шаран на мястото. Ако наблизо изиграе риба и вие имате резервна пръчка, заметнете веднага точно в кръга. Така имате реален шанс да последва удар минути след замятането. И така, какво следва оттук нататък? Постарайте се да шумите колкото се може по-малко, това плаши едрите риби. Добре е да премерите дълбочината и релефа на дъното, но по възможност това да става в ден, когато няма да ловите на това място, тъй като рибата се плаши.

Ако сте уверени в подбраното място, замятайте подхранката.
Няма никакъв смисъл да мерите дълбочината и да определяте релефа на дъното, ако видите, че в зоната на риболов има шарани. Всичко, което трябва да направите, е да заметнете там, където сте видели, че е изиграла рибата. Ако нямате удар, вие можете да дойдете отново да опипате дъното и да премерите дълбочината, за да установите къде е била вашата грешка. Ако ловите немного навътре, пазете тишина. Вибрациите от почвата се предават във водата и оттам плашат рибата. Ако трябва да хапнете, правете го тихо, така че шараните да не ви открият. Също така е важно и облеклото. Не ви съветвам да се обличате в камуфлажни дрехи, но е добре да сте облечени в тъмни дрехи, които да не се открояват на фона на брега. Маскировката е неделима част от оборудването за риболов на големи шарани. Разбира се, колкото по-далеч сте от водата, толкова цветът на вашите дрехи ще е без значение, но тръгвайки за риба, вие не можете да знаете къде ще се разположите на брега. Ярките цветове стоят добре на снимките, но ако шаранът ви забележи, вашата среща едва ли ще се състои.
След замятане настройте сигнализаторите за кълване и чакайте.
След замятането се заемете с поставянето на въдиците на стойките и настройката на сигнализаторите за кълване. Ако сте левичар, разположете пръчките така, че да имате възможност да подходите отдясно с кепа в ръка.

Отново повтарям: действайте възможно най-тихо, когато поставяте пръчките на стойки. Не е задължително, но е препоръчително пръчките да са подпрени на две точки, отпред и отзад. Пръчката (обратно на българските схващания) трябва да е разположена или паралелно на повърхността на земята, или с лек наклон към водата. При това положение и най-лекото кълване ще се долови. Предната стойка трябва да се намира до първия водач на второто коляно, а втората стойка зад макарата. След това закрепете влакното към сигнализатора за кълване.
Като че ли това е всичко, сега остава да се чака самото кълване. Кепчето е готово... Добре е да се намирате постоянно близо до въдиците, особено ако те са заметнати близо до водорасли или корени.

ВИДОВЕ СТРЪВ ЗА ШАРАНИ

Поглед върху царевицата, земните червеи, пастета, червеите, хляба, готовите бойли и замразената стръв.

ЦАРЕВИЦА

Когато става дума за шарана и някои други видове риба, запознаването им със сладката консервирана царевица обикновено завършва в тигана. Това е моята любима стръв, на която дължа своите трофейни екземпляри. шаранът атакува царевицата веднага, но все пак е по-добре предварително да се захранят няколко точки. За целта е достатъчно по 3-4 прашки с царевица на точка. По-рано изразходвах по 3-4 консерви на риболов, но това е напълно излишно. Когато се използва царевица за стръв, ви препоръчвам да използвате конец. С кордата има реална опасност от "срязване" на куката. Това се случва, когато шаранът стръвно атакува стръвта и куката със стръвта преминават през гълтачните му зъби, които често срязват повода. Както и шунката, царевиците имат различни окраски и аромати. Използването на царевица, която се различава от обикновената, понякога дава добри резултати. Но аз лично отдавам предпочитания на зърната с натурален, златист цвят.


За нанизване и монтаж на царевицата "на косъм", използвайте специалните игли и стопери. На снимка 4 е вариант на монтаж в завършен ви.

ЗЕМНИ ЧЕРВЕИ


Вие можете да ме сметнете за еретик, но аз смятам, че общоприетото мнение за червеите като "любима" стръв за шаран е доста завишено. Това мнение е изградено от личния ми опит. Когато ловя на червен червей, хващам все по-дребни екземпляри. Аз зная, че мнозина риболовци хващат риби на торен червей, но между тях няма трофейни екземпляри. На платените водоеми напоследък е модно да се лови на парче или цял калифорнийски червей. За подхранване се ползват кастери. До момента обаче най-добрата стръв за риболов на шарани си остава царевицата, белият червей и кастерите.

ШУНКА

Макар че сега аз рядко използвам шунка за стръв, все пак не отричам, че тя е доста универсална стръв за повечето шаран ски водоеми. На шунка удачно се ловят повечето шаран ови риби . Повечето шунки, които се продават в супермаркета, стават за стръв, но по-добре е да използвате специализираните, които са ароматизирани и имат по-плътна консистенция. От времето, когато използвах шунка, си спомням, че най-добри бяха онези, които съдържаха казеин. Затова, преди да закупите шунка, прочетете съдържанието. Смешно е, но аз лично предпочитам по-мека шунка, защото спасяваше моята стръв, когато по време на риболова ми се прииска да похапна. Друг подходящ продукт е т. нар. Bacon Grill. Това месо донякъде прилича на шунката, но е малко по-мазно и като че ли привлича малко повече рибата. Този пастет е по-подходящ при водоеми с тинесто или покрито с водорасли дъно. Тъй като пастетът има донякъде свойството да плува, той не потъва, а остава пред очите на рибата.
Малка хитрост: изрежете от пастета няколко кубчета и ги запечете в микровълновата печка. След като изстинат, кубчетата ще станат по-плътни и подходящи за стръв. Трябва да имате предвид обаче, че след запичането кубчетата ще станат плаващи. Това е много добре, ако смятате да ловите над дъното, но ако смятате да ловите на дъното, не са подходящи.


При този монаж се използва къса силиконова тръбичка, която възпрепятства падането на шунката от косъма.

ЗАМРАЗЕНА СТРЪВ

Замразената стръв не съдържа консерванти и затова се разваля за кратко време, ако не бъде използвана на един риболов. Не ви съветвам да я замразявате отново, тъй като ефектът вече няма да е същият. Ще се случи същото като с продуктите за хората. От повторно замразени продукти боли корем. И с рибата е същото. Най-добре е да решите каква стръв да закупите след консултация с магазинера или с хора, които ловят на водоема, който сте си избрали. Като че ли рибата свиква с най-често използваната стръв и се отнася към нея по-непредпазливо.. Ако все пак нямате информация за зимата и пролетта, аз бих използвал комбинация от храна за птици или 50/50 за риба и птици. Без значение каква замразена стръв ще изберат, трябва да знаете, че всички те са продукт на щателни разработки и се продават с единствената цел да ви помогнат да уловите трофеен шаран

БЕЛИ ЧЕРВЕИ


В риболова на големи шарани сега излезе нова мода - протеиновите топчета (т. нар. бойли), но не бива да се забравя, че шараните, както и по-рано, все още се хранят и с естествена стръв. А в определени времена на годината даже предпочитат естествената стръв. От всички видове естествена стръв аз винаги предпочитам шарения бял червей. При риболов аз ползвам комбинация от живи и мъртви бели червеи, тъй като живите понякога се заравят в дъното, а мъртвите винаги остават пред носа на шарана. За да умъртвя червеите правилно, аз ги задушавам в найлонов плик и ги поставям в камерата на хладилника няколко дни преди риболов. Ако ловя наблизо, аз захранвам с прашка, по-навътре лепя червеите с лепило, а още по-навътре замятам ракета за подхранване bait rocket. Тя е много удобна и лесно се замята с обикновена шаранска пръчка.
С колко червеи да се захрани, не може да се каже точно. Започнете с около 300 грама и вижте как ще потръгне риболовът. Очевидно е, че и другите риби освен шарана ще проявят интерес към белия червей. Това е добре, тъй като тяхното хранене ще предизвика интерес у шарана. За стръв аз нанизвам на тънко влакно с обикновена игла за шиене около 20 червея, след което завързвам тази "верижка" за куката. Има още един интересен вариант - т. нар. "плаваща медуза". Парче малък стиропор се намазва обилно със секундно лепило и се облепва целия в червеи. След това се нанизва на куката.



Червеите се нанизват с игла на тънко влакно, след което свободния край на влакното се завързва на куката.

ГОТОВИТЕ БОЙЛИ

До скоро ние обикновено копаехме в двора или купувахме в хранителния магазин стръвта за шарани. Днес вече се продават десетки видове бойли, различни по размер и състав. Производителите предлагат два типа бойли: такива за продължително разтваряне и замразени. Много е важно при съхранението на бойлите да са на сухо място без влага. И все пак какви бойли да се изберат от цялото многообразие? Лично аз предпочитам, когато ползвам бойли, те да са от замразените, шаранът винаги ще предпочете прясната стръв. Убеден съм, че рибата усеща консервантите и те определено не са й по вкуса.

ХЛЯБ


По мое мнение хлябът незаслужено малко се използва като стръв при риболова на шарани. В епохата на суперриболовната техника замразената стръв и какво ли още не старият добър хляб си остава универсалната стръв за шаран. Хиляди шарани са били уловени на хляб в миналото и още толкова ще бъдат уловени на хляб в бъдеще. Работата е там, че шаранът е свикнал да се храни с хляб, тъй като голяма част от риболовците хранят с подхранки на основата на хляб. Основната причина по-голяма част от риболовците да се откажат да ползват хляб е, че той много лесно пада от куката. Но тази стръв е подходяща, когато шараните се ловят наблизо и на плитко и се налага често да се презамята.
Най-добре е, когато ползвате коричка от хляб, тя да бъде от стар хляб, а средата от топъл. Така шаранът се върти около коричката, от която падат трохи и най-накрая не издържа и атакува.
Самият хляб дава възможност и за творчество. Аз например често си пека сухари у дома, като преди това накисвам филийките в прясно мляко с аромат на банан. Често шаранът атакува този хляб, когато не обръща внимание на другия.
Така че, ако видите шаран, който плува на повърхността и не иска да опита на нищо друго, извадете си сандвича, отчупете парченце хляб и може да останете приятно изненадан.

ОСНОВНИ ВЛАКНА И ПОВОДИ


Такъмът се явява най-важната част от оборудването на риболовеца шаранджия. Ето защо резултатът от риболова много зависи от правилното подбиране. Разбира се, добре е да имате скъпи и качествени пръчки и макари, но не по-малко важно е да бъдат качествени и останалите атрибути от оборудването ви. На първо място става дума за влакното.

За начало да поговорим за основното влакно. Изборът му зависи от водоема, където ще ловите. Ако има треви или закачки, трябва да подберете по-дебело влакно. Където е чисто, можете да ползвате и по-слаби влакна. Защо ли да не ползваме винаги дебело влакно, например 0,35 мм, ще попитате вие? Работата е там, че с тънкото влакно ще можете да замятате по-навътре, което е решаващо при риболов на едри шарани. Аз лично рядко използвам основно влакно повече от 0,28 мм. Понякога, когато има много закачки и подводна растителност, ползвам тънко плетено влакно.
Ще спомена някои от основните влакна, подходящи за риболов, като се извинявам предварително на производителите, ако съм забравил да спомена някои - Gold Label's Pro Gold, Sufix Supreme или Synergy, Fox Soft Steel, Gardner GR60 Berkley Big Game XT Daiwa Sensor, а също и новото влакно Technium от Shimano.
След като вече сте си купили влакно, много е важно правилно да го навиете на макарата. Има много начини за навиване на влакното така, че то да не се усуче. Според мен най-добре е да нанижете ролката на молив и да я дадете на някой да я държи, докато вие навивате влакното на макарата. Старайте се при намотаването влакното да бъде стегнато. За най-добро замятане влакното трябва да е намотано така, че да има около 4 мм до края на шпулата.
Ако ще замятате по-навътре, трябва обезателно да монтирате shock leader – парче дебело влакно накрая, което да приема основното натоварване върху себе си при замятането. То трябва да бъде поне с 3-4 номера по-дебело от основното влакно. Единственият му недостатък е, че на влакното се появява допълнителен възел, което може да ви изиграе лоша шега, ако закачите едра риба. За да няма изненади, аз ползвам възел double grinner, като правя пет намотки от основното влакно и три от shock leader.
Разбира се, вие можете да ползвате за основно влакно и плетено, но аз не го препоръчвам на начинаещи шаранджии, тъй като то има нулева разтегливост. При малко повече напън и куката ще разпори устата на вашата риба. Ако все пак решите да ползвате плетено влакно, аз ви препоръчвам Berkley Fireline, Rod Hutchinson Sabrebraid, Sufix Herculine или Dynon SK. Не на последно място трябва да се има предвид и високата цена на плетеното влакно, затова, ако наистина нямате необходимост от плетено влакно, ползвайте монофилно.
Бих искал да разбия един мит, че плетеното влакно износва водачите на пръчката. Това са глупости, тъй като качествените водачи имат специално покритие. И нещо последно, относно влакната - купувайте само онези, които продавачът тества пред вас. Не се подлъгвайте от много високите показатели, които са изписани на някои влакна. Но стига толкова за основните влакна, да поговорим за поводите. И при шаранския риболов, както и при другите видове, честотата на кълването зависи от дебелината на повода. Веднъж един стар рибар ми каза: “Виждаш ли, ей там, във водата излизат балончета. Това са рибите, които ти се смеят, защото виждат твоето влакно и ядат всичко, освен твоята стръв.”
Напоследък се появиха толкова подходящи материали за поводи, че новакът може и да се обърка от разнообразието им. Аз лично предпочитам да ползвам монофилно влакно за поводи. Основното преимущество е, че то не се заплита както например плетеното влакно. Няма нищо по-лошо от това да стоите пред заметнати въдици и да си мислите дали вашата стръв не прилича на кълбо прежда, от което баба ви плете чорапи.
Препоръчвам ви да ползвате качествени влакна като например Pro Gold от Gold или Label, Berkley XT. Тези влакна добре лягат на дъното и от тях се правят здрави възли. Наистина тънкото влакно значи повече кълване, но не бива да се стига до глупости. Друг материал, който напоследък се използва успешно от шаранджиите, е флуорокарбонът. На външен вид той прилича на монофилното влакно, но е по-прозрачен и пречупването на светлината му е близко до водата. Но аз лично не смятам, че видимостта на влакното във водата при риболов на шаран от дъното е много важна, особено през нощта. Флуорокарбонът е по-удачен, когато се лови със стръв, вдигната над дъното.
Но мога да гарантирам със собствения си опит, че флуорокарбоновите влакна определено отстъпват по здравина и на възел на обикновените монофилни.
Що се отнася до ползването на плетени влакна за поводи, мога да ви препоръчам Drennan ESP 'Sinklink', Mainline 'Mainlink', Richworth 'Sorcerer' или Rod Hutchinson's 'Edge'.
Напоследък все повече популярност добиват поводите 'Stiff Links', измислени от бившия председател на "Carp Society" (Обществото на шаранджиите) Mike Kavanagh. Според всеобщото мнение достойнството на този материал е, че гълтайки стръв на такъв материал, шаранът вече няма да може да го изплюе.
Друг интересен материал е Amnesia, който представлява плетено влакно, обвито в нееластична пластмасова обвивка.
Понякога е трудно да се прецени каква да бъде дължината на повода. При по-дълги поводи стръвта пада по-естествено във водата, но се увеличават шансовете рибата да се откачи, тъй като има място за маневриране. Но най-важен е релефът на дъното. Ако то е тинесто или обрасло с водорасли, оставете по-дълъг повод и вдигнете стръвта над тях, за да се вижда.
Ако имате две пръчки, оставете едната с дълъг, а другата с къс повод, въпреки че ден с ден не си приличат.
Не забравяйте, че по отношение на линията за шаран, има едно златно правило, а именно: правила няма! Експериментирайте и това ще ви донесе сигурни успехи.

Тежести, куки, вирбели, тръбички и мъниста

Тежестта си е тежест, не е ли така? Тя се използва за замятане на голяма дистанция. Частично съм съгласен, но ако това е така, защо тогава водещите фирми по света пускат тежести в различни форми и големини. Едва ли е само за да печелят пари, по-вероятно всички те си имат свои приложения.
Тежестите за риболов на шаран се делят на две категории: подвижни и с ухо. И двата вида се ползват при риболов на шарани, така че е добре да имате набор в куфара си. Тежестите с ухо по правило летят по-далече от подвижните. Това се отнася особено за тези с аеродинамична форма, например Korda distance, която е с вирбел. Тези тежести имат т.нар. ”чувствителност към обстановката”, когато придърпвателинията.
Подвижното олово пък прави линията по-обтекаема и изящна. Освен това тя по-малко се оплита с подвижно олово. Затова повечето шаранджии ползват подвижно олово. Оловото, когато е на една точка, се закрепва със системи Kevin Nash Safety Bolt rig clip. Освен това подвижните олова имат закрепена тръбичка, през която преминава влакното. Закрепването се прави “полумеко”, за да може при закачване на оловото то да се скъса, а рибата да се извади.
В зависимост от формата оловата се делят на три групи: аеродинамични - за далечно замятане, тъпи - за самозасичане на рибата, и плоски, които потъват бавно и са подходящи за тинесто или обрасло дъно. Освен това плоските са подходящи за големи скатове, тъй като не се търкалят.
Преди да продължим, искам да обясня ефекта на самозасичането. Както знаете, при ловене на косъм куката е извън стръвта. При налапване шаранът тръгва да плува и куката се забива в устата му от съпротивлението на оловото.

Ли демонстрира някои от своите линии
След като рибата се закачи, вие ще видите какво се случва по шпулата на макарата. Колкото по-къс е поводът, толкова по-сигурно е закачен вашият шаран. Именно затова шаранджиите обикновено правят повод с дължина не повече от 6 дюйма. Надявам се, да съм го описал разбрано.

Как работи линията BOM RIG:
Когато шаранът поеме стръвта, поводът се опъва от оловото. Усещайки това, шаранът се дърпа в противоположната страна и куката се забива в устата му. За максимална ефективност при тази линия се използва олово 100 грама, което се закрепва със система Nash safety clip. Колкото по-компактна е формата на оловото, толкова съпротивлението ще е по-голямо и самозасичането ще се осъществи по-лесно. Затова е за предпочитане да ползвате крушевидни тежести, а не продълговати. Не забравяйте, че за да замятате олова с такива грамажи, трябва да имате подходящи пръчки и здраво влакно. Що се отнася до куките, те трябва да са надеждни във всяко отношение.

Любимите куки № 6 :Днес качеството е много добро и рядко се срещат дефектни куки. Най-важното при риболова на шарана е остротата на куката. Доказано е, че на по-острите куки се хващат повече риби. Днес повечето куки са с химическо и лазерно заточване. Но тези куки лесно се повреждат при дъно с камъни или закачки. Лично аз ползвам куки за пъстърва. Те са плътни, дебели и много здрави. Преди всеки излет куките се сменят. А преди всяко замятане се проверяват върховете. Ако има дефект, куката отново се сменя. Никога не заточвам втори път куката, тъй като тя се затъпява. Не се ангажирам да препоръчам конкретни марки куки, тъй като днес повечето са с високо качество. Това е въпрос на собствено предпочитание.
Мога да ви кажа какво ползвам аз лично. Тези куки са били разработени за риболов на пъстърва, а не за шаран. Това са Kamasan B l75. Те са много остри, относително леки и изключително здрави. Освен това върхът им е завит навътре и са много “хващащи”. Обикновено аз ползвам куки №6, но понякога слагам и №8, особено зимата, когато шаранът е капризен. Като цяло, мисля че №6 е най-подходящата кука, независимо от сезона или стръвта.
Единственият случай, когато правя изключение, е като се налага да ловя на повърхността. Тогава аз ползвам любимата си серия Drennan 'Super Specialist', № 8. Когато пътувам зад граница и ловя на комбинация от 2-3 протеинови топчета, слагам и по-големи куки - №4 и даже №2. Шараните зад граница оказват доста по-голямо съпротивление. Други куки, които са подходящи за риболов на шаран, са Fox, Nash, Mainline, Gardner, Drennan, ESP, Gold Label
и Partridge. Много от тези фирми продават и куки без контра.

Важните детайли :
И така, ще се спра на детайлите, които на пръв поглед са маловажни, но това е само на пръв поглед. Първо, за съединяването на основното влакно с повода са необходими вирбели. Аз предпочитам плоски, които са известни като rolling swivels. Продават се в различни размери, но за шаран са най-подходящи от №7 до №11. Тръбичките, предотвратяващи заплитането на линията от конец, също са много важен елемент от шаранския такъм. Но вместо да ви обяснявам за още хилядите дреболии, които са необходими, в следващата глава аз ще разкажа как се прави линията и ще се спра подробно на необходимите компоненти.

ИЗГОТВЯНЕ НА МОНТАЖИ
Шаранджийски монтажи:как да се направят и как се ползват

Дойде време да се заемем с правенето на монтажите. Ние ще разгледаме няколко от най-популярните монтажи за риболов на шаран, като детайлно ще разгледаме и елементите които ги съставят.От стотиците марки поводи, куки и други елементи на монтажите, ние трябва да подберем тези, с които ще направим най-правилния монтаж за съответния водоем.
Когато в пресата се появява съобщени за хванат голям шаран, в определен водоем и с определен монтаж, имайте в предвид че същия този монтаж, може въобще да не сработи на водоема в който се каните да ловите. Това никога не трябва да се забравя!
Умението да се ориентирате правилно на суответния водоем ще ви помогне да подберете и "неотразимия" за шараните в този водоем, монтаж. Когато вкарате в кепа, хванатия на собственоръчно изготвен монтаж шаран, ще ви испулни дълбоко чувство на удовлетворение и увереност в собствените сили. Запомнете едно правило: нищо не трябва да се усложнява, понякога най-упростения монтаж, може да се окаже най-уловист!
Ако вие не сте забравили, при подвижния плъзгащ се монтаж, влакното свободно преминава преез тежеста и поемайки стръвта, шарана не усеща никакво съпротивление. Строги правила по изготвянето на този монтаж, не съществуват. Бидейки много прост по конструкция и лесен за използване, този монтаж сякаш е създаден за тези който не обичат да умуват дълго и да правят сложни монтажи с множество елементи и детайли. За изготвянето на най-простия плъзгащ се монтаж, нанийете ухото на вирбела, монтиран в тежеста, на основното влакно, след това нанижете едно гумено манисто и привържете основното влакно към вирбела на повода с куката. Възможно е, този монтаж да се направи и като "самозасичащ"(bolt rig). За тази цел, преди да монтирате всичко останало, нанижете на основното влакно силиконов стопер или вържете стоперен възел, след това нанижете манисто, после тежеста и още едно манисто; привържете към основното и вирбела с повода. Стоперния възел при необходимост може да се мести на различно разстояние от тежеста.
При риболов във водорасли, а също така ако искатеосновното влакно да се плъзга значително по-свободно и по-лесно, не го прекарвате през ухото на вирбела, а през голям пластмасов пръстен, известен като: 'low-resistance run ring' (пропускателен пръстен с нисък коефициент на триене).


Стъпка по стъпка: плъзгащ се, самозасичащ монтаж ( running bolt rig)

1 Нанижете на основното влакно, един голям силиконов стопер, така както е показано:



2 Сега нанийете буферна съма, тежеста и още една съчма:



3 Привържете повода и нагласете стопера в необходимото положение:



4 Поемайки стръвта и потегляйки, шарана ще се самозасече от тежеста:




Стъпка по стъпка, плъзгащ се монтаж с пропускателен пръстен low-resistance running rig:

1 Съединете тежеста с пръстена, така както е показано:



2 Нанижете тежеста, на основното влакно:



3 Нанижете гумен стопер на основното влакно и привържете повода:



4 Преместете стопера върху ухото на вирбела на повода и можете да замятате:



За да не се допука свободното преминаване на пръстена през вирбела на повода и тежеста да отиде до куката, гумения стопер трябва да бъде със значителни размери. Специалния модел е Solar Bullet BufferBead, които в съответствие с наименованието си, имат формата на куршум, и Tulip Bead, които имат формата на лале.
Един от основните недостатъци на този монтаж, е склонноста към уплитания. Това се отстранява, като на основното влакно се наниже противоуплитащ шлаух с диаметър 0.75мм.и дължина, по-голяма от дължината на повода.
Болшинството от плъзгащите се тежести, особено от серията на Korda, имат монтирани в тях тръбички от твърда пластмаса, които се показват от горната част на тежеста. Итук се появява един нов елемент от монтажите , под названието: 'Tail Rubber' (' Гумена опашка').
Аз ползвам такива, които са на фирмите Korda и Solar Tackle, те представляват гумени конуси с дължина от няколко сантиметра; дебелата част се нанизва на тръбияката на тежеста, а в тънката част се вкарва парчето противоъплитащ шлаух (о.75мм.)


Стъпка по стъпка: монтаж FLAT PEAR IN-LIIXE RIG

1 За изготвянето на монтажа са нужни: противоуплитащ шлаух, гумен конус tail rubber и подвижна тежест:



2 Наденете шлауха на основното влакно, след това наденете гумения конус и монтирайте шлауха в него:



3 Изберете тежест, нанижете я на основното влакно и монтирайте тръбичкатаи , в гумения конус:



4 Привържете повода и фиксирайте целия монтаж на мястото му:



Съединенията в този монтаж са доста стегнати и плътни, но въпреки това някои риболовци предпочитат и да ги залепват допулнително с лепило.
Понякога шарана се плаши от монтажа в зоната на облавяне. Тогава се препоручва монтажа да се притисне към дъното- това става с допълнителна продълговатаподвижна тежест, над монтажа.

Стъпка по стъпка: монтаж ANCHOR TUBE IN-LIIXE RIG

1 Необходимите елементи са: подв. тежест, tail rubber, повод и набор тръбички Anchor rig tube:



2 Отрежете и наденете на основното влакно парче тръбичка, което да е с по-голяма дължина от повода:
3 Сега наденете гумения конус, след това и тежеста:



4 След това привържете повода:



5 Наденете конуса на тръбичката на тежеста и вмъкнете вирбела на повода, в тежеста:




Стъпка по стъпка: монтаж -SIDE RIG ("страничен")

1 Подгответе: набор клипсове Nash safety clips, тръбичка, гумен конус итежест тип "бомба" с вирбел:



2 Наденете тръбичката с конуса, скед това клипса и привуржете повода:



3 Сега монтирайте вирбела на тежеста в клипса, така както е показано:



4 Без да местите тежеста, наденете конъса върхъ клипса:



Стъпка по стъпка" монтаж HELICOPTER RIG ("хеликоптер")

1 В много магазини се продават готови набори за монтажа "хеликоптер":



2 Вземете къс повод (около 20см.) и монтирайте конуса , както е показано:



3 За улесняване нанизването на манистата, тръбичката се подрязва под ъгъл:



4 Прекарайте влакното през тръбичката, прикрепете повода и манистата:



5 Фиксиражте монтажа, както е показано:



Когато монтажите са с клипс, в случаи на закачки и късане, шарана лесно се освобождава от клипса и тежеста

[Бачо Илия]

ВЛИЯНИЕТО НА ВРЕМЕТО
Как да направим правилните изводи от прогнозата за времето

От атмосферните условия до голяма степен зависи как, кога и къде се храни рибата. Без съмнение основен фактор е силата и посоката на вятъра, температурата, атмосферното налягане и съдържанието на кислород във водата. Фазите на луната също могат да окажат влияние, но те са доста трудно предсказуеми. Единственото, което мога да ви посъветвам, е да си оставате у дома, ако има пълнолуние. На повечето водоеми южният и западният вятър са благоприятни за риболова на шаран. Шаранът е топлолюбива риба и при хладен североизточен вятър се чувства дискомфортно, както човека. Затова повечето риболовци в хладно време си стоят по къщите, а при топло време са за риба.
От направлението на вятъра до голяма степен зависи и концентрацията на естествената храна за рибата.
Горният слой на водата бие в подветрения бряг (при югозападен вятър това е североизточният бряг). Образува се т.нар. отлив на прибоя. Естествената храна ще се концентрира недалеч от подветрения бряг, затова риболовът с лице към вятъра ще бъде многообещаващ. При това положение рибата ще се намира в североизточния ъгъл на водоема, недалеч от брега, при/или веднага след топлия югозападен вятър.

Как “работи” вятърът.



Определянето на дънния релеф в кариерите е много важен момент от риболова



Важно е да се изследват точно падините и възвишенията по дъното, за да се определи къде точно е естествената храна на рибите. Безспорно е, че атмосферното налягане влияе на интензивността на хранене на шарана. Макар че както и с посоката на вятъра, няма строги правила. Измерването на атмосферното налягане е в хектопаскали. Налягане от 1000 хектопаскала и надолу се смята за ниско, а от 1100 хектопаскала нагоре се смята за високо. От гледна точка на условията ниското налягане предполага висока облачност и дъжд. Водата се обогатява с кислород и рибата започва да се храни. Аз винаги с удоволствие тръгвам за риба, когато се задава фронт от ниско атмосферно налягане. Температурата също силно влияе върху местонахождението на шараните. В топлите слънчеви дни можете да го откриете в горните слоеве на водата, нагрети от слънчевите лъчи. Затова в такива дни стръв, повдигната от дъното, има реални шансове да попадне пред очите на шарана.
В горещи топли дни шаранът се крие във водорасли и храсти и е много трудно да бъде уловен. Тогава най-подходящата стръв е хлябът.
Ако има прогноза за слънчево време, през лятото разчитайте на успех само сутрин много рано и привечер. През зимата обратно - атакувайте шараните през деня, когато слънцето свети най-силно, като търсите рибата по-скоро на плитко, отколкото на дълбоко. Зимно време аз лично търся плитки водоеми. Там шаранът е свикнал и бързо реагира на промяната на времето.
Сега за дъжда. Обикновено дъжд вали при ниско атмосферно налягане и винаги може да се разчита в такова време на 1-2 добри удара. Според мен най-добре е проливен дъжд в топъл летен ден. Притокът на кислород събужда шарана и го кара да търси храна.


Намерете мястото и ще откриете рибата.


Започнете изследването на дъното крачка по крачка. Най-добре се изследва с плувка-маркер. Не прескачайте големи участъци от нароченото за риболов място, за да не изпуснете някоя важна падинка, където шаранът се е скрил.
А светкавиците... Кълването обикновено е по време на затишието преди гръмотевиците и след тях. Що се отнася до лекия монотонен дъжд, рибата престава да се храни в такова време.
Както вероятно вече сте забелязали, няколко пъти споменах за дълбочината на водоема. Много е важно точното определяне на дълбочината. Както казах, измерването може да стане с плувка-маркер, но също така дълбочината може да се определи по времето на потъването на оловото. На пръв поглед изглежда трудно, но са необходими просто малко повече тренировки.
В момента, когато оловото се приводни, повдигнете леко върха на пръчката, като държите влакното опънато, докато оловото потъне до дъното. Когато то стигне до дъното, от напрежението върхът отскача нагоре. Когато овладеете тази техника, ще можете да получавате маса полезна информация за дълбочината, структурата на дъното, има ли водорасли и т.н. Добре е да започнете изучаването на дъното, когато не сте на риболов, тъй като шумът ще изплаши рибата. Освен това замятането на дълбокомера може и да не се хареса на повечето ваши съседи.
След като опипате дъното, е добре да запишете данните в книжка, за да можете да ги използвате и за в бъдеще.

Сега, нека да разгледаме устройството и способа за използване на поплавъка "маркер" за определяне на дънния релеф и характера на дъното. С производство на поплавъци "маркер" се занимават няколко реномирани фирми, при това продукцията им е почти еднаква. За определяне на дънния релеф на обрасло с водорасли дъно, аз препорчвам маркери с максимална плавучест.
За измерване на дълбочината не са необходими специални пръти- тези с които ловите са напълно подходящи. Определено преимущество има, ако основното влакно е плетено и затова има смисъл една от резервните шпули да буде навита с такова влакно.
Монтажа на маркера е лесен. Най-добре е да се ползва карабинка и голвм пръстен с нисък коефициент на триене, от типа John Roberts Low Resistance Ring или Solar Eazi-Glide Run Ring, През който преминава основното влакно.
При това, преди да се привъче поплавъка, на влакното се нанизва едро корково топче или поне едра гумена съчма, която да предпазва възела, поплавъка и пръстена от повреждане.

Процедурата за измерване на дълбочината се състои в следното. Заметдете и изчакайте тежеста и поплавъка да паднат на дъното, ако е необходимо навийваите с макарата, до като поплавъка опре в тежеста. Сега постепенно отпскайте с ръка, влакно от макарата при разхлабен аванс или изключен байтрънър, до като маркера изплува на пояърхноста. Има смисъл , на пръта пред маккарата да се отбележи едно фиксирано разстояние, примерно 50см., за да може да се засече точната дълбочина при изплуването на маркера. Може дасе направи и карта съъс замерваните дулбочини и съответно, релефа на дъното
След първото замерване, приберете с макарата поплавъка до тежеста, преместети ги на извесно разстояние по дъното и така няколкократно повторете процедурата по измерване на дълбочината.
С едно замятане на маркера, може да се определи дълбочината от точката на падане, до самия бряг от който ще се лови, при това вие полъчавате "картината" на дънния релеф. При придърпването, накланяйки пръта паралелно на водната повърхност, ви ще получите и информация за харктера на дуното- каменисто, песъчливо, тинесто, водорасли и т.н.
Разбира се , всичко това ще се детайлизирва и подобрява, с течение на времето и опита който ще натрупате от работата с маркера.

Стъпка по стъпка: монтаж на поплавък-маркер за определяне на дънния релеф

1 Необходими елементи: поплавък-маркер, тежест 3 унции( 85гр.), топче, съчма, вирбел и игла.



2 Нанижете на основното влакно тежеста и гумената съчма-буфер.



3 Привържете маркера към парче влакно(около 20см.), а на другия край, привържете вирбела.



4 Привържете основното влакно към вирбела, корковото топче ще улеснява изплуването.



5 При издърпване на влакно от макарата, поплавъка ще изплува постепенно към повърхноста.



6 Направете отбелязка на пръта, на 50см. над макарата и всичко е готово за измерване на дълбочината

ЗАКРЕПВАНЕ НА СТРЪВТА

Възел Knotless knot

Показаната по-долу последоварелност, показва как в действителност се прави моя любим възел за закрепване на протеиновите топчета.. Възела knotless knot дава возможност да се установи шеланото разстояние между извивката на куката и стръвта. Едни риболовци правят това разстояние по-голямо, дръги го правят по-малко. Строги правила няма, обаче разстоянието не следва да буъде прекалено голямо, защото куката няма да може да попадне в устата на шарана веднага. Близката до куката страна на стръвта, трябва да се намира на не повече от около 2.5-3см. , като това разстояние може да се намалява до докосване на стръвта до куката. Същноста на монтажа "на косъм", се състои в това, че куката и стръвта са разделени.Затова при риболова на шараните на които глътъчните зъби се намират в задната част на глътката, вероятноста от "убождане" на устните е много по-голвма, от колкото ако куката е в стръвта

Стъпка по стъпка : възел KNOTLESS KNOT

1. Вземете отрязък за повода и завържете възел в единия край:



2. Нанижете топчето с иглата и го монтирайте върху поводчето :



3. Поставете стоперче във възела. Аз предпочитам стопери E.S.P dumbbell stops, показани на рис:



4. Стиснете куката между палеца и показалеца, като придържате и топчето, в необходимото положение:



5. Започнете да намотавате повода върху куката:



6. Намотайте 8 навивки и прекарайте през ухото- получава се "безвъзлов, възел":



7. Топчето трябва да бъде фиксирано ето така:



8. Повода е готов за прикрепване към основното влакно:





Бандажна лента и бандажен конец

Понякога е необходимо, стръвта да бъде плътно притисната до куката. За тази цел се ползват бандажната лента и бандажния конец.

Бандажна лента

Бандажна лента от силикон се закрепва или на куката или на специално пръстенче- D ring, Което на свой ред е закрепено на ствола на куката. Лентата се прекарва с игла през средата на топчето и се застопорява със стопер.
Бандажния конец ( на рисунката по-горе) е още едно средство за закрепване на топчето към куката или към пръстенчето D ring.

Как да вързваме възел :


1. Вземаме пръстенче D rig, плаващо топче, лента и игла за топчета:




2. С помоща на иглата, прекарваме лентата през пръстенчето и правим възел:



3. Затягаме възела и нанизваме топчето на иглата:



4. Нанизваме топчето от иглата, върху лентата и фиксираме със стопер:

[snegk]

.Монтажа за маркер се прави така.

Както го е направил Джаксън при тиня оловото потъва и не се движи маркера.Отделно корковото топче няма работа там,защото там няма какво да повдига,там маркера е достатачно мощен да повдигне влакното.Корковото топче се слага на повода на ловото за да държи основната линия на няколко сантиметра от дъното и да избегне потъване в тинята или закчки на основното по камъните.Да не бговорим,че ще има стотици оплитания на маркера към основното влакно.

[Бачо Илия]

ЗА ГОТОВИТЕ СМЕСИ, ТАКЪМИТЕ И ХРАНИЛКИТЕ "Methood"

Способът на риболов, известен като Method, е бил измислен в Англия и е предназначен за риболов на водоеми, богати на шаран. Този способ се е зародил съвсем спонтанно преди много години, когато за първи път английският риболовец Mr Grabtree е направил топка подхранка, в която слепил куката със стръвта. Впоследствие всичко се е променило до пружината, а днес до фидера.
И така, какво прави Method и защо е толкова ефективен. Основата на този способ е хранилката. Тя се пълни с храна, а стръвта е на къс повод съвсем близо до хранилката. Стръвта, която обикновено е грозд червеи или царевица, лесно попада в устата на шарана заедно с парченцата храна от хранилката. С риск да се повторя - отделете достатъчно време за избор на място. Постарайте се да откриете признаците за наличие на риба: мехури на повърхността, вълнение на водата и пляскане на шарани. След като намерите подходящо място, разположете се удобно и първо започнете да приготвяте подхранката. Първоначално може би на вашата хранилка ще се съберат някои от плевелните риби, ако ги има във водоема, но не се притеснявайте, шаранът неминуемо ще дойде. Когато това стане, вие ще разберете още при първия удар, който коренно се различава от ударите на плевелните риби. Бъдете готов.
Трябва да знаете, че шаранът е бил привлечен най-вече от храната, разпиляна около хранилката.





В повечето случаи няма нужда от засечка, тъй като шаранът обикновено се самозасича. Този способ на риболов е много резултатен, тъй като обикновено в хранилката има компоненти, които привличат шарана. За засилване на резултата можете да добавите в храната ароматизатори, жива стръв, конопено семе. Някои риболовци от Европа добавят и гълъбова тор, макар че той се намира в изобилие във водоемите.
Освен това, лично аз препоръчвам да се ползват мощни шарански пръчки за риболов с хранилка, когато става дума за далечно замятане. Пръчките фидер не са достатъчно здрави за тази цел.
Що се отнася до линията, ако ще ловите на близко разстояние, можете да ползвате основно влакно 0.28, но ако ще ловите много навътре, основната линия не трябва да надвишава 0.22, за да можете да заметнете максимално. Тогава се прави здрав повод с по-дебела корда, която удържа натиска при замятането.

Сега да поговорим за хранилката.


Те биват най-различни и с различно утежнение. Тежестта на хранилката зависи от разстоянието, на което искате да ловите.
Хранилките за риболов на шарана са отворени от двете страни за разлика от фидерите за червеи. Храната трябва свободно да пада от тях... В зависимост от условията на риболов можете да направите хранилката подвижна или фиксирана. За предпочитане е да ползвате максимално къси поводи - така вашата стръв ще бъде възможно най-близо до хранилката и цялото хранително петно. Въпреки че това може да бъде отрегулирано и с периодично придърпване на цялата хранилка с макарата. Някои риболовци предпочитат да забият куката със стръвта в самата хранилка, но аз се опасявам, че при замятане тя може да остане под самата хранилка и да е практически невидима за шарана.
Искам да ви обърна внимание и на безопасността на шарана. Ако вие предпочитате да ловите с фиксирана хранилка и вашият шаран скъса влакното, хранилката ще остане заедно с куката закачена за него. Това може да се окаже фатално за рибата.
Независимо от вашата стръв, трябва да се грижите постоянно за хранителното петно, защото има сериозна опасност вашите шарани да се преместят при съседа.


Противно на класическия риболов на дъно, при който шараните се плашат от плясъка на оловото, при хранилката те задължително изследват какво е попаднало във водата и това се оказва за тях фатално. Обикновено след като заметна хранилката, аз дохранвам поне с още четири топки тежка подхранка с големината на топка за голф.
Принципно няма строги правила за храненето и дохранването. Всичко е въпрос на собствен опит и лични предпочитания. Много е важно да дохранвате максимално близко до вашата хранилка, в противен случай ще образувате няколко хранителни петна и вашата риба ще се разпилее, засити и вие няма да хванете нищо.
Вярно е, че много голяма роля играе подходящото място за риболов, но понякога дори и слабо резултатно място може да се окаже добро, ако се лови правилно с хранилка и се дохранва.

Подготовка на хранилка "метод фидер"


1. Смес Van Den Eynde в пропорции 50 на 50:



2. Закрепване на хранилката- подвижно:



3. Късия повод има ограничено фиксирано свързване след хранилката:



4. Добавяме вода в захранката и месим до като стане силно лепкава. Облепяме хранилката:



5. Хранилката е напълно облепена, а стръвта виси в страни от нея:



6. За предаване на обтекаема форма, оформете двата края на захранката като конуси:

РИБОЛОВ НА ШАРАН В СТУДЕНИЯ СЕЗОН

Описаният в тази глава риболов се състоя през февруари и условията, при които протече, са типични за зимния сезон. В Англия по това време на годината духа пронизващ вятър и е неприятно за риболов. Упорстват само най-запалените. Самият аз не смятам, че зимно време шараните не кълват. Основното нещо, за да хванете шаран през зимата, е да се подбере правилен водоем. Първото и най-важно правило е да има, разбира се, шарани във водоема. След това той трябва да отговаря на определени условия – дълбочината му да не надхвърля 3-4 м. Зимно време, когато е слънчево, плитките водоеми се затоплят по-бързо, а при вятър водата се обогатява с кислород. Тези два фактора могат да активизират шарана и да го накарат да изразходва енергия, което пък ще го накара да се храни. На останалите водоеми и най-силното слънце не може да събуди шарана.
5.00 ч - О, не! Вече звъни часовникът..., а аз сякаш току-що легнах да спя. Предното стъкло на колата ми е замръзнало, явно е доста хладно навън. Ако планира продължителен риболов, Лий Джаксън монтира вкъщи своите шарании, за да не губи време на водоема и да заметне още преди изгрев-слънце. Дали пък да не ида да ловя днес червеноперка... Съдейки по всичко, денят няма да е благоприятен за риболов на шаран и. Впрочем дъжд не вали, кофти е само източният вятър, който пронизва до костите.
6.00 ч - Бррррр… Момчета, обличайте всичко, каквото имате. На този водоем риболовът е разрешен от 7 ч сутринта, но аз винаги пристигам малко по-рано, за да огледам местността и да си планирам риболова. Освен това водоемът е известен и трябва да си хвана място. През деня, ако се окаже, че съм сгрешил в подбора на място, няма да мога да се преместя, тъй като е пълно с хора. Затова правилният подбор е нещо много важно. Ли купува билета за риболов, вече започва да разсъмва. Духа североизточен вятър, който е виновен за студената вода и тръпките по тялото... Замятане, поставяне на въдицата на стойката, подхранване около нея и монтиране на сигнализатора. В такива условия е по-добре да седнете така, че вятърът да ви духа в гърба. В този случай водата в подветрената зона ще бъде поне с един градус по-топла, отколкото в останалата акватория. А това е много важно през зимата. Днес обаче не ми върви, тъй като тези места са заети. Нищо. Избирам си едно място, за което знам, че е доста плитко и смятам да рискувам там.



6.50 ч - Вече е достатъчно светло и мога да се огледам. Ако времето е тихо, щях да огледам внимателно повърхността на водата, за да потърся признаци на живот. Дори едно балонче на повърхността може да издаде хранещите се шарани. Но днес духа вятър и повърхността е накъдрена. В такива случаи е по-добре човек да се довери на предишния си опит. Ако сте ловили и друга зима на този водоем или сте видели, че някой е хващал риби, придържайте се към тези места. Шараните обитават едни и същи зимни стоянки и не ги променят с години. До отварянето на буката за билети остават около 15 мин и аз решавам да сгрея старите си кости. Запалвам своя портативен котлон и си правя един горещ чай.
7.00 ч - Касата отвори, купих си билет и си регистрирах мястото за риболов. Заемам мястото си с готовите в ръка въдици. Така не губя време да си оправям пръчките със замръзнали ръце. Замятам въдиците и докато съседът ми оборудва своите пръчки, аз успявам да изпия още няколко чая. За стръв днес използвам замразени бойли Richworth Tutti-Fratti с диаметър 14 мм. Бойлите са разрязани на две части и са монтирани на косъм. Така ароматите от бойлите по-бързо ще се разтворят във водата. Както казах, днес времето е далеч от идеалното и шаранът едва ли ще се храни много. Затова е излишно да дохранвам с бойли. Въпреки това ми се иска да подхраня малко с прашката, още повече че никой от съседите ми не дохранва, което ще ме изведе една крачка напред. Заради вятъра моите бойли отлетяха леко встрани, но не много. И така вече сме в очакване. Сигнализаторите са глухонеми, пълно затишие. Пълно затишие... Това не ме учудва, понеже дори и при благоприятен ден кълването е от 11 до 15 ч.
9.00 ч - Реших едната пръчка да не я вадя от водата, като регулярно я подхранвам с прашката, а другата я презареждам през 30 минути. Така вие можете понякога да поднесете стръвта под носа на шарана, който дори и да не се храни може да е дошъл, за да види какъв е този шум от падането във водата.
10.30 ч - През последния половин час забелязах няколко риби, които изплуваха на повърхността. Никак не очаквах това, тъй като студеният вятър духаше в тяхната посока. Реших да се поразходя и да поразпитам съседите как върви. На цялото езеро имаше хванат само един дребен шаран.
11.45 ч - Възможно е и двамата обаче да сме се объркали и това да е била щука, тъй като ние риба не видяхме, а чухме само плясъка. Ако това беше шаран, съседът ми щеше да го усети по закачването на влакното, когато шаранът се движи по дъното. Чува се писък на сигнализатор. Срещу мен започва борба. До него стои приятелят ми с кепче в ръката. Суматохата е кратка, следват викове, явно са го изпуснали. Съчувствам им... Чакането е тягостно. Днес моята стръв е съвсем близо до тази на съседите отсреща. Премествам креслото си по-близо до въдиците, за да съм готов да реагирам при нужда.
13.30 ч - Ситуацията на водоема навежда на несбъднати мечти. Макар времето да е неблагоприятно, аз все пак се надявам по това време на деня нещо да се случи все пак. Възможно е шараните да са се вдигнали в средните слоеве на водата. Вадя едната пръчка и отлепям стръвта от дъното. В някои случаи тази тактика ме е спасявала от капо през зимата.
14.30 ч - Вадя замислено едната пръчка, съвсем скоро вратите на езерото ще се затворят и аз ще трябва да се прибирам у дома. Разкомплектовам я и започвам да се подготвям за прибиране. В този момент чувам скъпоценното би-и-и-ип. Тъкмо на финала! Все пак един шаран в това езеро е решил да стане знаменит, като се запечата на снимка с мен. Вадя го изключително внимателно, за да не си отиде. Основното ми влакно е плетено и не се разтяга, така че куката може да му скъса устата, ако го напъна. Рибата поляга настрани и аз внимателно я вкарвам в кепа. шаранът е около 5 кг, средна риба за този водоем. На лицето ми грее усмивка. Решавам да презаредя и да заметна отново, все пак до затварянето остават още 15 минути, а това е достатъчно време, за да извадя още една риба.
Ето такъв е зимният риболов на шарана. В обикновен зимен ден при по-благоприятни условия можех да хвана 3-4 риби, но ден с ден не си приличат.

НОЩЕН РИБОЛОВ НА ШАРАН

Вятърът клати листата на дърветата, някъде над главата ми се чува сова, а небето на хоризонта се осветява от светлините на последната минаваща електричка. Някакво малко зверче осведомява целия свят с писъка си, че е станал жертва на хищник, прилеп закачва влакното на едната от въдиците ми и задейства сигнализатора на кълване. Както предполагате, аз съм на нощен риболов.
Ето това забелязвах аз, когато бях на 16 и ходех за първи път на нощен риболов за шарани. Не си спомням кога точно започнах да възприемам всичко около мен по друг начин, но днес нощта не ме плаши, а ме пленява. Е, случвало се е и да се стресна, когато се срещнах веднъж очи в очи с диво прасе, или когато една къртица реши да излезе на повърхността точно под моята палатка.
В крайна сметка стигнах до следния извод. Нощният риболов се различава основно по две неща от дневния: тъмно е и лошо се вижда.
За да бъде успешен нощният риболов, той трябва да бъде перфектно организиран. Вещите трябва да бъдат разположени рационално, за да можете при нужда да ги откриете лесно. Най-важното е фенерчето да ви бъде винаги подръка.
Според мен много полезна вещ е фенерчето, което се закрепва на главата, тъй като ръцете ви остават постоянно свободни, а лъчът е насочен точно в необходимата посока. Освен това ще ви е необходима палатка и спален чувал, като не се брои, разбира се, риболовното оборудване. Не се изненадвайте относно спалния чувал. Всеобщото схващане е, че на нощен риболов трябва да се стои буден, но аз обикновено сутринта съм на работа. Понякога обичам да поседя в тъмното, за да чуя дали шаранът няма да се “чуе” отнякъде. Обикновено обаче след като заметна въдиците, постъпвам както у дома – лягам да поспя. Надявам се да бъда събуден от сигнализаторите за кълване. Някои риболовци носят със себе си дори и портативен телевизор, аз не съм против това, стига звукът да не е много силен и да не пречи на риболова и околните риболовци. Когато въдиците са заметнати, защо човек да не погледа любимия сериал.
Сега за самия риболов. Единствената разлика между нощния и дневния риболов е, че се вижда лошо. Както вече казах, ключов момент се явява правилното разположение на оборудването. Кепчето трябва да е на ръка разстояние от стойката на въдиците. Кантарчето следва да се съхранява на сухо в палатката. Добре би било, ако имате подръка готови системи, намотани на мотовилка, в случай че вашите се оплетат през нощта.
Електронните сигнализатори са задължителни при нощен риболов, а визуалните индикатори, които са флуоресцентни, дават представа за това какво се случва през нощта.
Както вече споменах, при минимално използване на светлина очите привикват към тъмнината. Но като цяло стръвта трябва вече да е на куките, докато още не се е стъмнило напълно, и пръчките да са заметнати. Имайте предвид, че нощем шараните се приближават до брега, тъй като има по-малко източници на шумове, отколкото през деня.
Затова заметнете едната пръчка близо до брега. Ако има кълване, ще ви е по-лесно да заметнете на същото разстояние, отколкото ако трябва да улучвате далечна дистанция в тъмното. За да е точно замятането, аз отбелязвам влакното си с маркер за английски риболов, който оставя трайна ивица. Обикновено замятам няколко метра по-навътре и после навивам влакното, докато стигна белязката на влакното.
Ваденето на рибата нощем изисква истински майсторлък. Старайте се да държите върха на пръчката високо, така по-лесно ще определите местонахождението на рибата. Докато още е светло, се постарайте да определите има ли някакви закачки наоколо или туфи трева - те могат да ви създадат проблеми при ваденето на рибата. При нощния риболов самото кепчосване също е различно. Нощем аз през цялото време държа кепчето над водата и когато рибата се умори, изплува и полегне на една страна, бързо я гребвам с кепчето. Прегледайте цялата линия. Вижте дали няма някакви възли на влакното и дали не е наранено. Ако е така, превържете отново цялата линия. Прегледайте и куките. Ако някоя от тях е затъпена, заострете върха или я сменете с нова.
Ако чуете плясък на шаран някъде до вас, смело заметнете въдицата там - почти сигурно е, че ще имате удар.

[Бачо Илия]

Айде, Лий Джаксон ако е "писател" а не риболовец , Мич Смит е индивидуален световен шампион по улов на най-голямо количество шаран, на официално състезание и абсолютен световен шампион по кастинг.
Иначе тая "крилата мисъл" , дето съм я цитирал най-горе в поста, ако плъзне из Острова, сигурно ще падне голям смях

[snegk]

Ето тука съм ги свалил от филми,на така тачените световни величия

Само тука на повода за оловото слагат твърд шлаух да може да стои изправен и затова се слага корк или както в случая топче от микропореста гума.

Тука в действие

[snegk]

Този монтаж при падане се забива в тинята и става не работещ.Другото много важно нещо е,че като тръгниш да изследваш дъното маркера е по дълъг,и по широк в задната част,тогава маркера ще задира по камани треви и др. и ще се счупи или скъса основното влакно.


Това е правелния монтаж,отзад се вижда камъка и как маркера ще мине над него.
Чипи аз не търся под вола теле,но като изгубиш няколко маркера за по 25лв. и ще разбереш,че съм прав.Това е истината,дали ви харесва или не е без значение.Заглавието ако беше (интересно четиво)изобщо нямаше да се обадя,но "прак.курс по риболов на шаран".,след като ще е курс да е истенски.

[Fat]

Пълен превод на първата глава ще е тук:

LEE JACKSON'S CARP CLINIC
Практически курс по риболов на шаран

Из историята на риболова
Доколкото ми е известно, шарана се е появил в нашата страна още от древни времена, когато монасите са го донесли от континента и го пуснали във водоемите си за собствено препитаване.
Първите шарани, без съмнение, са били ловени с много груби такъми - предполага се с бамбукови пръчки, като въдица и, може би, като храна а не от спортен интерес.
Но предполагам, още тогава, в зората на историята на шаранският риболов, монасите забелязали, колко са борбени улавяните от тях риби.
Позовавайки се на някои ранни източници, в които се споменават големи шарани, може да се твърди, че риболова на шаран е бил популярен още преди 1739 година, когато е регистриран улов на шаран с тегло 5,5 кг. (13 фунта) на река Темза, в района Хемптън Корт. Но истинкият бум на интереса към шаранския риболов става, несъмнено, в 1907 година, когато рибар с фамилия Локсмит, в канала Вейбридж, хванал шаран с тегло 8,5 кг. (19,5 фунта). Този шаран, тогава, бил обявен за най-голямата риба, която някога е хващана с въдица във Великобритания. Стръвта била тесто с мед.
В следващите години авангардните риболовци-шаранджии самостоятелно развивали науката за хващането на тази риба. От тях – Алберт Бакли, който още през 30-те години владеел Британският рекорд, за хванатия от него в езерото Маперли, графство Дербишир, шаран с тегло ...кг. (26 фунта). В тези времена хващането на шаран било, действително, нелека задача. Не само заради недостатъците на необходимото оборудване, но и заради водоемите в които се ловяло.
Трудно мога да си представя възторга, който тогава изпитвали риболовците, след успешното изваждане на шаран. Всъщност, впрочем, си представям, и затова, повече от 30 години съм заклет шаранджия и всеки път с нетърпение очаквам поредното кълване с надеждата да хвана моето „чудовище”.
50-те години могат да се считат за времето през което се е зародила науката за риболов на шарана. Риболовците започнали да се обединяват, събирайки на едно място знания и умения против достойния противник – хитрия шаран, изхождайки от това, че една глава мисли добре, а две или три - още по-добре.
Сред масата, пътека в бъдещето на шаранския риболов прекарвала динамичната тройка: Уолкър, Томас и Ричардс. Те разработили и внедрили много новости, някои от които и сега улесняват риболова на шаран. Тяхните иновации просто поразявали другите рибари със своята необичайност и резултатност. Те разбили предубеждението, че стар и мъдър шаран е невъзможно да се хване на здрава, което значи и груба, екипировка. Уолкър и компания се прославили с легендарни улови, в това число, като за начало, поставяйки нов Британски рекорд, хващайки шаран с тегло ...кг. (31 фунта).

Шарана не е нова риба в нашата страна
(Великобритания, бл.пр.) – още от далечното миналото
е присъствал в кухнята на монасите.

Шарана-чудовище Клариса
На 12 Септември 1952 година великия Ричард Уолкър хванал шаран с тегло ...кг. (44 фунта). Този рекорд се задържал много години. Тази риба, известна като Клариса (Уолкър я наричал „Равиоли”) прекарала остатъка от дните си в аквариума на Лондонския зоопарк в Риджентспарк.
Помня как, като млад, с изумление стоях и гледах това колосално рибище. Във своето въображение си представях, как същата риба, се разхожда в дълбините на езерото в родния ми Дарфорд и много се съмнявах, че такова чудовище , може да се хване на кука, че и да бъде изтеглено на брега.
Кой може да си помисли, че в такъв малък водоем, като Редмайер, може да бъде уловена не една а две риби с рекордно тегло? Когато в 1952 година Уолкър хванал Клариса, тежаща ... кг.(44 фунта), никой не вярвал, че шарана може да достигне до такова тегло. Но се оказало, че в следващите години друг шаран трупал тегло, за да се яви като по-голям рекорд.
В зенита на славата си Редмайер бил посетен от много знаменити шаранджии. И макар, на много от тях, късмета да не се усмихнал, всички те попаднали под очарованието на тайнствените води.За нищо на света не бих повярвал, че ще минат години, и аз сам ще изкарам няколко шарана, които ще бият рекорда за времето си. Пиша за това не за да се хваля, а за да подчертая, че при пълно самоотдаване, решимост, привързаност към делото, всеки читател на „ Практически курс за риболов на шаран” ще се стреми към това.
Имах щастието в последните години да ловя на Редмайер, който сега принадлежи на шаранджийски клуб, и въпреки, че в него няма повече гиганти, водоема притежава предишното си очарование. Обкръжаващите го притоци носят имената на легендарните риболовци, които са ловили по тези места. Сред тях са Кеффорд, Индхем, Кранстурист, Климо ...
За мене, лично, тези притоци изобщо не могат да се сравняват с притока Джаксън в района Дарент Тип. Лесно мога да си представя, че на моето любимо място сега стои някакъв начинаещ риболовец с пръчка тип „Гейм Бой” и с вълнение чака кълването. Удивително е, че този водоем, разположен сред хълмовете на Хирфордшир, е дал толкова мощен импулс за популяризирането риболова на шаран в целия свят. В началото на 60-те, когато Бийтълс покоряваха света със своята музика, в страната започна кампания по зарибяване на водоемите с шаран. Тя засегна и моите места, в това число и река Кент. Веднъж, както си седях на брега, гледайки перото от игла на морско свинче дикобраза в очакване на поредния костур или платика, внезапно забелязах странни фигури, приближаващи се към водоема. Бяха облечени с камуфлажни дрехи, все едно ще ходят на война. Изобщо, изглеждаха толкова странно, че не се реших да ги заговоря, предчуствайки, че няма да ми отговорят.

Първите книги за риболов на шаран
са били източник на информация
за начинаещите риболовци.

Идващите бяха от представителите на новото поколение шаранджии. Напълно е възможно, сред тях да са били такива знаменитости като Джек Хилтън, Том Минтрам, Бил Куинлан, Лен Арбери или Джим Гибсън.
За относително кратък период от време в риболова на шаран настъпил значителен прогрес. Риболовците се отказали от лепените бамбукови пръчки в полза на кухите стъклопластови. Станали модни макарите на Michell, и се появили първите истински сигнализатори за кълване - "Heron Bite Indicator", усъвършенстван вариант, съвместна разработка на Ричард Уолкър и Джек Опи.
В този период специалистите по риболов на шаран държали своите постижения в тайна, защото пътя към истината често минавал по много дълга крива, чрез множество експерименти, и всяко постижение им давало предимство пред другите..
Стръвта станала една от главните теми за размисли и творчество. Ако преди ловили шарана, основно, на хляб в различни видове и на недоварени картофи, то сега риболовците започнали да експериментират в широк спектър със стръвта.
В частност, в моето родно графство Кент, популярност получили видовете стръв с общото наименование „Specials”
В края на 60-те в риболовните издания се появили публикации, в които за този вид стръв писали такива специалисти, като Джим Гибсън и Гари Савидж.
Преди всичко, базовата съставка на тази стъв, била храна за кучета и котки, също така месни гранули. С голяма популярност се ползвала стъв от тесто, получено при смесване на храна за котки „Kit-E-Kat” с храна „Pomenteg”.
По това време, примерно, в редовете на шаранджиите започнала епидемия от разводи. Причина за семейните неуредици били или продъжителните пребивавания извън дома, на своите любими водоеми, или пък ужасната миризма царяща в техните кухни.
Постепенно расте числото на водоемите, в които е регистриран шаран. Това било особенно изразено в Англия на юг, благодарение старанието на местните органи, отговорни за охраната и възпроизводството на рибните запаси.
В пресата се мяркали имената на водоеми като Биллинг Аквадром, Ешли Пулл, Дагенхем Питс, Хортон Керби, Бруклендс Лейкс, Чешант, Нан (участък от реката в района на Петербро).
Въпреки всичко, най-известният си оставал Редмайер Пулл, който станал рожденно място за много новини.
В средите на специалистите уверено се утвърждавала нова звезда – съвсем млад рибар, който се казвал Род Хъдчинсън. Той пробвал, не безуспешно, всяка известна в това време стръв, включително хляб, тесто, и множество други, но неговия неоценим принос се състоял в това, че той започнал активно да експериментира и работи с такива малки залъци, като коноп, боб и грах.
Родило се ново направление в риболова на шаран – риболов на зърна и семена. В последвалите години, та досега.

Пионери в риболова на шаран
Един човек се отделя от тълпата, за да стане истински пионер в риболова на шаран. Казвал се Ричард Стюард Уолкър. Родил се в 1918 година в град Хитчин, графство Херфордшир. Отсъдено му било да изиграе значителна роля в създаването на науката за риболов на шаран, както преди, така и след 12 септември 1952 година, когато уловил рекордия шаран, с тегло ...кг. (44 фунта) в Редмайер Пулл. Уолкър прекарал пътя на сегашните риболовци-шаранджии със своите, разбираеми за всички, идеи. Всички, с които се срещал или си пишел, го помнят и като риболовец и като автор на публикации за риболова. С неговата смърт в 1985 година, след продължително боледуване, света на шаранския риболов загубил велик творец, който привлякъл в този свят толкова много последователи....

....
Нов рекорд
На 16 юни 1980, „звездата на екрана”, Крис Ятс привлякъл към шаранския риболов вниманието на целия свят. На традиционна екипировка и консервирана царвеца, в качеството на стръв, в не голям водоем, Крис уловил рекордния за Великобритания шаран с тегло ...кг. ( 51 фунта). Да надмина този рекорд станало мечта на много рибари. Започнала нова ера от историята за риболов на шаран.

[snegk]

Изчистил съм цялата тема.Ще помоля тука да се пускат само снимки,преводи или части от книги и др.литература.Поздрави и заяжданета се трият.За разискване на дадено нещо в другите теми.

[Бачо Илия]

Ще продължа темата(мотах се с "Речника" 2-3 дена), има още около 5-6 глави, които също никога не са превеждани в БГ. Никакви разногласия нямам че това е, "най, най, най....." Това е едно добро четиво и една добра основа, за крачка напред, към модерния, шаранджийски риболов

[georgi_gopata]

Ида, ако има нещо за превеждане-давай го на лс!

[Fat]

С една глава мога и аз да помогна
кажи само - коя ...

[snegk]

[youtube]<object width="425" height="344"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/Mx2i4rKAIAc&hl ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/Mx2i4rKAIAc&hl=en&fs=1" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>[/youtube]

[Бачо Илия]

РИБОЛОВ НА ПОВЪРХНОСТТА

Лий Джаксън

Погледът ви пълзи по огледавалната повърхност на водоема. Появява се тъмна сянка, след нея още една и още една. Вие се вглеждате и неочаквано осъзнавате, че сенките се оказват различни по големина шарани. Сред тях има и едри...
Веднага им подхвърляте вейка от тръстика. Тя бързо бива изследвана и отхвърлена от една от големите риби. В този момент ви хрумва, че ако шаранът се е заинтересувал от клечката, навярно вниманието му ще бъде привлечено и от плуващата на повърхността стръв. Само че как да я поднесете?
Напълно логично е да подхвърлите на шарана малка коричка хляб на влакно без тежест, но, макар и това да е добра мисъл, докато се приближавате до брега с такъма, най-вероятно рибата ще се е отдалечила и ще е станала недосегаема. При което замятате максимално надалеч в надеждата си, че рибата ще дойде по-наблизо. Вместо това пасажи гладни червеноперки се нахвърлят на хляба ви и колкото по-старателно го замятате, токлкова почеве шум създават те, прогонвайки шараните все по-давече от брега.
Ако помислите обаче добре и подадете правилно стръвта на рибата, ще имате успех....


В НАЧАЛОТО

И така с какво да започнем? Първо, и това е най-главното, риболовът на повърхността предполага висока мобилност от страна на риболовеца, която зависи от правилната организация на риболова. Обикновено аз си устройвам на брега базов лагер и се отправям в търсене на риба, като взимам със себе си само въдица, кеп и минимум такъми и стръв.
Важен елемент от екипировката при риболов на повърхността се явяват качествените поляризационни очила. Те поглъщат отблясъците светлина, отразени от повърхността на водата, което облекчава търсенето ни. Дрехите също не са маловажни. Забележимите ярки цветове, като жълто и червено, изобщо не са подходящи за дебнене на разхождащия се по повърхността шаран. Невзрачните, особено камуфлажните дрехи, ще ви позволят да се слеете с обкръжаващата среда, така че да не уплашите рибата. Ако станете „невидим”, може и да успеете да се приближите към шарана толкова близо, че почти да го докоснете с ръка. Докато сте неподвижен, шаранът ще е спокоен, но и най-малкото рязко движение ще го подплаши.


ПЛУВКАТА

Почти при всички разновидности на риболов на повърхността, с изключени на свободното пускане на влакно, се изисква една или друга плувка, която служи и като тежест при замятане, и като визуален индикатор за местоположението на стрълта. Такива плувки се наричат контролери /controllers/. Плувки-контролери се предлагат от различни компании и се срещат в различни размери и цветове.


Прозрачната плувка е наполовина пълна с вода, за замятане на максимална дистанция. Основното влакное прокарано през двете дупки на тялото на плувката. Повода е свързан с вирбел с основното влакно, желателно е да е флуорокарбонов или монофилен, не по къс от един метър; стръвта е коричка хляб.

Повечето контролери работят като „неваляшки”, доколкото са отежнени. Ярката им горна част ги прави добре забележими на голямо разстояние, което обаче, както и при всички останали плувки, зависи от осветеността, ето защо винаги нося с със себе си и няколко черни на цвят плувки.


Плувката-контролер се закача само за горната си халкичка. Плаващата стръв е залепена, вързана или на косъм. Пред плувката може да се постави и гумен стопер за самозасичане

Размерът на плувката-контролер зависи от дистанцията, на която искате да заметнете. Съответно по-голямата плувка ще полети по-надалече, но и шумът при удара с повърхността на водата ще е по-силен, затова ви съветвам да използвате най-малката плувка, способна да изпълни поставената задача и при това да не изплаши рибите. И още един важен детайл: не се опитвайте да уцелите точно рибата – прехвърлете стръвта над нея, след което внимателно, сантиметър по сантиметър започнете да придърпвате плувката към себе си.
Ако водата е набраздена от вълни, замятайте малко по-нагоре срещу вятъра и вълните ще подгонят плувката към рибата. Между другото, след това те ще продължат да носят плувката, което означава, че ще трябва регулярно да презамятате такъма при облавянето на определена точка. Старайте се да оставяте плувката да изтича максимално дълго, за да не изплашите рибите с честите замятания. Имайте предвид, че само ако рибата не стои в прозорци сред шавара, не трябва да се бърза да се правят презамятания, дори ако плувката минава покрай самата цел, преди тя да е отплувала по-надалеч от рибата. Много любители на риболова на шаран от повърхността / в това число и аз/ допускат грешка, като се стараят да презаметнат колкото се може по-близо до рибата. Това в крайна сметка й досажда и тя или сменя мястото си, или изчезва от погледа ни. Проявете търпение и паузата е по-вероятно да ви донесе успех, отколкото честото презамятане на такъма.
При риболов на повърхността с плувка-контролер се старайте внимателно да следите не нея, а стръвта. Много риболовци разчитат, че в случай на кълване плувката ще започне да набраздява водната повърхност, но от собствен опит знам, че това рядко се случва. Аз се старая да държа натегнато влакното между въдицата и плувката, като постоянно обирам корема. Това дава възможност да се засече не когато плувката „тръгне”, а в момента, в който рибата поглъща стръвта.

З акрепването на плувката-контролер към основното влакно става през вирбела на плувката. След това се връзва по-малък вирвел, който служи за ограничител. Следва поводът, който не трябва да е по-къс от метър, за да се държи стръвта естествено. Освен това, винаги предпочитам да ограничавам преместването на плувката по влакното с помощта на гумен стопер, който придвижвам плътно към плувката. При това положение вирбела на повода, бидейки притиснат към плувката, не потъва, а следователно не придърпва и не потапя стрълта. А „линейната” връзка на стръвта с плувката понякога „помага” шарана да се самозасече.


ПОВОДЪТ

Изборът на материал за повода и изключително важен при риболов на шаран на повърхността. Обикновеното моно-влакно в известна степен е за предпочитане от
плетеното и колкото е по-малък диаметърът на влакното, толкова по-често ще кълве
Друг материал, добър за повод е флуорокарбонът. Известно е, че флуорокарбонът е „визуално разтворим” във водата, което означава, че е по-незабележим в сравнение с обикновеното влакно, т.е. идеално подхожда за риболов на шаран на повърхността.
Чел съм за още еди, в който се използва комбинация от обикновено моно-влакно и плетения материал за поводи Multi-Strand от Kryston. Multi-Strand е оплетен от влакната на материал от типа на кевлара и се явява най-мекия от известноте ни днес материали за поводи. Откъм вирбела се поставя моно-влакно, плюс Multi-Strand откъм куката. Двете влакна се съединяват на принципа „клуп в клуп” .
Преместването на плувката по влакното може да се ограничи с гумен стопер Goat stop – това способства самозасичането на шарана.

СТРЪВТА

Що се отнася до закрепването на стръвта, има за какво да поръзсъждаваме, а и в това отношение всеки риболовец иси има свои предпочитания.
Очевидно е, че ако стръвта е от типа коричка хляб, кукато трябва да е вътре в нея. За стръв от рода на протеиновите топчета или друго твърдо тесто съществуват няколко начина на закрепване. Стръвта може да се прилепи към куката с помощта на малко ластиче или направо да се залепи за цевта на куката. Някои риболовци предпочитат да закачат стрълта на къс косъм. Аз лично предпочитам този метод, като при това закрепвам два вида стръв от различни смеси, като предварително пробивам дупки в тях. Алтернативен начин, който успешно съм използвал, е да се направи надрез на корково топче с диаметър 12 мм вкарва се цевта на куката в него и се използва в качеството на стръв. Често се случва шаранът да не различи корка от естествената храна и доколкото корковото топче добре се държи на повърхността, понякога се оказва най-предпочитаната „стръв”.

ЗАХРАНВАНЕТО



Правилното захранване е от решаващо значение при използването на стръв от различни смеси. Най-важното е да не бърза със замятането. Според мен, най-добре е да се постъпи по следния начин: или изобщо да не се захранва и да се заметне само стръвта, или отначало да се хвърли захранката, да се почака, докато шаранът започне да подбира хранителните частици, и едва тогава да се заметне стръвта. И отново, най-важното е търпението. Възможно е шаранът да не започне веднага да яде захранката и ако избързате с хвърлянето на стръвта, шансовете ви да хванете рибата само намаляват. Освен това имайте предвид, че не на всички водоеми шараните се хранят на повърхността. Но е достатъчно един да започне, за де се присъединят и други към него. Така че продължавайте да захранвате, разпалвайки апетита на рибите. Стръвта трябва да е закачена на куката в бойна готовност – шараните бързат да се изпреварят един друг и точно сега е моментът да заметнете такъма. Но бъдете нащрек, тъй като удар може да последва мигновено! След като засечете, при ваденето е необходимо да действате наистина виртуозно – постаръйте се да отдалечите шарана от останалите хранещи се риби бързо и без шум. Важно е да не изплашите останалите шарани и тогава ще можете да хванете още.
В момента, в който шарана се окаже в кепа, вземете прашката и дохранете. Разбира се, ще бъдете доволни, че сте хванали един шаран, но едва ли ще имате нещо прототив да уловите още идин или дори два!

ПРОТЕИНОВО ТОПЧЕ РОР-UP

Съществува още един вид, по-точно подвид на риболова на повърхността, при който се използва протеиново топче рор-up на дълъг повод, а самият риболов става непосредствено под повърхността на водата. Този метод е най-успешен при риболов в плитчини при дълбочина не повече от метър.

Първоначално се използва дълбокомер с плувка-маркер, за да се определи дълбочината на мястото. Поводът трябва да е по-къс от дълбочината. Предимството на този метод е в това, че няма необходимост от презамятане на такъма и вместо един могат да се използват няколко. Освен това вие можете, и това е желателно, да дохранвате мястото на риболов с прашка.

Както и при риболова с плувка-контролер, следва да се отдаде предпочитание на поводите от обикновено влекно или флуорокарбон с използване в качеството на стръв на протеиново топче pop-up на къс косъм.
Ето още един вариант на риболов – използване на бягащ такъм. Захранването е най-важният елемент в риболова на шарани на повърхността. Създайте сред тях вълнение, дух на конкуренция в търсенето на храна и те ще бъдат ваши!

Такъмът е прост: той се състои от плъзгаща се тежест, вирбел на края на основното влакно и привързан към него повод. Към куката се закрепва плаваща стръв, която след замятането на такъма, трябва да се издигне на повърхността, и макар, че това не е монтаж от типа bold rig в чист вид, има голяма вероятност от самозасичане на шарана, когато той почувства жилото на куката.
Индикацията на кълването при риболов по гореоказаните начини е същата, както при риболова от дъното: въдицата се поставя на стойка, а на влакното се поставят както визуални, така и звукови сигнализатори на кълване. Както и при риболова с плувка, регулярно се извършва дохранване, а засечената риба трйбва да се изведе от захранената зона колкото се може по-бързо, за да може да се разчита на следващо кълване. На днешно време риболовът на шаран на повърхността вече не е толкова популярен, както е бил в миналото. Напълно е разбираема съвременната мода, когато щаранджиите удобно се разполагат пред ласкаещата окото гледва на стойката с две-три въдици, разположени на нея.
При риболов на шаран на повърхността няма необходимост регулярно да нарушавате водната повърхност със замятания на такъма, макар че трябва да се признае, че лекото поклащане на плувката или появата на мехурчета въздух около нея могат да накарат сърцето да забие като лудо.
Искам да отбележа още нещо – при риболов на повърхността разположението са сачмите не е от принципно значение, така че утежнението може значително да бъде утежнено. Знам какво говоря, тъй като някога се занимавах с риболовен спорт, а там правилното утежняване на такъма си е направо отделна наука!

При риболов на плитко обикновено използвам плувка-ваглер от типа „стик”
След измерване на дълбочината с помощта на обикновен дълбокомер на куката, поставям утежнение от сачки веднага след плувката. Две по-малки сачки поставям примерно на 6 дюйма от куката. Нищо сложно, но с такова отежнение съм улавял не малко шарани, в това число и един екземпляр 13.5 кг!
В болшинството случаи ловя с плувка, когато следя рибата. Често шаранът се плаши, когато редом до него пада тежката тежест. При риболов с плувка, ако добре се маскирате и пазите тишина, отблъскващият рибата ефект е далеч по-малък и шаранът дори може да не се досети за вашето присъствие. Понякога захранвам с малко количество коноп или сладка царевица няколко перспективни места, след което ги изследвам, прокрадвайки се внимателно към тях. Често се случва като се върна на първото захранено място, да открия един – два шарана.
При риболов на места, където дълбочината надвишава 1.8 м, използвам същите „умни” плувки, които сами установяват дълбочината. Трябва само достатъчно да се освободи влакно, докато плувката не покаже сама на полърхността. След това влакното се обира и плувката се фиксира.
Трябва обаче да се признае, че доколкото тежестта лежи на дъното, такъмът до известна степен отстъпва по чувствителност на класическия такъм на плувка. Този такъм обаче има едно удобство и то се състои в това, че при преминаването от място на място отпада необходимостта всеки път да се мери дълбочината.
И така, вече сте „въоръжени” с няколко хитрости, с помощта на които ще можете да съблазните някой и друг шаран както на повърхността, така и на дъното. Време е да си намерите поляризационни очила, да си вземете не дотам сложни такъми и да се отправите на водоема, за да уловите своя шаран.