ПАРТИЯ СКОБАР

[КИРО]

И моооого тетраподи,да не могат траладжиите да ги фащат.

[Краси_поборника]

Химн на партия СКОБАР.
[youtube]<object width="425" height="344"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/RT7t7lL1-TY&hl ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/RT7t7lL1-TY&hl=en&fs=1" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>[/youtube]

[sapuna]

Аз пък ша си чакам ШАРАН!

[snegk]

Аз пък ша си чакам ШАРАН!

Коя Партия лапнишаран

[Niki Nankov]

СУЛКА е страшна партия но с този химн да не ни обвинят в опит за преврат .

[Niki Nankov]

ОК !!! !!! Марко ,спирам до тук за да не ни разконспирират !!!

[Краси_поборника]

РАЗКОНСПИРИРАНИ СТЕ
Това е флагманът на семейство костурови. Бялата риба е абсолютен хищник, който заради бързото си израстване постепенно се превръща в главния “чистач” във водоема. Там, където този хищник намери добри условия за развитие – дълбоки, чисти и бистри води с каменисти, чакълести или пясъчни дъна, не след дълго започват да излизат съвсем прилични парчета. Силуетът на бялата риба е източен и загатва за добри динамични качества във водата.

Заключението, че това е отличен плувец с огромна борбеност след засичането, обаче е прибързано. Бялата риба наистина е отличен плувец, но само когато гони плячката си. Така да се каже, тя е един спринтьор, който в момент на атака за късо време може да изяви силата и скоростта, заложени в тялото му. Но що се отнася до борбеността, тази риба оказва най-слабата съпротива при вадене от всички видове в нашите води. Според някои биолози това ставало най-вече от парализиращ страх. Други, предимно колеги по хоби, твърдят, че понеже най-често тя нагълтва дълбоко и се закача в меката част на глътката, болката я принуждава да върви покорно към въдичаря. При това този є покорен нрав не е от вчера – преди повече от 120 години Леонид Сабанеев в капиталния си труд “Рибите на Русия” също споделя почудата на тогавашните ни колеги, които също като нас днес са впечатлени, че един хищник с толкова големи размери се предава така бързо. Според рибарите от Волга, цитирани там, бялата риба никога не се опитвала да избяга от мрежата, както правели всички останали риби. Така че, изглежда, въпросът не е в болката от забитата кука, а в нещо друго, което все още не можем да разберем. На дължина бялата риба може да стигне 130 см, а на тегло дори 12–20 кила. Тялото є е подчертано вретеновидно с характерните за костуровите две гръбни перки. Те са покрити с тъмни петна и ивици, като първата е с остри бодливи лъчи. Втората е без шипове. Люспите са ситни, твърди и здраво захванати за кожата. Главата е конусовидна с голяма уста и силни челюсти, осеяни с дребни остри зъби, сред които ясно се открояват големи игловидни горни и долни кучешки зъби. Гърбът е по-тъмен, сиво-зеленикав, сиво-кафяв, като страните изсветляват до матово бяло към корема. Подобно на костура отстрани тялото е покрито с 8–10 по-тъмни широки ивици. Част от тази окраска преминава и по гръбните перки, и по опашния плавник. Първоначално бялата риба има тънко и източено тяло. Този силует се запазва докъм 40–50 см, след това обаче започва нарастването и в ширина и рибата чувствително наедрява. Тези различни по размер и изглед риби имат свои въдичарски названия. Например най-малката бяла риба, която излиза на плувка, се нарича масова, после докъм 30–40 см ловим рибешки “шпиони”, а между 40–50 см имаме работа със сулки. Опитният въдичар ще признае, че е хванал бяла риба, само ако тя вече е над кило. При всички останали случаи ще използва някое от споменатите рибарски названия. У нас бялата риба се среща естествено в Дунав и в устията на големите ни реки, вливащи се в него. Тя понася и солени води, но винаги се размножава в сладки. Днес е обект на изкуствено разселване. Добри условия за развитие тя е намерила в язовирите “Лобош”, “Искър”, “Батак”, “Пясъчник”, “Копринка”, “Тича” , “Сопот”, “Тракиец”, “Гарваново” и т.н. Най-важното є изискване е да има чиста, богата на кислород вода, с достатъчна дълбочина и плевелни рибки с продълговата форма на тялото. Последното изискване на този голям хищник е важно, защото глътката на бялата риба е тясна и тя се затруднява, когато трябва да погълне каракудка вместо уклей. Това обаче не бива да се абсолютизира при поднасянето на стръвта, защото на ситни каракудки под 4 см и на малки слънчеви рибки или костурчета сулката си взима без никакви притеснения. В сравнение с костура бялата риба е по-скоро нощен ловец, с огромните си очи тя вижда отлично и в почти пълна тъмнина. Така че в ясните слънчеви дни можем да я срещнем само при сутрешното или вечерното ловуване в плитчините. Виж, ако времето е облачно, тя може да бъде активна и през деня. Това обаче са “правилните” положения, а изключенията сигурно са толкова много, че все пак благодарение на тях успяваме да се справим някак и с хващането на тази риба. По отношение на начина на живот имаме следната картина – масовата се движи на стада като на някогашните манифестации или сегашните митинги. Шпионите работят на по-малки диверсионни групи, а сулките тръгват да ловуват уклей в плитчините със същото настроение, с което тийнейджърките се понасят към кварталната дискотека, за да забият по някой друг левент. Големите бели риби също като в живота си стоят в дълбокото. Там водата е като прекарана през климатик – чиста и хладка, а приятният за чувствителните им очи сумрак замества задължителните баровски тъмни очила. С една дума, всеки с комфорта си. У нас има и още един вид бяла риба, който обитава само Дунав. Това е малката бяла риба – Stizostedion volgense. Тя достига до 50 см на дължина и тегло до 2 кг. Няма кучешки зъби. Някога сме имали и стабилна морска популация на бяла риба, главно в Бургаския и Варненския залив, но днес тя е много рядък вид, включен в Червената книга на България. Морската бяла риба – Stizostedion marinus, е с дължина до 50 см и достига тегло от 2 кг. Останалите представители на семейство костурови у нас са предимно дунавски обитатели: голяма вретенарка – Zingel zingel, с тегло до 1 кг, малка вретенарка – Zingel strеber, с тегло до 200 г. А също така обикновен бибан – Gymnocephalus cernuus, с тегло до 100 г, високотел бибан – Gymnocephalus baloni, с тегло до 70 г, и ивичест бибан – Gymnocephalus schraetser, с тегло до 150 грама.

[Бат Мирче-5кила]

бе казах ви аз за "училище за минети" ООД,ама още оттам се почна РАЗКОЛА само директори се записаха и никви инвеститори не се появиха дерзайте сега с празни приказки и привидно сьздадени с идеална цел псевдопартии все пак призовавам членовете на МРЕНА?(ударение на А)МрьсниРекиЕбанаНадеждаА? и фракцията(неузаконена все още поради различни вьтршно и вьншно политически борби относно устава-но сьвсем реално узаконяема именно поради ВСИЧКОТО ТОВА за в близко бьдеще),а именно-ЧЕРНА? МРЕНА?илиКАРП(ЧудниЕкипировкиНавлязоха,А?МрьсниРекиЕбанаНадеждаА?илиКрадциАпапиРекетьориПарашутисти) да проявят стоицизьм и промискуитет в днешното напрегнато време на разкол и наливане от пусто в празно и да изчакат мирно и тихо-без намеса развитието на този временен неудобен нам момент,в усилено размахване на парашути,мрежи и сьмнителни договори за концесии и наеми,докато временните явления(и крайно ляво/десни) от сорта на СКОБАР,СУЛКА и пр,се самозядат при полеви условия ДЕРЗАЙТЕ ОПОНЕНТИ,ОПОЗИЦИОНЕРИ и ОПОРТЮНИСТИ!!!!!ВРЕМЕТО Е ВАШЕ-УЛОВА Е НАШ

[Краси_поборника]

Този ви зарибява да станете крайно леви,не се поддавайте на провокации.
Тези не ви опраиха ний от СКОБАР ша ви опраим.

[Бат Мирче-5кила]

бе казах ви аз за "училище за минети" ООД,ама още оттам се почна РАЗКОЛА само директори се записаха и никви инвеститори не се появиха дерзайте сега с празни приказки и привидно сьздадени с идеална цел псевдопартии все пак призовавам членовете на МРЕНА?(ударение на А)МрьсниРекиЕбанаНадеждаА? и фракцията(неузаконена все още поради различни вьтршно и вьншно политически борби относно устава-но сьвсем реално узаконяема именно поради ВСИЧКОТО ТОВА за в близко бьдеще),а именно-ЧЕРНА? МРЕНА?илиКАРП(ЧудниЕкипировкиНавлязоха,А?МрьсниРекиЕбанаНадеждаА?илиКрадциАпапиРекетьориПарашутисти) да проявят стоицизьм и промискуитет в днешното напрегнато време на разкол и наливане от пусто в празно и да изчакат мирно и тихо-без намеса развитието на този временен неудобен нам момент,в усилено размахване на парашути,мрежи и сьмнителни договори за концесии и наеми,докато временните явления(и крайно ляво/десни) от сорта на СКОБАР,СУЛКА и пр,се самозядат при полеви условия ДЕРЗАЙТЕ ОПОНЕНТИ,ОПОЗИЦИОНЕРИ и ОПОРТЮНИСТИ!!!!!ВРЕМЕТО Е ВАШЕ-УЛОВА Е НАШ

опааа-забравих за нашата партийна химно/предупредително/констатираща подгряваща изборите песен


[youtube]<object width="425" height="344"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/YeBHmrWCvXc&hl ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/YeBHmrWCvXc&hl=en&fs=1" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>[/youtube]

[Иван Григоров]

Абе като се съберем на КОНГРЕСА(националната среща),
ще че всички са от един САЙТ ама нейсе.

[Краси_поборника]

Абе като се съберем на КОНГРЕСА(националната среща),
ще че всички са от един САЙТ ама нейсе.

Но с различна партийна ориентация-L/R.

[Краси_поборника]

Нашата платформа:

Скобарът е живото доказателство, че за истинския риболовец на първо място идва борбеността и надхитряването на една риба, а не толкова качеството на месото є. И наистина скобарът е основен, както се казва днес, култов обект за хиляди любители на спортния стил в речния риболов независимо от всеобщото мнение, че е твърде костелив и безвкусен. На дължина тази риба от семейство шаранови достига 50 см, а на тегло 1 – 1,5 кг.

Много рядко скобарът може да стигне и до два килограма. Той е типично речна стадна риба, която обича и непрестанно търси течението. Стремително издълженото му и леко странично сплескано тяло загатва за големите му способности на плувец, но не е достатъчно, за да си представим на какво е способен в един речен бързей. Всъщност скобарът е на трето място по скорост на плуване сред нашите риби. Преди него са само балканската и дъговата пъстърва, а веднага след него се нарежда расперът. Скобарът е покрит със сравнително едри сребристи люспи. Всичките му плавници, с изключение на гръбния, са оранжево-жълтеникави. Гръбната му перка обаче е опушено сива. Най-лесният признак за разпознаването на скобара обаче си остава неговата уникална уста. Тя е долно разположена, при това доста назад от върха на изострената напред муцуна. Характерна за устата на скобара е острата като длето долна устна, с която рибата стърже водорасли от скалите и камъните. Поради странното разположение на устата си скобарът е принуден да се завърта настрани или направо нагоре с корема, за да приема храна. На терена на излета това се забелязва като твърде често проблясване на рибите във водата. Скобарът е риба с твърдо установени навици и приумици. Поради това мнозина риболовци са склонни да му приписват едва ли не човешки качества като капризност, коварство и т.н. Истината е, че скобарите, изглежда, инстинктивно изпълняват някои рибешки ритуали, но с такава вдаденост и последователност, че това изглежда едва ли не като съзнателно поведение. Скобарите обитават средните течения на някои наши реки – Струма, Росица, Марица, Арда, Тунджа, Тополница, Малък Искър, Вит и, разбира се, Дунав. Но може да ги видим и нагоре или надолу от тази средна зона. Любимите им места често съвпадат с тези на черната мряна, поради което двете риби понякога се ловят заедно. Скобарите обаче спазват абсолютна ръстова йерархия. Стадата им са дълги върволици от почти еднакви на големина риби. Едрите скобари с настървение прогонват всичко по-дребно от тях от района, в който се настаняват. Тяхното място в реката най-често е долният край на бързея, веднага след който има увеличаване на дълбочината. На такива места по дъното най-често има редица от едри камъни, а зад тях – по-дълбочка трапчинка. Това е идеалното място за скобара. Така той хем е в бързея, хем има известен “завет” от течението в окопчето зад редичката камъни. Друга важна привичка на тази риба е фактът, че нейните ята може да се проточат на стотици метри в подводна “индианска нишка”. Скобарите са чудесен пример за илюстрация на теорията за т. нар. рибни пътеки. При своите странствания нагоре по течението скобарите никога не са движат в средата на реката. Най-често те минават на 1,5 – 2,5 метра от брега, но винаги следвайки едни и същи рибни пътеки на дълбочина около 1,20 – 1,50 метра. Идеалният им път дори не е покрит с камъни, а с подводни, широки 15–20 см цепнатини по протежение на течението. Познаването на твърдите навици на скобара е половината от успеха в преследването му, защото, от друга страна, той си остава непредвидим. Има прекрасни дни с време, температура, бистрота на водата и всички условия за убийствен риболов. Скобарите са пред нас в местата, на които сме ги “драли” стотици пъти. Но не пипат на нищо. Каквото и да направим, откъдето и да замятаме, каквито и захранки да им предлагаме. Те са тук, но не и за нас. Причината за тази направо издевателска тяхна самостоятелност е в начина на хранене на скобарите. Когато си ще, рибата си настъргва малко водорасли от камъните и се засища. Напролет скобарите без особени притеснения си стържат оплоден чужд хайвер, после водораслите се развиват и те могат да минат прекрасно и без нашата стръв

[apo]

Ще гласувам за тази партия която ми обещае , че за един месец ще опоскаме всичките пари , ще изловим всичката риба и ще подсигурим с консерви деца и внуци до девето коляно. Пък така ще покажам че сме по добри от тези в платеният развъдник.

[Бат Мирче-5кила]

Ще гласувам за тази партия която ми обещае , че за един месец ще опоскаме всичките пари , ще изловим всичката риба и ще подсигурим с консерви деца и внуци до девето коляно. Пък така ще покажам че сме по добри от тези в платеният развъдник.

направо те назначавам за ПИ АР на ЧЕРНА? МРЕНА?