Къде се намирам:
Относно Сайта
Разни
naRiba.com

Форум


СМЯХ
Модератор: dantho.mihov
- valeri
- разбира нещата
- Мнения: 850
- Регистриран на: Пон Юли 02, 2007 4:21 pm
- Местоположение: Plovdiv-Montreal
Re: СМЯХ
ОТ АМЕРИКА С ‘ЛЮБОФ’!
Кой чул, кой-бил, кой-видял, но който е ‘тук’ го е проумял!
Здравей, Как си приятелю?
Пиша ти от ‘другата България’.
Тук е ‘супер’- тоест-ОК- димек бива. Бачкаме яко, щото искат да плащаме. Много ме кефи здравеопазването щото съм здрав!
Тук -колите , кварталите, че и жените са квадратни. Американците много обичат да се женят и не само обичат, ами го и правят по няколко пъти.
Много са им умни жените: дойдат-завъртят се , за няколко дена, па ти родят ‘четиризнаци’ и се местят след развода в по-престижен квартал.
Втори ‘по важност’ са домашните любимци, но безспорен лидер са децата. Голям лукс- големи права- да са живи и здрави!
Тук преди да ги научат да смятат и пишат, научават ‘семейният кодекс’.
Америка е много напред в това отношение! Докато проговори и хоп – я се ожени, я те е осъдило!
Градовете тук са оредени, широки магистрали и плази с магазини: в повечето случаи – на половин ден езда, но затова пък – колите им са с повечко ‘коне’. Поради липса на звезди -нощно време на всякъде е осветено . По телевизията до обяд се рекламират пици и сандвичи, но след обед- тренажори и рецепти за отслабване. За всичко са помислили....
Живота е лесен, щото няма стрес!
Ако работиш- добре!
Ако те изгонят – отиваш на социални помоши и пак си добре!
Ако си купиш къща, в повечето случаи се чувстваш като на ‘социал’- така, че е добре!
Е!- ти пък!...ако се запали?
.....има и мал шанс!?, но пък е уникално да наблюдаваш, как всяка вечер, за 30 минути изгарят половин млн.$
Аз,специално, внимавам единствено,когато се разхождам, да не настъпя кучето на комшията или да не обидя случайно жената и децата.
Я ти кажи как е по нашият край?
Още ли мирише на бор в Родопите и на рози край Карлово?
Ти- добре ли я караш или и Ти вятъра гониш?
Айде със здраве и да пишеш!
То- аз ,сигурно, нама да мога да ти получа писмото, щото в америка е прието да се местим постоянно- за да не хващаме корени- предполагам!, но ще ти отговарям!?
Кой чул, кой-бил, кой-видял, но който е ‘тук’ го е проумял!
Здравей, Как си приятелю?
Пиша ти от ‘другата България’.
Тук е ‘супер’- тоест-ОК- димек бива. Бачкаме яко, щото искат да плащаме. Много ме кефи здравеопазването щото съм здрав!
Тук -колите , кварталите, че и жените са квадратни. Американците много обичат да се женят и не само обичат, ами го и правят по няколко пъти.
Много са им умни жените: дойдат-завъртят се , за няколко дена, па ти родят ‘четиризнаци’ и се местят след развода в по-престижен квартал.
Втори ‘по важност’ са домашните любимци, но безспорен лидер са децата. Голям лукс- големи права- да са живи и здрави!
Тук преди да ги научат да смятат и пишат, научават ‘семейният кодекс’.
Америка е много напред в това отношение! Докато проговори и хоп – я се ожени, я те е осъдило!
Градовете тук са оредени, широки магистрали и плази с магазини: в повечето случаи – на половин ден езда, но затова пък – колите им са с повечко ‘коне’. Поради липса на звезди -нощно време на всякъде е осветено . По телевизията до обяд се рекламират пици и сандвичи, но след обед- тренажори и рецепти за отслабване. За всичко са помислили....
Живота е лесен, щото няма стрес!
Ако работиш- добре!
Ако те изгонят – отиваш на социални помоши и пак си добре!
Ако си купиш къща, в повечето случаи се чувстваш като на ‘социал’- така, че е добре!
Е!- ти пък!...ако се запали?
.....има и мал шанс!?, но пък е уникално да наблюдаваш, как всяка вечер, за 30 минути изгарят половин млн.$
Аз,специално, внимавам единствено,когато се разхождам, да не настъпя кучето на комшията или да не обидя случайно жената и децата.
Я ти кажи как е по нашият край?
Още ли мирише на бор в Родопите и на рози край Карлово?
Ти- добре ли я караш или и Ти вятъра гониш?
Айде със здраве и да пишеш!
То- аз ,сигурно, нама да мога да ти получа писмото, щото в америка е прието да се местим постоянно- за да не хващаме корени- предполагам!, но ще ти отговарям!?
Re: СМЯХ
Отива един при доктор.-Докторе, моля ти се дай да го отрежем малко, че ми пречи да ходим. -Добре, легай на масата. Събужда се нашия и какво вижда, няма му ги краката. -Докторе, кво си направил бе, защо си ми отрязал краката, -Абе, за какво са ти крака, с тоя голем к.р жените на ръце ще те носят.
- valeri
- разбира нещата
- Мнения: 850
- Регистриран на: Пон Юли 02, 2007 4:21 pm
- Местоположение: Plovdiv-Montreal
Re: СМЯХ
Много е правилно , който го е писал сигурно го е и преживялbutnik написа:ТУРИСТИЧЕСКА ДЕСТИНАЦИЯ - БЪЛГАРИЯ ... заслужава.

- emo vasilev
- сериозен играч
- Мнения: 1948
- Регистриран на: Пон Окт 02, 2006 8:05 pm
- Местоположение: Перник
Re: СМЯХ
Руснак яде сандвич. Немецът го моли да му даде, защото е много гладен.
Руснакът му казва, че ще му даде, ако изпие ето тази кофа с вода.
Немецът я изпива и пак се моли. Руснакът, преполовил сандвича, му се
заклева, че ако изпие още една кофа и ще му даде.
Немецът я изпива и...мълчи. Руснакът:
- Е, какво, искаш ли сандвич?
- Тцъ!
- Видя ли! Ти си бил жаден, а не - гладен!
Руснакът му казва, че ще му даде, ако изпие ето тази кофа с вода.
Немецът я изпива и пак се моли. Руснакът, преполовил сандвича, му се
заклева, че ако изпие още една кофа и ще му даде.
Немецът я изпива и...мълчи. Руснакът:
- Е, какво, искаш ли сандвич?
- Тцъ!
- Видя ли! Ти си бил жаден, а не - гладен!
- ExTaZzY
- сериозен играч
- Мнения: 1750
- Регистриран на: Пон Апр 23, 2007 8:58 pm
- Местоположение: гр.Пловдив
- Обратна връзка:
Re: СМЯХ
emo vasilev написа:Руснак яде сандвич. Немецът го моли да му даде, защото е много гладен.
Руснакът му казва, че ще му даде, ако изпие ето тази кофа с вода.
Немецът я изпива и пак се моли. Руснакът, преполовил сандвича, му се
заклева, че ако изпие още една кофа и ще му даде.
Немецът я изпива и...мълчи. Руснакът:
- Е, какво, искаш ли сандвич?
- Тцъ!
- Видя ли! Ти си бил жаден, а не - гладен!





Без риболов няма любов !
- val
- разбира нещата
- Мнения: 737
- Регистриран на: Пет Ное 17, 2006 9:16 pm
- Местоположение: stara zagora
- Обратна връзка:
Re: СМЯХ
Това ми попадна и реших да го споделя с Вас:
ИЗЛЯЛ Е ДЕЛЮ ХАЙДУТИН
Когато омете половин тенджера кисела супа, Деню нямаше как да знае, че същата вечер ще му се отвори работа в Студентски Град.
Сряза го още на излизане от вкъщи, но не му се качваха шест етажа пеш обратно, само за да тества мимолетното къркорене на червата си и акустиката на мизерната баня.
Докато чакаше пред дискотеката пръцна леко, отмести се виртуозно назад и цялата опашка запсува някакъв пълничък първокурсник /много вероятно е да става дума за Киро/, който припозна творението за свое и обиден си тръгна.
Вътре, Първолета подскачаше около него, разгорещена и потна. Бяха се запознали същата сутрин, но тя вече даваше всички индикации, че съвсем скоро ще му позволи любов, където си поиска.
Деню се опита да потанцува с нея, но стомашните спазми направиха движенията му неестествени и страдащият се завря в един ъгъл, където се остави на газовете да го надуят до две атмосфери. Улавяше ниските честоти на музиката с цялото си дебело черво. След около час положението бе нетърпимо, хвана Първолета за ръка и въпреки бурните и възражения, двамата заедно потънапха в декемврийската мъгла.
Живееше съвсем наблизо. Добре. Щеше скоро да ползва тоалетната.
- Защо ходиш тъй? – попита живеещата наблизо.
Деню подскoчи няколко пъти на място и затрака със зъби. Първолета се захили кокетно и обеща:
- След малко ще ти стане топло...
“О, да! След малко ще съм се насрал до глезените” – помисли си жребецът и изстена. “ - Ако тая пача чуе, че и опърдявам банята...може и да не ми пусне”
- Много е динамично да съ живее в Студентски град – каза Първолета – Стигнахме. Тук живея – и посочи един от тъмните балкони.
“ Трябва да разкарам пачата за десетина минути. За десет минути съм разтоварил самосвала ,а има време и гъзъ да си измия...” – продължи да пресмята шансовете си наум Деню.
- Коте, ай да те помоля да ми купиш едни цигари! Дай ключа, аз ще чакам горе...
- Ммммм...пирверзник.... – изкудкудяка Първолета, изпълнена с надежда. – Добре...шми дадеш ли пари?
- Ето – ето! - Заопипва джобовете си Деню, като пристъпяше от крак на крак, напълно концентриран върху блендата на сфинктера си...
Изобщо не изчака да се скрие зад ъгъла. Галопира по стълбището , като вземаше по шест седем стъпала наведнъж.
С едната ръка притискаше задника си, а с другата заотключва паянтавата брава.
Имаше сили за още две крачки. Още една крачка вътре в стаята и се предаде.
Първата пръдня взриви мрака. Втората продължи цяла вечност. Деню не смееше да мръдне.
- Оооооооох.....оооох – облегчението започна да избистря съзнанието му и тръгна към банята – оооооох оооооох.... котьооооооо.
Времето спря. Картечните откоси следваха един след друг – Ооооооххххх ... Уууууххххх...Ммммммммм....Бааааасимайката....Ооох...кккотьоооо...
Въздухът бе наелектризиран до безобразие и Деню реши, че е по - добра идея да отвори прозореца, преди да провери в банята дали не се е и поизпуснал.
Мъглата моментално изпълни стаята, но само придаде задушлива влажност на неприятната ситуация. Облегченият многострадалец, опипвайки хвана един пешкир от русенския креват и започна да гони зайците през джама. В този момент чу стъпки в коридора и замаха още по - отчаяно и чевръсто.
“Ще и кажа, че така си е миришело...Може някой да си е хвърлял бурканите кисело зеле в кенефа, баси...не е ли така” – самоуспокояваше се Деню и чак сега започна да търси ключа за лампата.
Вратата се отвори и за част от секундата ръката на Първолета изпревари неговата.
Светлина.
На отсрещното легло момче и момиче гледаха облещени и напълно парализирани.
- Ама Августиноооо, ма ти нъл ми каза чи шси пътуваш на село тая ниделя – не можа да скрие отегчението си Първолета и занюха из въздуха като заек - люцерна.
ИЗЛЯЛ Е ДЕЛЮ ХАЙДУТИН
Когато омете половин тенджера кисела супа, Деню нямаше как да знае, че същата вечер ще му се отвори работа в Студентски Град.
Сряза го още на излизане от вкъщи, но не му се качваха шест етажа пеш обратно, само за да тества мимолетното къркорене на червата си и акустиката на мизерната баня.
Докато чакаше пред дискотеката пръцна леко, отмести се виртуозно назад и цялата опашка запсува някакъв пълничък първокурсник /много вероятно е да става дума за Киро/, който припозна творението за свое и обиден си тръгна.
Вътре, Първолета подскачаше около него, разгорещена и потна. Бяха се запознали същата сутрин, но тя вече даваше всички индикации, че съвсем скоро ще му позволи любов, където си поиска.
Деню се опита да потанцува с нея, но стомашните спазми направиха движенията му неестествени и страдащият се завря в един ъгъл, където се остави на газовете да го надуят до две атмосфери. Улавяше ниските честоти на музиката с цялото си дебело черво. След около час положението бе нетърпимо, хвана Първолета за ръка и въпреки бурните и възражения, двамата заедно потънапха в декемврийската мъгла.
Живееше съвсем наблизо. Добре. Щеше скоро да ползва тоалетната.
- Защо ходиш тъй? – попита живеещата наблизо.
Деню подскoчи няколко пъти на място и затрака със зъби. Първолета се захили кокетно и обеща:
- След малко ще ти стане топло...
“О, да! След малко ще съм се насрал до глезените” – помисли си жребецът и изстена. “ - Ако тая пача чуе, че и опърдявам банята...може и да не ми пусне”
- Много е динамично да съ живее в Студентски град – каза Първолета – Стигнахме. Тук живея – и посочи един от тъмните балкони.
“ Трябва да разкарам пачата за десетина минути. За десет минути съм разтоварил самосвала ,а има време и гъзъ да си измия...” – продължи да пресмята шансовете си наум Деню.
- Коте, ай да те помоля да ми купиш едни цигари! Дай ключа, аз ще чакам горе...
- Ммммм...пирверзник.... – изкудкудяка Първолета, изпълнена с надежда. – Добре...шми дадеш ли пари?
- Ето – ето! - Заопипва джобовете си Деню, като пристъпяше от крак на крак, напълно концентриран върху блендата на сфинктера си...
Изобщо не изчака да се скрие зад ъгъла. Галопира по стълбището , като вземаше по шест седем стъпала наведнъж.
С едната ръка притискаше задника си, а с другата заотключва паянтавата брава.
Имаше сили за още две крачки. Още една крачка вътре в стаята и се предаде.
Първата пръдня взриви мрака. Втората продължи цяла вечност. Деню не смееше да мръдне.
- Оооооооох.....оооох – облегчението започна да избистря съзнанието му и тръгна към банята – оооооох оооооох.... котьооооооо.
Времето спря. Картечните откоси следваха един след друг – Ооооооххххх ... Уууууххххх...Ммммммммм....Бааааасимайката....Ооох...кккотьоооо...
Въздухът бе наелектризиран до безобразие и Деню реши, че е по - добра идея да отвори прозореца, преди да провери в банята дали не се е и поизпуснал.
Мъглата моментално изпълни стаята, но само придаде задушлива влажност на неприятната ситуация. Облегченият многострадалец, опипвайки хвана един пешкир от русенския креват и започна да гони зайците през джама. В този момент чу стъпки в коридора и замаха още по - отчаяно и чевръсто.
“Ще и кажа, че така си е миришело...Може някой да си е хвърлял бурканите кисело зеле в кенефа, баси...не е ли така” – самоуспокояваше се Деню и чак сега започна да търси ключа за лампата.
Вратата се отвори и за част от секундата ръката на Първолета изпревари неговата.
Светлина.
На отсрещното легло момче и момиче гледаха облещени и напълно парализирани.
- Ама Августиноооо, ма ти нъл ми каза чи шси пътуваш на село тая ниделя – не можа да скрие отегчението си Първолета и занюха из въздуха като заек - люцерна.
- emo vasilev
- сериозен играч
- Мнения: 1948
- Регистриран на: Пон Окт 02, 2006 8:05 pm
- Местоположение: Перник
Re: СМЯХ
От смях чак сълзи ми потекоха ,Валка откъде го намери това нещо !val написа:Това ми попадна и реших да го споделя с Вас:
ИЗЛЯЛ Е ДЕЛЮ ХАЙДУТИН

Re: СМЯХ
Не бях отварял отдавна тук, но честно да си кажа, такова нещо не бях чел скоро! Евала за интересните истории - и за тракторите, и за ЗОРА! Четейки, едвам се сдържах да не се изпусна от хилене! Семейството реши, че съм се побъркал тотално!
Браво!

"... А една рибешка изненада е повече от секс с красива манекенка
"

Re: СМЯХ
Един французин кротко си закусвал в хотела с франзела, кроасани, конфитюр и масло. До него седнал един американец, който нагло го гледал и си дъвчел дъвката.
Поседял американеца, позяпал в чинията на французина и попитал:
- Абе вие, французите, целия хляб ли ядeте?
Французинът го погледнал и смутено казал:
- Да, защо?
- Щото ние в Щатите ядем само мекото. Корите и трохите ги събираме, преработваме ги, правим кроасани и ги изнасяме за Франция.
Французинът продължил кротко да закусва, а янкито, продължавайки да мляска с дъвката, се обадил отново:
- А ти и конфитюра ли ядеш?
- Ъхъ - промърморил, човечецът.
- Ние в Америка ядем само пресни плодове. Остатъците ги събираме, преработваме, правим на конфитюр и го изнасяме за Франция.
Французинът вдигнал глава и казал:
- Вие, американците, какво правите с презервативите, след като ги използвате?
А американецът уверено казал:
- Как какво, хвърляме ги.
- А ние във Франция ги събираме, преработваме ги, правим дъвки и ги изнасяме за Щатите
Поседял американеца, позяпал в чинията на французина и попитал:
- Абе вие, французите, целия хляб ли ядeте?
Французинът го погледнал и смутено казал:
- Да, защо?
- Щото ние в Щатите ядем само мекото. Корите и трохите ги събираме, преработваме ги, правим кроасани и ги изнасяме за Франция.
Французинът продължил кротко да закусва, а янкито, продължавайки да мляска с дъвката, се обадил отново:
- А ти и конфитюра ли ядеш?
- Ъхъ - промърморил, човечецът.
- Ние в Америка ядем само пресни плодове. Остатъците ги събираме, преработваме, правим на конфитюр и го изнасяме за Франция.
Французинът вдигнал глава и казал:
- Вие, американците, какво правите с презервативите, след като ги използвате?
А американецът уверено казал:
- Как какво, хвърляме ги.
- А ние във Франция ги събираме, преработваме ги, правим дъвки и ги изнасяме за Щатите
-
- ще става разбирач
- Мнения: 396
- Регистриран на: Нед Ное 09, 2008 9:33 pm
- Местоположение: Силистра,на Реката