Къде се намирам:
Риболов
Сладководен раздел
Специализиран риболов
Спинингов риболов
naRiba.com

Форум




Морун - събота, 09.10.2004
Модератори: Павел Иванов, sestrata
- Cougar
- ще става разбирач
- Мнения: 468
- Регистриран на: Сря Сеп 01, 2004 2:44 am
- Местоположение: the tree tops
Re: Морун - събота, 09.10.2004
Да видиш....105 човека те прочетоха (или почнаха да те четат) и никoй не можа нищо да напише.
============================================
[б]Реката без сърце[/б]
Извираше нагоре в тресавищата и никой не беше сигурен точно къде. Безбройните и притоци пресичаха мрежата от безброй пътища, образуваха малки езерца или течаха бавно и незабележимо през поля обрасли с висока трева.
Единственият ден в който реката значеше нещо за хората беше през последната събота на Април. Тогава се откриваше пъстървата.
Листата още не бяха напъпили, но боровете продължаваха да са все така зелени и свежи в студения въздух.
[имг]http://tinypic.com/dsc3a[/имг]
Този ден преобразяваше заспалата мудна река в интересно сборище където се пресичаха всякакви видове човешки пътища и култури или пък липсата на такива.
Повечето нашественици ползваха хайвер като стръв. Други бяха на червеи. Някои махаха с мухарки в комични пози. Трети забързано минаваха по пътеката с къси пръчки и интересни блесни, почти останали без дъх в общата надпревара.
Шансът да закачат нещо беше малък. Шанса да извадят закачената риба беше още по-малък, но денят беше празник и резултатите не бяха от значение. Настроението беше весело и бодро въпреки борбата за заемане на позиция по брега на вировете и често оплитащите се корди.
Така минаваше съботата и неделята и реката вече беше друга. Времето ставаше по-топло и започваше излюпването на комарите и разлистването на дърветата. Рибарите вече ги нямаше.
Ник (поради липса на друго име) газеше в реката с пръчка в ръка. Големите американки бяха слезли обратно към езерото, но из вировете се криеха останали единични големи риби. Огромни балканки които прекарваха целия си живот из бобровите бентове и под затлачените пънове без опасност някой да ги улови.
Ник знаеше че би хванал една, две от тях в годината и не си даваше зор. Беше хубаво да бъде там и да гази из реката, наблюдавайки бягащите малки рибки пред краката му блеснали на слънцето и дребните рачета заравящи се трескаво из дъното. Гледаше боровете с внимателен поглед. Общата Априлска лудост бе окичила много от тях с лъскави богатства -шарени блесни и рапали, плувки, джигове и куки. Ник имаше методи за откачането им и от най високите клони над реката. Всеки случай беше различен - хвърляне на бумеранг за отчупване на клона с наградата на него, ползване на чаталест прът, катерене по дървета, газене из дълбока вода или овеждане на клони с помощта на 100лб Power Pro корда. Имаше и лесни награди. Беше вид игра, за даване на нов живот на блесни имали нещастието да бъдат закупени от дилетанти.
Есента идваше неусетно. Ник знаеше това което другите не знаеха, а именно че Август връща едрите риби обратно в реката. Те идваха съвсем потайно и реагираха на определен вид стръв който Ник можеше да предложи - живи малки рибки.
[имг]http://tinypic.com/dfrdu[/имг]
Трябваше да ги поднесе деликатно от голямо разстояние под паднали във водата дънери. Ако успееше да отдели закачената риба от дънера, беше обикновенно негова.
[имг]http://tinypic.com/dsc4l[/имг]
Реката нямаше край. Виеше се на меандри из равнини и хълмове и минаваше покрай пасища и ферми. Нагоре беше мъртвило. Дъното ставаше тиня и Ник затъваше до гърди. Рибите не бяха там. Някои от притоците имаха студена вода и сивен в тях, но не си струваше да ги проучва. Рибите бяха малки, потоците съвсем тесни а земите враждебни.
Биг Фокс е друга река. Тя е в Мичиган. Реката на Хемингуей сигурно още има своите две сърца.
============================================
[б]Алеко, нищо против теб (ти и Пике май сте най-свестни от дружинката), но за това какви големи пичове били всички.........айде сега :лол:
И защо като си имате собствен форум (от който някои хора със смрад ме прогониха) ти решаваш да се забиеш в този едва едва кретащ форум.
Или се притесняваш че някой от София до Кулата още не ви е научил?
Не се хич тревожи, гледай чак зад океана всички за вас говорят.
Акулата щели да го правят Нобелов лауреат. А ти и Бат Стан ще сте редактори на Троут Унлимитед. А др Мишо ще е на чело на Саге.
Само за Павката и Саки май места още няма :лол:[/б]
============================================
[б]Реката без сърце[/б]
Извираше нагоре в тресавищата и никой не беше сигурен точно къде. Безбройните и притоци пресичаха мрежата от безброй пътища, образуваха малки езерца или течаха бавно и незабележимо през поля обрасли с висока трева.
Единственият ден в който реката значеше нещо за хората беше през последната събота на Април. Тогава се откриваше пъстървата.
Листата още не бяха напъпили, но боровете продължаваха да са все така зелени и свежи в студения въздух.
[имг]http://tinypic.com/dsc3a[/имг]
Този ден преобразяваше заспалата мудна река в интересно сборище където се пресичаха всякакви видове човешки пътища и култури или пък липсата на такива.
Повечето нашественици ползваха хайвер като стръв. Други бяха на червеи. Някои махаха с мухарки в комични пози. Трети забързано минаваха по пътеката с къси пръчки и интересни блесни, почти останали без дъх в общата надпревара.
Шансът да закачат нещо беше малък. Шанса да извадят закачената риба беше още по-малък, но денят беше празник и резултатите не бяха от значение. Настроението беше весело и бодро въпреки борбата за заемане на позиция по брега на вировете и често оплитащите се корди.
Така минаваше съботата и неделята и реката вече беше друга. Времето ставаше по-топло и започваше излюпването на комарите и разлистването на дърветата. Рибарите вече ги нямаше.
Ник (поради липса на друго име) газеше в реката с пръчка в ръка. Големите американки бяха слезли обратно към езерото, но из вировете се криеха останали единични големи риби. Огромни балканки които прекарваха целия си живот из бобровите бентове и под затлачените пънове без опасност някой да ги улови.
Ник знаеше че би хванал една, две от тях в годината и не си даваше зор. Беше хубаво да бъде там и да гази из реката, наблюдавайки бягащите малки рибки пред краката му блеснали на слънцето и дребните рачета заравящи се трескаво из дъното. Гледаше боровете с внимателен поглед. Общата Априлска лудост бе окичила много от тях с лъскави богатства -шарени блесни и рапали, плувки, джигове и куки. Ник имаше методи за откачането им и от най високите клони над реката. Всеки случай беше различен - хвърляне на бумеранг за отчупване на клона с наградата на него, ползване на чаталест прът, катерене по дървета, газене из дълбока вода или овеждане на клони с помощта на 100лб Power Pro корда. Имаше и лесни награди. Беше вид игра, за даване на нов живот на блесни имали нещастието да бъдат закупени от дилетанти.
Есента идваше неусетно. Ник знаеше това което другите не знаеха, а именно че Август връща едрите риби обратно в реката. Те идваха съвсем потайно и реагираха на определен вид стръв който Ник можеше да предложи - живи малки рибки.
[имг]http://tinypic.com/dfrdu[/имг]
Трябваше да ги поднесе деликатно от голямо разстояние под паднали във водата дънери. Ако успееше да отдели закачената риба от дънера, беше обикновенно негова.
[имг]http://tinypic.com/dsc4l[/имг]
Реката нямаше край. Виеше се на меандри из равнини и хълмове и минаваше покрай пасища и ферми. Нагоре беше мъртвило. Дъното ставаше тиня и Ник затъваше до гърди. Рибите не бяха там. Някои от притоците имаха студена вода и сивен в тях, но не си струваше да ги проучва. Рибите бяха малки, потоците съвсем тесни а земите враждебни.
Биг Фокс е друга река. Тя е в Мичиган. Реката на Хемингуей сигурно още има своите две сърца.
============================================
[б]Алеко, нищо против теб (ти и Пике май сте най-свестни от дружинката), но за това какви големи пичове били всички.........айде сега :лол:
И защо като си имате собствен форум (от който някои хора със смрад ме прогониха) ти решаваш да се забиеш в този едва едва кретащ форум.
Или се притесняваш че някой от София до Кулата още не ви е научил?
Не се хич тревожи, гледай чак зад океана всички за вас говорят.
Акулата щели да го правят Нобелов лауреат. А ти и Бат Стан ще сте редактори на Троут Унлимитед. А др Мишо ще е на чело на Саге.
Само за Павката и Саки май места още няма :лол:[/б]
този тип изказвания немога да ги разбера, ако някой има лични вражди няма нужда да затормозява останалите с тях 

http://naRiba.com
WINNERS DON'T USE DRUGS
WINNERS DON'T USE DRUGS
- Cougar
- ще става разбирач
- Мнения: 468
- Регистриран на: Сря Сеп 01, 2004 2:44 am
- Местоположение: the tree tops
ЗА СОБСТВЕНИЦИТЕ, РЕКИТЕ И КОРДИТЕ
“Хей, Sir, знаете ли че ловите в частен участък ?”
Цоугар беше видял приближаващите се хора от другата страна на потока дълго преди те да видят него. Имаше възможносттада се мушне в храстите И там да изчака преминаването им, Но с тях имаше И кучета И те щяха да го надушат. Освен това в случая беше по-добре да се прави на ни-чул, ни-видял. Акцента му щеше да работи в негова полза (поне веднъж)
“Честно казано, не. А от кога е частен ако смея да попитам” – говореше от голямо разстояние И не му се викаше, та получи очакваното “Какво казваш?”
Преди само минута беше видял как една голяма сянка се бе отделила от храста във водата И бе тръгнала след въртящата се рибка която прибираше. Явно трябваше да се доближи до “събеседника” И да изплаши тази риба.
“Участъка е забранен от тази пролет. И долу под моста е така. Но долу вече заведоха няколко случая срещу нарушители. Аз съм добър И давам на хората време да разберат за промяната. Ти откъде си? А, И аз живея там.”
“Аз вечер пускам кучетата да обикалят И не искам инциденти. Една вечер както си бях горе И беше на мръкване, чувам долу някаква суматоха. Кучетата ми лъжат като бесни. Слизам аз долу И гледам един рибар стои неподвижно а моите кучета от двете му страни И не му дават да мръдне! Добре че бях там. Има обаче един друг нарушител който съм виждал И чакам само пак да го хвана И да заведа дело срещу него.”
Докато разказваше, двете кучета преплуваха реката И наближиха Цоугар. Той ги погледна безразлично. Те изглеждаха любопитни И дружелюбни. Едното му подуши ръката. Бяха едри овчарки. Съвсем в размер на истински вълци. Цоугар потупа по-близкото по главата.
“Ти може да си добър с кучетата, но те са такива защото аз съм наблизо” – беше завършекут на историята от другия бряг.
Реките се делят на 2 групи И разликата между двете е много тънка. Реки които са годни за “Навигиране” И такива които не са. “Навигиране” в повечето случаи означава “плаване”. Но законодателството отстъпи крачка назад И каза че И реки които не са плавателни могат да минат за “навигабле”, ако се устанвови че представляват важни пътища за местното население или са свързани с препитанието му. Така се стига до парадоксалните случаи в които реката е разрешена за риболов но човек не може да стигне до нея И никoй не може да докаже кой е прав.
Обсъждане на законите разбира се би вбесило за сега словоохотливия собственик.
“А какво наложи жътваренето на реката?”
“Идват разни хора. Някои с цели компании. Ядат, пият, нощуват И оставят всичките се боклуци тук. Решил съм това място да се запази чисто. “
Цоугар разбира се го подкрепи. Знаеше че целта едва ли беше точно тази защото много от пластмасовите кутийки И бутилки пак щяха да идват тук докарани от течението.
Собственика беше доволен. А И кучетата му бяха показали че този нарушител не беше “сериозен”.
Запознаха се. Размениха телефонните си номера И Цоугар продължи риболова си. Смешното споразумение за вечерта беше че “кучетата ще бъдат при мен до 8ПМ”.
Нещата потръгнаха. След засичане в един от вировете по-долу Цоугар изтегли въдицата без кука. Понякога възела не се получаваше. Този ден пробваше поводите от новия материал – флуороцарбон. Според рекламата те са невидими за рибата. Материалът обаче е неразрушим в природни условия И захвърлените корди по брега ще са там И дълго след като собственика вече го няма на този свят.
За невидимостта, изглежда че бяха до някъде прави. Тази вечер завърши с улавянето на 7 риби, 3 от които бяха доволно големи. Повода беше достатъчно здрав за да ги удържи И да не им позволи да се върнат обратно из коренищата.
Вечерта Цоугар позвъни на собственика.
“Казваш хвана 3 големи, а какви бяха? В моя участък ли бяха и 3-те? Благодаря, в бъдеще ще поддържаме контакт. Само ми се обади предварително, за да няма друг да лови по същото време.”
“Да, разбира се.”
Цоугар си мислеше “Жалко за хубавото място.” Едва ли щеше да се обади за да уговаря риболов в бъдеще. Това да ходи за риба както ходи на зъболекар не беше неговият “цуп of coffee”.
==============================================
[б]Можете да продължавате момчета. Вас явно ви е яд защото:
1) казах ви че освен да се събирате за купони друго важно нещо не правите и не можахте добре да се защитите
2) защото ви се иска и вие големи риби да ловите но при вас няма
3) защото и на вас ви се иска да програмирате но не можете
4) и на вас ви се пише нещо, но при писането нещо не се получава
5) и вие искате да изкарвате прилично но страната на много от вас не позволява
6) или просто не харесвате цвета на козината ми, големите ми нокти и зъби
Както съм ви доказал, най много от мен нещо да научите и да получите като подарък, та спрете да треперите от страх :лол:
[/б]
“Хей, Sir, знаете ли че ловите в частен участък ?”
Цоугар беше видял приближаващите се хора от другата страна на потока дълго преди те да видят него. Имаше възможносттада се мушне в храстите И там да изчака преминаването им, Но с тях имаше И кучета И те щяха да го надушат. Освен това в случая беше по-добре да се прави на ни-чул, ни-видял. Акцента му щеше да работи в негова полза (поне веднъж)
“Честно казано, не. А от кога е частен ако смея да попитам” – говореше от голямо разстояние И не му се викаше, та получи очакваното “Какво казваш?”
Преди само минута беше видял как една голяма сянка се бе отделила от храста във водата И бе тръгнала след въртящата се рибка която прибираше. Явно трябваше да се доближи до “събеседника” И да изплаши тази риба.
“Участъка е забранен от тази пролет. И долу под моста е така. Но долу вече заведоха няколко случая срещу нарушители. Аз съм добър И давам на хората време да разберат за промяната. Ти откъде си? А, И аз живея там.”
“Аз вечер пускам кучетата да обикалят И не искам инциденти. Една вечер както си бях горе И беше на мръкване, чувам долу някаква суматоха. Кучетата ми лъжат като бесни. Слизам аз долу И гледам един рибар стои неподвижно а моите кучета от двете му страни И не му дават да мръдне! Добре че бях там. Има обаче един друг нарушител който съм виждал И чакам само пак да го хвана И да заведа дело срещу него.”
Докато разказваше, двете кучета преплуваха реката И наближиха Цоугар. Той ги погледна безразлично. Те изглеждаха любопитни И дружелюбни. Едното му подуши ръката. Бяха едри овчарки. Съвсем в размер на истински вълци. Цоугар потупа по-близкото по главата.
“Ти може да си добър с кучетата, но те са такива защото аз съм наблизо” – беше завършекут на историята от другия бряг.
Реките се делят на 2 групи И разликата между двете е много тънка. Реки които са годни за “Навигиране” И такива които не са. “Навигиране” в повечето случаи означава “плаване”. Но законодателството отстъпи крачка назад И каза че И реки които не са плавателни могат да минат за “навигабле”, ако се устанвови че представляват важни пътища за местното население или са свързани с препитанието му. Така се стига до парадоксалните случаи в които реката е разрешена за риболов но човек не може да стигне до нея И никoй не може да докаже кой е прав.
Обсъждане на законите разбира се би вбесило за сега словоохотливия собственик.
“А какво наложи жътваренето на реката?”
“Идват разни хора. Някои с цели компании. Ядат, пият, нощуват И оставят всичките се боклуци тук. Решил съм това място да се запази чисто. “
Цоугар разбира се го подкрепи. Знаеше че целта едва ли беше точно тази защото много от пластмасовите кутийки И бутилки пак щяха да идват тук докарани от течението.
Собственика беше доволен. А И кучетата му бяха показали че този нарушител не беше “сериозен”.
Запознаха се. Размениха телефонните си номера И Цоугар продължи риболова си. Смешното споразумение за вечерта беше че “кучетата ще бъдат при мен до 8ПМ”.
Нещата потръгнаха. След засичане в един от вировете по-долу Цоугар изтегли въдицата без кука. Понякога възела не се получаваше. Този ден пробваше поводите от новия материал – флуороцарбон. Според рекламата те са невидими за рибата. Материалът обаче е неразрушим в природни условия И захвърлените корди по брега ще са там И дълго след като собственика вече го няма на този свят.
За невидимостта, изглежда че бяха до някъде прави. Тази вечер завърши с улавянето на 7 риби, 3 от които бяха доволно големи. Повода беше достатъчно здрав за да ги удържи И да не им позволи да се върнат обратно из коренищата.
Вечерта Цоугар позвъни на собственика.
“Казваш хвана 3 големи, а какви бяха? В моя участък ли бяха и 3-те? Благодаря, в бъдеще ще поддържаме контакт. Само ми се обади предварително, за да няма друг да лови по същото време.”
“Да, разбира се.”
Цоугар си мислеше “Жалко за хубавото място.” Едва ли щеше да се обади за да уговаря риболов в бъдеще. Това да ходи за риба както ходи на зъболекар не беше неговият “цуп of coffee”.
==============================================
[б]Можете да продължавате момчета. Вас явно ви е яд защото:
1) казах ви че освен да се събирате за купони друго важно нещо не правите и не можахте добре да се защитите
2) защото ви се иска и вие големи риби да ловите но при вас няма
3) защото и на вас ви се иска да програмирате но не можете
4) и на вас ви се пише нещо, но при писането нещо не се получава
5) и вие искате да изкарвате прилично но страната на много от вас не позволява
6) или просто не харесвате цвета на козината ми, големите ми нокти и зъби
Както съм ви доказал, най много от мен нещо да научите и да получите като подарък, та спрете да треперите от страх :лол:
[/б]
Re: Морун - събота, 09.10.2004
Ауе коте ! Ауе животинко непоръбена ! Ауе палавнико всездесъщи ! Ма как да няма за нас със Саки места та ние сме под прикритие уеCougar написа: Samo za Pavkata i Saki maj mesta oshte njama[/b]








Re: Морун - събота, 09.10.2004
Появи ли се тука, Простако Иванов, давай сега бичи и виж здраво. :лол:Павел Иванов написа: Абе мангал с мангал нииден много е лесно да даваш мнения скрит зад образа на невинното животинче :о АПРОПО : Бе все още некой гостува и се крие и из другите форуми , даже и акъл ръси кат си е запазил сал първата буква от името ама нейсе нали си се знаеме :винк:
И не забравяй да добавиш любимите ти фекалий за да украсиш и този форум.
Аз и от тук мога да си замина
Ей така само проверявах да видя тези от вас имащи секретарки, какъв сой сте :лол:
А иначе, ако имаш съмнения "че се крия зад други имена" ами провери IP адресите и виж дали е така! Както съм отбелязал в Манията вече не пиша и няма да ви вдигам актива с мнения там.
Това което изписа и ме караш аз да пиша не е по риболовна тематика и честно казано ми е противно да ти отговарям, а и Българския ти не го разбирам много, сигурно защото съм от провинцията (т.е. за теб "мангал")Павел Иванов написа:Уф пак не се стърпях :лол: Ауе коте ма не си ли спомняш че точно у те тоя форум се увидехме за пръв път:лол:
Та ако ти се продължава що не ми дръпнеш един е-мейл и да си изкажеш чувствата на воля. Но гледай да се обосновеш добре. Само термини като "мангал" без покритие не вървят.
world_of_saga@yahoo.ca
И ако решиш да ме абонираш за порн ситове, не си прави труда, този е-мейл не го ползвам освен за тези форуми, та ми е все тая. :лол:
- Cougar
- ще става разбирач
- Мнения: 468
- Регистриран на: Сря Сеп 01, 2004 2:44 am
- Местоположение: the tree tops
ПЕНН, именно това се опитвам да им кажа. Че за нито един от проблемите или болките им (ако въобще са им болки) аз не съм виновен и няма нужда да си го изкарват на мен. Но ако искат на мен не ми пука много, мога да отговоря на всеки в стил на онази компютърна игра където си биеш шефа за отмора.ПЕНН написа:А бе пума и аз да те питам нешо и като те гледам си голям писател та ше ми отговориш.Зашо си мислиш,че всички тия хора искат да правят това което ти правиш???Или всички се нуждаят от това което ти го имаш.И май не са виновни те,че в БГ няма големи риби
Програмист и съм и не съм. Това не ми е основната професия, но доста неща съм направил и много народ ми е благодарен за това, като изключим повечето от нашите приятели от форума. Единствено Алеко, Крис и Саки (с половин уста) успяха да кажат че нещото е добро и ще върши работа.
Колко вземам не е важно, и ние трябва да се подкрепяме а не да се джфкаме. Ти се бориш с акулите, аз със сйомгите и сме и двамата на същия континент.
P.С.
(ако обаче вземеш здраво да мислиш защо сме тук, защо нашите са в Iraq с братята US, а другите "наши" със секретарките ни псуват може и да стигнеш до някъде)
Ауе Жельо ма тебе мнооо си та обичкам уе сладурCGR написа:
Ta ako ti se produlzhava shto ne mi drupnesh edin e-mail i da si izkazhesh chuvstvata na volja. No gledaj da se obosnovesh dobre. Samo termini kato "mangal" bez pokritie ne vurvjat.


Покажи ми едно място където открито съм обидил някой от "твоите приятели" и то аз да съм почнал първи.Павел Иванов написа:Оппа поемам отговорноста за по - горе казаното :винк:
И какво си ме залибил и ме наричаш Желио. Не съм нито твоя боъфриенд Желио нито съм обратен. Вашия човек сигурно си е още из Габрово. И все ми се струва че ти бъркаш психо-терапевтката си за секретарка. Но как се добираш до PC ми е загадка.
Карай на е-мейли за в бъдеще.