Хубава историйка за шаранджийски излет

[vadica]

За шарани и амури на яз. Опицвет

юни 2003

Беше лето, господне, 2003-то. След като обикаляхме яз. Искър цели три - четири часа надлъж и нашир и не си намерихме удобно място се прибрахме разочаровани в София. Ненадейно към 23 часа ни "озари" блестяща идея - "що пък да на хвръкнем до яз. Опицвет"?! Язовирът е отдаден под аренда и е в близост до София. Пийнахме по бира и тръгнахме още по въодушевени. Към 23,45 ч. вече бяхме на уреченото място, но с разочарование установихме, че нощният риболов тук е забранен. Охраната ни изпрати да искаме изричното разрешение на собственика, който сладко подремваше в близката селскостопанска постройка. Събудихме човечеца с молба да направи изключение за нас и му разказахме следобедната си одисея на яз. Искър. Човека се оказа доста разбран и веднага ни влезе в положението. Не само че ни разреши да ловим, но и ни насочи към подходящото място.

Към 1 часът, все още не хвърлили всички въдици, ударите започнаха с пълна сила. И тогава със съжаление установихме, че в бързината сме забравили кеп. Вече мислехме, че всичко е срещу нас, изпуснахме един едър бял амур и 3 шаранчета около 1,5 - 2 килограма. Около 2,30 ч. мощно изсвирване на аванса ни върна отново в играта, така да се каже. След 15 минутна борба, с глава, леко полегнала на брега се оказа доста едър бял амур, който с рязко обръщане скъса ново влакно с диаметър 0,30 мм, като косъм от оплешивяващата глава на колегата. Последваха доста "благословии" към родата на рибата и на този, чието задължение беше да подсигури кепа за риболова. След още около час бяхме извадили 2 шаранчета и света вече не беше толкова черен. Тъкмо емоциите бяха понамалели, когато на една от въдиците камбанката се залепи за пръта и най-близко от стоящия от нас засече и сякаш ненадейно направи две - три крачки към водата. В това време камбанката и на другата въдица задрънча. Аз скочих и засякох, Любето се бореше с нещо доста голямо, докато при мен съпротивлението не беше толкова силно. След 10-15 минути рибата беше близо до брега, с голяма изненада установих, че след моята пружина се влачи още една. Това беше амура, който бяхме изпуснали преди около час, разбрахме го по монтажа и по специфичното влакно, което използваше колегата. След като видя познатата муцуна на рибата, Любето отвори бигела на своята макара и остави въдицата си на земята. С плавно движение хвана рибата за единия хрилен капак, опита се да повдигне рибата, но хрилото се отпра и рибата полудя. С доста усилия успях отново да приближа амура до брега, ред беше на другото хрило, и събитията се развиха точно по същия начин, пак за хрилото, пак опит за повдигане и пак разкъсване. Последва нови изблика на силни емоции от страна на амура, отново подивя. За трети пореден път успях да го докарам до брега и този път Любето не сгреши. Тежеше точно 7,200 кг. Другата въдица на която също имаше риба, се бе уплела в тревите и така и не разбрахме какво е било, а тук съпротивата бе доста по голяма.

До зазоряване успяхме да хванем още няколко шаранчета. С изгрева на слънцето ударите спряха. Никога няма да забравим тази нощ. Толкова късане и изпускане не е било никога, но все пак не бяхме капо.

Копирано от http://www.carpbg.com

[asini]

vadica защо копираш чужди историй, по добре си измисли някоя ако нямяш какво да разкажеш!

[vadica]

Нищо бе нека хората да научат кво ставаж по свето

[Краси_поборника]

Чак сега разбрах къде е свето !!!!! А то било Опицвет.