СМЯХ

[SONY]

http://vbox7.com/play:d41b59c1

[brutalss]

Малко момиченце влиза в зоомагазин. Усмихва се мило на продавача и казва с най-нежният си глас:
- Искам да си купя едно зайче.
Продавачът нежно пита:
- Искаш да си купиш, това малко, сивичко, с огромни печални очички зайче или пък, това пухкавичко и мързеливичко бяло зайченце?
Момиченцето с усмивка отговаря:
- На моя питон, честно казано, му е все тая ...

[ExTaZzY]

Шест истини на живота :

1.Не можеш да си пипнеш всички зъби с езика.

2.Всички идиоти след като го прочетат опитват да го направят

3.Първата истина е лъжа
4.Сега се усмихваш, защото си идиот
5.Скоро ще го изпратите на друг идиот
6.Още има глупава усмивка на лицето ти

п.п. учени са доказали, че малоумните четат този текс с ръка на мишката .................................... късно е вече ............................... не си махай ръката

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
20 признака,че сте Циганин !
1. Mucлume, чe "гeнumaлuя" e нaзвaнuemo нa uтaлuaнckuтe aвuoлuнuu.
2. Пoзвoлявaтe нa 13-гoguшнaтa cu gъщepя ga пyшu пpeg geцaтa cu.
3. Жeнeн cтe вeчe зa тpeтu nът, нo poднuнuтe вu пo жeнcka лuнuя ca cu вce cъщuтe.
4. Oтkakтo Toдop Жuвkoв yмpя, вeчe мeчтaeтe дa cтe kaтo Цap Kupo.
5. Чyдuтe ce kak noддъpжaт тoлkoвa чucтu oбщecтвeнuтe тoaлeтнu нa Цeнтpaлнa гapa.
6. Пoвeчeтo вu poднuнu yмupaт, cлeд kaтo kaжaт penлukaтa "Глeйтe ca kвo шe нaпpaвa!"
7. Знaeтe нauзycт cayндтpaka нa фuлмa "Cлoнът, мoя npuятeл!"
8. Имaтe noвeчe oт eдuн бpaт, koйтo ce kaзвa Aceн.
9. Cмятaтe, чe Дoм Пepuньoн e бoc нa мaфuятa.
10. Bceku път koгaтo no няkakъв noвoд ce cъбupa цялaтa вu poдa, cu нaмupaтe нoвa любoвнuцa.
11. Cмятaтe, чe nocлeднuтe дyмu oт тekcтa нa нaцuoнaлнuя xuмн ca "Увaжaeмu зpuтeлu, npoгpaмaтa нa Kaнaл 1 зaвъpшu!"
12. Пpu nocлeднaтa бypя нaйлoнoвuтe пpoзopцu нa къщата вu ce uзnoкъcaxa.
13. Кoгaтo чuчo вu uдвa нa гocтu cъc cлyжeбнaтa кoлa, napкupa нa 50-uнa мeтpa, зaщoтo npeд вac e тяcнo u тoя гoлям opaнжeв кaмuoн нe ce cъбupa.
14. Дъpвeнuят гpeбeн нa npaбaбa вu uмa noвeчe здpaвu зъбu oт вac.
15. Кoгaтo xoдuтe дo тoaлeтнaтa, мuнaвaтe npeз външнaтa вpaтa.
16. Бaщa вu uдвa c вac дo yчuлuщe, зaщoтo yчu в no-дoлнuя клac.
17. Пoлuвaтe peдoвнo тeмeнyжкuтe, зacaдeнu в дeтcкoтo кopитo зa къnaнe.
18. He мoжeтe дa ce oжeнитe зa избpaницaтa нa cъpцeтo cи, зaщoтo зaкoнитe нe пoзвoлявaт бpaк мeждy бpaтoвчeди.
19. Cмятaтe, чe изpaзът "дa зapeдя миялнaтa мaшинa" oзнaчaвa "дa npaвитe ceкc cъc cъnpyгaтa cи".
20. Пo тoaлeтнaтa ви xapтия имa зaглaвия и cнимки.

[brutalss]

* Докладвай
* Отговори с цитат

Re: СМЯХ

Мнениеот ExTaZzY на Пон Апр 13, 2009 10:44 pm
Шест истини на живота :

1.Не можеш да си пипнеш всички зъби с езика.

2.Всички идиоти след като го прочетат опитват да го направят

3.Първата истина е лъжа
4.Сега се усмихваш, защото си идиот
5.Скоро ще го изпратите на друг идиот
6.Още има глупава усмивка на лицето ти

п.п. учени са доказали, че малоумните четат този текс с ръка на мишката .................................... късно е вече ............................... не си махай ръката Ей т'ва е яко

[brutalss]

Автобиография на ...
(подадена при кандидатстване за работа)

Роден съм на 8 февруари 1965 година в 8 без 15 сутринта в град Симитли, махала Горната. Зодията ми е Водолей с изгряващ знак Стрелец.

От малък съм закърмен с народни песни и майчина кърма. Баща ми Стефан е шофьор на автобус. Два пъти е награждаван със значка "Отличник" (1963 и 1972г.) При посещението си в Симитли през 1978 година тогавашният министър на транспорта го похвалил, което е документирано и имаме снимка. Майка ми е доячка с няколко окръжни рекорда по млеконадой (1965 г. - 8769 литра, 1976 г. - 10318 литра и 1984 г. - 12652 литра). За това е удостоена със званието Герой на ... (задраскано) ... труд. Брат ми Цоко тренираше борба и на юношеското първенство през 1975 год. зае 14-то място в категорията си (прилагам снимка).

През 1972 година постъпих в първи клас на училище "Бачо Киро". Класна ми беше другарката Христова. Не бях отличник, но не съм повтарял годината нито веднъж.

През 1976 година станах пионер и бях избран за отговорник по трудовата дейност. Колективът ме уважаваше.

Основното си образование завърших в гореизложеното училище през 1980 год. Средно и висше такова нямам.

Оттогава работя. Сменил съм девет професии: шофьор, носач, продавач, хигиенист и други. Сега съм на свободна практика.

Не съм осъждан освен за кражби. Характерът ми е кротък. Не пия много.
С първата ми жена Верка се разведохме през 1987 година по взаимно съгласие. Голямо животно беше (прилагам снимка). Тя взе децата - Сашко и Дилайла. Последната си е чиста българка, ама по него време много слушахме Том Жонс.

С втората жена Сия сме в развод. Деца засега нямаме.

Подпис.
Дата.

[sapuna]

[Божидар]

Тази Мацка я вземи Митак на НС

[sapuna]

Канадските първокласници рисуват в час по темата "Какъв искам да стана като порастна".
Ето рисунката на едно от момичетата:







----------------------------------------------------------------------------------------

Изумлениято на учителката било пълно!
Но на другият ден учителката получава обяснително писмо от майката на момиченцето:

"Уважаема госпожо Дейвис!
Искам да обясня какво е нарисувала моята дъщеря. Аз не съм стриптизьорка, тануваща на кол!
Работя като консултант в голям магазин за строителни материали.
И веднъж разказах на дъщеря ми колко пари сме направили от продажбите ни по време на последната снежна буря.
На рисунката аз продавам лопата за сняг!"

[Божидар]

В България отново настъпила криза. Всичко поскъпва, хората обедняват. В час на класния учителката решила да пита децата как техните семейства ще се справят. Пръв вдигнал ръка Тошко.
Учителката:
- Кажи Тошко, моето момче как вашето семейство ще се справи?
Тошко:
- Ами татко реши да отвинти всички крушки и да остави само една, като се местим в друга стая, местим и крушката и така ще икономисваме ток.
Петърчо и той вдигнал ръка.
Учителката:
- Кажи Петърчо, вие как ще се справите?
Петърчо:
- Ами тати реши да затапи всички чешми и да остави само една, за миене за пиене, за всичко. Така ще икономисаме вода.
Учителката:
- Браво Петърчо. Иванчо, а ти защо мълчиш? Я, кажи вие как ще се справите? Иванчо:
- Ами ние госпожо, решихме да продадем мама.
Учителката:
- Е, как така бе Иванчо, ще продавате майка ти?! Защо?
Иванчо:
- Ами аз не суча, тати не е*е, за какво да я храним

[Божидар]

Срещат се двама приятели:
- Как си отдавна не сме се виждали?
- Бях на сафари в Африка.
- И?
- Скрил съм се зад едно дърво с двуцевката и чакам лъва да дойде по-близо. Идва той, натискам спусъка и засечка, дърпам и вторият - пак засечка.
- Ей, страшна работа!
- Абе, тъкмо да ме сграбчи и една черна ръка ме издърпа на дървото - горила.
- Ааа, отървал си се!
- Къде ти! Като ме хвана там и секс, секс ...
- Е, поне си останал жив.
- То това живот ли е? Тя там, аз тука! Ни пише, ни се обажда!


Наели чукча да боядисва осевите линни на едно шосе. Първият ден чукчата направил 200 метра осеви линии и шефовете му били възхитени. На втория ден направил 150 метра, но шефовете му пак били доволни. На третия ден направил 100 метра осеви линии и началниците му си казали, че щом първите дни се е справял добре, пак ще може. Но на четвъртия ден чукчата направил само 50 метра осеви линии и шефовете го повикали в офиса:
- Какво става с теб - казали - преди работеше толкова бързо и толкова много - Първият ден 200 метра, вторият 150, после 100, а сега...
А той отговорил:
- Сега чукча също работи добре, но кофа далече!

[Божидар]

НЕ СЪМ ОТ ТЯХ

автор: Чудомир

Не обичам, как’Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, ама има едни жени, като Тана Папучкина, като разчекнат едни уста - като ханджийска порта! Онзи ден, както си седя у дома и наплитам пета на чорапа на наш Груя, гледам я през прозореца, тин-тин-тин, зачупила кръст, накокошинила се с кожи, с плетена чанта с мотив в ръка, и право у доктора влиза. Женена жена ма, сестро, да си седне в къщи и да си гледа работата, а то - фитнало се и не оставя човека на мира! Година и половина я гледам, все зъби поправя. Какви бяха тия зъби, какво беше туй чудо! И по небцето й да бяха никнали, и все с дупки да бяха, пак досега щяха да се поправят. Развали къщата на човека, кучката му с кучка! Гледам булката му, горката - охка, пъшка, караха се, биха се, - па и тя почна май да си покръшнува: все напудрена, я гледам, излиза и шапката й настрана малко килната, като фантазия.

Не ми е работа, как’Сийке, и не съм от тях, ама изпъденото й слугинче разправяло на Бона Кевина, пък тя казала на наша Кица Събчовата. Ама и за него се чува, че не било стока. От два месеца било без работа и все един подофицер, уж от тяхното село, се мъкнел с него. Остава ли ми време, сестро, от пуста работа да разуча отде е, откъде е и дали не е някой модерен братовчед! Пък и работа ли ми е да се меся в хорските маскарлъци! Човек да си гледа къщата, да му е ошетано, преметено и подредено навред, че вчера ходих у Бона Бозаджийкина за квас - пази боже! Нощвите им, как’Сийке, от две години неизстъргани, месалите им загорели от тесто и хвърлени в едно кьоше и отгоре им котката спи. Грехота и срамота! Два пъти в годината си андулира косите и обувки с лачени бомбета носи, а в къщата им - сякаш вторничен ден след пазар. Ама тяхна работа е пак, да ти кажа. Да правят, каквото си щат. Наш Груйо тъй дума: “Във всяка къща - и наредба, всяка коза - за свой крак. Кой както иска, тъй да я кара!” Я Колчеви пък, никога не си дигат завивките от леглата. Както се измъкнат сутрин, тъй им седят креватите цял ден. Рекох веднъж на госпожата, а тя: “Нарочно - кай - ги оставяме, та да се проветряват.” Пък то, че я мързи да ги подреди, мързи я, ама защо лъже хората! В една къща, дето пипа работна жена, то си личи. И спалнята им неразтребена, и във всекидневната им на миндера има една възглавница разпрана, и иглинарникът им виси накриво, а пък кърпата им за лице - сякаш цигани са се бърсали с нея!

Ооох, каквото, каквото - тяхна работа! Да си мълчи човек и да не се смразява с хората - тъй си зная аз, и кой какво е правил - той да си отговаря, ами я да ставам да си вървя, че оставих малката да пържи лук в къщи: ще вземе да го прегори, че ще замирише, като кога минаваш край Парапанкини. Нали пустата им къща е на кьоше! Тя каква е къща, ама прозорци има и надолу да гледат, и нагоре по улицата. На единия постоянно е майката, а на другия - дъщеря й и не пропускат човек да мине, докато не разчовъркат целия му род. И все на изгоряла манджа мирише покрай тях. Дърта жена мари, сестро, а тръгнала по ума на дъщеря си! Все тоя инженер я бил искал, онзи съдия бил питал - чунким хората са полудели цял живот изгорели манджи да ядат! То да не излезе като Деша Коликучкова? Искали я, молили я, щели да я крадат, а и до ден днешен си стои в къщи смутена и сбръчкана, та и Еньо Кантонеринът й се назлъндисва вече. Пък и той какво ли търси? Чунким не помня, като го роди майка му четири месеца по-напред и какъв байрак развяваше на времето из долната махала!…

Снощи по тъмно, като събирах прането из двора, и - тупуррр - събори се нещо през две-три къщи от нас. Тръснах ризите на дърветата, хукнах се и - какво мислиш? На Пена Цанковичина, вдовицата, на дувара, от лява страна до портата - три керемиди съборени. Тъмно беше и не можах хубаво да разгледам, та сутринта рано още ходих и три мъжки стъпки с гумени токове намерих около мястото. Попитах нея каква беше тая тупурдия снощи, а тя: “Котарак - кай, - госпожа, котарак прескочил дувара и съборил керемиди…” Мари аз го зная тоя котарак, дето си има и котка, и две котенца в къщи и дето работи във финансовото, ама не обичам да ги разправям!

От друга страна, яд ме е пък, че все на светица се прави, все на черкова ходи и надолу гледа. Ама наш Груйо знаеш ли за такива как дума: “Който гледа надолу - мисли за голо!” И права приказка е тя, ами не ми трябва да ги разправям! Чунким у дома всичко е потекло по вода, та из чужди къщи ще ровим! Една снаха си доведохме, как’Сийке, господ да те пази до девета рода! Откак се е омъжила, все болна, все чамава. Злъчката й била пукната, стомахът и бил нервен, уж все диета пази, пък на втория ден на Коледа половината рибица от прасето оплюскала, дордето бях на гости! То добре, че като походвам тук-таме, та ме гощават хората, инак де можем надви с ядене в къщи! Не остави ни сладко, сестро, ни захар, ни саздърма! Мислех си, като е на диета, поне туршията няма да бута, а то, га погледнах в голямата делва - тук-там плува някое камбе!

Думах му на наш Пройка: слушай мене бре, майка, аз да ти избера момиче, че ги познавам всичките в града и околията. Какво му не думах! Дигна си един ден дърмите, че чак от Габрово я довлече. Хората и котка си не вземат от Габрово, а той жена домъкна! Малоумен излезе наш Пройко, на баща си се метнал. Не попитва, да се посъветва, да погледне чуждите къщи и наредби, ама тъй, урбулешката! Малко ли съм му думала: да иде у попадиини, да дойде у вас, че да види какво се казва наредба и фамилия! Я бат’Боньо, умен човек излезе, дето се ожени за тебе. Малко ти били редки зъбите и си понакуцнуваш, ама няма да маршируваш из кухнята я! Гледаш си къщата хубавичко и децата ти подредени, и бат’Боньо всяка събота с прана риза, а то у нас - разхвърляно, мръсно, една галимация!… Да започна да ти разправям, как’Сийке!… Ами не ми е по характера…Не съм от тях!…

[наблюдател]

Ти си гъз!

Всичко започна, когато един ден си седях на бюрото и си спомних за телефонен разговор който трябваше да проведа, а бях забравил. Намерих номера и позвъних. Вдигна мъж който каза:
- Ало?
- Здравейте, аз съм Крис. Мога ли да говоря с Робин Картър?
Неочаквано телефона ми беше затворен. Не можах да повярвам че някой може да бъде толкова груб.Намерих верния номер на Робин и и се обадих – бях разменил последните две цифри на номера. След като свърших разговора с нея отново набрах „грешния" номер. Когато някой от другата страна ми вдигна, аз извиках
- Ти си ГЪЗ!!!- и затворих.
Записах си номера с думичката „ГЪЗ"до него и го прибрах в чекмеджето на бюрото. На всеки няколко седмици когато плащах сметки или просто имах наистина лош ден аз звънях на този номер и крещях в слушалката „Ти си ГЪЗ!!!". Това винаги ме успокояваше. Когато програмата „Разбери кой звъни" се появи и в нашия район си замислих че моето терапевтично „Ти си ГЪЗ!!!" трябва да спре. Така че отново му се обадих и казах:
- Здравейте, аз съм Джон Смит от телефонната компания. Обаждам ви се за да разбера дали се интересувате от нашата програма „Разбери кой звъни".
- НЕ! – извика той и ми затвори. Веднага го набрах отново и му казах
- Защото си ГЪЗ!!!
...
Един ден бях до супермаркета чакайки да се освободи място за паркиране. Някакъв пич с черно БМВ ме изпревари и паркира на мястото за което търпеливо чаках. Натиснах клаксона и се разкрещях, че аз чакам за това място. Идиота не ми обърна никакво внимание. Тогава забелязах табелката „Продава се" залепена на прозореца, така че си преписах телефонния номер от нея. След няколко дни, точно след като звънях на първия „ГЪЗ"(сложил съм си номера му на бутоните за бързо набиране), си помислих, че не е лоша идея да звънна на беемве гъза също.
- Ало, вие ли сте човека който продава черно БМВ?
- Да. Аз съм.
- Можете ли да ми кажете къде мога да видя колата?
- Разбира се. Аз живея на 1802 Запад, 34-та улица. Жълта къща и колата е паркирана точно отпред.
- Извинете, вашето име е?
- Казвам се Дон Бъргмайер. - отговори ми той.
- Дон, по кое време сте си вкъщи?
- Всеки ден след 17.00.
- Слушай Дон, мога ли да ти кажа нещо?
- Да?
- Дон, ти си ГЪЗ!!! - и затворих. Добавих номера му в бутоните за бързо набиране.
Сега, когато имам лош ден, имам и двама гъзове на които да звъня. След няколко месеца ми дойде идея. Звъннах на гъз N1:
- Aло? – попита той.
- Ти си ГЪЗ!!! – но не затворих.
- Още ли си тук? – попита той.
- Да, тук съм – казах аз.
- Спри да ми звъниш!! – изкрещя той.
- Няма пък! – изкрещях му и аз.
- Кой си ти? – проклинаше той
- Казвам се Дон Бъргмайер.
- Така ли? И къде живееш?
- 1802 Запад, 34-та улица, ГЪЗ ТАКЪВ! В жълта къща и черния ми баварец паркиран отпред.
- Ей сега идвам Дон. По добре почни да си пееш молитвите! – заплаши ме той.
- Мухаха! Като че ли ме е страх от теб ГЪЗ смотан!
След това звъннах на гъз N2:
- Aло? – каза той.
- Здрасти бе ГЪЗ сплескан – казах аз, отново без да затварям.
- Само да те намеря... – се развика той.
- И? – прекъснах го аз – Какво ще направиш?
- Ще те спукам от бой!
- Е, значи това е твоя шанс – казах аз – Ей сега идвам да видим!
След което затворих и незабавно се обадих в полицията и им казах че живея на 1802 Запад 34 улица, и в момента се прибирам за да убия моя любовник. След което звъннах в Новините на 9 канал за да ги уведомя че двама гейове се бият на 1802 Запад, 34-та улица. Бързо отидох до колата и тръгнах към 34-та улица. Там имаше двама задници които се пребиваха от бой пред 6 патрулки, полицейски хеликоптер и репортерски екип от новините!
Ето сега се чувствам добре. Управлението на гнева наистина работи!

[nordf]

е те това ме утепа от смех.Ша зема да пробвам ,па белким се получи

[enterprise]

Ода за лайното

Тъй тъжен сутрин е кенефът,
Нелепо плочките мълчат
Разделят се лайното и човека
И всеки тръгва сам по своя път…

Човекът по дела човешки
Със другите подобни същества,
Лайното по тръбите тежки,
Надолу, с другите лайна…

След час човекът вече огладнява
Забравил е за своето лайно
Лайното също го забравя
Тъй, сякаш те не са били едно

А може би скръбта е неуместна
И може би така е по добре
А може и отново да се срещнат
Там нейде сред лазурното море…

[ExTaZzY]

20 Признака,че идвате от село

1. За вас “МакДоналдс” е скъп ресторант с вкусна храна и изискано обслужване.
2. Считате 100 долара на месец за висока заплата.
3. Повече от всичко на света мразите софиянците. Най-често се обръщате към тях със “селяни”.
4. “Москвич” – това е добър автомобил, а “Жигули” – истинска лимузина!
5. Ходите на вилата не за да почивате, а за да работите.
6. Купувате си битова техника от световно известните марки “Sonie”, “Panasonix” и “Pieonnear”, както и дрехи на най-добрите световни производители “Badidas”, “Naik” и “Ribok”.
7. Симпатизирате едновременно и на царя, и на комунистите.
8. 300 грама ракия на ден – за вас това не е алкохолизъм, а просто в реда на нещата.
9. Вместо “Извинете”, казвате “Опааа!”.
10. Любимият ви хипер-маркет е “Илиянци”, а ЦУМ – нещо като къща-музей.
11. Качвате се с подскок на ескалатора.
12. Настръхвате от вълнение в метрото.
13. Където и да отивате – минавате през гарата, защото ви е страх да използвате непроверени маршрути.
14. “Интернет клуб” ви звучи като публичен дом.
15. Когато ви кажат “кликни” – клякате.
16. Бързо се сближавате с шофьорите от “Градския транспорт”, тъй като само те слушат вашата музика.
17. 20 лева за такси до Центъра ви звучи нормално.
18. Отнасяте се връждебно към банкомати и врати с фото-клетка.
19. Дънки, комбинирани с хавайка е последния писък на модата.
20. Докато пиете кафе във Виенската сладкарница – тайно набирате собствения си мобилен телефон. Вдигате след края на мелодията и провеждате кратък, но шумен разговор.