Има ли гъбари?

[GEDAK]

Kолега Диканаров, благодаря за топлото посрещане и добрата похвала.но чак акдемични познания за гъбите нямам. Просто имах късмет, че рода на маика ми е от Габрово а този на баща ми от Етрополе и всяко лято, като малки с брат ми родителите ни изпращаха при тях.Там дядовците си знеха работата и ни научиха на първите стъпки в гъбартсвото и рибарството.А знанието на латинските имена на рибите и гъбите дължа на баща ми,( Бог да благослови душата му)които още на 14 год възраст,когато едвам бях почнал да сричам немския,ме тормозеше да ги запомням с латинските им имена.Впоследствие това се оказа много полезно за мен,особенно за различните страни кадето сам работил.Брал сам гъби и то в доста добри количества и в Либия( от Декемри до Март, когато морето беше доста бурно и студено ) из боровите горички и храсталаци на Тажура растеше „нашата” виолетка, а италианците с които често работехме ме научиха на една малка кафява гъба на която те викаха „лакарина”.От „братушките” в Казахстан научих два вида брезовки и доста манатарки.Пак от тях научих, че „дяволската гъба” след изваряване не е отровна ,защото те я беряха най редовно с другите гъби и правеха страхотни гъбени туршии....Така продължих после и в джунглите на Индиа,Бангладеш,Тайланд и Индонезиа- винаги гледах да науча нещо ново, което да ми е полезно...Съгласен съм да помогнем на колегите желаещи да научат повече за гъбите,имам доста добра колекция от снимки и материали, но ми тръбва помощ от модератор.Материалите трябва да се ситематизират и обработват, а снимките да се форматират за да стане всичко много нагледно.Надявам се да отделите малко от свободното Ви време и за това бреме.Смятам ,че ще е добре да опишем 15-20 наи-добрите и най-често срещани ядливи гъби,като започнем от наи-ранните пролетни, а впоследтвие можем да продължим и с по специалните и трудни за определяне,както и с отровните( те поне не са много-мисля че у нас са регистрирани само 25 или 26 вида).И така,чакам да кажете кога да започнем.
Kолега Диканаров ,специално към Вас,като модератор на подводната част на този форум ( ако мога така да се изразя) имам една голяма молба.Аз съм член на международната асоциацив на водолазните иснтруктори,имам защитени 7 нива и имах възможност да се гмуркам на доста екзотични и изключително красиви места като Бали,Малдивите,Персийския залив,Арабско и Червено море.Направил съм собственоръчно снимки и клипове със обем над 30ГБ, като смятам ,че доста от тях са сполучли.Искам да споделя тази красота с колегите от форума....
И още една ( надявам се, че не станаха много).Последните 6 години работих, като консултант в най-голямата американска нефтена компания ARAMCO в кралство Саудитска Арабия.Обучавах млади специалисти и местни кадри при което разполагах с огромно лично време, което ми даде везможност да бъда по често с морето.Използваики това време имах възможност да себера и подредя в книга със подробни описания рибите от Черно море.Книгата е 186 страници но съм я направил и PDF формат и смятам, че може да бъде от полза за форума.Проблема, е че съм я направил на английски,но данните и рисунките се разбират...
Накрая благодаря още веднаж за топлото посрещане и моля извинение за многословието ми..

[Диканаров]

Колега Gedak , мисля, че се познаваме! Заповядайте на някоя от месечните ни сбирки в последния четвъртък на текущия месец в бибрария " При Водната кула" в Лозенец! В сайта има и нарочно карта на мястото! Мисля, че не само на мен ще е приятно да се разговорим за Либия, Тажура, горичките от средиземноморски бор и евкалипти! За рибите, гъбите и стари общи познати! На сбирките ще уредим и Вашите чудесни предложения за снимките, книгата и т.н. За съжаление аз бях този, който трябваше да изведе хората и техника и архив от камповете на БГМ и БОКО, когато там се настани либийска военна част! И ТЕС пострадаха от тяхното съседство, но все пак ППБаза се в голяма част съхрани! Но това са други години 1996-2000г. Обстановката бе съвсем друга от познатите на мен и Вас 1983-1988г. Между другото, онези грамадни евкалиптови дървета и оназ хълмиста зона на изток от Вашият камп не съществува. Горичките са изсечени, заравнени, засадени с портокали, застроени с вили и теренът е съвсем друг. Печурките дето се въдеха в компоста от листата на евкалиптите са спомен! Най-голями и чисти масловки съм брал в горичките от пиния на сами брега! Сега такива могат да се намират към Сабрата, където съм намирал и трюфели, по пътя за Хомс, а печурки в евкалиптовите засаждения на Елстанцията Триполи -запад! Освен виолетки имаше и лилавки! Дребни лилави гъбки с размер и форма на челядинката. Абе спомени, за които ако имате желание да се видим, ще си припомним!

[GEDAK]

Колега Диканаров и аз мисля, че се познаваме,аз работих като главен инжинер на Булгаргеомин и с директора Сашо Михаилов ,много често сме идвали в посолтвото за помощ, а и там бе единственото свободно и безопасно място където човек можеше да си припомни вкуса на истинската бира и уиски. Бирарията до кулата в Лозенец я знам,това ми е стария квартал,аз живеех на Персенк зад старата партиина школа. Благодаря Ви за поканата, на следващата сбирка 27 Август съм там и ще нося материалите а и искам да почерпя за среща на стари приятели след дълги години раздяла.Довиждане до скоро!!!!
Използвам случая за да отговоря и на колегата Свилен83.
Колега Свилен83,благодаря за поздравлениата.Аз също искам да Ви поздравя защото сте направили уникални снимки.”Къдравата гъба” която сте заснели е много рядка за България.
Ако Ви е интересно, предлагам следната информация за нея: Гъбата е от род Lycoperdon-„Пърхутки” от която се срещат 3 вида: Lycoperdon echinatum, Lycoperdon curtisii и Lycoperdon pulcherrimum.
В българската литература е описан само един вид Lycoperdon echinatum и се води под името „Иглеста Пърхутка”.Гъбата е сравнително дребна от 1 до 4 см и докато е млада външната обвивка на плодното тяло е покрито със гъсти власинки ( иглички) с дължина 5-6 мм, чийто краища са закривени и се допират.Със съзряването на гъбата власинките опадат,кожата става гладка и в средата се появява малък кръгъл отвор от които изкачат спорите.От тука именно се различава по другите 2 вида,които имат белези,(следи) от игличките а иглестата пърхутка няма.Пънчето на гъбата е съставено от камери,добре развито е и винаги има в основата си бели мицелни влакна.Месото на гъбата първоначално е бяло и твърдо,после омеква и променя цвета до сиво,сиво виолетово и накрая се превръща в тъмно кафява спореста маса.Споров отпечатък на гъбата:тъмно кафяв до черенс червеникав оттенък.
Гъбата расте поединично или в малки групи от 3-4 на богати на хумус почви или върху остатъци от гниещи дървета само в букови или дъбови гори от края на Юни до края на Август.
Според литературата гъбата, когато е млада (месото бяло и твърдо) е ядлива със отлични качества.Пънчето не се консумира.
В народната медицина, зрялата гъба се използва за зарастване на лоши рани.
В западните страни гъбата е класирана и като медицинска,като се ползват своиствата и да атакува и унищожава кръглите червеи.
Тука прилагам и снимки от моята колекция:

[Nikola Polizovski]

Уникална личност е колегата Гедак с нетрпение ште следвам темата и понататак

[GEDAK]

Колеги прощавайте,миналия път неможах да закача снимките,aз си мислкех, че мога дирекно от моя PC да ги качвам
Та по интересни екземпляри от „Иглестата пърхутка” изглеждат така:
http://www.snimka.bg/album.php?album_id ... d=13931965
http://www.snimka.bg/album.php?album_id ... d=13933148

[Hauptmann]

като новак в този форум нема да се правя на много отворен (което ще е и смешно с оглед на присъстващите корифеи), а прилагам малко препечат, който ми се струва стойностен и навременен

Самонадеяните гъбари – жертви на отровни двойници

Масовият растеж на гъбите започва през май и продължава до началото на зимните месеци.
Много малко са ядливите гъби, които нямат отровни двойници. През последните години, особено в планинските райони, се появиха и „вносни“ отровни гъби, предизвикващи халюцинации - като гъбата псилоцибе, внесени най-вероятно от пристрастени туристи.
На първо място от отровните гъби са зелената и бялата мухоморка, които приличат на ядливите печурка, майска гъба, зелена гълъбка и бяла есенна сърнела. Зелената мухоморка не е с преобладаващо зелен цвят и съобразно мястото и времето на растежа може да е жълто–зеленикава, сиво–кафеникава и даже бяла. Някои специалисти приемат бялата за вариант на зелената мухоморка, още повече че отровите, които съдържат, са едни и същи: аманитин и фалоидин (смъртоносна доза 1 г прясна субстанция на кг тегло). Симптомите на отравяне се проявяват твърде късно, 8 - 40 часа след консумацията, когато увредите на черния дроб и другите органи са много тежки или невъзвратими. Народът е нарекъл тези мухоморки пакостници, а другото си име дължат на факта, че от тях са приготвяли отрова за насекоми (даже и за хора). Основната разлика на тези мухоморки от гореспоменатите ядливи гъби не е цветът на шапката, а наличието на бухалковидно (луковично) задебеляване на долната част на пънчето, което е обхванато от остатъци на бялото общо покривало като разкъсано маншонче (калъфче). Освен това при печурките пластинките под шапката са сиво–розови, червеникави, кафяви до кафяво-черни при по-старите от тях, а при мухоморките пластинките са винаги бели. По-слабо отровната карболова печурка също има розово-кафяви пластинки, но при допир или разчупване месото й пожълтява, а тя мирише неприятно особено при готвене.
Червената мухоморка, с която недопустимо се илюстрират детските книги, е с охрено-червена шапка, бели пластинки и бели парченца върху шапката – остатъци от общото покривало. Вкусната „булка“ или „яйченка“ е с жълто–оранжева шапка, но пластинките й са жълти и при готвене пуска жълт сок. Пантерката (кафява петниста мухоморка) е по-силно отровна от червената мухоморка, тъй като има голямо количество мускарин и буфотенин, който предизвиква халюцинации. Тази гъба е сходна с ядливата и вкусна бисерна гъба (перла), разликата е, че при бисерната гъба местата на нараняване, особено на пънчето и пластинките, придобиват червеникав цвят, а при разчупване почервеняват. Не препоръчвам бисерната гъба да се събира от неопитни гъбари.
Малката ароматична ядлива челядинка, която расте предимно през пролетта на кръгове, има отровен двойник – малката орешарка. Шапката на орешарката обаче е вдлъбната в средата, а на челядинката е с изпъкнало връхче. Отровната едролюспеста бяла мухоморка обаче е с бяла или бяло–жълтеникава шапка и много бели люспести остатъци по нея от покривалото, а пънчето е солидно и не е кухо както при ядливите сърнели. Ядливите сърнели също имат опасни двойници: кафяво-червената нискостеблена сърнела и гребенестата сърнела.
При разчупване месото на отровната сърнела почервенява, а пластинките са белезникави или кремави. Не трябва да се събират нискостеблени сърнели или такива с неприятен мирис. През пролетта расте силно отровният вълчи зъб (патуярдова гъба), която може да се сбърка с дребната горска и с ливадната печурка или с майската гъба. Тази гъба съдържа също големи количества мускарин, шашката й обаче е накъсана по периферията, с изпъкнала гърбица по средата и е оцветена от бяла до сиво–охреножълтеникава и накрая керемиденочервена. При разчупване месото почервенява.
Двойник на ароматичния пачи крак е отровната светеща (горчива) миризливка. Пластинките на пачия крак обаче продължават и по част от пънчето и са по-редки и по-дебели. Той расте върху обикновена почва, а отровната миризливка върху гниеща широколистна дървесина.
Двойници на ядливите манатарки са дяволската гъба, червеностеблената горчива и огненокафявата манатарка. Основната разлика е, че месото на отровните манатарки при разчупване посинява с различен интензитет. Някои видове синеещи при разчупване манатарки са ядливи, особено след изваряване и изхвърляне на водата, но не препоръчвам да се правят подобни експерименти.
Отровната дипленка (сплесната бучка) има силно действащ токсин, подобен на този при мухоморките. Шапката й е с неправилна форма и прилича на животински мозък за разлика от ядливата смръчкула, която е с конусовидна или яйцевидна шапка с килийки, наподобяващи пчелна пита.
Слабоотровната лъжлива или махната млечница за разлика от рижиката (червена млечница) отделя силно лютив бял сок, ръбът й е махнат с власинки.
Отровните червени и кафяви гълъбки се различават от ядливите с лоша миризма и силно горчив вкус.
През есента растат много ядливи, но с посредствени вкусови качества гъби, а заедно с тях и трудно различими отровни двойници: орешарки, сливовки, коралки, пънчушки и др. Не препоръчвам да се събират есенни гъби с изключение на масловките, гигантски печурки и кладниците, които нямат отровен двойник.

„Десетте божи заповеди“ за начинаещите
Въз основа на повече от 50-годишен опит препоръчвам следните 10 правила, които за разлика от десетте божи заповеди трябва да се спазват безусловно.
Всеки начинаещ гъбар трябва да се научи да разпознава добре най-отровните споменати по-горе гъби не само на теория, но и на практика.
Не трябва да се консумират диворастящи гъби, закупени от случайни продавачи или събрани от недостатъчно компетентни познати или приятели.
При най-малко съмнение гъбите се подлагат на проверка от опитен специалист или по-добре се изхвърлят.
Наядеността на гъбата не означава, че тя е ядлива, защото дивите зайци ядат и отровни мухоморки.
Не трябва да се събират гъби, които при допир или разчупване променят цвета си или отделят бял горчив или лютив сок.
Не трябва да се събират гъби с бели или сиво-бели пластинки, ако нямат постоянни белези, различни от отровните им двойници.
Не се събират или консумират стари, осланени, мухлясали или силно червиви гъби, както и гъби в начален стадий на растеж и неотворени шапки, т.е. преди проява на типичните белези.
Не се събират или консумират гъби с неприятна миризма, но приятната миризма и вкус не са гаранция за ядливост, защото някои силно отровни гъби имат доста приятен аромат и вкус.
В никакъв случай не се събират гъби с бухалковиден край на пънчето, обхванат с ципесто калъфче.
Не се консумират гъби в голямо количество или с много алкохол и не се консервират различни видове на едно място. Гъбата е деликатес и не е за наяждане, а още по-малко за преяждане.

Лечение при отравяне
Късната поява на симптомите затруднява изчистването

Предизвиква се повръщане чрез изпиване на 2 лъжици готварска сол, разтворени в много вода, и дълбоко бъркане в устната кухина. След това пострадалият незабавно се транспортира в болнично заведение, като се запазват и показват на лекаря гъбите или остатъците от тях.
В болничното заведение се извършва промивка на стомаха и вливане на активен въглен. Прилагат се венозни вливания на водно-солеви и глюкозни разтвори, витамини, антидоти, съобразно вида на гъбата, хемо- и карбодиализа, хипербарна оксигенация и като последно героично средство - присаждане на черен дроб. За съжаление късната проява на симптомите при най-тежките отравяния, особено с мухоморки, не позволява ефективно отстраняване на отровата от организма.
28.07.2009: Проф. Иван Козовски

[Свилен83]

Ако Ви е интересно, предлагам следната информация за нея: Гъбата е от род Lycoperdon-„Пърхутки” от която се срещат 3 вида: Lycoperdon echinatum, Lycoperdon curtisii и Lycoperdon pulcherrimum.
В българската литература е описан само един вид Lycoperdon echinatum и се води под името „Иглеста Пърхутка”.Гъбата е сравнително дребна от 1 до 4 см и докато е млада външната обвивка на плодното тяло е покрито със гъсти власинки ( иглички) с дължина 5-6 мм, чийто краища са закривени и се допират.Със съзряването на гъбата власинките опадат,кожата става гладка и в средата се появява малък кръгъл отвор от които изкачат спорите.От тука именно се различава по другите 2 вида,които имат белези,(следи) от игличките а иглестата пърхутка няма.Пънчето на гъбата е съставено от камери,добре развито е и винаги има в основата си бели мицелни влакна.Месото на гъбата първоначално е бяло и твърдо,после омеква и променя цвета до сиво,сиво виолетово и накрая се превръща в тъмно кафява спореста маса.Споров отпечатък на гъбата:тъмно кафяв до черенс червеникав оттенък.
Гъбата расте поединично или в малки групи от 3-4 на богати на хумус почви или върху остатъци от гниещи дървета само в букови или дъбови гори от края на Юни до края на Август.
Според литературата гъбата, когато е млада (месото бяло и твърдо) е ядлива със отлични качества.Пънчето не се консумира.
В народната медицина, зрялата гъба се използва за зарастване на лоши рани.
В западните страни гъбата е класирана и като медицинска,като се ползват своиствата и да атакува и унищожава кръглите червеи.
Тука прилагам и снимки от моята колекция:

Благодаря за подробното описание.
Не откъснах гъбата, тъй като не събирам и не режа гъби, които не познавам, затова не мога да дам по-подробно описание или по хубави снимки.
Местността където я намерих изобилства тази година с пачи крак и манатарки, т.е. най-вероятно е пак да го посетя тези дни (само дано завали), ако има други гъби от нейния вид, ще взема някоя да направя по-подробни снимки.

[GEDAK]

Колеги,говорихме за направата на малък каталог на най-срещаните диворастящи гъби у нас и искам да започна с рода Amanita (Мухоморка), които е известен с това, че към него принадлежи наи-отровната гъба на света,а именно Amanita phalloides - Зелената Мухоморка и считам, че тя трябва да се познава от всички.
Гъбата е своеобразен феномен.Тя е изклучително красива и много добре оформена и почти не се срещат екземпляри със деформации типични за повечето от гъбите.В същото време абсолютно всички части на гъбата са СМЪРТОНОСНО ОТРОВНИ,включително спорите и мицела.!!!!!!!!!!! Зелената мухоморка съдържа токсичните phallotoxin и amanitin. Причината за отравянето на хората е аменитина( amanitin) които представлява цикличен
октапептид блокиращ синтезирането на протеина в клетките.Целият човешки организъм е много силно засегнат,но наи-силно е увреждането при черния дроб, който почва да се разлага, което ДОПРИНАСЯ за изключително високата смъртност при отравянията с тази гъба( 75-92%). Според последни данни от западния медицински печат, даже и трансплантацията на черен дроб не помага във всички случаи.
Една от причините за отравяниятя със Зелената Мухоморка е приятния аромат и вкус на гъбата,особенно на младите екземпляри. Симптомите на отравяне се появяват доста късно след консумацията от 12-до 16 часа,а смъртта настъпва от 7-мия до 10-тия ден.
ОПИСАНИЕ НА ЗЕЛЕНАТА МУХОМОРКА:
ГУГЛА (ШАПКА) от 4 до 15 см,млада овална и звънчевидна,по-късно широкодъговидна до плоска.Понякога само с едно или няколко бели късчета от общото покривало. Влажна е лепкава, а суха е лъскава.Цветът не е най-важния за индикация защото варира от слабо до маслено зеленикавожълта до маслиненозеленикавожълта та до кремаво светло кафява,но се среща и бяла. В средата е винаги по-тъмна а към края по-светла с радиално разположени тънки копринени влакна.Тънкомесеста.
ПЛАСТИНКИ бели,доста широки към пънчето заоблени,гъсти и дебели.Понякога са със слаб жълтеникав оттенък.
ПЪНЧЕ Винаги по-дълго от диаметъра на гуглата,7 до 17 см дълго и дебело 1 -2 см,бяло или жълтеникаво до синкаво.В горния си край пънчето има бял или бледожълтеникав висящ пръстен.Тънкия слой на пъчето се ракъсва на ивици през които се вижда бяло месо отначало плътно,а после с влакнеста структора до напълно кухо, като най-отдолу е оформено в голяма мека луковица,обхваната от висока неправилно разкъсана бяла обвивка.Младите плодни тела са напълно завити в тази обвивка като яйца.
МЕСО бяло при нараняване не променя цвета си.Под кожичката на гуглата слабо оцветено в цвета на кожата.Младо с неопредел приятен аромат,по-старо мирише на пресни картофи.
СПОРОВ ОТПЕЧАТЪК – бял.
МЕСТОРАСТЕНЕ: Предимно в широколистни гори от Юни до Октомври.
Зелената Мухоморка,поради многообразието на озветяването си може да се сбърка с други видове от рода АМАNITA като Amanita microspora ;Amanita morenoi ; Amanita multisquamosa ;Amanita mumura ; Amanita muscaria - Amanita neoovoidea ; Amanita nigrescens ; Amanita nivalis; Amanita ochroterrea ;Amanita ocreata;Amanita odorat , както и с Бялата,Червената,Жълтата,Кафявата и Сивата Мухоморки,но тъй-като ВСИЧКИ те са МНОГО СИЛНО ОТРОВНИ,грешката не е голяма .
Някои от имената с които е известна по света: Death Cap; Grüner Knollenblätterpilz ;Мuchomor zielonawy; Мuchomor sromotnikowy; Бледная поганка; Lömsk flugsvamp;
Колеги,човешко е да се греши,но със Зелената Мухоморка небива.Моля,всеки които има да добави допълнителни данни или снимки с по добро качество да ги добави.
И накрая: Подбрал съм около 18 снимки поставени в 6 листа за Зелената Мухоморка ( Amanita phalloides) и Много ще съм благодарен на някои от модераторите, ако корегира това съобщение и закачи снимките които съм подбрал тука за да е по-прегледно. Правих многоброини опити,но явно компютъра ми е стар като мене и някои неща не ги може вече...
http://www.snimka.bg/album.php?album_id ... =13973146

[rosboz]

Да трябва всеки да ги види

[GEDAK]

Колега rosboz, МНОГО БЛАГОДАРЯ за помоща.

[Диканаров]

Събота ошътах Лозенска и Плана планини. Капо 100%. В неделя се качих високо на Витоша и направих 20кг. сърненка, два вида манатарки, овча прахан, малко пачи крак и корал! Явно само във влажните райони след дъждовете гъбата тръгва. Правилото :- след дъжда при 20-25 градуса гъбата се появява между 7 и 9 ден е вярно. На 1100-1200 м засушаването бе голямо и затова вероятно гъбата ще се появи в средата на седмицата, ако не се засуши отново. Над 1800-2000м, където бе влажно преди дъждовете, особено от северните склонове гъбата се появи. Хайде " на слука"!

[Диканаров]

Пропуснах да предупредя! Внимавайте! Пантерките и мухоморките са в голямо изобилие на Витоша сега!

[Свилен83]

прав е колегата Диканаров, на 1000/1300 метра горите са абсолютно празни
само челядинки са излезли (малки, но с класа!):


а тази доста характерна гъба да имате представа коя е?


и ламелите:

[GEDAK]

Колега Диканаров,благородно ви завиждам за успеха с гъбите!!! Да ви кажа честно така ми се ходи за гъби, че чак ми се плаче, ама нямах късмет с колата,изкривих заден ляв шенкел и вече втора седмица чакам „Балканстар” да го внесе от Германия....
Колега Свилен83,показаната от вас гъба според мене е често срещащата се ( Russula delica)-Бяла Гълъбка. Това е една от малкото гъби, които се среща доста често и при засушавания.Гъбата не е отровна. Месото и е бяло,твърдо и сухо,не люти но има неприятен вкус и миризмата и е доста особенна и някои автори я класират като неядлива.Прилича много на обикновената бяла млечка, но няма мляко.Това е най-едрата гъба от вида”Гълъбки” и направената от вас снимка,особенно на гуглата съвпада абсолютно с каталозите и опознавателната литература.

[TRANSKI RIBAR]

Koлеги препоръчайте ми книга която да си купя че да ги понауча тия гъби В Трънско гъби има с чували да ги влачиш ама като не ги разбирам....