Къде се намирам:
Риболов
Сладководен раздел
Излети
Моят риболовен излет
naRiba.com

Форум




Щуки по никое време
Щуки по никое време
Провокиран от те тази тема:
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=78&t=27903
реших да разкажа моя опит.
Материалът е малко стар и доста се чудех къде да го пусна, тук или в Риболов на хищници, ма понеже става дума за излет...
Та така:
Тая година времето се побърка, уж е зима , а навън температурите почти летни, дървета цъфтят, птички пеят. Побъркаха се и водните обитатели, да зимуват ли , хайвер ли да хвърлят.
Покрай всички тея природни аномалии се ошашавихме и ние рибарите. Правилата при риболова , на който сме робували и които сме спазвали много години сега не важат.
Подмамен от топлото време навън реших да направя един излет за любимия ми обект: бяла риба.Впредвид необичайните условия тази година реших да заложа на Спинингов риболов с туистери, което е подходящо и нормално за сезона, но и да хвърля въдици и на дъно, един метод подходящ за по топлите месеци.
Щом го реших и нататък вече бе лесно. Въдиците са винаги готови в багажника, само метнах при тях и малко дебели дрешки, че бях решил да ловя вечерта поради това , че бе работен ден , а не ми се чакаше съботата за да разбера активни ли са сулките.
Приключих със служебните задачи до ранния следобед и се изстрелях към водоема.
Пътем зимното слънце упорито се опитваше да ме ослепи , преди да се е скрило зад планините. Погледнах часовника, четири следобед . Какво да се прави зима е.
Пристигнах на водоема точна за залеза. Разбойникът, който така упорито се опитваше да ми влезе в очите преди малко, сега вече бе успокоен. Кървавочервеният диск бавно се спускаше зад далечните склонове, обагряйки в розови нюанси малките облачета и придавайки им причудлив вид на плюшени играчки.
Тази гледка винаги ми е действала опиеняващо. Приседнах на брега и се потопих в чудната картина. От унеса ме извади плясък на риба във водата. Малка , но все пак риба. Извадих директния телескоп, подхвърлих шепа захранка и скоро вече се бях сдобил с две бабушки и три костурчета. Предостатъчно стръв за двете ми дънни въдици. Набързо ги заредих, едната на бабушка, пронизана под гръбната перка, а другата с филенце от костур. Монтажът ми бе стандартен за риболов на бяла риба, 30-грамово подвижно олово, под него вирбел и повод около 50 см. с вързана права, бяла кука №1.Времето бе тихо, почти без вятър, така че поставих по едно стериопорче пред предния водач за сигнализатор и оставих бигелите на макарите отворени.
Свърших всичко това за 15 минути, но мракът вече бе започнал да настъпва. Забързах се да разпъна спининга. Все пак това е любимият ми риболов.
Използваният прът бе “Byron”, с тест 15 – 50 гр., и дължина 2,40. Имам тази пръчка, от неизвестната за мен марка, от няколко години и съм страшно доволен от представянето й . Справила се е с не един и два трофея. Макарата бе ‘Grebensteein LB – 20A”, а влакното 0.16 “Samuline” на “Sasame”, с тест 10.5кг. По принцип не съм привърженик на плетените влакна, но конкретно зариболова , който бях избрал, а именно бавнодвижещи примамки по дъното, използването им е оправдано. Контакта с примамката е директен и всяко почукване се предава като токов удар на ръката.
Започнах да редувам различни клатушки, който водех бавно, само с потреперване на върха на въдицата, по дъното, но резултата бе нулев. След тах сложиг тежък касмастер, с цел да обловя и отдалечените от брега дълбочини, но и там нямах успех. Междувременно времето напредваше. Повече от два часа замятах разни примамки и нищо. Реших че е крайно време да пробвам и с туистер. Сложих един 9 сантиметров, бял с червена глава, комбиниран с кука с джигова глава с тегло 6 грама в искрящозелен цвят.
Този в дясно долу
Заметнах максимално навътре и след падането на примамката на дъното започнах придърпването. Две придърпвания с високо вдигнат връх на пръта и после пауза от няколко секунди. На третата серия придърпвания, при пропадането усетих леко придърпване. Инстиктивно засякох и аванса запя. Малко по малко започнах да придърпвам рибата и скоро в светлината на челника ми се показа противника. Изумен зяпнах! В плича пред мен се мяташе щука около 2 килограма. Все още невярващ на очите си нагазих и хващаики я зад главата я извадих от водата.

Щуката бе налапала туистера откъм опашката и куката я бе пробола за върха на муцуната. Тъй като не използвах метален повод, само бързата засечка явно ме бе спасила от прегризване на влакното. Направих няколко снимки на красавицата и я пуснах обратно в черните води.
Погледнах часовника и видях че е 21 часа. Май е време да събирам. Отправих се към дънните си и започнах да прибирам . Тъкмо сгънах едната и се изправих за да прибера и другата и сигнализатора ми като подплашено животно се втурна натътре в язовира. Грабнах пръта и засякох. Усетих добра съпротива отсреща и тъкмо доволен си помислих че накрая улових и бяла и линията олекна. Извадих и останах изумен. Линията ми бе прегризана!!! За повод използвах Монофилно влакно 0.18, а стръвта бе филе от костур. Явно щуките бяха полудели.
Навръщане, в колата, тази мисъл не ми даваше покой. Дали бе някакво изключение или щуките са активни нощем??? Никога досега, в активния си риболовен живот не бях вадил щука след свечеряване.
Това трябва да се пробва.
Два дни по късно, пак след работа, петък вечер, съм на една типично щукарска река за проверка на теорията. Хората на дискотека , аз на риба.... луд умора няма.
Реката тече през равнина, с бавно и спокойно течение, обрасла обилно с шавар, който образува заливчета покрай брега в който се крият големите баби щуки. Поне така се надявах.
Този път носех само спининга. Не исках нищо да ме разсейва по време на риболова.
Започнах с фаворита от миналата вечер. Белия туистер.
Придвижвах се бавно по брега замятайки в по перспективните места. Поне ми се виждаха перспективни в спускащия се здрач и по късно на светлината на челника.
Замятах повече от час преди да реша че е време за промяна на примамката. Сложих клатушка, после и въртушка, пробвах и на воблер, но удари нямаше. Повече от 3 часа обикалях в тъмното из шаварите. Май онази вечер бе изключение. Унило се отправих към колата. Извадих сандвичите и бутилката с бира и седнах в походния стол да вечерям. Акумулаторната лампа ми осигуряваше кръг от светлина с диаметър от няколко метра, а оттам властваше мрака. Отпивах от бирата и се наслаждавах на тишината и спокойствието което властваще покрай нощната река. Внезапно плясък пред мен ме стресна. Насочих фенера натам точно за да видя и следващия. Ято малки рибки панически се хвърли над водата в опит да се скрие от тайнствен за мен хищник. Направо се задавих с бирата. Хвърлих бутилката настрани и грабнах спининга.
Примамката , закачена отпреди, бе силиконова рибка, бяла с червена глава, с дължина 13 см., закачена на тежест „Чебурашка” 15 гр.
Заметнах малко зад кръговете и с притаен дъх започнах да обирам. После пак и пак. Заметнах може би десетина пъти преди да успея да провокирам атака. Отново взе при пропадането на примамката. Даже не я усетих. Просто при поредното придърпване отдолу имаше нещо тежко. Засечка и килограмова щука се изхвърли над водата. Щом видях размера и не се церемоних много и набързо я вкарах в кепа.

Амбициран я закачих на кукана и отново замятах. След половин час и около 20 замятания отново умах удар, и пак на пропадане, но се откачи. Помятах още малко и умората надделя. Прибрах въдицата и се оттеглих на топло в колата.
Събудих се на зазоряване и веднага грабнах спининга за да се стопля. Колкото и да е топло все пак е Декември и нощем температурите са порядъчно ниски. Докато се покаже слънцето имах още четири удара и три извадени щуки, но за тях друг път. Те не влизаха в нощния риболов, просто бонус.
Направих няколко снимки на четирите красавици и ги пуснах да растат. Нека са там и следващия път.
Защото със сигурност ще се върна пак да пробвам нощното кълване на щуките, стига само времето да го позволява.
Защото поне за мен вече е явно че нощем щуките кълват. Поне през тази луда, луда година е така.
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=78&t=27903
реших да разкажа моя опит.
Материалът е малко стар и доста се чудех къде да го пусна, тук или в Риболов на хищници, ма понеже става дума за излет...
Та така:
Тая година времето се побърка, уж е зима , а навън температурите почти летни, дървета цъфтят, птички пеят. Побъркаха се и водните обитатели, да зимуват ли , хайвер ли да хвърлят.
Покрай всички тея природни аномалии се ошашавихме и ние рибарите. Правилата при риболова , на който сме робували и които сме спазвали много години сега не важат.
Подмамен от топлото време навън реших да направя един излет за любимия ми обект: бяла риба.Впредвид необичайните условия тази година реших да заложа на Спинингов риболов с туистери, което е подходящо и нормално за сезона, но и да хвърля въдици и на дъно, един метод подходящ за по топлите месеци.
Щом го реших и нататък вече бе лесно. Въдиците са винаги готови в багажника, само метнах при тях и малко дебели дрешки, че бях решил да ловя вечерта поради това , че бе работен ден , а не ми се чакаше съботата за да разбера активни ли са сулките.
Приключих със служебните задачи до ранния следобед и се изстрелях към водоема.
Пътем зимното слънце упорито се опитваше да ме ослепи , преди да се е скрило зад планините. Погледнах часовника, четири следобед . Какво да се прави зима е.
Пристигнах на водоема точна за залеза. Разбойникът, който така упорито се опитваше да ми влезе в очите преди малко, сега вече бе успокоен. Кървавочервеният диск бавно се спускаше зад далечните склонове, обагряйки в розови нюанси малките облачета и придавайки им причудлив вид на плюшени играчки.
Тази гледка винаги ми е действала опиеняващо. Приседнах на брега и се потопих в чудната картина. От унеса ме извади плясък на риба във водата. Малка , но все пак риба. Извадих директния телескоп, подхвърлих шепа захранка и скоро вече се бях сдобил с две бабушки и три костурчета. Предостатъчно стръв за двете ми дънни въдици. Набързо ги заредих, едната на бабушка, пронизана под гръбната перка, а другата с филенце от костур. Монтажът ми бе стандартен за риболов на бяла риба, 30-грамово подвижно олово, под него вирбел и повод около 50 см. с вързана права, бяла кука №1.Времето бе тихо, почти без вятър, така че поставих по едно стериопорче пред предния водач за сигнализатор и оставих бигелите на макарите отворени.
Свърших всичко това за 15 минути, но мракът вече бе започнал да настъпва. Забързах се да разпъна спининга. Все пак това е любимият ми риболов.
Използваният прът бе “Byron”, с тест 15 – 50 гр., и дължина 2,40. Имам тази пръчка, от неизвестната за мен марка, от няколко години и съм страшно доволен от представянето й . Справила се е с не един и два трофея. Макарата бе ‘Grebensteein LB – 20A”, а влакното 0.16 “Samuline” на “Sasame”, с тест 10.5кг. По принцип не съм привърженик на плетените влакна, но конкретно зариболова , който бях избрал, а именно бавнодвижещи примамки по дъното, използването им е оправдано. Контакта с примамката е директен и всяко почукване се предава като токов удар на ръката.
Започнах да редувам различни клатушки, който водех бавно, само с потреперване на върха на въдицата, по дъното, но резултата бе нулев. След тах сложиг тежък касмастер, с цел да обловя и отдалечените от брега дълбочини, но и там нямах успех. Междувременно времето напредваше. Повече от два часа замятах разни примамки и нищо. Реших че е крайно време да пробвам и с туистер. Сложих един 9 сантиметров, бял с червена глава, комбиниран с кука с джигова глава с тегло 6 грама в искрящозелен цвят.

Този в дясно долу
Заметнах максимално навътре и след падането на примамката на дъното започнах придърпването. Две придърпвания с високо вдигнат връх на пръта и после пауза от няколко секунди. На третата серия придърпвания, при пропадането усетих леко придърпване. Инстиктивно засякох и аванса запя. Малко по малко започнах да придърпвам рибата и скоро в светлината на челника ми се показа противника. Изумен зяпнах! В плича пред мен се мяташе щука около 2 килограма. Все още невярващ на очите си нагазих и хващаики я зад главата я извадих от водата.

Щуката бе налапала туистера откъм опашката и куката я бе пробола за върха на муцуната. Тъй като не използвах метален повод, само бързата засечка явно ме бе спасила от прегризване на влакното. Направих няколко снимки на красавицата и я пуснах обратно в черните води.

Погледнах часовника и видях че е 21 часа. Май е време да събирам. Отправих се към дънните си и започнах да прибирам . Тъкмо сгънах едната и се изправих за да прибера и другата и сигнализатора ми като подплашено животно се втурна натътре в язовира. Грабнах пръта и засякох. Усетих добра съпротива отсреща и тъкмо доволен си помислих че накрая улових и бяла и линията олекна. Извадих и останах изумен. Линията ми бе прегризана!!! За повод използвах Монофилно влакно 0.18, а стръвта бе филе от костур. Явно щуките бяха полудели.
Навръщане, в колата, тази мисъл не ми даваше покой. Дали бе някакво изключение или щуките са активни нощем??? Никога досега, в активния си риболовен живот не бях вадил щука след свечеряване.
Това трябва да се пробва.
Два дни по късно, пак след работа, петък вечер, съм на една типично щукарска река за проверка на теорията. Хората на дискотека , аз на риба.... луд умора няма.
Реката тече през равнина, с бавно и спокойно течение, обрасла обилно с шавар, който образува заливчета покрай брега в който се крият големите баби щуки. Поне така се надявах.
Този път носех само спининга. Не исках нищо да ме разсейва по време на риболова.
Започнах с фаворита от миналата вечер. Белия туистер.
Придвижвах се бавно по брега замятайки в по перспективните места. Поне ми се виждаха перспективни в спускащия се здрач и по късно на светлината на челника.
Замятах повече от час преди да реша че е време за промяна на примамката. Сложих клатушка, после и въртушка, пробвах и на воблер, но удари нямаше. Повече от 3 часа обикалях в тъмното из шаварите. Май онази вечер бе изключение. Унило се отправих към колата. Извадих сандвичите и бутилката с бира и седнах в походния стол да вечерям. Акумулаторната лампа ми осигуряваше кръг от светлина с диаметър от няколко метра, а оттам властваше мрака. Отпивах от бирата и се наслаждавах на тишината и спокойствието което властваще покрай нощната река. Внезапно плясък пред мен ме стресна. Насочих фенера натам точно за да видя и следващия. Ято малки рибки панически се хвърли над водата в опит да се скрие от тайнствен за мен хищник. Направо се задавих с бирата. Хвърлих бутилката настрани и грабнах спининга.
Примамката , закачена отпреди, бе силиконова рибка, бяла с червена глава, с дължина 13 см., закачена на тежест „Чебурашка” 15 гр.
Заметнах малко зад кръговете и с притаен дъх започнах да обирам. После пак и пак. Заметнах може би десетина пъти преди да успея да провокирам атака. Отново взе при пропадането на примамката. Даже не я усетих. Просто при поредното придърпване отдолу имаше нещо тежко. Засечка и килограмова щука се изхвърли над водата. Щом видях размера и не се церемоних много и набързо я вкарах в кепа.

Амбициран я закачих на кукана и отново замятах. След половин час и около 20 замятания отново умах удар, и пак на пропадане, но се откачи. Помятах още малко и умората надделя. Прибрах въдицата и се оттеглих на топло в колата.
Събудих се на зазоряване и веднага грабнах спининга за да се стопля. Колкото и да е топло все пак е Декември и нощем температурите са порядъчно ниски. Докато се покаже слънцето имах още четири удара и три извадени щуки, но за тях друг път. Те не влизаха в нощния риболов, просто бонус.
Направих няколко снимки на четирите красавици и ги пуснах да растат. Нека са там и следващия път.
Защото със сигурност ще се върна пак да пробвам нощното кълване на щуките, стига само времето да го позволява.
Защото поне за мен вече е явно че нощем щуките кълват. Поне през тази луда, луда година е така.
само русалки НЕ ловя и то защото не им знам мезето
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=25&t=18972- ПАК ЩЕ ДОЙДЕМ!!!!!!!!!
http://standartparket.com/
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=25&t=18972- ПАК ЩЕ ДОЙДЕМ!!!!!!!!!
http://standartparket.com/
Re: Щуки по никое време
Евала Кърца за тебе няма невъзможни неща бате




Със Приятели за Риба-БЕЗЦЕННО!
Re: Щуки по никое време
Признавам те,голям майстор си



-
- вече хвърля и на тежко
- Мнения: 250
- Регистриран на: Нед Авг 31, 2008 9:03 pm
- Местоположение: Бургас
Re: Щуки по никое време
som4o написа:Признавам те,голям майстор си![]()



- bigfish133
- ще става разбирач
- Мнения: 595
- Регистриран на: Чет Яну 15, 2009 6:24 pm
- Местоположение: Пловдив
Re: Щуки по никое време
Отново на върха , па макар и за отминали събития 

-
- и господ не е толокова добър
- Мнения: 13896
- Регистриран на: Вто Яну 02, 2007 9:11 pm
- Местоположение: св.Влас
Re: Щуки по никое време
Стар, нов, изключителен е.Много полезно инфо. 

Да хванеш риба е удоволствие,но да и дариш живот,това не се описва с думи.
Re: Щуки по никое време
Кърцата лови даже и русалки ( че как иначе с тази поетична душа? ), но за тях не разправя ! Джентълмен и много добър рибар.
Re: Щуки по никое време
Супер излет ,риби и разказ!
-
- разбира нещата
- Мнения: 873
- Регистриран на: Съб Апр 11, 2009 10:01 pm
- Местоположение: Слънчев Бряг
- Обратна връзка:
-
- разбира нещата
- Мнения: 1111
- Регистриран на: Нед Фев 01, 2009 9:56 am
- Местоположение: Житница (Пловдив)