Къде се намирам:
Относно Сайта
Разни
naRiba.com

Форум


хвани и пусни.com
Модератор: dantho.mihov
-
- учете се от него
- Мнения: 6726
- Регистриран на: Нед Авг 02, 2009 5:42 pm
- Местоположение: НАКАТА Пловдив,Хасково,яз.Ивайловград и после обратно
- Обратна връзка:
хвани и пусни.com
Предлагаме ви вижданията по злободневната тема на опитния полски експерт Матеуш Баран. Той е автор на редица статии за спининговия риболов, главен организатор на движението „Да спасим щуката” в родината си. Същевременно изтъкнатият въдичар не пропуска възможността активно да пропагандира принципа Catch & Release както в Полша, така и при посещенията си в чужбина.
Все по-често гледаме, чуваме и четем за необходимостта да се пуска уловената риба. В действителност на планетата ни няма водоеми, които, подложени на масиран въдичарски пресинг, биха могли да задържат някакво постоянно ниво на популация на подводните си обитатели. За съжаление десетилетия наред хората се стараеха да не обръщат внимание на причините, водещи до намаляване числеността на рибните запаси - както морски, така и сладководни. Оказва се, че дори огромните обиталища на сьомгата и треската могат да бъдат
ОПУСТОШЕНИ ДО ТАКАВА СТЕПЕН
че природата вече не е в състояние да ги възпроизведе.
А сега нека сравним грамадните морски простори с нашите скромни езера и реки. Трудно може да се определи границата, която отделя стабилността на екосистемата от необратимия процес, водещ до пълното й унищожение. Надявам се, че повечето от вас са хора възприемчиви и добронамерени, отлично разбиращи, че тяхното хоби оказва определено влияние върху водния свят, който пък от своя страна им дарява толкова приятни мигове и емоции. За няколкото години пропагандиране на отличната идея „Хвани-пусни” и кореспонденция с множество риболовци от цял свят аз стигнах до следното заключение - най-добрият начин за убеждаване е хората ясно да разберат, че трябва да връщат свободата на уловените трофеи.
И така, половозрялата щуката носи в себе си 5-200 000 зрънца хайвер. При това колкото по-стара и по-едра е самката, толкова по-многобройно потомство оставя след себе си. Ето защо винаги помнете - всеки път, когато улавяте крупен екземпляр от този вид, вие унищожавате производителя, а заедно с него и многочислената бъдеща „челяд”. Ако предположим, че по някакъв начин са изловени и убити всички или почти всички едри щуки, то това ще повлече след себе си загубата (напълно е възможно завинаги) на целия генетичен фонд! Ще останат само дребни хищници, а изкуственото зарибяване няма да бъде в състояние да възроди равновесието в опустошената водна екосистема. Вниманието ни трябва да се фокусира върху логичния факт, че унищожаването на здрава и силна популация става значително по-лесно, отколкото нейното възстановявване. От икономическа гледна точка
НЕ БИВА ДА СЕ ПОВТАРЯТ ЧУЖДИТЕ ГРЕШКИ
допускани от някои държави в миналото - държавите, на които днес гледаме с рибарска завист, мечтаейки поне веднъж да заметнем въдица в някой от техните водоеми.
Движението на принципа Catch & Release („Хвани-пусни”) възникна през 60-те години на миналия век в Съединените щати. Вече в средата на 70-те повечето рибарски клубове, например в Холандия, вписаха в своя устав точка за задължително пускане на уловените риби. Първоначално във всички страни, подели инициативата, любителите на риболова се сблъскваха със същите проблеми, които възникват сега пред нас. Различните предложения и проекти по опазване на рибните запаси идваха не от оторизираните държавни структури, а изцяло от самите любители на въдицата. Безспорно стана ясно, че, харчейки значителни финансови средства за своето хоби, риболовците носят неоценима полза за цели региони. Като пример ще приведа отново Холандия. За да хване там едра щука, риболовецът трябва да похарчи средно около 1000 евро за разрешителни, такъми, лодка, гориво и т. н. Икономическата изгода е налице, така че е направо неразумно да се погубва такава риба.
Все пак обаче във всяко начинание трябва да се спазва и някакво чувство за мярка. Аз в никакъв случай не призовавам към това на риболовците напълно да им се забрани да прибират улова си. Ако на някого му се е прияла рибена чорба, моля - да му е сладко! Нужно е само да се помни, че
ХИЩНИЦИТЕ СТОЯТ НА ВЪРХА
на хранителната пирамида и тяхната група не е особено голяма. В зависимост от условията на водоема щуката стига метров размер за 10-15 години. Така че, ако я бастисаме, сетне ще има дълго да чакаме, докато порасне някоя подобна.
Не е тайна, че съществуващите днес правила за риболов са прекалено либерални. И ако сами не наложим ограничения в увлечението си, със сигурност в скоро време ще изчерпим потенциала на любимите водоеми. Не на последно място проблемът касае също природата като цяло и нейните естествени богатства. Ето защо са нужни съвместни усилия за промяна в мисленето, нужен е силен и съзнателен рибарски „отбор” от единомишленици, които са наясно с екологичните проблеми. Не го ли сторим, мечтите ни за бленувани излети ще останат само в приказките. Да погледнем и финансовата страна на въпроса. Ако вие не пазите богатствата на „вашите” водоеми, в търсене на слуката всеки следващ път ще бъдете принудени да пътувате все по-далеч и далеч от родното място, а това е свързано с повече средства. Ако не започнете да пускате уловените риби, ще ви се наложи да посещавате платени водоеми, където трябва пак да се бръкнете в джоба.
Според повечето световни майстори, специализирали се в улова на хищници, идеологията Catch & Release представлява
БЪДЕЩЕТО НА ЛЮБИТЕЛСКИЯ РИБОЛОВ
и е единственият път за естествено възпроизводство на популацията. Силно се надявам, че скоро хобито ни ще премине в следващата си фаза - съзнателното и отговорно отношение към водната екосистема. Тогава всеки от вас ще намери личен повод за приложение на този принцип и ще му остане верен. За едни това ще бъде състрадание към живо същество, за други - красотата на рибата, за трети пък - обичайна грижа за любимия водоем. Всяка от изложените причини е важна и съм сигурен, че ако вие се отнасяте хуманно към рибите, те многократно ще ви се отплатят в бъдеще.
Все по-често гледаме, чуваме и четем за необходимостта да се пуска уловената риба. В действителност на планетата ни няма водоеми, които, подложени на масиран въдичарски пресинг, биха могли да задържат някакво постоянно ниво на популация на подводните си обитатели. За съжаление десетилетия наред хората се стараеха да не обръщат внимание на причините, водещи до намаляване числеността на рибните запаси - както морски, така и сладководни. Оказва се, че дори огромните обиталища на сьомгата и треската могат да бъдат
ОПУСТОШЕНИ ДО ТАКАВА СТЕПЕН
че природата вече не е в състояние да ги възпроизведе.
А сега нека сравним грамадните морски простори с нашите скромни езера и реки. Трудно може да се определи границата, която отделя стабилността на екосистемата от необратимия процес, водещ до пълното й унищожение. Надявам се, че повечето от вас са хора възприемчиви и добронамерени, отлично разбиращи, че тяхното хоби оказва определено влияние върху водния свят, който пък от своя страна им дарява толкова приятни мигове и емоции. За няколкото години пропагандиране на отличната идея „Хвани-пусни” и кореспонденция с множество риболовци от цял свят аз стигнах до следното заключение - най-добрият начин за убеждаване е хората ясно да разберат, че трябва да връщат свободата на уловените трофеи.
И така, половозрялата щуката носи в себе си 5-200 000 зрънца хайвер. При това колкото по-стара и по-едра е самката, толкова по-многобройно потомство оставя след себе си. Ето защо винаги помнете - всеки път, когато улавяте крупен екземпляр от този вид, вие унищожавате производителя, а заедно с него и многочислената бъдеща „челяд”. Ако предположим, че по някакъв начин са изловени и убити всички или почти всички едри щуки, то това ще повлече след себе си загубата (напълно е възможно завинаги) на целия генетичен фонд! Ще останат само дребни хищници, а изкуственото зарибяване няма да бъде в състояние да възроди равновесието в опустошената водна екосистема. Вниманието ни трябва да се фокусира върху логичния факт, че унищожаването на здрава и силна популация става значително по-лесно, отколкото нейното възстановявване. От икономическа гледна точка
НЕ БИВА ДА СЕ ПОВТАРЯТ ЧУЖДИТЕ ГРЕШКИ
допускани от някои държави в миналото - държавите, на които днес гледаме с рибарска завист, мечтаейки поне веднъж да заметнем въдица в някой от техните водоеми.
Движението на принципа Catch & Release („Хвани-пусни”) възникна през 60-те години на миналия век в Съединените щати. Вече в средата на 70-те повечето рибарски клубове, например в Холандия, вписаха в своя устав точка за задължително пускане на уловените риби. Първоначално във всички страни, подели инициативата, любителите на риболова се сблъскваха със същите проблеми, които възникват сега пред нас. Различните предложения и проекти по опазване на рибните запаси идваха не от оторизираните държавни структури, а изцяло от самите любители на въдицата. Безспорно стана ясно, че, харчейки значителни финансови средства за своето хоби, риболовците носят неоценима полза за цели региони. Като пример ще приведа отново Холандия. За да хване там едра щука, риболовецът трябва да похарчи средно около 1000 евро за разрешителни, такъми, лодка, гориво и т. н. Икономическата изгода е налице, така че е направо неразумно да се погубва такава риба.
Все пак обаче във всяко начинание трябва да се спазва и някакво чувство за мярка. Аз в никакъв случай не призовавам към това на риболовците напълно да им се забрани да прибират улова си. Ако на някого му се е прияла рибена чорба, моля - да му е сладко! Нужно е само да се помни, че
ХИЩНИЦИТЕ СТОЯТ НА ВЪРХА
на хранителната пирамида и тяхната група не е особено голяма. В зависимост от условията на водоема щуката стига метров размер за 10-15 години. Така че, ако я бастисаме, сетне ще има дълго да чакаме, докато порасне някоя подобна.
Не е тайна, че съществуващите днес правила за риболов са прекалено либерални. И ако сами не наложим ограничения в увлечението си, със сигурност в скоро време ще изчерпим потенциала на любимите водоеми. Не на последно място проблемът касае също природата като цяло и нейните естествени богатства. Ето защо са нужни съвместни усилия за промяна в мисленето, нужен е силен и съзнателен рибарски „отбор” от единомишленици, които са наясно с екологичните проблеми. Не го ли сторим, мечтите ни за бленувани излети ще останат само в приказките. Да погледнем и финансовата страна на въпроса. Ако вие не пазите богатствата на „вашите” водоеми, в търсене на слуката всеки следващ път ще бъдете принудени да пътувате все по-далеч и далеч от родното място, а това е свързано с повече средства. Ако не започнете да пускате уловените риби, ще ви се наложи да посещавате платени водоеми, където трябва пак да се бръкнете в джоба.
Според повечето световни майстори, специализирали се в улова на хищници, идеологията Catch & Release представлява
БЪДЕЩЕТО НА ЛЮБИТЕЛСКИЯ РИБОЛОВ
и е единственият път за естествено възпроизводство на популацията. Силно се надявам, че скоро хобито ни ще премине в следващата си фаза - съзнателното и отговорно отношение към водната екосистема. Тогава всеки от вас ще намери личен повод за приложение на този принцип и ще му остане верен. За едни това ще бъде състрадание към живо същество, за други - красотата на рибата, за трети пък - обичайна грижа за любимия водоем. Всяка от изложените причини е важна и съм сигурен, че ако вие се отнасяте хуманно към рибите, те многократно ще ви се отплатят в бъдеще.
Catch /for pleasure/ And /photo for memory/ Release /for future/ Pro
Не помня от кога съм рибар................... но помня,че се зарибих отдавна.
Последен шарко:63 см ,5 кг от река Тунджа в Ямбол.
-
- и господ не е толокова добър
- Мнения: 13896
- Регистриран на: Вто Яну 02, 2007 9:11 pm
- Местоположение: св.Влас
Re: хвани и пусни.com
Хубава тема,но........В България се пускат от 30000 до 50 000 шаранчета на година в сободен водоем, и то само в някои язовири.Рибарите са над 150000 човека.Сами можете да си направите сметката.За свбодна популация няма да говорим по-простата причина,че годните риби за хайвер са малко а консуматорите много.Като започнем от всички плуващи и летящи твари до като стигнем до човека.За видове като амура изобщо няма да говорим. 

Да хванеш риба е удоволствие,но да и дариш живот,това не се описва с думи.
Re: хвани и пусни.com
в магазина има риба
Re: хвани и пусни.com
snejk винаги казваш това което мисля абсолютен пич