Митковците...

[Кърцата]

Лошото време по византийските ширини ми провали заплануваното нахлуване по тамошните територии и два дни лекувах един уж невинен махмурлук ( то се така става, една бира ша пия и...).
Та будя се рано рано, по тъмно още (ма то с т'ва ново време мойш ли го разбра ден ли е нощ ли е) сутринта в понеделник и една въипиюща нужда от риболов ме е стиснала за корема. Разходих се до WC-то, да проверя дали не ми се струва така само, но и след това стегнатоста в корема остана.
Метнах се на компа и к'во да видя... Димитровден. Я че аз на тоя ден всека година съм на риба.
Поглеждам часовника , а той сочи седем и некоя минута. Никво време. на кой да се обадя , да идем да морим мрените? Ма културен съм, не мога да притеснявам ората по туй време. Излязох на терасата, видя какво е времето и се спънах в една кофа. Тя пък какво прави тука? Малко по малко спомена изплува. Хвърлих я на хладно преди две седмици, кога ходих последно за щука. Вътре беха каракудките, които се оказаха безполезни тогава , че само спининга вадих. Леко я отворих, опасявайки се че вече са станали на супа. Опа изненада, нема ни една мъртва. Жилаво племе ей. Плуват си жизнерадостно вътре и хич не им пука че са наблъскани 15 бройки в десет литра вода, несменяна две седмици. Е, малко им помътняла водата, ма май много не им пукаше.
Е, щом имам каракудки... ша одя за щука. Къде... къде... ми айде на Богров. На тея гьолове само капота въртя (не че съм ходил много де. На мене любовта ми е в Негован). Та едно ново капо ще е достоен завършек на безрибната ми седмица.
Грабнах две щукарки, един мач (стръв да си ловя) и спининга. Е, и порядъчно натъпканата с примамки чанта. Незнам за колко пари са ми железата и дърветата, ма тежат поне десетина кила. И все ми е съвестно да оставя някоя в къщи, може па точно на нея да иска днеска.
Точно в осем се изтипосах на баластиерите. Народ вече имаше подобаващо, но поне бяха далеч. В близост се виждаха само двама колеги. Минах покрай единия, колкото да ме успокой че е капо, да не се надявам много.
Избрах си место встрани и набързо заметнах едната щукарка. Вдигнах другата да я разпъвам и по навик погледнах към плувката си. Да ама нея я нямааааааа. Бря, там ли я заметнах бе. Май там беше. Погледнах върха на пръта и гледам изнизва се кордата лекичко. Охооо удар!
Захвърлих все още несглобената втора пръчка и докопах първата. Изчаках я още малко и изведнъж кордата се втурна напред. Щракнах скобата и засякох. Да, ама кордата некъде съвсем встрани сочи. Кога успя да избяга на 15 метра и то точно в папурите. И естествено вече се е замотала в тях. Дърпах, дърпах не излява. Оставих пръчката натегната и бегом към багажа. Набързо навлякох високите ботуши и се бухнах в шаварите. С още малко напъване успях да измъкна от тинята туфата папур, около която се бе увъртяла кордата и да я докопам с ръка. Разрових се из нея, очаквайки щукозавъра и с изненада измъкнах куката си, на която още стоеше каракудката. Е малко поомачкана, ма там. Как успя да вземе 15 метра , да се увърти в папурите и накрая да изплюе така , че и рибето да остане на куката идея си нямам.
То на три години веднъж ще ми клъвне на тая локва и аз ще взема да я изтърва.
Ядосан закачих ново рибе и заметнах петнайсетина метра встрани. Отказах се да замятам втората. Реших да извадя спининга и да помятам, та малко да се стопля. Сложих въртушка и започнах да прочесвам мястото където ми клъвна.
На третото замятане нещо отдолу се опита да отскубне пръчката от ръцете ми. Ама аз се не давамммм. Газ към брега.
Успях да укротя рибока и го извлякох от водата. Арна щука около двете кила:

Отстъпих по далече от водата и вече можех спокойно да снимам трофея:

Фотосесия обаче няма, защото след тази снимка погледнах към тапата си. По точно натам където би трябвало да е. Е , немаше я. Захвърлих щуката в листата опадали от тополите и в свински тръст се понесох натам. През очилата забелязах плувката, която стоеше на педя под водата. Хванах въдицата и зачаках. След минута тя пое към близката туфа папур. Изчаках я до го наближи, да си вдигна адреналина и засякох. С удоволствие видях бялкащото се в дълбокото тяло на щуката. Изкарах я в чистото и си позволих да си поиграя с нея. Да се покефя малко. После се върнах към фотосесията:




И понеже популагията на тея животни ич я няма в тея локви последва това.
Митко 1:




Митко 2:



Междувременно наоколо се напълни с народ. И да исках да се местя нямаше къде.
Заметнах отново плувката и пак се хванах за спининга. Мятах повече от два часа, смених сума ти примамки, но удар нямаше. Омръзна ми. Друго си да има мегдан за обиколки, ма така от едно и също място не е кеф. Захвърлих го, извадих един пакет семки и се заех да гледам скучаещата плувка, като отвреме навреме я подръпвах, да дам малко живещ на каракудчето. И така докато докапчих пакета. Наоколо ми побеля от семки. После се заех да поразчистя боклуците наоколо. Скука к'во да праиш. Па и да не се прибирам празен
Напълних едно чувалче и това ми омръзна. И тогава се изправих пред дилема! Какво да правя. Изядох семките, събрах болкуците и ся к'во... скукааааааа.
Я да събирам и да си ходя...
И ... си тръгнах.

[nqkoi si tam]

Хвала, колега....сега се надявам и а3 да се отбележа с някое такова рибе...

[esox_hunter]

Браво Кърца За кратък период от време доста екшъни си имал Набарал си ги като тръгват на закуска За тия гьолове си е постижение ,... а кто знам колко много ги "чоплят"
Публиката наоколо не мрънчеше ли, като пускаше Митко1 и Митко 2 да си 'одят Бравос

[сомчо]

Е на тва му се вика приятен Димитровден,евала за Митковците

[Katana]

Респект!

[snegk]

Kакто винаги, прекрасен разказ, и прекрасен риболов

[MANYAKA]

Много хубави щуки

[beis]

хубави щуки Кьрца а и кефа е бил на макс при ваденето на тия зьбатки

[sote]

Кърца номер едно както винаги

[GODzillata]

Браво, Славчо, при теб няма празно!

[каридата]

[milev74]

[chirusa_bg]

Браво Кърца, много хубави и зелени

[carp777]

браво бате велик разказвач си като чета се едно съм бил с тебе направо невероятно продължавай все така да ни радваш и за на пред.

[demorock]

супер