Кратък курс по обща култура

[GODzillata]

Просто си изказвах мнението !

С така изказаното си мнение няма да идеш в "университед"!
А и защо първо не вдигаш ръка, а почваш да говориш без да те питат, а?
Ще има пляс-пляс с показалката!!!

Упс! Ама то нямаме право да ви бием...брех, мама му стара, тук ще да е разковничето за лошата ви дисциплина...
Цъ, цъ, цъ, а едно време тези методи май даваха резултати.

[carp777]

интересен поглед над нещата има много истина и все пак БЪЛГАРИЯ има много кадърни деца все още нека гледаме по оптимистично БАТЕ БОЙКО ще оправи нещата(дали)?

[петко стоянов]

.....една седмица с мотиката на тютюна от 5 до 20ч,да пият мляко от "извора".....да маат праз и сирене....Ще си променят мнението за Очилището на 100 %!!!
....Неграмотни били.....лишпери....и за работа неможеш да ги хванеш,срам ги е ....искат да са мутри сичките и да лежат по кафетата като плужеци ......Даскалите трябва да имат права!Несамо задължения и да им треперят!

[sandokan]

Може би истината за възпитанието и културата е някъде по средата... Според мен учителите (не всички) взимат сериозно участие при възпитанието на едно дете(особено в по-ранна възраст), но родителите са тези които трябва да го възпитат в това да слуша по-зрелите от него и да не си показва рогата. В действителност малка част от децата са същински "идиоти", обаче за съжаление покрай тях простотията завладява много други(и става като лавина).А относно ценностите, те изцяло липсват в младите хора. Едната половина искат да са мутри(както каза колегата, приличащ на Тодор Кирков от спортните новини ) и да висят по кафенетата, а другата искат да са чалга певачки и да забият някой мутряга с парички, та да си уредят живота. Има и малка част, които все пак са се насочили в някаква смислена "посока" и знаят какво искат от живота, усетили са че в училище е мястото, където могат да получат безплатно знание и не се поддават на простотията около тях. Така че надеждата за нещо по-добро е в тях...

[GODzillata]

Хайде малко демагогия:

Анализирайки състоянието на образованието, категорично стигам до извода, че централен проблем на съвременното училище е демотивацията на голям брой ученици за усвояване на знанията. Признаците за това са налице – близо 30 000 отпаднали от училище през 2008/2009г.; големият брой извинени и неизвинени отсъствия от училище, масовото отсъствие от учебни занятия на учениците, особено от 12 клас, формалното провеждане на изпити и др. Тези процеси на демотивация у учениците има случаи в определени училища да прерастват в отчуждение от училището, нихилистично отношение към учебния процес, учителя и институцията училище, а оттам и към държавата и държавността, тъй като не бива да забравяме, че училището в съзнанието на ученика е символ на държавата и държавността.

Освен тези причини, водещи до този негативизъм и демотивация, които зависят от самото училище, добре знаем, че има и сериозни причини за тези явления, стоящи извън училището – икономически, социални, културно-психологически.

Но да се върнем на въпроса защо децата не ходят на училище? Всяка учебна година Министерството на образованието и науката отваря дума за посещаемостта на занятията в родното училище.
Статистиката на МОН и неговите мобилни екипи е най-вече за дванадесетокласниците. Средно 40% от софийските кандидат-абитуриенти не ходели редовно на училище!!!
Проблемът с отсъствията на ученици от учебни занятия е национален проблем. Доколкото си спомням, в министерството се генерираха разни идеи как да бъдат задържани децата в училище, предлагаха се драстични мерки като сериозни глоби за родители на деца, които бягат от час. Споменаваше се дори за лишаване от родителски права при системно отсъствие, но все пак образователните експерти не постигнаха единно становище по тази тема. Колебанията се изразяваха в това дали семействата да бъдат санкционирани, или да бъдат стимулирани, че пращат децата си в училище. А е повече от ясно, че за родното училище днес трябва да важи второто. Родителите често дори не подозират какво става зад олющената фасада на лоното на науката. Защото дават половината от семейния си бюджет, за да нахранят, облекат и изпратят своя наследник да учи и разбират последни, на някоя родителска среща, че той, същият, не бил влизал в часове, че донесъл някакви бележки за отсъствията.

Заради липса на всякаква информация са пропуснали възможността да повлияят и да вразумят отрочето си. След като един родител изпраща всяка сутрин детето си на училище, той поема своя дял от задължителното образование, но няма никаква възможност да проследи движението му в училище.
Но защо все пак децата бягат от часове? Отговорът е прост. Защото могат да го правят. За да стигне до това знание, българското дете изминава дълъг път на „обучение". От първия си ден в училище наблюдава размотаващите се из двора батковци и какички, пълните с ученици близки кафенета и паркове. За да проумее системата на движение в училищното битие, му трябват само няколко години на израстване.

В пети клас започват истинските уроци по неспазване на правилата. Дотогава детето се обучава от един учител, който познава характера и навиците му и възпрепятства прояви на неприлично поведение. Съществува тясна връзка семейство-училище. След четири години образование по тази схема единадесетгодишните деца попадат в безконтролна среда, пълна с всякакви феномени като „свободен" час и „сливане" на класове. В нея всеки ден подрастващите стават свидетели как голяма част от по-големите класове съвсем съзнателно и безнаказано не спазва своите задължения.
От своя страна с физическото израстване и осъзнаване на собствените си възможности децата непрекъснато търсят начин да се доказват като индивиди. Да бъдеш интересен в групата е основен мотив за поведение. И понеже да привлечеш внимание в рамките на допустимото е трудно, почти невъзможно, много от тях нарушават общоприетите норми, без да се замислят за последствията. Децата с условно казано добро домашно възпитание наблюдават внимателно проявите на „по-невъзпитаните" си съученици. Малките хора постепенно разбират, че в училище можеш да не слушаш какво ти говорят, да отговаряш невъзпитано, да лъжеш и да бягаш от часове, защото… последствия няма. Няма въпреки закона за просветата и правилника за прилагането му.

Отговорността за неизпълнение на тези норми се носи най-вече от класния ръководител, който е фигура със специален статут в българското образование, най-често това е преподавател по основен предмет, който би трябвало да съвместява функциите на учител, съветник и донякъде настойник на децата.
Действията на класните ръководители са друга основна причина за увеличаване на отсъствията от час. Този учител е единствената връзка между училище и семейство. Ако той не извести родителите за липсата на детето от часове, няма кой друг да го направи. Ученическият бележник като средство за получаване на информация от училище отдавна не върши никаква работа. Самата система в българското образование го направи доброволна за носене и показване вещ от страна на учениците. Класният ръководител е и единственият упълномощен да извинява отсъствия и своевременно да взима мерки за прекратяване на порочната практика за неявяване в час. В българското училище всеки един класен ръководител, в повечето случаи „класната" получава куп фалшиви медицински бележки срещу които най-вече "големите" ученици си гарантират бленуваната свобода. Може да се смята, че един учител си затваря очите, не наказва и не предлага за наказание свои ученици от доброта и жал.
По-скоро трябва да се мисли, че това е пълна безотговорност. За тази безотговорност има, разбира се, обективни причини. Ниските заплати и социалният статус на българските учители, безволието на държавата за качествена промяна на системата на образование, спадът на заинтересованост на цялото обществото и на семейството в частност за възпитанието на децата.

"В часовете е тъпо" - това е основен аргумент за подрастващите, които бягат от час. Още повече за тези от последните гимназиални класове. Освен затвърденото им чувство за безнаказаност те вече са прекарали 9-10 години на неудобните чинове, учейки най-вече по книга. Будното детско съзнание не намира радост в заучаването на текстове. В българското училище не се работи по програми и проекти, които носят разнообразие и удовлетворение за тийнейджърите. Занятията са по учебен план, който дори не може да бъде онагледен и представен занимателно. Основно поради липса на средства уроците се преподават дословно по скучни учебници, написани от некомпетентни автори.
В почти всички интерпретации на обучението се подчертава, че мотивацията влияе решително върху учебния процес, че без мотивация не може да съществува обучение.
Мотивацията е един от най-изследваните проблеми в рамките на психологическата наука. Чрез нея се описват процеси, които определят насочеността на действията на човешките индивиди. Тя се определя най-общо като вътрешно състояние, което стимулира, насочва и поддържа поведението и заема водещо място в структурата на личността.

Съвременните изследвания на мотивацията за учене се базират най-вече на теоретичните и емпирични постижения на когнитивната психология, откъдето се заимстват различни концептуални рамки за разбиране и изясняване на същността на ученето. Анализът на мотивацията включва както факторите на средата, така и индивидуалните характеристики на учащите се.
Учениците във всяка възраст обикновено се отличават със специфична мотивационна сфера на личността, изграждана при характерни за съответния период външни и вътрешни условия. В юношеската възраст мотивите на учениците достигат относително най-висока степен на зрялост, обобщеност и съзнателност. Съществена особеност е самосъзнанието и самооценката на личността. Самооценката на учениците от горна училищна възраст се уточнява вътрешно и в зависимост от оценките на другите хора и обществените изисквания. Равнището на претенциите се отнася към идеала, тъй като е свързано с целите, към които се стреми отделния индивид.
Мотивацията за учене се определя както от индивидуалните черти на личността, така и от динамичното и непрекъснато влияние на средата. Тя се състои от отделни операционални стъпки: определяне на целите, планиране на конкретните поведенчески прояви; концентриране на усилията в търсене на адекватна информация; получаване на своевременна обратна връзка; метакогнитивно знание за очакваните крайни резултати и удовлетворяване на необходимостта от постижения.
Дванадесетокласниците имат най-ниска мотивация за посещение на часове, тъй като учебният материал в 12-и клас не е съобразен с бъдещото им кандидатстване в университети. „Общото” им образоване продължава без оглед на техните интереси и планове за реализация. Без допълнително обучение извън държавното образование учениците не могат да издържат успешно дори зрелостните си изпити. Така че, вече пълнолетни, те разсъждават напълно логично, че в училище по-скоро си губят времето. И така или иначе трябва да се оправят сами.

В крайна сметка нека не забравяме, че образованието в среден курс НЕ е задължително, така че, драги ученици, изборът е ваш!

[NikiStoianov]

Никой от нас/вас не е ходил на училище, за да се учи. Айде да не си кривим душичките . Всички ходехме, защото трябва да се ходи и друга алтернатива не е имало. Никой не му се учеше, ама учехме. И от часове сме бягали, и цигари сме пушили, и чалга сме слушали и т.н. (основното почнах 87г., а средното завърших 99г.)
Ама системата беше друга, държавата беше друга, даскалите бяха други, училищата и те. Родителите също бяха по-различни, възпитанието и то. Знаехме що е морал и възпитание още от ранна детска възраст. И книги четяхме, щото трябваше да ги четем естествено, ама пък взе да ни харесва с годините и си продължихме да ги четем и след даскало. А някой започнахме и да ги разбираме книгите.
За всичко са виновни родителите, смятам аз! И онея дето скачаха и викаха "кой не скача е червен" и ни напълниха главите с илюзии за свобода и светло бъдеще в прегръдката на нашата любяща майка Европа
Аз ако стана някой ден работодател, като правя интервюта за работа ще включа диктовка и сбит преразказ. Човек, който не може да си оправи правописа няма да наема. Ако всички го практикуват, бързо-бързо ще се отсеят некачествените хора, ще се натикат в ъгъла - там да си мислят как ще я карат.

[Shankulov]

Ще ви разкажа една случка!Такаааа... Значи седим пред училище, там се събират пушачите/непушачите и аз сред тях. И едно момиче вика: "Тая по химия ми написа двойка и си мисли, че ще ме накара да започна да уча, ама да забрави!" Това го казва МОМИЧЕ. Честно ви казвам, доповръща ми се като я чух, колко е елементарна...

[NikiStoianov]

Ще ви разкажа една случка!Такаааа... Значи седим пред училище, там се събират пушачите/непушачите и аз сред тях. И едно момиче вика: "Тая по химия ми написа двойка и си мисли, че ще ме накара да започна да уча, ама да забрави!" Това го казва МОМИЧЕ. Честно ви казвам, доповръща ми се като я чух, колко е елементарна...

Предпоследна година в техникума се бях зарибил по ротативки и покери Вадех си бележки от докторката и киснех по залите. Бях натрупал мноооого извинени и далскалката по литература (много я уважавам жената) ме сгащи в коридора един ден и ми каза : "Аз сега ще ти пиша четворка за годината и ако догодина не изкараш 6 ще идеш на матура. Ти си прецени какви са ти шансовете да следваш като отидеш на матура" Тогава още литературата беше балообразуваща оценка при приема на ИУ Варна. Викам си "Ше ида на матура, ама там гаранция няма. Ще ми се падне нещо гадно, ще ми цапнат една тройка - отиде ми висшето"
Да видите следващата година оня (демек АЗ) как не пропуска час по литература, води си записки и вдига ръка всеки час. Голям урок ми даде жената и за това я уважавам. Пък и ми отвори очите доста за българската литература.

[Бат Мирче-5кила]

И от часове сме бягали, и цигари сме пушили, и чалга сме слушали и т.н.

ша ма извиняваш за неграмотността АМА........чалга не СМЕ слушали пьк аз 96 си завьрших пьрвото висшо и все ОЩЕ чалгата не беше на мода.......

[glushaka]

Един милион се пише с 6/шест/ нули...За два милиона,обаче не съм сигурен Някой може ли да ми разясни понятието "обща култура"?

[GODzillata]

И от часове сме бягали, и цигари сме пушили, и чалга сме слушали и т.н.

ша ма извиняваш за неграмотността АМА........чалга не СМЕ слушали пьк аз 96 си завьрших пьрвото висшо и все ОЩЕ чалгата не беше на мода.......

Прав е, Мирчето, тъй си беше - ник'ва чалга!!! То тогава я и нямаше де, освен сърбежи разни.
Ех, младини...

[starcho]

Закваската е важна,да минеш с бръснещ полет над страстите и да кацнеш на местото си,ама пак ученееее

[майсторчето страхил]

Тук има една камара приказки изприказвани от 1 до ........
http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=25&t=12168 ----- http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=25&t=12238

[GODzillata]

[youtube]<object width="425" height="344"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/mHMWkO0f_9E&hl ... ram><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/mHMWkO0f_9E&hl=en_US&fs=1&" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="425" height="344"></embed></object>[/youtube]

[Shankulov]

А де, ще учиш ли, ще бачкаш ли ?