странна работа

[Ivo_Ivanov]

Голям шмекер...ей!

[Herodot]

Според мен това са пълни глупости. Ето я другата истина
" ....Основно явление, използвано за получаване на електрическа енергия в съвременната електротехника, е електромагнитната индукция. Затова генераторите от този вид са наречени индукционни. Понастоящем това наименование не се използва, още повече, че в електрическите централи има само такива източници. За по-удобно е прието те да се наричат просто електрически генератори. Това са машини, в които неелектрическата енергия се превръща в електрическа.
Всеки генератор се състои от три основни части, необходими за работата му:
1. ИНДУКТОР - магнит или електромагнит, който създава магнитно поле.
2. КОТВА - намотка, в която се индуктира електродвижещо напрежение, когато магнитният поток, обхванат от нея, се променя.
3. КОНТАКТНО СЪЕДИНЕНИЕ, което да създава проводима връзка между въртящата се и неподвижната верига.
Въртящата се част на машината се нарича ротор, защото се върти, а неподвижната - статор. Тъй като за индуктирането на ЕДН от значение е относителното движение на едната част спрямо другата, то в практиката се срещат конструкции, в които котвата е ротор, а индукторът - статор, докато в други машини е обратното.
Действието и частите на една машина за получване на електрически ток по индукция са показани в следното принципно устройство: една правоъгълна навивка с прекъсване в едната й страна може да се върти около ос, успоредна на двете цели страни. Свободните краища на навивката са свързани с два изолирани метални пръстена, които се въртят заедно с нея. Две неподвижни пластинки от метал или графит, наречени четки, се допират до пръстените. Четките и пръстените образуват третата част, наречена по-горе контактно съединение. Цялата навивка се нарича секция. Тя играе ролята на котва. При въртене на секцията, само двете и страни, успоредни на оста, пресичат магнитните линии и в тях се индуктира електродвижещо напрежение. Затова те се наричат активни страни на секцията. Другите две страни, наречени челни, свързват двете активни страни - едната е цяла, а свободните краища на другата се свързват към двата контактни пръстена.
ЕДН, индуктирано в активните страни, се изменя както по големина, така и по посока. То е нула, когато площта на навивката е перпендикулярна на магнитните линии, защото там магнитният поток не се променя при безкрайно малко завъртане. Това нейно положение определя така наречената неутрална равнина. В чертежите неутралната равнина се изобразява с права линия. ЕДН става максимално при завъртане на секцията на 900 от това положение, тъй като тогава изменението на магнитния поток е най-голямо. След това ЕДН намалява, изменя посоката си при минаване през неутралната равнина и т. н. За полюси на машината се смятат четките. Ако към тях се свърже консуматор, получава се затворена верига и протича ток. С правилото на трите пръста на дясната ръка се установява, че при означената посока на въртене, токът в горната активна страна е от нас към чертежа /знак /, а в долната, обратно - към нас /знак /. Такава е и посоката на съответните електродвижещи напрежения. Чрез челната страна двете напрежения се сумират. След като навивката мине през неутралната равнина, напреженията и съответният ток изменят посоката си. Следователно, както в секцията, така и във външната верига /вън от полюсите/ се получава променлив ток. Затова описаното до тук устройство дава принципа на действие на генератора за променлив ток.
За да се получи постоянен ток, вместо с два пръстена, свободните краища на секцията се свързват с два полупръстена, изолирани един от друг. Това приспособление с четките се нарича колектор или комутатор.
Когато секцията минава през неутралната равнина и напрежението променя посоката си, в същия момент и полупръстените разменят местата си. Лесно е да се проследи, че едната четка ще остава постоянно положителна, а другата - отрицателна. Във външната верига ще протича ток само в една и съща посока - от положителната към отрицателната четка. Този ток не е постоянен, а пулсиращ. В електротехниката се нарича прав ток, защото запазва посоката си. Но във вътрешната верига токът е променлив. Процесът, който става с тока в момента, когато полупръстените разменят местата си спрямо четките и става изправяне на тока, се нарича комутация. От тук е ясно, че колекторът е не само контактно съединение, но същевременно изправя променливия ток - той е един механичен токоизправител.
Колебанията на тока във външната верига може да се намалят, ако има повече секции, разместени равномерно на един и същи ъгъл една спрямо друга. Това налага вместо два полупръстена, колекторът да е съставен от няколко метални сегмента, изолирани един от друг. Наричат се ламели. Те се закрепват върху цилиндрична повърхност. Когато в едната секция напрежението е нула, в другата то е максимално, т. е. двете напрежения са разместени по фаза на 900. В практиката е прието като най-изгодно секциите да се свързват последователно.
Напрежението между четките е равно на това на единия успореден клон, а токът във външната верига е равен на сумата от токовете в двата клона. Това наподобява случая, при който два източника на ток са свързани противопосочно. Ако не са четките, ток няма да протича. Чрез четките обаче се образуват два успоредни клона, както при случая на свързани секции.
За да се получи постоянно напрежение с малки пулсации е необходимо да се вземат поне 15-20 секции. Същият брой ламели има и при колектора. Тогава напрежението между четките ще пулсира с 1 % от средната му стойност. На практика то може да се счита за постоянно. Строго постоянно напрежение обаче, не може да се получи с машините за постоянен ток....."
Всичко останало е "Мистър Сенко" или пожелания в сферата на фанатазиите! Това е лично мое мнение.