Сом на тролинг

[мирославмладенов]

колко малко,бре,кроки,излъжете ме да хукна,че не издържам вече...

[krokibg]

колко малко,бре,кроки,излъжете ме да хукна,че не издържам вече...

Малко бе Миро,понеделник,вторник ...........................................................и хоп,дошъл момента да хукнем към язовирите.Те хората и сега си ходят за бяла на силикони и си хващат Днеска ми казаха къде ги мяткат ама нищо не казвам тук че ще стане мазало пак

[lovo-бай СТОЯН]

Те хората и сега си ходят за бяла на силикони и си хващат

Любчо,случайно да си чул,дали сега ,са фанали некое соме-на силиконите за бела.

[toshko]

Миналата година излизаше по некое 5-7килца, на силикони за бяла, обикновено в най-дълбоките части на язовира в близост до скали. Таз година нещо ми е студено и още несъм ходил.

[krokibg]

Момчета,само бяла за сега,от 1.5 до 3кг ! Аз,нали знаете че има ли сом и да е хванат от човек на които да вярвям,веднага ще кажа

[Emo-83]

Момчета,само бяла за сега,от 1.5 до 3кг ! Аз,нали знаете че има ли сом и да е хванат от човек на които да вярвям,веднага ще кажа

А бялата на силикон я ловят вече месец.

[krokibg]

Аз знам че си дава и то повече от месец.Всяка година си ходя но тази я пропуснах

[мирославмладенов]

моито боино поле е река искър на долу,но сега си купих и моторче и ще засиля язовирното присъствие с цел товарния...

[maistor_ribar]

Може би това е причината да има малко удари на естествен цвят примамки или въобще да липсват-


КАКВО Е ЗНАЧЕНИЕТО НА СВЕТЛИНИТЕ И СЕНКИТЕ В ЖИВОТИНСКИЯ СВЯТ?
Макар и заснети на черно-бял филм, ние все пак различаваме животните на екрана, защото различаваме тях­ната форма от тази на останалите предмети. Наистина, окраската мо­же да направи формата сравнител­но слабо забележима. На фона на снега една черна котка ще бъде мно­го по-лесно възприета, отколкото снежнобялата котка. Но бялата все пак няма да остане скрита от погле­да ни. Ще я издадат светлините и сенките. Те са резултат от неравно­мерното осветяване на тялото й. Светлините и сенките ни помагат да различим цялостната форма на жи­вотните – както техните контури, така и обема им.

Вече споменахме, че при стра­нично осветление възприемаме обе­ма на един бял цилиндър благодаре­ние на това, че неосветената му стра­на остава в сянка. Но върху освете­ната страна бихме могли да нарису­ваме една изкуствена сянка, която по сила да отговаря точно на естес­твената върху неосветената страна на цилиндъра. Така той ще изглеж­да равномерно сив, а заедно с това у нас ще изчезне чувството за негова­та обемност. Цилиндърът ще въз­приемем като плосък. Такова едно обратно засенчване е широко застъ­пено в окраската на много животни. По този начин те скриват своя обем от погледа на страничния наблюда­тел.

При дневна светлина осветена е най-често тръбната страна на тяло­то, а коремната остава в сянка. Ето защо тръбната страна на животни­те, които са активни през деня, най-често има по-тъмна окраска, а ко­ремната – по-светла. Този широко разпространен принцип на окраска, който бихме могли да наречем „прин­цип на обратното засенчване” или „принцип на противосянката”, не е проявен никъде с такова съвър­шенство, както при рибите.

При речните и при ония морски риби, които живеят в повърхностни­те води, тръбната страна е тъмно оцветена, а коремната е светла. По­ради сливането на тъмната окраска на тръбната страна с естествената сянка на коремната, гледана отстра­ни, рибата изглежда равномерно оцветена, т. е. плоска. Това й пома­га повече или по-малко да се слее с околния фон. Такива риби ще из­глеждат силно изпъкнали и форма­та им ще се възприема много по-до­бре, ако ги поставим в аквариум с изкуствено осветление отдолу.

Тъмният гръб и сребристият ко­рем на рибите ги скрива от погледа на враговете им не само когато са наблюдавани отстрани, но и отгоре, и отдолу. Цветът на тръбната им страна е в зависимост от цвета на средата, в която живеят. Черно-кафявият гръб на селдата се слива с тъмните води на морето в северните области на океана, които населява този вид. Някои риби в онези тро­пични части на океаните, където вода­та има наситен син цвят, са яркоси­ни. Тръбната страна на повечето речни риби е сиво-кафява или маслинено-кафява, какъвто е цветът на реч­ното дъно. От друга страна, сребри­стата окраска върху корема на рибите се слива със сребристата вод­на повърхност, когато те са на­блюдавани отдолу.

Във водата не само рибите, но и много други животни, като китообразните, морските змии и главоногите са обагрени също по принципа на обратното засенчване. Биологич­ното значение на този тип окраска се потвърждава от обстоятелството, че тя липсва, когато не би могла да бъде с нищо полезна. От такава окраска са лишени дълбоко-морските ри­би, които живеят при пълна тъмни­на. Няма я и при обитателите на ри­фовете, които водят скрит начин на живот. Тя е много слабо изразена или липсва напълно и при риби, чие­то тяло е силно сплеснато странич­но. При такова тяло противо сянката не би принесла полза, а вреда. Има и случаи, когато противо сянката не е на тръбната, а на коремната страна. Такъв е случаят с една риба, която живее в Нил. Тя плува с коре­ма нагоре.

Ролята на обратното засенчване проличава особено ясно при рибите прилепала. Тези неголеми риби имат върху главата и предната част на тя­лото елипсовиден вендуз, с който се прилепват върху акулите или по ко­рабите. Така те могат да се при­движват на големи разстояния, кое­то не е по силите им. Обикновено прилепалата се залепват върху коремната страна на акулите, но понякога и върху гърба. В тази поза с коремната страна нагоре те оста­ват дълго време. Тогава гръбната страна на прилепалата постепенно избелява, а коремната потъмнява. Подобно преместване на противо сянката в зависимост от по­ложението на тялото се наблюдава и при някои главоноги.

Принципът на обратното засен­чване е широко застъпен и всред обитателите на сушата. При бозай­ниците противо сянка имат почти всички гризачи, повечето копитни,

торбестите бозайници в Австралия и Америка и т. н. Много птици, както и голяма част от влечугите и земно­водните,също имат противосянка. У насекомите тя е развита до съвър­шенство при гъсениците на някои пеперуди.

При обитателите на пустинните области обратното засенчване е сла­бо изразено или напълно липсва. Там светлият пясък отразява голя­ма част от светлината и животните биват осветявани не само отгоре, но и отдолу. Също така слабо изразено е обратното засенчване и при обита­телите на сенчестите гори, където осветлението е дифузно.

Трябва да се има предвид, че принципът на противосянката се осъществява не само чрез постепе­нен преход в оттенъка на окраската, но много често и чрез система от ри­сунки. Обикновено това са тъмни петна или ивици върху светъл фон. От определено разстояние тези пет­на или ивици се възприемат като еднороден тон. Същият принцип се използва при отпечатване на илюс­трации във вестниците и списания­та. С помощта на дребни точки, пе­тънца или линии, които нашето око не различава като отделни от раз­стоянието, от което разглеждаме илюстрациите, се създава впечатле­ние за сив цвят. Чрез постепенното уголемяване и уплътняване на точ­ките или с постепенното удебелява­не и сближаване на линиите могат да се постигнат всички преходи от най-светло сиво до черно. Трябва са­мо да употребим една не много сил­на лупа, за да се убедим, че изобра­жението, което ние възприемаме ка­то съставено от различни по сила си­ви тонове, представлява всъщност сложна система от черни точки, пе­тънца или ивици, разположени вър­ху бял фон.

Като пример за противосянка, постигната с помощта на прости ри­сунки, може да се посочи зебрата. Нейната окраска се състои от черни ивици на бял фон. Както самите иви­ци, така и белият фон са лишени от противосянка. Те са едноцветни по цялото си протежение. Но на гърба както и на другите му части, които се осветяват по-силно, черните иви­ци са по-широки, а надолу посте­пенно те се стесняват. Когато жи­вотното е наблюдавано от голямо разстояние, това разположение на ивиците изпълнява същата роля, както окраската на еднородно оцве­тените животни с противосянка. Гле­дани от далеч, ивиците се сливат та­ка, че се получава най-тъмен сив тон върху онези части от тялото, които са най-силно осветени. Естествена­та сянка изравнява неравенството в силата на сивите тонове на тръбна­та и коремната страна и животното изглежда равномерно сиво,плоско.

Гепардът притежава друг тип окраска, която също изпълнява ро­лята на противосянка. Тялото му е покрито с черни петна, които са по-големи и по-гъсто разположени на тръбната страна и са по-редки въ­рху коремната. Подобна окраска имат и други видове бозайници. А при някои е обратно – вместо тъм­ни петна на светъл фон имат светли петна на тъмен фон. Тогава обаче светлите петна са по-дребни на гръб­ната страна и по-едри на коремната.

Всички споменати рисунки имат една обща черта: при прехода от тръбната към коремната страна се намалява тъмната площ и се увели­чава светлата. Подобни рисунки се срещат не само при бозайниците, но и при птиците и влечугите.

Един добър пример за зрителен ефект от противосянка е гъсеницата на вечерното пауново око. Тя има светлозелен цвят на тръбната стра­на, който постепенно преминава в тъмнозелен на коремната. Това е та­ка, защото върху клончетата на вър­бата, с чиито листа се храни, тази гъсеница застава винаги с гърба на­долу. При това най-често тя се за­хваща само с помощта на задните си крака. В това положение естествена­та сянка добре изравнява по тон по-тъмно обагрената коремна страна и отстрани гъсеницата изглежда плос­ка. И тъй като е захваната за клон­чето само с единия си край, тя мно­го прилича на листата на върбата, сред които трудно може да бъде открита. Обърнем ли обаче клонка­та така, че гъсеницата да се окаже с гръб към светлината, противосянка­та на нейната коремна страна ще се слее с естествената й сянка и това силно ще подчертае обема й. В тази нетипична за нея поза тя ще се виж­да лесно на фона на плоските листа.

Това ли е всичко, което знаем за „оптическата измама в животин­ския свят?” А животните с плоски форми? Има ли „хитрости” в тяхна­та окраска, които скриват формата им?

Наистина има животни, които са повече или по-малко плоски или някои части от тялото им са такива. Плоски са например крилата на пе­перудите. Но природата е не по-лош художник от човека. Тя е „снабди­ла” онази част от крилата им, която се вижда в поза на покой, със за­щитни рисунки. Те се състоят от петна и ивици. В тях светлините и сенките са разположени така, че пет­ната и ивиците изглеждат изпъкна­ли, т. е. релефни, каквито са камъче­тата и клонките, нападали по земя­та, или неравностите по кората на дърветата.

Това не е всичко! Окото на на­блюдателя може да бъде измамено не само с помощта на светлините и сенките, но и с други „трикове” на природата.

[мирославмладенов]

след тоя пост нещо се спря темата.....

[krokibg]

Какво да се каже повече,незнам.Всеки си е направил собствен анализ на това какво иска хищника,и се води по него.Все пак е важен успеха а не писането

[skorpion]

Е тука този сом не е на тролинг, но си е хапвал ЧОВЕЦИ
http://www.sportfishing.ua/news/7992.html

[Dimy]

тва не е ли китова акула , хич не ми прилича на сом с тая гръбна перка
[img]
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/c ... uarium.jpg[/img]

[krokibg]

тва не е ли китова акула , хич не ми прилича на сом с тая гръбна перка
[img]
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/c ... uarium.jpg[/img]

Точно

[skorpion]

То прилича, но е хванато в сладководно езеро/така са написали/, или се е аклиматизирала от малка.

Каждый год в одном из водохранилищ Китая таинственно исчезали несколько купальщиков.
Рыба на фотографиях очень похожа на китовую акулу. Но, как известно, тигровые акулы не обитают в пресной воде