Нещата от живота.

[Бат' Гойко]

Здрасти Доценте (Ники),

По-горе писах, че приключвам спорадичните си изяви в този сайт, но светът е малък и колкото и да не съм очаквал да те срещна точно в "Подводен риболов", то се случи. Не, че не те срещам почти всеки ден около блока, където живях 38 години, а ти все още живееш там, но май така е по-интересно.

Тук получих обвинения от едно момченце, че не съм мъж. След твоето включване може някой да каже и че съм лъжец... Ако беше чел внимателно постовете преди това, щеше да видиш, че освен ника ми Гринго от един друг сайт, се споменават и още две имена - Балчев и Гриша. Ако и това не ти е достатъчно, ще се наложи да се запознаем официално, когато звъннеш на майка ми на 4-тия етаж над теб, за да ме търсиш за някаква услуга... Не, че не си идвал и в новото ми жилище през една улица, ама...

Независимо, че доста сме обикаляли гьоловете около София с теб, за първи път чувам, че си практикувал подводен риболов и ми беше интересно да прочета разказа ти. Може би не е ставало дума, когато сме били с въдици в ръце - вероятно, защото аз бях спрял да се гмуркам през 92-ра и започнах почти от нула през 2006-та и темата не е била актуална. Сега може и да се сетиш, че си ме виждал през последните години да пренасям такъмите си до колата и всеки път съм уточнявал, че вече в калъфа няма въдици, а харпуни...

Не разбрах обаче какви изводи си направи ти, след като мечтаният капитализъм ни се случи с пълна сила. Ти си писател, имам всичките ти книги, лично подарени на мен или на Криси от теб, някои даже с автограф "От автора", та те приемам за интелектуалец и мислещ индивид. Как оценяваш живота си, след като изпратихме гадния социализъм с толкова ентусиазъм? Помня, че мечтаният Фиат (Панда) ти се случи по едно време, но за кратко. Аз за разлика от теб имах доста сериозен бизнес, но той не ми донесе щастие, дори напротив! Знаеш и какви коли съм карал и то от кога... Никога не съм спрял да съжалявам за времето, когато играехме пред блока и ходехме сами на училище още в първи клас. Сега децата няма как да го правят - нито останаха градинки, нито някой смее да ги пусне сами.

Аз също помня трима италианци, които идваха на Варвара с три 850 куб. мотоциклета Kawasaki всяка година на море, а ние ги гледахме като извънземни. Единият беше ядрен физик, другият - лекар, а третият - учител по литература. И тримата бяха също комунисти и се опитваха да ни обясняват, че в живота има по-важни неща от колите и дънките, ама и ние не им вярвахме... Това беше между 1980 - 84, когато започнах да се гмуркам по-сериозно.

Ще ми е интересно да споделиш какво ти донесе на теб капитализЪма...?

P.S. Днес ходих да видя майка ми и се наложи да изчистя снега пред входа ВИ, защото бабите се оплакаха, че вече не били останали мъже там. Не ми е за първи път да го правя, но се замислих, че всъщност нямам спомен да съм виждал за толкова години двама съседи от мъжки пол, живеещи на партера врата срещу врата, да заметнат с лопатата за сняг със същия мерак, с който си служат с въдиците! Ни при социализЪма, ни сега...

Поздрави,
Г.

[justinian]

Magnum in parvo.
Това са нещата от живота.
Езикът е най-доброто и най-лошото нещо.
С интерес ще прочета отговора на Доцента.

[Кузмич]

Magnum in parvo.
Това са нещата от живота.
Езикът е най-доброто и най-лошото нещо.
С интерес ще прочета отговора на Доцента.

Добре изразяващи се и на различни мнения.

[docenta]

Здравей Гриша,
Радвам се, че разкриваш самоличността си. Потвърждавам, че всичко написано от теб в поста ти относно нашите общи преживявания и взаимоотношения е точно и ясно казано. Който очаква с интерес моя отговор - той е: Няма и няма да има интрига между мен и теб, независимо дали е пуст вълчи сезон, или не За отношенията ти с другите съфорумци- разбирай се с тях и по-добре на ЛС. Диканаров го е казал най-добре и мъжки. Толкова от мен по въпроса
Поздрави от Николай Светлев- Доцента

ПП. У мен също има носталгия по социализЪма, помня го като казармата, тоест само хубавите и смешни неща, а простотиите му съм описал в книгите си, които, ха познайте защо излязоха на бял свят точно при капитализЪма, макар цял живот да съм работил в областта на словото.

Ето ви едно мое стихотворение, публикувано през 1983 година в литературния по това време печат, заради което имах много яки професионални неприятности:

IN MEMORIAM!

Една хлебарка на зигзаги приближава
по неизследваната територия на пода...
Аз вдигнал съм подметката по навик,
усмихнат като смърт и ... дебна подло!

Храс-с-с! Няма я хлебарката - изчезна!
Светът се срути грапав, с дъх на гума -
часът на Второто пришествие
настъпи тихомълком под крака ми...

Погледнах и ме втресе от петното!
Навярно няма по-кошмарно нещо
от смачкана хлебарка с цел в живота -
от този ъгъл да отиде до отсрещния...

Това е, братлета, нищо лично към никого, но да внимаваме с езика и Словото, защото те могат да бъдат страховити оръжия

[Булти]

Ако случайно се разхождате по моста в Бургас , на връщане обръщайки гръб на морето ще забележите в далечината очертанията на назъбени и свъсени северни планини ...Севри баир ...в подножието му са пръснати най-различни по форма къщички , вили и барачки... в някой от дворовете има кладенци , в други сонди , в трети вятърни перки а някой от къщите са без водоизточник и под улуците имат сложени от ония големите метални варели да събират дъждовната вода ...във всеки двор обаче задължително има лозе и във всяка къща казан за ракия ...тая зима бай Вельо , преселник от Македония , заселник на Севри Баир от трийсетина години , откакто е и пенсионер , реши да стане домакин на тазгодишното Трифонзарезанско събрание на баира . При бай Вельо "кризата" беше някакво далечно и мъгляво понятие . Макар и с мизерни пенсийки , той и бабичката му си произвеждаха почти всичко сами ...лозето му лозе , бадеми , ябълки , череши , круши , дюли , вишни ...зайци , кокошки , пътпъдъци , фазани и козички ...и двата ягтериера на сина му ....на сутринта на Трифон Зарезан компанията от виладжии се събра в центъра на Банево , някой бяха дошли с автобуса , други с коли , но ги очакваше много кофти изненада - жестока , гъста и леплива мазна кал , почти 2 километра до заветната къщичка на бай Вельо под Севри баир . Удариха по едно набърже и в индианска нишка тръгнаха по яко ташкън нагорнището ...вървяха , пуфтяха , псуваха - пусто обездвижване - колко месеца - се дъжд и сняг...наближиха долните вили и по едно време Пейо се фана за гърдите и се свлече на земята . Ритат го , бутат го - йок - не мърда . Умрял на сто процента . Ам сега ? . Сещат се , че малко по нагоре е къщата на един образ с прякора Бен Ладен ( заради брадата ) и че той също постоянно е там и има лада Нива ...свалят с джипа мъртвеца в селото ( опс квартал вече на Бургас ) и потеглят обратно към баира , а там веселбата вече е започнала - масите са отрупани - има дори и от прословутите мариновани рапани на Булти...Пею остава някъде в миналато ... в разгара на купона отиват и вземат акардиона на бай Митю ( от жена му - щото той почина от цироза преди няколко месеца ) и почват хайдушките песни ...дет се вика умрелия умрял а живите са жадни


http://zamunda.net/details.php?id=210060

[4x100срусалка+1бира]

Баси, има държави дето уж пращят от просперитет и секи който пребивава там по некъв начин го огрява, а нас все ни е страх да си бием къмшиците и газ - към рая. Страх ни е щот го виждаме и леко така. Некой ден, некой - демек ние - падаме на улицата да мрем и тогава вече не сме тарикатите с поданството, а най-вече никой и никъде. Хората те прескачат и даже не се замислят за тебе - война! Направо избегват да поглеждат натам шото мозъка и съвестта бачкат за себе си и развалят позитивното мислене.
"Тук обаче е друго. Се квото и да стане някой ще се наведе да ти подаде тъка."

[grizmin]

Преди три години,разхождайки се с голямата дъщеря,и минавайки покрай един от любимите ми щандове втора употреба книги,забелязах два крака да стърчат от павилиончето а една дама да се изнася с тихото "госпожо" ехо" госпожо"?!?!......... и леко забързан тръс надолу по улицата.Само дадох торбичката на хлапето и издърпах една женица къмто 55 и нагоре,която нямаше признаци на живот.Казах на колежките от съседните магазини да тичат кум клиника Европа,и да викат медик, а същевременно започнах спасяваща процедура на жената,която си беше стиснала ченето с липсващи зъби,и слюнка в която трябва да се бръкне и да се извади езика,добре че ги нямаше половината зъби че запалката лесно влезе и отвори захапката.Освободих гърлото,вдигнах главата назад и си казах само да не е уста в уста........цвета се върна в лицето ,три шамара раздвижиха клепачите,но женицата така и не идваше на себе си.Хората минаваха и продължаваха.Гадно е да видиш човек овалян в прахоляк и слюнка,смесена с вода и кой знае какво от земята,камо ли да спреш.Хората,отишли за помощ се върнаха и казаха ,че няма кой да дойде от клиниката.Хипократова клетва.....Както и да е .Обадих се на колеги,да подбират първата линейка (Защото и Бърза помощ не идваше) и да дойдат да пазят обекта на жената,ако я отведат нанякъде . След 3 минути пристигна отряд Сигма а линейката подпряна от тях спря след още половин минута до нас.Само си стиснахме ръцете и казах -Диша не е в съзнание,трябва да се напъхат кашоните вътре с книгите и да се затвори.Не бери грижи,това им бяха думите.Тръгнах и почнах да успокоявам детето си ,което бях зарязал в тълпичката образувала се около нас,едва ли дете на четири и кусур разбира какво прави баща и' по земята с бабата...
След два месеца минахме пак оттам,женицата кротко седеше край кашоните с литература и изкуство.Нямаше да се обадя,но хлапето каза ''ето я лелята, дето я спасихме''.Извиних се за по силните шамари ,които отпрах и попитах дали всичко е наред.Жената успя само да ми благодари и млъкна.Конфузно и ненужно като ситуация.Тръгнахме си и едва тогава ми олекна,че всичко е наред.Не че се бях чудил дотогава,сметнах че съм направил всичко ,което знам и съм научил.Но явно го е имало.Онова тегавото-Всичко възможно ли направих????
На 12 февруари тази година кола блъсна същото това мое дете заедно с баба му на пешеходна пътека,на зелено.Майка ми отказала да ходи до болница,въпреки настояванията на шофьора.Добре че е склонила- кракът и бе счупен на две места.Детето ми само кълбета в калта и уплах.После си дадох сметка че дори и виновен човек,може да направи всичко възможно да поправи грешката си и да помогне вместо да псува и ......да намери сили да помогне.Вината,как да я изкупи? Никак...Прощавайте хорските невежества и уважавайте героя в себе си, някой ден вашето дете ще ви гледа с гордост,а не с укор.Всеки може да направи избор-номера е да можеш да живееш после с него.

[4x100срусалка+1бира]

Най голямата крачка според мен е тази към съпричастността.
Ако пък ти кажа "евалата" ще е нелепо.
Да ти се връща стореното стократно и дано повече хора прочетат написаното от теб!

[Булти]

Гризмине , малко хора са като теб !

[vatus56]

Нямам думи...
Това са истинските неща от живота...

[adventurebg]

Много си прав Гризмин, всеки трябва да реагира така, но уви! Малко са хората които биха постъпили като теб, доста съм патувал и много неща съм видял, днешните хора в 90 % от случаите са като коне с капаци! Да си жив и здрав

[grizmin]

Странни неща ни поднася живота,трябва да се живее,да помним,да говорим ,да не забравяме.И да не съжаляваме за миналото.Всеки ден ,който завърши има за какво да бъде помнен,но не трябва да съжаляваме че нещо ни убягва.Значи не си е струвало да се помни.Важно е било за някой друг ,той го е запомнил.Тази тема и Вселена да бе наименувана,нямаше да е по необятна.Със здраве пичове.

[starcho]

Гризмине,евала!Изчезна нашето така високо прокламирано човеколюбие от свирепите константи на капитализъма.Някои хора са просто флуиди,други пазят образа си ина тях се крепи нацията,колко ли останаха в милата ни татковина.Е,сега върви кампания за Гого,а колко погинаха от лицемерната политика на здравна каса,колко деца станаха курбан заради чиновници?Спасил съм 2 от удавяне и съм щастлив от това,но да опра до лекар си е чист екшън-високомерно като св. Петър ми натрисва възможно най-заплетената ситуаеция.Едно е ясно-в облика на хомо сапиенс ни заобикалят в служебни одеяния безброй мутанти и паднали ангели,демек отпадъци на човешката раса.

[Булти]

Старчо , не ми хареса ,че искаш да ядеш делфини , но за горенаписаното ти стискам ръката

[starcho]

Да хапна от делфин го приемам с мисълта че съм отгоре на класацията в природата,но да гледам как разни себеподобни им е през кура дали ще те има и гледат на теб като куфарче с кинти на това му викам визша низост.Майка ми умря от тумор в мозъка преди 2 г. и ходенето по болници и лекари ме стопи тотално,а нея я докараха до животински страх от белодрешковците.Тия хора са доста далеч от европа,регламентите са размити,алчността безмерна.Но има много свестни доктори които са посветили живота си на професията и те наистина заслужават дълбок поклон и публичност.Това е важно звено в една държава,а то биде изтървано от контрол-там трябва военна дисциплина и морал.