Случка с лекарско участие

[gunman]

Привет на всички колеги риболовци.
Бих искал да споделя с Вас една случка в моя живот, но понеже не е пряко свързана с риболова, затова я слагам в "Разни".То и самата случка си е такава - Разна, ама от най-разните (каквото и да означава това).....

Не е кой знае какво, като случка, но донякъде е доста стресиращо преживяване, та затова...
Цялата работа започна от преди около 3 месеца с някаква хрема и кашлица. Казах си "Майната му ! Зима е. Нормално е за сезона.Ще мине от самосебе си"....Лекарства никакви (по принцип не обичам да консумирам излишни неща).
Да, ама месец-месец и нещо - не минава. Кашляшлям си сутрин и докато не изкарам от гърлото си разните му там заседнали секрети, не минава.Иначе през деня почти нищо ми няма. Живота върви, Нищо не чувствам (в смисъл да съм болен) и живота ми си върви по обичайния начин.Покашлям си, ама не ми пука.
Дойде обаче един слънчев ден, в който бяхме поканени семейно на сватба. Всичко минава нормално. Хапване, пийване. Младоженците се взеха успешно и се отправиха да се възползват от правото на първа брачна нощ, а ние със съпругата ми се прибрахме в къщи. Аз по-подпийнал, тя по-не, но пък в края на краищата все трябва да има кой да прибере семейния автомобил в гаража.
И като се събудих на другия ден, се почна една .
Най-напред започна обичайното изкашляне за деня ( в банята над мивката).Уж всичко нормално, докато в мивката не започнаха да се лепят кървави парцали. Ей сега викам си я втасахме.Туберколоза ! (това става в неделя)
В понеделник съм първи в 7.30 сутринта пред кабинета на личната лекарка.Ще се мре. Видяло се е. Оная като чу случката, се оцъкли и ме прати веднага на снимка на бял дроб. Свършвам я тая работа и след като вземам снимката, питам ренгеноложката дали има нещо подозрително. Мълчи като гъз.Взимам снимката и лета към личната. Гледа женичката и нищо не може да види притеснително на снимката (аз още по-малко). Праща ме на пулмолог (това било специалист по бели дробове).
Пулмоложката е иначе вежлива женица, която ме изслушва внимателно и ме преглежда. И тя обаче не вижда нищо подозрително в снимката на белия дроб и решава да ме прати на снимка на синусите.
Айде пак до рентгена. Щрррррак Марийке на портрет и... Опппаааа. Десния синус зад окото и над челюста е пълен с гной. Едни бяли петна седят там на снимката. Ето я причината за кашлицата. От там гнойта се процежда в гърлото и затова се давя сутрин като метилява овца.
- Веднага отивай в окръжна болница, да те приемат в УНГ (уши-нос-гърло).Шашка ме оная. Много сериозна инфекция имаш. Ще те удари я в мозъка-менингит, я в сърцето (друг някой си ......-ит), я в белите дробове (пак някакъв ...ит). Ще умреш за нула време.... Ама като цяло, може и от зъб да е, но нека специалистите в окръжна да кажат.
- Чакай ма, К'во ма напрай ти ?
Паля колата и се прибирам в къщи. С жената сме в паника. Слагам пижамата в сака, сапунерка, четка и паста за зъби. Лъжичка и виличка, чашка, бельо....
На другия ден рано-рано съм в окръжна болница . Пращат ме в кабинета - там където трябва да ме приемат.
Чукам на вратата и влизам. Вътре един шишко в бели дрехи седнал на кушетката си вади пилета от носа.
-Кво има ?
- Амиииии ,( стъпвам от крак на крак) болен съм.
- От к'во ?
(аз пък де да знам от к'во).Вдигам рамене и мълчаливо подавам топчето с бумаги и рентгенови снимки.
- Дай да я видя таз снимка ! ..... Гледа снимката, гледа с една светеща фунийка в носа ми. ХМммм ... Пулмоложката пък к'во разбира от синуси ?
- Бе докторе - казвам му- тя понеже не разбира жената, ме праща при вас !
- И ся к'во ш'те прайм.
- Бе нали съм дошъл затова, да ме прегледате тук обстойно в отделението, та да разберем какво става.
- Ся ше влизаш ли или не?
- Вие решавате (аз ако знам отговора тука ли ше съм бе, серсем в бяло).
- Как аз бе? Ти трешаваш !
- Абе докторе, като ти се счупи колата, ти ли решваш или оня в сервиза ?
- Избора си е твой!
- Добре де (почвам да побеснявам, ама едва се сдържам). Ще ми направите ли изследвания, та да разберем какво става с мен? Какво се се случило?
- Ти как мислиш ? За какво сме тук ? То може и от зъб да е цялата работа, ама ще видим.
Е айде (решавам се и подписвам). Кандисвам и влизам в отделението.Подписвам там някакви документи, че съм съгласен да ме правят кавото си искат (иначе е формулирано, като "съгласие с методите на лечение"). Слагат ми абокат. Вземат ми кръв и правят проба за алергичност.Бкарват ме в стаята.Сядам на леглото. На съседното спи някакво хлапе. Телевизора върви и бръщолеви нещо. Аз не знам къде съм.
Стана към 9.30-10.00 часа и в стаята нахълта група за бързо реагиране (спецназ) с бели пристилки.
- Ето го новия. (Наобграждат ме, като касапи свин'ье). Обувай чехлите и идвай с нас !
А такаааа... Това са "изследователите" викам си.Ся ще те изследват сине майчин.
Слагат ме на един бръснарски стол от 1944-та (сигурно трофей от Хитлерово време) в една съседна стая (манипулационна някаква), надолу по коридора. Седят около мене и кой гледа в носа ми с фунийка, кой нещо си приказва. Докато пред мене застана едно младо лекарче, което започва да ми обяснява, как ще ми направят една процедура, дето щели да ме боднат с една илигличка през носа, ама с упойка (по-късно научих, че се казва пункция) и заболява за една или две секунди, ама не е нещо страшно.
Започвам да загрявам какво става и оглеждам бръснарския стол.Питам ги:
- Къде е каиша за връзване ?
- Няма такъв !
- Ако нямате да ви изслуя моя от дънките, за да ме вържете. Много ми варира кръвното и припадам. Да не ви направя беля.
-Хахахах. Няма страшно. Голям мъж си нищо ти няма.Даже с едната ръка ще държиш тука една чинийка и ще ни помагаш. (Все едно прасето да си държи пърлачката докато го колят - мисля си)
- Бе хора. Не го правете това. Лесно припадам. Вържете си ме за стола,но ми вържете и ръцете, да не взема без да искам да нараня някого или да попреча на доктора без да искам. Да не стане някоя беля.Познавам се достатъчно добре.
-Няма страшно. Дръж чинийката тука и се не бой(А вие кому у...я ще държите тука 5 човека,е въпроса дето ми минава през главата).Ей на ей тая сестра младата и правиха пункция преди две години и нищо не и стана.
- бе ти докторе не ми разправяй виикам си на акъла. Тя жената не е кат човека.
... И се почна.
Туй дето ми го разправяше младото лекарче за двете секунди...Мани мани.Стори ми се вечност.А "игличката" е едно шило дълго към 15 санта и дебело към 2.5мм. Като го завря това ми ти чудо в носа ми.... Чувам само, как вътре хрущят разни меки кости и болииииии.....
Стискам с дясната ръка дръжката на бръснарския стол, че ще я счупя. Краката съм ги запънал в тръбите от долу, че ха съм мръднал малко, ха кой знае де ще ми се завре из главата това ми ти шило. С лявата ръка дъжа чинийката пред устата си (сакън някой от екипа да не се изцапа). Болката е ужасно силна и гадна.Стискам зъби и имам чувството, че ще ги строша. В гърлото ми потича нещо (смес от гной и кръв, както разбрах после) започвам да се давя.Не мога да дишам. Започвам да кашлям.
- Не кашлай. Дишай. Отвори уста.Дишай и не кашляй.Дишай.Дишай.Дишай. - Чувам нечий глас.
(Ела ти дишай без да каляш да ти е...а майката, си мисля аз, ама заради шилото в носа нищо не мога да кажа)
- Не кашляй, не кашляй....И гласа започна да идва все по-от далече и по-отдалече. Болката изчезна. Едно червено, после оранжево, после жълто, после бяло поле обхвана съзнанието ми. Точно като при онези хора, които разказват, когато са видели онзи тунел с бялата светлина накрая. Понесох се към него като птица, която планира в небето. Всичко стана едно голямо БЯЯЯЯЯЯЯЛО . Целия свят. " Ей го рая "- викам си.
И точно когато всичко беше прекрасно и като че ли нещо сънувах, ама много приятно нещо, почувствах студ. Мнооооого студ.
Отварям очи и виждам как младото докторче ме полива със студена вода.
Постепенно усещам, как лежа на студените плочки на пода.
Не мога да се надигна сам. Вдигат ме двама или трима.Олюлявам се. Не мога да стоя на краката си в първия момент.
Гледам бръснарския стол видял бая зор, щото не си е на старото място. Една бяла стъклена маса и тя попреместена бая....
И в "просъница" чувам гласа на младото докторче:
-Бе тя процедурата не можа да стане като хората, щото той припадна, ама утре ще я повторим. Не се притеснявайте.
Ей от тука се почна....

П.С.Моля не бързайте с коментариите. Очаквайте продължението, че сега се уморих да пиша, пък и имам малко друга работа да свърша тая вечер на компютъра.

[Живко Василев]

Боже, какво си преживял бе човек

[Don4o_62]

Абе пич,ти да не си писател и тука да пишеш някъв къс разказ .Ако не си,вземи стани

[evgeniboy]

УЖАСССС

[gunman]

Няма нищо измислено, момчета. Разказвам онова , което преживях. Стойте " на линия" още не съм започнал случката.

[MonsTer_EnerGy]

Както казва , че му набучили някво 15 см. шило и му хрощяло в носа ....

[vesko_bs]

Абе важното е да се оправиш.

[creativ]

Леле човек жената доктор, чета й на глас и се пука от смях. Страшно си го описъл и толкова цветно, че ме просълзи. Аре сядай да дописваш, че жената е написала документите са клиничната ти пътека да не вземе да те прати и на още някоя пункция я за костен мозък я за миелограма (да не дава господ)
Аре със здраве

[alhrist]

Както казва , че му набучили някво 15 см. шило и му хрощяло в носа ....

Аз на тия с шишовете в окръжна им виках "носорозите".После ходят с две марли на носа.От тогава шапката не ми слиза от главата зимно време.

[ivo75]

Баси ужаса дет си описал бе колега.Дано само края да е щастлив.

[ULtRA^CsKa]

Случката ми е позната. Миналата година началото на март ми счупиха носа, беше се образувала някаква кухина в която се бе събрала кръв. Отивам аз в уши-нос-гърло и доктора ми вика айде сега ще изтеглим кръвта, забива ми една спринцовка във носа без упойка без нищо и ми дава да си държа една тавичка във която да изсипва кръвка от спринцовката, започва той изтегля ми две спринцовки някои го извиква и нашия лови пътя на някъде аз се седя а спринсовката забита в носа ми идва след 5 мин доизтегля останалата кръв след това вика ще наместим хрущялите, ще ти сложим упойка няма да усетиш нищо вика. Слага ми той упойка почва манипулацията със 20 сантиметрови шила ружа ли ружа аз му викам упойката не ме лови той слага втори път почва да си ръчка в носа ми то не ми течаха сълзи то не беше чудо както и колегата каза огънах кушетката от болка приключва манипулацията и тогава почва да ме лови упойката. За капак мед. сестрата докато ми сложи системата от четвъртия път ми уцели вената. Просто българските медици са под всякаква критика

[gmurkacha]

[Краси_поборника]

Не се учудвам въобще,100% са ти искали рушвет/сега му викат дарение/ за това са те измъчвали така,ако им беше бутнал 2-3000лв знаеш ли колко вежливи и внимателни щяха да бъдат и лекарства и упойка всичко щеше да е от класа.
Един доктор не се ли пребере в къщи със поне 1000лв. на ден жена му ще го изгони.Ткава е в родната ни държава действителноста.

[simi]

Господа,да ви кажа честно.Умирам но на тези касапи на стола и не сядам.Пожелавам на колегата успех.

[Gulf]

Изправи ми се косата, докато ти четох преживяванията.В днешно време е да не се разболяваш...