Риболовна автобиография.

[Venkicha]

Бях може би 2 или 3 клас когато за първи път ходих за риба. В интерес на истината точно първият си риболов не го помня , нито пък първата уловена риба . Помня че ходих даже сам на моста в Бургас нарамил една платняна торба ушита от баба ми , в която си слагах въдицата и едно кепче . Въдицата беше странно творение на човешкия разум. Представляваше корда (разплетена от полиетиленовите изтривалки за чинии ) грижливо навита върху бутилка или дезодорант , вързани, къде гъза си две куки и тежест - една , две а понякога и три гайки (зависи от големината им ). Кепчето, което също бях измайсторил сам беше направено от тел с глава около педя и стар дамски чорапогащник зашит вместо мрежа. Може и да звучи смешно, но с него, за около 30 мин. успявах да уловя достатъчно скарида по скалите за да си ловя целия ден почти. Риболова приключваше около 1-2 часа след обяд с няколко попчета . През повечето време храних лапините.
В пети клас се преместихме да живеем в не безизвестния жилищен комплекс Меден рудник . Така морето вече беше по далече и прекратих с морския риболов . Тогава започнах да ходя за риба на Мандренското езеро . Ех какви времена бяхааа ! Кви каракуди имаше като шарани по кило и нагоре.А пък кви шарани имашеееее. Веднъж помня, беше много куцуз ден. Бях на езерото още по тъмно разпънал въдиците и надъхан за много здрав риболов . Да ама риба йок . Имаше много рибари около мен и всички стоят и дремят .Никой нищо не хваща рибата не ще да яде. Такъма беше вече леко усъвършенстван модел на попченския. Куките връзвах както трябва, кордата истинска, тежестта бе вече олово, а бутилката и тя по модерна ,вече от кока кола . Бутилката подпряна на някой камък, пръчка забита в земята, кордата леко отпусната и топче кал за сигнализатор. Така и аз дремех отчаян заедно с дядките и чичките около мен. Бях най-малък от всички . Всъщност бях единственото пишлигарче там този ден. Вече бях решил да си тръгвам когато топчето кал (сигнализатора де ) изхвърча като тапа от шампанско. Подскочих като опарен! Хванах кордата и започнах да дърпам . Сърцето ми щеше да изскочи. След минутка вече държах една може би над килограм каракуда. Доста народ се изреди да я гледа . Горд бях с трофея си ! До края на деня никой нищо не хвана. Само аз бях късметлията. Така съм запомнил този ден сякаш беше вчера .Така си живеех аз.
Така от време на време си правих по някой риболов, кога с успех, кога без. Докато започнаха тинейджърските ми години – 7-ми , 8-ми клас някъде там. Захвърлих такъмите и повече за риба не отидох . Вълнуваха ме вече други неща . Момичета, компании, дискотеки, купони и какво ли още не . Дан съм луд да тръгна за риба кат има русалки . И така завърших училище, и отбих военната си служба . Започнах работа на последните български риболовни траулери, По това време ликвидираха Океански риболов и корабите бяха продадени на чужда фирма за която работех и аз . Фирмата се каэваше Дженсън, а първия рейс направих на кораба Манурере . Риболувахме в атлантическия океан край бреговете на Мавритания Мароко и Сенегал . До този момент не се бях качвал даже на лодка, а вече бях в „голямата игра“ Помня първият изкаран трал пълен с риба. Нещо неописуемо! Уникално ! В момента не мога да опиша с думи гледката. Настръхнах! Бах на палубата когато капитана излезе и нареди да се извади трала. Колегите от трална команда (това са хората които се занимават с пускането, изваждането, стифирането , кърпене и ремонти по трала) заеха местата си и се приготвиха за работа . Тъй като беше 1-ви трал около мен бяха на изскачали половината екипаж на кораба, все кибици и все акълии хора. Лебедките вече обираха въжетата. Стоях и гледах. Беше интересно и някак лесно изглеждаше от страни . И тъй като бях новобранец до мен суфлираше един от по старите моряци. Зад мен се чуваха най различни версии като например : трала се е заплел сигурно, за да го вадят толкова рано -- или пък: сигурно е нафраскан до козирката той тоз капитан само такива тралове вади да му се и невидиши . В един момент трал – майстора взе да маха с ръце и показваше някакви знаци към мостика . Суфльора до мен взе да „превежда“ - Трала е много пълен и сега ще трябва да срежат мрежата за да може част от рибата да излезе в противен случай няма да могат да го изтеглят на палубата. Не стигат мощностите на лебедките да изтеглят такъв голям трал . - След някакви техни манипулации тралът беше успешно изваден и стоеше на палубата. Рибата която е отстрани по периферията на мрежата излизаше на половина, смазана от тежестта!Кървави реки се отцеждаха от него. Петнадесет тона риба на едно място, натъпкани в огромно черво. Едва ли човек може да си го представи . Всъщност до този момент аз си го представях по свой си начин, но когато го видях на живо просто гледката е уникална .Предполагам че във форума има и други колеги които са виждали това. Не знам какво е било усещането за тях но за мен си остава завинаги запечатано в съзнанието ми. Породиха се някакви смесени чувства. От една страна осъзнаваш колко е могъщ човека с своите творения а от друга колко е жесток, унищожавайки такива огромни количества риба . Но това е действителността, все пак си е промишлен риболов. Бързо свикнах с гледката и след 5-тия 6-тия трал вече не ми правеше впечатление. Нагледах се на риба . Работата ми беше свързана с обработката на рибата в риб-цеха . Цялото количество уловена риба минаваше през ръцете ми . „Е на ти риба сега“- си викам един ден, „нали си голям рибар“. Част от рибата която няма пазарен вид смачкана много дребна или вече застояла отиваше по една специална транспортна лента за направата на мока (рибено брашно). Боже мили ! Нямате си представа колко отвратително мирише тая мока като се произвежда . Нещо ужасно е ! Ако има ад то сигурно там ще мирише така. Трудно свикнах с миризмата . Девет месеца бях там . Без да видя бряг , без развлечения, без телевизия, без радио, без компютри, без бира .12часа работиш 12 почиваш, няма празници няма делници няма почивни дни. Ставаш ядеш работиш лягаш спиш и така 9месеца . Абе нещо като каторга само че не ни сложиха синджир с гюле на крака, щото то гюлето го слагали, за да не могат да бягат затворниците ,пък ние къде да бягаме кат всичко наоколо вода. Вядох се на риба и калмари . На палубата имаше скара която работеше денонощно. Когато и да отидеш и ти се прияде , отиваш избираш си някой по хубав рибок и си го хвърляш на скарата . В живота си толкоз риба не съм ял , колкото изядох там. И най-много обичах да си правя малки калмарчета, да си ги напълня с кашкавал и сирене и с една клечка за зъби затварям от горе да не изтече кашкавала . Като стана въпрос за ядене да ви кажа там за първи и последен път ядох калмар-чорба . Нещо подобно на шкембе-чорба само че с калмари . Страхотно е! Риба риба и пак риба . Когато контракта ми свърши и се прибрах в България не исках да поглеждам повече риба .камо ли да ходя да я ловя. Риболовът за мен беше приключил веднъж и за винаги.
След това продължих да работя по корабите но вече не риболовни, а транспортни. По късно изоставих и тях. Започнах собствен бизнес . Десет години по късно, годината е 2008-ма 26 януари – моят рожден ден. Моят кръстник цъфна на вратата с познайте какво – въдицааааа. „Заповядай“ ми вика „ и големи риби да хващаш с нея“.
И така всичко започна наново с една нищо и никаква пръчка, съвсем обикновена . От там след няколко риболова, реших че тази пръчка не ми върши работа и си купих още една . След това още една и още няколко.....
Беше пролетта сафридено време вземам една „бухалка“ и тръгвам за сафрид . Къде си мислите? Разбира се на култовото място за сафрид по южното черноморие. Агалината ме посрещна с красив морски пейзаж а като погледнах надолу кво да видя 200 човека накачулени по скалите накацали кат изгладнели гларуси. Игла да хвърлиш няма къде да падне. По огледах се, малко поослушах се и да ме няма. Продължих надолу по скалите да си търся място . Накрая гледам една прекрасна скала празна си седи . Викам си това е мойто място ,тоз път ударих кьоравото. Разпъвам въдицата заметнах веднъж после пак и закачих . 5 чипарета оставих на Нептун и си тръгнах без риба. 5:0 зо сафрида! После си казвам ми то хубо ама ся ако имаше и една лодка да влезнем по навътре ше им нацепя задниците на тея рибоци. Взех си и лодка. Една надуваема красавица 3,30 с твърдо дъно цъфна у дома. И то щото в момента се бяха изчерпали количествата на този модел който си бях избрал, отидох до Варна, че от там я домъкнах, ей тъй между другото . Добре ама не чак толкова. Греби като откачен опъвай, дай, дай, дай и докат влезеш си каталясал вече и не ти се лови . Светна ми лампичката пак Моторче трябва ! Добре ама нали и пари трябват, че свъртях някой лев и за 600 кинта си взех една таратайка 2Т 4к.с. . Първият риболов мина успешно, но в кратуната ми се зароди вече друга идея. Да продам това моторче и да си купя 4-тактово и малко по голямо. Речено сторено. Мотор 8к.с. 4-тактово доста по ново от предишното. Пълна идилия си викам . Е гати кефа ! Да ама не . Мотора се оказа много тежък за мъкнене , а и комбито с което пренасям багажа се пълеше до горе и почти не оставаше място за голегата който идваше с мен . Отделно от предния ден всичко се товареше лодка, сглобяемото дъно, гребла, пейки, помпа, мотор въдици, котви ..... и след всеки риболов всичко това обратно в мазето . След третия риболов почнах да приличам на бат Арни Шварценегер . Щрак и вече се крояха нови планове в главата ми . А жена ми взе да ми събира багажа. Щяла да ме гони от вкъщи. .Кво ше праи без мен? Ше оди ше оди чи пак на моя ... ше доди. Трябва да си взема колесар си викам . То хубо ама нямам кола с теглич . И теглич си взех, и колесар чак от София го домъкнах, (като че ли нямаше по наблизо). Ми ся трябва да го прибирам някъде .И гараж си купих ламаринен. Ми ся трябва..... неща да мисля вече кво трябва ! Ама пак ми се върти една мисъл сега в главата, едни идеи ми се заформят ама а да видим до къде ще я докарам. Сега съм готов и само чакам сафрида, да си му го върна от преди две години.

Съжалявам ако съм досадил на някого с моите писания , но това ми се изля от вътре, на един дъх тази сутрин и не знам защо реших да го споделя първо с вас. Спестил съм доста термини за да е по разбираемо за колегите .

[барона]

Ми то като се разболее човек от тази болест - тихата лудост - оттърване няма. Успех и за напред!

[Katana]

Евалла, Венкич! Ти разказа цял един живот братле! Да си жив и здрав, и все повече и по-големи риби на въдицата ти!

[Vojd_of_CarpTeamPRD]

Зашеметяващ, разказ!!!

[Vankata]

Чудесна "биография" колега,оправи ми настроенето

[bkd]

Колега,явно къща край морето ще ти трябва ..........................,ама не знам на кое море

[ringo_6]

Венкич,от къде намери толкоз мастило ,иначе будиш меланхолия за миналото.

[vladimir1974]

браво вярвам,че събуди меланхолия към миналото във всички по-възрастни съфорумци.Като се замисля какъв комунистически риболов беше.... добре че и мн.предприятия затвориха да се поизчистят реките....Успех колега нежали мастило,който иска ще чете...

[esho]

Ееее как си го разказал всичко, направо.... абе СУПЕР

[ded]

Много добре си го написал колега върна ме в детството с дънните от шише и бамбуковата въдица на язовира от село на баба и дядо.Даже и нещо ми влезе в окото та ми се насълзи.