Заклещване под водата

[Булти]

Позволих си да отворя тази тема , тъй като вече се отвори дума за това и надявам се модовете няма да имат нещо против да събера мненията тук ...надявам се , ще се включат и други с лични преживявания и опит ...

почвам с колегата Манук :

“ Л И Х Н У С А “
И така през далечната 1976 година вече бях със самочувствието на напреднал в подводния риболов. ...По някое време на около 6 метра от повърхността до една скала виждам прекрасен Лихнус, това е плоскоглаво попче което достига до 35 сантиметра и до 500 грама.
Раздишах и тръгнах към Лихнуса, но като го наближих той се мушна под скалата в процеп с малък свод, колкото една длан. Поглеждам в процепа и виждам част от хрилния капак и цялото тяло. Стрелях при което Лихнуса заедно със стрелата изчезна в процепа, като остана да стърчи само задния край на стрелата . Вместо да хвана стрелата за опашката и да я изтегля, аз си пъхнах ръката в процепа за да хвана тризъбеца заедно с рибата за по голяма сигурност да не я изпусна.
Оказа се обаче че ръката влезе в процепа но не може да излезе, даже и когато пуснах рибата със стрелата и въпреки неимоверните усилия, които полагах. Ясно е че вече бях на предела на силите си и едва в края на апнеята успях да изкарам ръката си изгубвайки немалка част от кожата и наранявайки мускулите.
Едва успях да изплувам и да излезна на брега облян в кръв. Оказа се в последствие че скалата е обрасла с миди, които пуснаха ръката да влезе навътре но не и разрешаваха да излезне навън.
Румен беше излязъл преди мене . Като ме видяха от компанията в какво състояние съм всички бяха ужасени. Наложи се да търсим помощ от болницата в Царево....

[Булти]

...и продължавам с мен :

... и тъй отивам аз навътре - ма доста навътре - 500 метра по навътре от края на моста ...раздишвам като за гмуркане на Парашкева и потеглям надоле ...плувам , преглъщам , плувам , преглъщам - проблеми няма ...в началото се вижда върха на хапруна , после изчезва , после изчезва и ръката ми , настъпва тотален , пълен мрак , само някви едри парцали от неква гадна материя се забиват в маската ми , аз продължавам да се нося по инерция към дъното на ада ...и по едно време се чува "ТЪННН" - харпуна се забива в дъното , дърпам , НЕ ЩЕ , дърпам по силно ПАК НЕ ЩЕ , баси , подпирам с колене в дъното а то некво меко и лигаво и напъвам и стрелата излиза и се опитавам да поема нагоре , но НЕ МОГА , коленете ми залепнали за дъното ...пощръклях ...по някое време поех нагоре - ма аз си мисля , че е нагоре , щото навсякъде е мрак ...по едно време просветна ...последни махове и изплувам ....БАААСИ ....после гледам контрата на стрелата стои отворена и не ще да се затвори - неква глина се залепила - отлепване и измиване нямаааааа ....

от deathwalker » Чет Юни 24, 2010 10:29 am
Мога само да ти кажа че си голям късметлия Булти.Един приятел по същия начин му потънаха ръцете до лактите в тинесто дъно на яз.Искър и излизането не е шега работа,добре че си запазил самообладание. Горе-долу като в блато,колкото повече мърдаш-толкова повече "ти влиза" .

от Булти » Чет Юни 24, 2010 10:43 am
...Момо , почувствах се като муха на лепка , верно , че късмет , може би трябваше да се сетя за баластния - да го откопчея - но изобщо не очаквах подобна ситуация в морето

от deathwalker » Чет Юни 24, 2010 11:21 pm
Пиниза е да не се опитваш с ръце да се отблъцнеш от "дъното",защото става страшно а по възможност да работиш с плавниците за да продължиш посоката на движение по хоризонтала а не към повърхноста и щом се отлепиш,газ на горе....

[Булти]

Булти » Пон Юни 28, 2010 2:29 pm

...момчета , дълго се колебах дали да ви напиша и най-голямото шоу дето ми се случи вчера...ся малко събрах смелост ...та тая петата риба бе ударена в корема и докато се усетя и плувам към нея , се освободи от въжето и заби в една черна дупка между обраслите с миди и водорасли тетраподи...без да изплувам дори , на края на апнеята си , напук на всичкия си опит - забих и аз в църната дупка ,.... оказва се , че адреналина понякога е по силен от чувството за самосъхранение ...видях и главата , и се помъчих с две ръце да уловя хлъзгавото и тяло , като харпуна и стрелата останаха някъде навън ...пусто му и липсващи пръсти рибата без особено усилие се изниза и най -подигравателно ми махна с перки на педя от маската и отлетя накъде нагоре в нищото ...напсувах я многоооо лошо , чак раците почнаха да ходят напред и ...усетих , че не мога да помръдна - раменете ми се бяха заклещили , втори опит не става , трети - йок...и тук спрях да помисля , интересно не усещах позиви за въздух , нито път страх ...сега видях , колко е красива пещеричката всъщност : цели петна примигваха и пробляскваха в синхрон , като че ли някой заваряваше - някаква луда и забaвна игра на слънцето със водораслите , любопитна лапина се показа и ме погледна с учудване - вероятно реши да използва маската ми за огледало , да си оправи тоалета , някъде в дъното два паура си мереха щипките ...и тогава в съзнанието ми изплува следната тъжна картина - слънцето залязва а моето малко червено фиатче седи самотно в празния , огромен паркинг...нима това бе дежа- ву ...сепнах се и почнах да се извивам - да видите бат ви Бултя , как върти гъзъ на дърти години ...дълбочината беше около 4 метра , след като изплувах разбрах колко съм бил накрая и се разтреперах

[onzinasi]

Булти,вече като те видя във форума и чувствам ,ъъъъъъ някакво облекчение. Луда работа.

[Булти]

...момчета , без да претендирам , че съм голям капацитет по въпроса ( то едва ли има жив човек с голям опит по тая тема ) ще споделя малко мисли и преживявания ....тази ситуация е една от най-коварните , която може да ви се случи ...най-лошия случай в тази най-лоша ситуация е да ви обземе паниката ...В подфорума "Морски риболов " бях пуснал цяла тема със заглавието " Морето обича смелите " и бях писал , че действително морето помага на смелите и дави страхливите и слабохарактерни хора ...много хора характеризираха тогава написаното от мен като безрасъдство , самохвалство и т.н ...и едва ли не като вредно за хората , които тепърва ще откриват безкрайното синьо ...всъщност за мен истината е друга ...както написа бат Гринго , мозъка е най големият консуматор на кислород ...заклещиш ли се отдолу и изпаднеш ли в паника , ти почваш да хабиш ценния елемент в две насоки - едната в необмислени и хаотични движения , другата е изпадналия в стрес и смъртен ужас мозък - и двете еднакво вредни...

[Булти]

..благодаря колега , надявам се облекчението не е сексуално ...

....какво предизвиква паниката ...отговора е еднозначен и не търпи коментар - СТРАХЪТ...кое обаче предизвиква страха...тука вече вариантите са безкрайни ...имаме вроден страх , фобии , придобит страх , скрити страхове и т.н. ...според мен страхът е последица от някакво неприятно преживяване ... придобит и усъвършенстван в дългите години еволюция е бил полезен , когато човек не е бил доминиращ вид на земята и не бил още човек напълно а полуживотно ...в близкото минало имаше девиз , че трудът е направил от маймуната човек ...аз бих казал , че преодоляването на страха е причината ...когато изгониш страхът от лоното на своето съзнание , тогава почва да работи интелекта ...всички имаме страхове и интелект , но се различаваме , не сме равни , що тъй ...

[Булти]

....всички се раждаме с почти еднакъв потенциал и ресурс - вижте разликите в ръста например - не са огромни , същото е и големината на черепната кутия и туй дето е в нея .... но тук разликата вече идва в наследственоста , а тя е едната основната причина , която определя кой как използва туй , с което се е родил ...примери безкрай ...другото качество на страха е , че се предава колективно и то понякога в огромни размери , възможно е да обхване и цели народи и то в течение на векове - тука пример няма да ви давам ...чел съм една книга - инструкция , която дава указания как робовладелците в Бразилия да държат в подчинение робите в плантациите - един от начините е страха , обикновено се наказват по "отворените" да държи влага на останалите , всява се надоверие между самите негри - да се страхуват едни от други и т.н. ...обикновено и нормално е в една война да победят по смелите народи ...спирам до тук ... в съвременното общество , страхът също се толерира по най-възможни начини ...

[Булти]

...90 процента от рекламите се основават на тоя принцип ...миналата зима починаха двама и то неясно точно от кво в болница и медийте грабнаха новината и така я раздуха , че стана епидемия , после пандемия от свински грип и хората , като луди се впуснаха към аптеките , станали жертва именно на тоя масов страх...интересно , че след туй , повече никой не умря ...църквата пък си играе със страха на хората от смърта ...всъщност до там сме я докарали , че е станало модно да се страхуваме ....кое е обаче вредното в случая : ние сме притъпили , силата на волята си , да се борим със страховете си , просто повечето от нас сме се отказали тотално и вместо да вземем мерки да преодолеем някакъв страх , ние даваме мило и драго , само и само , да не се срещнем повече очи в очи с него ...

[Булти]

...преодолееш ли някакъв страх ти се освобождаваш ...истински свободен е тоя , който не се страхува от нищо , за мен това е човекът идеал - аз съм далече още от него ...при най малките деца страх няма ... в течение на времето родителите им насаждат всевъзможни психози ...опитах се да дам някакво определение на страха...дълго съм се чудил що нямам страх от морето ( всъщност от реки , язовири , езера и блата ме е страх )...ще се върна в детските си спомени ... да сме били 5 ,6 клас тогава , аз , Фюта и Миро Калмара ...цялото лято , де що има свободно време и на морето ...имахме си и любима игра ...

[Булти]

...бяхме задигнали един голям ресторантски стол ...та слагаме стола на плиткото , един сяда на него а другите двама му връзват ръцете за облегалките ( малий колко ни е бил акъла тогава ) , после двамцата вдигат седналия барабар със стола и го носят докъдето могат да вървят в дълбокото прави , пускат го и го наблюдават дали ще се освободи сам под водата , искам да отбележа , че и тримата сме с маски и шнорхели ...един път замалко да стане фал и нагълталият се с вода , бе изнесен аварийно със стола в по плитки води ....та по темата : единствения начин според мен да се предпазим от подобна ситуация е : да се отработват и оттренират подобни положения с придружител и съответно преодоляване на страха от заклещване ...леководолазите също имат подобни упражнения - за сега не съм сигурен , но на времето , ние военните имахме - дори и през торпедна тръба сме минавали на апнея и който имаше клаустрофобия в началото му се вземаше акъла , но имаш ли желание и воля - всичко се преодолява



П.С. ако си мислите , че никога няма да влезете в дупка или да се заклещите на дъното - лъжете се

[gogo26]

Страхът не бива да се изкоренява нацяло,тъй като той е част от инстинкта за самосъхранение.Не говорим за изкуствено насадения по различни причини.Човек без никакъв страх е безумец.
Просто страхът трябва да бъде култивиран и управляем,да не се допуска преминаването му в паника в никакъв случай Защото след паниката в нашия спорт обикновено билета е еднопосочен

[black-shark]

...бяхме задигнали един голям ресторантски стол ...та слагаме стола на плиткото , един сяда на него а другите двама му връзват ръцете за облегалките ( малий колко ни е бил акъла тогава ) , после двамцата вдигат седналия барабар със стола и го носят докъдето могат да вървят в дълбокото прави , пускат го и го наблюдават дали ще се освободи сам под водата , искам да отбележа , че и тримата сме с маски и шнорхели ...един път замалко да стане фал и нагълталият се с вода , бе изнесен аварийно със стола в по плитки води ....та по темата : единствения начин според мен да се предпазим от подобна ситуация е : да се отработват и оттренират подобни положения с придружител и съответно преодоляване на страха от заклещване ...леководолазите също имат подобни упражнения - за сега не съм сигурен , но на времето , ние военните имахме - дори и през торпедна тръба сме минавали на апнея и който имаше клаустрофобия в началото му се вземаше акъла , но имаш ли желание и воля - всичко се преодолява



П.С. ако си мислите , че никога няма да влезете в дупка или да се заклещите на дъното - лъжете се

Здравейте!
"Булти" впечатлен съм от метода "торпедна тръба" с апнея. Може ли да обясниш повече? В кое под. си бил военен, разбира се ако не е тайна. Тия работи са доста интересни, поне по филмите /за разни "тюлени"/.

[Булти]

....ще се постаря хем да ти отговоря на въпроса , хем да се придържам по темата ...бил съм курсант във ВНВМУ " Никола Вапцаров " във Варна , сега не го знам как се води , в същото време бях приет и във МЕИ Варна и то в най-престижната специалност , но предпочетох Морското училище именно заради подготовката на водолази там . Имах честта да ми е преподавател Кирил Лясков - един от доайените на Подводния спорт в България . Лека му пръст . Никога няма да забравя водолазния полигон там . Намира се вътре в една от сградите - не в отделно помещение и имитира вътрешноста на машинно отделение на кораб - по точно на разрушен кораб . Начи отваряме една врата от един сив и банален коридор на военното училище и излизаме на една площадка , под нея наводнена стая , отвсякъде стърчат железа , проволки , светват се лампите и попадаш в друг свят ...ако зависеше от мен оттам нямаше да изляза ...гмуркаш се в наводнената "стая " , която всъщност прилича на кораб отвътре , оттам попадаш в друг подводен отсек , оттам в друг и т.н. ... спокойно можеш да издишаш чифт бутилки докато разглеждаш , а навън е зима например ...целта на упражненията там , именно бяха да свикнем да се движим в реалната среда на потопен боен кораб , неминуемо беше да не се закачиш някъде или да не се надереш или цепнеш при някое необмислено движение ...с течение на тренировките навлизахме все по навътре и навътре в полигона ...тогава се отсяваха и хората , които изпадаха в паника и освен опасни за себе си , бяха опасни и за другарите си ...

[Булти]

...спомена за тюлените ...може да прозвучи нескромно , но подготовката там ( училището ) и в някои секретни морски поделения беше конкурентна на тази на тюлените за които всички гледаме по филмите ...когато се случи най лошото с една подводна лодка ( като казвам лодка разбирай и ядрена подводница ) и оцелелия екипаж трябва да я напусне се използват тръбите през които се изстрелват торпедата , екипажа нахлузва едни торби а именно кислородни апарати или разните му там ребритъри , отварят се капаците на тръбите и който не е предал все още богу дух се изнизва оттам и се възнася или на повърхноста или при Свети Петър директно , тъй като такова аварийно изплуване не е много здравословно ( меко казано ) . Дължината на тръбите варира от 5 до 10 метра , не си спомням вече добре . Упражнението беше да влезеш в една такава тръба , да излезеш от другия и край , който също е под вода , да се обърнеш и обратно по тръбата да се върнеш , тръбата е тясна , толкова , колкото да се промушиш , паникьосаш ли се и решиш да се връщаш обратно се заклещваш ....сигурен съм че от посещаващите тук форума има и други посетили същия полигон и бих се радвал , ако вземат отношение и те ...от многото писане днес ми пресъхна...гърлото ...затуй творческа почивка

[dmh12345]

ето още веднъж Булти говори за неща за който другите може и никога да не разберат напълно, защото просто няма да им се случи, просто страха няма да им позволи това ,колкото и добри ,и подготвени теоретично да са.Булти е човек който трудно ще бъде разбиран винаги и затова ще си пише само тук ,но той винаги ще е едно стапало над другите,той може да вика че го е страх ,ама аз мисля че страха го обзема едва когато всичко се е разминало а когато е трудно намира правилното решение.Съмия факт че той се поставя в такива ситуации доста често,говори колко наистина го е страх.Булти дано не се сърдиш че някой си ти дава оценки с койтоможе и да не си съгласен ,ако е така ще се извиня няй-искренно.Искам да ви дам пример макар и в малко друга насока.По времето когато бях спасител, старшите и повечето който имаха претенции за светила едва ли не, вярваите ми винаги когато е било много напечено, никога не сам ги видял вав водата, имало е случай в много лошо време да влизам на 5,6 инцидента за един ден ,и на седмия макар да ме вижда че и аз сам на ръба на силите си ,пак да ме чака аз да влезна, а пак да не говорим при случай на смърт, просто забравят какви са и на кой свят са те самите.Това е страха и няма нищо общо с истинкта за самосъхранение.Аз лично имам огромен респект кам морето, и може да сам изпитвал лек страх но само в по леки ситуации, но в моментите в който и аз самия съм бил на косъм, никога не сам осещал страх, и тогава незнам как става но компиутарчето ми наистина работи най добре и взима решения, който за сега винаги са били правилни, адреналина наистина е висок и незнам дали той не е одговорен за по-бързото вземане на решение или пък тук заработва инстикта за самосъхранение. Морето е като кучето ,панираш ли се нищо хубаво не те чака, то сякаш те надушва и всичко се обръща срещу теб.Винаги трябва да има огромен респект и да знаеш че си отишъл там кадето не ти е мястото, но страх в никакъв случай ,той води до колебания,ненавременни и грешни решения който могат да бъдат фатални, и това го казвам от опит не от начетеност, може и да не съм прав,затова който си го е страх да продалжава така че ако реши че няма да го е страх, а то се окаже че няма как да не го е страх незнам какъв ще е изхода а и не изкам да гадая.