ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

[AL KAPONE]

Преди доста години когато бях малък, моите родители ме оставяха всяко лято по 3-4 месеца на село на грижите на моя дядо, който отдавна не е сред живите но в моето съзнание и е оставил следа на ЕДИН ВЕЛИК Рибар и Ловец.
Първите ми ярки спомени от моя Дядка са как палеше вечер цигарка и нареждаше въдиците на една огромна дървена маса на двора. Вадеше всички въдици, корди, тежести и всевъзможни дрънкулки и започваше да ги почиства с едни зелени парцалчета и да ми обяснява тайните на риболова. Не знам какво съм си мислел тогава, но си спомням и знаех - че като мине голямото почистване и подготовка на сутринта ще има риболов!
Бабичката пък, беше доста заядлива и досадна и само се караше на Дядката, че ми пълнел главата с глупости, че има работа в градината и мислим само как да правим бели........но Дядката си беше железен, само се съгласяваше с нея и пак си правеше каквото иска!
И сега за риболова........... Много рано сутрин ме събуждаше един силует в тъмното а аз виждах само светлинка от цигара и тих глас ми казваше .......Хайде тръгваме и тихо да не събудим старата квачка, че ще прецакаме риболова. Бързото и тихо измъкване ни бе станало като любимо занимание ( даже вечер си лягах с дрехите да може при сигнал да се изстрелям като стрела!)
На село нямаше лампи по улиците , аз вървях залепен за Дядо в тъмното и го заливах с безброй въпроси ( как, къде, кога, защо и прочие......) но той винаги пазеше тайна къде отиваме!
За селото и водоемите наоколо ще ви разправям в други теми........... Но за този който е запечатан в главата ми като Язовира на Завода ще разкажа сега............На излизане от Село Конуш хасковско в посока Кърджали има една рекичка и черен път по нея който води към Заводския Язовир....( така му викаха понеже беше поддържан и зарибяван от някакъв завод за да може Шефовете да ходят и разпускат в почивните дни!). Дядката познаваше пазача понеже бяха от една ловна дружинка и ме водеше там през ден да ловим риба. Това което си спомням е че язовирчето беше малко по размер в едно полегато место в планината на 4-5 км. от селото. Имаше едно голямо бунгало, пясъчен залив със водно колело и огромна 10 метрова желязна маса за млабети......................... Там се научих как се вързва , как се мята и прочие......!
ТА ТЕМАТА КОЯТО МИ СЕ ИСКА ДА ПУСНА И МИ ПРАВИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ ЧЕ НЕ ПИШЕМ ДОСТАТЪЧНО Е .........
( КОЙ НИ Е НАПРАВИЛ РИБАРИ И КОЛКО НИЕ САМИТЕ СМЕ ЗАРАЗИЛИ С ТАЗИ ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ )!

[Local]

И моето си е наследствено от баща ми... на 3 - годинки съм си хванал първата мрянка по р.Чая и от тогава досега (сега съм на 20) какво ли не ми е минало през ръцете вече , та и до щека опрях! Ей, по хубаво нещо от един риболов събота или неделя , не може да ми се случи!

[Zen]

Баща ми, дядо ми и чичо ми. Това са хората, които ме "заразиха" в детските ми години. Нещата при мен стояха почти по същия начин, както при Ангел, само че не сме се крили от баба, а тя подготвяше храна за излетите. Иначе и тя помърморваше на дядо, но не се е престаравала . Така и не ме пусна нито един път през ваканциите да отида за риба без възрастен придружител . Та така, сутрин ставахме обикновенно много рано, дядо проверяваше как е времето и яхвахме "балканчето". Обикновенно ходехме на р.Дунав между с.Остров и с.Лесковец, на напоителните канали на с.Остров, на яз. Еница, на корекциите на искъра покрай с .Брегаре и с.Ставерци... хубави времена бяха

[executor]

Все едно си написал моята история,само дето вместо дядото при мен беше баща ми.Първия ми излет се е провел още докато съм бил на 2 годинки(да не си помисли някой че помня нещо от тогава) ,със палатка и пренощуване...И от тогава-все така...Никога няма да забравя старото балканче,ранното ставане,ремонтите по пътя(тез балканчета често им се зацапваха свещите),шишетата от лимонада с навито на тях влакно,първата ми пръчка(отрязана от дрян,с приспособявани към нея водачи),първата купешка пръчка(едни бамбукови на 3 части продаваха),макарите делфин...а за рибите да не говорим.Пък що реване съм ревал,когато баща ми ходеше с приятели и явно не е имал възможност да ме вземе... Сега съм почти на 33 и тръпката е все така голяма,пръчки,макари не са такъв лукс,имаме си коли ама винаги с някаква носталгия си спомням ония времена
Хубава тема колега,благодаря ти!

[AL KAPONE]

Като ми купиха първата макара ако може така да се нарече ( Делфин ) беше зима и да пролетта спях със нея.......ебати мерака, ебати чудото беше! А бамбукова пръчка от три части и аз имам.........не съм я ползвал от дете и ми е единствения спомен от Дядката нямам по ценен предмет от нея.

[batmilen]

Май всички сме вървяли по един и същи път...още като съм проходил дядо ми и баща ми са ме взимали за риба...не си спомням ама разправяха, че съм хвърял илариите и платерините обратно в морето...като съм хванал първото шаранче...съм се разревал...от страх...

Следват волтите за шаран от....изтривалка...първия ДЕЛФИН и първата бамбукова пръчка от 2 части и т.н.

Спомням си втората ни кола ...камионетка Морис Минор...колелата бяха със спици...веднаж не ме взеха на нощен риболов...и аз им заредих 2-3 пирона...след това си признах този грях...и повече не са ме оставяли в къщи...

дядо ми почина рано...не си госпомням много...за риба ходех с баща ми ...и сам...ВАЯ се намираше на 200 метра от нас...

Сина ми израстна на кораба на дядо си и в лодката му...

Дай Боже едно две внучета и аз да ги водя за риба...

Пиша и очите ми се насълзяват от умиление...и от спомени... колко бързо лети времето, все едно , че беше вчера...

[strijok]

Имам чувството че пише един човек, толкова са еднакви историите ни.
Нормално е да сме наследили тази магия от родители и други роднини.Аз обаче станах рибарче под вещите указания на БАБА ми.....( лека и пръст).Тя бе човека който ме "завлече" на първият ми риболов - аз будалата тогава още си играех в пясъчника пред блока....бях на 6 г.Естествено не искам да пренебрегвам дядо ИВАН,но тогава той повече беше към "обслужващия" персонал.
Бамбукови пръчки,фибро стъкло и др. подобни - няма да споделям - тогава нямаше друго, но пък имаше РИБА БОЛ.Големият син не можах да го запаля, но дъщерята подава нишан а е само на 3г.Вече се разхожда с пръчки и кепчета из къщи и стои с мен да чисти улова.
Определено РИБОЛОВА е магия която се предава с поколенията.

[Ribarina]

Е на мен нито дядо ми да не говорим за баща ми ме запали.Аз се запалих от едно пътуване до Англия когато бях на 6 години.С баща ми и майка ми се качихме на кораб на Океански риболов и там за първи път видях много риба и така от тогава съм редовен по блатата и морето.Първо баба ми ме водеше,а като станах на 10 сам .Естествено първо само на язовира на село.Използвах стари Делфини,които още пазя и балдарамови пръчки.След това баща ми ми донесе Tokoz и DAM и лека полека събирам и не хвърлям.Предпочитам да ходя за риба сам на язовира на село и с един двама приятели на морето или на другите блата,но на селският ни язовир държа да съм сам голямо удоволствие ми доставя да стоя там сам.Стоял съм с дни

[kostur4eto]

Моят дядо лека му пръст беше горски на Беглика и всяко лято бях при него.За съжаление нямаше много време да се занимава с мен и аз ходех с едно момче по-голямо от мен за пастърва. Като разбра дядо ми започна да ме води той и от тогава-30 години - няма спиране.Само дето рибата не е толкова но пък кефа е два пъти по-голям.

[docenta]

Вас са ви учили на рибарлък я дядо, я баба, я баща, а на мен първият ми риболов беше с вуйна ми Мика, Бог да я прости! Абсолютно бракониерство! Ходех прав под масата, ама през лятото нашите ме пращаха на село за изхранване и тяхно спокойствие, а жените-текезесарки бъхтаха по цял ден из километричните царевични блокове. По-големите деца ходеха пеша, а дребосъци като нас ги носеха на гръб в цедило с пращи - ако някой не знае, това много прилича на сегашните нагръбни или нагръдни престилки-носилки за бебета, но многократно по-големи, щото тогава бях на 4-5 години, пък си пътувах на гърба на баба или на вуйна, все едно че съм на едногърба камила. Бабите спокойно връзваха в това цедило двайсе кила дърва и съчки, абе самар за живи хора-българи. Та в една от обедните почивки вуйна Мика ме грабна да идем на Чорбаджийската воденица, която след идването на народната власт вече 15-16 години пустееше, но савакът на яза още действаше. С триста зора спусна савака и спря водата под воденицата, та останаха само едни локви и там скачаха едни мрени, кленове, кротушки и гулеши - ум да ти зайде!
Аз- бух в локвите, греби и хвърляй на брега, а вуйна Мика запретна полата и ги сбира там. Набрахме 4-5 кила риба, айде от полата на вуйна в цедилото заедно с шума и трева и го вързахме яко на бохча, а бохчата я окачихме на една върба на сянка и се върнахме пак при бабите. Като си изкопаха надницата надвечер се прибрахме, а аз в цедилото на баба. Вуйна изпрати вуйчо Велчо с колелото да прибере бохчата и после три дена млатихме най-вкусната риба на корем. Е оттогава съм риболовец, рибоядец и риболюбец. Вуйчо беше и въдичар и ловец и постепенно ме въведе в тия тайни, а за първия ми риболов казваше - абе и ти да се поведеш по женски акъл, тая твоя вуйна да не се сети да вдигне савака, щех да я утепам после!

[ribarq]

И аз от малък съм запален по риболова почнахме да ходим с баща ми нариба и цялото семеиство се сабирахме с още 2-3 приятелски семеиства и ходехме по за 1-2 седмици на риба ! Вуйчо ми също е заклет рибар и със него ходя от малък по язовирите ! започнах да хващам на реката в моето село Мандра ...хващахме на ръце с един приятел , той ме държеше за краката а аз влизах под водата във подмулите и вадех каракуди и карабълъци ! баща ми като разбра и ми се скара ! врачи ми една макараделфин и един прът Липно 2.40 ! до ден днешен ги пазя ! те ми са като кадем когато ходя някаде за по дълго дори и още ги взимам със мен ! само дето макарата я смених със роби 3 но сякаш беше вчеряа когато ходехме за риба като малки ! ето и снимка като малък само дето е с много лошо качество ...ще потърся и други и ще ги кача !
http://gallery.nariba.com/showphoto.php?photo=9209

[dimitar_]

Може би това е най - тънката струна в душата на един рибар , която не се къса никога до края на живота му , било той кратък или дълъг...
Мен ме "закрасти"един стар рибар - бай Йордан "Добруджанеца"( лека му пръст). Бях някъде около 8 годишен , когато киснехме по селският гьол и се чудехме каква беля да направим , и дядката все ни гонеше да не му плашим рибата с гюрултии , тупурдии и т. н.
Обаче един горещ ден , по обед , бай Йордан ме прати за вода на чешмата , над гьола имаше кошари , доста далече беше и аз си казах- ..."сега ще видиш ти как ще си платиш дето ни гониш!" С целият ми акъл тогава се изпиках в дамаджанката и полека лека я занесах на дядката , както си беше жаден пийна здраво и ми вика: ... "на пийни си и ти...ааа - викам аз - пих на чешмата..."и като ме докопа още ми пари на врата , а да не ви казвам като се прибрах вечерта в къщи имаше втора серия...
Но след тази случка "Добруджанеца"взе да гледа с друго око на мен , почна да ми дава да му размотавам такъмите ( сигурно някои от вас не са виждали какво представлява - това е летвичка зарязана в двата края и там се навива кордата , обикновенно 0,80 ), да му вадя червеи , да дърпам по - дребните рибета и т. н., или казано с други думи "постъпих като калфа да уча занаят".
Та от тогава до сега и докато мога ще си нося "болеста..."
И още нещо колеги ,не пращайте малки рибарчета за вода...!

[Димо Генчев]

Аз пък смело мога да твърдя, че абсолютно никой не ме е запалил . Просто откакто се помня нещо като магнит ме влачи към всякакъв вид гьол Иде ми отвътре, може би защото съм зодия Рак Между другото, жена ми е зодия Риба
Но за сметка на това страшно много завиждам на всички колеги, които са имали кой да им показва това-онова. А аз - на село на заточение по цяло лято , само дето наблизо нямаше никакъв риболовен обект(за пеша). Мъка,мъка - шишета на тежко, пръчки от черница , плувки от гъши пера - ама пък мерак, мерак...
Живот и здраве обаче, само да порасне сина ми още малко(сега е на 3 години) няма да има такъв пропуск за него
А пръчка Lipno 2.40m и аз имам от тогава
Ееех, години...

[lorda]

И на мен като на колегата само ми показаха как се вързват куките и от тогава все сам се уча. И щъкам по водоемите най често пак сам.
За мен риболова е едно ИНДИВИДУАЛНО преживяване в което си сам срещу рибата.
И не ми трябват свидетели които да викат виж го тоя ква риба хвана.

[Бат Мирче-5кила]

ангел определено има дар слово и е сбьркал професията,аз сьщо и сьщо сьм я сбьркал,ама аз поне ги меним отвреме на време та мисьлта ми е,че идва време на ТЬЖНАТА история...никога и изобщо не сьм се интересувал от риболов!!!аз отраснах до пьрви клас в ямбол,при дядо и баба,на градина не сьм ходил,защото никоя местна градина не искаше да ме вземе,понеже праех големи проблеми и така си станах социопат накрая майка ми татко ми ме взеха в софия за пьрви клас и до четвьрти аз бех мижетак и зубьр,,след като обаче в пети попаднах в местното у-ще станах известен хулиган и цомбар на женките...успеха ми не се промени обаче,що не сьм си имал проблеми сьс знанията и при всяка простотия хората казваха:бе той е умно момче,що да го прецакваме,а и ако некой имаше 90неизвинени,аз имах само около 60 и все се разминавах м/у капките после трьгнах по пички,мразех баща си ипр..дядо ми умре,докато бех на 5,другия ми дядо в осми клас му научих името и така..инак в добьр риболовен край бяях-ямболско и пазаджишко покрай пичките неколко пьти ходихме да се кьпем на богров и един пич носеше ..ВЬДИЦИ дейба,като ги видех и ми стана интересно,почнах да разпитвам и т.н.па се и ловеше..та така-един вид,запалих се и от около 26-27 годишна вьзраст ТОТАЛНО се вманиачих!!!!преди ходехме по хижи,по разни купони,по разни пикници..сега не мое да ме фанеш за друго освен за риболов..колко работи си преебах по тая причина!!!та викам-ай стига с трагедията мое да не сьм отдавна,ама кой ми е чел постовете,мое да се сети,че не сьм вчерашен и бая ги чаткам некои,па и др работи-най ми кеф на младежите да давам сьвети-ем да сьм им полезен,ем с тия наркотитци...край на тьжната история