Нещата от живота.

[Pretor]

Така е. Всички се напиваме, но като изтрезнеем на някои в главите ни само четирикопитни препускат, а на други им идва поезия.

[grizmin]

Вапцаров.......бях го забравил.Има време ще си го припомня,без комунистическите блянове и прочие.Понякога 200 думи описват живот,а друг път 20 тома не стигат...И така,дайте по - ведро,много закъхарихме темата..

[baretata]

Жоре това ми го разказа колегата от Spearfish - Old smugler Теодор. Така ми каза , така го разказах. Човека е спасил два живота, докато са били там никой от 112 не се е обадил и не са пратили никого доколкото разбрах, а пък и нямахме много време да говорим. Дано греша за колегите ти, но толкова ми каза и това разказах без негово знание, но се изкефих на постъпката му. Знам че на Фичоза влизат баща и син с гуменки. И двамата са от Аспарухово. Бащата поправя макари, наведе ме една мисъл че може да са те. Майката ги чака в колата винаги на кръговото пред барчето.

[kavarna]

За постъпката спор няма -човека е герой за мен!!!!!
За другото имам основание да се съмнявам.....

[Булти]

Така е. Всички се напиваме, но като изтрезнеем на някои в главите ни само четирикопитни препускат, а на други им идва поезия.

...пичове адмирации за написаното по горе от вас

[grizmin]

И тъй ,темата отдавна остана в дълбините на нашето битие,всеки от нас го засукаха и вързаха на възел по един път поне,и тъй като и аз съм от хората ,които са се сблъсквали с "истинските" неща,онези без подправките дето са като сценарий,и винаги съм бил упрекван от съпругата-"Как пък все на теб ще се случи?",и подкрепян от децата за които татко знае и може всичко,последния случай ми е още пресен,и ми се ще ей така, да споделя...
Но да карам по същество...
Преди около 2 седмици голямата дъщеря заедно с баба си намерили бебе костенурка,което се излюпило без време посред зима,подмамено от топлото време-полусляпо,колкото монета от 1 лв. Едвам крета,почти на края на апнеята дето се вика..колко неизречени молби и надежди имаше в тези детски очи-нали ще се оправи,нали ще му помогнеш,нали,нали...
Преди 5 месеца застреляха котката,която живееше на селото на тъщата райски живот,гледана като принц,от двете момичета които обожавам и наричам мои деца.Нито сълза не се отрони от очите на децата,задушиха ги тези емоции не знам как,малката си мисли че е избягал,и тъгува че го няма а голямата дъщеря само в тайното писмо до дядо коледа имаше молба,ако може Наньо да се върне или друго коте да дойде,което да бъде обичано също толкова,колкото и другото.Преди година и половина застреляха кучето, за което се грижеха и живееше там,защото един луд кмет и един луд ловджия решили че "безпризорните "са аут.Дали да се стреля по кучета с каишка в населено място с ловна пушка е друг въпрос,дали исках да удуша човека оставил мъртвото куче пред вратата с пръснат череп е втори въпрос.Друго се питах в момента-чия съвест ще задоволя,моята или на хлапето,повярвало че може да се грижи и даде обич на едно куче.
Костенурката не оцеля-не и било писано,за 9 години спасих гълъб носен от котка,хамстер намерен на улицата,таралеж бебе намерен на работа,едно врабче голишарче отгледано с бял червей,една лястовица и един бързолет.Плюс червенобузата костенурка хваната на бомбарда в канала море-езеро,която отиде на курорт с басейн.
Как да обясниш на едно дете ,че не винаги хората и животните имат шанс да оцелеят ,как да дадеш сила на децата да повярват,че живота е ....
Мислим си ,че забравят,детска му работа,но понякога,когато се върнем в собствените си спомени,онези,когато сме били с рани по коленете и мечти в душите се чудим, и Аз ли бях такъв,и аз ли мечтаех така....странно.Днес хората живеят,чувстват и осмислят много по-бързо своите емоции,или само на мен така ми се струва...

[Pretor]

Тежка тема за рано сутрин с трудни въпроси. Хваща те за гърлото. Да, и ние сме били такива и децата ни са, дай боже и внуците ни да са такива. Ако не сме запазили обаче нищо от това, което сме били в себе си, напразно сме яли хляба толкова години.

[4x100срусалка+1бира]

Недейте да говорите така открито за напиване, че "синеокия" се нервира много.
Току виж ако се окаже с връзки в правителството сме осъмнали с рестрикции за добив, употреба и злоупотреба с алкохол

[vatus56]

Недейте да говорите така открито за напиване, че "синеокия" се нервира много.
Току виж ако се окаже с връзки в правителството сме осъмнали с рестрикции за добив, употреба и злоупотреба с алкохол

[morgan]

Недейте да говорите така открито за напиване, че "синеокия" се нервира много.
Току виж ако се окаже с връзки в правителството сме осъмнали с рестрикции за добив, употреба и злоупотреба с алкохол

Ватусе, за това става въпрос:http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f=160&t=44711

[gunman]

Гризмине, и аз като тебе съм си мислил, че винаги в човешкото сърце има място да направи още едно добро дело.
Живеем в един лайнян свят, в който злобата, алчността и завистта са ни завладели и постепенно от човеци сме се превърнали в същества които спокойно можем да наречем НЕчовеци.Язък за милионите години еволюция.Язък, че човека сам нарича себе си най-висшето същество.Но още по-язък, че тоя свят ние си го направихме сами.
Колко ни коства да си спомним, че сме човеци ?

Не е много, но не го правим често...за съжаление

[Sineok]

...... Живеем в един лайнян свят, в който злобата, алчността и завистта са ни завладели и постепенно от човеци сме се превърнали в същества които спокойно можем да наречем НЕчовеци.Язък за милионите години еволюция.Язък, че човека сам нарича себе си най-висшето същество.Но още по-язък, че тоя свят ние си го направихме сами.
Колко ни коства да си спомним, че сме човеци ?

Не е много, но не го правим често...за съжаление

....Събуди ме съседското куче. Винаги ме буди, колко го мразя! Защо трябва да се събуждам точно от тази гадна твар? Трябва да изляза да се поразходя и да забравя непреодолимото си желание да запаля съседската къща. Каквото кучето, такива и стопаните. В живота ми вечно се намъкват някакви гадини и се мъчат да ме докопат! Нервно се обличам. Чехлите ми пак са изчезнали някъде. Къде сте, изроди? Щом ви намеря, ще ви изхвърля!
Навън е влажно и мъгливо. Вървя по хлъзгава пътечка през мрачната гора. Почти всички листа са опадали, около мен стърчат само сивите стволове на полумъртвите дървета. Защо ли живея сред това мрачно блато? Вадя цигара. Май не ми се пуши, но навикът ми казва, че трябва. Трябва ли? Откога цигарата ми е станала задължение? Да, твърде противно е да пушиш сутрин на гладно. А преди във весела компания цигарата ми доставяше удоволствие, беше нещо като символ на мода, свобода и стил. Но празниците свършват и настъпват сиви дъждовни делници с локви от непреодолими проблеми. И преглъщаш всеки проблем с няколко цигари, сякаш си казваш: ще изпуша тази цигара, ще си почина и отново ще се гмурна в опротивялата ми рутина. В очите ми попадна цигарен дим и аз ги покрих с ръце като обидено дете. Колко ми е омръзнало всичко! И сякаш да потвърди мислите ми, едно брезово клонче се огъна коварно и ме удари по лицето. Отврат! Вбесен го счупих и го отметнах настрани. То увисна, залюля се и заподскача като паяк, като че ли ми показваше собственото ми безсилие да променя нещо в този свят. Унило се помъкнах по-нататък. Всеки път, когато се опитвах да се боря със света, той отначало се поддаваше и ме обнадеждаваше, а после яко ме перваше по носа. Само във филмите героите вървят неотклонно към целта си и помитат всичко по пътя си. В реалността е другояче. Отначало печелиш - веднъж, втори, трети път. Въобразяваш си, че си победител, и уж ти се струва, че целият свят е в джоба ти, но в крайна сметка винаги губиш. Ти си само една гъска за празника — угояват те, за да те опекат и да те изядат. Веселата музика не е за теб. Сгрешил си - това не е твоят празник. Сгрешил си...
Стигнах до морето, затънал в тъжните си мисли. Вълничките злобно хапеха песъчливия бряг. Морето недружелюбно ме облъхна със студена влага. Тлъсти чайки мързеливо пристъпяха по брега и кълвяха някаква гнилоч. Очите им излъчваха студена черна пустота. В тях сякаш се отразяваше целият заобикалящ ме свят, също толкова студен и враждебен.
Клошар събираше празни бутилки по брега. Я се махай, мърльо такъв, искам да остана сам. Не, май идва към мен - навярно ще проси пари.
Я по-добре да се прибирам. Никъде няма мира! Колко съм уморен! Винаги съм уморен, дори когато си почивам. Живея, сякаш излежавам присъда. Струва ми се, че скоро всичко ще се промени, ще започне нов етап и тогава ще стана друг и ще мога да се радвам на живота. Но всичко това е в бъдещето. А засега - същата унила каторга. Чакам ли, чакам, а бъдещето така и не идва.
Както винаги, сега ще си изям безвкусната закуска и ще отида на скучната си работа, където пак ще изстисквам от себе си резултати, които са нужни другиму, но не и на мен. Още един ден от тежкия ми и безсмислен живот...

....Събудих се от шепота на утринните звезди. Ама че гаден сън сънувах! Сякаш се е върнало късче от предишния ми живот. Добре че е само сън. С облекчение се протегнах към котарака. Виж го, мързеливеца, как се е изтегнал и само помръдва ухо - показва ми, че е осведомен за присъствието ми. Ставай, мустакатко! Ще дойдеш ли да се поразходим? Поръчах си слънчев ден и тръгнах към морето.
Пътеката прекосяваше гората и шепотът на утринните звезди постепенно потъна и сякаш се разтвори в разногласия птичи хор. Някой там, в храстите, особено се стараеше: „Храна! Храна!" А, ето те, негоднико. И как такава пухкава топчица успява да крещи толкова силно? Чудно, преди не ми беше идвало наум: всички птици имат съвършено различни гласове, но нито един не е в дисонанс с общия хор. Винаги звучи толкова стройна симфония, която не е по силите на никакъв оркестър.
Слънцето протегна лъчите си между дърветата. Това магическо осветление оживи цветовете и превърна гората във вълшебна холограма. Пътеката грижливо ме отведе до морето. Изумрудените вълни тихо си шепнеха с топлия ветрец. Брегът изглеждаше безкраен и пустинен, но аз изпитвах уют и спокойствие, сякаш нашият пренаселен свят беше отделил това кътче специално за мен. Някои смятат околното пространство за илюзия, която сами си създаваме. Нищо подобно, нямам такова самомнение, за да твърдя, че цялата тази красота е родена единствено от моето възприятие.
Все още потиснат от неприятния си сън, започнах да си припомням предишния си живот, който наистина беше унил и мрачен. Тогава все исках от света това, което уж ми се полагало. А светът ми обръщаше гръб. Мъдри съветници ми казваха, че той не се поддава толкова просто, трябва да го завоюваш. И аз се мъчех да го преборя, но пак нищо не постигнах, само дето ми свършиха силите. .... Вадим Зеланд

[grizmin]

Направо ме разби,Синеок,явно не съм чел това ,което трябва,и това трябва да се поправи в най скоро време.Пиша си сам минус.

[spear]

. .... Вадим Зеланд

Хареса ми
Казано по-накратко:

"Когато двама човека гледат навън от един и същи прозорец,
единият може да вижда калта и локвите по улицата,
а другият – блясъкът на звездите в небето.
Изборът си е само наш..."

[ildobrev]

....Събуди ме съседското куче. Винаги ме буди, колко го мразя! Защо трябва да се събуждам точно от тази гадна твар? Трябва да изляза да се поразходя и да забравя непреодолимото си желание да запаля съседската къща. Каквото кучето, такива и стопаните. В живота ми вечно се намъкват някакви гадини и се мъчат да ме докопат! Нервно се обличам. Чехлите ми пак са изчезнали някъде. Къде сте, изроди? Щом ви намеря, ще ви изхвърля!

Това е май е от "Транссърфинг на реалността". Четох я преди няколко години. Доста интересна книга. Доколкото си спомням основната идея беше, че животът е такъв какъвто го мислим. Кореспондира със законите на оздравяването на manuk.