Историята на G.Loomis - основателя

[KarlovofisherBoy]

Ето едно видео намерих в youtube, човека разказва как е започнало всичко:
http://www.youtube.com/watch?v=pHvLKNjTwIM
Ако някой успее да го качи във vbox7.com, ще му направя субтитри..
Мисля, че ще ви е интересно...

[Ritchie_bg]

човек в ави формат е 104 мб, а максимално допустим е 100! Сега ше пробвам в друг формат да го конвентирам!

[nikozia]

ХАха, много добра история

[Румбата]

Качих го във Вбокс-а , сега се обработва . Скоро ще дам и линк !

[KarlovofisherBoy]

Благодаря на колегата rumbata за бързата реакция и помощ. Ще изчакам да постне линк и утре ще му напиша и субтитри.
Поздрави!

[Павел Иванов]

За нещо такова ли иде реч ?

ЕКСКУРЗИЯ В ИСТОРИЯТА..
"Кариерата" на Гари като бланкостроител започнала още през1964 г.на брега на една рекичка ,пълна със стоманеноглави сьомги, във родният му щат Вашингтон.Той току що се бил уволнил от флота, като механик. На родната му река хващал много стийлхед,на спининг, но като минел май,реката започвала да спада,и рибата се хващала все по трудно. Лумис казва:
" Когато водата спадаше, рибата си беше още в реката, но не кълвеше.Всеки път,когато сложех влакно със разривно усилие 6-8 либри, ми кълвеше,но късаше.. Много мислех, и реших, че влакното издържа, но пръчката е твърда, и не поема силният удар.Необходима ми бе пръчка ,която да работи перфектно, гасейки ударите на рибата, и не позволявайки и да скъса влакното-така именно работят мухарките, разбира се!! И така, отидох в магазина, купих си една съклопластова мухарка 7 клас, прибрах се вкъщи и набързо я "преоборудвах" със макародържач и спинингови водачи.Получи се въдица със дължина 10и половина фута, способна да удържи голяма риба на влакно 6-8 либри.Когато нивото спадна още, аз минах на влакно 4 либри,но пръчката го късаше.Тогава си купих мухарка 4,или 5 клас, и я преправих.Във края на лятото аз бях единственият, който ловеше риба в нашата река,и то не по една-по 4,до 6 на ден.Нервите на местните не издържаха.Една вечер един ме спря ,и ме попита:"как така само ти ловиш,бе!!? "Аз му показах, но той не повярва, че може да се лови със толкова нежен такъм.Когато му го демонстрирах на реката, човека попита , къде се продават такива пръчки?!! Отговорих му-никъде.Правя си ги сам. Веднага човека ми предложи 100 $ за пръта.Моята надница по това време беше 97,20 $ седмично!! Отказах му,но когато стигна 200 долара ,не издържах!! Продадох го,отидох в магазина,купих си нов прът и го преработих.На другият ден на реката ме чакаше друг ..."Ти ли си тоя, дет` праи пръти за стийлхед?!!?"..Продадох му го, отидох, купих още един, прибрах се вкъщи и обясних на жената, как да го преработи...Така влязох във бизнеса ...
А след това ,работих във Cascade Rods, и накрая постъпих във Lamiglas..
ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ГРАФИТ
Гари Лумис не е измислил графита, нито е направил първото коляно от него, но със сигурност е изиграл основна роля във усъвършенстването на технологията във зората на производството..
" Аз работех за Ламиглас. През 1973 Фенуик представи първата си графитна пръчка на изложението АФТМА в Чикаго.Това беше шок! Веднага се влюбих във тези пръчки!! Те бяха по- твърди, чувствителни и леки от всичко, което бях държал в ръце дотогава..Веднага отидох във фирмата, и им казах, да преминаваме на новият материал, но шефовете не бяха на това мнение.Както се полага, веднага започнах да събирам информация.Първият ми "разузнавателен "бюджет бе 250.Когато го изразходих, вече можех да убедя шефовете на Ламиглас, че риска си струва.Отпуснаха ми 5000 долара, със условието да направя 6 различни пръта до следващото АФТМА изложение.. Е тука вече стана страшничко.Отидох във библиотеката в Сиатъл, да чета за новата технология.Имаше само една статия ,че новият материал се ползва от "Боинг".Тогава аз застанах пред входната врата на "Боинг",и започнах да питам всички работници, които влизат и излизат, знаят ли нещо за тая идиотщина, графита? Отговора беше не.Така бе и на втория ден. На третия един сътрудник ме попита:" ти не стърча ли вчера тука цял ден??" Отговорих му ,че ще стърча и утре, и вдругиден..Човекът ме погледна, сещате се как,и каза:"не стърчиш къдет`трябва.Отиди на другият вход, откъдето влизат и излизат инженерите..."
На другият вход късмета ми се усмихна , и срещнах един джентълмен ,който се казваше Хари Матисън. Той се съгласи да поговорим.Човекът се занимаваше със графит съдържащи композити,а такива като него бяха в света по това време 4 човека...
И така, аз го поканих на закуска.След това го поканих на обед.После и на вечеря.Досаждах му дотогава,докато той не се съгласи да ми помогне да разработя въдици.Привлече той своите хора, и ние почнахме да изучаваме закономерностите при огъването на тръбовидни конструкции от графит.Това беше съвсем нов материал,от който правеха крила.Никой нищо не знаеше за огъването на тръба.Целта ни беше да направим колена, да ги огъваме до счупване, да измерим параметрите, и да създадем формула, по която да конструираме прътите на компютъра направо, без да правим безброй мандрели и образци.Слеполовин година, ние имахме формулата и 32 модела бланки.Уви, те не бяха толкова леки, колкото на Фенуик-техните бяха шест пъти по леки,от аналогичните стъклопластови, а нашите -само три, но не се чупеха!Аз тогава не знаех за огромните проблеми на Фенуик, свързани със здравината на огъване. Времето и парите, потрошени от нас за създаване на формулата за огъване, ни изведоха напред, когато работата дойде до производство и количества..бедата беше в това, че графита е 6 пъти по лек, но и 2 пъти по слаб от съклото на огъване..От Фенуик направиха прът, 6 пъти по лек, и 12 пъти по лесен за чупене...
Във тази наша дебютна 74 година аз не продавах въдици.Аз трябваше да продам думата, технологията, идеята графит...Фенуик беше лидер, Ако на такова име въдиците се чупят като клечки за зъби, къде сте тръгнали вие!!??
Тогава взех се аз в ръце, и сковах едно съндъче,от шперплат, със страни 6 на 6 дюйма, турих вътре 5 фунта олово, заковах го отгоре и в средата закрепих вирбел.Прокарах шнур през водачите на един прът2,70, 8 клас, и на всеки, който минеше, му завирах пръта в ръцете, и му казвах, да дърпа.Ако успее да отлепи съндъчето от пода, и познае, колко тежи, получава пръта със макара-подарък!!
За една седмица минаха 800 човека.80% не успяха да помръднат тежестта.Малцина го поместиха, и единици успяха. В събота дойде един грамаден мъж.Аз му тикнах пръта и му обявих условията.Той ми го върна с думите:" отлична пръчица, ма не искам да я троша.." Аз настоях, че пръчката може да вдигне 8 фунта. Докато се препирахме, около нас се събра тълпа от 300 човека.Почнаха залози...По едно време чух, че цифрата стигна 600 долара!!
Мъжагата започна да вдига, но съндъчето само се влачеше по пода..Предложих да му помогна. Това сякаш го шибна , и той вдигна тежеста на метър и петдесет от пода! Когато я пусна, възкликна:"това е самият дявол, не пръчка!!"
Човекът беше Тед Уилиямс ,от Залата на Славата на Бейзбола, мой училищен кумир. През тази година той купи от мен 13 пръчки....
Гари напуска Ламиглас през 1978.Опитва да развие нов бизнес-производство на графитни стрели за лък, но работата не потръгва.
"Ламиглас и не мислеха да ми дават бизнеса с колена,но след като стрелите не тръгнаха, през1980 основах Loomis Composites. През 1981 правителството убеждаваше бизнеса да изнасяме технологии и да обучаваме симпатизиращите на САЩ страни. Аз отидох в Тайван, и съвместно със Taivan Tackle основах Loomis & Franklin. Но скоро изоставих и двете. Върнах се вкъщи ,и казах:"Жена ,слушай ся, аз знам,какво ще правя през остатъка от живота си!! Ще правя въдици!
Ще направя собствена фирма! За целта обаче ,ще се наложи, скъпа, да продадем абсолютно всичко ,к`вот сме събрали за цял живот..."
Жената каза:"аз, по добре да седна, че нещо...ми се зави свят..."
И ние продадохме и заложихме всичко.За година и половина разработих цялата технология , конструирах наново всички машини.Остана само една-и фирмата беше готова да произвежда сама всичко. Тогава жената влезе в работилницата и каза: "Слушай ся, трябва да поговорим.."
-И какво е това, за което ще говорим??!!-казах аз..Имам си работа!!??
-Нищо важно,каза жената.-Искам да ти кажа само, че имаш любяща жена , две деца и...32 долара и 10 цента в банката.
-Ох, по добре да поседна, че нещо....ми прилоша, казах аз...
И така, реших да се върна на работа във Sherman Mashines, пък като посъберем парици, да продължа по проекта за бизнеса си.
Точно тогава звънна Денис Хийб,от "Кабела`с", и ми каза, че иска да правя за тях бланки.Искаха по 280 бланки дневно, във следващите 6 месеца. Отговорих, че е невъзможно.Липсваше ми последната машина ,и нямах стотинка за да довърша нещата. Но Денис не искаше да чуе нищо. Попита ме, колко пари ми трябват.Отговора беше-50 000 долара.Това беше огромна сума за началото на 80-те! Човекът рече:"Просто ми дай номера на банковата си сметка...."
И така , Кабела`с ми преведоха 50 000 долара БЕЗ да съм подписвал нищо, и без да сме изготвяли никакви документи- един разговор по телефона....

Така се роди G.Loomis.Половината от парите им върнах същата година ,втората- на следващата. Продължих да им правя всички бланки ,докато не продадох фирмата през 1997 на Шимано.
НОВОТО ОБОРУДВАНЕ
При производството се сблъсквахме с огромни трудности. Един пример- налягането, с което навиваха плата на дорна ,беше 40 psi/фунтове на квадратен инч/.Но тогава оставаха микроскопични мехурчета въздух,или газ в смолата, и коляното се чупеше точно там.Аз разработих машина, която навиваше плата със равномерно налягане по цялата дължина на дорна със налягане 250 psi !!!Моите колена бяха изключително равномерни, плътни и здрави-най-добрите в света през тези години..
ПРОДАЖБАТА НА ФИРМАТА НА ШИМАНО....
През 1995 лекарите ми поставиха диагноза-рак на простатата.Аз ,разбира се, не повярвах, и отидох за проверка във клиниката "Майо". Там не само потвърдиха диагнозата, но и казаха, че имам разсейки във прилежащите органи.Направиха ми 37 сеанса радиотерапия.Имплантираха ми 91 радиоактивни излъчвателя, за да следят процеса.Скоро факторът ПСА/простат специфичен антиген/ започна да спада, но скоро се покачи.Тогава докотрите казаха:"Дотука, приятел.Остават ти 18 месеца живот.."
Аз разбрах-ако искам семейството ми да е добре, трябва да продам фирмата- сега! И така, реших да продам фирмата през 1997.Имаше и по-добри финансови предложения, но понеже винаги съм ползвал и харесвал макари Шимано, реших да са те-нека имат и добри колена!!!
Уговорихме се- никакви промени 5 години. Персонала ми беше като семейство-не исках да загубят работата си. Предложиха ми пост консултант-искаха 5 години, аз им обясних, че в никакъв случяй няма да изкарам толкова, и подписах на 3.
Скоро видях, че Шимано променят всичко.На работа хората се разкъсваха между моите идеи, и Шимано, които им плащаха заплатата. Така не можеше да продължава, и аз се махнах окончателно..
ЗАЩИТА НА ПРИРОДАТА
Историята със Шимано продължи 10 години.Това бяха и добри години. Аз винаги съм обичал сьомгата, и съм се грижел за нея-основно как да ми падне в чинията... Реших, че трябва да направя нещо повече.Аз имах дълг към тая риба.През1995 година аз и още петима риболовци основахме организацията Fish First. Целта ни беше именно такава-Рибата Преди Всичко!!
Решихме да възстановим поулацията на сьомгата кижуч във Сидър Крийк,приток на река Люис, която е приток на Колумбия. Рибата беше на практика изчезнала-през въпросната 95г. преброиха само 32 сьомги в реката!!
Обърнахме се към Департамента на Дивеча и Рибата на Щата Вашингтон-WDFW,със предложение да организираме нещата-възстановяване на мръстилища, брегоукрепителни дейности, почистване, зарибяване-такива неща.. Попитаха ни- а защо избрахте тая"утрепана" река, бе момчета??!!Отговора беше-ми ,като е утрепана, позволете ни да си счупим главите по-лесно, поне..
Хванахме се на работа, и след 10 години сьомгите от 32 станаха 16 250!!
Кижучът се върна. Радостта ни беше огромна ,но за кратко- промишлените рибари разбраха, че има отново ход на сьомга, и започнаха да преграждат със мрежите си пътя на нашия кижуч, навътре в морето!! Започнахме да се борим с тях.Разбрахме, че трябва да се влияе на законотворчеството на национално и местно ниво!!Намерихме една много силна природозащитна организация -ССА,със щаб-квартира във Тексас, която оперираше на юг и изток във Щатите.
Свързахме се със тях, подкрепихме ги и разширихме дейността им и при нас, на нашият тихоокеански северозапад!! Сега имаме повече от 10 000 члена и можем да лобираме и влияем както и във местната власт, така и в конгреса!!
ЧУДОДЕЙНОТО МИ ИЗЦЕЛЕНИЕ...
"След като продадох фирмата, и стана ясно, че ми остава година-година и половина живот, решихме със жената да отидем на сафари в Африка , и там да отпразнуваме моя ,може би последен, рожден ден. Забутахме се във най-откъснатото кътче на Замбия.Една вечер, моите приятели ми спретнали изненада-поканили местният шаман. Дойде той накичен страховито, със своите помощници и един мисионер. Започнаха да обикалят около мене в кръг. Шаманът изпадна в транс.По някое време той каза на мисионера-може ли да сложа ръцете си върху този човек? Аз се чувствах, като герой от старите броеве на "Нешънъл Джиографик". Отвърнах:"Давай, опипвай ме!!" Бедата беше там, че в Африка върлуваше със страшна сила СПИН-а. Казах си:"Майната му на СПИНА,със него хората изкарват по пет години, а на мене ми остава една..." Човекът прокара ръцете си по мене, и каза: "Всичко е наред, той е много здрав, само има една страшна болест във долната половина на тялото, но не се бойте-аз мога да я излекувам.." Тука вече се ядосах, и казах на приятелите:"Абе, к`во си въобразявате вие!!?? К`во сте му казали на тоя!!??" "Нищо- отвърнаха те. А и никой не разбира наречието му , като изключим мисионера..." На другият ден отидохме във селото на магьосника. Спряхме пред колибата му, той беше казал да си взема три чисти шишета. Човекът извади три глинени шишета , и ми каза да си ги прелея.Гледайки всичко това, аз попитах жената, к`во мисли за всичко това, по дяволите!!?? Милата ми Сузи отвърна:"Та те са се занимавали с лечение хиляди години преди нас..."
Пресипахме шишетата, и шаманът-магьосник даде на помощника си да отпие от всяко.Дали това беше част от ритуала, или просто показваше, че не е отрова, не зная...
Попитах мисионера, как да се отплатя!!?? Той отвърна:"10 долара стигат, господине." Дадох 10 долара, и купих 600 фунта ориз, за цялото село.
Върнах се , и започнах да пия от илачите .Пих ги регулярно 16 дни.Това ,естествено си беше постоянна тема за майтап.. На докторите не казах нищо !!
На първият преглед проклетият фактор ПСА беше паднал от7,2 на 6,5. След два месеца бе 5,8. Аз отново не им казах нищо.
След още два месеца стана 4,2. Тогава аз разказах всичко на лекаря за магьосника-шаман. "К`во ще кажете по въпроса, многоуважаеми докторе!!??"-казах аз.. "Бих дал всичко, за да разбера какво ,по дяволите е имало в проклетите глинени шишета.."-отвърна той..
АЗ ЩЕ СЕ ЗАВЪРНА!!
След като продадох фирмата на Шимано, много хора от цялата страна буквално ми счупиха телефона.Без да са в курса на нещата, те предлагаха пари, помощ, чудеха се какво става. Опитах по някое време да правя и продавам примамки,с моето име.Фирмата беше Targus, и частично ми принадлежеше. Шимано веднага ме пратиха на съд. Според тях, те бяха купили и моето име със правата! Загубих по дела 300 000 долара. Скъсах си нервите, но се изяснихме, какво мога да продавам, и какво-не.
ЧЕТВЪРТАТА ПОРЕД..
И ,сега, когато съм отново здрав, реших да се върна отново в играта.
Аз, моят син Брад, и Джон Биал, основахме Norton Fork Composites.
Ще правим това, което знаем най-добре- бланки. Отново хората ще връзват най-добрите пръчки на най-добрите бланки в света!! И отново ще има работни места за американци ,във Америка!!.
Дълго ме нямаше в бизнеса, и когато пристигнаха мостри от графитни платове, аз ги върнах всичките! Качеството беше отвратително.. Наложи се да "сритам" някои стари, дебели връзки... Хората ми изпратиха такива платове, че ще си оближете пръстите!! Сега мога дори още "да изпъна "дизайна на бланката, и ще видите...
Когато бях на върха, продавах бланки на всички известни фирми. Отгоре стоеше тяхното име.Това бе ТЯХНАТА въдица.Почти всички преглеждаха мострите, и ми казваха: Гари, това , може ли..да е по-така?" И аз правех строя според клиента! Добрите, стари времена.. Уверен съм, че ще се върнат..

Само не ми е ясно на какво точно е "основател" освен на фирмите "Г.Лоомис" която продава на Шимано и сега на "Норт Форк" в която е съдружник

[Д-р Флекс]

И ся кво, излиза, че Станко и Павката-sestrata ловят с ... Шимано???

[Павел Иванов]

Не само те

[Д-р Флекс]

Ох, отдъхнах си... значи, да се лови с Шимано продължава да е модерно в световен мащаб!

[GODFATHER]

Ох, отдъхнах си... значи, да се лови с Шимано продължава да е модерно в световен мащаб!

p.p. Павка, много интересна история!!!!!

[sestrata]

Не само те

Аз лично не съм крил, че съм фен на марката... (Шимано) откакто през 1990 г си купих бегач с такива скорости.
И на Дайва съм фен, и на Дайко, Тенрю, Мегабас... и Ламиглас!

Сега по въпроса. Дали Шимано е добро или зло за фирмата G.Loomis е спорно. Факт е, че самият Бай Гари, макар да плюе японците, остана до 2007-ма да работи с тях. Факт е, че огромната популярност на въдиците G.Loomis в Европа стана именно след продажбата на Шимано и точно благодарение на "консултанта" Бай Гари, чрез експанзията на руския пазар. Самият той разработи специална серия "форслайт" за Русия преди десетина години за да адаптира класическите стийлхед бланки към риболовните навици на руснака. Факт е, че качеството на бланките не е паднало, добавени са макародържач и водачи фуджи. Може много да се говори още, но не бива да се надценява вредата на Шимано нито да се подценяват възможностите на братята Рейджеф като билдъри и дизайнери. Та така... "нема се пуашите" пушката е пукнала отдавна, а G.Loomis продължават да произвеждат едни от най-добрите въдици в света.



п.п. Power Pro също e собственост на Шимано, a s Rapala/VMC са в джойнт венчър.

[Д-р Флекс]

Не само те

Аз лично не съм крил, че съм фен на марката... (Шимано) откакто през 1990 г си купих бегач с такива скорости.
И на Дайва съм фен, и на Дайко, Тенрю, Мегабас... и Ламиглас!

Сега по въпроса. Дали Шимано е добро или зло за фирмата G.Loomis е спорно. Факт е, че самият Бай Гари, макар да плюе японците, остана до 2007-ма да работи с тях. Факт е, че огромната популярност на въдиците G.Loomis в Европа стана именно след продажбата на Шимано и точно благодарение на "консултанта" Бай Гари, чрез експанзията на руския пазар. Самият той разработи специална серия "форслайт" за Русия преди десетина години за да адаптира класическите стийлхед бланки към риболовните навици на руснака. Факт е, че качеството на бланките не е паднало, добавени са макародържач и водачи фуджи. Може много да се говори още, но не бива да се надценява вредата на Шимано нито да се подценяват възможностите на братята Рейджеф като билдъри и дизайнери. Та така... "нема се пуашите" пушката е пукнала отдавна, а G.Loomis продължават да произвеждат едни от най-добрите въдици в света.



п.п. Power Pro също e собственост на Шимано, a s Rapala/VMC са в джойнт венчър.

Аз лично нямам и грам съмнение, че инкорпорирането в Шимано е донесло повече плюсове, отколкото минуси за марката Loomis и за потребителите й.

[stancom]

И ся кво, излиза, че Станко и Павката-sestrata ловят с ... Шимано???

Чшшш , алооо, я по-сериозно, няма да се обиждаме сега аз ХВЪРЛЯМ със Шимано Виж Павката си ги и лови с него

И за да не набеждаваме една въдица, че не става, трябва да се вземе такава, която е специфична за нашия риболов. Това е " недостатъка " на " високоия " клас въдици, че са доста специализирани . Друг е въпроса, че не са налични и не можеш да я пипнеш у нас, което е предпоставка за грешен избор. За финансовата страна изобщо няма да споменавам

[Румбата]

Ето го линка :http://vbox7.com/play:286aa33e
До няколко минути ще е тип - топ !!!
Вече е тип-топ !!!
Чакаме субтитри ~!!!

[KarlovofisherBoy]

Извинявам се , но в момента излизам и ще се върна късно, най-вероятно утре ще му сложа субтитри, макар че разказа на видеото доста се припокрива с вече постнатата по-горе история от Павел Иванов
Поздрави!