Моето откриване: пътешествия, трофей и ядове

[Кърцата]

И аз като всички чаках момента на откриването с трепет. Друго си е да се изтипосаш на брега на голям водоем и да се възхитиш на първите слънчеви лъчи, пробили хоризонта и разсичащи леката мъгла стелеща се над заспалите води. Идилия...
Всъщност моето откриване започна един ден по рано. А именно още в петък.
С Марто снимахме филм за "Хоби" на един прекрасен , макар и арендован водоем в Ихтиманско.
Трябваше да започнем филма на зазоряване, та затова се изтипосахме на гьола още в полунощ. Уж да се подготвим. Е, регистрирахме набързо по едно зверско късане на фидерите в тъмното и победени се оттеглихме в колата да ближем рани и да кройм тактики за сутринта. Естествено, като дойде екипа още се мотахме сънени по брега, но бързо се съвзехме и ги залупахме.
Целта ни бяха шараните на плувка. Такива борбени риби скоро не бях ловил. Уж малки по кило и половина - две, а се опъват като подводници, авансите пищят и душите се кефят. А когато на захранката се събраха и едни едри бабушки, оргазма стана пълен. Плувката не стоеше и минута спокойна. Бабушка, бабушка и ззззззззз... аванса писва от поредния шаран. Абе, душевен оргазъм , казвам Ви.
Снимки няма, ма след две седмици е филма, там се види за какво иде реч.
Съботата требеше да ходя на Дунава, при Кирето, но по разни причини не успях. Реших да не ходя на риба, а да си стоя вкъщи. Но сърце рибарско не трае. Издържах до обяд и се изстрелях към една река. Да пробвам спининга. Не бях ходил там от много време, няколко години поне и исках да проверя останали ли са още риби.
Пристигам, а реката една красива, зашумена и спокойна, само за риболов:



Едни чапли накацали из нея, а дано и рибите са отдолу.
С треперещи ръце замятам:

Едва минала блесната два метра и виждам стрелкащото се тяло на кефала. БАМ, опитва се да изтръгне пръчката от ръцете ми.
Кратка борба и позира за снимка.

Перфектно откриване. Риба още с първото замятане за сезона. Ха дано е хайрлия и все така да ми върви.
Сетих се, че скоро, като ходих да си плащам сателитната в Дианабад и видях, че до касата са отворили нов рибарски магазин. „Капитан Кук”. Влязох да го разгледам и се заприказвахме със собственика. Много свестен пич, а и го „чува” риболова. Та той ми подари една блесна, да я пробвам. Не бях чувал нищо за тая марка, но блеснето изглеждаше добре:

Особено ми хареса добре вързаната муха на тройката. Идеална за кефали:

Реших да сложа туй блесне, та да видим уловисто ли е.
И... като ги запуках кефалите... кеф на кутиики. Кефал след кефала. Те ги на:







Всички рибки естествено бяха освобождавани своевременно:

Абе много арно излезе блеснето. Смятам в най-скоро време да си заприходя още няколко бройки.
Вървя си аз покрай брега, хващам си кефали и се кефя:

Тая снимка обаче се оказа последна за апарата ми. Вече е блаженопочивш. Пренесе се във вечните ловни полета. Оттук натаък репортажите ми ще са доста по постни, поне докато заприходя друга машинка.
Освободен от задължението да снимам, вече спокойно си ловках рибите до тъмно. Незнам колко бяха рибите, изгубих им бройката около десетия, но се накефих максимално. Отдавна не бях имал толкова кълванета.

Вечерта се чух с брат ми, който още не беше открил, че бе на работа и от дума на дума решихме да се изстрелям към Кърджали и да опитаме как са големите риби в Родопите.
Рано сутринта, на зазоряване, потеглих натам и съпроводен от диска на надигащото се слънце бързо преодолявах километрите по заспалата още магистрала. На един дъх взех 300-те километра до Кърджали. Брат ми вече ме чакаше с надутата и натоварена на колата лодка.
След час вече бяхме в язовира. Тъй като отзивите за тролинга от предния ден бяха плачевни решихме да го караме лежерно и да заложим на препичане на слънце и кльонкане. Пуснахме парашута, изпънахме се в лодката и се унесохме в сладки приказки. Брат ми е разработил нов модел кльонк, та искаше да го пробва и затова чукаше предимно той. Скоро на екрана на сонара видяхме вдигащите се черти на две риби, но за жалост се отказаха преди да стигнат стръвта.
Но явно кльонка работеше.
Носехме се леко по водата, отпивахме от взетата по една бира. Винаги взимаме максимум по една на човек. Водата не прощава грешки. Който му се пие- на брега.
Сепна ни рязък удар на едната пръчка. Сви я до водата и пусна. Спогледахме се. Бърз удар с кльонка и пак натресе. Десет секунди по късно вече уверено взе и потопи върха на пръчката под водата. Брата го засече и борбата започна.
Имаме си правило, който закачи рибата си я вади, другия не се меси,тъй че се задоволих само да извадя другата пръчка и да се наслаждавам на борбата. Рибата теглеше все надолу и с резки удари се опитваше да се освободи. Приятния звук на аванса изпълваше пространството,като музика за ушите ни. Рибата създаваше впечатление на голяма и се бореше ожесточено. А и ние не искахме да я напъваме много, гадно е да изтървеш първата риба за сезона. След двайсетина минути най накрая изплуваха мехурите, умори се. Притеглихме я до лодката и брата й заби канджата в ченето. Обаче се оказа, че рибата все още има сили и с последно усилие се завъртя около оста си. Влакното се уви около канджата и брата я пусна зад борда. Рибата бързо се предаде и отново я притегли до лодката. Внимателно освободи канджата и хващайки я за ченето с ръка я изтегли в лодката. Вече можехме да се поздравим. Прекрасно сефте, сом около двайсетте кила.
В интерес на истината очаквах да хванем голяма риба. Все така става, като не нося апарат и се случва нещо интересно. И зимата тъй ми се развали апарата и същия ден като подпуках едни диви прасета... Война направих...
Обадихме се на един приятел, за който знаехме, че е в язовира, да дойде да щракнем по некоя снимка. Той естествено долетя моментално и успяхме да увековечим рибока.

Засега имам само тази снимка, другите като ми ги пратят.
Удовлетворени се отправихме къкм брега. Тази риба ни стигаше за откриване.
А и трябваше да заминавам за София. Имах уговорка за друг риболов.
Оставих брат ми да приема похвалите на брега, а аз отпраших обратно за София.
С Иво (Индало) имахме уговорка да ходим за мрени на Струма. В пет часа на следващата сутрин Иво вече ме посрещаше на входа на Перник. Набързо намятахме багажа в неговата кола и поехме. След час вече бяхме на Копиловци.
Реката бистра и малка. Направо ни отчая. Извадих болото за проверка и още на първото изтичане заших добра мряна. Явно тука са. Набързо се разставихме. Индало с щеката, а под него аз с болото. Още докато той се гласеше успях да извадя една още по-едра мряна.
Да обаче оттук нататък щеката взе силен превес. Рибите искаха пълно задържане и концентрирано захранване, което Иво постигаше с машинката за червей, докато аз с прашката пръсках храната и разсейвах редките риби.
До обяд той успя да улови добро количество мрени и един скобар, а аз се задоволявах със случайни риби. Щом слънцето напече обаче, кълванетата се разредиха и на щеката и решихме да сменим дестинацията.
Отправхме се към Диканите. На Индало пъпа му е хвърлен там.
Заварихме язовира с ниско ниво и много бистър. Заметнах болото и се заех да меря дълбочината. Едра бабушка обаче прекъсна заниманието ми с ожесточена борба. Пуснах я в живарника и заметнах отново. Едва изправила се, плувката потъна и следващата бабушка се пресели в живарника. Явно тука бяха.
Да обаче бистрата вода и щурането ни по брега явно уплашиха рибите и те се отдръпнаха навътре. Навсичкото отгоре щом подадохме захранка и се завъртяха плътни стада уклей, които не даваха на стръвта да стигне до дъното. Все пак успяхме да уловим десетина едри бабушки, няколко косстура и доста уклеи преди небето да се зачерни и далечни гръмотевици да ни подскажат, че е по-добре да събираме.
Набързо релиизнахме рибата и се отправихме към Перник. Дъждът вече бе минал оттук и с Иво с удоволствие изпихме по една бира под измитата от дъжда асма.
Дъждът обаче идваше отново тъй че побързах да си тръгна към София. Не успял още да изляза от Перник и небето се продъни. За секунди се образуваха огромни локви в една от които успях да намокря делкото и колата загасна. Принудителна почивка от около час преди да успея да запаля.
Едва прехвърлил Владая обаче и пороят се завърна. Делкото пак се намокри и още час престоях на банкета. Накрая все пак успях да тръгна и да се добера с много мъки до София. Колата се прецака нещо от непрекъснатото мокрене на делкото и гаснеше на всеки светофар. Накрая на околовръстното отказа съвсем, та се наложи да се обаждам на приятел да идва да ме дърпа. Разстоянието от Перник до София го преодолях за 4 часа и сега имам паметник на паркинга пред къщи и утре чакам монтьора да каже колко требе да кешна за да стане паметника пак кола.
Ма общо взето доволен съм. Минах над 800 километра за 4 дни, улових много и разнообразни риби по реки и язовири, успях да разваля колата и апарата.
Абе не ми липсваха емоции през тоя дълъг уйкенд...

[jasonsmith]

Е тва е, просто нямам какво повече да кажа!
Поздравления, майсторе!

[Йордан Марков]

Нямам думи

[golden-retriever]

Евала ! ! !

[Ачо ♣]

...........Минах над 800 километра за 4 дни, улових много и разнообразни риби по реки и язовири...

Накратко казано-голямо и успешно риболовно приключение!И което е характерно за твоите репортажи-уникално разказани !!!

[dandi1383]

Излагаш се, как може да не си прескочил я до Гърция я до Румъния, требвало е и поне една две иларии да заковеш на морето. Ти си обиколил всичко

[lusienn]

Епа добър сървайвър-честито за сома,апарата и моя е на ремонт-падна в калта,но в люлин,има по заложните къщи на половин цена-50-100лв

[simeonnn]

Кърца немам думи

[juliano_84]

Кърца, ти не си човек
Каквото и да кажем след такъв разказ ще е малко
Благодарско че споделяш излетите си с нас .... и то само по какъв начин

[joroNH]

[Drago]

Мислех че съм се замаял от бирата ма не е от нея, с такъв страхотен разказ апарат не ти трябва.

[ivanminkov1981]

Голям си Кърца

[tiramisu]

Като изключим съмненията за реклама на блесната и магазина....Респект.

[joro_8411]

[dobrin_dinev]

Сома му! Поздравление за добрия риболов!