Къде се намирам:
Относно Сайта
Разни
naRiba.com

Форум


Има ли гъбари?
Модератор: dantho.mihov
Re: Има ли гъбари?
Да ти е честито името! Наздраве!gygytka21 написа:След тези сериозни и много полезни полемики, позволете ми да се вмъкна и аз в темата.
Именячка съм и искам да ви " почерпя "с няколко снимки, правени преди два дена:
Снимките радват - Бисерна гъба (Amanita rubescens) и Огнена манатарка (Boletus luridus), не се бъркам, нали?
-
- научил се да хвърля
- Мнения: 106
- Регистриран на: Вто Фев 15, 2011 4:01 pm
- Местоположение: В.Търново
Re: Има ли гъбари?
Продължавам:
Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.
Последно промяна от gygytka21 на Сря Юни 29, 2011 10:23 pm, променено общо 1 път.
Re: Има ли гъбари?
Колега domelius,domelius написа:Колега, не си прав. Анализът на водата на дренажната система във втори блок на АЕЦ Фукушима е показал стойности от порядъка на 300 000 Bq/cm3 в следствие наличието на радиоактивен Йод-131. Това е стойност, надвишава нормата 7,5 милиона пъти.piterd написа: ...
Това е поредната журналистическа глупост, за жалост "мотивирана" през фрази тип "немски изследвания".
...
Активност от 1 Bq се равнява на разпадане на едно атомно ядро за една секунда. Специфичната активност на Цезий-137 е 3,3 милиарда Bq/mg при период на полуразпад от 30,17 години. За сравнение:
- Уран-235 има специфична активност от 80 Bq/mg, но периодът на полуразпад е 703,8 милиона години.
- Най висока специфична активност има Йод-131 - цели 4600 милиарда Bq/mg при период на полуразпад от 8 дни.
- При Плутоний-239 стойностите са съответно 2,3 Милиона Bq/mg и 24,1 хиляди години.
Именно по тази причина изотопите Йод-131 и Цезий-137 са крайно опасни за човешкото здраве - въпреки относително краткия си период на полуразпад имат много голяма активност.
Сам сметни какви нищожни количества са необходими, за да се достигне и задмине нормата от 600 Bq.
Цезий-137 е изкуствен радиоактивен изотоп, който се получава в ядрените реактори като продукт от ускорения разпад на Уран-235 при облъчването му с неутрони. Източник е на бета-лъчение, като се разпада до стабилния изотоп Барий-137.
Някои гъби поглъщат Цезий-137 далеч по-лесно от растенията, защото разграждат лигнина по-бързо и по този начин абсорбират по-бързо Калий - а Цезият е вещество с много сходни химични свойста до тези на Калия.
Колега BoletusBG: В Германия е забранена търговията с диворастящи гъби, брани само на територията на страната, като причината е опазването на видовете и не радиацията. Иначе по пазарите и магазините се продават пресни и сушени гъби с доказан чужд произход.
Благодаря ти за подробните пояснения, много са полезни и за мен, защото този дял на химията ми е отдалечен на 10 години, почти всичко съм забравил.
Мерси и за информацията, как се търгуват гъби. Аз в моя пост имах предвид точно това, но сега виждам, че не е ясно, че вносни гъби са допустими.
-
- научил се да хвърля
- Мнения: 106
- Регистриран на: Вто Фев 15, 2011 4:01 pm
- Местоположение: В.Търново
Re: Има ли гъбари?
plumwater, да ти е живо името!Здраве и късмет на всички именници!
Благодаря ви за поздравите!
Прав сте, boletusBG, става въпрос за Бисерна гъба и Огнена манатарка.На втората в някои Дряновски села и казват Синкавица.
Накрая за "десерт" предлагам зелени гълъбки:
Благодаря ви за поздравите!
Прав сте, boletusBG, става въпрос за Бисерна гъба и Огнена манатарка.На втората в някои Дряновски села и казват Синкавица.
Накрая за "десерт" предлагам зелени гълъбки:
Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.
Последно промяна от gygytka21 на Сря Юни 29, 2011 10:13 pm, променено общо 1 път.
Re: Има ли гъбари?
Ха наздраве още веднъж! Трудно устоявам на ракийка, придружена от салатка от бурканизирани гъби.gygytka21 написа:plumvater, да ти е живо името!Здраве и късмет на всички именници!
Прав сте, boletusBG, става въпрос за Бисерна гъба и Огнена манатарка.На втората в някои Дряновски села и казват Синкавица.
Накрая за "десерт" предлагам зелени гълъбки:
Ето ви е една моя рецепта, която колегите ми ме тормозят да правя всеки път като сме хванали по някоя гъбка по командировки.
Вземате добре изчистени пачи крачета и ги бланширате с няколко озърна черен пипер и 1 дафинов лист. Сол не слагате, да не стане прясол.
Отцеждате пачите краци и ги давите в смес от лимонов сок (най-добре изстискан собственоръчно) и соев сос. Пропорции нямам, правя го на око, но опитвам непрекъснато, че соевият сос понякога е много солен. Накрая накръцквате на дребно един лист копър (истински, не резене!) и го обърквате хубаво с така получилата се смеска.
Трудно се търпи, но оставяте салатката за поне 1 час в хладилник, аз гледам да са два часа.
Ако нямате пачи крак, сносничко се получава и с други жилави гъби, да речем кладница.
И ха наздраве за пореден път, защото тая салатка носи на хубав алкохол.
Re: Има ли гъбари?
О, още радости за окото.gygytka21 написа:Псодължавам:
Първата ми прилича на прахановата гъба (Fomes fomentarius), прав ли съм?
Втората е лятната манатарка (Boletus reticulatus, който се среща по някои книги и като Boletus aestivalis), Тя е и най-голямата и на третата снимка, нали?
Има още бронзова манатарка (Boletus aereus) и габърова брезовка (Leccinum carpini) май.
-
- научил се да хвърля
- Мнения: 106
- Регистриран на: Вто Фев 15, 2011 4:01 pm
- Местоположение: В.Търново
Re: Има ли гъбари?
Прахановите гъби са две, с големината на половин баскетболна топка. А дървото, с което съжителстват, расте от много години на тази земя, огромно е и величествено.
Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.
-
- научил се да хвърля
- Мнения: 197
- Регистриран на: Съб Окт 10, 2009 10:37 am
- Местоположение: Пловдив
Re: Има ли гъбари?
Привет колега domelius,
Над Фукошима данните за облака и радиацията от Цезий 137 бяха с стойност около 10 Bq/m3
Обърни внимание на факта, за какво се използва тази единицата Бекерел. Има други единици, които характеризират поетото от даден организъм радиационно натоварване. Странно, защо не се използват те.
По отношение на химическите и вероятно и биохимическите реакции ( това за биохимическите е мое предположение) в организмите, няма никакво значение дали даден елемент е радиоактивен или не. При това навсякъде където участва Йод то той ще се замени с радиоактивен Йод-131, само ако последния е по достъпен. Това обяснява защо, ако наситим организма с нормален йод, то ще се предпазим от натрупване на радиоактивния. Цезия е доста по рядко срещан елемент, и едва ли организмите го натрупват чрез подобна схема.
Все пак възникват много въпроси. При чисто химична реакция може би. Но при по сложна биохимична реакция минаваща през няколко процеса дали тази подмяна би издържала до края. Дали и колко би повлияло на жизнеността на организма, и до какви, вероятно и външни видими белези би довело. И още много въпроси, но нека не бъда досаден.
Благодаря на колегата mosquito fish. Ще се прочета материалите които си постнал.
Благодаря на колегата bgbul, за това, че хвърли известна светлина върху проблема, както се казва от "кухнята".
Също и на колегата gygytka21 за почерпката и десерта.
Поздрави на всички четящи и пишещи по темата.
И Наздраве! от именник към именниците и техните приятели.
Въбще не е нужно да съм прав. И във водата в дренажната система на Фукошима, и идея си нямам какво е състоянието (коментирах над Фукошима). Но да смятам, мисля че мога. 300 000 Bq/cm3 =300 Bq/dm3 =0,3Bq/ m3.domelius написа:Колега, не си прав. Анализът на водата на дренажната система във втори блок на АЕЦ Фукушима е показал стойности от порядъка на 300 000 Bq/cm3 в следствие наличието на радиоактивен Йод-131
Над Фукошима данните за облака и радиацията от Цезий 137 бяха с стойност около 10 Bq/m3
Обърни внимание на факта, за какво се използва тази единицата Бекерел. Има други единици, които характеризират поетото от даден организъм радиационно натоварване. Странно, защо не се използват те.
По отношение на химическите и вероятно и биохимическите реакции ( това за биохимическите е мое предположение) в организмите, няма никакво значение дали даден елемент е радиоактивен или не. При това навсякъде където участва Йод то той ще се замени с радиоактивен Йод-131, само ако последния е по достъпен. Това обяснява защо, ако наситим организма с нормален йод, то ще се предпазим от натрупване на радиоактивния. Цезия е доста по рядко срещан елемент, и едва ли организмите го натрупват чрез подобна схема.
Това е интересно. Дали е само предположение или можеш да споделиш нещо повече.domelius написа:Някои гъби поглъщат Цезий-137 далеч по-лесно от растенията, защото разграждат лигнина по-бързо и по този начин абсорбират по-бързо Калий - а Цезият е вещество с много сходни химични свойста до тези на Калия.
Все пак възникват много въпроси. При чисто химична реакция може би. Но при по сложна биохимична реакция минаваща през няколко процеса дали тази подмяна би издържала до края. Дали и колко би повлияло на жизнеността на организма, и до какви, вероятно и външни видими белези би довело. И още много въпроси, но нека не бъда досаден.
Благодаря на колегата mosquito fish. Ще се прочета материалите които си постнал.
Това е интересно.Допускам че и по големи може да се окажат процентите.mosquito fish написа:За радиоактивен цезии в гъбите (обърнете внимание, че 20% от количеството в източноевропейските гъби предполагат се дължи на други източници освен Чернобил):
http://aem.asm.org/cgi/reprint/59/1/134.pdf
Благодаря на колегата bgbul, за това, че хвърли известна светлина върху проблема, както се казва от "кухнята".
Също и на колегата gygytka21 за почерпката и десерта.
Поздрави на всички четящи и пишещи по темата.
И Наздраве! от именник към именниците и техните приятели.
Re: Има ли гъбари?
МОЖЕ !BoletusBG написа:
Колега, аз също подозирам, че е възможно умишлено смесване с радиоактивни гъби. Вносът на гъби от някои страни е забранен в ЕС във връзка с Чернобилската авария. Ами много лесно - незаконен внос (без проблем при безконтролието у нас), смесване и последващ износ. При тая липса на контрол от страна на България, странно ли е? Но една-две такива черни овци, ще се отразят много лошо на всички гъбоизносители в България. Тъй че никой не ни е виновен, че няма никакъв ред и заради бърза печалба, няколко фирми могат да изядат хлебеца на всички останали.
Държавата не може да прочисти некоректните в бранша - той сам трябва да си следи за некоректни фирми и да намери начин да си ги ликвидира сам.
Този търговец е бил наясно откъде са му гъбите и с колко радиация са. И въпреки това е пробвал .
Ако държавата му забрани търговията за този сезон или два - и ето ти естествен подбор.
Толкова ли е трудно ?
Просто парите са доста ...... а петното е за гъбите от България .
Re: Има ли гъбари?
?!piterd написа:Привет колега domelius,
Въбще не е нужно да съм прав. ... Но да смятам, мисля че мога. 300 000 Bq/cm3 =300 Bq/dm3 =0,3Bq/ m3....
А, я пак с математиката и смятането?!
Дали пък сметката не е:
300 000 Bq/cm3 =300 000 000 Bq/dm3 = 300 000 000 000 Bq/m3
И именно единицата Бекерел Bq (в някои случаи остарялата единица Кюри Ci - в САЩ) на единица маса (кг) или обем (м3) се използва за определяне нивото на радиоактивност на хранителни продукти, вода, въздух! Нека се прави разлика с абсорбирана доза (Gy) и еквивалентна доза сиверт (Sv).
Например в Полша след аварията във Фукушима, в периода 28.03.-21.04.2011 г. във въздуха нивата на радиоактивен йод и цезий са достигали I-131 > 8000 μB/m³, Cs137 > 700 μB/m³ при нормални < 0.5 μB/m³ http://www.clor.waw.pl/Raporty_ASS500/CLOR_activity_up_to_21_April_2011_en.pdf
На сайта на американската агенция EPA http://www.epa.gov/japan2011/rert/radnet-sampling-data.html пък се следи нивото на радиоактивност на въздух, вода, храни, мляко като там използваната единица е Кюри pCi/m³ или pCi/l.
В Европа нормата за храните е 600 Bq/kg, за САЩ нормата за питейна вода е 3 pCi/l на ден или 0.111 Bq/l
В почвата Cs137 и Cs134 се натрупват и поради не особено краткия им период на полуразпад (съответно 30.17 и 2.06 години) на места може да има достигнати значителни нива на замърсяване от Чернобил (Бавария е била доста засегната след Чернобил между другото) а и сега от Фукушима, но в България подобни изследвания...не се правят

В човешкото тяло също се акумулират и се разпределят в мускули и кости.
Нека не се приема като заяждане от piterd, а като необходима корекция! И нека отново прочете поста на domelius който е доста конкретен.
-
- научил се да хвърля
- Мнения: 197
- Регистриран на: Съб Окт 10, 2009 10:37 am
- Местоположение: Пловдив
Re: Има ли гъбари?
Привет колега carrot,
Но най вече ме касае какво е положението при гъбите в България. Колко усвоява самата гъба и колко се дължи на други фактори.
Нека провокацийте ми, по пътя към установяване на истината, не се приемат за заяждане. Ако все пак съм засегнал някой, му поднасям моите извинения. Благодарен съм на всеки изразил мнение мисли и идеи обосновани по един или друг начин.
И понеже отклонихме темата малко в страни от гъбите, за което аз имам не малък принус, моля, тези колеги ,които преценят, че менението им е в посоката в която отклоних темата, да пишат на лични.
Поздрави.
Да колега. Това е правилната сметка.(300 000 Bq/cm3 =300 000 000 Bq/dm3 = 300 000 000 000 Bq/m3)carrot написа:piterd написа:
Привет колега domelius,
Въбще не е нужно да съм прав. ... Но да смятам, мисля че мога. 300 000 Bq/cm3 =300 Bq/dm3 =0,3Bq/ m3....
?!
А, я пак с математиката и смятането?!
Дали пък сметката не е:
300 000 Bq/cm3 =300 000 000 Bq/dm3 = 300 000 000 000 Bq/m3
Поради тази причина ми е странно 10 - 20 пъти радиация над нормата 600 Bq/kg за гъбите брани в Бавария. И ако германците си замърсяват природата и с други източници на радиация, то това е друга работа.carrot написа:Например в Полша след аварията във Фукушима, в периода 28.03.-21.04.2011 г. във въздуха нивата на радиоактивен йод и цезий са достигали I-131 > 8000 μB/m³, Cs137 > 700 μB/m³ при нормални < 0.5 μB/m³
Но най вече ме касае какво е положението при гъбите в България. Колко усвоява самата гъба и колко се дължи на други фактори.
Нека провокацийте ми, по пътя към установяване на истината, не се приемат за заяждане. Ако все пак съм засегнал някой, му поднасям моите извинения. Благодарен съм на всеки изразил мнение мисли и идеи обосновани по един или друг начин.
И понеже отклонихме темата малко в страни от гъбите, за което аз имам не малък принус, моля, тези колеги ,които преценят, че менението им е в посоката в която отклоних темата, да пишат на лични.
Поздрави.
Последно промяна от piterd на Чет Юни 30, 2011 11:46 am, променено общо 1 път.
Re: Има ли гъбари?
Колеги, само давам едно пояснение. Не съм убеден, че такива изследвания не се правят - убеден съм, че има държавна служба, в чиито задължения влиза това, например Изпълнителна Агенция по Околна Среда. За работата на тази мега-институция аз имам хронични резерви, но все пак на страницата им се публикува ежедневна информация за радиационния фон. Ето ви линка:piterd написа: В почвата Cs137 и Cs134 се натрупват и поради не особено краткия им период на полуразпад (съответно 30.17 и 2.06 години) на места може да има достигнати значителни нива на замърсяване от Чернобил (Бавария е била доста засегната след Чернобил между другото) а и сега от Фукушима, но в България подобни изследвания...не се правят![]()
В човешкото тяло също се акумулират и се разпределят в мускули и кости.
http://eea.government.bg/bul/Output/Dai ... n-rad.html
Ще ме попитате, такива изследвания могат ли да се извършват от БАН. Да, могат да се извършват и в БАН, ние самите имаме лаборатория за тежки метали, която може да работи и с радионуклеиди. Проблемът тук е, че това не може да стане без пари, защото работата включва скъпи консумативи, които никой не заплаща. Фондовете, по които може да се финансира едно проучване на съдържание на радиоактивни елементи в български гъби например, в момента са тотално блокирани, т.е. въпреки голямото желание за това (с колегите сме говорили още отпреди няколко години, че е много необходимо), т.е. ние просто в момента нямаме отъде да ги извадим тези пари. БАН няма достъп и до оперативните програми, където това може да се случи, там главният играч е гореспоменатата агенция и общини, а аз не вярвам някой от тях да се загрижи от проблема. Асоциация на гъбарите и билкарите също могат да кандидатстват, но аз не съм чул оттам да е проявено някакво желание да се изчистят многото въпросителни около този проблем.
Поздрави!
- G.Petkov
- и господ не е толокова добър
- Мнения: 15116
- Регистриран на: Чет Сеп 18, 2008 8:00 am
- Местоположение: София
Re: Има ли гъбари?
Вчера, събота, гората беше побеляла от млечници.
За съжаление, хубави гъби имаше много малко - пачи крак, колкото за едно ядене!
За съжаление, хубави гъби имаше много малко - пачи крак, колкото за едно ядене!
Re: Има ли гъбари?
Бели млечници съм ял по троянско и сготвени от тамошни хора хич не бяха лоши, на салата стават леко пикантни и са много добре, поне за моя вкус де.G.Petkov написа:Вчера, събота, гората беше побеляла от млечници.
За съжаление, хубави гъби имаше много малко - пачи крак, колкото за едно ядене!
Re: Има ли гъбари?
Да се запиша и аз с едно Рейши.
Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.