В коя професия се пие най-много?

[bat_boiko_nikolov]

КАТЯ ПАСКАЛЕВА

В коя професия се пие най-много?

Единствено верният отговор е - във всички!

Неотдавна в. "Индипендънт" публикува изследване на британското министерство на здравеопазването за употребата на алкохол на работното място. Според него най-често посягат към чашката хората от шоубизнеса, артистичния свят и медиите.

Англичаните може и да са измислили футбола, но нямат широтата на славянската душа. Нито пък метафоричното и образно мислене на българина. Само по нашите места може да се роди такава мъдра мисъл: "Добрият пияч е човек, който продължава и след работно време!" Или пък пословицата от времето на соца:

“По-добре пиян под стола, отколкото прав пред струга!”

И сега какво след горната класация? Ще обиждаме шофьорите, пилотите, хирурзите, металурзите и военните ли? Или пък ще подценяваме икономистите, специалистите в компютърните технологии и служителите във финансите, застрахователния бизнес и търговията с имоти? Ами депутатите и политиците?

Работата е там, че може да се напива всеки, но артисти, писатели, тв звезди и други шоутарикати са винаги под голямата лупа на обществения интерес. Народът обича да ги гледа не само на сцената и екрана, но да надникне и в задкулисния им живот.

Защо хората пият? Причините, разбира се, са много. Според изстрадания многовековен опит едни го правят от мъка, други - отрадост, а трети... от сутринта. Ето и няколко причини според психологията и медицината:

Детето гледа пиещите си родители и от малко решава, че трябва да спази семейните традиции.

Доста хора удрят по едно "за отскок" и кураж. Особено ако имат проблеми в общуването с другите и особено с дамите.

За аутсайдерите алкохолът се превръща в прозорец към красивия живот. Несигурните в себе си хора пият, за да преборят напрежението и страха.

За едни питието е начин за борба със скуката. За други създава илюзията за комфорт и удоволствие.

Да започнем от писателите. Един истински шампион бе незабравимият романист Христо Калчев. Той не държеше чаша само докато спеше. През лятото на 1996 г. бе първото издание на "Бялата лястовица" - културни Йовкови празници по Северното черноморие. Организаторите бяхме в несъществуващия вече ресторант "Каваците" в Балчик.

Един ден към 10 часа виждам Христо с чаша с любимата си водка в ръка. Вече беше издал първите си книги за българския ъндърграунд - "Нерон Вълкът", "Калигула бесният" и "Цикълът на Месалина".

Казвам: "Здрасти, Марио Пузо, посрещна ли новия ден с усмивка?" "Не - отговори Калчев. - Посрещнах го с една студена бира!"

Обвиняваха го, че е поръчков писател. "Да, аз съм поръчков писател - отговаряше непукистки Калчев, - докато пиша, си поръчвам водка."

Според Владо Даверов Христо е бохем с благословен организъм. Като бивш спортист е здрав и жилав, бързо и лесно разгражда алкохола и не страда от махмурлук. Но изпитият алкохол не прости и на Калчев и той си отиде само на 61 години в първия пролетен ден на 2006 г.

Самият Даверов е здрав пияч още от времето на соца. Когато през 2003 г. го уволняват от телевизията, той се затваря вкъщи с непрочетените книги и много водка. Стига до литър на ден. Подпухва, качва 30 кг и безразличен се отпуска в ръцете на съдбата. И тогава го спасява Христо Калчев. Закарва го в болницата "Св. Анна", бившия ИСУЛ. Двамата влизат с бутилка водка и я изпиват, въпреки че са им включили системи.После почти месец чистят телата им.

Когато циганският поет Усин Керим издава първата си стихосбирка, Пеньо Пенев го среща случайно на ул. "Раковски" срещу ВИТИЗ и веднага заговаря в мерена реч:

"Усин Керим, Усин Керим,

честита, братко, стихосбирка!

По тоя случай да вървим

и здравата да се нафиркаме!

Нали не си мислите, че са пили предимно айрян?

Много пиеше и Виктор Пасков. Веднъж го помолих да види един мой сценарий. Вземаш бутилка "Финландия" и идваш", каза Виктор. Не знам колко беше изпил, преди да отида, но мисълта му течеше ясна и бистра, сякаш той излизаше от руска баня.

Виктор имаше бурен живот и огромен талант. Написа страхотни неща. Понякога си мисля дали би бил по-добър творец, ако не пиеше. Нямам категоричен отговор.

Последните му думи от болницата в Берн, където се бореше с рака на белия си дроб, са към Иван Гранитски: "Иване, моля те, организирай погребението ми в София."

Много се е пиело и пие сред футболистите. Едва ли някой може да оспори първото място в пиенето на легендарния футболист на "Левски" Георги Соколов-Соколето. Казват, че е бил по-талантлив от Гунди и като Гаринча го наричат "любовта на народа". Истински артист на терена! Хората отиват на стадиона, за да се наслаждават на финтовете и уникалното му спиране на топката. Ненавършил 17 години, вече е национал и титуляр в "Левски".

След всеки мач Соколето обича да седне на маса в кварталната кръчма с апапите от махалата. Млад е, здрав и здраво пие.

Алкохолът го удря в краката и става трудно подвижен. През 80-те години посетителите на пазара "Иван Вазов" можеха да го видят все така с чашката и в компания на приятели. Режисьорът Коста Биков запази образа му за поколенията във филма си "Живот до поискване" (1986). Соколов умира през 2002 г. в голяма мизерия.

Друг уникален футболен талант е Петър Величков-Пешко. Още преди да заиграе в клубен отбор, вече е титуляр в националния. Невероятен техничар, кариерата му преминава в "Славия". Колкото е добър на терена, толкова и в пиенето. Когато свършва с футбола, става шофьор. Намерен е мъртъв до механа"Димитровград" на бул. "Стамболийски" след жесток запой с приятели.

Стари локомотивци са ми разказвали, че нерядко Никола Котков-Котето излизал на терена леко клатушкайки се. Което означавало, че е ударил повече от традиционната стограмка преди всеки мач. И въпреки това вкарвал страхотни голове. След мач обичал до посещава с бутилка водка приятелите си, която бутилка не оставала единствена.

Котков остава легенда за "Локомотив", въпреки че през 1969 г. преминава в "Левски". Неговата харизма и като футболист, и като добър пияч наследява Атанас Михайлов-Начко. Дори с биреното си коремче той бе страшилище за противниковите вратари.

За най-добър пияч от славния армейски тим през 50-те години се е смятал Панайот Панайотов-Гацо. След мач обичал да разпива с приятели в кварталното кръчме "Лимона" в родния му квартал Бояна. Интересна подробност е, че Гацо е бил любимият нападател на Аспарухов.

За футболистите от предишните поколения съм чувал фразата “Пиячи, но и играчи”.

За днешните "звезди" тя е относително вярна. Те се заобичват с чашката още преди да са утвърдили имената си. А изкушенията пред тях днес са много повече: дискотеки, чалга барове, фолкфурии, манекенки, плеймейтки...

Абсурдът на темата "играчи-пиячи" може би е побоят, койтофенове на ЦСКА нанесоха на Иван Иванов и Иван Караджов на 3 ноември 2009 г. Двамата младежи давели мъката си в ресторант "Окото" в Горубляне. С тях били още 7 техни съиграчи.

В "Левски" стана традиция футболистите не само да пият, но и да карат колите си пияни. В този списък досега бяха Ричард Еромоигбе, Божидар Митрев, Шакиб Бензукан и Юсеф Рабех. Към тях миналия четвъртък се присъедини и Гара Дембеле, който бе хванат да шофира с 1,62 промила алкохол в кръвта.

За артистите обаче пиенето е нещо като още един начин на живот. Често те се преселват в един по-особен, техен си свят, за който ние може би нямаме сетива.

Те са амбициозни, с особена психика, често обзети от божествена лудост, раздирани от противоречия, егоцентрици, маниаци може би.

За някои от тях чашката преди представление е нещо като допинг. Или като спасителна глътка, която тушира сценичната треска.

“Всички сме бохеми и всеки пие. Малко или много. Едни от депресии, други от мъка, трети от радост, а всички останали от сутринта", казва Константин Цанев, актьор в Народния театър до 1989 г., днес журналист в радио "Дойче веле". Той ми е признавал, че като млад си е позволявал да излиза на сцената и леко пийнал. Но не съветва младите си колеги да го правят.

На 29 ноември почина актьорът Андрей Баташов. При постъпването му във Военната болница се разбра, че органите му не функционират, черният му дроб е в такова състояние, че няма възможност за присаждане на нов. Наскоро прочетох как приятелите на Анди да съжаляват защо са успели да му помогнат да спре.

На 11 юни сутринта умря друг обичан български актьор - Радко Дишлиев. "За последен път влизам през тази врата", казал той на своята приятелка, прибирайки се у дома. И на сутринта не се събудил.

Масивният инфаркт изпревари пречистването на организма му от токсини, планирано за 12 юни. През последните години Радко бе без работа и бездействието го съсипваше.

Опитвал се да го надвие с водка и сънотворни. Предчувствието му за смърт явно вече е било по-силно от борбата за живот.

Дишлиев още много млад стана звезда с ролята на Бенковски от сериала "Записки по българските въстания" на режисьора Веселин Бранев.

Пристрастяването към чашката ни отне без време и други двама актьори, станали известни пак в "Записките" - Стоян Стоев, който изигра ролята на Захари Стоянов, и Антоний Генов - пресъздал образа на Панайот Волов.

За участието си в "Записките" Генов получи наградата на критиката за ярък дебют в българското кино. После се превърна в един от най-сниманите наши актьори. Бе извънредно чувствителен, от рядък интелектуален тип. Последният филм, в който се снима, бе "Куршум за рая" (1992) и после киното го забрави. Той се затвори у дома и в себе си и потърси спасение в рисуването и в чашката.

В края на юни 2006 г. направих интервю с него в дома му. По-късно втората режисьорка на "Хан Аспарух" ми призна, че тогава му звъннала и го помолила да не пие дори и бира преди срещата ни. Беше изпълнил обещанието и седеше някак стегнат, отговаряше лаконично. Очевидно му беше мъчително да се връща назад в златните си години. След 5 месеца почина на 56 години.

Много млад, през 1996 г. си отиде и Кирил Варийски, едва на 42. И той като Дишлиев стана звезда още с дебюта си в "Йохохо". После влизаше от филм във филм, играеше много и в театъра, стигна дори до сцената на Народния. Опита и в политиката.

Лесната ранимост на актьора обаче му изигра лоша шега, когато настъпват промените в България с целия им хаос, девалвация на ценности и срутване на кумири. И Киро потърси спасение в алкохола. Уволняват го от театъра, намаляват поканите в киното.

Сега до барелефа му на надгробния гранитен паметник пише: "Кирил Варийски, Йохохо". Идеята за този надпис е на съпругата му Елза Лалева. "Това е някакъв ключ към Киро - каза ми тя. - В самия възглас "йохохо" има и ирония, и двусмислие, и нещо бандитско-пиратско." Нали знате продължението на "йохохо" от известната пиратска песничка? ...И бутилка ром.

Големият артист от 50-те и 60-те години на миналия век Йордан Матев също е пиел много. Кинокритици твърдят, че във филма "Тютюн" е по-силен във втората серия, където не се разделяше с бутилката. Просто е играл себе си. Умира на 40 г. от инфаркт в гримьорната на Народния театър малко преди да излезе на представление.

И Катя Паскалева беше зависима от алкохола. Нейни колеги са ми обяснявали, че е било заради страха й от сцената. И се е опитвала да го потисне с алкохол. Имало е случаи, когато неадекватното й поведение е проваляло театрални спектакли. Може би заради това тя предпочиташе киното пред сцената.

В "Козият рог" нейн партньор е Антон Горчев, друг актьор, който също пие много. Знаейки това, режисьорът Методи Андонов въвел строг контрол върху двамата с Катя, а сутрин преди снимки проверявал зениците им.

Здраво е пиел и Стефан Гецов. Всички негови колеги от онова време твърдят, че няма друг български актьор с такова могъщо присъствие и излъчване на театралната сцена. Той изигра ролята на Георги Димитров във филма "Наковалня или чук".

Години по-късно една вечер се прибира доста пийнал вкъщи. От цигарата му се запалва пердето, става пожар. За щастие го потушават бързо. Тогава в София тръгна следната шега. След инцидента Гецов се оплаквал: "Какво стана от мен!? До вчера бях героят от Лайпциг, сега съм един жалък подпалвач на Райхстага!"

Стефан Гецов почина на 64 години през 1996 г.

Евстати Стратев е имал "железен" режим. Всеки ден идва в барчето на Военния театър и точно в 12 часа казва с висок и ясен глас: "Барман Спас, 200 г гроздова ракия и чаша чешмяна студена вода." "Артист Стратев - отговаря Спас, - ракията ви е тъкмо наляна, сега наточвам и чаша студена вода." Там Ефо изпива общо 300 г и след това още 100 г в бар "Астория". Умря едва на 50 години.

На 1 декември публикувахме снимката на Петър Попйорданов-Чочо, дошъл в Народния театър, за да се поклони на приятеля си Андрей Баташов. После много читатели ни се обадиха, че този на снимката не бил Чочо.

След прекарана пневмония той наистина изглежда сякаш друг човек - отслабнал, с прошарени коси. И Чочо в един немалък период имаше проблеми с алкохола. Това му костваше много лични драми и загуба на доста роли. Сега твърди, че е спрял пиенето...
Легендарните запои на Джагаров

Легенди се носят за запоите на поета Георги Джагаров. Те се вихрят на прословутата дълга маса в ресторанта на писателите. Най-често около нея са Васил Попов, Серафим Северняк, Янко Станоев, Георги Трифонов, Борислав Геронтиев, младият тогава скулптор Вежди Рашидов и др.

Компанията не само пие, но и пее. И нещо като химн е песента: "Яжте, дружина, и пийте, но не се опивайте." Всичките са толкова яки пиячи, че наистина не се опиват.

Една вечер Джагаров донася новото си стихотворение, което е без заглавие, и поръчва на компанията да го измисли. Ето един куплет:

Нещо става, а какво - не зная.

Тъмен вихър покрай мен снове.

Аз се чувствам като тъмна стая,

незатоплена от векове.

Компанията пие и мисли, мисли и пие. Предлагат се десетки варианти. И едва призори единодушно приемат заглавието "Угризение". Симптоматично, нали?

Георги Джагаров продължава с бохемския си живот и когато през 1966 става председател на Съюза на писателите след внезапната смърт на Димитър Димов. Разбира се, верни хора донасят на Тодор Живков за всички запои, започващи обикновено в ресторанта на СБП, продължаващи в бар "Астория" и завършващи в нечия квартира.

Една сутрин, след поредния доклад срещу Джагаров, Тодор Живков произнася сакралното изречение: "Добре, де! Оставете ме и аз да си имам някаква слабост!"

Серафим Северняк, главен редактор на сп. "Отечество", умира в Куба на 24 май 1988 г. от цироза на черния дроб в последната й фаза.

Васил Попов си отива от този свят едва на 50 г. За него се говори, че е обичал да пише, когато се връщал от бара.

Георги Джагаров умира от рак във Военната болница. Вежди Рашидов се грижи за него до последния му ден

[jovani]

Почти всички пият, само че едни са неизвестни. Жалко за известните.Бог да прости на
всички.Всеки оставя по една черта след себе си, която избледнява с годините.

[INCUBUS]

Всички споменати са пиели не строго ритмично и по график,с мярка,а импулсивно и криворазбрано творчески ,поради изкривено "его",при продължителни запои ,с употребата на несъразмерни спрямо начина на живот и организмите им количества алкохол.Пиенето трябва служи за удължаване на живота,а не за внезапното му ликвидиране

[Боев]

Пиенето трябва служи за удължаване на живота,а не за внезапното му ликвидиране

Пил ли си с миньори? Е, те имат малко по-различно схващане за пиенето като цяло.

[gygytka21]

INCUBUS, за пиенето с мярка-ясно.Но какво значи да се пие строго ритмично и по график?

[HAZART]

INCUBUS, за пиенето с мярка-ясно.Но какво значи да се пие строго ритмично и по график?

На туй приятелю му викат "тертиплийската" .Връщаш се вечер от работа точно в 18.00ч,хвърляш си хладен душ и точно в 19.00ч сядаш и пиеш ледена ракия със газирана вода и голяма салата със зехтин.Правиш 300-400гр. и лягаш.Всяка вечер по едно и също време.За пиенето с мярка съм съгласен всеки трябва да пие с мярка,моята мярка е 200 гр.,но като направя 3-4 мярки и пак мазало.

[hristotihov]

Връщаш се вечер от работа точно в 18.00ч,хвърляш си хладен душ и точно в 19.00ч сядаш и пиеш ледена ракия със газирана вода и голяма салата със зехтин.Правиш 300-400гр. и лягаш.Всяка вечер по едно и също време.

Аз душа го пропускам.

[Светльо-toxin34]

ХМ,при коя професия не знам....ама виж при кое хоби мисля че няма никво съмнение.

[INCUBUS]

Боев,работа съм започнал в Мадан и съм пил и с миньори,и с минни спасители,и с минни инженери.Различни са им концепциите за пиенето-вярно е,ама имат едно общо нещо-редовно се осираха от пиене на заплата,душманско пиене до откат.Аз такова не уважавам-лесно е да си отвориш лакомия гъз /на всеки човек лакомията му е генетично заложена/ и да се насмучеш до безобразие,пълно оскотяване и до полусмърт.Ама не е ли по-добре да си пиеш редовно и голям кеф в продължение на поне 50-60 години ?

[Боев]

Боев,работа съм започнал в Мадан и съм пил и с миньори,и с минни спасители,и с минни инженери.Различни са им концепциите за пиенето-вярно е,ама имат едно общо нещо-редовно се осираха от пиене на заплата,душманско пиене до откат.Аз такова не уважавам-лесно е да си отвориш лакомия гъз /на всеки човек лакомията му е генетично заложена/ и да се насмучеш до безобразие,пълно оскотяване и до полусмърт.Ама не е ли по-добре да си пиеш редовно и голям кеф в продължение на поне 50-60 години ?

Точно това имах предвид и аз "миньорско пиене" , а иначе съм АБСОЛЮТНО съгласен с теб!
Едно нещо като ще го правиш-прави го с мерак и удоволствие.

[Мънцата]

Той ще ви благослови
http://www.winddeal.com

Ако скоро не го банне някой тоя, ще се отвори доста работа на модовете!!!!!!!!

[Жоро-multi_maks]

Връщаш се вечер от работа точно в 18.00ч,хвърляш си хладен душ и точно в 19.00ч сядаш и пиеш ледена ракия със газирана вода и голяма салата със зехтин.Правиш 300-400гр. и лягаш.Всяка вечер по едно и също време.

Аз душа го пропускам.

Аз па и връщането, и работата.

[hristotihov]

Аз па и връщането, и работата.

[_DK_]

а пък да знаете само как пият геодезистите...особено ако вали, та да не може да се работи цял ден...не случайно има една поговорка- геодезиста трябва да има три основни качества- да може да работи цял ден, да може да пие цял ден ако времето не позволява да се работи и да може да бяга бързо, ако случайно се заиграе с някоя чужда булка по време на командировка...

[INCUBUS]

В професията "безработен на село"се пие най-душмански.Спомени от делото /опит за убийство чрез наръгване с нож в корема/.На 8-ми март 1998 година в кръчмата в едно родопско село в община Чепеларе от 08.00 до към 11.30 часа сутринта "заседават"19 лица от мъжки безработен пол на възраст от 30 до 70 години.Пият "гола ракия"-големи гроздови,без мезета и салати,такива екстри не се предлагат там,за приличие има поръчана по една бутилка "сода" на маса,която си стои пълна на масата,а се изпразват и сменят само "гроздовите".В един момент в затъмненото съзнание на един от орките,изплува неприязън и ненавист към друг орк от селото,натрупала се незнайно кога и как в предходните години.Става,вади овчарски нож и го забива в областта на корема на "противника".Суматоха,викане на полиция и "Бърза помощ",чист късмет и аллахова намеса -раненият прескача трапа.През това време "операторът" е окошарен,приключило е следствието,внесен му е обвинителен акт и започва делото в Окръжния съд.Председателят на съдебния състав започва разпит на свидетелите и се вижда в чудо -въпросните мъжища,които са били тогава в кръчмата,не са сигурни дори за това кой на коя маса е седял и с кого е бил в компания.В един момент,съдията се сапикясва,че тогава те са пребивавали в друго измерение и започва да ги пита поред : "Ти колко гроздови беше изпил,когато настана суматохата ?"Следват 18 отговора /в това число на пострадалия и на кръчмаря/,в които изпитите големи "гроздови"варират от 5 до 9 и накрая за потвърждение на бройките кръчмарят представи записаното на съответната дата в книгата за вересиите.