ДОЖИВОТНА БОЛЕСТ

[Бат Мирче-5кила]

а за доживотната сте прави....заразата ми е ужасна и не подлежи на лечение и некьв манипулаж

[Михалич]

Много човещина в тая тема. Хубави спомени и картини. Като че ли четеш разказ от добър писател БЪЛГАРСКИ.
Мен никой на нищо не ме е учил като бях малък. Сам ми дойде на акъла да ходя за риба. Ходех на едно езеро на "Баните" с дървена пръчка, коркена тапа и една жълта "макара" - шпула от корда закрепена с видия за сопата. Това бях 2-3 клас /тати ако знаеше / После гледах тарикатите по морето чужденци баровци джаскаха с едни хубави големи сопи, макари то чудо. Бях 5-6 клас и ловях попчета с шише. Помня Китен кея още го имаше с бащата бяхме. Нямахме много парици в къщи и въдица нямах.
Преди 6-8 години си купих първата що годе въдица. От тогава все си купувам по нещо. Гледам да науча нещо от по-възрастните и по-опитни ама и не обичам да досаждам и да се натрапвам - кой каквот даде.
Айде да се стопля че да виснем на МОРЕТО с новите сопи
Ако мой и с Бат Милен пак да се видим - да ме научи на нещо.
Ще може сигур

[batmilen]

Хахахаха...може, ама сега кисна по гьоловете...

[steven1969_bg]

Браво,колеги за темата!!!
Като завърших първи клас,баща ми го преместиха по работа от Пловдив та в едно село в северозападното кьоше - Габровница!Там се почна...По цял ден лятото на реката,на ръце мрени,кленове,кротушки...Апропо кротушка близо 20 см и мряна към 40 съм вадил там:))И по едно време не знам ама май баща ми ме запозна с един дядо,май Симеон се казваше,лека му пръст...Тогава се запознах с такъмите:)Да съм бил 3-4 клас...По тъмно със Симсонката,студ голям,аз се натискам на дядото в шубата...И така по язовирите:)Към 6 клас някъде баща ми като се увери,че това ще продължава ми купи Делфин-8 и едно руско вибро на 1,80 май беше...Делфина пазя,от втората секция на виброто си измайсторих преди 5-6 години една въдичка за лед:)А колко риба имаше!!!!Първото си шаранче с руския такъм извадих в Габровница,на реката - някакви рибарници се бяха изсипали в съседното село:)Да съм бил 10-11 годишен...Сега дъщеря ми като я инсталирам някъде с 4 директен да видите как млати уклеите!:))))
Още веднъж БРАВО за темата!

[maver13]

Роден съм през далечната 1976 г. в град София. Още на 4.5 годинки дядо ми ме водеше за риба на р. Дунав край Оряхово и Селановци. Ако знаете само колко риба имаше!!!! Със груби такъми, без захранка, дори без бели червеи- само на торен и хляб! Имам и страхотни спомени от езерото Панчерево. Бъкаше от червеноперка, уклей, каракуда, костур, шаран, ЛИН, клен и тн. Още на 10 години вече се бях научил да захранвам, да си построявям правилно линията, да държа рибата във живарник и други тънкости в риболова споделени ми от старите панчеревски рибари, повечето от които вече не са сред нас. С течение на времето съм опитвал почти всички видове риболов, но последните 6-7 години практикувам само риболов на леко. Плениха ме динамиката и прецизността но този вид риболов. Ами това е колеги и аз като Вас съм "тежко болен" и желая на всички никога да не "оздравеят"

[AL KAPONE]

Хайде колеги, има много да се пише още по тази тема, дайте да я продължим............! не е редно да изчезне, щом спомените остават Емо, Сапуне, Наблюдателю и всички заразени ....... пишете бре хора

[Диканаров]

Бях в 1-2клас, когато дядо ми по предложение на баба ми направи въдица от 2м. салкъмов клон ,два метра обущарски канап 20 см найлон и кука като ченгел за дране на агнета. Плувката ми бе от тапа на шише. Лятно време прекарвах по един месец при тях в село Старо Оряхово. Дядо бе зъболекар там, а баба учителка.Та с тава нещо след обяд, като превалеше горещината ходехме с баба по мостовете на каналите от река Камчия, напояващи полето край с. Старо Оряхово. Стръв ни беше омесена с вода филия хляб. Правехме топчета, които набождахме на контрата на ченгела. И ловяхме. Хващахме си по 20-30 червеноперки, оклеи, линчета и сомчета. Тогава за билет, размер на риба, забранен период не се споменаваше. Баба, а и селяните за такива неща не бяха чували. Ей по-вкусна риба от тази, която сами с баба хващахме и после тя пържеше не съм ял. На следващата година вече ходехме заедно със сестра ми и братовчедка ми. И те ловяха с подобни въдици. И хващаха. След това до края на ваканциите ходех с един приятел на татко всеки петък, защото тогава му бе почивен ден. От него ми бе първата пръчка от лепен бамбук от две колена и обикновена макара. Ловяхме каракуда на Долни Богоров или Челопечане. Но тогава риба си имаше. Рейсовете тръгваха от Подуене и ремаркето винага си беше пълно в 6ч. с рибари. Те свикнаха да ни виждат заедно и си мислеха, че сме син и баща и когато един път тръгнах сам за риба ме питаха на спирката къде е баща ми. Като разбраха, че съм тръгнал сам за първи път не се пръснаха на Богоров ами се питаха , кой ще е със мен. Такива бяха рибарите тогава. И им бе драго да ме научат на нещо ново, я нов възел я някоя магия по захранките. Ех какви времена бяха.

[Виктор71]

Страхотна тема .Като се замисля кои ме е запалил немога да се сетя щото беше някаде 1977 -78г .Обаче пьрвия ми риболов си го спомням то си беше разкьртване меко казано.Тези години бяхме отишли на гости при роднините на чичоми който беше от Тополовград и беше лекар в пирогов .Спомнямси че бащами тогава в тва затънтено градче намери рибарски магазин имикупи първата макара делфин и някаква руска пръчка но нея помня много. тогава чичото които много тачеха щото си беше доктор и го дърпаха много да помага за разни болежки ни заведе на някакъв заграден язовир но малък и имаше пазач които явно беше доволен от доктора та ни пусна да ловиме икво стана шарани .... шаранчовци техните дядовци и сички дърти риби доидоха принас ловиха те кволовиха 5чувала риба направо убиха всичко . Оказасе че чичо имал 7братя и сестри цяла махала бяха като почнаха дая пържат направо и сега си ги спомням ква маса имаше без край .това беше за мене достатачно да се запаля яко. други годити бащами ме водеше за пъстърва на доспат и така до сега . страхотна тема направо настръхнах докатоя четях .

[AL KAPONE]

Еххх......, Слагам една снимка на бамбуковицата на Дядо ми Тя е поне на 50 години и е запазена в идеално състояние Това е най-ценния предмет който притежавам, От съвременна гледна точка е смешна но нема въдица с толкова риба извадена!

[Local]

Прадядото на мачовете .... жестока снимка ... уникална! Респект!

[Stefko]

Хайде и аз да разкажа:
Не мога да определя с достоверност кой точно от хората в нашето семейство успя да запали искрицата. Еднакво се радвах на излетите с чичо ми, баща ми и дядо ми (лека му пръст), но като че ли бащата трябва да е имал най-голям принос. И интересно, че страстта не бе запалена с големи количества риба или тлъсти екземпляри Напротив. Дори си спомням, че често въобще не бях включен в "действащите лица"... Винаги ще са ми пред очите малката селска рекичка, оскъдните вирчета и бистрата като сълза вода. Само по повърхността пробягват едни малки бели точици пяна, които незнайно защо страшно харесвах и ми се струваха най-очарователното нещо в целия пейзаж пред мен Аромата на изсъхнали треви, горски билки и диви ягоди е навсякъде и те опиянява до лудост. Света е в някаква странна хармония, в която участват дори досадните мухи и проблейването на пасящите наблизо стада. Поглъщаш по детски всичко, радваш му се и усещаш как преминава през цялото ти съшество. Няма да прекаля, ако кажа, че усещането е почти физическо и е невъзможно да му се наситиш. Трудно е и да се отскубнеш от него...
В реката навсякъде щъкат кленчета и черни мренки, а аз седя на брега и събирам рибата, която баща ми лови с ръце в някой подмол или под някой камък. Очаквам с нетърпение да хвърли към мен някоя рибка или да извика "А, тоя е голЕм!!"... После изваждаше тлъст клен и победоносно го запращаше към поляната Когато пък е успял да заклещи повечко рибки нямаше време да ми ги хвърля, а ги събираше в уста /сега ми е тъжно като си помисля как сме мъчили животинките, но токава много се забавлявах да гледам как няколко опашки стърчат и мърдат от устата му/. Понякога ги слагаше и в банските - т.е. директно там откъдето съм излязъл и аз самият , но и това беше единствено за забавление и занимавка на нас - децата. Хващахме обикновено колкото за едно пържене вечерта и си тръгвахме, въпреки силното ми нежелание
А колко боб, сварен в глинено гърне с вода от реката се е изяло, колко вода се е изпило директно от бързея, и колко къпини и джанки, колко тръни в петите или драскотини по ръцете... Душата беше лека като памук и пърхаше от щастие, а риболова остана като някаква емблема на това усещане и до ден днешен.

Сега все още се връщам понякога по старите места и се опитвам да извикам част от тези спомени. Носят ми много носталгия и тъга, но за мен е важно да не забравям началото, за да мога да остана поне отчасти такъв, какъвто тези преди мен са искали да бъда...

В края на крайщата риболовната ми страст претърпя доста промени и успя да включи в себе си още цял куп допълнителни аспекти и измерения, всеки от които разбира се значими по своему (за мен самия). Появи се Дунава с неговата магнетичност и мистика, появиха се Августовските звездни нощи на Рабиша и т.н. и т.н. Семката покълна, поникна и ми се ще да вярвам, че ще даде добър плод

Поздрави на всички!!!

П.П. Ангеле, стискам ти ръката за невероятната тема Повечето от нас са нежни души, нищо че сме калибър 90+ и тези разкази ни влияят много емоционално Хубаво е да споделим

[Stefko]

Като сме го подкарали на спомени за началото, да споделя и още едно нещо, което пропуснах по-горе: плувката от кукурузянка
Непонятно е за мен защо този "аксесоар" от тогавашното ми "оборудване" е оставило такъв ярък и незаличим спомен у мен. Отрязвахме си парченце от стеблото, а за шлаух ползвахме парче от един маркуч, с който баща ми си точеше бензин от жигулата Във водата стоеше полегнала, а при кълване потрепваше и правеше едни характерни вълнички около себе си, последвани от плавно потъване по посока някой подмол Истинска магия За да ви опиша какво силно впечатление е оставила в съзнанието ми тази плувка ще ви разкажа за един сравнително пресен случай:
Бяхме вече студенти и отдавна имахме прилични въдици, макари, съвременни плувки и изискани марки куки и влакна. Забравили бяхме назад в годините въпросните кукурузени изобретения и почти не се сещах за тях. Един ден минавах с колата по мостчето на една рекичка и мернах възрастен човечец да лови току под самия мост. От любопитство спрях да го погледам: беше с нещо като бамбукова пръчка, без макара и именно с кукурузена плувка, а за стръв беше изровил няколко ручейника от близкия бързей. Стана ми приятно, облегнах се на перилата на моста и впих поглед в минаващата под мен плувка. По средата на разстоянието си плувката трепна, а с единия край влезе до половина във водата. Нещо в тоя момент се случи с мен: усетих че леко изтръпвам, краката ми се подкосиха, а сърцето ми направо щеше да изхвръкне. Почти бях на път да падна от моста. В следващата секунда вече бях на себе си и объркан се метнах обратно в колата. Странно! Какво в тази клечица успя така да обърне вселената ми, макар и за част от секундата Не знам. Така или иначе ми се дощя страшно да съм на мястото на човека долу
От тогава планувам да направя един такъв експеримент - ей така за себе си. Още не съм го направил, но чувствам, че трябва. Не е далеч момента, в който поне за ден ще сложа старата плувка и ще ида да я цопна в някой гьол, за да попия още малко от магията й

[наблюдател]

Такаааа! Добре, че я върна, Ачо, тази хубава тема. И макар че след Stefko е трудно да напишеш каквото и да е , спомените вътре в мен остават така мили, както съм чел само в поезията.
При мен всъщност няма дядо... Единия не го помня, другия както и баща ми не се сещаха, че имаме река... Но моето детство е минало край и в реката. Най-напред изучих всички незаконни методи на риболов от батковците и после единият от тях ми показа това магнетично нещо - въдицата. Като сега е пред очите ми бат Велко(аз първи клас - той пети), зад ресторанта (реката правеше хубав широк вир), ми показваше как се ловят кротушки. До шести клас нямаше кой да ме бие на кротушки. След това разплитане на тривките за съдове... докато чак в казармата си поръчах първата пръчка с макара. Ама оттогава сложих началото на "аналитичния" риболов. Демек цяла седмица анализираш - накрая прилагаш. Но това е друго усещане. Първите трепети са незабравими.

[наблюдател]

Всъщност има още много, но не е за моето перо. По-скоро е за маса
А като стана дума за перо - ми аз още си нося 2-3 за всеки случай. Има моменти, предимно на река, когато лежащото на водата паче перо не заменям за най-скъпа плувка.

[doko]

Eee много хубава тема. По риболова ме запали баща ми, който по някакъв нелеп начин си замина когато бях на 14. До тогава съм ходил с него за риба и въобще не си спомням много от това което ми е обяснявал. Единственото което правех е да ловя. Той ми гласеше такъма, той ми закачаше червея, аз само си откачах рибата . След това около година не съм ходил за риба. Като започнах отново да ходя с един приятел нищо не знаех. Купих си една корда 0.20 и куки и с триста зора вързах 2 куки няква плувка от на баща ми и на язовира. Закачам червея и мятам а некъв пенсионер до мене ми вика тука риба нема фанеш. ДА ама зех че закачих една каракуда около половинка а той нищо не фана. Е това е можеби късмета на начинаещия. От тогава започнах да се ровя по форуми, вестници и да чета всякакъв вид риболовна литература. Ех как ми се иска да съм малък не че сега съм голям, НО...